Р Е Ш Е Н
И Е
№ /27.05.2014г.,
гр.Ивайловград
Ивайловградският районен съд, на четиринадесети
май, две хиляди и четиринадесета година, в открито съдебно заседание в следния състав:
Председател: Таня Киркова
При секретаря М. Йораднова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 124 по описа за 2013 година, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано
по искова молба на В.И.П., ЕГН-**********
***– Ивайловград. Претендира се ОТМЯНА НА
УВОЛНЕНИЕ и ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА РАБОТА,
както и ОБЕЗЩЕТЕНИЕ по чл.225, ал.1 от КТ.
С исковата си
молба ищцата въвежда следните твърдения, на
които основава накърнените
си права: По силата
на трудов договор №12/02.02.2011год. заемала
длъжността „Директор на Дом за стари хора” в гр. Ивайловград. Със Заповед №729/27.11.201Згод. на
Кмета на Община- гр.Ивайловград
на основание чл.ЗЗО, ал.2 т.6 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение с Общината поради дисциплинарно
уволнение.
Намира посочената Заповед за незаконосъобразна, а извършеното с нея дисциплинарно уволнение - незаконно, по следните
съображения:
Уволнението й било извършено
заради това, че според
работодателя била допуснала системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, т.3, пр. 1 от КТ. Системните нарушения
били посочени в
четири пункта на мотивите на заповедта, всеки от
който съдържал описанието на едно нарушение, а пункт 3-няколко
отделните нарушения. Счита, че само на формално правно основание би могло да се приеме, че уволнението е незаконно, тъй като заповедта била издадена след изтичане
на срока по чл.194, ал.1 от КТ. Уволнението, като вид дисциплинарно наказание по дефиницията на чл.188, т.З от КТ, можело да бъде наложено не по-късно от
два месеца от откриване на нарушението и до една година от извършването му. От
посочената в Заповедта дата на извършване, респ. констатиране на
всяко от нарушенията, било видно, че до издаването й са изтекли повече от два месеца - най-късното от тях, това по т.4, било извършено и установено
през месец август, 201Згод., а Заповедта за дисциплинарно уволнение била
издадена на 27.11.201 Згод.
Намира, че
уволнението й е незаконно,
преценено и по същество: Твърди, че не е допуснала
отразеното в т.1 нарушение. През месец април,2013год. действително били на посещение по своя
инициатива в Дома за стари хора посочените три лица, които го надарили с кафе машина. Посещението им било след работно време, когато съобразно
утвърдения график на работа за месец април 201Зг. нямало
присъствуващо лице от медицинския персонал, а само санитарка, поради което била
изпълнена и нарочната й заповед за начина на отразяване на посещенията в дома под
№79А от 07.12.2012г. Затова и не било налице виновно нарушение на трудовата дисциплина. Отрича да е допуснала нарушението
по т.2 от Заповедта. Относно нарушенията по т.З - в
ДСХ действително била извършена комплексна проверка от комисия, назначена
от ИД на „Агенцията за социално подпомагане”, /АСП/, за времето от 22.07. до
24.07.2013год., за която проверка бил съставен Констативен протокол, съдържащ оценки и предписания. Констативният протокол
относно съществените елементи от дейността на ДСХ - Ивайловград съдържал
положителни оценки, като съдържал и констатации относно неточности в дейността спрямо
конкретни разпоредби на социалното законодателство.
Домът бил създаден през 2011 год. и тя била назначена на заемата до уволнението длъжност едва на 02.02.2011год., т.е.
към момента на проверката домът функционирал твърде кратко време - от малко повече
от две години. За този период от време, както и предвид естеството на работа, било
невъзможно да не бъдат открити пропуски. Констатираните такива отстранила своевременно и в дадените й срокове.
Наистина, посочените в този пункт на
заповедта нарушения били извлечени от констатираните нарушения на Комисията от АСП, но в срок били отстранени и отстраняването им станало месеци преди издаване
заповедта за дисциплинарно уволнение за същите тези нарушения.
Относно нарушенията по т.4 от Заповедта
не смята, че е допуснала
виновно нарушение на
заповед на Кмета на Община-Ивайловград, като назначила на срочен трудов договор
по чл.68 ал.1 т.З от КТ
санитарката Д. П.. Това назначение се наложило в спешен порядък, пред вид
факта, че от три санитарки в дома едната била в платен годишен отпуск, другата
представила болничен лист за сравнително продължителен период на временна нетрудоспособност и на работа останала
една единствена санитарка, която не било възможно да работи денонощно за срок по-голям от две седмици. Това наложило
назначаването временно на друга
санитарка, с което си действие съхранила интересите на пребиваващите и работещите в дома, а с нищо не ги
увредила. Счита, че описаните нейни действия в
Заповедта, квалифицирани
като нарушения, които е извършила, не съставлявали такива, в едната си част защото обективно не били
извършени, в другата си част - не съставлявали действия, които да увреждат по какъвто и да е начин интересите на
работодателя и в третата си част - нямали характера
на виновно нарушение на трудовата дисциплина. Затова и санкционирането й като служител с най-тежкото
дисциплинарно наказание, било незаконно.
Заповедта,
с която е дисциплинарно уволнена била незаконосъобразна и затова защото, макар да сочи, че при издаването й е
спазена разпоредбата на чл.189 от КТ, това не било така: Запознаването със съдържанието на
Констативния протокол, съставен от Комисията при АСП,
оставяло ясното впечатление, че в значителната си част констатациите били добри и много добри и то относно съществените
елементи от дейността на ДСХ. Останалите констатации имали
характера на забелязани пропуски в работата,
съответно съпроводени с предписания за отстраняването им. Отстранила ги в срок.
Нямала наложени досега никакви
дисциплинарни наказания за нарушения на
трудовата дисциплина.
При тези обстоятелства било очевидно, че работодателят при определяне на дисциплинарното наказание не взел пред вид тежестта на нарушенията, защото, дори и да се приемело, че
има такива, те били незначителни, както
и конкретните обстоятелства, при
които са извършени, нито пък данните за личността й като служител. Само това нарушение на нормата на
чл.189 от КТ също било самостоятелно основание за отмяна на уволнението като незаконно.
Ако съдът уважи главното й
искане за отмяна на незаконното уволнение, моли да бъде възстановена на заеманата до
уволнението длъжност – „Директор на Дома за
стари хора” в гр.Ивайловград, а така също и да й бъде заплатено обезщетение в размер на 6 брутни трудови
възнаграждения за времето, през което не
е заемала тази длъжност, считано от 27.11.201Згод., от които да се приспадне
по-ниското възнаграждение от 340,00
лева, което получавала на новата си длъжност във „В и К" - ЕООД-гр.Ивайловград. Получаваното месечно
брутно трудово възнаграждение за месеца
преди уволнението, възлизало на 600лв. за период от 6 месеца и то се равнявало
на 3600лв. От тази сума следвало да се
приспадне сумата от 340,00 лева по 6 месеца или общо 2040,00 лева, т.е. претендира да й бъде присъдена
разликата в общ размер от 1960,00 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уволнението й-27.11.201Згод.
Ето защо моли съдът да постанови
решение, с което да признае за незаконно дисциплинарното й
уволнение, извършено със Заповед №729/27.11.201Згод.
на Кмета на Община-гр.Ивайловград и да го отмени като такова, да я възстанови
на заеманата до уволнението длъжност – „Директор на Дома за стари хора” в
гр.Ивайловград и на основание чл.225 от КТ да осъди ответника да й заплати
сумата от 1960,00 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 27.11.201Згод. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски.
В сроковете по
чл.131 от ГПК ответникът не представя писмен отговор. Такъв е входиран в РС –
Ивайловград на 30.01.2014г., а определението за насрочване на делото е изготвено съгласно чл.312 ал.1 от ГПК на 28.01.2014г.. В първото съдебно заседание пълномощникът на
ответника – адв. К. заяви, че отговорът е представен на 27.01.2014г., което
било посочено изрично в него.
Поради
нечетливо отбелязване върху пощенския плик датата на изпращане на отговора, бе назначена графологична експертиза, която
установи, че отпечатъците на пощенското клеймо върху двете пощенски марки на
плика, съдържащ отговора на исковата молба, са поставени с печата на офиса на Български пощи в с.Свирачи,
общ.Ивайловград, като датата на пощенското клеймо е „27.12.2013г.”, което не
кореспондира със заявеното от ответника
в отговора, че исковата молба е
входирана с №11-00-1/02.01.2014г., и отговорът е представен на 27.01.2014г. в
ИРС.
В пътувалия повече от месец от с.Свирачи до
гр.Ивайловград писмен отговор, ответната
страна оспорва изцяло предявените искове. Излага
аргументи относно неоснователност на заявените от ищцата претенции. Подробно и многократно се описват посочените в
Заповед №729/27.11.2013г. мотиви и тези в исковата молба, като последните се
отхвърлят. Акцентира се на обстоятелството, че моментът на откриване на
последното – четвърто нарушение е 18.11.2013г., когато кметът узнал за сключения
срочен трудов договор №1/07.08.2013г., без това да е съгласувано с него съгл.
т.1 на заповед №354/29.08.2011г. на кмета на Общината. Моли съдът да отхвърли изцяло предявените искове с правно
основание чл.344 ал.1, т.т.1, 2 и 3
вр. с чл.225 ал.1 от КТ като неоснователни. Моли да им бъдат
присъдени деловодни разноски.
В съдебно заседание и писмена защита ищцовата
страна излага допълнителни съображения.
Не
приемат становището на
процесуалния представител на ответната страна, че щом последното от извършените
нарушения, това по т.4 от заповедта е
узнато от Кмета на Общината през месец
ноември,2013год. и тъй като се касае до системни нарушения по чл.187,т.З
пр.1 от КТ, а последното било в рамките на изискуемия се срок по чл.194,ал.1 КТ
срок, то императивният срок не бил изтекъл. Ограничителният
за работодателя срок за налагане на наказанието, визиран в чл.194 ал.1 КТ, касаел този
на откриване на нарушението. Системните
нарушения били уволнителното основание по чл.190, ал.1,т.З, но въведеният преклузивен срок бил ОТНОСИМ НЕ КЪМ ОСНОВАНИЕТО ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА
ТРУДОВИЯ ДОГОВОР, А КЪМ ВЪЗМОЖНОСТТА
ЗА САНКЦИОНИРАНЕ НА НАРУШЕНИЕТО.
Счита, че е изтекъл и срокът за последното от посочените нарушения, пред вид постоянния
почти ежедневен контрол и надзор, който кметът
упражнявал върху ДСХ и специално
върху дейността на директора му, което личало и от приложените към исковата молба писмени доказателства. Но дори и
да се приемела тази дата на узнаване, налице
било вече само едно нарушение, което не покривало уволнителното основание по
чл.190 ал.1,т.З от КТ откъм системност
и в тази част заповедта се явявала материално незаконосъобразна, поради което моли съдът само на
посоченото основание да уважи иска за
отмяна на незаконно уволнение.
Извън формално
материално-правното основание за отмяна на
уволнението като незаконно, излага мотиви и по същество. Тежестта
на доказване лежала върху ответника, както да установи, че описаното съставлява
нарушение на трудовата дисциплина, така и че то е извършено виновно. Намира, че
такова доказване ответникът не е провел. Отговорът
не съдържал никакви оспорвания и доказателствени твърдения, нито ангажирал оспорващи доказателства. Било ангажирано едно единствено гласно доказателство, като от показанията на разпитаната
свидетелка станало ясно, че тя не е извършвала реална проверка налице
ли е нарушението по т.4 от заповедта, извън документалната.
Моли съдът
да уважи изцяло предявените искове, както и направените по делото разноски.
По делото са постъпили писмени бележки от
пълномощника на ответната страна, в които подробно аргументира
законосъобразността на процесната заповед №729/27.11.2013г. Излага детайлни съображения
за спазени изисквания разпоредбите на чл.190 ал.1 т.3 , чл.189 , чл.194 от КТ. Обширно сочи съдебна практика, която намира, че касае
настоящия казус. Оспорва изцяло предявените съединени искове, претендира
деловодни разноски.
ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ПО ДЕЛОТО
Със Заповед №729/27.11.2013год. на Кмета на Община-Ивайловград на основание чл.190 ал.1 т.3 КТ ищцата е
наказана с дисциплинарно уволнение, като
на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение, считано от същата дата.
В заповедта е посочено, че В.И.П. е
извършила системни нарушения на трудовата дисциплина, а именно: 1.През месец април 2013 г. като Директор на „
ДСХ" Ивайловград е допуснала в дома
лицата Танев, Марков и Стойнев, без да бъде извършено надлежно отразяване на посещението
им на пропуска в Книгата за посещенията, чрез записване на трите им имена, ЕГН,
дата и час на влизането и напускането на ДСХ, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 3 от Правилника за устройството и
дейността, /ПУД/, на „Дом за стари хора" - гр. Ивайловград, с което не е
изпълнила възложената й работа и е нарушила разпоредбата на чл.187, т. 3
предл.1 от КТ.
2.При проверка, извършена на 25.04.2013г. е
установено, че като Директор на „ДСХ" -
Ивайловград не е изготвила Заповед за определяне на пропускателния режим в Дома
за стари хора, съгласувана с Кмета на Община Ивайловград, на основание чл.10, ал.1 от ПУД на „Дом за стари хора" - град Ивайловград, с което не е изпълнила възложената й работа и е нарушила разпоредбата на
чл.187, т. 3, предл. 1 от КТ.
3.Допуснала
е нарушения в „Дом за стари хора" град Ивайловград, констатирани по време
на комплексна проверка, извършена в периода от 22.07.2013г. до 24.07.2013г. от Комисия, назначена със Заповед №РД 01-821/15.07.2013г. на
Изпълнителния директор
на „АСП" и
отразени в Констативен протокол, / подробно са
възпроизведени констатираните в него
пропуски/, с което не е изпълнила възложената й работа и е
нарушила разпоредбата на чл.187, т. 3, предл.
1 от КТ.
4. На 07.08.2013г. като Директор на „ДСХ"
- Ивайловград е сключила трудов договор
№1/07.08.2013г. с Д. Димитрова П., без да извърши предварително съгласуване с Кмета на Община Ивайловград, съгласно т.6 от
Заповед № 354/29.08.2011г. на Кмета на общината, с което не е изпълнила
възложената й работа и е нарушила
разпоредбата на чл.187, т. 3, предл. 1 от КТ.
Основанието за налагане на наказанието е, че с описаните по-горе деяния, В.И. П.
- К. е извършила системни нарушения на трудовата дисциплина съгл. чл.
190, ал. 1, т. 3 от КТ.
Имащи отношение по делото са: Констативен протокол вх.№35/19.08.2013год. - връчен на ищцата и на представител на Община
Ивайловград на 19.08.2013г.; С
писмо Изх. № 25-00-9/25.04.2013г. на Община – Ивайловград, подписано от зам.
кмета В. Н., са поискани писмени обяснения от
ищцата за извършване на политическа агитация в ДСХ - няма посочена дата на извършване на нарушението; С
писмо Изх. №33/25.04.2013г. на ДСХ, адресирано до зам кмета Н., ищцата е дала
обяснения по случая, като намира, че не е нарушила нормите, регламентиращи
дейността на ДСХ; Писмо
изх.№34/30.04.2013год. на ДСХ-Ивайловград – отговор на писмено искане за
обяснения на Изх.№25-00-9/25.04.2013г., този
път до кмета на Общината, в което се дават обяснения по повод посещението на
външни хора в ДСХ, като ищцата заявява, че
намира поведенето си за
отговарящо на интересите на домуващите; С Писмо
изх.№25-00-12/07.06.2013год. на Община Ивайловград,
адресирано до ищцата, кметът е поискал писмени обяснения в 3-дневен срок за извършено от нея нарушение, изразяващо се
в допускане в ДСХ извършване на агитация за изборите за народни представители,
проведени на 12.06.2013г. – не е посочен момента на извършване на нарушението; С Писмо
изх.№39/07.06.2013год. на ДСХ-Ивайловград ищцата е дала отговор на Писмо изх.№25-00-12/07.06.2013год., като отрича в ДСХ
да се е провеждала агитация за избори 2013г.; С писмо Изх. №
25-00-16/17.10.2013г. на Община – Ивайловград, кметът на Общината е поискал
писмени обяснения за нарушенията, констатирани при извършена проверка от АСП и
описани в Констативен протокол; С писмо
Изх.№65/17.10.2014г. ищцата е дала обяснения в отговор на писмо Изх. №
25-00-16/17.10.2013г. на Община – Ивайловград; Докладна записка изх.№72/18.11.201Згод. на ДСХ-Ивайловград – за писмено нареждане за
освобождаване на санитарката; Писмо
изх.№91-00-546/1 от 20.11.201Зг. на Община-Ивайловград – искане за даване на
писмени обяснения за несъгласуване с
кмета на Общината при сключването на срочен договор със санитарката Д. П.,
съгл. Заповед № 354/29.08.2011г.; Писмо изх.№73/20.11.201Згод. на ДСХ-Ивайловград в отговор на Писмо изх.№91.00-546/1 от 20.11.201Зг.,
в него ищцата дава писмени обяснения за причините, поради които е
назначила санитарката П. без да съгласува това с кмета на Общината;
Допълнително споразумение към трудов договор №52/17.06.2012год., с който се установява размера на брутното месечно трудово възнаграждение на ищцата и Трудов
договор, от който е видно какъв е размерът на брутното трудово
възнаграждение, получавано от ищцата
във ВиК ЕООД - Ивайловград; Заповед
№354/29.08.2011г., с която кметът на Общината
делегира свои правомощия на директора на ДСХ, включително и сключване на трудови договори с работниците и
служителите след съгласуване с кмета на Общината; Уведомително
писмо Изх. №25-00-17/27.11.13г. до ищцата за изискване на информация дали
попада под закрила на случаите, посочени
в чл.33 КТ и отговор от нея, Вх. №25-0017/27.11.2013г.; С писмо Изх. № 25-00-18/27.11.2013г. на
Община – Ивайловград на основание чл.193 ал.1 от КТ кметът е поискал ищцата да
даде писмени обяснения по всички нарушения, визирани в Заповедта за уволнение,
на което ищцата е отговорила с писмо Вх. № 25-00-18/1 / 27.11.2013г. на Община
– Ивайловград, че по всяка една от точките вече е дала писмени обяснения.
В
трудовото досие на ищцата е приложена
докладна от секретаря на Община
Ивайловград – Карапейкова до кмета, без входящ номер и дата, по повод извършена
проверка по устни оплаквания от лица, настанени в ДСХ за това, че на
24.04.2013г. е извършено нерегламентирано посещение на политически лица без
съгласието на настанените лица, като с това бил нарушен режима в Дома. Този пропуск на лицата не бил отразен в
книгата за посещания в ДСХ. Последната
не била водена съобразно изискванията на чл.10 ал.3 от ПУД на ДСХ. Липсвала и
Заповед за определяне на пропусквателен
режим в дома, съгласувана с кмета на Общината съгл. чл.10 ал.1 от
Правилника. Констатирано било, че
посещението не било съгласувано с кмета, което се изисквало съгл. чл.15 т.1 от
ПУД на ДСХ.
В друга докладна, отново без входящ номер и
дата, от зам. кмета Н. до кмета на Общината, изготвена въз основа на устно разпореждане на последния от 21.11.2013г.,
във връзка с налагане на наказание на ищцата се докладва, че са прегледани
всички документи, намиращи се в
трудовото й досие. Освен констатираното в докладната на Карапейкова за липса на Заповед за определяне на пропусквателен режим в дома,
съгласувана с кмета на Общината съгл. чл.10 ал.1 от Правилника, Трудов Договор
№1/07.08.2013г., сключен между директора на ДСХ и лицето Д. Димитрова П. също
не бил съгласуван с кмета на Общината, съгл. т.6 от Заповед №354/29.08.2011г.
на кмета на Общината. В заключение се обобщава, че са допуснати системни
нарушения на трудовата дисциплина.
Водената от ответната страна свидетелка Н. –
зам. кмет на Община Ивайловград обясни, че по устно нареждане на кмета е
извършила проверка на трудовото досие на ищцата и писмено е докладвала за
констатирани нарушения от същата.
Поводът за тази проверка било телефонно обаждане през месец ноември
2013г. до кмета, с което му било съобщено, че ищцата без да го уведоми, съгл. Заповед №354/29.08.2011г., е назначила
със срочен договор лице на длъжността „санитарка” в ДСХ.
П Р А В Н И И З В О Д И
Предявените искове са
с правно основание чл.344 ал.1, т.т.1, 2 и 3 вр. с чл.225 ал.1 от КТ, като първият е
главен, а останалите акцесорни. Ищцата претендира признаване прекратяването на трудовото й правоотношение,
/ТПО/ с ответника на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ – поради налагане
на основание чл.190 ал.1 т.3 КТ
на наказание „дисциплинарно уволнение”, за незаконно и неговата
отмяна, възстановяване на заеманата до уволнението работа, както и обезщетение
за оставането й без работа.
Не се спори по
въпроса, че ищцата е работила на длъжност "Директор на Дом за стари хора” – гр.
Ивайловград.
Безспорно по делото е и, че със Заповед №729/27.11.2013г.
ТПО между ищцата и Кмета на Община -
Ивайловград е прекратено, считано от същата дата, на осн. чл. 330, ал.2, т.6 КТ
- поради налагане на основание
чл.190 ал.1 т.3 КТ на наказание „дисциплинарно уволнение”.
Спорни по делото са
въпросите: законосъобразна ли е
Заповедта за прекратяване на ТПО между страните и подлежи ли на отмяна, следва ли
ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "Директор
на Дом за стари хора” – гр. Ивайловград, дължи ли обезщетение ответника на ищцата, на какво основание и в какъв
размер?
За
да отговори на тези въпроси, съдът съобрази събраните по делото относими доказателства
– писмените, показанията на свидетелите, както и приложеното ЛТД на ищцата.
Доказателствената тежест в процеса се носи от ответника
досежно законосъобразността на
уволнението, а ищцата следва да установи на общо основание твърденията си, от
които очаква да черпи благоприятни последици.
Съгласно
съдебната практика „системни нарушения на трудовата дисциплина” са налице
когато работникът или служителят е извършил три или повече отделни нарушения на трудовата дисциплина,
като законодателят е имал пред вид както нарушения, за които наказание не е
налагано и за които дисциплинарната отговорност не е погасена поради изтичане
на сроковете по чл.194 ал.1 от КТ, така и нарушения, за които е наложено дисциплинарно наказание, но то все още не е заличено при условията на чл.197 или чл.198 от КТ.
Фактическият състав на чл.190 ал.1
т.3 от КТ изисква поне за едно от нарушенията, определящи системността, да не е
наложено наказание, за да може при преценка
на тежестта му, като обективно отежняващ признак, да се вземат предвид и
нарушенията на трудовата дисциплина, за които
са наложени дисциплинарни наказания, но все още не са заличени. (Решение
№249/2.3.1995г. по Гр.Д. №1548/94г. на ІІІ Г.О. на ВС; Решение
№1718/9.12.2002г. по Гр.Д. №2050/2001г., ІІІ Г.О. на ВКС).
Приложени към
настоящия казус тези разпоредби и постулати водят до следните изводи.
В процесната заповед са посочени 4 нарушения, като за първите три от тях е изтекъл преклузивния
срок, регл. в чл.194 ал.1 от КТ.
За момент на извършване на първото нарушение е посочено: „ През месец
април 2013г....”.
Видно от докладна на секретаря
на Общината за извършена проверка по първото нарушение,
ответникът е узнал за него веднага след посещението на посочените в него лица и
е възложил проверка. В докладната е
посочено, че на 24.04.2013г. е извършено нерегламентирано посещение на
политически лица без съгласието на настанените лица, като с това бил нарушен
режима в Дома. Този пропуск на лицата не
бил отразен в книгата за посещания в ДСХ.
Последната не била водена съобразно изискванията на чл.10 ал.3 от ПУД на
ДСХ.
С писма Изх. №
25-00-9/25.04.2013г. и Изх..№25-00-12/07.06.2013год. на Община –
Ивайловград, са поискани обяснения от ищцата за това й нарушение.
Заповед №729 е издадена и връчена на
27.11.2013г., далеч след регламентирания от закона 2 - месечен срок.
За момент на извършване на второто нарушение е
посочено : „При проверка, извършена на 25.04.2013г....”. Самото
формулиране на нарушението сочи, че доколкото проверката е разпоредена от
ответника, то той е узнал за нея веднага
след сигнала. Секретарят на Общината –
Карапейкова е докладвала, че липсва
Заповед за определяне на пропусквателен
режим в дома, съгласувана с кмета на Общината съгл. чл.10 ал.1 от Правилника. За това нарушение обяснения са искани с писмо Изх. №
25-00-18/27.11.2013г. на Община – Ивайловград.
Заповед №729 е издадена и връчена на
27.11.2013г., далеч след регламентирания от закона 2 месечен срок.
За
момент на узнаване за извършване на третото нарушение, следва да се приеме 19.08.2013
г., когато Констативният протокол от комплексна
проверка, извършена в периода от 22.07.2013г. до 24.07.2013г. от АСП е връчен на представител на Община – Ивайловград. Дори да
приемем, че на кмета е докладвано след този срок - на 02.09.2013г., видно от резолюция /отбелязване
върху КП, с Вх. №04-00-128/02.09.2013г./
и приспадайки на основание чл.194 ал.2 КТ ползваните 14 дни неплатен отпуск от ищцата, моментът на налагане на
наказанието „дисциплинарно уволнение” е след преклузивния 2 – месечен срок,/67дни/.
Съдът счита, че към момента
на узнаване на първите три нарушения, визирани в процесната заповед, са
изпълнени изискванията за обективирането им относно субекта, времето, мястото и
обстоятелствата на извършването им,
видно от съдържанието на докладните до
кмета на Общината и исканията за даване на обяснения, отправени до ищцата.
Сроковете по чл.194 ал.1 КТ са преклузивни и
тяхното пропускане погасява
дисциплинарната отговорност на работника
или служителя, съответно правото на
работодателя да наложи
дисциплинарно наказание. Следователно остава
едно нарушение, което няма характер на системно и не осъществява правното основание, въз основа на което е
наложено наказанието „Дисциплинарното уволнение” – чл.190 ал.1 т.3 КТ.
Това е така, доколкото при определяне тежестта на налаганото наказание на основание чл.190 ал.1
т.3 КТ се съобразяват особеностите на
всяко от посочените в заповедта три или повече нарушения, поотделно и в
съвкупност, и въз основа на тази преценка се определя вида и размера на
дисциплинарното наказание. В настоящия случай такава не може да се извърши,
доколкото е налице само едно нарушение, което
прави Заповедта за прекратяване на
ТПО неоснователна. ( Виж цитираното по-горе Решение №1718/9.12.2002г. по
Гр.Д. №2050/2001г., ІІІ Г.О. на ВКС).
С
оглед гореизложеното съдът не следва да обсъжда спора по същество, а именно
приложение разпоредбите на чл.189 ал.1 КТ по отношение на 4-то нарушение. Но с цел пълнота на правния анализ, съдът счита , че визираното в
заповедта за уволнение четвърто
нарушение е санкционирано от работодателя без той да се е съобразил с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
поведението на служителя, което е задължително изискване
на принципа за съответствие на тежестта
на наказанието с тази на
нарушението.
Тежестта
на наказанието се определя най-вече от значимостта на неизпълненото задължение.
В настоящия случай неизпълнението на
Заповед №354/29.08.11г. на кмета на Община – Ивайловград е налице, но от нея не
са настъпили вредни последици за дома,
домуващите или работодателя. Налице е вина, доколкото ищцата е била наясно, че следва да съгласува
действията си с кмета. Това назначение ищцата е предприела при чрезвичайни
обстоятелства с цел да осигури задоволителен режим на работа в ДСХ. Обсъждайки третия
критерий – „поведението на служителя”,
то би могло да се прецени като добро, доколкото към момента не са й
налагани дисциплинарни санкции.
След този анализ съдът намира, че
ответникът не е спазил установените в
закона императивни изисквания за налагане на наказание „дисциплинарно
уволнение” при условията на чл.190 ал.1
т.3 КТ, което прави уволнението на
ищцата неоснователно, поради което Заповед №729/27.11.13г. следва да
бъде отменена като незаконосъобразна.
Изхождайки
от обективното, кумулативно съединяване на исковете по чл.344, ал.1 КТ, след
като е основателен първия от тях, такъв е и искът по чл.344, ал.1, т. 2 КТ - за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „Директор на Дом за стари хора” в гр.Ивайловград, с оглед на акцесорния му
характер.
При тези данни, съгласно чл. 225, ал.1 КТ, ищцата има право на
обезщетение за шестмесечен срок в размер на БТВ, защото е останала без работа
поради незаконното уволнение. Правото на обезщетение изисква да са доказани незаконно уволнение и пропусната полза поради
това уволнение, което се установи по делото.
Съдът приема, че искът за обезщетение поради
незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с
чл. 225, ал.1 КТ, в качеството си на акцесорен, също е основателен в
претендирания размер от 1960лв., дължимо от датата на незаконното уволнение – 27.11.2013г.
- до изтичане на 6 месечния срок – 27.05.2014г., / моментът на изготвяне на решението/, ведно със законната лихва от
27.11.13г. до окончателното му изплащане.
С оглед този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС – Ивайловград
държавна такса за трите обективно съединени иска в размер на по 50лв. за
първите два неоценяеми иска и 79лв. за иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ вр. с чл.225
ал.1 КТ, а на ищцата направените от нея деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350
лв.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, за незаконно уволнението на В.И. П. - К.,
ЕГН ********** и ОТМЕНЯВА Заповед №729/27.11.2013г.,
на кмета на Община Ивайловград, с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, поради налагане на наказание „дисциплинарно
уволнение” на основание чл.190 ал.1 т.3 КТ, е прекратено трудовото
правоотношение между ищцата и ответника.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ В.И. П.
- К., ЕГН ********** на заеманата от нея
длъжност преди уволнението "Директор на Дом за стари хора” – гр.
Ивайловград.
ОСЪЖДА на основание чл. 344,
ал.1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал.1 КТ, Община – Ивайловград, булстат №*********, да
заплати на В.И. П. - К., ЕГН ********** сумата от 1960лв., представляваща обезщетение
за оставането й без работа поради незаконно уволнение за периода от 27.11.2013г.
до 27.05.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на издаване на
заповедта – 27.11.2013г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, Община – Ивайловград, булстат №*********, да заплати на В.И. П. - К., ЕГН ********** сумата от 350лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА
Община – Ивайловград, булстат №*********, да заплати по сметка на РС –
Ивайловград държавна такса върху
уважените искове в общ размер от 179лв.
Решението може да се обжалва пред ХОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
|
|
|
|
|
|