Р Е Ш Е Н И Е
№ 4 05.01.2018 година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 04.12.
2017
година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Даниела
Калчева
като разгледа
докладваното от съдията ХРИСТОВ
ТЪРГОВСКО ДЕЛО № 135 по описа за 2017 година
за да се произнесе,
съобрази:
Предявена е искова молба от Н. - гр. С.
срещу 1.) К.П.И. с адрес ***; 2.)
“К.” ЕООД – гр. С.З., ул. ***, ЕИК ***, представлявано от К.П.И. и 3.) “Ю.” ООД - гр. Д. ул. ***, ЕИК *** с правно основание на
предявения иск чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.
Твърди се, че със съобщение от 12.04.2017г. по ч. гр. д. № 5747/2016г. по
описа на Районен съд - гр. С.З., получено на 24.04.2017г., Н. (Н.) е уведомена,
че е подадено възражение от всеки един от солидарните длъжници срещу издадената
по делото в полза на Н. заповед от 14.12.2016г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Посочва се, че предвид това обстоятелство и с оглед санкцията по чл. 415 от ГПК, за Н. е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за
установяване съществуването на изискуемо частно държавно вземане в размер на 32
536.78 евро, от които - 30 645.65 евро - главница, ведно със законната лихва
върху главницата за периода от 08.12.2016г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 1 891.13 евро - лихва за периода от 23.05.2014г. до
03.02.2016 г.
Твърди, се че на 24.10.2007г. между М., в качеството му на Изпълнителна
агенция по програма Ф., като Възложител, от една страна, и ЕТ „К.П. - К.",
като бенефициент, е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ с идентификационен № BG2005/017-353.10.04/ESC/G/GSC-2-102 за изпълнение на
дейност (действие) с наименование „Подобряване конкурентоспособността на ЕТ „К.П.
- К." чрез инвестиране в консултантска дейност и оборудване". Твърди
се също така, че неразделна част от договора са приложение I: Описание на
(дейността) действието, приложение II: Общи условия към финансираните от Европейската общност договори за
безвъзмездна помощ по програми за външни действия и приложение III: Бюджет на
действието.Съгласно чл. 2, т. 2.3 от Специалните условия на договор №BG2005/017-353.10.04/ESC/G/GSC-2-102/24.10.2007 г.
срокът за изпълнение на дейността, съгласно формулираното в приложение I, е 11 месеца. С
допълнение № 1 от 24.09.2008 г. към договора срокът за изпълнение е удължен до
30.11.2008 година. Посочено е, че прогнозната обща стойност на дейността
възлиза на 53 510.00 евро, като
възложителят се задължава да финансира максимум 65% от нея или 34 780.00 евро,
съгласно чл. 3, т. 3.1 и т. 3.2 от Специалните условия към договора.
Окончателната сума се установявала в съответствие с чл. 17 от приложение II- Общи условия. В изпълнение
на чл. 4, т. 4.2 от Специалните условия, във връзка с чл. 15.1, от Приложение II - Общи условия към
финансираните от Европейската общност договори за безвъзмездна помощ по
програми за външни действия, на ЕТ „К.П. *** била изплатена сума в общ размер
на 34 274.11 евро, от които:
- на 01.08.2008г. авансово плащане в размер на 20 868.00 евро (европейско
финансиране);
- на 01.08.2008г. авансово плащане в размер на 6 956.00 евро (национално
съфинансиране);
- на 18.09.2009г. финално плащане в размер на 4 837.58 евро (европейско
финансиране) и
- на 17.09.2009 г. финално плащане в размер на 1 612.53 евро (национално
съфинансиране).
С оглед проверка на изпълнението на финансираната дейност след приключване
на изпълнението на проекта, на 15.10.2013 г. е направено посещение на място от
служители от регионален офис в град С.З. на Главна дирекция „Европейски фондове
за конкурентоспособност". Установило се, че с писмо изх. № 001/07.10.2013
г. бенефициентът уведомява Изпълнителна агенция по програма Ф. за промяна на
юридическия му статут от едноличен търговец в еднолично дружество с ограничена
отговорност, като е представен и договор за продажба на търговското предприятие
от 10.02.2009 година. С писмо от 08.10.2013г. бенефициентът е уведомил
възложителя, че оборудването, придобито с европейски средства по договор № BG2005/017-353.l0.04/ESC/G/GSC-2-102/24.10.2007 г.,
считано от 10.10.2013 г. временно ще бъде преместено от ул. „***, гр. С.З. на
следния адрес: ул. ***, гр. С.З., поради ремонтни дейности с предвидена
продължителност от 30 дни. При проверката се установило, че в действителност
закупеното оборудване по финансирания проект е преместено и се намира временно
на посочения адрес, а именно на ул. *** в гр. С.З. (производствен цех на „Ю."
ЕООД).
След извършеното посещение на място била извършена проверка в
правно-информационните системи (Търговски регистър) относно промяната на юридическия
статут на бенефициента. Установило се, че съгласно договор за продажба на
търговско предприятие от 10.02.2009г., К.П.И., действаща в качеството си на
едноличен търговец с търговска фирма ЕТ „К.П. *** прехвърля правото на
собственост върху търговското предприятие като съвкупност от права, задължения
и фактически отношения на „К." ЕООД. гр. С.З., ЕИК ***, чийто едноличен
собственик на капитала също е лицето К.П.И.. Договорът бил вписан в Търговски
регистър на 11.02.2009 г. и съгласно чл. 7 от същия продавачът прекратява
търговската си дейност по отношение на правата, задълженията и фактическите
отношения, влизащи в състава на търговското предприятие, като запазва за себе
си единствено правата върху търговската фирма ЕТ "К.П. - К.".
