Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 128
гр. П., 30.03. 2018г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданска колегия, въззивен състав, в публично заседание на първи март през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Илиев
Мария
Ненова
при секретаря К. Рядкова, като
разгледа докладваното от съдия Б.ИЛИЕВ в.гр.д.№46 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и
следващи от ГПК.
С решение №1006 на Районен съд-П.
от 04.12.2017г., постановено по гр.д.№1655 по описа на съда за 2017г., е прието за установено по отношение на ответника „Еко Агро Дар” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Щ., обл.П., ул.„2-ра” №3,
представлявано от управителя В.И.С., че същият дължи на ищеца И.Г.Л., ЕГН **********,***,
сумата от 14 500лв., ведно със законната лихва, считано от 17.02.2017г. до
изплащане на вземането, за която по ч.гр.д.№597/2017г. по описа на PC-П. е била
издадена Заповед №377/24.02.2017г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ - Запис на заповед, издаден на 10.01.2016г. на стойност 14
500лв. с падеж 15.06.2016г. Присъдени са разноски.
Така
постановеното решение се обжалва в срок с въззивна жалба от „Еко Агро Дар“ ООД
чрез пълномощника им адв.П. като неправилно, поради нарушение на материалния
закон и необосновано, както и в нарушение на процесуалните правила. В жалбата
се излагат доводи във връзка с несъответствие между обстоятелствената част на
исковата молба като се твърди, че се смесват с фактически твърдения и на двете
правни основания – по т.6 и т.9 от договора, както и нарушение на доклада по
чл.146 ГПК във връзка с разместената доказателствена тежест, както и
разминаване между посочени номера на заповедно производство, съответно заповед
за незабавно изпълнение, запис на заповед, дата на доставка на разсада, по
отношение на които обстоятелства настоящата инстанция е предприела необходимите
мерки за отстраняване на тези несъответствия и е извършила корекция на доклада
по чл.146 ГПК като са посочени съответно и правилните номера заповедно
производство, заповед за незабавно изпълнение, запис на заповед и дата на
доставка на разсада. На следващо място
във въззивната жалба се поддържа, че неправилно и неоснователно
първоинстанционният съд е отхвърлил възраженията на първо място, че запис на
заповед е действителен и е породил задължение на дружеството, като се твърдяло,
че е нищожен и ангажира само отговорността на физическото лице В.С.. Твърди се,
че ищецът е регистриран като земеделски производител и като производител-търговец
произвежда и търгува с посадъчен материал, който да е апробиран и да има
издаден сертификат и фитосанитарен паспорт на същия. Твърди се, че
неоснователно и голословно съдът приема, че били ирелевантни обстоятелствата за
регистрация на ищеца като ЗП и търговец на посадъчен материал, т.е без значение
било неангажирането на доказателства от ищеца в тази насока. Считат, че точно
тези обстоятелства са гаранциите за производството на разсад, който да отговоря
на БДС и за което е направено възражение. Поддържа се, че ищецът изобщо не е
произвел посадъчен материал, отговарящ на БДС в такива количества към посочения
в договора период, издал фактура за доста¬вения разсад и дадена на дружеството,
както и бракувал разсад по предвидения ред. Поддържа се, че дружеството е имало
изобщо нужда от доставка на посадъчен материал от домати, тъй като не е било
регистрирано като ЗП за производство на домати и никога не е садило и
произвеждало този зеленчук. Следвало, на следващо място, да намери приложение
чл.36, ал.3 от дружествения договор на ответника, т.е В.С. не е могла да поеме
такъв дълг над 10 000лв. Освен това твърди, че съдът изобщо не е обсъдил
представените и приети в първото съдебно заседание писмени доказателства за
отношения между дружеството и неговия управител В.С., които са относими по
възражението за недобросъвестност и недействитеност на договора и 33 по
отношение на ответника и съответно за ангажиране отговорността само на В.С..
Поддържа се също така, че първоинстанционният съд изцяло е кредитирал
показанията на св. П., но не излага абсолютно никакви доводи по отношение
показанията на св. Т. и св. А. - дали те се (не)кредитират поотделно и в
тяхната съвкупност От същите се установявало, че на 27.05.2016г. В.С., ищецът и
св. П. не са идвали в с. Щ. за процесната доставка. Поддържа се, че
единственият житейски оправдан, логичен и в действителност настъпил факт е, че
ищецът не е произвел; не е извършил доставка на посочения разсад домати
съгласно изискванията на БДС; не е издал фактура и не е бракувал/унищожил
разсада. На следващо място се поддържа, че съдът приемал, че посочената цена от
1,45лв./бр. разсад домати е реална за пазара в България, защото в приложената
фактура са били описани различен сорт домати. Поддържа се, че разсадът е с цена
от около 0.10лв/бр. до максимум 0.30лв./бр. - за вносни и екзотични сортове
домати, която цена е измислена, за да може да се „разкаже играта" на
дружеството и е привидна, в нарушение на всякакви търговски правила. На
следващо място се поддържа, че първоинстанционният съд не бил изложил
съображения, че още с исковата молба ищецът прави признание на не¬изгоден за
него факт, че 33 е за обезпечение на договор за доставка от 10.01.2016 г. на
разсад домати. Следователно, (не) изпълнението и установяване страната, която
носи отговорността за това (не)изпълнение на конкретната каузална сделка, ще
бъде основанието за (не)уважаване на иска. Изложени са съображения във връзка с
получаването на субсидии от дружеството във връзка с разсада на домати, както и
че по никакъв начин ищецът не установява по какъв начин е претендирал плащането
– по банков път или в брой, в нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. Не се доказало и да е върнат разсад от
дружеството и същият да е бракуван/унищожен или изхвърлен. На следващо място в
жалбата се поддържа, че запис на заповед от 10.01.2016г. не обезпечава един
недействителен или неизпълнен договор по вина на ищеца – поемател, кредитор,
включително не са отнасяло за обезпечаване на неустойката по т.3 и т.6 от
договора, каквато се претендирало. По тази причина ответникът-издател на запис
на заповед не дължи каквато и да е сума по нея или по т.нар. договор за
изработка и доставка на разсад на домати от 10.01.2016 г. Представени са и се
сочат доказателства, които с определението на съда са приети.
Формулирано
е искане да се отмени изцяло решението на първоинстанционния съд като се
постанови ново, с което се отхвърли предявеният иск и се присъдят
деловодни-разноски. Други доказателства не се сочат.
В срок е
постъпил и отговор на въззивната жалба от И.Л. чрез адв. И.П., в който са
изложени съображения във връзка с оспорване на подадената въззивна жалба, с
искане същата да бъде оставена без уважение и се потвърди обжалваното решение.
Съображенията са във връзка с обстоятелство, че е налице договор за
производство и доставка на разсад на домати, сключен между ищеца и ответника.
Твърди се, че ищецът е доказал, че разполага с материална база оранжерия в с. М.К.,
в която със своето семейство е произвел договорения разсад. Доказал е, че в
уговорения срок и по уговорения начин е доставил разсада на ответника в с. Щ..
Управителят на ответника писмено отказал да приеме стоката без да се мотивира.
Счита, че след като ответникът се е задължил да приеме и заплати произведения
разсад и след ответникът виновно не е сторил това, той дължи на ищеца неустойка
в размер на цената на отказания разсад – 14 500лв., за което като гаранция е
издаден процесният запис на заповед. Прави се анализ в отговора и на събраните
по делото гласни доказателства, както и на приложени по делото писмени
доказателства – фактури. Изложени са съображения във връзка с неоснователност
на твърденията на ответника, че управителят В.С. работила против интересите на дружеството,
което било техен проблем. Твърди се, че е установен фактът, че същата е била
движеща сила в дружеството, което се установявало от писмените и гласни
доказателства. Неоснователно също се твърдяло, че С. нямала право съгласно
дружествения договор да подписва такива договори, което било проблем на
дружеството, а не на ищеца като неоснователно също така се твърди, че договорът
е бил фиктивен, тъй като цената на разсада била завишена. Считат, че в случая
става въпрос за различен сорт разсад домати, освен това страните имали
свободата да договарят и договорите им имали сила на закон за тези, които са ги
сключили. Не се сочат доказателства. Не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание страните, редовно призовани,
не се явяват, представляват се от своите пълномощници, които изцяло поддържат
подадените въззивна жалба и отговор.
Пазарджишкият
окръжен съд, при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши
преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съобразявайки
изложеното съдът прие, че атакуваното решение е постановено от компетентен
съдебен състав и в съответната форма, поради което се явява валидно и
допустимо.
Въззивната жалба е подадена в двуседмичния
преклузивен срок по чл.259 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 ГПК,
подадена е от страна с правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, поради което е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
За да се произнесе по съществото на спора,
съобразявайки наведените в жалбата доводи, съдът взе предвид следното:
В
искова молба на И.Л. се твърди,
че по ч.гр.д.№597/2017г. по описа на PC-П.
по реда на чл.417 ГПК била издадена Заповед №377/24.02.2017г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ - Запис на заповед, издаден на
10.01.2016г. на стойност 14 500лв., по силата на която ответното дружество
"ЕКО АГРО ДАР" ООД било осъдено да заплати на ищеца сумата тази сума,
ведно със законната лихва, считано от 17.2.2017г. до изплащане на вземането,
както и разноските по делото, от които 290лв.- държавна такса и 482лв. -
адвокатско възнаграждение. С Определение №3405/30.03.2017г. заповедният
съд уведомил ищеца, че в срок е
постъпило възражение от длъжника и му указал в едномесечен срок да предявя иск
относно вземането си.
Твърди се, че обстоятелствата, от които
произтича вземането, били следните:
Записът на
заповед бил издаден на 10.01.2016г. на стойност 14 500лв. с падеж
15.06.2016. и обезпечавал едно каузално правоотношение. На 10.01.2016г. ищецът
сключил договор с ответното дружество "ЕКО АГРО ДАР" ООД,
представлявано от управителя В.С., по силата на който дружеството му възложило
и той приел да произведе за техни нужди
и да им достави разсад за домати „Елена Ф1”, 10 000 броя разсада на цена по
1,45 лева/брой, или на обща стойност 14 500лв. Договорили се ищецът изцяло
да поеме организацията и разходите по производството на разсада, в т.ч. труд,
семена, отопление на оранжерията, пръскане, поливане и др., както и да достави
с негов транспорт разсада до седалището на дружеството в с. Щ., община П..
Посочили краен срок, до който ищецът
твърди, че следвало да предаде готовия разсад - 30.05.2016г. Договорили
се на възнаграждение в общ размер 14 500лв., което следвала да се изплати
в тридневен срок от приемането на разсада в с. Щ.. Възложителят се задължил да
приеме и заплати произведения разсад, отговарящ на изискванията, а ако виновно
не стори това, поел задължението да му плати неустойка в размер на цената на
отказания разсад. Като гаранция за заплащане на договорения разсад Възложителят
подписал Запис на заповед на стойност 14 500лв. с падеж 15.06.2016г.
Ищецът
твърди, че е изпълнил изцяло задълженията си по договора, поради което на
27.05.2016г. информирал управителката на ответното дружество и че ще достави
разсада с негов транспорт до седалището на дружеството в с. Щ.. С помощта на
негов приятел натоварил разсада в собствения си микробус и го закарал в с. Щ..
Там го посрещнала управителката на дружеството г-жа С., която дори не пожелала
да погледне разсада и отказала да приеме цялото договорено количество, тъй като
си намерили по-евтин разсад. Твърди се, че на основание чл.6 от договора
ответното дружество дължало неустойка на ищеца в размер на цената на отказания
разсад – 14 500лв., тъй като отказът да приемат разсада бил неоснователен.
На основание чл.9 от договора процесният запис на заповед обезпечавал
изпълнението на задължението на Възложителя да приемел изработеното. В случая
целият произведен разсад бил бракуван поради невъзможност за реализация. При
това положение ответното дружество му дължало сумата 14 500лв. по
процесния запис на заповед.
Формулирано
е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 14 500лв., ведно със законната
лихва, считано от 17.02.2017 г. до изплащане на вземането, за която по ч.гр.д.
№597/2017г. по описа на PC П. била издадена Заповед №377/24.02.2017г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ - Запис на заповед
издаден на 10.01.2016г. на стойност 14 500лв., с падеж 15.06.2016г. Претендира
разноските в исковото и заповедното производство.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се изразява становище,
че настоящото дело било проява на привиден процес, образувано от ищеца и единия
от управителите на дружеството, цитиран в исковата молба. Изрично се оспорва,
че не било налице реално каузално отношение спрямо предявения запис на заповед.
В т.6. от договора било посочено, че при неизпълнение се дължи неустойка, т.е.
договорена била конкретна последица от твърдяното неизпълнение. Страните по
договора не са се договорили, че при виновно неизпълнение за приемане на
разсада ще се дължи цената му, а се договорили, че ще се дължи неустойка в
размер на цената. Последното обаче не било обезпечено с издаване на запис на
заповед. Твърди се, че от оформянето на документите - договор, протокол и запис
на заповед било видно, че били изработени напълно еднакво като шрифт и начин на
изобразяване. Същите били съставени за нуждите на делото и само и единствено да
се навреди на дружеството. Процесният запис на заповед бил издаден от физическо
лице, а не от управителя на дружеството ответник, тъй като при подписа на това
лице, не било посочено, че същото подписва в качеството си на управител, а било
разписано само като физическо лице. На посоченото основание се сочи, че
процесният запис на заповед не обвързвал ответното дружество и поради неяснота
при издаването бил нищожен. По процесиите договори не било договорено и не били
издавани фактури. Не било вярно твърдението, че на адреса на управление на
дружеството били доставяни твърдените количества разсад.
За изясняване фактическата
страна по спора са разпитани свидетели.
Съдът като прецени всички събрани по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
От приложените по делото доказателства, се
установява, че по ч.гр.д.№597/2017г. по описа на РС-П. е издадена на 24.02.2017г.
Заповед №377 за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, с която е
разпоредено „Еко Агро Дар”ООД, ЕИК ********* да заплати на ищеца Л. сумата от
14 500лв., ведно със законната лихва, считано от 17.02.2017г. до изплащане
на вземането, както и разноските по делото. В законоустановеният двуседмичен
срок постъпило възражение от ответника по реда на чл.414 ГПК. С Определение
№3405/30.03.2017г. заповедният съд уведомил ищеца, че в срок е постъпило
възражение от длъжника и му указал в едномесечен срок да предявя иск относно
вземането си.
Установява се от приложения по делото Договор от
10.01.2016г., че на посочената дата страните са сключили договор, по силата на
който ответното дружество възложило на ищеца, а последният приел да произведе
за нуждите на дружеството и да достави разсад за домати „Елена Ф1- средноранно
засаждане”, 10 000 броя разсада на цена по 1,45лв./бр., или на обща стойност
14 500лв. Договорили се ищецът изцяло да поеме организацията и разходите
по производството на разсада, в т.ч. труд, семена, отопление на оранжерията,
пръскане, поливане и др., както и да достави с негов транспорт разсада до
седалището на дружеството в с. Щ., община П..
Посочен е краен срок, до който ищецът следва да
предаде готовия разсад - 30.05.2016 г.
Договорено е възнаграждение в общ размер
14 500лв., което следвало да се изплати в тридневен срок от приемането на
разсада в с. Щ.. Възложителят се задължил да приеме и заплати произведения
разсад, отговарящ на изискванията, а ако виновно не стори това, поел
задължението да му плати неустойка в размер на цената на отказания разсад.
От приетата и приложена по делото Запис на заповед
на стойност 14 500лв. падеж 15.06.2016г. се установява, че посоченият
запис на заповед е бил издаден като гаранция за заплащане на договорения
разсад.
Записът на заповед е издаден на 10.01.2016г. от
„Еко Агро Дар”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- с.Щ., обл.П.,ул.„2-ра”
№3, представлявано от управителя В.И.С.,
в полза на И.Г.Л..
Видно от приложения по делото Протокол от
27.05.2016г., съставен в с.Щ., на посочената дата В.И.С. отказала да приеме
доставената от ищеца Л. стока, представляваща разсад за домати „Елена Ф1-
средноранно засаждане”- 10 000 броя, съгласно договор от 10.01.2016г.
От представените към исковата молба документи –
скица с виза на имот 138070, находящ се в землището на с.М.К.; проект-
оранжерия, одобрен на 11.05.2005г. от Община П.; пълномощно, удостоверения за
раждане и удостоверение за сключен граждански брак се установява, че ищецът Л.
следвало да произведе въпросният разсад във фамилната оранжерия в с.М.К., имот
№***в местността "***". Оранжерията била собственост на неговия брат Х.Л.,
който по професия бил а.и., но се стопанисвала от ищеца и семейство му, с
нотариално заверено пълномощно от 06.01.2006г. Дейностите по производството на
разсада били извършени от ищеца и съпругата му Н.Л., с помощта на бащата на ищеца - Г.Л., който бил агроном-полевъд, както и майка му - .
