О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Варна,13.02.2020г.
Варненският
административен съд, Шести състав, в закрито заседание на тринадесети февруари
две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ИВЕТА ПЕКОВА
като разгледа
докладваното от съдията Пекова адм. дело N 60
по
описа за 2020год., за да се
произнесе, взе предвид:
С решение № 17704/27.12.2019г. по
адм.д.№ 1095/2018г. Върховният административен съд е отменил
решение
№2030/15.11.2017 г. по
адм. д. №3391/2016 г. на Административен
съд Варна и е върнал делото за ново произснасяне
от
друг състав на същия съд при съобразяване със съдържащите се в мотивите на
настоящия съдебен акт указания относно тълкуване и прилагане на закона.
Предмет на
делото е предявен от А.И.З., Т.Д.С. и С.Д.Б.,
чрез процесуалния им представител адв.С. *** за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в общ
размер от 57 250 лв., изразяващи се в лишаването им от правото да използват
съсобствения им недвижим имот - реална част от 301 кв.м. от ПИ 976 по плана на
кв. „Виница”, гр. Варна, идентичен с ПИ с идентификатор № 10135.2575.1778 по
кадастралната карта на район Приморски, гр. Варна, която се ползва за
второстепенна улица, без да е проведено необходимото за това отчуждаване от
страна на община – Варна /съгласно изменение на иска, направено в открито
съдебно заседание на 17.10.2017г. с участието на другите страни/. Вредите се
претендират като резултат от незаконосъобразната според ищците Заповед №
64/22.04.1998г. на кмета на община Варна, с която е одобрено ЧИРП в кв.2 и
кв.61 по плана на кв. Виница за имоти и парцели, подробно описани в същата
заповед, предвиждаща отреждането на частта от 301 кв.м. за улица и, евентуално от
незаконосъобразното фактическо действие и/или бездействие на служителите на
ответника да приложат на място уличната регулация, след като проведат надлежно
отчуждаване на терена в полза на ищците.
В решението си за
връщане на делото, Върховният административен съд е приел, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, довели от своя страна и до противоречието му с
материалноправните разпоредби. Прието е, че решението е постановено по
нередовна искова молба, доколкото, въпреки направените уточнения, нито в
първоначалната искова молба, нито в уточнителната такава е посочен период, за
който се претендират вредите с посочени начална и крайна дати. Съдът не е
изложил мотиви както относно допустимостта, така евентуално -относно
основателността на исковата претенция за вреди от посочената от ищците като
първа, главна, основна/а не евентуална/ материалноправна предпоставка за
реализиране на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ - твърдяната за
незаконосъобразна, но неотменена по административен или съдебен ред Заповед №
64/22.04.1998г. на съответния административен орган при община - Варна, с която
се одобрява ЧИРП. Прието и че АС- Варна в нарушение на задължението си да се
произнесе по всички, наведени с исковата молба фактически твърдения, на които
се основава исковата претенция и в нарушение на изискването да обсъди всички, събрани
по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, не се е произнесъл по
всички форми на твърдените от ищците фактически действия и бездействия на
общинските служители, от които претендират вредите при условията на
евентуалност, и не е обсъдил всички, събрани в тази връзка доказателства по
делото. Административният съд се е позовал избирателно само на част от изслушаната
и приета по делото съдебно-техническа експертиза /само на методите за
определяне размера на дължимото обезщетение/, без да обсъди по-съществената
част от същата - отговорът на вещото лице по т.1 от заключението -
обстоятелството, че процесните 301 кв.м. действително се ползват за улица, че
трасето на предвидената по план улица между кв.2 и кв.61 по плана на гр. Варна,
кв. Виница е реализирано на място и представлява път без изпълнена трайна
настилка, но с изпълнени подземни комуникации- видими на терен канализационни
шахти и ел.табла на границата на поземлените имоти към улицата. След като
фактически улицата /вкл. и за собствените на ищците 301 кв.м./ е реализирана
на място, без да е проведено
отчуждителното производство за тези 301 кв.м. и без да е изплатено дължимото на
ищците обезщетение по отчуждаването, е налице незаконосъобразно фактическо
действие от страна на служителите на община Варна по фактическо изграждане на
улица/полагане на подземни комуникации, монтиране на ел.табла и т.н./ в
нарушение на разпоредбата на §22, ал.1,т.1, б.”в” от ЗР на ЗУТ- преди
регулацията да е приложена. Подобно
незаконосъобразно фактическо действие като основание за исковата
претенция е наведено от ищците в уточнителната им молба от 21.02.2017 г., но
въобще не е обсъдено от съда в мотивите на съдебния му акт. Цитираните
допуснати от АС-Варна съществени нарушения на съдопроизводствените правила
обуславят неправилност на съдебното решение.
В решението
си за връщане на делото, Върховният административен съд е дал указания относно
новото разглеждане на делото съдът да се произнесе при
съобразяване със съдържащите се в решението указания по тълкуване и прилагане
на закона.
С
определение №52/10.01.19г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е
указал на ищците в 7-дневен срок от съобщението да посочат
периода на увреждане /начална и крайна дата/, за което претендират обезщетение;
уточнят от кои точно фактически деяния
на общински служители, представляващи бездействие са понесли имуществена вреда;
заявят дали поддържат оплакването си, че вредата е причинена и от фактическо
действие на длъжностни лица от общинската администрация като го конкретизират;
представят доказателства, че заповед №64/22.04.1998г. е отменена с влязло в
сила съдебно решение; уточнят дали искат прогласяване на нищожността на заповед
№64/22.04.1998г. съвместно с разглеждане на иска за обезщетение. Указано им и
че тяхна тежест е да докажат настъпването на имуществената вреда и
причинно-следствената й връзка с действията или бездействията на длъжностни
лица от община Варна и че всички техни твърдения трябва да бъдат обусловени с
доказателства, разрешени от закона.
С
молба с.д.1866/05.02.20г. същите са изпълнили дадените указания, като са
посочили, че началният момент на увреждане е 22.04.1998г. –датата на издаване
на заповед №64/22.04.1998г. , а крайният момент е датата на завеждане на
исковата молба- 28.12.2016г. В молбата е посочено, че фактическите
действията от страна на община Варна се изразяват в това, че в КККР на район
„Приморски” те и ответника са вписани като съсобственици в поземлен имот с
идентификатор №10135.2575.1778, като по този начин ищците са лишени от
възможността да ползват тяхната неотчуждена част от поземленият имот. Действие
от страна на община Варна е и прокарването на пътя на място, който представлява
част от пътната инфраструктура на кв.Виница, като има изпълнени подземни
комуникации- видими на терен канализационни шахти и ел.табла на границата на
поземлените имоти към улицата. След като фактически улицата /вкл. и за
собствените на ищците 301 кв.м./ е реализирана на място, без да е проведено
отчуждителното производство за тези 301 кв.м. и без да е изплатено дължимото на
ищците обезщетение по отчуждаването, е налице незаконосъобразно фактическо
действие от страна на служителите на община Варна по фактическо изграждане на
улица / полагане на подземни комуникации, монтиране на ел.табла и т.н./ в
нарушение на разпоредбата на §22, ал.1,т.1, б.”в” от ЗР на ЗУТ- преди
регулацията да е приложена. Бездействието от страна на община Варна се изразява
в това, че след като е издадена заповед №64/22.04.1998 г. е следвало преди да
реализира прокарването на второстепенна улица да извърши процедурата по
принудително отчуждаване по ЗОС. Това не го е направила и в настоящият момент
имота се ползва свободно от всички за второстепенна улица, като по този начин ищците
са лишени от възможността да ползват имота си по предназначение, доколкото
същият не е отчужден. Поддържат оплакването, че вредата е причинена и от
фактически действия на длъжностни лица от общинската администрация -Директор на
Дирекция „ОСИСД” изразяващ се в отказа да бъде отчужден процесният имот и да
бъде заплатено дължимото обезщетение. Заявяват, че не разполагат с
доказателства, че заповед №64/22.04.1998 г. на община Варна е отменена, като не
навеждат такива твърдения. Желаят да бъде прогласена за нищожна заповед
№64/22.04.1998 г. на община Варна съвместно с разглеждане на иска за
обезщетение.
Предвид
горното и на основание чл.154 ал.1, чл.163 ал.2 и 170 АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
КОНСТИТУИРА
страните
по адм.д. № 60 по описа на Административен съд – Варна за 2020г. – ищци
А.И.З., Т.Д.С. и С.Д.Б. ***.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в 14
(четиринадесет) –дневен срок от съобщението да представи писмен отговор по предявения
иск,
да посочи доказателства, както и да приложи писмените такива, с които разполага.
УКАЗВА на ответника в 14
(четиринадесет) –дневен срок от съобщението да посочи заповед №64/22.04.1998 г. на община Варна дали е обжалвана, като в
случай, че е обжалвана да представи съдебният акт, с който е приключило
производството; във връзка с изграждането на улица -имот с идентификатор
№10135.2575.1778 издавани ли са строителни книжа, ако да – да бъдат
представени; в изпълнение на административен акт ли е изградена улицата, с чии
средства е осъществена същата, по възлагане на общината ли е реализирана
улицата; с посочената заповед за първи път ли е урегулиран имота на ищците,
като в случай, че е налице предходна заповед за регулация да бъде представена,
както и да заяви, ще се ползва ли от събраните при предходното
разглеждане на делото писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата
експертиза.
УКАЗВА на ищеца, че носи
доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в
исковата молба по отношение на предявения иск и че следва да посочи в 14-дневен
срок от съобщението всички доказателства, които иска да бъдат събрани и да
приложи писмените доказателства, с които разполага,
както и да
заяви ще се ползва ли от събраните при предходното разглеждане на делото
писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза,
както и изрично да уточни на какво основание твърди нищожност на заповед №64/22.04.1998 г. на община Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане
в открито съдебно заседание на 30.03.2020 г. от
15.00 часа, за когато да се призоват страните и ВОП.
Съдия: