№ 24859
гр. София, 08.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Частно гражданско
дело № 20251110103595 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „............“ ЕАД срещу И. Нешева В. за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 4300,52 лева,
представляваща сбор от:
1/ 124,54 лева неплатени абонаментни такси и услуги за периода от 15.12.2022 г. до
14.02.2023 г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359***.......... и
222,73 лева неустойка по раздел III, т. 2 от Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***..........
2/ 41,04 лева неплатени абонаментни такси и услуги за периода от 15.12.2022 г. до
14.02.2023 г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359***...... и
113,57 лева неустойка по раздел III, т. 2 от Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***......
3/ 151,09 лева неплатени абонаментни такси и услуги за периода от 15.12.2022 г. до
14.02.2023 г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359***........ и
205,61 лева неустойка по раздел IV, т. 2 от Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***........
1437,92 лева лизингови вноски по Договор за лизинг от 20.12.2021 г. за мобилно
устройство марка .................. за периода от 15.12.2022 г. до 20.11.2023 г.
40,82 лева разлика между цена на устройството .................. със и без абонамент
119,40 лева лизингови вноски по Договор за лизинг от 20.12.2021 г. за пакет базови
аксесоари за периода от 15.12.2022 г. до 20.11.2023 г.
35,64 лева разлика между цената на пакета базови аксесоари със и без абонамент
41,88 лева лизингови вноски по Договор за лизинг от 20.12.2021 г. за мобилно
устройство марка .............. за периода от 15.12.2022 г. до 20.11.2023 г.
4/ 86,90 лева неплатени абонаментни такси и услуги за периода от 15.12.2022 г. до
14.02.2023 г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
1
номер +359***......... и
179,33 лева неустойка по раздел III, т. 2 от Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***.........
5/ 36,97 лева неплатени абонаментни такси и услуги за периода от 15.12.2022 г. до
14.02.2023 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***........... и
96,32 лева неустойка по раздел т. 9 от Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +359***...........
36,13 лева отстъпка от цената на устройство марка ...........
6/ 40,41 лева неплатени абонаментни такси и услуги за периода от 15.12.2022 г. до
14.02.2023 г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359***....... и
50,52 лева неустойка по т. 9 от Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359***.......
35,88 лева лизингови вноски по Договор за лизинг от 20.12.2021 г. за мобилно
устройство ................ за периода от 15.12.2022 г. до 20.11.2023 г.
98,02 лева разлика между цената ................ със и без абонамент
7/ 37,76 лева неплатени абонаментни такси за периода от 15.12.2022 г. до 14.02.2023
г. по Договор за услуга Интернет за дома с предпочетен номер +359***.........
69,04 лева неустойка по т. 11 от Договор за услуга Интернет за дома с
предпочетен номер +359***.........
999,00 лева неустойка за невръщане на устройство марка ............, както и
разноски.
С разпореждане от 28.01.2025 г., на заявителя е указано да уточни за неизпълнение
на кое задължение са възникнали вземанията за неустойка по раздел III, от кой момент
заявителят счита договора за развален и по кой ред е развалил договора, като е указано че
при неизпълнение на указанията, заявлението ще бъде отхвърлено.
Разпореждането е връчено на заявителя, а в предоставения срок заявителят е посочил,
че неустойките се дължат поради неизпълнение на задължението на потребителя да
заплати изискуеми суми в срок. В уточнението е посочено, че договорите не са
предсрочно прекратени.
Според чл. 411, ал. 2 от ГПК заповедния съд извършва проверка налице ли са
основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не
отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в
тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или
е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище
на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или
място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т. 12 от
ДР на Закона за защита на потребителите.
За да възникне вземането на кредитора по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е необходимо да е
налице валидно възникнала писмена уговорка за заплащане на неустойка за твърдения
вид неизпълнение.
Съгласно представените договори, за да възникне правото на заявителя да претендира
неустойка е предвидено да е налице „прекратяване на договора“, каквото в молбата-
уточнение не се твърди да е налице. Същевременно не се установява в договорите да е
уговорена неустойка за забавено изпълнение, на каквото заявителят се позовава, поради
2
което претенциите за неустойки следва да се отхвърлят.
За пълнота следва да се отбележи, че клаузата в ОУ, която предвижда неустойка при
предсрочно прекратяване на договора, е неравноправна, тъй като за потребителя няма как да
бъде ясно кога ще се счита прекратен процесния договор. Отклоняването от разпоредбата на
чл. 87 ЗЗД лишава потребителя от яснота кога отношението се счита прекратено, кога има
съществено неизпълнение какви са точно последиците от това съществено неизпълнение и
може ли да го избегне, като плати. Без да бъде уведомен потребителя за тези обстоятелства,
не може да бъде натоварен със кумулативни санкции, което е общо правило в облигационно
право и отнемането на тази възможност на длъжника и то потребител, очевидно е в негов
ущърб и е недобросъвестно, в който смисъл са аргументи и в Решение от 8 декември 2022 г.
по дело C‑600/21 на СЕС. В този смисъл следва да се има предвид и националната практика
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о.,с което че страните по
договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл. 9
ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на
задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и
предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да
уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият
заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за
обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за „автоматично“ настъпване на
предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем не поражда действие, тъй като
противоречи на характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо право на
кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие
настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за
изгубване преимуществото на срока, уговорените в договора или предвидените в закона.
Уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване създава условия за
неоснователно обогатяване на мобилния оператор, нарушава принципа за справедливост и
има неравноправен характер (така Определение № 1587 от 02.02.2024 г. по ч.гр. дело №
20.........********* по описа за 2023 на СГС, ЧЖ-IV-A, така и Определение № 8891 от
10.06.2024 г. на СГС, ЧЖ-I-А по ч. гр. дело № № 20241100500213 по описа за 2024
година, Определение № 11993 от 31.07.2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Ж по гражданско дело №
20241100507397 по описа за 2024 година и др.).
Ето защо, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението в
посочената част (в общ размер на вземанията, за които се отхвърля 2146,73 лева, както и за
съответната част от разноските (в размер на 86,01 лева държавна такса и 618,04 лева за
адвокат), следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 20803 от 21.01.2025 г. на „............“ ЕАД срещу И. Н.
В. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите
както следва:
222,73 лева неустойка по раздел III, т. 2 от Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +359***..........,
113,57 лева неустойка по раздел III, т. 2 от Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +359***......,
205,61 лева неустойка по раздел IV, т. 2 от Допълнително споразумение към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +359***........,
40,82 лева разлика между цена на устройството .................. със и без абонамент,
35,64 лева разлика между цената на пакета базови аксесоари със и без абонамент,
179,33 лева неустойка по раздел III, т. 2 от Допълнително споразумение към Договор
3
за мобилни услуги с предпочетен номер +359***.........,
96,32 лева неустойка по раздел т. 9 от Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359***...........,
36,13 лева отстъпка от цената на устройство марка ...........,
50,52 лева неустойка по т. 9 от Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359***.......,
98,02 лева разлика между цената ................ със и без абонамент,
69,04 лева неустойка по т. 11 от Договор за услуга Интернет за дома с предпочетен
номер +359***......... и
999,00 лева неустойка за невръщане на устройство марка ............,
както и за съответната част за разноските.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4