Видно от приложеното по делото свидетелство за
регистрация на моторно превозно средство и удостоверение от търговския
регистър, управляваното от ищеца Л. „Ивиндъстри”ЕООД било собственик на
автомобил „***”, бял на цвят, с рег.№***.
Видно от представената по делото фактура №27 от
17.05.2016г., ответното дружество е закупило разсад от „У.Т. 2015” за ранни
домати, сорт „Балка Ф1” 45 000 броя на стойност 4 500лв.
От показанията на разпитания по делото свидетел И.К.П.
се установява, че същия познава ищеца Л. от около дълги години и знае, че има в
с. М.К. голяма база с оранжерия, която П. често посещавал. П. работил в
оранжерията на Л. срещу заплащане. През 2016г. в оранжерията бил засаден разсад
домати, който Л. отглеждал с помощта на семейството си. Разсадът бил засаждан
поетапно- на три етапа, тъй като Л. имал договор с хора от с.Щ., които били
представители на „Еко Агро Дар”ООД. Разсадът бил заложен през януари,2016г. и
през април месец същата година вече бил готов. П. помагал на Л. да натовари
разсада в бял бус, марка „***”, който се ползвал от ищеца. Разсадът бил
поставен в пластмасови тарелки. Придвижили се с буса до с.Щ., където Л.
следвало да предаде разсада на жена на име В.С., която била представител на
„Еко Агро Дар”ООД. В село Щ. се срещнали с въпросната В., която отказала да
приеме разсада , тъй като не й бил необходим. Отказът бил удостоверен в
документ, подписан от страните. Имало пререкания между В.С. и Л., след което
разсадът бил върнат в оранжерията на ищеца в с.М.К.. Още два пъти през месец
май,2016г. бил каран разсад от Л. в с.Щ., но В. отново отказала да го приеме.
Описаната ситуация се повторила и през месец май 2016г. Впоследствие разсадът
пораснал и Л. бил принуден да го закара на сметището на с.М.К. и да го
изхвърли.
От показанията на свидетеля К.Ц.Т., се установява,
че същата е обслужвала счетоводно ответното дружество. От счетоводните
документи, с които работела, св.Т. установила, че през 2015г. „Еко Агро Дар”ООД
се занимавало с отглеждането и продажбата на домати. През 2016г. ищецът И.Л. не
бил доставчик на фирмата, като не били представяни нито договори, нито фактури
в противен смисъл. Към 31.12.2016г. дружеството нямало задължения към И.Л..
През 2015г. ответното дружество закупило разсад от „У.Т. 2015” ООД на стойност
около 5 000лв.
От показанията на свидетеля З.А. А., се установява,
че същата се познава лично с управителите на ответното дружество- В.С. и М. К..
А. редовно посещава дома на М. К., тъй като полага грижи за неговата баба.
Обикновено А. престоява в дома на К.от 9 сутринта до 15 часа следобяд. А. не е
виждала В.С. да посещава дома на К., където да се занимава с дейността или с
документи на фирмата. Свидетелката не е запозната през 2016г. да са идвали хора
в дома на К., за да уреждат отношения със С. във връзка с дейността на фирмата.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Предявения иск с правно основание
чл.422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК е процесуално допустим, като предявен в преклузивния срок по чл.415 ГПК от легитимирана
страна- заявител в развилото се заповедно производство и след своевременно
депозирано възражение от ответника по делото срещу вземането предмет на
заповедта за изпълнение, постановена по развило се преди това заповедно
производство. Уважаването на иска по чл.422 ГПК
предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно:
между страните през процесния период да е съществувало валидно договорно
правоотношение; ищецът да е изправна страна по последното и да е изпълнил
своите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна престация, в
твърдения размер и вземането да е изискуемо. В развилото се пред РС П. заповедното
производство и приключило с издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист въз основа на издадена в полза на заявителя Л. ценна книга -
запис на заповед , в обстоятелствата по заявлението по чл.417 от ГПК не са
изложени факти и обстоятелства за това какво конкретно каузално правоотношение
обезпечава процесния ЗЗ, такива факти и обстоятелства са изложени в исковата молба след оставянето и без
движение от въззивната инстанция и изложени обстоятелства от ищецът,че
процесния ЗЗ по чл.9 от договора е гаранция за обезщета при произведен
договорен разсад при двете хипотези-1.виновно неприет разсад-чл.6 от договора и
, 2.приет ,но неизплатен разсад-чл.79,ал.1 от ЗЗД. Във
въззивната жалба на „Еко Агро Дар“ ООД е направено възражение, че след като ЗЗ
има обезпечителна функция по договора от 10.01.2016г. само за заплащането на
произведен и доставен разсад за домати (т.9 от договора), то тази ценна книга
не обезпечава вземанията на изпълнителя по сделката за неустойки за забавено
плащане (т.3, изр.ІІ-ро) и за виновното неприемане и незаплащане на разсада
(т.6). Доводът на жалбоподателя е неоснователен. Установи
се, че между страните ,че е сключен договор за производство и доставка на
разсад за домати „Елена F-1“ средноранно засаждане за общо
10000бр. разсад на цена по 1.45лв на бройка или общо на стойност 14500лв, със
срок за изпълнение и доставка на разсада от изпълнителя на възложителя до 30.05.2016г.
