Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр.Варна, 12.12.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично заседание, проведено на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря С.Р., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 12638 по описа за 2012г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявени от Б.Н.З. и В.Н.З. в условията на активно и пасивно субективно кумулативно съединяване искове против М.Г. Ц*а и Л.Г. Ц* с правно основание чл.108 от ЗС за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищците са собственици при права от
по 1/2 идеална част за всеки от тях на реална част с площ от 24 кв.м. от имот * по КК на гр.Варна /съобразно уточнение направено в съдебно заседание на 28.05.2014г./ при граници на реалната част, както следва:
имот № * от запад, * от север, път от изток и останалата част от имот *, находящ се в гр.Варна, "*" и за осъждане на ответниците да
предадат владението върху спорната част /съгласно уточненията направени с молбата
от 27.02.2013г./.
В исковата молба ищците поддържат, че по силата на договор
за покупко-продажба от 1996г. са придобили
при равни права от по 1/2 идеална част индивидуализирания по-горе недвижим
имот. Същевременно, ответниците са установили
фактическа власт власт върху спорната реална част от 24 кв.м. от същия
имот, без да притежават права върху същата. В тази връзка ищците обективират
искате за установяване правото им на собственост върху процесната недвижимост и
осъждане на ответниците да им предадат владенето върху нея.
В
срока по чл.131 е постъпил отговор от ответницата М.Г. *а чрез
процесуалния й представител, в който заявява, че тя и съпругът й владеят имот с
идентификатор * по
КК на гр.Варна като
упражняват непрекъсната несмущавана фактическа власт върху него от деня на
придобиването му до настоящия момент, с което съобразно уточнението в молбата
от 28.05.2014г. предявяват и възражение за придобиване по давност, изтекла в
периода след 1997г. до настоящия момент. Твърди се собственост от М.Ц. въз
основа на договор за покупко-продажба и в условията на евентуалност давност от
1997г. до настоящия момент, съответно кратка 5-годишна в качеството на
добросъвестен владелец или 10-годишна в условия на недобросъвестно владение.
В подадения по реда на чл.131 от ГПК
отговор от името на
ответника Л. Цвятков депозира и назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК
особен представител на ответника. В него застъпва
становище за неоснователност на предявените искове и моли за отхвърлянето им. Оспорва материалноправната легитимация на ищците като
собственици на спорния имот.
В съдебно заседание ищците Б. и В.
Запрянови поддържат предявените искове и молят да бъдат уважени. Претендират за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответниците – М. и Л. *, чрез процесуалните си представители поддържат заявените
становища и оспорвания в отговорите на исковата молба и молят исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Също претендират за присъжда на
съдебно-деловодните разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:* * и Б. * * са продали на Б.Н.З. и В.Н.З. по
½ ид.част за всеки от тях от вилно място с площ от 1400 кв.м., находящо
се в к.к.”*”, представляващо частта от имот пл. № 1172 представляваща УПИ XII в кв.70 с граници: XIII-1173A,
IV-1172, път и
XI-1172, двореца „*”.
С
договор за продажба обективиран в нот.акт № 170, дело № 18112/1997г., Евдокия
Иванова Кръстева, Красимира Бориславова Кръстева и Б. Миланов Кръстев са
продали на Л.Г. * и М.Г. * вилно място находящо се в гр.Варна, местност „*” с площ от 515 кв.м.,
представляващо имот пл. № 97 /УПИ IV-1172/ в кв.70, ведно с построената в
него двуетажна жилищна сграда, при граници на имота: ПИ № 98, 96, 99 и 101.
От
заключението на проведената по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/,
изготвена и поддържана в съдебно заседание от вещото лице Д.П. се установява,
че със заповеди № 546/21.02.1992г. и № 821/16.06.1992г. на Кмета на Община
Варна и разпореждане № 15 на МС от 24.07.1991г. на *, * * е възстановен имот в КК „*” включващ имот № 97 и имот № 98 с
граници съгласно КП от 1990г. Вещото лице посочва, че дворищната регулация от
1961г. според която ПИ № 97 и № 98 се идентифицират съответно като УПИ IV-1172
и УПИ XII-1172 не е приложена на място и регулационната граница между
тях не съвпада с имотната граница между ПИ № 97 и № 98. Във същата връзка,
границите на имоти № 10135.2568.81 и № 10135.2568.90 по КК на гр.Варна не са
съответни на границите на УПИ IV-1172 и УПИ XII-1172 по РП от 1961г. Вещото лице дава заключение, че
границата между имотите на ищците и ответниците е регулационната граница между
УПИ IV-1172 и УПИ XII-1172, тъй като с тези граници са описани придобитите от
всеки от тях имоти в нот.акове и това е синята линия между точките А-Б на
комбинираната скица към заключението на л.159 от делото. Това е и границата на
двете реституирани части от имот № 1172 посочени в площ и граници в протокола
за въвод във владение. Понастоящем границата между ПИ № 10135.2568.81 и №
10135.2568.90 по КК на гр.Варна не минава по регулационната линия А-Б,
респективно по границата посочена в протокола за въвод, а навлиза в имота на ищците
по линията А-В и част с площ от 23 кв.м. /между точките А-Б-В/ е приобщена към
имота на ответниците. Вещото лице заключва, че частта между т.А-Б-В с площ от 23 кв.м. е
принадлежаща към имот № 10135.2568.81. В съдебно заседание на въпроси на
страните вещото лице посочва, че спорът досежно границата на имотите произтича
от там, че в нот.акт на ищците от 1996г. индивидуализацията на закупения имот е
станало по РП от 1961г., а именно закупен е УПИ XII-1174 със северна граница линията А-Б. В
нот.акт на ответниците от 1997г., закупеният от тях имот е индивидуализиран с
номер и по КП от 1990г. - № 97 и с номер по РП от 1961г. – УПИ IV-1172/, но с граници по КП от 1990г.,
чиято южна имотна граница е линията А-В.
В хода на производството са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н.И.З., Р.В.П., * и * Г. *.
Свидетелят З. – баща на ищците
посочва, че още при закупуване на имота през 1996г. констатирали, че няма
материализирана граница по северната регулационна линия на имота им. След като
през 1997г. ответниците закупили горния имот между тях започнали разговори да
материализират границата по между си, която представлявала метални колове и
ламарина по регулационната линия и първоначално имало съгласие по този въпрос.
В последствие обаче оградата не била преместена нагоре по регулационната линия
и сега частта от имота на ищците заключена между материализираната граница и
регулационната линия се ползва от Цветкови.
Свидетелката П. посочва, че през
1996-1997г., когато Цвяткови закупили имот в района на * и започнали да строят, те изправили оградата между тях и Запрянови,
слизайки надолу към имота на Запрянови.
Свидетелите * посочват, че познават имота на Цвяткови от 1997г.,
когато го купили и знаят, че между него и имота на съседите им от юг имало
ограда от бетон и метални колове, чието местоположение не бил променян през
годините, а само видът й.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Основателното провеждане на предявеният ревандикационен иск е обусловено от установяване по пътя на пълното и
главно доказване на елементите от фактическия състав на приложимата разпоредба
на чл. 108 от ЗС, а именно: право на собственост на ищците, придобито на
твърдяното основание, упражнявана фактическа власт от ответниците върху спорния
имот, както и липса на правно основание за това.
В настоящият случай ищците
извеждат материалноправната си легитимация от сключения през 1996г. договор за
покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 75/26.11.1996г., с който са придобили
собствеността по отношение на УПИ XII-1172, в кв.70 при граници: УПИ XIII-1173A, УПИ IV-1172, път,
УПИ XI-1172 и *. В границите на този имот, индивидуализиран по РП от 1961г., посочен в син
цвят към комбинираната скица към заключението на вещото лице по СТЕ /л.159/
попада и процесната реална част заключена между точките А-Б–В с площ от 23
кв.м. Независимо от това, че дворищната регулация от 1961г. не е приложена на
място, ищците са придобили собствеността по отношение на спорната реална част,
доколкото тя е част от имота, който са закупили през 1996г. Обстоятелството, че
в нот.акт №
170/06.11.1997г. представляващ придобивно основание на ответниците Цвяткови
закупеният от тях имот е описан с номер /ПИ № 97/ и граници по КП от 1990г., в
който случай процесната реална част попада в техния имот не променя изводът
досежно принадлежността на собствеността -първо поради това, че освен
иднивидуализиран с номер по плана от 1990г. /ПИ № 97/, закупеният от
ответниците имот е посочен и като УПИ IV-1172,
което означава, че им е бил продаден и съответно са закупили имота северно от
УПИ XII-1172 на ищците, респективно северно
от линията А-Б, която е северната му граница и второ поради това, че към
м.11.1996г. спорната част от 23 кв.м. вече е била собственост на ищците и
продавачите на ответниците не са могли валидно да им прехвърлят повторно собствеността
й през 1997г. С оглед изложеното съдът приема, че от м.11.1996г. ищците
Запрянови са собственици на процесната реална част.
Няма спор между страните, а в
този смисъл са и показанията на всички разпитани по делото свидетели, в това
число и на св. Н.З. , че още от закупуването на имота през 1996г. ищците не са
влезли във владение на спорната реална част, доколкото материализираната на
място граница между техния и имота на ответниците и техните праводатели не е
минавала по регулационната линия /А-Б/, а по надолу в техния имот – по линията
А-В. През целия период от време от 1996г. и до настоящия момент първо
праводателите на ответниците до 06.11.1997г., а след тази дата и самите
ответници * са били във владение на тази
реална част /А-Б-В/. Именно това обстоятелство е обусловило и правния интерес
на ищците да предявят настоящите осъдителни искове за собственост. Именно това
продължило повече от 14 години до датата на предявяване на иска в съда владение
на спорната реална част от ответниците
трайно и явно за всички съседи, включително и за самите ищци,
представлява нов юридически факт, с настъпването на който законът /чл.79 от ЗС/
свързва настъпването на юридически последици, а именно придобиването й по
давност от ответниците. Не се установи в течение на тези години да се е
променяла материализираната на място граница между двата имота, нито ищците или
трети лица да са получавали владението над нея – явно или скрито. Не се събраха
доказателства за наличие на обстоятелства водещи до спиране или прекратяване на
теченето на давността, поради което съдът намира, че същата е изтекла в полза
на ответниците Цвяткови и същите понастоящем се легитимират като нейни
собственици на оригинерно придобивно основание. При това положение следва
изводът за неоснователност на предявените от ищците осъдителни искове за
собственост поради недоказаност на предпоставките за уважаване на претенциите
по чл.108 от ЗС – ищците не са собственици на спорната реална част, защото
такива по силата на давностно владение са станали ответниците, които на това
основание упражняват фактическа власт върху него.
И двете страни са направили искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, като съобразно изхода на спора такива се следват на
ответниците. Доколкото обаче липсват представени доказателства за размера им,
съдът не присъжда такива.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Б.Н.З., ЕГН ********** и В.Н.З.,
ЕГН ********** и двамата с адрес:***»Г.* № 18 субективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответниците *, ЕГН **********,*** и Л.Г. *, ЕГН **********, с адрес:
гр.Варна, * *, ул.”*” № 3 ДА ПРЕДАДАТ на ищците владението на реална
част с площ от 24 кв.м. от имот * по КК на
гр.Варна, находящ
се в гр.Варна, „*”, при граници на реалната част, както следва: имот №
* от запад, 10135.2568.90 от север, път от изток и останалата част от имот *, на основание чл.108 от ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: