Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...........
Гр.
София, 28.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен състав, в
публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 535
по описа на Софийски окръжен съд за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявени искове от Б.Г.С., с ЕГН **********
***, чрез адв. Е. М.и адв.
Б.К. срещу Г. ф., ***, представляван от изпълнителните директори Б.
М. и С. С. за осъждането да му
заплати сумата в общ размер на 331 189,72 лева, от които: 320 000
лева – обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 04. 06. 2015 г. ПТП,
причинено виновно от водач на лек автомобил, без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 04. 06. 2015 г. до окончателното ѝ изплащане; 5 690,85
лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващо сбора от разликите
между получаваното от него брутно трудово месечно възнаграждение до датата на
настъпване на неработоспособността – 04. 06. 2015 г. и полученото от него
парично обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ за периода от 04. 06.
2015 г. до 30. 01. 2016 г. и получаваното от него брутно трудово възнаграждение
до датата на настъпване на неработоспособността – 17. 01. 2018 г. и полученото
от него парично обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ за периода от
17. 01. 2018 г. до 16. 05. 2018 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 04. 06. 2015 г. до окончателното ѝ изплащане; 5 498,87
лева – обезщетение за претърпени от него имуществени вреди – разходи за лечение
/допуснато изменение цената на иска с опр. от
09.07.20 г./, ведно със законната лихва върху нея, считано от 04. 06. 2015 г.
до окончателното ѝ изплащане. Претендира присъждане на направените за
производството разноски, в това число и за платен адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди,
че на 04.06.2015г.
около 18.45 ч. в гр. С., на кръстовището на
бул. „И.“ и ул. „С. В.“, управлявайки собствения си мотоциклет марка „Х.“, модел „………..“, с peг. № .. …. ., с рама № ………………… по бул. „И.“, с посока на движение от к. к. „Б.“ към центъра на града, ищецът претърпял тежко пътно -
транспортно произшествие, реализирано от водача и собственик на лек автомобил
марка „Ф.“, модел „Е.“, с peг. № …………., с рама № ……………….., движещ се по бул.
„И.“, с посока на движение от центъра на града към к. к. „Б.“, който нарушил правилата
за движение по пътищата, установени в чл. 37, ал. 1, изр. първо от ЗДвП и чл.
84, ал. 2, изр. първо от Правилника за прилагането му.
Твърди се, че вследствие настъпилото ПТП на ищеца били причинени по
непредпазливост тежка и множество средни телесни повреди. След удара между
двете превозни средства, тялото му останало да лежи безжизнено на земята, като
на помощ се бил притекъл негов приятел И. С. Г. На място бил извикан екип на Спешна медицинска помощ
– гр. С., който оказал спешна медицинска помощ на ищеца, който
бил транспортиран в „МБАЛ – гр. С.“ ЕООД в тежко общо
състояние, съчетана травма и състояние на кома. По-късно се наложило да бъде
транспортиран в УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД – гр. С., където постъпил в тежко коматозно
състояние с опасност за живота, където, след установяване на множество травми,
започнали лечебни и диагностични мероприятия. Била извършена спешна хирургична
интервенция и настанен в реанимационното отделение на
болничното заведение. Била му направена трахеостомия,
с цел обдишване, 20 дни бил в състояние на дълбока
кома, на изкуствено дишане и хранене чрез сонда, поставена в хранопровода.
На 29. 06. 2015 г.
ищецът бил изписан от болницата за домашно лечение, като му била издадена епикриза, с описано в нея общо състояние и поставена
диагноза, с назначени медикаментозно лечение и терапия.
Твърди се, че след
изписването му от болничното заведение здравословните му проблеми продължили и
се задълбочавали – здравословното му състояние било безвъзвратно увредено, с
нужда от полагане на специални грижи. Липсвала категорична прогноза от
лекуващите лекари за степента на възстановяването му, тъй като предстоял дълъг
и мъчителен процес, свързан с полагане на постоянни медицински грижи – прегледи,
изследвания, стационарно и медикаментозно лечение, оперативни интервенции, физикални и рехабилитационни
процедури, терапии, специален хранителен режим и др. Нуждаел се непрекъснато от
чужда помощ, предимно на своите родители, тъй като придвижването и
самообслужването му били силно затруднени, свързани със силни болки. Освен
физическите неудобства и болки ищецът понесъл и продължавал да понася и
психически травми – поведението му било неадекватно и дезориентирано, чувствал
уплаха, изпитвал затруднения при комуникирането с други хора.
Твърди, че започнал
да чувства силна болки в дясната раменна става, не можел да повдига ръката си,
а при всяко движение изпитвал силни болки. Ръката започнала да отслабва,
сковавала се и постоянно изтръпвала. Наложило се да прави двадесетдневна
интензивна физиотерапия и рехабилитация за раздвижването ѝ.
На 15. 07. 2015 г.
направил консултация и преглед в УМБАЛСМ „Н. И. П.“
ЕАД, където му било направено томографско изследване,
на което било установено, че левият му глезен е счупен, а на 03. 08. 2015 г. му
било направено томографско изследване на главния
мозък в МИ на МВР, където му предписали медикаментозно лечение. Курсове по
физиотерапия и рехабилитация ищецът на два пъти провел и в болницата в гр. С. от по двадесет дни.
Ищецът заявява, че
въпреки проведените лечения, многобройните рехабилитационни
и физиотерапевтични процедури, здравословното му състояние не се подобрявало, а
напротив – влошавало се. Обемът на движение в дясната раменна става оставал все
така ограничен, не можел да движи нормално дясната си ръка, постоянно го
боляла, изтръпвала и се сковавала. Не можел да стъпва на левия си крак, който
бил силно отекъл, виело му се свят и залитал, уморявал се лесно и губел
равновесие. Изпитвал затруднение и болки при вдишване, усещал силни болки в
дясната гръдна половина. С времето се влошило и зрението му, тъй като виждал
замъглено с дясното око, появил се и периодичен шум в ушите. Впоследствие
получил и силно главоболие, постоянен световъртеж, придружен с гадене и
повръщане, постоянна умора и отпадналост.