/т.5,изр.І-во/ и плащане на уговореното възнаграждение в тридневен срок от
доставката на адреса на дружеството в с.Щ.,ул*** /т.3 изр.І-во, т.1 и т.2/. При
такова типично изпълнение на договора е
предвидено вземането на изпълнителя Л. за цената на доставения от последния
разсад домати на възложителя да се обезпечи с издаване на запис на заповед от страна
на възложителя, с падеж 15.06.2016г. за сумата от 14500лв, представляваща
цената на разсада /т.9/.В случая издадения ЗЗ макар да обезпечава плащането на
договореното в т.2 от договора
възнаграждение (цена), в полза на изпълнителя, тоест, съобразявайки чл.6 от
договора ,а именно,че възложителят е длъжен да приеме и плати произведения и
описан в т.1 разсад, а ако виновно не стори това дължи неустойка в р-р на
цената на отказания разсад следва ,че същия има гаранционно-обезпечителна
функция както по отношение на този начин на изпълнение на задълженията между
страните по договора- обезпечава реалното изпълнение на договора за
производство и доставка на разсад за домати от 10000бр. разсада и последващото
плащане на възнаграждението от дружеството-възложител на изпълнителя Л. в размер на 14500лв ,така и виновното незаплащане на произведен и описан
в т.1 разсад. Или следва да се приеме, че процесният ЗЗ гарантира
и обезпечава типично развитие на
търговските отношения между възложител и изпълнител по договор за изработка и е
гаранция за заплащане на цената на
разсада по договора от 10.01.2016г. /чл.9/.
Относно различните проявни форми на
неизпълнение на договора като примерно
забава в плащането за което се дължи годишна неустойка в размер на основния
лихвен процент плюс надбавка от 20% по т.3, изр. 2 от договора или при забава
на изпълнителя да изработи и предаде разсада с повече от 15дни след крайния
срок (15.04.2016г.) –т.5 изр. 2 и изр.3 от договора, в която хипотеза действието на
договора се прекратява по право като изпълнителят дължи неустойка на
възложителя „Еко Агро Дар“ ООД в размер на цената на недоставения разсад или в
случай на произведен от изпълнителя, но виновно неприет и незаплатен от
възложителя разсад домати /т.6/, в която хипотеза се дължи неустойка съизмерима
с цената
на отказания разсад, в сключения договор има уговорени гаранции за
такова неизпълнение, което да е скрепено
с издаване на ЗЗ в полза на едната или на другата страна, която съответно е
ощетена /чл.9/. т.е съществува уговорка между страните и е предвидено да се
издаде запис на заповед която ценна книга да има съответната гаранционно-обезпечителна функция при
посоченото неизпълнение на договора. Следователно процесният ЗЗ на който ищецът
основава вземането си в проведеното заповедно производство има връзка с
претендираното с исковата молба по чл.422 от ГПК обезщетение /неустойка/
дължима при неизпълнение на договора по т.6 от същия, обезпечена според ищеца с
този ЗЗ. Предвид на изложеното искът по чл.422 от ГПК се явява основателен и като
такъв следва да се уважи. Обезпеченото със ЗЗ каузално правоотношение между
страните е това записано в т.9 във връзка с т.2, с т.3 изр.І-во и с т.5 изр.І-во от договора, а именно
производство и доставка на уговорения разсад домати в качествено и количествено
отношение и в посочения срок и съответстващото на това заплащане на
договореното възнаграждение в размер на 14500лв най-късно до 30.05.2016г. . Неоснователно
е възражението на жалбоподателя,по отношение действителността на ЗЗ и ангажиране
отговорността на дружеството. Записът на заповед има изискуемото се по закон
съдържание предвидено в чл.535 и следващите от ТЗ, валидно обвързва дружеството
издател на ценната книга, доколкото в заглавната част на ЗЗ изрично се сочи, че
записът на заповед е издаден от името на търговеца и ангажира отговорността на
„Еко Агро Дар“ ООД към И.Л. доколкото е издаден от законния представител на
дружеството в лицето на неговия управител В.С. и документът е подписан от
същото лице не в качеството си на физическо лице, а като управител на това
дружество,което легитимира
волеизявлението на издателя на ЗЗ, а именно, че се прави от името и за
сметка на дружеството. Липсват данни, не
се твърди от жалбоподателя, че към този момент лицето В.С. няма качеството на
законен представител на дружеството като управител на същото или, че е заличена
като такъв или е налице установена злоупотреба с права от
страна на С. като управител на дружеството и извършване от последната на
действия срещу дружеството, целящи да го увредят. Неоснователни са доводите в
жалбата досежно обстоятелството дали изпълнителят по договора има качеството на
земеделски производител и да е регистриран като такъв или като търговец, който да произвежда и търгува с посадъчен материал и дали разсада,
отговаря на БДС. Тези доводи нямат отношение към предмета на спора доколкото
същите не са въведени своевременно като правопогасяващи отговорността на
дружеството възражения с отговора на исковата молба по цитирания договор, още
по-вече такива възражения не са били въведени като основание за отказа на дружеството да получи произведения
и доставен му от И.Л. разсад на дата 27.05.2016г. За отговорността на
дружеството е беззначение твърдението, че ищецът изобщо не е произвел разсад
домати отговарящ на БДС и не е доставил такъв, доколкото се установи от
разпитания по делото свидетел П., разсадът не само е бил произведен, но и
доставен на възложителя в седалището и адрес му на управление и че неговите показания
не са оборени от останалите разпитани по делото свидетели.Доколкото
свидетелката А. не е разпитвана за установяване на конкретен факт относно
присъствието на ищеца с доставения разсад на посочената дата и място, тъй като е налице друг свидетел,
незаинтересован от изхода на делото, който е очевидец-присъствал е както на
доставката на разсада в седалището на възложителя, така и на проведения
разговор между Л. и С., както и на възникналите помежду им спорове по
доставката.Освен това са налице и писмени документи, съставени на мястото на
доставката с отразен изричен отказ на управителя на дружеството да получи
разсада, за което съответстват и свидетелските показания на П.. Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за недобросъвестност на управителката В.С.
свързани с твърдението,че същата е сключила договор в нарушение на дружествения
договор относно размера на задължението
което същата може като управител да поеме от името на дружеството.От една
страна посоченият дружествен договор не е представен по делото от страната,
която твърди изгодни за нея
обстоятелства.От друга страна това е въпрос на отношения между съдружниците
вътре в самото ООД, което не би повлияло върху
отношенията на дружеството
с трети лица. Без отношение за спора е дали дружеството е имало нужда от
посадъчен материал доколкото и независимо от сключения договор и неговото
неизпълнение са налице данни, че то се е снабдило от друг доставчик с друг сорт ранни домати на
по-ниска цена за същия период от време, касаещ средноранното засаждане на
доматите., Правилно не са кредитирани показанията на Т. и А. в частта относно
наличието или липсата на фактури по сделки между дружеството и третите лица което
да обосновава извод, че в същност няма
възникнали търговски взаимоотношения между страните преценявайки и останалите писмени и гласни доказателства, които не са
оспорени от ответната страна по предвидения за това процесуален ред.Т.е
неоснователен е довода на жалбоподателя,
че ищецът не е произвел, не е извършил доставка на посочения разсад домати,
съгласно изискванията на БДС, не е издал фактура и не е бракувал/унищожил
разсада. В тази насока твърдения на жалбоподателя-ответник са изцяло опровергани
от събраните по делото доказателства-показанията на свидетеля-очевидец на
засаждането и отглеждането на разсада домати по начин уговорен в договора,
извършената реална доставка на същия от страна на изпълнителя И.Л. на посочения в договора адрес в с.Щ. по
седалището и адреса на управление на дружеството-възложител на дата 27.05.2016г.;
отказа на управителя на дружеството В.С. да получи разсада съгласно
задължението си визирано в т.6 от договора; липса на каквито и да било доводи и
възражения при доставянето на разсада от страна на „Еко Агро Дар“ ООД, че
същият не отговаря на изискванията залегнали в договора както в качествено,
така и в количество отношение, респективно, че той не отговаря на БДС и на кои
конкретно параметри залегнали в него,
както и липсата на възражения от дружеството по отношение компетентността на
изпълнителя да произведе и да достави посочения разсад в количествено и в
качествено отношение, от гледна точка на неговите професионални знания,
квалификация, умения, опит и компетентност да изпълни задълженията си по
договора, както към момента на сключването му така и към момента на
производството и на извършване на доставката на разсада в с.Щ., обл.П.. От
друга страна неиздаването на фактура за
доставка на разсада и за плащането, което следва да се извърши не елиминира
изпълнението на договорните отношения така както са уговорени в договора от 10.01.2016г. от страна на изпълнителя Л.
доколкото в него не е предвидено
издаването на посочените счетоводни документи. Без значение е обстоятелството
дали разсада е бил бракуван или унищожен след отказа да бъде получен от
възложителя или е продаден на трето лице. И в двата случая изпълнителят И.Л. е претърпял вреди от отказа да бъде
получен от „Еко Агро Дар“ ООД, като и в двата случая след като е изправната по
договора страна той има право да претендира заплащане на уговорената
неустойката по т.6 от договора в размер на цената на отказания разсад,за което
като гаранция за заплащане на договорения разсад е подписан ЗЗ с падеж 15.06.2016г.
.Гласните доказателства на свидетелите, посочени от ответника по иска, че
разсад домати не е изобщо доставен в с.Щ. и то от И.Л. са опровергани от писмените
документи, приложени към исковата молба
и неоспорени от ответника, според които се установява по несъмнен начин
датата и мястото на доставката на разсада, кой я е извършил, количеството,
качеството и сорта на разсада домати, доставен на дружеството възложител както
и немотивирания отказ на управителя на дружеството да приеме доставката.Договорът
не е оспорен и от гледна точка клаузите в него касаещи продажната цена за 1бр.
разсад домати както към момента на сключването му така и към момента на
доставката на разсада и такива възражения не са направени от управителя на
дружеството. Като краен резултат исковата претенция
се явява основателна доколкото както се посочи процесният ЗЗ обезпечава
типично развитие на търговските отношения между възложител и изпълнител
по договор за изработка и е гаранция за заплащане на цената на разсада по договора от
10.01.2016г. /чл.9/. за производство и доставка на разсад домати
от сорта „Елена F-1“средно ранно засаждане, дължима при виновно
неприемане и незаплащане на произведения разсад домати, и съизмерима с цената
на отказания разсад. В
допълнение следва да се отбележи,че независимо от направените доводите на
дружеството за водене на дружествените дела от управителя срещу интересите на
дружеството и които го увреждат ,
управителят В.С. и към момента продължава да бъде управител на
дружеството, което поставя под
съмнение верността на твърденията на
дружеството за действия на управителя, насочени срещу търговското дружество, което последният
продължава да представлява по смисъла на закона. Обосновани
и правилни са изводите на първоинстанционния съд от правна
страна.Доказателствата са обсъдени в съвкупност,мотивите са ясни и
последователни. Ето защо и на основание чл.272 от ГПК,настоящата инстанция
препраща към тях.Решението, като правилно следва да бъде потвърдено, а подадената въззивна жалба като неоснователна
отхвърлена. На осн. чл.280, ал.2 ГПК
решението на настоящият съдебен състав е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване. Водим от горното,Пазарджишкият окръжен
съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
1006 от 04.12.2017г., постановено по гр.д.1655/2017г. по описа на Районен съд –
П. .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1.
2.