№ 40
гр. С. , 11.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. С.ов
Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора Виолета Данчева Калайджиева (ОП-С.)
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212200600252 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. Д.И. от АК – С. – служебен
защитник на подс. П. СТ. ИЛ. срещу Присъда № 260059/01.06.2021 год. по НОХД
№ 121/2021 год. по описа на Районен съд – С..
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал подс. П. СТ.
ИЛ. за виновен в това, че на 25.08.2020 год. в с. С., общ. С., на ул. „Б.**, запалил
жилищна сграда със застроена площ 65 кв.м. със значителна стойност, възлизаща
в размер на 32 350,00 лева, собственост в режим на съсобственост на З. И.а Д., В.
С. И.а, Я. С. И.а, Б. С. Х. и П. СТ. ИЛ., като с деянието са причинени материални
щети в общ размер на 1132,43 лева, от които са унищожени движими вещи – легло
с пружина, дюшек, чаршаф, одеяло, възглавница, 6 броя блузи, 3 броя панталони,
зимно яке, есенно яке, 2 броя долнище на анцуг, балатум, парична сума в размер
на 250,00 лева и ваучери за дърва на стойност 480,00 лева – всички вещи на обща
стойност 915,08 лева, собственост на С. И. Ч., както и унищожени – каса на врата,
врата, брава, шилд за врата, кършалък на врата, дръжки на врата и прозорец на
обща стойност 93,65 лева и повредени – тавани и стени на обща стойност 123,70
лева, представляващи неразделна част от запалената сграда, собственост в режим
на съсобственост на З. И.а Д., В. С. И.а, Я. С. И.а, Б. С. Х. и П. СТ. ИЛ., с което е
извършил престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.
58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок
1
от две години, което било намалено с 1/3, като така определеното и намалено
наказание в размер на една година и четири месеца „Лишаване от свобода“ да
изтърпи при първоначален строг режим, считано от влизане на присъдата в сила.
С присъдата били отнети в полза на държавата веществените доказателства по
делото, които след влизане в сила на присъдата да бъдат унищожени като вещи
без стойност и подсъдимият бил осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 285,55 лева в полза на държавата по сметка на ОД на МВР –
С..
Във въззивната жалба първоинстанционният съдебен акт е оспорен в частта,
касаеща размера на наложеното наказание. Посочва се, че делото било разгледано
по реда на съкратеното съдебно следствие и наложеното наказание било
несъразмерно тежко и противоречало на събраните по делото доказателства, както
взети поотделно, така и в тяхната съвкупност, както и на многобройните
смекчаващи отговорността обстоятелства. Настоява се да се измени
постановената от СлРС присъда, като на подс. П. СТ. ИЛ. бъде наложено
наказание около минимума, предвиден в закона.
В депозираното допълнение към въззивната жалба са изложени подробни
съображения по заявените първоначално оплаквания. Развита е тезата, че
възраженията са относно извода на съда, че определянето на размера на
наложеното наказание следва да се извърши при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Посочва се, че мотивите за палежа от страна на
подсъдимия са, че същият не бил допускан да живее в имота, който бил и негов
собствен; същият бил изгонен от имота без да има къде да живее, като не бил
обезщетен за това. Сочи се, че въпреки това в хода на досъдебното производство
и пред съдебния състав в съдебна фаза изразил искрено своето съжаление за
стореното и съдействал за разкриване на обективната истина по делото. Посочено
е още, че подсъдимият бил в тежко финансово състояние, липсвали средства за
осигуряване на физическото му оцеляване, предвид невъзможността да си намери
дом, в който да живее поради липса на средства. Иска се да се измени
постановената от СлРС присъда, като на подсъдимия бъде наложено минимално
наказание, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде намалено с 1/3. Няма направени искания за
събиране на допълнителни доказателства.
Пред въззивния съд подс. П. СТ. ИЛ. се явява лично и със служебния си
защитник.
Прокурорът взема становище за неоснователност на въззивната жалба.
Предлага първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и
законосъобразна да бъде потвърдена. Подчертава, че в мотивите на атакувания
съдебен акт са изложени доводи относно индивидуализацията на наказанието,
както и че при определяне размера на наложеното наказание
първоинстанционният съд е отчел както смекчаващите, така и отегчаващите
2
вината на подсъдимия обстоятелства.
Защитникът пледира за намаляване на наказанието, определено от
първоинстанционния съд, въз основа на изложените във въззивната жалба и
допълнението към нея съображения. Счита, че при индивидуализацията на
наказанието следва да бъде отчетен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и моли наказанието на подс. И. да към минималния размер
предвиден в разпоредбата на чл. 330, ал. 1 от НК.
В личната си защита и последната си дума подс. И. изразява съгласие с
казаното от неговия защитник и моли за намаляване на присъдата.
Съдът, след като се запозна с оплакванията във въззивната жалба, като взе
предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание пред въззивната
инстанция, като съобрази материалите по делото и като извърши цялостна
проверка на присъдата по реда на чл. 313 и сл. от НПК намира следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена от страна с правен интерес от
обжалване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледана по същество е
неоснователна.
Производството пред РС – С. е образувано по обвинителен акт против
подсъдимия П. СТ. ИЛ. за престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е проведено по реда на
диференцираната процедура на глава 27 от НПК – със съкратено съдебно
следствие. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и е заявил, че не желае събиране на други доказателства
относно същите факти. Не е оспорвана фактическата обстановка по обвинителния
акт и правната квалификация. С оглед правилата на глава 27 от НПК и
направеното от подсъдимия самопризнание и след констатация, че
самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, първоинстанционният съд е обявил, че постановяване на присъдата
ще ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е разгледал
делото по същество.
Първоинстанционният съд правилно е приел за установена фактическата
обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за
3
установено следното от фактическа страна:
Подс. П. СТ. ИЛ. бил роден и живеел в с. С., общ. С.. Бил многократно
осъждан за престъпления против собствеността.
Родителите на подс. П.И., свид. С. И. Ч. и св.И. Петкова Ч.а, като съпрузи,
притежавали в режим на семейна имуществена общност двуетажна къща,
представляваща масивна жилищна сграда, построена през 1983 год. в урегулиран
поземлен имот VI-159, кв. 16 по плана на с. С., общ. С., със застроена площ 65 кв.
м. Жилищната сграда се намирала в с. С., общ. С., на ул. „Б.**.
Свид. С. Ч. и И. Ч.а имали пет деца: свид. В. С. И.а, свид. И. С. С., свид. Я.
С. И.а, свид. Б. С. Х. и подс. П. СТ. ИЛ..
След смъртта на И. Ч.а на 08.07.2005 год. нейната 1/2 (една втора) идеална
част от процесния имот в с. С., общ. С. бил наследен от съпруга и децата й. По
този начин всеки от низходящите наследници - свид. В. И.а, свид. И. С., свид. Я.
И.а, свил. Б. Х. и обв. П.И., придобил по 1/12 (една дванадесета) идеална част от
целия имот. Свид. С. Ч. също наследил 1/12 (една дванадесета) идеална част от
целия имот и заедно с неговите 6/12 (шест дванадесети) идеални части станал
собственик на 7/12 (седем дванадесети) идеални части от имота.
През м. март 2014 год. свид. И. С. дарила своята 1/12 (една дванадесета)
идеална част от имота на сина си Д. И. Д.. След като последният станал
съсобственик в процесния имот, през м. март 2014 год. свид. С. Ч. му продал
своите 7/12 (седем дванадесети) идеални части от него. По този начин Д. Д. станал
собственик на 8/12 (осем дванадесети) идеални части От имота в с. С., общ. С., ул.
„Б.**. През м. август 2016 год. Д. Д. дарил на сестра си свид. З. И.а Д. 1/12 (една
дванадесета) идеална част от процесния имот. През м. август 2016 год. Д. Д.
продал на свид. З. Д. 7/12 (седем дванадесети) идеални части от същия имот. В
резултат свид. З. Д. станала собственик на 8/12 (осем дванадесети) идеални части
от недвижимия имот, а свид. В. И.а, свид. Я. И.а, свид. Б. Х. и обв. П.И.
притежавали по 1/12 (една дванадесета) идеална част за всеки.
През 2018 год. свид. З. Д. направила ремонт на втория етаж на къщата в с.
С., общ. С., ул. „Б.**, но въпреки това не живеела там, а във ФРГермания. В
процесния имот живеел само свид. С. Ч..
Свид. Ч. не се разбирал със сина си подс. П.И.. Отношенията им били
толкова влошени, че през м. март 2019 год. последният запалил процесната
жилищна сграда със застроена площ 65 кв. м. в с. С., общ. С., ул. „Б.**. За това
подс. П.И. бил осъден за престъпление по чл. 330, ал. 1 НК, за което с Присъда №
127/11.09.2019 год. по НОХД № 886/2019 год. на Районен съд - С. му било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да
изтърпи при първоначален общ режим. Наказанието подс. П.И. изтърпял на
20.03.2020 год.
След излизането от затвора и завръщането му в живота на свобода подс.
П.И. не бил допускан в имота в с. С., общ. С., ул. „Б.**. Той живеел в една кочина
4
в с. С., общ. С., която принадлежала на негов братовчед. В къщата в с. С., общ. С.,
ул. „Б.** свид. С. Ч. обитавал източната стая на първия етаж. След палежа през
2019 год. тази стая била пригодена за живеене. В стаята свид. С. Ч. имал балатум,
легло с пружина, дюшек, чаршаф, одеяло, възглавница. В стаята свид. С. Ч.
държал и други свои вещи - 6 бр. блузи, 3 бр. панталони, зимно яке, есенно яке, 2
бр. долнище на анцуг. В стаята под дюшека на леглото свид. С. Ч. съхранявал и
парична сума в размер на 250,00 лева, която спестил от пенсията си, както и
ваучери за дърва на стойност 480,00 лева.
На 25.08.2020 год. около 03,00 часа, свид. С. Ч. се намирал в дома си в с. С.,
общ. С., ул. Б.**. Той лежал в леглото си, когато чул,че на вратата се хлопа. Свид.
С. Ч. погледнал през прозореца и видял сина си подс. П.И.. Свид. С. Ч. отворил
вратата на подсъдимия, който влязъл в къщата. Двамата отишли в стаята, която
обитавал свид. С. Ч.. Там подс. П.И. поискал пари от баща си. Свид. С. Ч. отказал
да му даде пари. Тогава подсъдимият извадил един нож с кафява дървена дръжка
и започнал с него да мушка свид. С. Ч. в областта на лявата половина на главата и
в областта на врата, в резултат на което му причинил пробождания, от които
започнала да тече кръв. Свид. С. Ч. се изплашил, успял да вземе ножа от сина си,
излязъл от дома си и отишъл при дъщеря си свид. И. С., която също живеела в с.
С., общ. С..
Оставайки сам в къщата в с. С., общ. С., ул. „Б.**, подс. П.И. решил да
запали имота. Той извадил една запалка, която носил у себе си, и посредством
огън, възпроизведен от нея, запалил дюшека и постелките върху него - чаршаф и
одеяло. Това предизвикало пушек, който започнал да излиза от къщата. След като
огънят се разгорял,подсъдимият тръгнал да напуска имота.
В същото време на ул. „Балкан“, в близост до процесния имот, се намирал
свид. А. В. С.. Той видял пушек да излиза от къщата на ул. „Б.**. Докато гледал
към имота, свид. А.С. видял от него да излиза подсъдимия, който се отправил в
неизвестна посока. Огънят, предизвикан от него, се разпрострял из цялата източна
стая, която била обитавана от свид. С. Ч..
Свид. А.С. се насочил към дома на свид. И. С., за да й каже, че е възникнал
пожар в къщата на дъщеря й свид З. Д.. Отивайки в къщата на свид. И. С., свид.
А.С. заварил там свид. С. Ч., който имал кръв по себе си. Свид. А.С. казал на свид.
И. С., че в къщата на ул. „Б.** има пожар. Свид. И. С. и свид. С. Ч. тръгнали към
имота на ул. „Б.** и когато пристигнали видели, че източната стая на къщата
гори. Свид. И. С. незабавно позвънила на телефон 112, за да съобщи за пожара.
За кратко време на място пристигнал екип на Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ С., който ликвидирал пожара.
Повикана била и линейка, медицинският екип от която оказал медицинска помощ
на свид. С. Ч., който отказал да бъде откаран в болница.
При пристигане на полицейските органи свид. И. С. казала, че по всяка
вероятност брат й подс. П.И. е запалил жилищната сграда на ул. „Б.**. Тогава
полицаи, измежду които и свид. Венелин С.ов Хамбърджиев, тръгнали да търсят
подс. П.И.. След като последният бил установен, бил заведен до къщата, която
5
запалил. Там пред сестра си свид. И. Стоянов признал, че е запалил процесния
имот като предал на сестра си свид. И. С. един нож със синьо-бяла дръжка.
В последствие пред полицейския служител - свид. В.Х. обвиняемият отново
признал, че е наръгал баща си с нож заради пари и е запалил къщата в с. С., общ.
С., ул. „Б.**.
На място била извикана и оперативно-следствена група с разследващ
полицай, който извършил оглед на местопроизшествие, за което били съставени
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум.
След инцидента свид. С. Ч. се освидетелствал, при което му било издадено
Съдебномедицинско удостоверение № 360/2020 год. Според последното на свид.
С. Ч. били причинени порезна рана в областта на лявата половина на главата и
плитки повърхностни пробождания в областта на врата, които увреждания са му
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 НК.
С протокол за доброволно предаване от 25.08.2020 год. свид. И. С. предала
на полицейски служител: 1 бр. Съдебномедицинско удостоверение № 360/2020
год., издадено на името на свид. С. Ч., 1 бр. нож с кафява дървена дръжка, който
бил поставен в найлонова торбичка и запечатан е лепенка № В5450 на ОД на МВР
- С., и 1 бр. нож със синьо-бяла дръжка, който бил поставен в найлонова торбичка
и запечатан с лепенка № В5451 на ОД на МВР - С.. С разписка от 25.08.2020 год.
медицинският документ и ножовете бил предадени на разследващия полицай.
В резултат на пожара, предизвикан в с. С., общ. С., ул. „Б.**, били
унищожени следните движими вещи, собственост на свид. С. Ч.: легло с пружина,
дюшек, чаршаф, одеяло, възглавница, 6 бр. блузи, 3 бр. панталони, зимно яке,
есенно яке, 2 бр. долнище на анцуг, балатум, парична сума в размер на 250,00 лева
и ваучери за дърва на стойност 480,00 лева.
Пожарът унищожил и повредил вещи, представляващи неразделна част от
запазената сграда, собственост в режим на съсобственост на свид. З. Д., свид. В.
И.а, свид. Я. И.а, свид. Б. Х. и обв. П.И.. В стаята, в която спял свид. С. Ч.,
унищожени били: каса на врата, врата, брава, шилд за врата, кършалък на врата,
дръжки на врата и прозорец, а повредени: таваните и стените, които били
опушени.
Видно от заключението на изготвената по делото пожаротехническа
експертиза пожарът в частен имот, възникнат на 25.08.2020 год. в с. С., общ. С.,
ул. „Б.**, е причинен най - вероятно от поднасяне на открит огнеизточник върху
постелките на легло в една от стаите на първия етаж. При огледа не са открити
леснозапалими вещества и материали, които биха имали отношение към пожара.
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно - оценителна
експертиза стойността на двуетажната къща, обект на възникналия пожар,
находяща се в с. С., общ. С., ул. „Б.**, по пазарни цени към 25.08.2020 год.
възлиза на 32 350,00 лева.
6
Видно от заключението на изготвената по делото допълнителната съдебно-
оценителна експертиза към 25.08.2020 год. 1 бр. легло с пружина е на стойност
16,00 лева, 1 бр. дюшек е на стойност 7,00 лева, 1 бр. чаршаф е на стойност 1,00
лева., 1 бр. одеяло е на стойност 3,50 лева, 1 бр. възглавница е на стойност 1,00
лева, 6 бр. блузи са на стойност 21,00 лева, 3 бр. панталони са на стойност 21,00
лева, 1 бр. зимно яке е на стойност 35,00 лева, 1 бр. есенно яке е на стойност 28,00
лева, 2 бр. долнище на анцуг са на стойност 14,00 лева, 1 бр. балатум е на
стойност 37,58 лева. Общата стойност на посочените унищожени вещи, ведно с
тази на другите изгорели - парична сума в размер на 250,00 лева и ваучери за
дърва на стойност 480,00 лева, е в размер общо на 915,08 лева.
Допълнителната съдебно-оценителна експертиза дава заключение, че към
25.08.2020 год. стойността на каса на врата е 11,69 лева, стойността на врата е
26,35 лева, стойността на брава е 13,49 лева, стойността ма 1 бр. шилд за врата е
4,27 лева, стойността на 1 бр. кършалък на врата 7,26 лева, стойността на дръжки
на врата е 4,37 лева, стойността на прозорец е 26,22 лева. Общата стойност на
посочените унищожени вещи е в размер на 93,65 лева.
Според заключението на допълнителната съдебно - оценителна експертиза
стойността на повредените тавани и стени е в размер на 123,70 лева.
Общата пазарна стойност на щетите, нанесени от пожара, по пазарни цени
към 25.08.2020 год. е 1132,43 лева.
Описаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за
безспорно установена въз основа на направените от подсъдимия самопризнания и
събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства,
както и заключенията на вещите лица по назначените в хода на досъдебното
производство съдебни експертизи.
Настоящата инстанция счита, че фактите се установяват категорично от
гласните и писмени доказателствени материали, които съдът цени като относими
и взаимнодопълващи се. Направеното от подсъдимия самопризнание в хода на
първоинстанционното производство кореспондира изцяло с останалите
доказателствени източници, поради което правилно и законосъобразно съдът е
разгледал делото по реда на глава 27 от НПК при условията на чл. 371, т. 2 от
НПК с оглед изразеното желание на подсъдимия за това. Съдът цени и
заключенията на назначените пожаротехническа експертиза, съдебно -
оценителна експертиза и допълнителната съдебно -оценителна експертиза, които
допринасят в значителна степен за изясняване обстоятелствата по делото и
конкретно механизма на извършване на престъплението и стойността на щетите.
Фактическите изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от
7
въззивната инстанция. Следователно присъдата не е необоснована, а на практика
такива конкретни оплаквания липсват както във въззивната жалба и допълнението
към нея, така и в с.з. пред въззивния съд.
При коректно изяснена фактическа обстановка правилни са изводите на
първостепенния съд, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна
страна деянието, за което е обвинен от прокурора.
Безспорно е установено, че на 25.08.2020 год. в с. С., общ. С., на ул. „Б.**,
запалил жилищна сграда със застроена площ 65 кв.м. със значителна стойност,
възлизаща в размер на 32 350,00 лева, собственост в режим на съсобственост на З.
И.а Д., В. С. И.а, Я. С. И.а, Б. С. Х. и П. СТ. ИЛ., като с деянието са причинени
материални щети в общ размер на 1132,43 лева, от които са унищожени движими
вещи – легло с пружина, дюшек, чаршаф, одеяло, възглавница, 6 броя блузи, 3
броя панталони, зимно яке, есенно яке, 2 броя долнище на анцуг, балатум,
парична сума в размер на 250,00 лева и ваучери за дърва на стойност 480,00 лева –
всички вещи на обща стойност 915,08 лева, собственост на С. И. Ч., както и
унищожени – каса на врата, врата, брава, шилд за врата, кършалък на врата,
дръжки на врата и прозорец на обща стойност 93,65 лева и повредени – тавани и
стени на обща стойност 123,70 лева, представляващи неразделна част от
запалената сграда, собственост в режим на съсобственост на З. И.а Д., В. С. И.а, Я.
С. И.а, Б. С. Х. и П. СТ. ИЛ.. Няма спор и по правната квалификация на деянието
като извършеното от подс. И. деяние осъществява от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 330, ал. 1 от НК.
От справката за съдимост на подсъдимия е видно, че подс. И. е осъждан
многократно, като отразеното под № 9 в справката отбелязване е относно
последната влязла в сила на 28.11.2019 год. Присъда № 127/11.09.2019 год. по
НОХД № 886/2019 год. по описа на СлРС. С посочената присъда на подс. И. за
извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК, а именно запалване на 19.03.2019
год. на жилищна сграда, находяща се в с. С., общ. С., на ул. „Б.**, било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година, което да изтърпи при
първоначален общ режим. Присъдата била потвърдена с Решение № 91/28.11.2019
год. по ВНОХД № 542/2019 год. по описа на СлОС и наказанието било изтърпяно
от 20.03.2019 год. до 20.03.2020 год.
Горните изводи са изцяло подкрепени от събраните по делото
доказателства. Обоснован е изводът на първата съдебна инстанция, че
8
подсъдимият е извършил престъплението с пряк умисъл. Подс. И. е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици. Правилно първоинстанционният съд е приел, че
подс. И. е искал да запали процесния имот и в изпълнение на своето решение го е
направил при отдалата му се възможност.
Не се констатира неправилност на присъдата и в частта относно наложеното
на подсъдимия наказание. При законово установени граници на наказанието от
една до осем години „Лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 330, ал. 1 от
НК, СлРС е индивидуализирал наказанието на подсъдимия в размер между
минималния и средния предвиден в закона – две години „Лишаване от свобода“.
Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК съдът е
намалил наказанието с 1/3, като е приложил разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК.
В резултат на редукцията подс. И. е осъден да изтърпи наказание от една година и
четири месеца „Лишаване от свобода“. Финалният размер на наложеното
наказание е близък до минималния, като при индивидуализацията на наказанието
от първоинстанционния съд е даден превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, а именно предишните осъждания на подсъдимия, които го
характеризират като личност с утвърдени престъпни навици и занижения морално
– оценъчен механизъм за собственото му поведение, доколкото деянието било
придружено и с нанасяне на лека телесна повреда на лице, с което е в близки
родствени отношения. Посоченото в допълнението към въззивната жалба
смекчаващо отговорността обстоятелство на подс. И., а именно съдействието му
за разкриване на обективната истина е взето в предвид от първоинстанционния
съд, който е отчел като смекчаващи вината на подс. И. обстоятелства признанието
на подс. И. и съдействието му на органите на досъдебното производство.
Останалите посочени в допълнението към въззивната жалба обстоятелства, а
именно мотивите на подс. И. за извършване на палежа и тежкото му финансово
състояние, не са обстоятелства, които да водят до извода за несъразмерност на
предвиденото в закона наказание към деянието на подсъдимия. Следва да се
отбележи, че настоящото престъпление подс. И. е извършил на 25.08.2020 год. –
пет месеца след освобождаването му от затвора на 20.03.2020 год. от предходното
изтърпяно наказание „Лишаване от свобода“ отново за престъпление по чл. 330,
ал. 1 от НК, а именно запалване на същия жилищен имот. Налице е утвърден
престъпен маниер на поведение, очевидно неповлиян от досега наложените на
подс. И. наказания. При констатираната висока лична опасност на дееца и висока
обществена опасност на престъплението, не са налице условия за по - нататъшно
9
намаляване размера на наказанието, както се иска с жалбата. И към настоящия
момент наказанието е определено към минималния предвиден в закона размер.
При тези обстоятелства неоснователно се явява оплакването за несправедливост
на присъдата, в частта относно наложеното наказание и същата следва да бъде
потвърдена. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“
от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието.
Видно от справката за съдимост подс. И. е изтърпял предходно наказание
„Лишаване от свобода“ на 20.03.2020 год., от който момент не са изтекли повече
от 5 години до извършване на престъплението, предмет на настоящото дело.
В съответствие с разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК
първоинстанционният съд се е произнесъл какво да стане с веществените
доказателства като е постановил отнемането им в полза на държавата и след
влизане в сила на присъдата, същите да бъдат унищожени като вещи без стойност.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189 от НПК е разрешен въпросът за
разноските по делото. Правилно в тежест на подсъдимия са възложени разноските
по делото, като същият е осъден да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 285,55 лева в полза на бюджета на държавата
по сметка на ОД на МВР – С..
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че
първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и материално и
процесуално законосъобразна. Наведените оплаквания за несправедливост на
присъдата от страна на защитата на подсъдимия съдът намира за неоснователни.
Наложеното наказание е в размер между минималния и средния предвиден в
закона, а след редукцията му с една трета, е близо до минималния размер за това
престъпление. Липсват условия за допълнително намаляване на наказанието. Не
са налице основания за отмяна или изменение на присъдата, поради което същата
следва да бъде потвърдена.
Ръководен от изложените мотиви и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от
НПК, Окръжен съд – С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260059/01.06.2021 год. постановена по
НОХД № 121/2021 год. по описа на РС – С..
10
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11