О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 08.02. 2021 година гр. Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд - Търговище наказателна колегия
На осми февруари две
хиляди и двадесет и първа година
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА
ЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : АНГЕЛ ПАВЛОВ
МИРОСЛАВ МИТЕВ
Като изслуша
докладваното от съдия Павлов
ВЧНД № 221 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 243, ал. 7 от
НПК
Образувано е по
частен протест от Валентин Василев – прокурор в Районна прокуратура – Търговище
срещу Определение № 195, постановено на 05. 11. 2020 год. по ЧНД № 20203530200830/2020
год. по описа на Районен съд – Търговище. Считайки определението за неправилно,
с подробни доводи, се моли да бъде отменено, респ. потвърдено постановлението
за прекратяване на наказателното производство. Твърди се,че събраният по делото доказателствен материал е
анализиран в необходимата пълнота.
Срещу Определение №
195, постановено на 05. 11. 2020 год. по ЧНД № 20203530200830/2020 год. по
описа на Районен съд – Търговище е постъпила жалба от Л.И.Я. ЕГН-********** ,
действаща чрез процесуален
представител-адв.Йордан Йорданов. В постъпилата жалба се заявява, че
Определението на ТРС е неправилно, незаконосъобразно и постановено при
неправилна интерпретация на фактическата обстановка от което следват и неправилни
изводи на съда. Моли се същото да бъде отменено, а постановлението за
прекратяване на наказателното производство от 30.09.2020г. с което е прекратено
изцяло ДП№38/2017Г. да бъде потвърдено в
цялост като правилно и законосъобразно.
Протеста и жалбата са подадени в срока по чл. 243, ал. 7 от НПК и
са процесуално ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество, настоящата инстанция намира същите за НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ДП № 38/2017 год. по
описа на ОД на МВР – Търговище било образувано срещу НИ за престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК – за това, че за времето от 19. 02. 2016 год. до 25. 02. 2016 год. в гр. Търговище, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Е.А.Дот гр. Търговище,
и с това й причинил имотна вреда в неустановен размер. В хода на
проведеното разследване са били разпитани в качеството на свидетели:
лицата Е.Д, М.П, Л.Я., А.И, А.И.Г.П.Д.К.Г..А.М.А.М.З.Р.Вихайлов,
А. Ангелов, Моника Златева, Радослав Владимиров, проведена е очна ставка между М.П и Л.Я., Е.Д и Л.Я.,
св.Галя Георгиева и Е.Д, обв..Я. и св.Т.Димитрова - приложени са писмени
доказателства.
С постановление от 31.01.2018г. наблюдаващият
делото прокурор е прекратил
наказателното производство в частта му за престъпления по чл.209, ал.1 от НК и чл.144, ал.3 от НК.
Приел е, че са налице доказателства за
извършени от Л.Я. престъпления по
чл.323, ал.1 от НК и по чл.252, ал.1 от НК, с
оглед което е изпратил матиралите
по ДП по компетентност на ОП –Търговище. Приемайки, че не е налице
съставомерно деяние по чл.252, ал.1 от НК и липсва произнасяне на РП - Търговище относно наличието на престъпление по чл.323, ал.1 от НК, ОП – Търговище е отказала да приеме по компетентност ДП, отменила е постановлението за частично прекратяване на
наказателното производство и е върнала делото на РП -Търговище. С постановление
от 13.06.2018г. на АП- Варна
постановлението на ОП -Търговище е
отменено в частта, в която е отказано образуване на наказателно
производство за престъпление по чл.252
от НК. В останалата част е потвърдено.
С постановление от
11. 12. 2018 год. Л.Я. *** била привлечена в качеството на обвиняем за извършено
престъпление по чл. 209, ал. 2 от НК
– за това, че за времето от 19. 02. 2016 год. до 25. 02. 2016 год. в гр.Търговище, с цел да
набави за себе си имотна облага, използвайки заблуждението и неосведомеността
на Евелина Атанасова Д от гр.Търговище,
я накарала да подпише пълномощно от дата 19. 02. 2016 год., с което Е. Д упълномощила Л. Я. да извършва всякакви
правни и фактически действия във връзка с подготовката и разпореждане чрез
продажба, дарение, замяна или друг
възмезден способ, включително и да договаря сама със себе си, относно недвижим
имот, находящ се в гр.Търговище, ул.“Брегалница“ № 4, вх. В, ет. 3, ап. 8, с
което й причинила имотна вреда в размер на 20 000 лв., както и за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК – за
това, че на 03. 07. 2017 год. в гр. Търговище самоволно, не по установения от
закона ред, осъществила едно оспорвано от другиго чуждо предполагаемо право,
като подала молба с вх. № 4557300 в „Енерго Про“ АД за прекъсване на
електрозахранването на имот, находящ се в гр. Търговище, ул.“Брегалница“ № 4,
вх. В, ет. 3, ап. 8.
С постановление на
наблюдаващия прокурор от 12. 12. 2019
год. наказателното
производството по ДП № 38/2017 год. било
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – поради недоказаност на
обвинението по чл. 209, ал. 2 от НК и на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК
поради несъставомерност на деянието по
чл. 323, ал. 1 от НК.
Постановлението е
било обжалвано от Евалина Д, чрез защитника си адв. Игнатов, пред ТРС.
С Определение №19 от
23.01.20г.по чнд№1061/19г. на РС-Търговище, съдът е потвърдил постановлението
от 12.12.2019г. в частта, с която е прекратено производството за извършено
престъпление по чл.323 ал.1 от НК като правилно и законосъобразно,
а в частта с която се прекратява наказателното производство по ДП№38/17г.
водено срещу Л.Я. за извършено престъпление по чл.209 ал.2 от НК е било
отменено.
Определението на ТРС , в частта на отмяната е било атакувано по
протест от РП-Търговище пред
ОС-Търговище, като с Определение от 12.03.20г. по ВЧНД№28/20г. състав на
ОС-Търговище е потвърдил изцяло
протестираното определение на ТРС . В съдебният си акт въззивния съд е
приел изцяло изложените в обстоятелствената част на ТРС мотиви относно
необосновано и незаконосъобразно прекратяване на наказателното производство по
чл.209 ал.2 от НК, като ДП№38/17г. е било върнато на РП-Търговище за изпълнение
на дадените указания от ТРС по разследването.
На 30.09.2020год.
РП-Търговище отново е прекратила нак.производство по ДП№38/17г. , като
постановлението отново е било обжалвано от Евалина Д, чрез защитника си адв.
Игнатов, пред ТРС.
С Определение
№195/05.11.2020г. по ЧНД№20203530200830/20г. състав на ТРС се е произнесъл по
жалбата на адв.Игнатов, като е отменил Постановлението от 30.09.2020г. на
РП-Търговище, с което е прекратено наказателното производство по ДП№38/17г. по
описа на ОДМВР-Търговище, водено срещу Л.И.Я. за извършено престъпление по
чл.209 ал.2 от НК, като незаконосъобразно. Постановил е връщане на досъдебното
производство на прокуратурата за изпълнение на указанията.
За да
прекрати наказателното производство прокурорът е приел за установено следното
от фактическа страна:
През м. февруари 2016 год. Д решила да изтегли паричен
заем, тъй като имала нужда от средства за лечение. На 19. 02. 2016 год. посетила офис на ВСК „Популярна
Каса Армеда“ гр. Разград, находящ се в гр.Търговище, ул.“Стефан Караджа“, № 4,
където се срещнала с Л.Я., която била член на кооперацията с по - голямо
дяловото участие и посредничела при сключване на заемите. Д носела документ за
собственост на имота, който притежавала - жилище в гр. Търговище,
ул.“Брегалница“, №4, вх.В, ет.3, ап.8, което при необходимост да послужи като
обезпечение на заема. Двете страни се съгласили да сключат договор за паричен
заем за сумата от 3000 лв., която Д следвало да върне в едногодишен срок с
начислена лихва съгласно погасителен план, който й бил предоставен заедно с
договора. Същият бил подписан от Д и от св. Айше Я. - майка на Л.Я., член на
Управителния и Заемен съвет, и представляващ ВСК. Като обезпечение на договора Д
упълномощила Л. Я. с право да се разпорежда с жилището й. Пълномощното било
нотариално заверено на 19. 02. 2016 год. от нотариус - св. Георгиева - заедно с декларации за
гражданство и гражданско състояние, и за липса на публични задължения.
На 25.
02 .2016 год. Л. Я. продала посоченото жилище на „Е Център“ ЕООД гр. Варна,
представлявано от св.Т. Димитрова.
На 08. 06. 2016 год. Д сключила нов договор за паричен заем с ВСК „Популярна Каса Армеда“ за
сумата от 7000 лв., които трябвало да заплати в едногодишен срок с начислена
лихва. Заедно с договора подписала и погасителен план за изплащане на
задължението.
През
м. ноември Д отново посетила офиса на ВСК „Популярна Каса Армеда“ с намерение
да вземе нов заем, с част от който да рефинансира старите задължения. Л.Я. й
отпуснала заем от 20000 лв., по-голямата част от които отишли за погасяване на
предходните задължения. Били удържани и две авансови вноски от 2800 лв., след
което получила разликата от 6790 лв. Писмен договор не бил сключен, но Д
получила погасителен план, в който били предвидени задължения за лихва.
Сключените договори и съпътстващите ги документи Л.
Я. следвало да отчете в счетоводството на ВСК, но вместо това същите били
заведени като анулирани, т.е. заемите били отпуснати не от кооперацията, а от
Л. Я. в качеството й на физическо лице. Според обясненията и, тя
била дала в заем лични средства, като използвала бланка на ВСК.
По
същия начин св.Л.Я. отпуснала парични заеми и на св.Пенчев. На 01.06.2016 г.
били сключени три договора за кредит в общ размер на 28000 лв., които Пенчев
следвало да заплати с уговорена лихва съгласно схеми за погасяване. За
обезпечаване изпълнението на задълженията Пенчев упълномощил Л.Я. с право да се
разпорежда с негови недвижими имоти. Я. продала тези имоти, но след като Пенчев
заплатил заемите, имотите му били върнати. Трите договора не били отчетени в
счетоводството на ВСК. Л.Я. предоставила в заем лични средства, а в
счетоводството на ВСК с номерата на договорите, сключени с Пенчев, фигурирали
договори за заем, подписани с други лица.
След м. януари 2017 год. Д спряла да погасява задължението си, тъй като не
разполагала с достатъчно парични средства. Въпреки това продължила да живее в
жилището на ул.“Брегалница“, № 4. На 21. 04. 2017 год. Д подала жалба до ОДМВР - Търговище, в която
посочила, че е подписала пълномощното за разпореждане с жилището й без да знае,
че подписва такъв документ, тъй като нотариусът нищо не й обяснил. Същевременно в разпитите си твърдяла, че е подписала пълномощното, но не го е виждала, нито чела и не е
посещавала нотариус за нотариална заверка. Предявила и иск в ТРС
за унищожаване на извършеното упълномощаване.
В тази връзка наблюдаващия прокурор е
приел,че не следват да се приемат за достоверни обясненията на обв.Я., в
частта им относно посещението на Д в офиса на ВСК с намерение да продаде
жилището си, като тези обяснения следва да се приемат като защитна версия.
Въпреки това прокурорът е приел, че липсата на изначално намерение у
пострадалата да продаде жилището си не означава,че при упълномощаването умишлено е била
използвана неосведомеността й, неопитността й, заблуждението й или е била
въведена в заблуждение при извършване на сделката с имота. Прието е, че по
делото са налице достатъчно доказателства, че пострадалата се е съгласила да
упълномощи обвиняемата с право да се
разпореди с жилището, за да получи паричен заем, както и прокуратурата приема,
че твърденията на пострадалата, че не е знаела за подписаното пълномощно в
полза на Л.Я. противоречат на обясненията на
обвиняемата, и свидетелските показания на св.Г.Георгиева /нотариус/. Изтъква
се,че освен това пострадалата Д при
посещението си в офиса на ВСК е представила документа за собственост на имота,
което доказва ,че е знаела, че последният ще бъде предмет на сделка и ще
послужи за обезпечение на заема. Изводите на прокуратурата са в насока, че чрез упълномощаването и последвалото
прехвърляне на имота обвиняемата е
обезпечила връщането на дадените в заем
средства, пряко е целяла през разпореждането с жилището да избегне загуби при
невръщане на средствата, а не да се облагодетелства от това. Приема се,че това
разпореждане не е окончателно и
безвъзвратно, тъй като обвиняемата е имала намерение след плащане на
заемите от пострадалата и да възстанови правото на собственост върху
жилището, както това е станало в други случаи…С оглед на това,
прокурора е приел, че в случая се касае за фиктивна разпоредителна
сделка, целяща обезпечаване на вземане. Прието е, че твърденията на обвиняемата , че пострадалата
е продавала имота си на тази
изключително занижена цена, са
изключително нелогични, тъй като същевременно е искала да вземе паричен
заем. Прието е за нелогично заявеното от Л.Я., че от дружеството е получила
същата сума от 5000лв, като цена на сделката, т.е. без никаква печалба, а
същевременно търгувала с недвижими
имоти. В постановлението е отбелязано,че от показанията на св. Пенчев, както и приложените документи относно сключени
договори за заем с този свидетел, ясно очертават схемата на действие на
обвиняемата по отпускане на парични
заеми и начина на обезпечаването им. Прокурорът е приел,че същата схема е
приложена и в случая с Д.
При така възприетото, основният и
краен извод на прокурора в Постановлението от 30.09.2020г. на РП-Търговище, с което
е прекратил наказателното производство по ДП№38/17г. по описа на
ОДМВР-Търговище, е, че липсват
достатъчно доказателства обвиняемата да е действала с измамлив умисъл при
постигане на уговорките с пострадалата, т.е. да е имала намерение да се
разпореди с имота и това разпореждане да е окончателно и безвъзвратно,
независимо от изпълнението на задължението на пострадалата да върне взетите в
заем парични суми. В допълнение е възприето, че „извод за доказаност на обвинението можеше да
се направи при условие, че пострадалата
беше върнала взетите в заем суми, а обвиняемата не й върне жилището чрез
съответната прехвърлителна сделка“. При така възприетата фактическа обстановка,
наблюдаващият делото прокурор е приел, че от доказателствата по делото не е доказано безспорно изпълнителното
деяние – използване на заблуждение и неосведоменост на пострадалата при
извършеното упълномощаване, поради което ЗП за
обвинението по чл.209 ал.2 от НК следва да се прекрати поради
недоказаност. Прието е, че в хода на разследването не са събрани
доказателства и за извършени заблуждаващи действия относно сключените договори
за заем с пострадалата, тъй като по тези договори Д не била претърпяла имотна
вреда, а е получила средства, поради което извода на прокурора е, че тези
договорни отношения не могат да бъдат използвани като способ на измама. Отбелязано
е, че за да бъде такъв способ,
според съдебната практика, деецът трябва да няма намерение да изпълнява
задълженията по тях, а в случая обвиняемата изпълнила задълженията си, като
предоставила уговорените суми в заем на пострадалата.
С
определение №195/05.11.2020г. постановено по чнд №20203530200830/2020г.по описа на ТРС, съдът е извършил пълен анализ на
възприетата от прокурора
фактическа обстановка, събраните по
делото доказателства и направеният краен
извод за прекратяване на наказателното
производство по ДП№38/2017г. по описа на ОДМВР-Търговище, и е отменил постановлението на РП-Търговище от
30.09.2020г. с което е било прекратено
наказателното производство, водено срещу Л.И.Я. за извършено
престъпление по чл.209 ал.2 от НК, като незаконосъобразно.
За да постанови определението си в
този смисъл, ТРС е приел, че целта на производството по чл.243, ал.4 от НПК е да се извърши проверка на
правилността и законосъобразността на постановлението, с което се поставя край
на наказателното производство, както и, че съдът е длъжен да прецени дали са обосновани и
законосъобразни изводите на прокурора. В случая съдът не е в състояние да
прецени правилността на извода за недоказаност на
обвинението по чл.209, ал.2 от НК, доколкото в постановлението липсва пълен анализ и оценка на
събрания във връзка с това обвинение доказателствен материал, а и при разследването не са използвани всички възможни способи за събиране
и проверка на доказателства. Поради това, съдът е приел, че обжалваното постановление е необосновано и незаконосъобразно в частта, в която е прекратено наказателното производство
срещу обв.Я. за извършено престъпление по чл.209, ал.2 от НК и в тази част
същото следва да бъде отменено, а делото върнато на РП-Търговище за изпълнение
на указанията държащи се в определението
на съда.
Съдът, след като
се запозна с атакуваното определение, запозна се с материалите по ДП № 38/2017
год. по описа на ОД на МВР -. Търговище и постановлението за прекратяване на същото,
мотивите и изводите на наблюдаващият
прокурор, Постъпилия частен протест, както и жалба от обвиняемата, приема за
установено следното:
Запознавайки се с всички доказателства по
делото, настоящият съдебен състав констатира, че за да постанови
процесното определение, първоинстанционният съд е приел, че част от
изводите в обжалваното постановление са направени без да са изследвани всички
релевантни обстоятелства и да е анализиран в пълнота събрания по делото доказателствен материал. Настоящият съдебен състав приема, че в атакуваното Определение на ТРС
правилно и законосъобразно е прието , че
в проверяваното постановление липсва детайлен анализ и съпоставка на
събраните по делото доказателства. Липсват и изложени мотиви, защо на едно
доказателство се дава вяра, а на друго -
не, поради което и съдът не би могъл да разбере действителната воля на
прокурора по отношение изложените обстоятелства в постановлението за
прекратяване. В този смисъл следва да се отбележи, че доказателствените
източници са или достоверни или не. За
да бъдат кредитирани или дискредитирани, по отношение на същите , и следващи от тях изводи следва да се изложат
съображения. Разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно. В
постановлението на прокурора липсва изчерпателен отговор въз основа на кои доказателства и доказателствени средства е
възприета тя.
По делото
е останало неизяснено, а и не е коментирано и обсъдено в детайли поради
каква причина,първоначално прокурора е приел, че „ не следва да се приемат за достоверни
обясненията на Я., в частта им относно посещението на Д в офиса на
ВСК“Популярна каса Армеда“ , с намерение
да продаде жилището си“, а по късно в постановлението е прието, че
„липсата на изначално намерение у пострадалата да продаде жилището си не
означава, че при упълномощаването умишлено е била използвана неосведомеността
й, неопитността й, заблуждението й …“. Въпреки,че не са описани, прокурорът е
приел, че по делото са налице достатъчно
доказателства , че пострадалата се е съгласила да упълномощи обвиняемата да се
разпореди с жилището.
В тази връзка липсва детайлен коментар на
редица факти и обстоятелства събрани по
делото. Не е обсъден, и не е отдадено значение на показанията на св. Лилян Господинов /т.1
л.276/ където свидетелят твърди,че „пострадалата му се е обадила по телефона и му казала,че й трябват пари, попитала дали не познава
някой който да и даде пари на лихва“, „ аз се сетих за Л., защото знам, от
хората, че тя дава пари на лихва“. След
като е уговорил среща между Д и Я., двете заедно са посетили офиса на
ВСК“Популярна каса Армеда“, където били сключвани и договори за паричен заем -№01000000492/
19.02.2016г. за сумата от 30000лв между
ВСК и Евелина Д /л.25/, и №01000000445/ 08.06.2016г. за сумата от 70000лв между ВСК и Евелина Д /л.28/, като и
към двата договора са приложени разходни касови ордери, и схеми за погасяване
на заема. Договорите са подписани от
заемателя и от Айше Я. /майка на обвиняемата Л./. По делото е останало неизяснено, кой е изготвил и подписвал
приложените РКО№93 и №254, както и кой е
отразявал в приложените на л.26/2, и
л.29/2 схеми на погасяване месечни плащания.
От Схемата за погасяване на заема по д-р 01000000492/19.02.2016г. е видно,че Д
е внесла по заема си седем месечни
вноски, а по д-р №01000000445/
08.06.2016г. е внесла пет месечни вноски.Горното доказва, че пострадалата Д е имала умисъла и желанието
си, да бъде коректен заемополучател и заплащала според възможностите си
дължимите вноски. По отношение на
първоначалното си посещение в офиса на ВСК,
Св. Д твърди, че тя се срещнала с обв.Я. по повод на заем, който искала
да изтегли. Обв.Я. й обяснила, че може
да й отпусне заем от 3000лв., но първо
трябвало да се отбият в един офис, срещу
бившата сладкарница „Лилия“ в гр.Търговище.
Там Д останала да чака, а обв.Я.
на която дала личната си карта и копие от нот.акт на
жилището си, влязла в друга стая.
Св. Д заявила, че сметнала за нормално да представи нот.акт, тъй като й
се отпускал заем без поръчител. След десетина минути обв. Я. й донесла комплект
документи, за които Д разбрала, че са декларации във връзка със
заема, който й се отпускал. Същата твърди, че подписала документите, които обв.Я.
държала и й посочвала местата, на които да се подпише. Д твърди:
„Подписах документите без да ги прочета и без да ми е дадена тази
възможност със съзнанието, че това е процедура във връзка с отпускания ми заем“.
След това отишли в офиса на „Армеда“, където
бил подготвен договора за заем, погасителен план и й била дадена сумата от 3000лв.
Всичко това се случило на 19. 02. 2016 год. За същите
обстоятелства обв. Я. заявява, че Д
потърсила съдействие от нея като собственик на агенция за недвижими имоти, за да
продаде апартамента си, тъй като
спешно й
трябвали пари. Обв. Я.
предложила въпросното жилище на
„Е-Център“ ЕООД, откъдето й отговорили, че могат да платят за него 5000
лв. Д се съгласила да го продаде при
тези условия. Тъй като парите й били нужни спешно, а сключването на сделката
изисквало време, обв.Я. й предоставила
сумата от 5000лв., като се разбрали Д да упълномощи обв. Я. за покупко - продажбата на
апартамента. Същия ден двете отишли при нотариус Г. Георгиева, където били
изготвени пълномощното и декларациите за
покупко - продажбата. Нотариусът прочел пълномощното на глас и
попитал Д дали е съгласна със съдържанието му, което последната потвърдила и го
подписала заедно с декларациите. Същия ден
Д казала на обв.Я., че получените 5000 лв. не са й достатъчни и поискала
заем от 3000лв. със срок на погасяване 12 месеца, които обв.Я. й предоставила. Няколко дни
след това, обв. Я. продала жилището на „Е- Център“ ЕООД,
които й превели сумата от 5000лв.
След 3-4 месеца по искане
на Д,
обв.Я. й отпуснала друг заем от
7000лв. Тези заеми били отпуснати с лични средства на обв. Я., а не със
средства на ВСК „Армеда“, но били
ползвани техни бланки. Към момента от
извършеното разследване не става ясно, поради какви причини заемите са отпущани
с лични средства на Я., но са ползвани бланки на ВСК, остава неизяснен въпроса и поради какви причини тези
обстоятелства не са били обяснени на Д.
Липсва анализ поради какви обстоятелства, въпреки плащането на заемите си по
сключените договори, още на 25.02.2016
г. Л.Я. е продала посоченото жилище на „Е Център“ ЕООД гр.Варна, представлявано от
св.Татяна Димитрова. Остава неизяснен и коментиран въпроса, ако е вярно
твърдението на Я., че продажбата е станала със знанието и желанието на Д,
поради каква причина Я. не е уведомила пострадалата
за сключеният договор за покупко
прадажба на нейното жилище. Остава спорен и некоментиран факта, поради каква причина обвиняемата не е уведомила и съгласувала с пострадалата догорената цена на сделката, защо имота е продаден под данъчната му оценка. За продажбата на жилището и пострадалата е
научила доста по-късно, при
посещението на служители от „Енерго-про“
за спиране на тока, за изготвеното
от нотариус Георгиева пълномощно,
пострадалата заявява, че е научила в полицията, след като е депозирала жалба
против Я.. Остава неизяснено, на какво
основание прокурора приема, че чрез
упълномощаването и последвалото прехвърляне на имота обвиняемата е обезпечила
връщането на дадените в заем средства, и
, че пряко е целяла чрез разпореждането
жилището да избегне загуби при невръщане на средствата, а не да се
облагодетелства от това. Незнайно защо прокурора е приел за безспорно доказано,
че разпореждането с жилището не е окончателно и безвъзвратно, „тъй като обвиняемата е имала намерение след плащане на
заемите от пострадалата и да възстанови правото на собственост върху жилището“.
Така възприетото от прокурора не намира логично и правно обяснение. Видно от
приложения на /л.39/ нотариален акт №118/ 25.02.2016г., продажбата на имота от обвиняемата на „Е
-Център“ ЕООД – Варна е възмездно ,
отразено е, че фирмата е платила за апартамента сумата от 5 000лв. /при данъчна
оценка от 10 924,40лв./, никъде в
нотариалния акт не е предвидено, че в по –късен момент „Е -Център“ ЕООД –
Варна, се задължава или съгласява да възстанови обратно собствеността на закупения апартамент на
пострадалата Д. От правна страна , възприетото от прокурора, че разпореждането
с имота не е окончателно и безвъзмездно , с възможност за връщане
е абсурдно. Въпреки, че липсват доказателства по делото, прокурорът
съвсем неоснователно е приел, че по отношение на сделката се касае за фиктивна
разпоредителна сделка, целяща обезпечаване на вземане. От показанията на
пострадалата, а и от приложените по делото писмени доказателства, не се установява по никой начин Д да е имала
умисъл, че е взела заем от обвиняемата. Напротив, същата е била заведена
от обвиняемата в офис на ВСК“Популярна каса Армеда“/където работи майка й-св. Мюмюнова/,
сключила е договори за заем с ВСК,
изготвени били РКО от ВСК, изготвени са схеми за погасяване на
съответната на всеки договор сума, плащала е дължими вноски по заема си. Във
връзка с плащанията на пострадалата, по изготвените във ВСК схеми за погасяване, в офиса на ВСК са
изготвяни ПКО за всяко плащане- /л.32 и сл. /: ПКО№8/14.04.2016г., ПК
№12/18.05.2016г. , ПК №14/18.06.2016г., ПК №16/07.07.2016г., ПК
№17/07.05.2016г., ПК №21/05.08.2016г., ПК №22/05.08.2016г., ПК
№13/07.09.2016г., ПК №14/07.09.2016г., ПК №16/07.11.2016г., ПК
№16/07.11.2016г., ПК №25/27.02.2017г.. От горното се установява и доказва, че Д
е обслужвала заемите дадени от ВСК, а не заеми дадени й от обв.Я. в качеството
й на физическо лице. За да се приеме за
вярно твърдението на Я.,че е дала в заем лични средства, следва да се отговори
по категоричен и обоснован начин на въпроса,
поради какви причини и с каква
цел договорите за заем, са били
съставени върху бланки на ВСК /с
отбелязани три вида възможни обезпечения - поръчител, запис на заповед и
ипотека на недвижим имот –л.73, т.1/, а също и РКО и ПКО, защо върху същите са
били полагани печати на ВСК „Популярна Каса Армеда“. Не е изследван въпроса кой се е възползвал от
внесените от Д по схемите за плащане и изготвени ПКО от ВСК суми. Не става ясно и какво е прието по отношение съзнанието и представата,
с която е действала Д – с кой субект е считала, че договаря заема и с
кого е считала, че е сключила
договора за заем при съответните условия; кои са факторите, които са формирали
убеждението й и същото повлияло ли е нейните действия. /Св.Д твърди, че единствените й срещи с Я. били „по
повод отпуснатите ми заеми от ВСК „Армеда“ /л.236,т.1/. От
изложеното по-горе се налага извод, че Д
е получила заем от ВСК, на изготвени договори с
бланки на ВСК, подписвани от
служител на ВСК, с положен печат на ВСК. Не на последно място, подкрепящи
горния извод са и показанията на св.Аднан Илязов /л.245/-служител инкасатор в
ВСК „Популярна каса Армеда“. В
показанията си същият заявява, че във връзка с работата си е посещавал адрес в
гр.Търговище ул.Брегалница“№4 вх.бет.3, където знаел, че живее жена с име
Ивелина или Евалина, като това име го знаел от документите по кредит отпуснат й
от ВСК „Популярна каса Армеда“, които му
били давани за да посети , тъй като не си плаща кредита.
По делото е останал неизяснен в
достатъчна степен въпроса, поради какви причини, въпреки съставените договори, разходни и приходни касови ордери, касаещи
отпуснатите заеми на св.Д, договорите са анулирани. Кой ги е анулирал и поради каква причина, след като се установява от ПКО че
пострадалата частична е обслужвала
заемите си по сключените договори.
Установява се, че касиерът - св. Галина Крумова отрича да е попълвала
и подписвала ордерите, а св.Айше Я. също твърди, че не е знаела, че договорите
са анулирани. Не е извършен анализ и не е
отговорено, кой и с каква цел и кога е
анулирал договорите за заем на Д.. При анулирани договори на какво правно
основание са приемани, и как са осчетоводявани внесените от Д по схемите за
плащане и изготвени ПКО от ВСК суми. Не
е коментирано и изяснено, във връзка с твърдението на Я., „че е отпуснала лично заеми на Д“, поради
каква причина, сключените от пострадалата договори с ВСК са подписани от
св.Мюмюнова. По делото липсват мотиви и логическо обяснение, поради каква
причина, и какво обяснява факта, че само
шест дни след сключване на първия договор за заем от пострадалата, обвиняемата
е продала жилището й.
В постановлението на прокуратурата
е отбелязано, че по същия
начин ,както и при Д, били отпуснати парични заеми и на св.Пенчев, като били сключени три договора за кредит в общ размер
на 28000 лв., които Пенчев следвало да заплати с уговорена лихва съгласно схеми
за погасяване. За обезпечаване изпълнението на задълженията Пенчев упълномощил
Л.Я. с право да се разпорежда с негови недвижими имоти. Я. продала тези имоти,
но след като Пенчев заплатил заемите, имотите му били върнати…Това се налагало като начин на работа за обвиняемата. Така възприетото от
прокурора, не се доказва по безспорен начин от събраните по делото
доказателства, тъй като не са изследвани договорите за покупко-продажба на имотите на
Пенчев, и под какво условие същите са били сключвани. По делото не е
проверено, дали и имотите на Пенчев не са прехвърлени на „Е-Център“ЕООД гр.Варна, за да
се установи цялостното поведение в подобни случаи на обв.Я.. Горното в никакъв случай не води до
извод, че при продажбата на имота на Д,
обвиняемата е имала готовност, желание и
възможност при връщане на заемите да възстанови собствеността върху жилището й.
Съдът намира, че част от изводите в
обжалваното постановление са направени без да са изследвани всички
релевантни обстоятелства и да е анализиран в пълнота събрания по делото
доказателствен материал. В обжалваното постановление е описана приетата от
прокурора фактическа обстановка и са направени заключения без да е
даден изчерпателен отговор на въпроса -
въз основа на кои доказателства и доказателствени средства е възприета тя,
респ. кои доказателства и доказателствени средства са кредитирани и кои не и
поради какви съображения. Последното е било
наложително поради наличието на противоречия в доказателствения материал, касаещи съществени относно обвинението по чл.209 от НК обстоятелства .
Не става ясно по категоричен начин, на кои доказателства и
доказателствени средства се основава извода, че пълномощното
е било подписано от Д с цел
обезпечение на договора за заем. Не е даден отговор и на въпроса, защо след като
упълномощаването е било с цел да
обезпечи връщането на заема /за което има погасителен план/, обв.Я. е продала
апартамента на 25. 02. 2016 год. - няколко дни след подписване на пълномощното, когато Д е била изправен длъжник по
заема.
От доказателствата по делото се
установява, че на 25. 02. 2016 год. обв.Я. продала жилището на „Е - Център“ ЕООД – Варна, въпреки това остава
неизяснено дали пострадалата и
обвиняемата са обсъдили предварително цената на сделката, продажната
цена от 5000лв. дали е предадена на Д или сумата останала в Я.. И двете дават
противоречиви обяснения в тази насока. При тези противоречия не е ясно становището на
обвинението – какво приема по отношение цената на прехвърлителната
сделка - платена ли е реално, на кого, в какъв размер, кой е определил този размер, респ. кои
доказателствени средства обосновават изводите в тази насока.
Наред с това не е изяснено поради какви причини и с каква цел, договорите
за заем били съставени върху бланки на ВСК - с отбелязани три вида възможни
обезпечения - поръчител, запис на заповед и ипотека на недвижим имот, а също и
РКО и ПКО, защо върху същите са били полагани печати на ВСК „Популярна Каса
Армеда“. Не става ясно и какво е приело обвинението по отношение съзнанието и
представата, с която е действала Д –
с кой субект е считала, че договаря
заема и с кого е считала, че е сключила
договора за заем при съответните условия; кои са факторите, които са формирали
убеждението й и същото повлияло ли е нейните действия.
По отношение на целта, с която е
действала обв. Я., в постановлението е прието, че
същата е целяла чрез разпореждането с имота да избегне загуби при невръщане на парите, дадени на Д в заем, а не да се облагодетелства. Не става ясно кои обстоятелства
обосновават това заключение и въз основа на какви доказателства е направено то. Не са налице
доказателства за наличие на уговорка между обв. Я. и св. Д - за продажба на
жилището с последващо възстановяване на собствеността, при
връщане на заема. Самата обв. Я.
не твърди такива обстоятелства. Затова и извода, че разпореждането с апартамента не е
имало окончателен характер се явява необоснован. Излагането на
обстоятелства, касаещи подобен случай /св. Пенчев/ са неотносими към настоящия
казус..
Както сочи първостепенният съд целта на производството по чл. 243, ал .4 от НПК е да се извърши проверка на
правилността и законосъобразността на постановлението, с което се поставя край
на наказателното производство. В производството по реда на ал. 8
на мл. 243 НПК въззивният съд извършва цялостна проверка на определението на
първостепенният съд. С действията си и първостепенният, и въззивният съд имат
за цел да преценят дали са обосновани и
законосъобразни изводите на прокурора. И след като в случая въззивната инстанция споделя изцяло заключението на РС – Търговище, че в
случая не може да да прецени правилността на извода за недоказаност
на обвинението по чл. 209, ал. 2 от НК, доколкото
в постановлението липсва пълен анализ и оценка, на събрания във връзка с това обвинение, доказателствен материал. Тъй като в случая съдът няма право да „замести прокурора”, като извърши
анализ на доказателствата и въз основа на този доказателствен анализ да направи
собствени фактически изводи, които се различават от тези на прокурора и факти,
които въобще липсват в постановлението. Съдът няма такива правомощия в настоящото
производството, като не може да замести
липсата на доказателствен анализ и на произтичащите от него фактически и правни
изводи в постановлението на прокурора. В настоящото производво съдът не е
оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора чрез
собствена, различна от изложената в Постановлението интерпретация на
доказателствата. Още по-малко е допустимо контролиращия съд да „замества”
прокурора, тогава, когато в постановлението липсва анализ на доказателствата и
изводи за фактите и правото.
За да е налице обоснованост на постановлението,
установените фактически положения следва обективно да съответстват на събрания
и проверен по делото доказателствен материал. Съдът следва да провери, дали
е налице логическа грешка при анализа и оценката на доказателствения материал
която да води и до грешка за фактические изводи. Съдът проверява обосноваността
и законосъобразността само въз основа на събраните и проверени доказателствени
материали. За да стори това, е необходимо в постановлението да бъдат
извършен анализ на доказателствата и направени изводи по фактите и правото, и
същото да е мотивирано в достатъчна степен.
Във връзка с горното, въззивният съд намира, че обжалваното определение на ТРС е правилно и
законосъобразно. Постановлението на Районна прокуратура с което е прекратено
наказателното производство срещу обв. Я. за извършено престъпление по чл. 209,
ал. 2 от НК е необосновано и незаконосъобразно, постановено при
липса на мотиви, поради което и правилно е отменено, и върнато на РП-Търговище
за допълнително разследване при спазване на указанията.
Водим от
горното и на основание чл. 243,
ал. 8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №195/05.11.2020г. постановено по ЧНД №20203530200830/2020г.по описа на ТРС с което е отменено
Постановление от 30. 09. 2020 год.за
прекратяване на наказателно производство по ДП № 38 / 2017 год. по описа
на ОД на МВР - Търговище, водено срещу Л.И.Я. за извършено престъпление по чл.
209, ал. 2 от НК, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.