Р Е Ш Е Н И Е
№
*** , 09.06.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, IV– ти състав, в публично заседание проведено на девети юни през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАНЯ И.
при секретаря *** като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 2165 по описа за 2014г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
Закона за защита срещу домашното насилие.
Образувано е по повод предявена от М.Х.И. *** молба,
обективираща искане за постановяване на мерки за защита от домашно насилие
срещу извършителя В.И.Д. ***.
В
обстоятелствената част на молбата са заложени следните фактически твърдения,
обосноваващи търсената от молителката защита: страните съжителствли от 11
години , като имали три деца- *** на 10г. и близнаци- *** и *** – на 8г.
Обитавли жилище, придобито по време на съвместното им съжителство , което е на
името на молителката. Твърди се, че ответникът
от пет месеца започнал да упражнява върху нея физическо и психическо насилие .
Насилието било упражнено неколкократно, дори и в присъствие на децата, а в
пристъп на гняв- ударил и тях. Последният акт на насилие бил на 17.04.14г. и
продължил и на 18.04.14г. с отправяне на заплахи, при които настоявал да се
прехвърли собствеността на жилището на него. Дал срок на молителката, след
което казал, че ще запали апартамента , като дори е приготвил запалителна течност.Заявил
пред децата , че ще убие майка им и ще отиде в затвора, а те- в сиропиталище.
Заплашил молителката с убийство и отправил към нея обиди- “боклук, изрод, малоумна”,
че ще запали жилището и ще живее сам. Заплахите били сериозни и бил в състояние
да ги осъществи. Зачестили проявите на физическо
насилие и върху децата , като се обръщал към тях с думите “ мислете, не бъдете
изроди като майка си”, удрял ги с дръжката на ножа по главите, като това се
случило на 15.04.14г. вечерта. Карал децата също така да му сипват алкохол, а в
случай, че не различат виното от ракията, получавали наказание. Молителката
твърди, че на 29.01.14г. и на 07.02.14г. също и бил нанесен побой от ответника
с удари и ритници, от които имал синини по тялото и лицето, както и психически
тормоз , изразяващ се в обиди и заплахи за убийство .За случая прилага
медицинско.След последния акт на насилие
на 17.04.14г. напуснала дома и до момента заедно с децата живеят при
приятели. Потърсила съдействие и от полицията, за което бил съставен протокол.
Направено
е искане за прилагане на мерки по чл. 5 ал. 1, т. 1, 2,3, 4 и 5 от ЗЗДН. Представени ведно с молбата са
и писмени доказателства: декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН; социален доклад от
ЦСРИ за жени и деца , претърпели насилие-Център “Отворена врата” ; Протокол от
направено полицейско предупреждение; удостоверения за раждане на *** Д., *** Д.,
*** Д., медицински удостоверения за здравословно състояние на децата ,; съдебни
медицински от 29.01.2014г. и 07.02.2014г.
На осн. чл. 18, ал.1 ЗЗДН съдът е
постановил незабавна защита , като на осн. чл. 18, ал.1 ЗЗДН е постановил мерки
за закрила по чл. 5, ал.1, т.1 , т.2, т.3 , т.4 и т.5 от Закона , до
приключване на гр.д. № 2165/14г. на настоящия състав- именно задължил е
ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката М.Х.И. и спрямо децата
*** