Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна, 04.03.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, ХХІХ състав в
публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в
състав :
СЪДИЯ: Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина Г.а като разгледа
докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело №105/2020 г. по
описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от С.Х.С., ЕГН **********,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0253-000142/28.12.2019
г. издадена от младши автоконтрольор в РУ – Девня при ОД на МВР – Варна, с
която на С.Х.С., на основание чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП е прекратена
регистрацията на ППС с рег. № FT AJ 326 за срок от 12 /дванадесет/
месеца, като с налагане на мярката са иззети: СРМПС № ZBI ********* и 2 /два/ броя регистрационни табели № FT AJ 326.
Жалбоподателят, чрез процесуален представител сочи, че
е собственик на автомобил с рег. № FT AJ 326. Предоставил е на 28.12.2019 г. автомобила си на А.Р.А., който му е казал,
че притежава СУМПС. Не е знаел, че СУМПС, което има А. е неистински документ,
поради което счита, че незаконосъобразно е издадена оспорената заповед. А. го е
въвел в заблуждение, относно наличието на СУМПС. Жалбоподателят изтъква, че
няма специални знания и не е можел да установи СУМПС истински документ ли е.
Намира, че няма вина, за предоставянето на автомобила си на А., поради което
оспорената заповед е незаконосъобразна и иска да бъде отменена, като му се
върнат иззетия талон и номера. Посочва, че автомобилът му е необходим, за да се
върне в Германия.
Ответникът – Младши автоконтрольор в РУ – Девня при ОД
на МВР – Варна се представлява от главен юрисконсулт Г. Г., който оспорва
жалбата. Посочва, че е налице управление на МПС от неправоспособно лице, като
автомобила е предоставен от жалбоподателя. Наличие на правоспособност е
предвидена в закон, поради което жалбоподателят е следвало да извърши проверка,
преди да предостави автомобила си. Пледира за отхвърляне на жалбата, претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – гр. Варна, като взе предвид
изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира
за установено следното:
На 28.12.2019 г., около 17,30
ч., в гр. Девня, до бензиностанция „Лукойл“ е установено при проверка от
служители на РУ – Девня, че А.Р.А. управлява л. а. с рег. № FT AJ 326,
собственост на С.Х.С., като е установено че А. не е правоспособен водач. Съставен е АУАН № 108345/28.12.2019 г., след
което е издадено Наказателно постановление № 19-0253-001176/09.01.2020 г. с
което на А.Р.А. за нарушения на чл.150 от ЗДвП и чл.186, ал.7 от ЗДвП са му
наложени на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба 300 лева и на
основание чл. 185 от ЗДвП – глоба 20 лева.
От справката за
нарушител/водач е видно, че А.Р.А. ЕГН ********** няма издадено свидетелство за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/.
От приложения към
административната преписка месечен график за м.12.2019 г. рег.№ 253–13714/25.11.2019
г. утвърден от Директора на ОД на МВР-Варна
се установява, че на 28.12.2019 г. младши автоконтрольор Ерджан Халил е
изпълнявал служебните си задължения в периода от 7,00 ч. до 19,00 ч., дневна
смяна.
От прокурор при ТО – Девня при РП – Варна е представена
справка рег. № 992/23.02.2020 г., в която е посочено, че на 28.12.2019 г. в РУ
– МВР – Девня на основание чл.212, ал.2 от НПК, е образувано ДП № 281/2019 г.
В хода на разследването по делото към
наказателна отговорност е привлечен А.Р.А., за това, че на 28.12.2019 г. в гр.
Девня, съзнателно се ползвал от неистински официален документ – СУМПС №
*********, издадено на 05.02.2019 г. в Белгия на имeто Atanas Aleksanrov, роден на
*** г. в гр. Варна, като от него за самото съставяне на може да се търси
наказателна отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2 вр. ал.1
от НК. По време на извършване на деянието А. е управлявал л. а. марка „Мерцедес
А140“ рег. № FT AJ 326. Внесен е обвинителен акт от 21.02.2020 г. от РП – Варна, ТО – Девня в РС
– Девня, за посоченото престъпление.
Предвид установеното от фактическа страна и при
извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда
на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:
Оспореният административен
акт е връчен на жалбоподателя на 31.12.2019 г. Жалбата е депозирана на същата
дата, в срока по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна.
Предмет на настоящото
съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
С т.3 от Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи е определено Областните дирекции на МВР да
осъществяват контрол по ЗДвП. Съгласно т.2.4 от Заповед № 365з-2747/20.07.2017
г. на Директора на ОД на МВР - Варна във връзка с т.3 от Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени да
прилагат ПАМ само по чл.171, т.1 б. ”д” и т.2а от ЗДвП назначените по график
служители на длъжност „младши автоконтрольор” в РУ при ОД на МВР - Варна – за
нарушения на ЗДвП, на територията обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР –
Варна.
По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени
от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата
за движение от всички участници в движението и техническата изправност на
движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1,
както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона
случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е
определено от министъра на вътрешните работи, че ОД на МВР – Варна е служба,
която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие
с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД на МВР – Варна, в качеството
на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по
чл.171, т.1, буква „д“ и т.2а от ЗДвП на назначените по график служители на
длъжност младши автоконтрольор в РУ на ОД на МВР – Варна за територия на
съответното РУ при ОД на МВР. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед
е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани
правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП.
Чл.171, ал.2а, б. “а“ от ЗДвП предвижда: За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен
или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Налага се ПАМ по чл.171,
ал.2а, б. “а“ от ЗДвП на собственика на МПС, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице без да е правоспособен водач.
В случая от справка за
нарушител/водач на А.Р.А. се установява, че същият няма издадено СУМПС.
Съгласно чл.150а, ал. 1,
от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство.
На основание чл.161, ал.1 от ЗДвП, Свидетелство
за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно
на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в
определени случаи посочени в т.1 – т.5.
Съгласно чл. 27, ал.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията
и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина - За всеки водач, получил свидетелство
за управление на МПС, се водят на отчет определени данни посочени в т.1 – 8,
като ал.2 предвижда, че данните по отчета за всеки водач се водят в
централизирана автоматизирана информационна система.
Когато
собственик на автомобил го предоставя на друго лице е длъжен да установи
отговаря ли лицето на изискванията на чл.150а, ал.1 или чл.161, ал.1 от ЗДвП,
като за целта проверката се извършва в администрацията на органите на МВР. В
този смисъл представяне на СУМПС от определено лице, не е достатъчно, за да му
се предостави автомобил. Поради това доводът на жалбоподателя, че е нямал
възможност да установи, че СУМПС на А. е неистински документ е неоснователен.
Съгласно чл. 171, т.
2а, б. “а“ от ЗДвП времевият период, за който се налага
прекратяване на регистрация на пътното превозно средство, е от 6 месеца до една
година. Административният орган действа в условията на оперативна
самостоятелност при определяне срока на ПАМ, но това не го освобождава от
задължение да изложи мотиви, относно определения от него срок. Принудителната
административна мярка във всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
обем, че да не ограничава правата на субектите повече от преследваната цел. В
случая в оспорената заповед не се съдържат съображения по какви причини и въз
основа на кои факти и обстоятелства е наложен максималният срок на
принудителната административна мярка – 12 месеца. Такива не могат да се изведат
и от документите, съдържащи се в административната преписка, въз основа, на
които е издадена процесната заповед. При липса на мотиви относно
продължителността на срока е невъзможно да се извърши преценка за
съответствието на мярката с целта за прилагането й. Съдът не може да замести
липсващите мотиви в оспорената заповед относно определения срок на ПАМ. Само в
случай на изложени фактически обстоятелства за това, може да се проверява
съразмерността и тежестта на наложената мярка в максималния срок, предвиден в
разпоредбата на чл. 171, т.
2а, б. “а“ от ЗДвП. След като в закона за този вид нарушение
не е определен конкретен срок за налагане на принудителната административна
мярка, то органът задължително следва да обоснове налагането продължителността
му с необходимостта от превантивен ефект на мярката за конкретния случай и при
спазване на принципите за съразмерност по чл. 6 АПК. Липсата на мотиви за определяне на максималния срок за налагане на
принудителната административна мярка е нарушение във формата на акта съгласно чл. 59, ал.
2, т. 4 АПК, поради което оспореният административен
акт следва да бъде отменен. В този смисъл е съдебната практика на ВАС, решения
по адм. дела № 8595/2018 г., №6949/2018 г., №13240/2017 г., №7854/2017 г.
Предвид изхода на спора искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и се
отхвърля от съда по арг. на противното на чл.143, ал.4 от АПК.
Жалбоподателят не е претендирал присъждане
на разноски в производството, поради което съдът не следва да се произнася по
дължимостта им и те остават така както са сторени.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-0253-000142/28.12.2019 г. издадена от младши автоконтрольор в РУ –
Девня при ОД на МВР – Варна, с която на С.Х.С. ЕГН **********, на основание чл.171,
т.2а, б. „а“ от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС с рег. № FT AJ 326 за срок от 12 /дванадесет/
месеца, като с налагане на мярката са иззети: СРМПС № ZBI ********* и 2 /два/ броя регистрационни табели № FT AJ 326.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: