Р Е Ш Е Н И Е

 

                                        Гр.София,23.03.2021 г. 

                                                           

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение,                                    ІV-А въззивен състав на осми февруари през две хиляди и двадесет и първа   година   в  публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                     мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

При секретаря И.Апостолова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гр. дело N102 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

                  Образувано е по въззивна жалба срещу решение от 14. 11. 2019 г. по гр. д. № 75174 от 2018 г. на Софийски районен съд, 78 състав, с което се ОТХВЪРЛЯ изцяло иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен от ищца „Т.С.” ЕАД, *** за признаване за установено, че ответника Т.Й.В., ЕГН: **********,*** му дължи следните суми:            1 504,34 лв. - стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода април 2015 г. - април 2017 г., 76,66 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата от 1 504,34 лв., за периода 14.06.2015г. - 15.05.2018г., 88,90 лв. - стойността на доставена услуга дялово разпределение за периода април 2015 г. - април 2017 г., 19,88 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата от 88,90 лв., за периода 14.06.2015г. - 15.05.2018г.

               Решението се обжалва  от ищеца. В жалбата си въззивникът излага съображения за незаконосъобразност на решението.Съдът отхвърлил претенцията,поради неоказване съдействие от третото лице помагач-Нелбо инженеринг за изготвяне на СТЕ .

                Моли да се отмени решението и се постанови ново,с което да се уважат исковете.Претендира разноски.

                По  жалбата не е постъпил  отговор от въззиваемата страна.

                Третото лице помагач на страната на ищеца не взима становище по жалбата.

            Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,приема за установено следното:               

                 Съобразно чл.149 ал.1 т.2 ЗЕ и чл.106 ал.1 т.2  от ЗЕЕЕ /отм./ -договорът за продажба на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа на писмени договори при общи условия,сключени между топлопреносното предприятие и потребителя ,извършващ стопанска дейност.Такъв писмен договор се изисква и съобразно чл.6 ал.1 от действащата тогава Наредба за ползване на топлинна енергия за производствени цели и за отопление,вентилация и горещо водоснабдяване на нежилищни сгради и помещения.По делото няма  представен договор за продажба на ТЕ за стопански нужди за съответния обект.Заведеният иск не е за признаване за установено,че ответникът дължи на основание договорни отношения,а на основание чл.59 ЗЗД-неоснователно обогатяване.Основанието е ясно заявено още със заявлението по чл.410 ГПК-заявява се ,че длъжникът се е обогатил без основание за сметка на дружеството и дължи да му върне онова,с което се е обогатил до размера на обедняването.

             Съставът на чл.59 ЗЗД включва обедняване на едно лице,обогатяване на друго,наличие на връзка между обедняването и обогатяването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите.Когато се твърди,че в отношенията между страните е било постигнато съгласие за извършване на определено действие,то е налице договорна отговорност и приложението на чл.59 ал.1 ЗЗД се изключва поради субсидиарния му характер.Само когато кредиторът не разполага с друг иск,той може да прибегне към чл.59 ал.1 ЗЗД.

Щом ответникът не е приел,не е подписал договор,да стане  небитов клиент ,то няма договорни отношения с топлопреносното предприятие и единствен иск остава субсидиарният по чл.59 ал.1 ЗЗД.Претенцията е такава по размер,каквато ищецът би получил от ползващото без основание тази услуга лице,ако помежду им беше сключен договор за стопански нужди.

             От допуснатата ССЕ се установява,че изравнителни сметки за процесния имот не са изготвяни.От доклада на вещото лице топлотехник,след разговор с представител на третото лице-помагач, се установява,че не се изготвят изравнителни сметки и главни отчети за обекта.Представител на СЕС ежемесечно отчитал показанията и ги подавал,поради което ежемесечните фактури на Топлофикация отговаряли на консумираното количество енергия. Видно от ССЕ общият размер на дължимите суми е 1593.24 лв.Претенцията на ищеца за този период е 1504.34 лв.Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност,което съдът намира за основателно  и изключва от 1504.34 лв.сумата 149.09 лв./начислени за месец април и май 2015 г./или остава сумата 1355.25 лв.Размерът на мораторната лихва върху тази сума е 61.24 лв.Суми за дялово разпределение не се дължат,такова не е извършвано.        

                   На  основание  чл.415 ал.1 ГПК,вр.чл.59 ал.1 ЗЗД  следва да се ангажира отговорността на ответницата,която  е консумирала  доставена топлинна енергия и  се е обогатила за сметка на топлопреносното предприятие за сумата 1355.25 лв. главница,61.24 лв.мораторна лихва,а до пълните предявени размери исковете следва да се отхвърлят,както и исковете за суми за дялово разпределение и лихви върху тях.

        Ищецът в заповедното производство има право на разноски и съдът ги определя на 69 лв.,в исковото производство е сторил разноски за държавна такса в размер на 176.38 лв. и 170 лв.разноски за вещо лице счетоводител.Съобразно уважената част на исковете ще се присъди сумата  290 лв.  

          Въззивникът  е сторил 105.08 лв.разноски за държавна такса.Съразмерно на уважената част на жалбата ще се присъди сумата 88 лв.

                На основание изложеното, Софийски градски съд

                                                                                                                    

                                                 Р  Е  Ш  И :

 

         ОТМЕНЯ решение от 14. 11. 2019 г. по гр. д. № 75174 от 2018 г. на Софийски районен съд, 78 състав,в частта с което се ОТХВЪРЛЯ  иска с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявен от ищеца „Т.С.” ЕАД, *** за признаване за установено, че ответника Т.Й.В., ЕГН: **********,*** му дължи следните суми: сумата 1355.25 лв. - стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода април 2015 г. - април 2017 г., сумата 61.24 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата , за периода 14.06.2015г. - 15.05.2018г.,  и вместо това

                                 П о с т а н о в я в а :

   ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, че ответника Т.Й.В., ЕГН: **********,***  дължи на„Т.С.” ЕАД, ***  следните суми: 1355.25 лв. - стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода април 2015 г. - април 2017 г.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 21.05.2018 г.до окончателното изплащане на главницата, сумата 61.24 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата , за периода 14.06.2015г. - 15.05.2018г.

              ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.           

             ОСЪЖДА Т.Й.В., ЕГН: **********да заплати на Т.С.” ЕАД, ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 69 лв.разноски в заповедното производство,сумата 290 лв.разноски в исковото производство и сумата 88 лв.разноски  пред въззивната инстанция.

             Въззивното решение не подлежи на обжалване.

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:              

                                                   

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                  2.