Променило се и
емоционалното му състояние – постоянно бил в лошо настроение и се карал с
околните без основание. Страдал от безсъние, а когато спял, сънят му бил
неспокоен. Често изпадал в паника, станал раздразнителен и проявявал агресия
към околните, започнал бързо и лесно да забравя, страдал от липса на
самочувствие и апатия към всичко, изпаднал в депресия. Единственото, което го
крепяло било неговото семейство и приятелите му, които били неотлъчно до него.
На 29. 10. 2015 г. му
бил направен преглед от специалист-пулмолог, при
който се установило, че при графия на белите дробове
има деформация и фрактура на ребрата в дясно, за които му била препоръчана
дихателна рехабилитация, а при преглед с очен лекар му било назначено
медикаментозно лечение. На 17.11.2015 г. при консултация със
специалист-ортопед било потвърдено
счупването на левия му глезен, от което изпитвал силни болки и затруднение при
ходене.
Твърди се, че
междувременно започнал да посещава психиатър, тъй като изживяната катастрофа се
отразила изключително зле на психическото му здраве. Усещал съжаление към себе
си от околните, изпадал в състояние на силен стрес, смятал се за ненужен и в
тежест на семейството си, дистанцирал се от хората. Била му назначена
медикаментозна терапия.
На ……….. г. ищецът бил освидетелстван от ТЕЛК с ЕР № …. от същата дата, с определeни 56 % трайно намалена работоспособност за срок от три
години.
Заявява, че през 2016
г. лечението му продължило със същия интензитет – физиотерапия и рехабилитация,
постоянно приемане на медикаменти. През м. април 2016 г. ищецът се върнал на
работа, където първоначално колегите му изпитвали любопитство към него, а
впоследствие – съжаление и с резерви. В същото време, жената, с която имал намерение
да създаде семейство,
го напуснала, тъй като не искала да се обвързва с болен човек, което довело
отново до депресивно състояние.
На 15. 07. 2016 г.,
след като болките в тялото не спирали, отишъл на преглед при специалист-гастроентеоролог, при който се установил, че има
чернодробна стеатоза, а м.декември същата година –
при специалист физикална и рехабилитационна
медицина, при който се установило, че движенията на долен ляв крайник са в
ограничен обем, в резултат на което била проведена двадесетдневна
рехабилитация.
Усложненията
вследствие злополуката не спирали, появили се болки в коремната и гръдната
област, които не стихвали и след консултация със специалист му поставили
диагноза хроничен атрофичен гастрит, с предписано
медикаментозно лечение.
Твърди се, че на 17.
01. 2018 г. в МБАЛ „С. Б.“ ООД му била извършена операция на дясна колянна става, по повод руптура
на предна кръстна връзка и лезия на медиален менискус, от където му била издадена епикриза.
На 12.01.2019 г. при
преглед от специалист-гастроентеоролог се установило,
че има увреждане на черния дроб с картина на хепатит, при което му била
назначена медикаментозна терапия. При последвало по-късно томографско
изследване се установило, че това заболяване е последица от тежкото ПТП.
Отделно от това
започнал да получава изтръпване на дясната половина на тялото и при направена
магнитно-резонансна томография на 07. 05. 2019 г. се установило, че има
структурни изменения, настъпили вследствие на претърпяното от него ПТП. Междувременно
с ЕР № …. от ………….. г. на ТЕЛК бил
преосвидетелстван за срок на инвалидност от две години.
В исковата молба се
твърди, че въпреки изминалия повече от четиригодишен период от време от
произшествието, здравословното състояние на ищеца – физическо и психическо, не
се било променило особено и продължавало да бъде нестабилно и разклатено. Бил
емоционално неустойчив и въпреки проведените лечения, рехабилитации и
физиотерапии, все още чувствал силни и остри болки в дясната ръка, долните
крайници – дясно коляно, ляв глезен и цялата дясна половина на тялото. Обемът
на движение бил силно ограничен и не можел пълноценно да ги движи. Твърди се,
че при движение в дясното коляно и прилежащите му стави изпитвал болка, не
стъпвал добре на левия си крак, не можел да стои дълго време прав, не можел да
пази равновесие. Не можел да изпълва пълноценно и ръката си, не можел да държи
предмети.
Отделно от това,
нямал спокоен сън, страхувал се да се движи навън, изпитвал панически страх от
автомобили, от звука на спирачки. Предстояло да му бъдат извършени още
операции, придружени от физикална терапия и
рехабилитация, т. е. бъдеще в очакване на следващата операция, с всички
негативни последици от това.
Ищецът поддържа, че
след освидетелстването му от ТЕЛК и установената трайно намалена
работоспособност се върнал отново на работа, но положението вече било коренно
различно, тъй като вече не бил този човек, който бил преди злополуката,
различно било и отношението на колегите му към него, приемайки го за не дотам
способен. Преди случилото се бил активен участник в различни ежегодни спортни
прояви, организирани от службата му, в които вече не можел да вземе участие,
които били и елемент от дейностите за повишаване на физическата и
специализирана подготовка на служителите от ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“.
Заявява, че освен
болките и неудобствата, свързани с тях, се налагало да търпи и неудобството от
белезите и недъзите по тялото, които получил вследствие на злополуката и които
влияели негативно на самочувствието му.
Към момента се
налагало да посещава различни медицински центрове за прегледи, изследвания и
процедури, като се опитвал по всякакъв начин да поддържа и укрепва
здравословното си състояние.
Посочва се в исковата
молба, че с влязло в сила решение от 07.01.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. №
678/2017 г. на Софийски окръжен съд е потвърдена постановената от Самоковския
районен съд присъда № 62 от 22. 12. 2016 г., с която е признат за виновен
подсъдимият Й.Г.Й. в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1 НК, осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, което наказание е
отложено за срок от три години – изпитателен срок, както и от лишаване от право
да управлява МПС за срок от една година от влизане на присъдата в сила.
Твърди се също така,
че управляваният от подсъдимия лек автомобил бил без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, от което следвало, че
на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. а КЗ (отм.) Г. ф.
изплащал обезщетения по посочената застраховка за имуществени и неимуществени
вреди, вследствие на смърт или телесни увреждания. На 10. 11. 2017 г. ищецът
предявил претенция пред ответника Г. фонд, подавайки уведомление за
неимуществени вреди с вх. № 24-01-728, на което му било отговорено
с писмо изх. № 24-01-728/17.11.2017 г., с определено обезщетение в общ размер
от 80 848,08 лева, от които: 67 200 лева за определените от ТЕЛК 56 %
ТНР, за срок от три години, считано от 30. 01. 2016 г.; 12 000 лева – за
установено травматично увреждане през м. октомври 2017 г., налагащо оперативно лечение и
1 648,08 лева – имуществени вреди, които ще му бъдат изплатени при
представяне на фактури и фискални бонове в оригинал. На 01.12.2017 г. по
банковата сметка на ищеца била преведена сумата от 79 200 лева.
Ищецът заявява, че не
е съгласен с така определения размер на изплатеното му обезщетение, тъй като
счита, че е силно занижен, не отговаря на критерия за справедливост и не би
могъл да репарира причинените му неимуществени вреди.
Предвид всички
изложени факти и обстоятелства, за ищецът възниквал правният интерес от
предявяване на искове срещу ответника Г. фонд, за осъждането му да му изплати
сумата от 320 000 лева – обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди, вследствие настъпило на 04. 06. 2015 г. ПТП, причинено виновно от водач
на лек автомобил, без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“; сумата от 5 690,85 лева – обезщетение за претърпени
имуществени вреди – сбор от разликите между получаваното от ищеца брутно
трудово възнаграждение до датата на настъпване на неработоспособността 04. 06.
2015 г. и полученото от него парично обезщетение за временна нетрудоспособност
от НОИ за периода от 04. 06. 2015 г. до 30. 01. 2016 г. и получаваното от него
брутно трудово възнаграждение до датата на настъпване на неработоспособността –
17. 01. 2018 г. и полученото от него парично обезщетение за временна
нетрудоспособност от НОИ за периода от 17. 01. 2018 г. до 16. 05. 2018 г.; сумата
от 5 445,92 лева – представляваща обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди – разходи за лечение – закупени консумативи, памперси,
медицински прегледи, лабораторни изследвания, физиотерапевтични процедури, рехабилитационни процедури, лекарствени продукти, ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 04. 06. 2015 г. до окончателното им
изплащане, както и разноските по делото, в това число и адвокатско
възнаграждение.
Препис от исковата молба с
доказателствата към нея е връчен на ответника Г. ф. ***, който в срока по чл.
131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който заявява становището си по
предявения иск.
Заявява, че исковата
претенция, в частта, с която се претендират имуществени вреди в размер на
3 797,84 лева е недопустима и производството следва да бъде прекратено,
тъй като до завеждането ѝ в съда ищецът не я е претендирал от Г. ф.,
което било задължителна положителна процесуална предпоставка за разглеждането
ѝ от съда.
По отношение
основателността на исковата претенция, заявява, че оспорва същата както по
основание, така и по размер.
Твърди се, че към момента
вече е бил сезиран от ищеца във връзка с процесното
ПТП и по образувана щета № ……/……….. г. било определено
обезщетение за неимуществени вреди и свързаните с тях имуществени вреди, като
това за неимуществените вреди било изплатено на ищеца, с превеждане по
банковата му сметка на сумата 79 200 лева на 30. 11. 2017 г. По отношение претендирани от ищеца имуществени вреди, определеното
обезщетение в размер на 1 648,08 лева не му било изплатено, тъй като не е
представил в оригинал изискани от него документи – фактури и фискални бонове.
Оспорва размера на
претенцията за неимуществени вреди, като твърди, че е изключително завишен,
предвид принципа за справедливост, установените икономически условия и стандарт
на живот, както и с оглед съдебната практика.
Заявява, че с изплащането
на сумата от негова страна, страните решили спора извънсъдебно по реда на чл.
558, ал. 3, вр. ал. 1 КЗ, с оглед на което и разглежданата
претенция била неоснователна, още повече, че сумата била преведена по банковата
сметка на лицето.
Освен всичко останало,
претенцията не кореспондирала и със задължителната съдебна практика по сходни
случаи, с оглед принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Оспорва изцяло претенцията
на ищеца за осъждането му да заплати сумата от 5 690,85 лева за пропуснати
ползи, доколкото ф. не бил застраховател и не изплащал обезщетения по
силата на договор, а изпълнявал чуждо задължение, като изплаща обезщетения по
силата на закона, при определени случаи и след изпълнението на съответната
процедура, каквото в случая липсвало.
Оспорва изцяло и
претенцията за лихва от датата на процесното ПТП, на
същото основание – не изплащал обезщетения по силата на договор. Във връзка с процесното ПТП била образувана при него щета, по която се
произнесъл в законоустановения срок, като в тази
връзка оспорва началния момент на законната лихва и моли, в случай, че съдът
приеме за дължимо претендираното от ищеца
обезщетение, забавата да се счита от датата на предявяване на иска пред съда.
Ответникът – Г. ф., с
отговора е направил искане, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, за конституиране
като трето лице-помагач на негова страна на водача на лекия автомобил, причинил
процесното ПТП – Й.Г.Й., с оглед реализиране на регресен иск срещу него при евентуално уважаване на
настоящия иск.
