Р Е Ш Е Н И Е
№ 412/14.09.2020г.
Административен съд - Монтана,
в публичното съдебно заседание на
единадесети септември ,през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при
секретаря……...Антоанета Лазарова и с участието на прокурора……..Галя
Александрова………като разгледа.........докладваното от съдията………….БИСЕРКА
БОЙЧЕВА....КАНД№357/2020г. по описа на Административен
съд-Монтана............................. взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение №184/26.06.2020г., постановено по
АНД№307/2020г., Районен съд-гр.Монтана е отменил наказателно постановление №20-0996-000107/06.02.2020г.
на Началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана,с което на Д.Т. от Република Р***
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.183,ал.7 от ЗДвП,за
нарушение на чл.6,т.1 ЗДвП.
Горното решение е обжалвано с касационна жалба
от Началник-сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана ,с искане да бъде отменено
решението на МРС, ,като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание чрез
юрк.Димитрова иска да се отмени решението ,като неправилно и да се потвърди НП.Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна,в
случай ,че съдът потвърди решението на съда.
Ответникът по касацията- Д.Т. от
Република Р*** ,чрез пълномощника си адв.М.Н. иска да се потвърди обжалваното решение,като
правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението на
съда за правилно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се явява процесуално допустима,а разгледана по
същество същата се явява основателна по посочените по-долу съображения.
Решението на Районния съд е неправилно и незаконосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на ответника в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно
нарушение№
205206/06.02.2020г.и наказателно
постановление №20-0996-000107/06.02.2020г.
за това ,че на 06.02.2020г.в 14,15ч. в община
Монтана на път първи клас №1 по път Е-79 в района на км.107 с посока на
движение от гр.В*** към гр.В*** ,като водач на товарен автомобил „М*** А*** “,
с румънски табели рег.№В-100-WUC с прикачено полуремарке З*** с испанска табела рег.№R9385ВСР, при подаден сигнал за
спиране със служебно МПС със звуков и светлинен сигнал за спиране и стоп палка
от униформен служител ,водача не спира и
продължава движението си като е спрян на път ІІ-81 в района на КПП-В*** , при наличие
на въведена забрана за движение на товарни автомобили над 12 тона,с което е
нарушил чл.6,т.1 от ЗДвП ,за което му е наложена „глоба“ в размер на 300лв.и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.183,ал.
7 от ЗДвП. Тази фактическа
обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото
доказателства.
Решението на съда е неправилно и незаконосъобразно.За
да отмени НП съдът се е позовал на препращащата разпоредба на чл.84 ЗАНН към НПК ,в частност разпоредбата на чл.21 от НПК ,съгласно която ако лицата не
знаят български език им се назначава преводач.В случая става въпрос за румънски
гражданин,който не знае български ,но съгласно Директива 2010/64/ЕС чл.1,§3„Когато
законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки
нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде
обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага единствено за
производството по обжалване пред този съд“.Директивата установява правила за
устен и писмен превод в наказателно производство ,но в случая има ограничено
поле - правото и задължението за
назначаване на преводач се отнася само за случаите на съдебно обжалване на акта.След
като нарушителя се е възползвал от правото си да подаде жалба срещу НП
,упълномощил е адвокат ,същият не е с ограничено право на защита ,знае за какво
се отнася знакът ,забраняващ навлизане на товарни автомобили над 12т. в
забранената зона ,като дългогодишен професионален международен шофьор ,при
което не е налице процесуално нарушение от категорията на съществените ,което
да представлява достатъчно основание за отмяна на издаденото НП.Съдът ,доколкото
се е позовал само на това процесуално нарушение-липса на преводач на фаза
административно-наказателно производство ,и не е разгледал делото по същество ,е
лишил страната от една съдебна инстанция ,при което неговото решение,като
незаконосъобразно следва да се отмени и делото следва да му се върне за
произнасяне по същество на спора.
Водим от гореизложеното административният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№184/26.06.2020г., постановено по АНД№307/2020г.по описа на Районен съд-гр.Монтана.
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждането му по същество от друг състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ СОНЯ КАМАРАШКА по КАНД №357/2020г.
Не споделям фактическите и правните изводи на болшинството от членовете на касационния състав. Считам, че релевантните факти, установени от РС – Монтана, чрез писмените и гласни доказателствени средства, правилно са били оценени от съда и въз основа на тях е изведен правилен, обоснован и законосъобразен извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН № 205206/06.02.2020г. и издаденото въз основа на него НП №20-0996-000107/06.02.2020г., поради нарушаване на разпоредбите на чл.84 от ЗАНН във вр. чл.21, ал.2 от НПК по отношение на административно наказания чужд гражданин GEORGE TACHE роден на ***г. в Р*** с чуждестранно СУМПС №**********.
Според Конституционния съд разпоредбите във връзка с административното наказване представляват именно "наказателно обвинение" по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС. По общо правило разпоредбите относно административните нарушения и наказания имат своя генезис в наказателното законодателство. Административното наказване възприема различни институти на наказателното и наказателнопроцесуалното право. Принципите на административното наказване по общо правило следват принципите на наказателната политика. Колкото до особеностите на правната уредба на административното наказване, тя обикновено се извежда чрез съпоставка със съответните правила в наказателното и наказателнопроцесуалното право. Административното наказване, разбира се, има своята специфика, но тя не е от такъв характер, че да разкъса органическата връзка с материалното и процесуалното наказателно право. Напротив, тя обосновава в редица случаи субсидиарното прилагане на техните правила по отношение на административното наказване (чл. 11, чл. 84, чл. 85 ЗАНН), като в някои случаи то може да бъде дори директно, а в други съответно.
Както в случая законосъобразно е подходил първоинстанционния съд прилагайки субсидиарно нормите на НПК по чл.84 от ЗАНН във вр. чл.21, ал.2 от НПК. Тъй като с нормата на чл. 21, ал. 2 от НПК се дава възможност на лицата, които не владеят български език да се ползват от родния си език или от друг език, като в тези случаи се назначава преводач. Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита.
В образуваното административно наказателно производство по съставянето на АУАН не е назначен преводач, който да извърши устен или писмен превод на съставения АУАН срещу административно наказаното лице. Нарушаването на това законово изискване е съществено процесуално нарушение на административнонаказателните правила, тъй като същото е засегнало правото му на защита, поради незапознаването му с воденото административно наказателно производство и е попречило да организира правото си на защита, което е въздигнато от закона като основно право на всеки гражданин.
Не споделям мнението на мнозинството от касационния състав, че в случая следва да намери приложение Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, където в (16) е посочено, че „.. В някои държави-членки орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително леки нарушения. Такъв е случаят например за пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква компетентният орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв орган и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд“. Тази разпоредба е неприложима в случая предвид разписаното в член 8 от същата Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, че „..Нищо в настоящата директива не се тълкува като ограничаващо или дерогиращо от което и да е от правата и процесуалните гаранции, които са предоставени съгласно Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Хартата на основните права на Европейския съюз, други съответни разпоредби на международното право или законодателството на която и да е държава-членка, което предвижда по-високо ниво на защита….“. В случая правото на устен и на писмен превод за лица, които не говорят или не разбират езика на производството, е прогласено в член 6 от ЕКПЧ съгласно тълкуването му в съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, поради което в случая е неприложим §16 от Директива 2010/64/ЕС.
От друга страна отчитайки събраните гласни доказателства по делото от разпита на св.В*** Д*** Г*** , видно от протокола от проведеното заседание на 26.05.2020г., в отговор на въпроса на съда „на какъв език се е разбрал с административно наказаното лице“, същият е заявил „..на никакъв..“, което безспорно установява нарушение на чл.6 от ЕКПЧ.
За пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че в Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, липсва определение за „ ..леки нарушения..“, такова определение липсва и в законодателството ни, но предвид Решение № 1 от 1.03.2012 г. на КС по к. д. № 10/2011 г., докладчик съдията К*** С*** , където е посочено, че разпоредбите във връзка с административното наказване представляват именно "наказателно обвинение" по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС и предвид факта, че в настоящето производство освен наложеното наказание глоба административно наказаното лице е лишено от право да управлява МПС, то не би могъл да се обоснове и извода, че в случая се касае до „леко нарушение“.
При тези доводи, решението по АНД № 307/2020г. по описа на Районен съд – Монтана намирам за мотивирано, обосновано и законосъобразно.
Административен съдия :