Съгласно приложение № 1 към сключения договор от 11.02.2009 г. активите,
придобити със средства по договор № BG2005/017-353.10.04/ESC/G/GSC-2-102/24.10.2007г., програма
Ф., преминават в патримониума на търговското дружество „К." ЕООД. Ищецът
твърди, че с последващ договор за покупко-продажба на обособена част от
търговско предприятие, сключен на 28.02.2012г., „К." ЕООД, гр. С.З.
прехвърлило собствеността на обособена част от търговското си предприятие на „Ю."
ЕООД, гр. Д. с управител и едноличен собственик на капитала К.Й.Г., като
оборудването, придобито с европейски средства по финансираната дейност е част
от продаденото имущество, съгласно приложение № 1 към договора. Договорът бил
вписан в Търговски регистър на 06.03.2012 година. Въз основа на горепосочените
констатации, със служебна бележка № К-93-00-496/17.10.2013 г. от началника на
регионален сектор - С.З. към отдел „Наблюдение и контрол на изпълнението"
е постъпил сигнал в отдел „Законодателство, вътрешен контрол и нередности"
(ЗВКН) към Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност",
гр. С. относно бенефициента ЕТ „К.П. -К.". Твърди се, че след извършена на
28.02.2014 г. повторна проверка от служители от регионален офис в град С.З. на
Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност" на мястото на
производствения цех на бенефициента с адрес -гр. С.З., ул. „*** е установено,
че сградата е необитаема, помещенията са празни, оборудването не е налично, а
предприятието не функционира. За посочените констатации отдел „Законодателство,
вътрешен контрол и нередности" към Главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентоспособност", гр. С. бил уведомен със служебна бележка изх. №
К-93-105/28.02.2014 година. Въз основа на извършените проверки на място,
подадения сигнал от началника на регионален офис в град С.З. на Главна дирекция
„Европейски фондове за конкурентоспособност", както и след извършена по
компетентност допълнителна проверка на фактите и обстоятелствата от експертите
в отдел ЗВКН бил изготвен доклад с изх. № К-93-00-496/10.03.2014 г. от
началника на отдел ЗВКН с предложение сигналът за нередност по договор № BG2005/017-353.10.04/ESC/G/GSC-2-102/24.10.2007г. да
бъде приключен с установяване на нередност. Докладът бил одобрен от
Ръководителя на Програма Ф.. Експертното заключение било, че бенефициентът е
нарушил разпоредбата на чл. 7.1.3. от Специалните условия на договора, съгласно
която бенефициентът не може да продава, да отдава под наем или на изплащане
каквато и да било част от оборудването, машините или друго имущество, закупено
съгласно договора за безвъзмездна финансова помощ, в рамките на период от 5
години, считано от датата на приключване на дейността, определена в чл. 2, т.
2.3 от същите условия на договора, освен в случаите, в които Възложителят е дал
писмено съгласие. Твърди се, че неизпълнението
на това задължение дава основание за изискване за възстановяване на сумата,
равна на даденото финансиране за съответното имущество, ведно с приложимата
наказателна лихва. Ищецът посочва, че предвид гореописаните констатации, с
писмо изх. № К-26-К-40 от 26.03.2014г. и приложено към него искане за
възстановяване на средства, Ръководителят на Програма Ф. уведомил бенефициента,
че във връзка с договор № BG 2005/017-353.10.04/ESC/G/GSC-2-102 е регистрирана
нередност и следва да възстанови сума в размер на 30 645.65 евро, съответстваща
на изплатените безвъзмездни финансови средства за продаденото оборудване.
Указан е 45-дневен срок за връщане на посочената сума, а писмото и искането за
възстановяване са получени на 07.04.2014 година. По повод получено възражение
изх. № 002/23.04.2014г. от бенефициента, с писмо изх. № К-26-К-40 от
21.05.2014г., възложителят отново уведомил ЕТ „К.П. *** и „К." ЕООД, гр.С.З.,
че поради нарушение на член 7.1.3. от Специалните условия на договора се
поддържа установената и регистрирана нередност по договор № BG 2005/017-353.10.04/ESC/G/GSC-2-102. Твърди се, че
писмото е получено на 26.05.2014 година. Ищецът излага съображения, че на
основание чл. 18, т. 18.2, предложение второ от Общите условия към договора от
24.10.2007г., в случай че дължимата сума не се възстанови в 45-дневен срок от
получаването на искането, възложителят има право да увеличи сумата като прибави
наказателна лихва в размер на лихвите, определяни от Европейската централна
банка върху основните й сделки за рефинансиране в евро плюс 3.5 процентни
пункта. Посочва, че наказателната лихва се начислява за периода между
определената от Възложителя датата, на която плащането става изискуемо и
датата, на която е върната сумата (включително). Поради това, считано от
23.05.2014г., ищецът твърди, че се начислява наказателна лихва. В исковата молба се твърди, че на основание
чл. 3, ал. 8, във връзка с ал. 7, т. 6 от Закона за Н. е издаден акт № 2/03.02.2016 г., с който е установено,
че към 03.02.2016г., Държавата има изискуемо вземане срещу солидарните длъжници
ЕТ „К.П. - К.", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул.
„***, „К." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.З.,
ул. „*** и „Ю." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Д.,
ул. ***, в размер на 32 536.78 евро, от които: - 30 645.65 евро – главница и 1
891.13 евро - наказателна лихва за периода от 23.05.2014г. до 03.02.2016
година. Върху установената с Акт № 2/03.02.2016 г. главница, считано от
03.02.2016г. и до окончателното й изплащане, ищецът сочи, че се начислява лихва
в размер на лихвите, определяни от Европейската централна банка върху основните
й сделки за рефинансиране в евро плюс 3.5 процентни пункта. Ищецът посочва, че
на 17.06.2016г. търговецът ЕТ „К. - К.П.» е заличен от Търговския регистър, но
той не е загубил своята правосубектност, тъй като едноличният търговец е
физическо лице, което остава носител както на правата, така и на задълженията
на търговеца. Посочва също така, че Акт № 2/03.02.2016 г. е издаден и срещу „К."
ЕООД, гр. С.З. и „Ю." ЕООД, гр. Д. в качеството им на солидарни длъжници
на К.П.И.. Солидарната отговорност е възникнала на основание чл. 15, ал. 3 от
Търговския закон, във връзка със сключени договори за покупко-продажба на търговско
предприятие между ЕТ „К.П. - К." и „К." ЕООД и впоследствие между „К."
ЕООД, гр. С.З. и „Ю." ЕООД, гр. Д.. Ищецът твърди, че тъй като от страна
на солидарните длъжници не са извършвани погашения по дълга, въз основа на акта
е подал заявление до Районен съд - гр. С.З. за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК. Образувано е ч.гр.д. № 5747/2016г. по описа на
съда и са издадени заповед за незабавно изпълнение от 14.12.2016 г. и
изпълнителен лист от 14.12.2016 г. за следните суми: 30 645.65 евро -главница,
ведно със законната лихва върху главницата за периода от 08.12.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането; 1 891.13 евро - лихва за периода от
23.05.2014 г. до 03.02.2016 година. В полза на Н. били присъдени и следните
разноски: 1 272.73 лева - заплатена държавна такса и 1 000 лева юрисконсултско
възнаграждение. Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по молба на Н., изх. № 92-00-726/08.02.2017г., е образувано
изпълнително дело № 15/2017 г. при частен съдебен изпълнител Д.Д., с peг. № *** и район на
действие Окръжен съд - гр. С.З.. Със съобщение по ч. гр. д. № 5747/2016 г. Н. е
уведомена от Районен съд - гр. С.З., че срещу издадената заповед има подадени
възражения в срок и е указано на Агенцията да предяви установителен иск с
правно основание чл. 422 ГПК. Във връзка с изложената фактическа обстановка,
ищецът е изложил подробни правни съображения. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че към 08.12.2016 г. (датата, към която е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК), Държавата
има изискуемо вземане срещу солидарните длъжници К.П.И., ЕГН **********,***,
ЕИК ***, и „Ю." ЕООД, ЕИК ***, по договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ с идентификационен № BG2005/017-353.10.04/ESC/G/GSC-2-102 в размер на 32
536.78 евро, от които - 30 645.65 евро - главница, ведно със законната лихва
върху главницата за периода от 08.12.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 1 891.13 евро - лихва за периода от 23.05.2014 г. до 03.02.2016
година, както и присъдени разноски: 1 272.73 лева - заплатена държавна такса и
1 000 лева юрисконсултско възнаграждение.
На следващо място, ищецът моли по отношение на „Ю." ЕООД заповедта за
изпълнение от 14.12.2016 г. по ч. гр. д. № 5747/2016 г. по описа на Районен съд
- гр. С.З. да се счита за влязъл в сила акт, тъй като депозираното възражение
вх. № 9535/11.04.2017г. е подписано от лице, различно от управителя,
представляващ дружеството. Поради това и моли съдът да приеме, че от страна на
„Ю." ЕООД не е направено валидно възражение срещу издадената в полза на Н.
заповед за незабавно изпълнение. Счита, че въпросът относно автентичността на
депозираното възражение е от значение за изхода на настоящия съдебен спор, тъй
като ако бъде установено, че от „Ю." ЕООД не е направено валидно
възражение в законоустановения срок, то спрямо него производството следва да
бъде прекратено като недопустимо, тъй като заповедта за незабавно изпълнение е
влязъл в сила акт спрямо този длъжник.
Постъпил е отговор на исковата молба
от “Ю.” ЕООД. Оспорва исковата молба относно нейната нередовност и
неоснователност.
Счита исковата молба за нередовна. Посочва, че видно от предявения иск
ищецът твърди, че е налице основание за конституиране на тримата ответници като
солидарни длъжници без да е посочил фактическите и правни твърдения относно
наличието на солидарна отговорност. Съгласно закона солидарността може да
възникне по договор или в други предвидени от закона случаи. Твърди, че ищецът
не е обосновал фактическите и правни твърдения за конституирането на Ю. ЕООД
като ответник в качеството му на солидарен длъжник. Твърди, че третия ответник
- Ю. ЕООД не е страна по процесния договор.
Счита исковата молба за нередовна като преждевременно предявена. Излага
съображения, че видно от образуваното дело искът е предявен като установителен
по реда на чл.422 във вр.с чл.415 от ГПК. По образуваното ч.г.д. № 5747/2016г. по
описа на PC- С.З., третият
ответник Ю. ЕООД не е уведомявана за издадената заповед за незабавно
изпълнение. За това обстоятелство ответникът твърди, че е узнал от съдържанието
на процесната искова молба, поради което и в 14-дневния срок е депозирал
възражение. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва
фактическите констатации в приложения Акт № 2/3.2.2016г. за УЧДВ по договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с идентификационен № BG2005/017-353.10.04/ESC/G/GSC-2-102/24.10.2007г.,
издаден от Н. във връзка със задължението на солидарните длъжници ЕТ "К.П.
- К.", „К." ЕООД и „Ю." ЕООД, възникнало въз основа на
горепосочения договор, сключен с М., в качеството му на Изпълнителна агенция по
програма Ф..Оспорва твърдението в исковата молба, че към 8.12.2016г. Държавата има
изискуемо вземане срещу Ю. ЕООД в качеството й на солидарен длъжник с първите
двама ответници за претендираната сума - главница и законна лихва. Твърди, че
по отношение на Ю. ЕООД липсват фактически и правни основания, за да се
ангажира отговорността по изпълнение и/или неизпълнение на цитирания договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Дружеството не е страна по този
договор, не е встъпвало като солидарен длъжник по този договор, както и не са
налице други законни основания за привличането като солидарен длъжник по
процесния договор.Твърди се в отговора, че дружеството „Ю."ЕООД, има
търговски отношения за коментирания в акта период с „К." ЕООД. Тези
отношения са коментирани в акта и се отнасят само и единствено за сделка по
чл.15 от ТЗ, която има за предмет придобиване на обособена част от предприятие.
Обстоятелството, че дружеството е сключило на 28.2.2012г. сделка за придобиване
на обособена част от предприятието на ,.К." ЕООД, според ответника не
обосновава наличието на законови предпоставки за възникване на солидарна
отговорност във връзка и по повод изпълнение и/или неизпълнение на Договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с идентификационен №BG2005/017-353.10.04/ESC/G/GSC-2-102/24.10.2007г.
Счита, че е необосновано твърдението, респ.констатацията в АУЧДВ №2/3.2.2016г.
за наличие на изискуемо вземане срещу „Ю." ЕООД в качеството й на
солидарен длъжник по цитирания договор за безвъзмездно финансиране, тъй като
дружеството не е страна по този договор, не е поемало договорна солидарна
отговорност, не е налице възникнала по закон солидарна отговорност. Оспорва
твърдението в исковата молба, че по отношение на „Ю."ЕООД заповедта за
изпълнение от 14.12.2016г. по ч.г.д. №5747/2016г. по описа на PC-С.З. е влязла в сила,
тъй като по делото имало депозирано възражение, подписано от лице, различно от
управителя на дружеството. Твърди, че по заповедното производство на “Ю."ЕООД
не е връчвана покана за доброволно изпълнение с приложена заповед за незабавно
изпълнение. По повод на така изписаното възражение в исковата молба, третият
ответник твърди, че е извършил проверка по цитираното частно гражданско дело.
Посочва, че в кориците на това дело няма данни „Ю."ЕООД да е уведомявана за
процедурата по чл.417 от ГПК. Твърди също така, че не е извършено надлежно
уведомяване, поради което и в рамките на 14-дневния срок от узнаването е
депозирал възражение.
Постъпил е отговор на исковата молба
от К.П.И., лично за себе си и в качеството на управител на “К.” ЕООД – гр. С.З..
Заявява, че счита, предявената искова претенция за неоснователна и недоказана.
Твърди, че не е налице спор по отношение на сключен между М. в качеството на
Изпълнителна агенция по Програма Ф. и ЕТ „ К.П. - К." като бенефициент
Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с идентификационен № BG2005/017353.10.04/ESC/G/GSC-2-102, по който е
получено финансиране в общ размер на 34 274,11 евро. Твърди, че са налице и
двете прехвърлителни сделки, посочени в исковата молба, а именно: С вписване от
11.02.2009 г. е сключена сделка между търговското предприятие ЕТ „К.П. - К."
и „К.„ ЕООД, като собствеността е напълно идентична. С вписване от 06.03.2012
г. обособена част от търговското предприятие на „ К." ЕООД е прехвърлена
на „Ю.„ ЕООД -гр. Д. като прехвърлянето е извършено след оценка на активите и
при стриктното им обособяване. Твърди, че през целият период на мониторинг по
изпълнението на Договора не са констатирани никакви нарушения по отношение на
неговото изпълнение. Посочва, че в исковата молба се твърди, че оборудването,
придобито с европейски средства по финансираната дейност е част от продаденото
имущество по приложение № 1 от сключеният между „К." ЕООД и „Ю." ЕООД
договор за покупко-продажба на обособена част от търговско предприятие. Счита,
че това твърдение не се доказва от представените от ищеца документи. Във връзка
с твърдението на ищеца, че въз основа на тези констатации е подаден сигнал със
служебна бележка № К-93-00-496 от 17.10.2013 г. от началника на регионален
сектор - С.З. към отдел „Наблюдение и контрол на изпълнението" е постъпил
сигнал в ЗВКН към Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентноспособност„
гр. С., ответникът посочва, че видно от цитираният и представен документ същия
е въз основа на извършена на 15.10.2013 г. проверка на място, като към сигнала
е приложен и формуляра за извършено посещение на място с дата 15.10.2013 г., в
който експертите са дали описаните в отговора констатации. Ответникът счита, че
към 15.10.2013г. не са установени твърдяните в исковата молба обстоятелства. Относно
твърдяната от ищеца извършена повторна проверка на 28.02.2014 г., съдържаща
констатации за липса на оборудването, ответникът изразява становище, че въз
основа на този документ са изготвени всички експертни доклади, съответно Акт №
2 за установяване на частно държавно вземане от 03.02.2016 г. съответно
производството пред съд. Твърди се, че същият е съставен без присъствие на
представител на бенефициента, като констатациите в него са противоречиви. Ответникът посочва, че нито един акт на
ресорните инстанции не посочва изрична в какво се състои нарушението на чл.
7.3.1. от специалните условия по Договор N9 BG2005AJ17353.10.04/ESC/G/GSC-2-102 и към кой момент
то е осъществено, респ. как е установено същото. Твърди, че в цитирания доклад
изх. № К 93-00-496 от 10.03.2014 г. се съдържа констатация за нарушение, като
се посочва,че този извод се налага „най- вече от реализираната продажба на
обособена част от търговско предприятие „К.„ ЕООД на търговско дружество „Ю.„
ЕООД, като извършената към 2009 г. сделка между ЕТ „ К.П.- К." и „К.„ ЕООД
не се преценя като нарушение предвид обстоятелството, че физическото лице К.П.И.
е на практика договаряла сама със себе си.
Постъпила е допълнителна искова
молба, с която ищецът взема становище по направените от ответниците
възражения. Счита изложените от същите твърдения за неоснователни и недоказани.
Относно подадения от К.П.И. и „К." ЕООД отговор на исковата молба:
Ищецът посочва, че видно от представения отговор страните по делото не
спорят, че е сключен процесният договор за безвъзмездна финансова помощ, че
сумите по него са изплатени, както и че са налице прехвърлителните сделки,
посочени в исковата молба. Счита, че по делото като спорен въпрос се очертава
дали в настоящия случай е налице „нередност" по смисъла на европейското
право и националното законодателство, която от своя страна е основание за
налагане на финансова корекция в съответния размер. Досежно възражението на
ответника, че не е посочено в какво се състои нарушението на чл. 7.3.1 от
Специалните условия към договора, ищецът посочва, че следва да се има предвид,
че в исковата молба изрично е посочено, че бенефициентът е нарушил
горецитираната разпоредба, продавайки активи, закупени с публични средства по програма
Ф., което е извършено след извършена проверка от служители на Управляващия
орган. Въпросното имущество е индивидуализирано чрез описание, сериен номер и
стойност в декларация за местонахождение закупеното оборудване от ЕТ „К.П. - К."
по договор № BG2005/017-353.10.04/ESC/G/GSC-2-102. Неизпълнението
на това задължение според ищеца дава основание за изискване за възстановяване
на сумата, равна на даденото финансиране за съответното имущество, ведно с
приложимата наказателна лихва. Що се отнася до възражението за допуснати
неточности от страна на Управляващия орган при осъществяване на контрола по
процесния договор, в частност неустановяване на нередността на по-ранен етап,
ищецът счита, че следва да се има предвид, че този пропуск не санира
нередността, обусловена от поведението на бенефициента. Посочва, че пропускът
да бъде установена нередност сам по себе си не лишава органа от възможността
впоследствие, при констатирано нарушение, да наложи финансова корекция. Ищецът
излага съображения, че видно от писмо вх. № 26-К-229/12.03.2017 г.
бенефициентът не оспорва, че търговското му предприятие като съвкупността от
права, задължения и фактически отношения е прехвърлено по реда на чл. 15 от
Търговския закон на друго юридическо лице, като посредством сделката в
патримониума на „К." ЕООД е преминало и имуществото придобито с публични
средства по програма Ф.. Посочва, че ответната страна не твърди, а и не са
налице доказателства за дадено от страна на Управляващия орган писмено съгласие
по смисъла на чл. 7.3.1 от Специалните условия към договора, предвид което е
налице неизпълнение на договорните задължения, поети от бенефициента. Твърди,
че в сключения на 10.02.2009 г. между ЕТ „К.П. - К." като продавач и „К."
ЕООД като купувач договор за продажба на търговско предприятие страните са
постигнали взаимно съгласие продавачът да прехвърли възмездно на купувача
собственото си търговско предприятие в цялост, а не на обособена негова част.
Съконтрагентите са посочили и конкретните движими вещи, включени в състава на
предприятието, сред които са и описаните в декларацията от 20.02.2009г. движими
вещи, придобити с публични средства. Предвид изложеното и с оглед факта, че
закупените със средства от договора 9 броя машини са изрично посочени в
договора за продажба на търговското предприятие на ЕТ „К.П. - К.", то
несъмнено бенефициентът не е изпълнил договорното си задължение по чл. 7.3.1 от
Специалните условия. Относно подадения от „Ю." ЕООД отговор на исковата
молба ищецът взема становище, че със съобщение от 12.04.2017г. по ч. гр. д. №
5747/2016 г. по описа на Районен съд - гр. С.З., получено на 24.04.2017 г., Н.
е уведомена, че е подадено възражение от „Ю." ЕООД срещу издадената по
делото в полза на Н. заповед от 14.12.2016 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, за което е приложено и
възражение вх. № 9535/11.04.2017 г., съгласно което дружеството, представлявано
от законния си представител К.Й.Г. възразява, че дължи изпълнение на вземането
по издадената по ч. гр. д. № 5747/2016г. заповед за незабавно изпълнение. Посочва,
че предвид подаденото възражение по чл. 414 от ГПК и на основание чл. 422, във
връзка с чл. 415, ал. 1 и с чл. 124, ал. 1 от ГПК за НАП е налице правен
интерес от завеждането на положителен установителен иск за съществуване на
вземането, обективирано в заповедта за незабавно изпълнение от 14.12.2016 г. по
ч. гр. д. № 5747/2016г. по описа на Районен съд - гр. С.З., издадена срещу „Ю."
ЕООД.Твърди, че видно от Приложение № 1 към договора за продажба на обособена
част от търговско предприятие от 28.02.2012г. в обема на обособената част от
предприятието на „К." ЕООД, която е продадена на „Ю." ЕООД са
включени и движимите вещи, които са предмет на договор за безвъзмездна
финансова помощ № BG2005/017-353.10.04/ESC/G/GSC-2-102. Предвид изложеното,
счита, че не кореспондира на действителната фактическа и правна обстановка,
твърдението на ответника, че дружеството “Ю." ЕООД не е получавало права
от отчуждителя „К." ЕООД, свързани с договора за безвъзмездна финансова
помощ от 24.10.2017 година и не е възникнала солидарната отговорност по чл. 15,
ал. 3 ТЗ.
Постъпил е допълнителен отговор
от “Ю." ЕООД, с който третият ответник заявява, че оспорва твърдението, че
между страните не е налице спор относно сключения договор за безвъзмездна
финансова помощ. Поддържа, че “Ю." ЕООД не е страна по подобен договор, не
е закупувала активи - машини от ЕТ „К.П. - К.", за които ищецът твърди, че
са предмет на договор за безвъзмездна финансова помощ. Оспорва твърдението за
възникнала солидарна отговорност по чл.15 ал.3 от ТЗ. Посочва, че видно от
изложението в допълнителната искова молба, ищецът твърди, че процесния договор
за безвъзмездна финансова помощ е нарушен от бенефициента ЕТ “К.П. - К."
към 10.02.2009 год. Това за ищеца е основание да приеме неизпълнение на
договорно задължение по чл.7.3.1 от Специалните условия. Ответникът посочва, че
правопораждащият факт, по твърдение на самия ищец, е настъпил на 10.02.2009
год., поради което и няма как "Ю." ЕООД да е солидарен длъжник по
това неизпълнение. Оспорва твърдението, че със сделката за закупуване на
обособена част от предприятието на „К." ЕООД е допуснато неизпълнение на
договор за безвъзмездна финансова помощ от бенефициента по този договор ЕТ „К.П.
- К.". Третият ответник твърди, че никога не е бил в договорни отношения с
този търговец. Счита, че съществува неяснота и противоречие в исковата
претенция на ищеца, като следва ищецът да заяви кой, кога и по какъв начин е
допуснал неизпълнение на договорното задължение съгласно процесния договор за
безвъзмездна финансова помощ. Също така счита, че следва ищеца да уточни
предмета на нарушението, тъй като са посочени девет броя машини без да са индивидуализирани.
Оспорва твърдението, че в обособената част от закупеното от “Ю." ЕООД
търговско предприятие попадат машини от “забранителен списък”.Ответникът “Ю.”
ЕООД изрично се позовава и на погасителна давност - изтекли повече от пет
години, считано от 10.02.2009г. за предявяване на облигационната претенция.
Постъпил е допълнителен отговор
от К.П.И., лично за себе си и в качеството на управител на “К.” ЕООД – гр. С.З.,
с който дава становище по допълнителната искова молба на Н.С.. Относно
твърдението на ищеца в исковата молба, че не е налице спор по отношение на
сключеният договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, че сумите
по него са изплатени, както и че са налице прехвърлителни сделки, като спорен остава въпросът налице ли е
нередност по смисъла на европейското право като основание за налагане на
финансова корекция в съответния размер, ответникът К.И. заявява, че това
становище на ищеца се явява частично безспорно. Посочва, че действително не е
налице спор по отношение на сключен договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ и изплащане на сумите по него, но кръга на спорното не е
очертан в посочения от ищеца обем „налице ли е „нередност „по смисъла на ЕП и
местното законодателство като основание за налагане на санкцията. Счита, че
кръга на спорното не може да бъде определен по исковата претенция предвид
факта, че същата не съдържа индивидуализация на активите, за които се твърди,
че са придобити в резултат на финансирането, съответно са били част от сделката
по реда на чл. 15 ТЗ. Посочва, че според първоначалната и допълнителна искова
молба ищецът презумпира, че щом е налице сделка с обособена част от търговското
предприятие, то тя в обхвата си включва
и придобитите в
резултат на европейското
финансиране активи. Счита, че в този
смисъл неясна се явява претенцията и по заявения размер - при липса на
индивидуализация, неясен остава и въпроса как е формиран размера на финансова
корекция, респ. цената на настоящия иск.Ответникът взема становище, че в
допълнителната си искова молба ищеца отново посочва, че нарушението, сочено от
него се състои в „продавайки активи, закупени с публични средства по Програма Ф."
, като изрично в допълнителната искова молба сочи, че предмет на претенцията е
това имущество индивидуализирано съгласно приложение № 17 от първоначалната
искова молба. Посочва, че индивидуализацията на имуществото предмет на
финансиране по цитираното Приложение № 17 е точна и съдържа всички реквизити, в
това число и серийните номера към датата на придобиване на активите през 2002
г., но същото не е предмет на последващата сделка, на основание на която от
една страна, ищеца претендира неизпълнение, а от друга страна обосновава
солидарната отговорност на преобретателят “Ю.” ЕООД.Ответникът поддържа
твърдението си, че исковата молба и допълнителната такава се явяват неточни и
неясни и с оглед правния факт, на който се основават. Посочва, че в първоначалната
искова претенция се претендира неизпълнение, произтичащо от сделка с обособена
част от търговското предприятие осъществена от “К.” ЕООД на “Ю.” ЕООД, докато в
допълнителната искова молба ищецът извежда претенцията си на основание
осъществената между ЕТ “К.П.” и “К.” ЕООД сделка. Ответникът счита, че с оглед
направеното с допълнителната искова молба заявление на ищеца, че основава
претенцията си, респ. вземането си спрямо осъществената с договор в нотариална
форма на валидност сделка от 11.02.2009г., то вземането следва да се счита
изискуемо към тази дата, предвид обстоятелството, че произтича от неизпълнен
договор и за него претенцията следва да се счита погасена по давност. В този
смисъл първият и вторият ответник правят изрично възражение за изтекла
погасителна давност. Категорично възразяват против твърдението в допълнителната
искова молба, че от тяхна страна е направено признание за осъществена сделка по
реда на чл. 15 ТЗ, съставна част от която са активите придобити чрез
безвъзмездна помощ по Програма Ф.. Твърдят, че такова изявление не е правено от
тяхна страна.По отношение позицията на ищеца, че не е налице искано съгласие от
Управляващия орган по смисъла на чл. 7.3.1 от специалните условия към договора
- сключеният между ЕТ „К.П.„ и „К.„ ЕООД договор, независимо от факта, че
собствеността и управлението е напълно идентична и в двете форми на търговски
субекти е с дата 10.02.2009 г., докато Декларацията за закупеното оборудване
чрез финансиране по Програма Ф., на която Декларация ищеца основава
идентификацията си за активите е с последваща дата - 20.02.2009 г., като в
периода на цялостно изпълнение на Договора до контролен лист от 28.02.2014 г.,
който е извън обхвата на периода на мониторинг никъде не се съдържа констатация
активите, финансирани по Ф. да не са открити и / или да не се намират на
посочените от бенефициента места. Във връзка с това според първия и вторият
ответник следва да се има предвид, че ЕТ „К.П. - К.„ продължава дейност до
2016г.Ответниците считат претенцията предявена спрямо от „ Ю.„ ЕООД за
неоснователна и недоказана, като ищецът не сочи на какво правно основание
привлича солидарно като длъжник и „ Ю.„ ЕООД.