С определение от 19. 09.
2019 г. молбата на ответника е уважена и Й.Г.Й. е конституиран като трето
лице-помагач на страната на ответника, който в предоставения му срок за отговор
е депозирал такъв, чрез назначения му по реда на чл. 95, вр.
чл. 21, т. 3 ЗПП, особен представител – адв. А.Л. от
САК.
В отговора същият изразява
следното становище по исковите претенции:
Подкрепя възражението на
ответника за прекратяване на производството по делото по отношение иска за
присъждане на сумата от 11 136,77 лева, представляващи имуществени вреди,
тъй като липсват доказателства ищецът да е отнесъл претенцията си към ответника
преди завеждането на образуваното съдебно производство.
По отношение претендираното обезщетение за неимуществени вреди, заявява,
че сумата в размер на 79 200 лева била заплатена на ищеца от ответника,
който факт не е спорен по делото, а търпени такива вреди от ищеца над посочения
размер последният не бил доказал да е претърпял. Искът не бил доказан както по
основание, така и по размер.
След преценка на данните по
делото и доводите на страните, съдът приема, че е сезиран с кумулативно
обективно съединени искове по чл. 288, ал. 1, т. 2, б.”а” КЗ /отм./ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД,
които са допустими.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв.
М. и адв. К. и ответникът
поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата
молба. Третото лице помагач Й.Г.Й., чрез назначения му служебен защитник адв. Л., оспорва исковата молба.
По делото се установяват следните факти:
С присъда № 62/22.12.2016 г., постановена по НОХД № 81/2016 г. по описа на
РС-Самоков, Й.Г.Й. с ЕГН: ********** е признат за
виновен в това, че на 04.06.2015 г., около 18,45 ч., в гр. С., на кръстовището на бул „И.“ и ул. „С. В.“ /пред магазин Б./, при управление на МПС- лек автомобил „Ф. Е.“ с рег. № ………. е нарушил правилата за движение по пътищата,
установени в чл. 37, ал. 1, изр. първо от Закона за движението по пътищата и в
чл. 84, ал. 2, изр. първо от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата и по непредпазливост е причинил на Б.Г. ***, различни по вид телесни
увреждания – коремна травма, изразяваща се в разкъсване на черния дроб и на серозата на стомаха
с излив на кръв в коремната кухина, счупване
на дясната лопатка, счупване на второ, трето, четвърто, шесто, седмо и осмо
десни ребра, контузия на белите дробове с излив на
кръв в дясната плеврална кухина, които увреждания
съставляват тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота вследствие на коремна травма, изразяваща се в
разкъсване на черния дроб и на серозата на стомаха с излив на кръв в коремната кухина-престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, предл. първо, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. първо и чл. 343г, вр. чл.
54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година. Присъдата е обжалвана пред
Софийски окръжен съд и с решение от 07.01.2019 г. по ВНОХД № 678/2017 г. на
същия съд е потвърдена и влязла в сила на същата дата.
Приети по делото е медицинска
документация – фиш за спешна медицинска помощ на Б.С., докладна записка от
отговорника на Филиал за спешна медицинска помощ гр. С. – д-р П., докладна
записка на медицински фелдшер С. Б., цялата папка с медицинска документация изх. № ….. от МБАЛС „Н.И.П.“-С.,
специализирани изследвания, психологична консултация, медицински свидетелство
за трудоустрояване на държавен служител от МВР, епикризи,
болнични листове, амбулаторни листове № № 2844/17.07.2015 г., № 2982/28.07.2015
г., №1745/10.08.2015 г., №574/11.08.2915 г.,
№609/24.08.2015 г., № 673/01.10.2015 г., № 719/14.10.2015 г., №
1533/02.10.2015 г., № 305/02.10.2015 г., № 575/09.11.2015 г. и мн. др., касаещи проведено лечение на ищеца.
От Експертно решение на ТЕЛК-общи
заболявания към Медицински институт - МВР № ….. от …/……….. г. се установява, че на Б. Г.С. е определена 56 % трайно намалена работоспособност за
период от три години до 01.01.2019 г., с водеща
диагноза „Други уточнение травми с включване на няколко области от тялото“.
От Експертно решение на ТЕЛК-общи
заболявания към Медицински институт - МВР №…. от …/………. г. се установява, че на Б. Г.С. е определена 20 % трайно намалена работоспособност за
период от две години до 01.12.2020 г., с водеща диагноза „Други уточнение
травми с включване на няколко области от тялото“.
Представено по делото е заявление - претенция от ищеца с вх. № ..-..-…/………. г. до Г. ф. за изплащане
на обезщетение
на същия.
От писмо изх.
№ ..-..-…/………… г. се установява, че Г. ф. е уважил искането и
определил обезщетение за неимуществени и имуществени вреди сума общо в размер
на 80 848, 08 лева, разпределена както следва: 67 200 лева за
определените от ТЕЛК 56 % ТНР, за срок от три години, считано от 30.01.2016 г.,
12 000 лв. за установено травматично увреждане през м. октомври 2017 г. с
травматична генеза от злополуката, налагащо оперативно лечение, 1 648, 08 лева
за имуществени вреди, които са за продължително лечение на травматичните увреди
и следва да се възстановят изцяло, след представяне на фактурите ведно с
фискални бонове в оригинал. Отказано е да се изплати претенцията за законна
лихва от датата на ПТП-04.06.2015 г., с оглед разпоредбата на чл. 288, ал. 7 от КЗ /отм./.
От
представено извлечение по сметка е видно, че на Б.Г.С. е изплатена от ответника
сума в размер на 79 200 лева на 01.12.2017 г.
Представени и
приети са фактури и фискали бонове, удостоверяващи
закупуване на медикаменти, платени прегледи при специалисти, извършени
специализирани изследвания на Б.Г.С.,
за период след настъпване на ПТП /л. 236 – л. 313 от делото/.
От
представени четири броя служебни бележки от МВР РДПБЗН-София се установява
получаваното брутно трудово възнаграждение за период от 18 месеца, предхождащи
месеца на настъпване на неработоспособността.
Приета по
делото е тройна комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р Д.К.К. /ортопед/, д-р Б.М.С. /невролог/ и д-р К.К.П. /хирург/. Специалистите след личен преглед на ищеца,
извършен на 06.03.2020 г. и запознаване с приложената по делото медицинска
документация дават заключение, че в резултат на тежкото ПТП ищецът е получил
съчетана травма на глава /черепномозъчна травма,
мозъчна контузия, травматичен САК, мозъчен оток/, тяло /серийни фрактури на 6
ребра от дясно, а именно на 2-ро, 3-то, 4-то, 6-то, 7-мо и 8-мо, заедно с хемопневромоторакс от 400 мл и раздробена фрактура на дясна
лопатка, фрактура на Тх12, руптура на черен дроб и десерозация на стомаха, заедно с 1000 мл хемоперитонеум/ и крайници /фрактура на ос навикуларе на стъпалото/, довела до травматичен, хеморагичен шок и коматозно
състояние. При приемане на пострадали в Районна болница-С. в
следствие на тежката съчетана травма е бил в състояние на травматичен шок. В МБАЛС „Н.И.П.“-София
след минимален престой в противошокова зала е
поставен за спешно оперативно лечение, включващо срединна
лапаротомия, шевове на черен дроб за хемостаза, както и на стомаха, залагане на коремни дренажи,
поставяне на гръден дрен с оглед разгъване на колабиралия при ПТП десен бял дроб и евакуиране на
събраната там кръв. С. е бил на апаратна вентилация, хемодинамиката
му е била нестабилна и в този смисъл трамватичния шок
реализира критериите на медико-биологичния признак „разстройство на здравето,
временно опасно за живота“, като рискът е бил реален и е преодолян в резултат
на проведеното интензивно лечение. До една година след инцидента са били налице
симптоми на нарушения на адаптацията и посттравматично стресово разстройство
като резултат от психичната преработка на стресовото събитие, последиците от
влошеното му здраве, рязка промяна в ежедневието, промяна на социалните
контакти, очакващи трудности в бъдеще. Това състояние е проследявано от
психиатър и психолог и след проведено лечение е отчетено стабилизиране на
състоянието. След преодоляване на кризисния период е започната физиотерапия,
насочена към преодоляване последствията от травмите и вертикализиране
на болния. Във връзка с новопоявили се оплаквания към
края на 2018 г. /потварящи се пристъпи от изтръпване
на дясна телесна половина/, след направено ЕЕГ са изключени късни последици на
черепно-мозъчната травма. Констатирано е, че ищецът няма оплаквания и
патологични отклонения при физикалното изследване по
органи и системи, включително и неврологичния статус. По отношение на
получените фрактури болките са били с умерена интензивност след излизането на
ищеца от комата, с изостряне до силни при опит за раздвижване на снагата и
стъпване на левия крак и затихващи към края на възстановителния период от 4
месеца.
По отношение на получените фрактури, не
се установяват усложнения на проведения личен преглед, фрактурите са зараснали
и са възстановени напълно, без да довеждат до функционален дефицит в съседните
стави. Към момента не се налага ищецът да провежда поддържащо лечение за
оплакванията с неврологичен характер, не се налага лечение и по отношение на
получените фрактури за в бъдеще.
По делото са
разпитани двама свидетели на ищеца.
Свидетелката Г. Д. С. /майка на ищеца/ дава показания, че след ПТП синът й бил много зле, не можел да се
храни самостоятелно, постоянно му се виело свят, бил изцяло зависим от чужда
помощ за извършване на ежедневни дейности. В болницата лекарите казвали, че е в
много тежко състояние, на 15-тия ден бил събуден от комата, бълнувал, изпадал
пак в кома. След изписването му от болницата за него се грижела свидетелката,
като взела и инвалидна количка, за да се облекчи в обслужването. Започнали
рехабилитации, тогава се появили други болки – в черния дроб, болки в коляното.
Дава показания, че и до сега изпитва болки от травмите и се оплаква. Преди ПТП
бил активен спортист, ходел на състезания. В момента се чувствал малоценен,
подтиснат, нервен и напрегнат. Сега работи като шофьор –пожарникар, но колегите
му се съобразяват с положението му.
От разпита на свидетеля И. С. Г. се установява, че познава Б. от детството. Преди
инцидента бил весел, социален, ходел на фитнес, играел футбол. След случилото
се, се затворил в себе си, не искал да излиза, станал
различен, повече си седял в къщи. Свидетелят присъствал на ПТП и оказал първа
помощ на Б., който си бил глътнал езика. В болницата свидетелят посещавал
ищеца, бил в много тежко състояние, интубиран, имал
травми и вътрешни счупвания. По време на възстановяването се оплаквал от болки,
трудно се предвижвал, бил отпаднал, притеснявал се от белезите от операциите,
които е претърпял.
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като
разпитаните свидетели са имали непосредствени впечатления за доказваните
обстоятелства.
Приетата съдебно-икономическа експертиза дава
заключение, че общата стойност на представените документи за направени разходи
за лечение е сума в размер на 5498, 87 лева. Разликата между получаваното от
ищеца брутно трудово месечно възнаграждение, изчислено на базата на среднодневно брутно трудово възнаграждение, на база
предходните, на настъпване на неработоспособност – 04.06.2015 г., 18 месеца, и
сумите от паричното обезщетение за временна нетрудоспособност, получени от
ищеца от НОИ за периода от 04.06.2015 г. до 30.01.2016 г. е в размер на 1547,
35 лева. Изчисленото средно дневно брутно трудово възнаграждение на ищеца за
периода от 12.2013 г. до 05.2015 г. е на стойност 41, 29 лева. Сумата на база среднодневното брутно трудово възнаграждение за периода от
04.06.2015 г. до 30.01.2016 г. е в общ размер на 6936, 72 лева. Сумите от
паричното обезщетение за временна нетрудоспособност, получени от ищеца от НОИ
за периода от 04.06.2015 г. до 30.01.2016 г. са в общ размер на 5389,37 лева.
Разликата между получаваното от ищеца брутно трудово месечно възнаграждение и
сумите от парично обезщетение за временна нетрудоспособност, получени от ищеца
от НОИ за периода от 04.06.2015 г. – 30.01.2016 г. и за периода 17.01.2018 г.
до 16.05.2018 г. е в размер на 2452, 32 лева.
При така установените
обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1,
т.2, б."а" от КЗ (отм.) Г. Ф. изплаща обезщетения по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите за нанесени имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, когато ПТП-то е
настъпило на територията на Република България и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В настоящият случай по делото са налични
доказателства, установяващи заявяването на претенцията от страна на ищците по
делото пред ответника за изплащане на обезщетение, с оглед, на което са спазени
изискванията на нормата на чл. 288,
ал.11 от КЗ (отм.).
В случая безспорно се установява по делото, че Й.Г.Й.
с ЕГН: ********** на 04.06.2015 г., около 18,45 ч., в гр. С., на кръстовището на бул „И.“ и ул. „С. В.“ /пред магазин Б./, при управление на МПС- лек автомобил „Ф. Е.“ с рег. № …………. е нарушил правилата за движение по пътищата,
установени в чл. 37, ал. 1, изр. първо от Закона за движението по пътищата и в
чл. 84, ал. 2, изр. първо от Правилника за прилагане на Закона за движението по
пътищата и по непредпазливост е причинил на Б.Г. ***, различни по вид телесни
увреждания – коремна травма, изразяваща се в разкъсване на черния дроб и на серозата на стомаха
с излив на кръв в коремната кухина, счупване
на дясната лопатка, счупване на второ, трето, четвърто, шесто, седмо и осмо
десни ребра, контузия на белите дробове с излив на
кръв в дясната плеврална кухина, които увреждания
съставляват тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота вследствие на коремна травма, изразяваща се в
разкъсване на черния дроб и на серозата на стомаха с излив на кръв в коремната кухина.
С присъда № 62/22.12.2016 г., постановена по НОХД № 81/2016 г. по описа на
РС-Самоков, Й.Г.Й. с ЕГН: ********** е признат за
виновен за извършено престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, предл. първо, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. първо и чл. 343г, вр. чл.
54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година. Присъдата е обжалвана пред
Софийски окръжен съд и с решение от 07.01.2019 г. по ВНОХД № 678/2017 г. на
същия съд е потвърдена и влязла в сила на същата дата.
Налице е присъда със задължителна сила за гражданския съд
по смисъла на чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца-третото подпомагащо лице Й.Г.Й..
Не се оспорва и
проведената по реда на чл.288,ал.7,ал.9, ал.11 от КЗ/отм./ процедура
пред ГФ, по която е налице плащане на определените от Фонда обезщетения в
размер на 79 200 лева на ищеца.
Не
е формиран спор, че водачът на лекия автомобил не е имал сключен договор за
застраховка, покриващ риска "Гражданска отговорност".
Съдът намира,
че в производството се установиха всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника за заплащане на обезщетение на ищеца за претърпените
от него неимуществени и имуществени вреди.
Спорът в случая е за размера
на дължимото на ищеца обезщетение.
Както се посочи по-горе-от
ГФ е определен и изплатен размер от 79 200 лв. за претърпените
неимуществени вреди.
Съдът, като съобрази
доказателствата по делото, преценени по отделно и в
съвкупност, намира, че така определените от ГФ размер за обезщетение, не
съответстват на реалните обхват и размер на търпени от ищеца неимуществени
вреди.
Съгласно задължителните
постановки дадени в Пост.№ 4/1968г.на ВС и практиката на ВКС по приложението на
нормата на чл.52 ЗЗД, при определяне размера на неимуществените вреди следва да
се съобразят всички обстоятелства, които обуславят тези вреди- възраст,
изживявания на пострадалия, обществено-икономическите отношения в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие, прогнози за оздравяване и др.
При преценката на обективния
размер следва да се отчитат действителните и налични към момента на увредата
вреди. Специфичното при неимуществените вреди е, че те имат много по-дълго
проявление, а в повечето случаи и неотменимо във времето присъствие. Затова при
определяне на дължимия размер е нужно да се отчитат не само наличните, вече
осъществили се вреди, а и проявлението им във времето.
Съдът намира, че в
конкретния случай при определяне на размера на обезщетение следва да се отчетат
наличието на обстоятелства, които значително завишават интензитета на
претърпените от пострадалия вреди. От влязлата в сила присъда се установява, че
ищецът е претърпял различни по вид
телесни увреждания – коремна травма, изразяваща се в разкъсване на черния дроб
и на серозата на стомаха с излив на кръв в
коремната кухина, счупване на дясната лопатка, счупване на второ, трето, четвърто,
шесто, седмо и осмо десни ребра, контузия на белите дробове с излив на кръв в дясната плеврална
кухина, които увреждания съставляват тежка телесна повреда, изразяваща се в
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота вследствие на коремна
травма, изразяваща се в разкъсване на черния дроб и на серозата
на стомаха с излив на кръв в коремната кухина.
Изслушаната медицинска експертиза дава заключение, че в резултат на тежкото ПТП ищецът е получил съчетана
травма на глава /черепномозъчна травма, мозъчна
контузия, травматичен САК, мозъчен оток/, тяло /серийни фрактури на 6 ребра от
дясно, а именно на 2-ро, 3-то, 4-то, 6-то, 7-мо и 8-мо, заедно с хемопневромоторакс от 400 мл и раздробена фрактура на дясна
лопатка, фрактура на Тх12, руптура на черен дроб и десерозация на стомаха, заедно с 1000 мл хемоперитонеум/ и крайници /фрактура на ос навикуларе на стъпалото/, довела до травматичен, хеморагичен шок и коматозно
състояние. При приемане на пострадалия в Районна болница-С. в следствие на тежката съчетана травма е бил в
състояние на травматичен шок. В МБАЛС „Н.И.П.“-С. след минимален
престой в противошокова зала е поставен за спешно
оперативно лечение, включващо срединна лапаротомия, шевове на черен дроб за хемостаза,
както и на стомаха, залагане на коремни дренажи, поставяне на гръден дрен с оглед разгъване на колабиралия
при ПТП десен бял дроб и евакуиране на събраната там кръв.
Не подлежи на съмнение фактът, че увредите на
ищецът действително са били изключително сериозни, застрашаващи непосредствено
живота му. Ищецът е бил на 29 годишна
възраст към момента на реализиране на ПТП.
Свидетелят И. С. Г. свидетелства, че ищецът преди инцидента бил весел,
социален, ходел на фитнес, играел футбол. След случилото се, се затворил в себе си, не искал да излиза, станал различен,
повече си седял в къщи. Майката на ищеца Г. Д. С. дава
показания, че след ПТП синът й бил много зле, имал нужда постоянно от чужда
помощ. Не можел да се храни самостоятелно, постоянно му се виело свят, бил
изцяло зависим от чужда помощ за извършване на ежедневни дейности. След
започване на рехабилитацията се появили други болки – в черния дроб, болки в
коляното. Преди ПТП бил активен спортист, ходел на състезания, а в момента се
чувствал малоценен, подтиснат и нервен. Експертизата, която съдът кредитира
дава заключение, че към момента ищецът е възстановен, работи като шофьор. По
отношение на получените фрактури, не се установяват усложнения на проведения
личен преглед, фрактурите са зараснали и са възстановени напълно, без да
довеждат до функционален дефицит в съседните стави. Към момента не се налага
ищецът да провежда поддържащо лечение за оплакванията с неврологичен характер,
не се налага лечение и по отношение на получените фрактури за в бъдеще.
Справедливото
обезщетяване, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, на всички неимуществени вреди,
означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията във всеки отделен
случай конкретно, а не по общи критерии. С оглед така установеното, съобразявайки
продължителността на периода, през който са търпени болки и страдания,
възрастта на пострадалия, икономическите условия в страната към датата на
настъпване на ПТП – м. юни 2015 г., както и актуалната съдебната практика за
подобни случаи /Решение № 63/28.07.2020 г., постановено по т.д. № 2086/2019 г. по описа на ВКС на РБ, Решение №
53/24.07.2020 г., постановено по т.д. № 881/2019 г. по описа на ВКС на РБ, Решение
№ 62/24.07.2020 г., постановено по т.д. № 777/2019 г. по описа на ВКС на РБ,
Решение № 71/18.06.2020 г., постановено по т.д. № 900/2019 г. по описа на ВКС
на РБ/ намира, че житейски оправдано е да се определи обезщетение
от 110 000 лв. /сто и десет хиляди/ лева на ищеца. От дължимото
обезщетение следва да бъде приспаднато заплатеното от ГФ от 79 200 лева.
Следователно Г. ф. трябва да заплати на ищеца
обезщетение за причинените неимуществени вреди, в резултат ПТП, причинено от
трето лице помагач Й.Г.Й. с ЕГН: **********, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2,
б.”а” КЗ /отм./ сума от 30 800 лева. Исковата претенция до пълния
предявен размер от 320 000 лева следва да бъде отхвърлена.
Допустими са предявените искове за
имуществени вреди, тъй като претенцията е заявена пред Г. фонд, видно от приетото уведомление вх. № ..-..-…/…………
г.
Ищецът претендира имуществени вреди, в размер на 5 498,87 лева, която сума
представлява стойността на направени разходи за лечение и медицински
консумативи. От приетите фактури и фискални бонове се установява, че са закупувани
медикаменти в периода на лечение на ищеца. Приетата съдебно- счетоводна
експертиза дава заключение, че общата
стойност на представените документи за направени разходи за лечение е сума в
размер на 5498, 87 лева, поради което претенцията следва да се уважи в пълен
размер.
Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 5 690,85 лева –
обезщетение, представляващо сбора от разликите между получаваното от него
брутно трудово месечно възнаграждение до датата на настъпване на
неработоспособността – 04. 06. 2015 г. и полученото от него парично обезщетение
за временна нетрудоспособност от НОИ за периода от 04. 06. 2015 г. до 30. 01.
2016 г. и получаваното от него брутно трудово възнаграждение до датата на
настъпване на неработоспособността – 17. 01. 2018 г. и полученото от него
парично обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ за периода от 17. 01.
2018 г. до 16. 05. 2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
04. 06. 2015 г. до окончателното ѝ изплащане. От счетоводната експертиза
се установява, че претендираната разлика между
брутното трудово възнаграждение, получавано от ищеца и полученото парично
обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ е в размер на 2453,32 лева. Пропуснатите
ползи представляват пряк и непосредствен резултат от непозволеното увреждане. Съдът
приема, че е налице сигурност и достоверност на очакваното увеличаване на
имуществото, поради което може да се приеме, че вследствие на увреждането
ищецът е пропуснал ползи, чиито размер възлиза на 2 453,32 лева, поради което искът
е основателен и доказан до този размер и следва да се отхвърли до пълния предявен размер от
5 690,85 лева.
На основание чл.
86, ал. 1 от ЗЗД и с оглед основателността на главните искове, съдът приема за
основателна и ищцовата претенция за заплащане на законната лихва върху
главниците. Лихвата за
забава върху обезщетението, дължимо от ГФ се дължи от деня на поканата за плащане, доколкото ГФ
не е застраховател, нито пряк причинител на вредата, а законът му е възложил
отговорност за чуждо задължение. Ето
защо ГФ изпада в забава 3 месеца след поканата за плащане. В случая сезирането на ГФ е станало с подаването на молба за
изплащане на обезщетение на 10.11.2017 г., което има характера на покана
по смисъла на чл.82, ал.2 ЗЗД и поставя фонда в забава по отношение
задължението за заплащане на дължимото обезщетение, въз основа на която е
заведена процесната щета. Следователно върху обезщетението се дължи
законна лихва, считано от изтичане на срока по чл. 288, ал. 7 от КЗ /отм./ - в тази насока е и задължителната
съдебна практика - Определение № 893 от 20.11.2014 г. по т. д. № 1114/2014 г., т. к., I т. о. на ВКС, Определение № 105 от 27.02.2015 г. по т. д. № 1537/2014 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и др. Предвид това върху обезщетенията следва да се присъди законна
лихва от 10.02.2018 г. /деня на
изтичане законовия тримесечен срок/ до окончателното изплащане. Предявените
искове за заплащане на законна лихва за периода от 04.06.2015 г. до 10.02.2018
г. ще следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото съдът следва
да разпредели разноските между страните
и да се произнесе по тях.
При материален интерес от 331
189,72 лв., минималното адвокатско
възнаграждение изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 5
от Наредба № 1/09.07.2004 г., възлиза на сумата от 9 953,79 лв. С
оглед изхода на спора и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., Г. ф. следва да заплати на адв. Е.
М.- П. от САК адвокатско възнаграждение в
размер на 1 164,68
/хиляда сто шестдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/, която е съответна на уважената част от исковете.
Съобразно отхвърлената част от исковете
на ГФ следва да се присъдят разноски в размер на 300, 00 лв. /триста/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК Г. ф. следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския окръжен съд дължимата държавна такса върху уважения размер на
исковете – 1550,09 лв. /хиляда петстотин и петдесет лева и девет стотинки/ и
сумата от 1727,40 лв. /хиляда седемстотин двадесет и седем лева и четиридесет
стотинки/, представляваща заплатени възнаграждения на вещи лица.
Воден
от горното, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. ф., ***,
представляван от изпълнителните директори Б. М. и С. С., да заплати на Б.Г.С., с ЕГН ********** ***, на основание чл. 288, ал.1, т.2 б. "а" от КЗ (отм.), сумата
от 30 800,00
лева /тридесет хиляди и осемстотин лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, реализирано на 04.06.2015 г. от Й.Г.Й. с ЕГН: **********, при управление на МПС-
лек автомобил „Ф. Е.“ с рег. № …………,
ведно със законната лихва върху сумата – главница, считано от 10.02.2018 г. до
окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30
800 лв. до пълния предявен размер от 320 000 лв. /триста и двадесет
хиляди лева/.
ОСЪЖДА Г. ф., ***,
представляван от изпълнителните директори Б. М. и С. С., да заплати на Б.Г.С., с ЕГН ********** ***, на основание чл. 288, ал.1, т.2 б. "а" от КЗ (отм.), сумата
от 5 498,
87 лв. /пет хиляди четиристотин деветдесет и осем лева и осемдесет и седем
стотинки/, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 04.06.2015 г. от Й.Г.Й. с
ЕГН: **********, при управление на МПС- лек автомобил „Ф. Е.“ с рег. № …………, представляваща сторени разходи за лечение и
медицински консумативи, ведно със законната лихва върху сумата – главница,
считано от 10.02.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. ф., ***,
представляван от изпълнителните директори Б. М. и С. С., да заплати на Б.Г.С., с ЕГН ********** ***, на основание чл. 288, ал.1, т.2 б. "а" от КЗ (отм.), сумата
от 2 453,32 лева /две хиляди четиристотин петдесет и три лева и тридесет и
две стотинки/, представляваща разлика между брутното
трудово възнаграждение, получавано от ищеца и полученото парично обезщетение за
временна нетрудоспособност от НОИ, ведно
със законната лихва върху сумата – главница, считано от 10.02.2018 г. до
окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 2
453, 32 лв. /две хиляди четиристотин
петдесет и три лева и тридесет и две стотинки/ до пълния предявен размер от 5 690,85 лв. /пет хиляди шестстотин и
деветдесет лева и осемдесет и пет стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за
законна лихва върху главниците, считано от 04.06.2015 г. до 10.02.2018 г.
ОСЪЖДА Г. ф., ***, представляван от изпълнителните директори Б. М. и С. С., да заплати на адв. Е. М. –П. от АК-Б., на осн. чл. 38, ал. 2 от
САК, разноски направени пред настоящата инстанция в размер на 1 164,68 /хиляда сто шестдесет и четири лева и шестдесет и осем стотинки/ за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Б.Г.С., с ЕГН ********** *** да
заплати на Г. ф., ***, представляван от
изпълнителните директори Б. М. и С. С., разноски направени пред
настоящата инстанция в размер на 300,00
лв. /триста лева/ за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г. ф., ***, представляван от изпълнителните директори Б. М. и С. С., да заплати по сметка на Софийския окръжен съд държавна
такса за производството по делото върху уважения размер на исковете в размер на
1550,09 лв. /хиляда петстотин и петдесет
лева и девет стотинки/ и сумата от 1727,40
лв. /хиляда седемстотин двадесет и седем лева и четиридесет стотинки/,
представляваща заплатени възнаграждения на вещи лица.
Решението е постановено при участието на
Й.Г.Й. с ЕГН: ********** с адрес ***, в качеството на трето лице-помагач на
ответника Г. ф.
Решението
може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: