№ 2418
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110146699 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск от Д. Г. Д. срещу „Амиго Финанс“ ЕООД /с предишно
наименование „Мого България“ ООД/ с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 846 лева, представляваща недължима неустойка за забава на
прехвърлянето на собствеността върху МПС, платена на 10.02.2023г. по Договор за
финансов лизинг № АG 0010052 със задължително придобиване на собствеността върху
лизинговия актив от 26.02.2020г.
Ищецът Д. Г. Д. твърди, че е сключил договор за финансов лизинг за придобиване на
лек автомобил марка Ауди А 4 на стойност 16000 лева като бил внесъл 8000 лева за
първоначална вноска. След като заплатил първоначалната вноска започнали да оформят
договора за лизинг от 8000 лева главница на 41,16 % лихвен процент за целия срок от 24
месеца като лихвата възлизала на 3850,42 лева. Договорът бил със срок от 26.02.2020г. до
25.02.2022г. Изплатил всичко по него, включително и лихвата. Не бил прехвърлил
автомобила навреме, тъй като бил при сина си в Германия. Твърди, че служител Петя
Антонова пратила двама души да съберат от него сумата от 846 лева за неустойка за
прехвърляне на автомобила. На 10.02.2023г. се появили двама мъже като единият от тях го
изпроводил до „Изипей“ и му казал да плати сумите. В себе си имал средства и заплатил
сумата от 846 лева. Служител на ответника му обяснил, че в договора пишело, че се
заплащала неустойка в размер на 0,03 % стойността от договора. Поискал разпечатка, че
дължи такава сума, но такава не му била дадена.
С уточнителна молба от 24.11.2023г. ищецът е посочил, че ответник по делото е
П.В.А., служител в МОГО България ООД. Сочи, че същата се е свързала с него по телефона
1
и е поискала да заплати сумата от 846 лева, неустойка за забава на прехвърляне на
собствеността на лекия автомобил. Сочи, че заплатил сумата от 846 лева неоснователно като
не бил получил документ за какво и къде е предназначена. Платил сумата по лизинговия
договор с уникален идентификатор 0010052. Счита, че не дължи нищо по лизинга и сумата
от 846 лева следвало да бъде възстановена.
С молба от 30.04.2024г. ищецът е посочи, че претендира сумата да бъде възстановена
по договора за лизинг от дружеството- лизингодател. Искането към съда е да уважи
предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорва същата като нередовна и неоснователна. Изложени са твърдения, че в исковата
молба не било посочено на коя дата е платена неустойката и на какво основание, както и как
е била формирана сумата от 846 лева, респ. дали искът е бил предявен като частичен.
Поддържа, че на 20.06.2020г. между „Мого България“ ЕООД и ищецът бил сключен Договор
за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността.
В изпълнение на договора, лизингодателят бил предоставил ползването върху избрания от
лизингополучателя лек автомобил марка „Ауди“ А 4, модел „Олроуд Куатро“, рег. №
СВ7801РМ, за което бил съставен приемо-предавателен протокол от 20.06.2020г. Сочи, че
съгласно чл. 12.5 от ОУ правото на собственост върху лизинговия автомобил се прехвърляло
с отделно споразумение за прехвърляне на собствеността с нотариална заверка на
подписите. Последната вноска била с падеж 25.02.2022г. Твърди, че от страна на
лизингодателя били правени многократни опити за осъществяване на връзка с
лизингополучателя на декларираните телефони и електронен адрес, въпреки това активът
бил прехвърлен на 16.02.2023г. по вина на лизингополучателя. Било разяснявано на
лизингополучателя, че следва да бъде прехвърлена собствеността и че непрехвърлянето
влече допълнителни разходи за лизингодателя, включително заплащането на застрахователна
премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. На
основание чл. 8.6 вр. чл. 8.7.5 от ОУ се дължали направените разходи за заплащане на
застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Премиите били заплатени от собственика на основание чл. 483 КЗ по
сметка на застрахователния брокер. Искането към съда е да върне исковата молба,
евентуално да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗДД в тежест на ищеца е
да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че е налице основание за
получаването, респ. задържането на сумата.
В конкретния случай страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е
2
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че е бил сключен
Договор за финансов лизинг № АG 0010052 със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив от 26.02.2020г., както и че на 16.02.2023г. е бил
сключен Договор за прехвърляне на собствеността върху моторно превозно средство в
изпълнение на Договор за лизинг № АG 0010052.
Освен безспорния характер на горните обстоятелства същите се установяват и от
приетия препис от Договор за финансов лизинг № АG 0010052 от 26.02.2020г., сключен
между „Мого България“ ООД /с настоящо наименование „Амиго Финанс“ ЕООД/ и Д. Г. Д. с
предмет – лизингов актив „Audi A4 Allroad Quattro“, идентификационен номер
WAUZZZ8K2AA114985, двигател- САН116948, рег. № СВ7801РМ и продавач „Кентавър- А“
ЕООД. В договора е посочено, че цената на автомобила е 16000 лева, първоначалната вноска
е в размер на 8000 лева, а главницата по договора- също 8000 лева. Към договора е
приложен погасителен план, видно от който първата дължима вноска по него е 26.02.2020г.,
а последната – 25.02.2022г. В чл. 2 от договора е посочено, че срокът на договора е 24 месеца
при договорен лихвен процент от 41, 16 %, фиксиран за целия срок на договора.
В погасителния план е посочено, че общо дължимата сума по договора е в размер на
19850,42 лева.
По делото е приет и препис от Договор за покупко-продажба на МПС от 27.02.2020г.,
сключен между „Мого България“ ООД и „Кентавър- А“ ЕООД, с който е бил придобит лек
автомобил „Audi A4 Allroad Quattro“, идентификационен номер WAUZZZ8K2AA114985,
двигател- САН116948, рег. № СВ7801РМ за сумата от 16000 лева.
По делото е приет и препис от приемо-предавателен протокол от 26.02.2020г., с който
на ищеца- лизингополучател е предадена лизинговата вещ.
По делото е приета и разписка № 040017893668996 от 10.02.2023г. от „Изи пей“ АД за
заплащане на сумата от 846,14 лева от Д. Д. в полза на „Мого/Амиго Лизинг/ Амиго
финанс“ ЕООД.
По делото е приет и препис от Договор за прехвърляне на собствеността върху
моторно превозно средство в изпълнение на Договор за лизинг № АG 0010052 от
16.02.2023г., с който Д. Д. е придобил собствеността върху лизинговата вещ.
По делото е прието известие за плащане ********** от 29.03.2022г. с издател „Амиго
финанс“ ЕООД и получател Д. Д. за сумата от 90,14 лева с основание гражданска
отговорност при ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД, Стар Инс, както и известие за плащане
********** от 16.12.2022г. с издател „Амиго финанс“ ЕООД и получател Д. Д. за сумата от
77,12 лева с основание гражданска отговорност ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве АД, Стар
Инс, както и известие за плащане ********** от 16.06.2022г. с издател „Амиго финанс“
ЕООД и получател Д. Д. за сумата от 77,12 лева с основание гражданска отговорност при
ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве Ад, Стар Инс.
С протоколно определение от 21.11.2024г. съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ответникът е
3
начислил 244,38 лева, застрахователни премии и 601,76 лева, неустойка за забава за
прехвърляне на автомобила.
Съгласно чл. 8.6 от ОУ на ответното дружество лизингополучателят се задължава да
заплаща всички данъци, такси, мита, нотариални такси и други разноски във връзка с
използването на лизинговия актив. За сметка на лизингополучателя са застрахователните
премии за застраховане на лизинговия актив, винетни такси, наложени глоби и имуществени
санкции в случай на извършване на административни и др. нарушения, вкл. при нарушения
на правилата за движение по пътищата от водача на моторно превозно средство- предмет на
Договор за лизинг. За сметка на лизингополучателя са и банковите такси и комисионни при
извършване на банкови преводи, които са определени по размер съгласно тарифите на
обслужващите банки. Лизингополучателят заплаща и всички суми, дължими от
лизингодателя в качеството му на собственик на лизинговия актив, независимо от източника
на тези задължения, включително и допълнително начислени задължения за данък върху
добавена стойност от органите на приходите във връзка с лизинговия актив, на базата на
уведомление, изпратено от лизингодателя с приложени доказателства за основанието и
размера на задълженията по реда на чл. 17.1 от ОУ. В чл. 8.7.5 е посочено, че
лизингополучателят се задължава да възстанови на лизингодателя в срок до 5 работни дни
от издаването на счетоводен документ от страна на последния разноските, направени от
лизингодателя във връзка със застраховането и дозастраховането на лизинговия актив.
В чл. 10.1 от ОУ е посочено, че лизингополучателят е длъжен да сключи и поддържа
застраховка „Гражданска отговорност“ за лизинговия актив за целия срок на лизинга. В чл.
10.4 е посочено, че плащането на застрахователни премии е за сметка на лизингополучателя,
който следва да подновява изтичащите застраховки самостоятелно, без да е необходимо да
бъде уведомяван нарочно за целта от лизингодателя. В случай, че лизингополучателят не
изпълни задълженията си за сключване на застраховка или за заплащане на вноска за
застрахователна премия за лизинговия актив съгласно общите условия и договора и когато
това е уговорено между страните, лизингодателят може да сключи застраховка и/или да
плати дължимата вноска за застрахователната премия от свое име и за сметка на
лизингополучателя. В такъв случай лизингополучателят възстановява платената от
лизингодателя застрахователна премия в 5- дневен срок от получаване на уведомление, че
застраховката е била сключена или че дължимата вноска за застрахователната премия е била
платена и заплаща допълнителна услуга- администриране на застраховка на лизинговия
актив, определена съгласно тарифата на лизингодателя.
Спорният по делото въпрос касае дължимостта на предвидената в ОУ неустойка за
забава за прехвърляне на автомобила. По този въпрос съдът намира следното:
В чл. 2.4.1 от ОУ е посочено, че когато договорът за лизинг предвижда уговорена в
полза на лизингополучателя опция за придобиване- след отправяне на писмено искане по
реда на чл. 12.1 от ОУ. Лизингополучателят може да упражни това свое право, само ако
всички дължими суми по договора, в това число и дължимата стойност на опцията за
придобиване, са изплатени, и не е налице друго неизпълнение на задълженията по договора
4
за лизинг.
Съгласно чл. 12.1 от ОУ при договори с уговорена в полза на лизингополучателя
опция за придобиване по смисъла на чл. 2.5.1 лизингополучателят е длъжен писмено да
уведоми лизингодателя дали желае да придобие лизинговия актив едновременно с
плащането на последната лизингова вноска и не по-късно от 10 работни дни преди изтичане
на срока на лизинга.
При договори със задължително придобиване на собствеността по смисъла на чл.
2.5.2 лизингодателят прехвърля правото на собственост върху лизинговия актив на
лизингополучателя след заплащане на последната лизингова вноска и всички останали
дължими суми по договора, включително разсрочен ДДС, ако договорът предвижда такъв.
При преценка на събраните по делото доказателства съдът намира, че страните са
били обвързани от валидно сключен договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG 0010052, по силата на който
лизингодателят се е задължил да придобие и предостави на лизингополучателя в сроковете и
при условията, уредени в Общите условия към договори за финансов лизинг, сключвани с
„Мого България“ ООД с физически лица- потребители, договорената лизингова вещ, а
именно лек автомобил „Audi A4 Allroad Quattro“, идентификационен номер
WAUZZZ8K2AA114985, двигател- САН116948, рег. № СВ7801РМ. От своя страна
лизингополучателят – Д. Д., е поел задължение да заплаща дължимите 24 броя лизингови
вноски съгласно договорения между страните погасителен план, неразделна част от
договора.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи, сключени с потребител, какъвто именно е процесният договор, доколкото ищецът-
лизингополучател е физическо лице, като липсват твърдения, респ. не са ангажирани
доказателства договорът да е бил сключен във връзка с упражнявана от ищеца търговска
дейност.
При съвкупна преценка на съдържанието на договора и поетите с него задължения,
съдът намира, че уговорената в договора за лизинг възнаградителна лихва в размер на
фиксиран лихвен процент от 41,16 % за целия срок на договора и общ разход по кредита в
размер на 3850,42 лева не нарушава добрите нрави, респ. не е неравноправна. Уговореният
лихвен процент е фиксиран за целия срок на договора, описано е как се формира, като по
делото не са ангажирани доказателства, че размерът на уговорения лихвен процент е
изменян едностранно от лизингодателя, респективно, че във вреда на потребителя-
лизингополучател, е изменян начина на формиране на уговорения лихвен процент. С оглед
характера на поетите по силата на договора за лизинг задължения и обстоятелството, че
задълженията на лизингополучателя по договора не са обезпечени по никакъв друг начин,
съдът намира, че уговореният в чл. 5 от договора размер на фиксирания лихвен процент не
противоречи на добрите нрави.
При извършената проверка относно спазването на останалите императивни
5
изисквания в защита на потребителите, посочени в чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК, се
установява, че в договора са посочени лизинговия актив; стойността на лизинга и общият
размер на кредита – 8000 лв.; фиксиран лихвен процент по кредита – 41,16%; годишният
процент на разходите по кредита – 49, 52%; в ОУ са посочени взетите предвид допускания
при изчисляване на ГПР; общата сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на
сключване на договора – 11850,42 лева; погасителен план, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; в ОУ се
съдържа информация относно правото на потребителя да получи при поискване и
безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение под формата
на погасителен план за извършените и предстоящите плащания /чл. 8.10 от ОУ/; наличието
на право на отказ на потребителя от договора и условията за това /чл. 13.1 от ОУ/. Общите
условия са приложени към договора и всяка страница от същите е подписана от
потребителя.
Предвид гореизложеното договорът за финансов лизинг отговаря на изискванията на
ЗПК. Предвид което страните са били обвързани от него и е следвало да изпълняват
задълженията си по договора.
В този смисъл между страните не е спорно обстоятелството, че ищецът е погасил
изцяло задълженията си по договора за лизинг на уговорените за това дати, както и че
собствеността върху процесния автомобил е била прехвърлена на 16.02.2023г.
Съгласно чл. 12.5 от ОУ във всички посочени по-горе случаи, правото на собственост
върху лизинговия актив се прехвърля на лизингополучателя с отделно споразумение за
прехвърляне на собствеността с нотариална заверна на подписите, което страните се
задължават да сключат в срок до 7 работни дни след заплащане на дължимите суми.
Прехвърлянето на собствеността се извършва в офис на лизингодателя или негов партньор.
В конкретния случай собствеността върху процесния автомобил е следвало да бъде
прехвърлена най-късно на 10.03.2022г. /с изтичане на 7 работни дни след изплащането на
последната дължима лизингова вноска/. Независимо от това прехвърлянето на процесния
автомобил е извършено след 11 месеца и 5 дни. Така след изплащането на последната
дължима вноска по договора за лизинг, ищецът е изпаднал в забава при изпълнение на
задължението си да придобие собствеността на автомобила.
Съгласно чл. 15.4 от ОУ в случай, че споразумението за прехвърляне на собствеността
върху лизинговия актив не бъде сключено в срока по чл. 12.5 от настоящите ОУ по вина на
лизингополучателя, той дължи неустойка на лизингодателя в размер на 0,03 % от стойността
за лизинг за всеки календарен ден забава.
Приета е Тарифа към Общите условия, приложими към договори за финансов лизинг,
сключвани от „Мого България“ ООД, в която в т. 10 е посочено, че се дължи неустойка за
забава на прехвърлянето на собствеността върху МПС по вина на лизингополучателя в
размер на 0, 03 % от стойността за лизинг за всеки календарен ден забава при договори,
сключени с физически лица /потребители/.
6
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г.,
ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката
за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Като клауза уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай.
При преценка на уговорената неустойка съобразно тези критерии, съдът намира
следното.
Касае се за мораторна неустойка, предвидена за обезпечаване на задължението на
лизингополучателя да придобие лизинговата вещ след изплащане на сумите по договора за
лизинг. Същата обезпечава вредите на лизингодателя от нарушаване на неговия интерес
договорът да бъде изпълнен изцяло в уговорения срок, с което лизингодателят да се
освободи от задължението да сключва по-нататъшни сделки свързани с вещта /договори за
застраховка/, както и да се освободи от задължението си да предплаща свързаните с вещта
разходи. В конкретния случай неустойката е в размер на 0,03% на ден от стойността на
лизинга, стойността на лизинга е 8000 лева, респ. неустойката за един ден забава е 2,40 лева
на ден. За процесната забава е била начислена неустойка в общ размер от 835,20 лева /348
дни забава х 2,40 лева/. За сравнение, лихвеният процент по законната лихва на ден е
0,028%, а законната лихва за един ден забава е в размер на 2,24 лева или общо 779,52 лева за
целия период на забавата. С оглед на това и като се вземе предвид и санкционната функция
на неустойката, съдът намира, че процесната неустойка не надхвърля присъщите й функции,
поради което не се явява нищожна.
7
Предвид гореизложеното извършеното от ищеца плащане на сумата от 846 лева не е
без основание, доколкото със същото ищецът е погасил свои валидно възникнали
задължения към ответното дружество за възстановяване на платените застрахователни
премии по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗАД „Далл Богг: Живот и
Здраве“ АД, в общ размер от 244,38 лева /видно от приетите по делото счетоводни
документи/ и частично е заплатил договорената неустойка за забава за прехвърляне на
собствеността върху лизинговата вещ.
С оглед на което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът, който
претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 25, ал.
1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК на сумата от 100 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Амиго
Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 846 лева,
представляваща недължима неустойка за забава на прехвърлянето на собствеността върху
МПС, платена на 10.02.2023г. по Договор за финансов лизинг № АG 0010052 със
задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив от 26.02.2020г.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Амиго Финанс“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 100 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8