В заключение първият и вторият ответник заявяват, че поддържат заявеното
по същество в първоначалният отговор. Считат иска за неоснователен и недоказан,
а във връзка със застъпеното твърдение в допълнителната искова молба правят и
възражение за изтекла погасителна давност.
По делото е конституирано на страната на ищеца трето лице – помагач – М. –
гр. С.. Третото лице – помагач изразява становище, че предявеният иск е основателен
и доказан и че следва да бъде уважен, като излага подробни съображения в
писмена защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, приема за установено следното:
От обстоятелствата, изложени в
исковата молба съдът приема, че е предявен установителен иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.
Искът е предявен срещу трима ответници К.П.И., която по време на сключване
на договора по програма Ф. е действала като ЕТ «К.П. – К.», срещу «К.» ЕООД, на
което дружество е прехвърлено търговското предприятие на едноличния търговец и
срещу «Ю.» ЕООД, за който ответник се твърди, че е солидарно задължен на
основание чл. 15, ал. 3 от ТЗ, тъй като «К.» ЕООД е прехвърлило собствеността
на обособена част от търговското си предприятие на това дружество. Срещу тези
трима ответници в качеството им на солидарни длъжници въз основа на акт № 2 от
03.02.2016г. е издадена от Районен съд – С.З. по негово ч.гр.д. № 5747/2016г.
по реда на чл. 417 ГПК заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от
14.12.2016г. за сумите, предмет на настоящия установителен иск. Съдът приема,
че иска е надлежно предявен и допустим
по отношение и на тримата ответници, тъй като те са подали възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, което формира правния интерес у ищеца
да предяви устоновителен иск по чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК. Третият ответник «Ю.»
ЕООД твърди, че е научила за заповедното
производство едва с връчване препис от настоящата искова молба, но същевременно
с отговора на исковата молба сам представя възражение на основание чл. 414 ГПК,
което е подадено по ч.гр.д. № 5747/2016г. и което изхожда от ответника «Ю.»
ЕООД . Ответникът твърди, че това възражение не е подписано от управителя Катя
Генева. Същевременно в отговора на исковата молба посочва, че възражението е
направено в рамките на двуседмичния срок от узнаване на издадената заповед.
Поради това съдът приема, че този ответник е подал възражение против издадената
заповед за изпълнение и по отношение на него е налице пасивна процесуално –
правна легитимация да бъде ответник по предявеният иск.
По делото е установено, че между М. в качеството на изпълнителна агенция по
програма Ф. и ЕТ „К.П. – К.“, като бенефициент е сключен договор за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с идентификационен
№BG2005/017353.10.04/ESC/G/GSC-2-102, по
който е получено финансиране в общ размер на 34 274,11 евро. Сумите са изплатени на четири вноски за
периода от 01.08.2008г. до 17.09.2009г.
Ищецът и третото лице – помагач твърдят, че е налице нарушение на условията
на договора във връзка с извършена продажба на търговското предприятие на ЕТ „К.П.
*** като съвкупност от права задължения и фактически отношения на „К.“ ЕООД –
гр. С.З.. Тази продажба е извършена с договор от 10.02.2009г. Съдът намира, че
не може тази продажба на предприятието да се счита за нарушение на разпоредбите
на чл. 7, т. 1.3 от договора, тъй като макар и „К.“ ЕООД да е различен търговец
– юридическо лице, то негов едноличен собственик и управител е ответника К.П.И.,
която е бенефициент по договора в качеството на едноличен търговец.
Ищецът и третото лице – помагач на следващо място твърдят, че е извършено
нарушение на условията на договора с последващ договор за покупко – продажба на
обособена част от търговско предприятие, сключен на 28.02.2012г., по силата на който „К.“ ЕООД – гр. С.З.
