Р Е Ш Е
Н И Е № 697
гр.Хасково, 16.11.2017год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на деветнадесети октомври
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 707 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са от „Топлофикация София”
ЕАД против Н.Г. ***, искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД – за заплащане на дължими суми по договор и лихви за
забава.
В исковата молба се твърди, че на 06.12.2016г. ищецът депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
ответницата за сумата 1529.27 лева, от които 1309.50 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.03.2013г.-
м.04.2016г., 198.51 лева – лихва за забава от 30.04.2013г. до 25.10.2016г.,
18.80 лева – сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.03.2013г. до м.04.2016г. и 2.46 лева – лихва за забава за периода от
30.04.2013г. до 25.10.2016г., като ищецът претендира и законната лихва върху
главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. По Ч.гр.д. № 70/2017 г. по описа на Районен съд-Хасково било
уважено искането и издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В срока по
чл.414 от ГПК било депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед
на което със съобщение съдията-докладчик по цитираното дело указвал на ищеца,
че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Изложеното
обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск за консумирана и незаплатена топлинна
енергия срещу ответницата, като потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. С., *********, представляващ апартамент № 35, за периода м.03.2013 г.-
м.04.2016г. Основанията, обстоятелствата и фактите, от които произтичало
вземането на ищеца, били следните: Ответницата била клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, съгласно който всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. С оглед изложеното и по силата на
нормативните актове, ответницата била клиент на топлинна енергия и за нея
важали разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в
областта на енергетиката. Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на потребители за битови нужди в
гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕВР
към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
потребителите на топлинна енергия и дружеството, като: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. За процесния период в сила били Общите условия за продажба на
топлинна енергия на потребители за битови нужди от ищеца „Топлофикация София“
ЕАД на потребители в гр.София, одобрени с Решение № ОУ- 021/22.04.2002г. и
Решение № ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР на основание чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ,
както и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца
на потребители в гр.София, приети с Решение по т.5 от Протокол № 35/11.11.2004г. и с Решение по т.7 от Протокол 45/15.09.2005г. на
Съвета на директорите на „Топлофикация София“ АД и одобрени с Решение №
ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР, ОУ – одобрени с Решение
№ ОУ-001/07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008г., както и сега
действащите ОУ – одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от
12.03.2014г. Посочва се още в исковата молба, че в раздел XI от ОУ от 2014г. – „Заплащане
на ТЕ“, чл.33, ал.1 бил определен реда и срока, по който купувачите на топлинна
енергия /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия. С приетите Общи условия с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на
ДКЕВР, в сила от 12.03.2014г., били регламентирани освен права, така и
съответните задължения на битовите клиенти, а именно – в чл.33, ал.1 от Общите
условия – „Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на Продавача“. С оглед цитираната разпоредба, ищецът за
отоплителен сезон 2014г. ежемесечно удостоверявал публикуването в интернет
страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия за месец февруари до
месец август включително /месеци, касаещи процесния
период/ в присъствието на нотариус, като били съставени констативни протоколи,
удостоверяващи явяването на нотариус и извършените действия по публикуване на
данни за дължими суми за топлинна енергия чрез осигуряване на интернет достъп
до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който
достъп се осъществявал чрез официалната уеб-страница на ищеца. Ответницата,
видно от извлечение от сметки за абонатен № ******, била използвала доставяната
от ищеца топлинна енергия за периода м.03.2013г. – м.04.2016г. и погасила част
от задължението си. На основание чл.139 от Закона за енергетиката,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл.139а. В настоящия случай за сградата - етажна собственост,
в която се намирал имотът на ответницата, бил сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем
сървисис“ ЕООД, в изпълнение на разпоредбата на
чл.138б от ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2, сумите за топлинна енергия за процесния имот за процесния
период били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – „Техем
сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение, в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба № 2/28
май 2004г. за топлоснабдяването, издадена от
Министъра на енергетиката и енергийните ресурси /обн.
ДВ, бр. 68/03.08.2004г./ За имота на ответницата били издадени изравнителни
сметки /индивидуални справки. Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи
на ищеца сумата 1328.30 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия и сума за
разпределение на топлинна енергия за периода м.03.2013г. – м.04.2016г. и сумата
200.97 лева – лихва за забава от
30.04.2013г. до 25.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата.
Претендират се разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ответницата счита исковете за неоснователни. Излага съображения, че била
абонат на дружеството-ищец от месец септември 2014г. Освен това, част от процесната сума била платена от нея още на 24.11.2014г. –
363.78 лева и на 15.01.2015г. – платени 318.83 лева. Оспорва представеното с
исковата молба Споразумение за разсрочено плащане от 24.11.2014г., като твърди,
че същото е нищожно, тъй като било сключено от неупълномощено лице и без нейно
знание. На последно място ответницата прави възражение за изтекла погасителна
давност за вземането на ищеца за периода от м.март 2013г. до м. декември 2013г.
Третото лице-помагач на страната на ищеца
– „Техем Сървисис“
ЕООД-гр.София не взема становище по исковете. В съдебно заседание не изпраща
процесуален представител.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и
взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 70/2017г.
по описа на Районен съд-Хасково се установява, че е издадена Заповед № 29/13.01.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Н.Г.Г., ЕГН
**********, да заплати на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата 1328.30 лева,представляваща дължима сума за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.С., ************, аб.
******, ведно с лихва за забава в размер на 200.97 лева за периода от
30.04.2013г. до 25.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.11.2016г.
до изплащане на вземането, както и сумата 30.59 лева – за държавна такса и 300
лева – юрисконсултско възнаграждение, като е посочено
в заповедта, че вземането произтича от неизпълнение на задължение за заплащане
стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.март 2013г. до м.април
2016г. вкл. /незаплатени дължими месечни суми за топлинна енергия, определени
по прогнозна консумация, както и стойността на изравнителните сметки за процесния период/. Срещу така издадената заповед за
изпълнение е постъпило възражение от длъжника на 20.02.2017г., което обуславя и
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск.
Като писмени
доказателства по делото бяха приети Съобщения към Фактура №
00561125479/31.07.2014г., № **********/31.08.2015г. и № **********/31.07.2016г.
и Извлечение от сметка от 25.10.2016г. за абонат: ****** с посочени суми за
енергия и дялово разпределение.
Видно от Удостоверение,
изх. № 68-00-1053/08.08.2013г., издадено от
Географска информационна система - София, е, че стар адрес – ул.“Суходолска“ № 2, блок 10, се отнася за многофамилна
жилищна сграда с два входа,отразена с идентификатор 68134.1108.190.4 в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, попадаща в кв.37 по
плана на м.“ЖК Красна поляна“, находяща се на
територията на район Красна поляна – Столична община, със следния настоящ
адрес:*** и вх.Б.
Представени бяха като
писмени доказателства по делото Протоколи от 12.03.2001г. и 26.03.2001г. от
Общо събрание на етажните собственици за
вземане на решение за сключване на договор с „Техем
Сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия, както и Договор № 457/03.04.2001г., сключен между „Техем Сървисис“ ЕООД и Етажна
собственост с адрес – гр.С., ж.к. „********“, бл.***, вх.А и Б, с предмет на
договора: доставка и монтаж от изпълнителя на термостатни вентили, термостатни
глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаването
на обща и индивидуални сметки.
Биле сключен и
Договор № У94/01.11.2007г. между „Топлофикация София“ АД и „Техем
Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, като се представиха и Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
клиенти в гр.София.
С Постановление за
възлагане на недвижим имот от 30.11.2012г., влязло в сила на 08.12.2012г.,
Частен съдебен изпълнител Георги Дичев,рег. № 781, е възложил върху ответницата
по делото Н.Г.Г., ЕГН **********,следния недвижим
имот: Самостоятелен обект с идентификатор 68134.1108.190.4.35, находящ се в сграда № 4,разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1108.190, при съседи по схема: на същия етаж: 68134.1108.190.4.36,
68134.1108.190.4.6, под обекта: 68134.1108.190.4.32, над обекта:
68134.1108.190.4.38, представляващ Апартамент № 35, находящ
се в гр.С., Район „*********“, ж.к. „********“, ул.“*********, със застроена площ
от 68.31 кв.м., с кубатура 194.68 куб. м., състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, при съседи: изток – апартамент от вх.А, запад – апартамент
№ 36 и стълбище, север –тревна площ, юг – тревна площ, заедно с мазе без номер
по документ за собственост, с площ 4.40 кв.м., при съседи: изток – мазе № 34,
запад – мазе № 36, север – коридор, юг – тревна площ, ведно с 1.51 % ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото.
Ищецът
„Топлофикация София“ ЕАД е изпратил до ответницата Н.Г. Писмо, изх. №
Г-12753/17.10.2014г., с което последната е уведомена, че, тъй като след
придобиването на собствеността върху апартамент № 35, находящ
се на адрес: ж.к. „Западен парк“, бл.10, вх.Б, не е предприела действия за
промяна на партида, на основание чл.61, ал.3 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в
гр.София, от м. септември 2014г. името й е вписано като титуляр на партида с аб. № ****** за заплащане на топлинна енергия. В писмото е
посочено още, че към 06.10.2014г. неизплатените задължения към ищеца за
посочения имот са в размер на 1263.86 лева, в т.ч. 1140.74 лева главница и
123.12 лева лихва, като ответницата е била поканена в 7-дневен срок от
получаване на писмото да намери начин за заплащане на задълженията. Било й е
указано, че за тяхното погасяване може да сключи споразумение за разсрочено
плащане.Такова Споразумение е било сключено на 24.11.2014г. между „Топлофикация
София“ ЕАД и ответницата Н.Г.Г. /подписано от лицето
А. Г. Г. като неин пълномощник/, с което страните са приели, че длъжникът има
непогасено задължение към кредитора за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот на
адрес: гр.С., ж.к.**********, с аб. № ******, в
размер общо на 1238.80 лева, от които 1104.02 лева – главница, представляваща
стойността на доставената незаплатена топлинна енергия за периода от
01.12.2012г. до 31.08.2014г. и 134.78 лева – лихва за забава, изчислена към
датата на подписване на споразумението. Със същото длъжникът е признал задълженията
си и е бил изготвен погасителен план, съгласно който още на датата на
подписване на споразумението – 24.11.2014г. ответницата е платила първата
вноска в размер на 320 лева.
По делото съдът
назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема
изцяло. От същото се установява,че отразените в счетоводството на ищеца дължими
суми за топлинна енергия от ответницата, не са платени. Няма данни през кои
месеци са въвеждани в информационната система на „Топлофикация София“ ЕАД изравнителните
сметки, изготвени от ФДР за имота на ответницата за процесния
период и на каква стойност са тези изравнителни сметки. Вещото лице заявява, че
не може да посочи дали приспаднатите суми /общо 529.86 лева/ от сумите по
издадените фактури за топлинна енергия / 1 858.16 лева/ са приспаднати
суми от въведените изравнителни сметки за суми за топлинна енергия или не. В.л.
посочва още, че размерът на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период – главница – общо и по отделни пера, както
са отразени в счетоводството на ищеца: топлинна енергия за отопление и за
дялово разпределение, съобразно действащите цени на топлинна енергия през процесния период, е 1 328.30 лева, както следва:
фактури за енергия: 1 839.36 лева и дялово разпределение: 18.80 лева
/всичко: 1 858.16 лева/. Салдото за главница е: 1 309.50 лева + 18.80
лева за дялово разпределение = 1 328.30 лева. По последната поставена задача е отговорило, че общият
размер на законната лихва върху главницата, за периода от 30.04.2013г. до
25.10.2016г. е на сума 200.97 лева.
По искане на ищеца бе
назначена и съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът
възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. От същото се
установява, че от фирмата за дялово разпределение „Техем
Сървисис“ ЕООД дяловото разпределение на топлинната
енергия за партида с аб. № ****** е извършено в съответствие с нормативната
уредба за процесния период на потребление. В.л. е
посочило, че от „Техем Сървисис“
ЕООД са изготвяни изравнителни сметки за процесния
имот,партида с абонатен № ******, имот в
гр.София, ж.к.“Западен парк“, бл.10, вх.Б,ап.35, както следва: индивидуална
справка за отопление и топла вода за период на потребление 01.05.2013г. –
30.04.2014г. от Йоана Николова – обща стойност на изравнителната сметка –
425.28 лева; индивидуална справка за период на потребление 01.05.2014г. –
30.04.2015г. от Йоана Николова, партида с абонатен № ******, за същия адрес –
обща стойност на изравнителната сметка – 330.60 лева; индивидуална справка за
отопление и топла вода за период на потребление 01.05.2015г. – 30.04.2016г. от Н.Г.Г., абонатен № ******, за посочения по-горе адрес – обща
стойност на изравнителната сметка – 349.72 лева. В.л. е посочило дължимите суми
за топлинна енергия, потребена от ответницата през процесния период по месеци – на общата стойност и по
компоненти, като е отразило, че същите са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Технологичните
разходи на топлинна енергия в абонатната станция са приспаднати при начисляване
на сумите за топлинна енергия и не фигурират в изравнителните сметки на
потребителите. Общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал
първоначална и последващи метрологични проверки.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
На първо място съдът
счита за безспорно обстоятелството, че от датата 08.12.2012г. ответницата е
собственик на недвижим имот, представляващ Апартамент № 35, находящ
се в гр.С., ж.к. „*********“, ул.**********, съгласно Постановление за
възлагане на недвижим имот от 30.11.2012г. на ЧСИ Георги Дичев, рег. № 781.
Спорно по делото е
обстоятелството придобила ли е ответницата качеството на клиент на топлинна
енергия на ищцовото дружество и страна ли е тя по
правоотношение с него, открита ли е била индивидуална партида на нейно име с
определен абонатен номер и ако да – кога е станало това, била ли е уведомена
ответницата, че е станала абонат на ищеца и има задължения към него. На
08.12.2012г. ответницата е станала собственик на процесния
имот. Според чл.61, ал.1 от действащите към
този
момент Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с
Решение № ОУ-001/07.01.2008г.на ДКЕВР, при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и
предишният собственик са длъжни да подадат в срока по чл.14 заявление за
откриване, промяна или закриване на партида по образец, като приложи документи
за собственост на имота, а съгласно ал.3 на чл.61, ако предишният собственик
или ползвател не закрие партидата си,продавачът събира дължимите суми от него
до откриване на партидата на новия собственик. Аналогични са и разпоредбите на
чл.61, ал.2 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
„Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г.
на ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1от ЗЕ, според които също в случай, че
предишният собственик или ползвател при промяна на собствеността или правото на
ползване не подаде в срок заявление за закриване на партидата си по
образец,продавачът /“Топлофикация София“ ЕАД/ събира от него дължимите суми до
откриване на партида на новия собственик, съобразно предоставения акт за
собственост. Няма спор по делото, че с Писмо, изх. № Г-12753/17.10.2014г.
дружеството ищец е уведомило ответницата, че след придобиването на
собствеността върху апартамент № 35, находящ се в
гр.С., ж.к.************, не е предприела действия за промяна на партидата, на
основание чл.61, ал.3 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.София, като от месец септември 2014г.
името й е вписано като титуляр на партида с абонатен №****** за заплащане на
топлинна енергия. Съдът приема, че писмото е стигнало до знанието на
ответницата, доколкото същото се представи от нея със становището по предявения
иск. Нещо повече - впоследствие, след получаване на писмото, на 24.11.2014г., ответницата чрез пълномощник
е подписала с ищеца Споразумение, с което е признала, че има непогасено
задължение към кредитора за доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот, аб. № ******, в общ размер от 1238.80 лева, от
които 1104.02 лева – главница и 134.78 лева – лихва за забава, изчислена към
тази дата, като страните са уговорили и погасителен план /размер на вноските,
дати на плащане/. Съдът кредитира това доказателство изцяло, въпреки
направените от ответницата възражения, че не е упълномощила лицето А. Г. Г. за
сключване на такова споразумение. Преди всичко не се представя въобще писмено
пълномощно, по което съдът да прецени с какви права е разполагал пълномощникът,
а освен това ответницата не отрича плащане по така подписаното споразумение, а напротив
- позовава се на такова плащане и черпи права от същото, видно от Становище,
вх. № 21131/13.09.2017г. От съдържанието на споразумението става ясно още, че
на датата на подписването му – 24.11.2014г., длъжникът /ответницата/ е платила
част от задължението си за главница и лихви, а именно – сумата от 320 лева. Или,
с така извършеното плащане на практика е признала още веднъж дълга си към ищеца,
който към датата на споразумението е станал в общ размер на 918.80 лева –
главница и лихви /тъй като страните са приели, че с това плащане се погасяват и
двата компонента на дълга и в този смисъл не би могла да се приложи поредността, предвидена в чл.76, ал.2 от ЗЗД – „Когато
изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват
се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата“. Видно от
заключението на вещото лице, след датата на споразумението от 24.11.2014г., от
дружеството ищец са били издадени две фактури за топлинна енергия за абонат ******
– Фактура № **********/31.08.2015г. със салдо главница – 298.57 лева и Фактура
№ **********/31.07.2016г. със салдо главница – 419.67 лева. Била е издадена и
Фактура № **********/31.005.2015г. за дялово разпределение, със салдо главница
18.80 лева. В.л. дава заключение, че отразените в счетоводството на ищеца
дължими суми за топлинна енергия и за дялово разпределение /общо 1328.30 лева/
не са платени от ответницата. Ето защо, съдът приема, че искът следва да се
уважи в пълния предявен размер от 1328.80 лева за главница, като се признае за
установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца посочената сума,
представляваща дължима такава за доставена и неплатена топлинна енергия и за
разпределение на топлинна енергия за периода от м. март 2013г. до м.април
2016г. вкл. Неоснователно съдът намира направеното от ответницата възражение за
изтекла погасителна давност на вземането на ищеца за периода от м.март до м.
декември 2013г., тъй като, съгласно чл.116 от ЗЗД давността се прекъсва с
признаване на вземането, а с подписаното на 24.11.2014г. Споразумение
ответницата е признала вземането на кредитора. От тази дата е започнала да тече
нова давност /чл.117, ал.1 от ЗЗД/, която към датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК на 29.11.2016г. не е изтекла.
Поради неизпълнение на
задължението от ответницата за заплащане в срок /в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят/ на ползваните услуги, ищецът е начислил
обезщетение за забава върху главниците за периода от
датата, следваща падежа на съответното
вземане. Видно от заключението на в.л. по ССЧЕ е, че размерът на
обезщетението за забава, начислено върху главницата от 1328.30 лева за периода 30.04.2013г.
– 25.10.2016г., възлиза на сумата от 200.97 лева, поради което искът за лихва за забава следва да се уважи в пълния предявен
размер.
Съгласно т.12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен
иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване
на заявлението по реда на чл.410 от ГПК ответницата е дала повод
за образуване на заповедното производство. Ето защо, следва да бъде ангажирана
отговорността на ответницата за сторените от ищеца разноски по Ч.гр.д. № 70/2017г.
по описа на Районен съд-Хасково в размер на 330.59 лева. Както вече бе
посочено, тяхното извършване е било необходимо с оглед поведението на ответницата.
С оглед изхода на
делото съдът намира, че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
и направените по настоящото дело разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а
именно – сумата 872 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
По предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, ул.“Ястребец“ № 23Б против Н.Г.Г., ЕГН **********,***, при участие на трето
лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, със седалище и адрес на управление –
гр.София, ул.“Проф. Г.Павлов“ № 3, искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД:
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на Н.Г.Г., ЕГН ***********, че
ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1328.30
лева, представляваща дължима сума за доставена, но незаплатена топлинна
енергия и за разпределение на топлинна енергия за периода м.03.2013г. –
м.04.2016г. за топлоснабден имот, находящ
се в гр.С., ж.к.***********, както и сумата от 200.97 лева - лихва за
забава за периода от 30.04.2013г. до 25.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.11.2016г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 29/13.01.2017г. за изпълнение
на парично задължение по чл.
410 от ГПК по Ч.гр.д. № 70/2017 год. по
описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Н.Г.Г., ЕГН **********,***, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София,
ул.“Ястребец“ № 23Б, сумата в размер на 1202.59 лева, от която 872 лева, представляваща направени
разноски по настоящото дело и 330.59 лева, представляваща направени разноски по
Ч.гр.д. № 70/2017г. по описа на Районен съд - Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.