РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Търговище, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20243500500250 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-
гр.София, ЕИК ********* против решение №117/29.07.2024г., постановено по
гр.д.№703/2023г. на Районен съд-Попово в частта му, с която са отхвърлени
предявените от него против ответницата Т. А. Н. от гр.Русе установителни
искове за съществуване на вземания по чл. 422, ал.1 във вр. чл. 415, ал.1 от
ГПК в частта им над сумата 593.18 лв. до размер на 1 060.78лв.,
представляваща претендирана главница по договор за потребителски кредит
№ 40005311721/10.08.2021г., за което е издадена издадена Заповед
№133/14.06.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 342/2023г. на РС-Попово и за договорно възнаграждение в размер на
329.94 лв. за периода 15.01.2022г.-02.02.2023г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението.С доводи за нарушения на закона и за
необоснованост, въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и за
уважаване на предявените искове в посочената част.
Писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от
въззиваемата страна не е постъпил.С писмено становище процесуалният й
1
представител адв.Д. М. от АК-Русе оспорва основателността на въззивната
жалба и моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявените искове чл.422 от ГПК във вр.с чл.9 от ЗПК за
съществуване на парични вземания в размер на 1060.78 лв. - главница,
договорно възнаграждение в размер на 329.94 лв. и законна лихва в размер на
63.70 лв., дължима от 02.02.2023 г. - датата на предсрочна изискуемост до
27.04.2023 г. по договор за потребителски кредит № 40005311721/10.08.2021
г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението, са
обосновани с неизпълнение на договора от кредитополучателя.
По реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК ответницата оспорва
предявените искове с възражения за нищожността на клаузите, касаещи
договорната лихва, разходите по кредита и допълнителния пакет с услуги.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Съгласно представения писмен договор за потребителски кредит №
40005311721/10.08.2021г., споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги от същата дата и погасителен план, ищецът предоставил
заем на ответницата в размер на 1 200 лв. за 24 месеца, при ГПР 48.91 %, ГЛП
41 %, договорна лихва в размер на 0.11% на ден и допълнителен пакет услуги
в размер на 1 260 лв.(надвишаващ размера на основното задължение) или
срещу сума от 1 200 лв. ответницата е задлъжена да върне сумата 3 037.83 лв.,
от която е издължила сумата 606.82 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от
потребителя-сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита-
§1, т.1-2 от ДР на ЗПК, изчислени към момента на сключването му, като се
посочат взетите предвид допускания.
В конкретния случай, в представения договор са посочени отделни
параметри на задължението, но няма информация как се определя на ГПР,
2
предвид чл.19, ал.1 от ЗПК, като само ГЛП е 41 %, без останалите плащания.
А такава информация е необходима, за да се прецени дали в ГПР не е
включена и стойността на посочените допълнителни услуги, изразяващи се в
приоритетно разглеждане на искането и възможност за отлагане и намаляване
на определен брой погасителни вноски и смяна на падежа, съставляват именно
действия по усвояване и управление на кредита и са присъщи на всеки
кредитен договор, условията на който могат да бъдат изменяни по взаимно
съгласие на страните, без да е необходимо това да бъде оформено като
допълнителен пакет услуги и заплащано допълнително от кредитополучателя.
В тази насока, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, при което е налице не само нелоялна търговска
практика в отклонение изискването за добросъвестност, за което е ангажирана
отговорността на кредитора в други производства (решение
№10606/08.07.2019г. по адм.д.№13144/2018г. на ВАС), но и посоченото
съглашение, предвид стойността на допълнителните услуги в размер на 1
260лв., която надвишава основното задължение от 1 200лв., води до
значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика на
услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП и на осн.чл.23 от ЗПК
ответницата следва да върне само остатъка от главницата в размер на 593.18
лв.
Предвид горното, решението на районния съд в обжалваната му
отхвърлителна част е постановено в съответствие със закона и следва да бъде
потвърдено, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода от делото, на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените по делото във въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., относно което липсват основания за
намаляването му поради прекомерност.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №117/29.07.2024г., постановено по гр.д.
3
№703/2023г. на Районен съд-Попово в частта му, с която са отхвърлени
предявените от ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.София, ЕИК
********* против ответницата Т. А. Н. от гр.Русе, ул. „Ч...“ ..вх. ..., ет. ...,
ЕГН:********** установителни искове за съществуване на вземания по чл.
422, ал.1 във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК в частта им над сумата 593.18 лв. до
размер на 1 060.78лв., представляваща претендирана главница по договор за
потребителски кредит № 40005311721/10.08.2021г., за което е издадена
издадена Заповед №133/14.06.2023г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 342/2023г. на РС-Попово и за договорно
възнаграждение в размер на 329.94 лв. за периода 15.01.2022г.-02.02.2023г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението, на осн.чл.271, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ищеца “Профи Кредит България”ЕООД-гр.София, ЕИК
********* да заплати на ответницата Т. А. Н. от гр.Русе, ул. „Ч...“ 23 вх. 1, ет.
8, ЕГН:********** направените по делото във въззивната инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4