прехвърля собствеността на обособена част от търговското си предприятие на
третия ответник „Ю.“ ЕООД – гр. Д., като се твърди, че оборудването, придобито
с европейски средства по силата на договора от 24.10.2007г., е прехвърлено на
трето лице в нарушение на чл. 7, т. 1.3 от договора. За изясняване на тези
обстоятелства дали с този договор за продажба на обособена част от търговско
предприятие е продадено и това оборудване, придобито със средствата от
европейската програма по искане на третото – лице помагач – М. бе допуснато
извършване на съдебно – техническа експертиза. От заключението на вещото лице
се установява, че серийните номера на процесните активи, предоставени на
ответника К.П.И. чрез договора за безвъзмездна финансова помощ напълно съвпадат
със серийните номера на машините от гаранционните карти и серийните номера
според приемно – предавателните протоколи. Вещото лице подробно е описало
машините в заключението и заявява, че към датата на изготвяне на заключението
тези машини се намират в собственост на ответника „К.“ ЕООД в склад на това
дружество в производствената му база в гр. С.З., ул. „***. Следователно към
момента на извършване на проверката от вещото лице машините се намират в
собственост и във владение на ответника „К.“ ЕООД.Следва да се посочи, че до
момента на предоставяне на гаранционните документи на вещото лице, които се
приеха като доказателство по делото след изслушване на експертизата
индивидуализация на тези индивидуално определени вещи не е направена нито в
исковата молба, нито в допълнителната искова молба. Не са налични и документи,
които да констатират обстоятелството, че тези машини са били предоставени на „Ю.“
ЕООД – гр. Д.. Такова твърдение се съдържа в показанията на разпитаните
свидетели П.Д. и М.К., които са служители в Регионалния сектор на Главна
дирекция по Европейски фондове за конкурентноспособност – гр. С.З.. Установено
е и не е спорно по делото, че с писмо от 08.10.2013г. ЕТ „К.П. - К.“ е уведомило възложителя, че оборудването,
придобито с европейски средства, считано от 10.10.20113г. временно ще бъде
преместено от ул. „*** – гр. С.З. на друг адрес в гр. С.З. – ул. *** поради
ремонтни дейности в помещението. Сам ищецът твърди, че при проверка, в
действителност, съобразно писмото от 08.10.2013г. на бенифициета, оборудването
придобито по проекта е преместено и временно се намира на адреса ул. *** гр. С.З.,
като е посочено, че това е производствен цех на „Ю.“ ЕООД. Сам ищецът твърди, че на 28.02.2014г. е
извършена повторна проверка от служителите на регионалния сектор и че на място
в производствения цех на ул. „*** е установено, че сградата е празна и
оборудването не е налично. Следва да се
посочи, че тази проверка е направена шест години след сключване на договора и
констатациите съвпадат с това, което е установило вещото лице при извършената
от него проверка. Действително,
производственото помещение не функционира, а машините се намират на същия адрес
в склад на „К.“ ЕООД. За обстоятелството, че машините временно ще бъдат
премести в производствено помещение на фирма „Ю.“ ЕООД на посочения адрес
възложителят е бил уведомен.
При съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства по делото
не може да се установи, че машините, предмет на договора са били прехвърлени на
третия ответник „Ю.“ ЕООД и че е извършено нарушение на клаузите на чл. 7, т.
1.3 от договора. Не се установява със съответните писмени доказателства, че при
продажбата на обособената част от предприятието на „К.“ ЕООД тези машини,
закупени с финансиране по програма Ф., са преминали в собственост на третия
ответник „Ю.“ ЕООД. Ако тези машини са били продадени няма как при проверката
на вещото лице да се намират в склад на „К.“ ЕООД. Издаденият Акт № 2 за установяване
на частно държавно вземане от 03.02.2016г. е издаден въз основа на доклад от
13.10.2014г. на началника на отдел ЗВКН, одобрен от ръководителя на програма Ф..
В този доклад е посочено, че е налице нарушение на чл. 7, т. 1.3 от специалните
условия на договора. Докладът не е официален свидетелстващ документ, а е частен
диспозитивен документ и не се ползва с материална доказателствена сила съгласно
чл. 179, ал. 1 ГПК. Нарушенията, които се сочат в доклада изразяващи се в
продажба на машини и оборудване, закупени чрез отпуснатите по договора
европейски средства не се установиха по безспорен и категоричен начин в хода на
съдебното производство, а напротив, установи се, че тези машини и оборудване
към настоящия момент са собствени и се владеят от ответника „К.“ ЕООД. Поради
изложеното, съдът намира, че за възложителя по договора за безвъзмездна
финансова помощ не е възникнало правото да претендира връщане на изплатените
безвъзмездни финансови средства заедно с наказателна лихва по чл. 18, т. 18.2,
поради което не е било налице и основание за издаване на акта за възстановяване
на частно държавно вземане № 2 от 02.03.2016г. както и за издаване въз основа
на него на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист съгласно чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 5747/2016г. на Районен съд – С.З.. Предявените установителни
искове по чл. 422 ГПК, като неоснователни и недоказани следва да бъдат
отхвърлени.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените по
делото разноски. На първите двама ответници - К.П.И. *** в размер на 1500лв. за
адвокатско възнаграждение, а на трития ответник „Ю.“ ЕООД – гр. Д. – 1200лв.
разноски също за адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. гр. С.,
бул. ***против К.П.И., ЕГН **********, с адрес ***, „К." ЕООД - гр. С.З.,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З. ул. ***, и „Ю." ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. ***искове, с които да
се признае за установено, че към 08.12.2016г. /датата, към която е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК / Държавата има
изискуемо вземане срещу ответниците като солидарни длъжници по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ с идентификационен № BG2005/017-353.10.04/ESC/G/GSC-2-102 в размер на 32
536.78 евро, от които - 30 645.65 евро - главница, ведно със законната лихва
върху главницата за периода от 08.12.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 1 891.13 евро - лихва за периода от 23.05.2014 г. до
03.02.2016 година, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Н. - гр. С.,
бул. ***да заплати на К.П.И., ЕГН **********,
с адрес ******, и „К." ЕООД - гр. С.З., ЕИК ***, гр. С.З. ул. *** сумата 1500лв.
/хиляда и петстотин лева/,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. - гр. С.,
бул. ***да заплати на „Ю." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Д., ул. ***сумата 1200 лв./
хиляда и двеста лева/, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на М. –
гр. С., ул. „***като трето лице – помагач.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: