№ 223
гр. С., 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Гергана Огн. Симеонова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20232200500326 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №531/22.06.2023г. по гр.д.
№2607/2022г. на С.ски районен съд, с което е ДОПУСНАТА съдебна ДЕЛБА между
„Чочовен лайнс” ООД, с. Г.Ч. и Д. И. Д. по отношение на следната сграда с
идентификатор №14275.610.232.2 със застроена площ по кадастрална карта 601 кв.м.,
със застроена площ по експертиза 450 кв.м., построена в поземлен имот с
идентификатор №14275.610.232 с площ от 2030 кв.м., при квоти на правото на
собственост по ½ ид.ч. за всяка от страните. С Решението е отхвърлен като
неоснователен предявения от Д. И. Д. иск за допускане на съдебна делба между
страните по отношение на навес с площ от 216 кв.м., използван за паркиране на
камиони, навес с площ 90 кв.м., използван за паркиране на леки автомобили и барбекю
с навес с площ 10 кв.м., като и трите са построени в ПИ с идентификатор
№14275.610.232. Д. Д. е осъден да заплати 75лв. държавна такса върху отхвърлените
искове за делба.
Решението е обжалвано от съделителя Д. И. Д. чрез пълномощника адв. Д. П. в
отхвърлителната част.
В жалбата си, въззивникът Д. И. Д. чрез пълномощника адв. П. посочва, че
1
първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилно прилагане на материалния закон.
Счита, че в случая, съгласно мотивите на ВКС в ТР №5/18.05.2017г. по тълк.д.
№5/2015г. на ОСГК и на основание чл.92 от ЗС, процесните сгради към момента на
построяването им 2016г. са придобити по силата на приращението от двамата
съсобственици на имота в съсобственост ½ ид.ч. Вещото лице е посочило дата на
построяване на навеса – 18.07.2017г., а споразумението за разпределение на ползването
било от 23.05.2018г. Споразумението било относимо само за подобрения в ползваните
части, но не и за изграждане на строеж, за какъвто е необходимо учредяване на
разрешение за строеж, а не просто съгласие. Поради това счита, че процесните сгради,
като построени преди споразумението са станали съсобствени по силата на
приращението. Тъй като не било предвидено премахване на незаконните строежи, то
счита същите за допустими до делба. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част и да допусне съдебна
делба по отношение на процесните два навеса и барбекю. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба,
отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от насрещната страна - „Чочовен
лайнс” ООД, с. Г.Ч. чрез адв. Г. Д..
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна
жалба.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемото дружество „Чочовен лайнс” ООД,
чрез пълномощника адв. Г. Д. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Счита, че съдът правилно е
тълкувал споразумението за разпределение на ползването и правото всеки да ползва
своята част от имота и сградите, както намери за добре, да променя, построява,
надстроява. Поради това процесните имоти не били придобити по силата на
приращението. Счита, че от отговорите на въззивника на нотариалните покани и от
решението по гр.д. №8281/2021 на СлРС, се установявало, че навесите и барбекюто не
са изградени 2016г. и са собственост на дружеството. Волята на страните относно тези
сгради било обективирано в споразумението между тях от 23.05.2018г. Поради това,
моли съда да потвърди решението в обжалваните части.
С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на
доказателства от въззивния съд.
В с.з. въззивникът Д. И. Д., редовно призован, не се явява. Представлява се
процесуален представител по пълномощие адв. Д. П., който поддържа подадената
въззивна жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Изрично
заявява, че не претендира разноски за въззивната инстанция. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната
2
страна.
В с.з. въззиваемото дружество „Чочовен лайнс” ООД, редовно призовано, се
представлява от процесуален представител по пълномощие адв. Г. Д., която оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Моли съда са потвърди обжалваното
първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно. Поддържа изложените
в отговора на въззивната жалба съображения. Претендира разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването - и допустимо в обжалваната част.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение в обжалваната част, настоящата инстанция, след
преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното
решение е частично незаконосъобразно и неправилно в обжалваната отхвърлителна
част.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част
на исковата молба факти и обстоятелства, на които се основават ищцовите претенции,
правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата правна
квалификация на предявения иск, респ. на направените с отговора на исковата молба
възражения. Направил е доклад по делото, по който страните не са направили
възражения. Осигурил им е пълна и равна възможност за защита в производството.
С.ският районен съд е сезиран с предявен от „Чочовен лайнс” ООД против Д. И.
Д. иск за делба на съсобствен недвижим имот – сграда с идентификатор
№14275.610.232.2, със застроена площ по кадастрална карта 601 кв.м., построена в
поземлен имот с идентификатор №14275.610.232 с площ от 2030 кв.м., находящ се в с.
Гавраилово, общ. С., респ. на съществуващата част от сградата, с правно основание
чл.34 от ЗС, като производството се намира във фазата по допускане на делбата.
С отговора на исковата молба ответника Д. И. Д. е направил искане за допускане
до делба на още две сгради, построени в поземления имот с идентификатор
№14275.610.232, съсобствени между страните: навес с площ от 216 кв.м., използван за
3
паркиране на камиони, навес с площ 90 кв.м., използван за паркиране на леки
автомобили и барбекю с навес с площ 10 кв.м.
С решението си, първоинстанционният съд е допуснал до делба само сграда с
идентификатор №14275.610.232.2, с действителна площ от 450 кв.м., като е отхвърлил
иска за делба по отношение на двата навеса и барбекюто.
В частта относно допуснатата до делба сграда и квотите от правото на
собственост по отношение на нея, първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в сила.
Предмет на въззивното производство е отхвърлителната част на решението.
Въззивният състав намира въззивната жалба за частично основателна.
По делото е безспорно установено, че недвижимия имот, в който са построени
процесните навеси и барбекю - ПИ с идентификатор №14275.610.232 е придобит от
страните по деривативен способ - с договор за покупко-продажба от 28.11.2016г., под
формата на нотариален акт, като всяка страна е придобила по ½ ид.ч. от имота. По
силата на Решение №260026/18.03.2022г. по гр.д. №8281/2021г. на СлРС, постановено
по иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, влязло в сила на 21.11.2022г.,
дружеството „Чочовен лайнс” ООД е придобило правото на собственост върху целия
ПИ с идентификатор №14275.610.232.
Следователно, в периода 28.11.2016г. – 21.11.2022г. имота е бил съсобствен
между страните.
По отношение на процесните два навеса и барбекю по делото няма данни кога
точно са построени в имота, но според заключението на СТЕ, кредитирано от съда и
неоспорено от страните, се установява, че това е станало след датата на
предварителния договор от 18.07.2017г., в който процесните сгради не фигурират.
Съдът не споделя възраженията на въззивника, че същите са построени през 2016г.,
тъй като по делото няма ангажирани никакви доказателства, подкрепящи това му
твърдение.
На следващо място следва да се отбележи, че статута на процесните три сгради е
различен. Процесните навеси, построени в източната част на ПИ с идентификатор
№14275.610.232, ненанесени на кадастралната карта, подробно описани от вещото лице
в заключението на СТЕ, с оглед действителния начин на изграждане и състояние
представляват „строежи“ по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ и се категоризират в
„шеста категория“, съгл. чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ.
Посоченото от ответника като барбекю с площ от 10 кв.м., построено в
югоизточната част на имота, на южната имотна граница, всъщност представлява
подобрение /арг. заключението на СТЕ/, описано от вещото лице като беседка с площ
от 10 кв.м., стоманена конструкция, с покрив от поцинкована ламарина, без оградни
4
стени, настилка с плочи, маса с две пейки.
По отношение на двата навеса, представляващи строежи, шеста категория,
следва да се посочи, че за изграждането на същите няма представени по делото
строителни книжа. Издаването на такава не е установило и вещото лице. Следователно
същите са изградени без строителни книжа и документи. Тъй като строителството на
двата навеса безспорно е станало след 28.11.2016г. /закупуването на имота от страните/
и както по-горе прие съда – след 18.07.2017г. /предварителния договор за продажба на
ид.ч., собственост на въззивника Д./. С оглед на това, разпоредбите на пар.16 от ПР на
ЗУТ относно т.нар. търпими строежи, са неприложими. Така, макар и допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действащи по време на извършването им, същите не могат да се определят като
„търпими“. Като построени без необходимите строителни книжа и документи, се
явяват „незаконни“, така, както е приел и районния съд.
Следва да се посочи, че липсва и изискуемото по закон съгласие за изграждането
на тези два строежа – процесните навеси, което също ги прави незаконни. Съгласно
нормата на чл.183, ал.1 от ЗУТ, в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се
извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече
съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици.
Данни и доказателства за такова съгласие за изграждане на двата навеса от страна на
съсобственика в поземления имот - Д. И. Д., не се съдържат. Съгласието следва да се
даде във формата на нотариален акт, а такова липсва. Споразумението за
разпределение на ползването на имота е само с нотариална заверка на подписите на
съсобствениците, а не в изискуемата форма на нотариален акт и не се отнася до
конкретните строежи – процесните навеси, поради което не покрива законовото
изискване. В тази насока съдът не споделя извода на първоинстанционния съд за
надлежно дадено съгласие за изграждането им.
Поради липсата на надлежно дадено съгласие за изграждането им и липсата на
всякакви надлежни строителни книжа, съдът не споделя извода на районния съд за
доказаност на твърденията на ищцовото дружество – въззиваем, че то е единствен
собственик на построените от него два навеса.
Въззивният състав приема, че в случая, при липсата на надлежен договор в
нотариална форма, даващ съгласие за извършване на конкретния строеж на навесите,
изграденото – двата навеса, стават обща собственост на всички съсобственици, по
силата на разпоредбата на чл.92 от ЗС. Разпоредбата на чл.92 от ЗС въвежда
правилото, че собственикът на земята е и собственик на постройките и насажденията
върху нея, освен ако не е установено друго. Изключение е налице, когато е било
учредено право на строеж и то е реализирано в рамките на разрешеното /чл. 63 от ЗС/.
В случая двата навеса представляват строеж, шеста категория и при липса на надлежно
5
учредено право на строеж, същите стават собственост на собствениците на
недвижимия имот, върху който са построени, а именно собственост на страните по
делото – съсобствениците на имота, към момента на построяването им, който
безспорно е преди съдебното решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД /в.л. е категоричен, че към
20.09.2021г., когато е правил опис на мястото, навесите са били вече построени – л.7 от
СТЕ/. Принципно положение по силата на възприетия принцип на приращението е, че
при съсобственост на земята в същото съотношение като идеални части на
съсобствениците да принадлежи и всичко, построено върху нея. Следователно
страните по делото са съсобственици по отношение на двата навеса – навес с три
оградни стени – север, със ЗП 260кв.м. и навес с две оградни стени – юг, със ЗП 73
кв.м., при квоти от по ½ ид.ч. за всеки.
Според въззивния съд, незаконността на построените в имота навеси не е пречка
за допускане на делба, тъй като делбата на незаконни строежи е допустима до
откриване на процедура по премахването им. Съгласно ЗУТ е необходимо да е налице
издадено предписание за събаряне на сградите, а до издаването му, делбата е
допустима. В решение №280/06.12.2016г по гр.д.№2394/2013г на четвърто
гр.отделение на ВКС също е прието, че незаконен строеж може да е предмет на
разпоредителна сделка и на делба, като въпросът дали строежът е законен или не, е
относим към възможността за премахването му, но не и към правото на собственост на
незаконната сграда. Техническите органи определят кога един строеж е незаконен и
подлежи на премахване, след издадено предписание за това. Няма спор и от отговорите
на вещото лице се установява,че няма влязла в сила заповед за премахване на
незаконните постройки в имота. Нетърпимостта на строежите следва да се отчете във
втората фаза на делбата при оценката на имота, с оглед евентуалното им бъдещо
премахване.
Следователно по отношение на двата навеса, делбата е допустима и при
посочените равни квоти от по ½ ид.ч. Първоинстанционното решение в тази му
отхвърлителна част следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което се
допусне делба на процесните два навеса.
По отношение на барбекюто /беседка/ с площ от 10 кв.м., изградено в
югоизточната част на имота, следва да се отбележи, че то няма характера на строеж, а
се явява подобрение в имота. Като такова, за неговото извършване съдът намира, че не
е необходимо съгласие във формата на нотариален акт, предвидена в чл.183, ал.1 от
ЗУТ. Съдът приема, че въззивникът е дал съгласие за извършването на това
подобрение с подписването на споразумението за разпределение на ползването на
съсобствения имот, с нотариална заверка на подписите от 23.05.2018г., т.5 и т.7 от
същото. Тъй като подобрението е извършено от „Чочовен лайнс” ООД в неговата част
от имота /източната/, става част от нея и е направено въз основа на даденото със
6
споразумението съгласие. Поради това и въпросното подобрение е станало собственост
на дружеството. Освен това, то като подобрение е станало част от самия имот, който
пък е придобит по силата на договор за покупко-продажба /обявен за окончателен от
съда по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД/, няма характер на самостоятелен обект на право на
собственост и само спрямо него е недопустимо да се допуска делба.
Поради това първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен иска
за делба по отношение на барбекюто е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди.
С оглед отхвърлянето на иска за делба само по отношение на барбекюто /по
отношение на двата навеса делбата ще бъде допусната/, ищецът следва да заплати
държавна такса по сметка на СлРС само в размер на 25лв. /чл.9 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. Поради това решението
на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и в частта за осъждането на
ищеца да заплати държавна такса над сумата от 25лв. до 75лв.
По отношение на направените пред въззивната инстанция разноски: Съгласно
практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, когато е повдигнат спор относно
съществуването на съсобствеността, правата на съделителите или способа, по който
следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в делбеното
производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния
съд решения, приложение намира разпоредбата на чл.78 ГПК.
Пълномощникът на въззивника изрично е заявил, че не претендира разноски
пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да му се присъждат.
Претенция за разноски е направило въззиваемото дружество и с оглед изхода на
спора пред въззивната инстанция, на него следва да се присъди съразмерна част от
направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500лв. Направеното в тази връзка възражение за прекомерност е
неоснователно, тъй като заплатеното адвокатско възнаграждение е в минималния
размер по чл.7, ал.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №531/22.06.2023г., постановено по гр.д.
№2607/2022г. на С.ски районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
иска, предявен от Д. И. Д. с ЕГН ********** срещу „Чочовен лайнс” ООД, с. Г.Ч.,
ЕИК ********** за допускане до съдебна делба на навес с площ от 216 кв.м.,
използван за паркиране на камиони и навес с площ 90 кв.м., използван за паркиране на
7
леки автомобили построени в ПИ с идентификатор №14275.610.232, както и в частта,
с която Д. И. Д. е осъден да заплати по сметка на СлРС държавна такса върху
отхвърлените искове за делба над размера от 25лв. до размера от 75лв. и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА, която да се извърши между Д. И. Д. с ЕГН
********** от гр. С., кв. „ДД.Г.” бл.28, ет.7, ап. 33 и „Чочовен лайнс” ООД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: с. Г.Ч., общ. С. по отношение на
навес с три оградни стени – север, със ЗП 260 кв.м., използван за паркиране на товарни
автомобили и навес с две оградни стени – юг, със ЗП 73 кв.м., използван за паркиране
на леки автомобили, при равни квоти по ½ /една втора/ ид.ч от правото на
собственост за всеки от съделителите.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №531/22.06.2023г., постановено
по гр.д.№2607/2022г. на С.ски районен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Д. И. Д. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „ДД.Г.” бл.28, ет.7, ап. 33 да
заплати на „Чочовен лайнс” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: с. Г.Ч., общ. С. сумата от 500лв., представляваща съразмерна част от
направените пред въззивната инстанция разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8