Определение по дело №747/2020 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 260104
Дата: 29 септември 2020 г.
Съдия: Екатерина Тихомирова Георгиева Панова
Дело: 20204400500747
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 септември 2020 г.

Съдържание на акта

                            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е              

                                        Плевен,29.09.2020г

 

Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на  посочената дата, в състав

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА   ПАНОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                                                                           ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

 

 като разгледа докладваното от ЧЛ. СЪДИЯТА ПАНОВА ч.гр. дело. №747 /2020 г по описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

                    Производството е по чл. 423 от ГПК.

                     ПлРС е бил сезиран със заявление по чл. 410 от ГПК и е била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 2960 от 23.06.2017г  по ч.гр. дело № 4573/2017г  като с разпореждане, обективирано в горната заповед съдът е разпоредил длъжникът   И.К.К. да заплати на кредитора Фронтекс интернешънъл ЕАД  суми, подробно разписана по пера в разпореждането.

                    Длъжникът   е подал  възражение  на осн. Чл. 423 от ГПК до  ОС – Плевен чрез РС – Плевен  на 26.08.2020г, в която е възразил, че съобщението за издадената заповед и нейното връчване е станало на 26.06.2017 г и е било получено от Н. Л. – съпруга. С разпореждане от 19.10.2017 г е бил издаден и изпълнителен лист въз основа на издадената заповед.  Твърди се  ,че от 2012 г молителят не живее на територията на РБ и не се е завръщал в страната. Твъди се, че е налице ненадлежно връчване на издадената заповед. Твърди се, че на 12-08-2020г на адреса на майката на молителя е намерено съобщение в пощенската кутия за образуване на изпълнително дело и призовка за молителя п това дело. След направена справка в деловодството на РС – Плевен се установява наличието на издадената заповед. Твърди се, че е изтекла и погасителна давност по отношение на вземанията, за които е издадена процесната заповед. Твърди се, че са налице хипотезите на чл. 423 ал.1 т.1 – 4 от ГПК. Претендира се приемане на възражението и връщане на преписката за по – нататъшни действия по чл. 415 ал. 1 от ГПК.

                   ВЪЗРАЖЕНИЕТО Е ДОПУСТИМО И ОСНОВАТЕЛНО

 

                   Пл ОС приема, че възражението е подадено в предвидения в чл. 423 едномесечен срок с оглед  твърденията в молбата, представената призовка за принудително изпълнение, за която няма данни за получаване, но е с дата на изпращане 17.07.2020г, датата на получаване на копия по ч.гр. дело № 4573/2017 г – 13.08.2020г и  датата на постъпване на възражението – 26.08.2020г

               ПлОС приема, че се касае за молба по чл. 423 ал.1 т.2  от ГПК с оглед фактическите твърдения във възражението  и представените с него писмени доказателства. Във възражението са посочени като  такива всички основания на чл. 423 ал.1 от ГПК. Въпреки това  и в интерес на правосъдието следва да се приеме, че се касае за възражение по чл. 423 ал.1 т.2 от ГПК, съгласно който текст длъжникът може да подаде възражение до въззивния съд когато заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България.Изводът за липсата на обичайно местопребиваване на територията на РБ следва от представеното писмено доказателство  трудов договор с начало на трудовата дейност на 20.06.2017 г, който трудов договор е сключен с фирмата Р****** в Германия, както и представен фиш за заплата от 10.06.2017 г на И.К..  Не може да се приеме ненадлежно връчване, тъй като заповедта е връчена на лице, което може да я получи  със задължение да я предаде, не може да се приеме и наличието на основания по чл. 423 ал.1 т. 3 и 4 от ГПК , тъй като не са посочени особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Неузнаването за заповедта не е такова обстоятелство, а е основание да се приеме наличието именно на хипотезата на чл. 423 ал.1 т. 2 от ГПК.       

                    Предвид гореизложеното възражението  следва да се приеме.Няма подадени жалби по чл. 413 ал.1 и чл. 419 ал.1 от ГПК. На осн. Чл. 423 ал. 3 предл. 2 от ГПК изпълнението на заповедта по чл. 410  от ГПК следва да се спре.Твърденията за изтекла давност не са предмет на настоящето производство и не следва да се обсъждат.  С оглед  извънинстанционния  характер на настоящето производство и предвид константната практика на ВКС в този смисъл настоящето определение не е обжалваемо.

                      Водим от горното, Плевенски окръжен съд

 

                             О П Р Е Д Е Л И  :

 

                      ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕ по чл. 423 ал.1 т. 2  от ГПК от И.К.К.   със съдебен адрес ***адв. Г.Г. срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2960 от 23.06.2017г  по ч.гр. дело № 4573/2017г  на ПлРС  КАТО ОСНОВАТЕЛНО

                      СПИРА на осн. Чл. 423 ал.3 от ГПК изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение №2960 от 23.06.2017г  по ч.гр. дело № 4573/2017г  на ПлРС 

                      ВРЪЩА делото на Плевенски районен съд за по –нататъшни действия съгласно разпоредбите на чл. 423 ал.4 от ГПК

                     ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                  ЧЛЕНОВЕ :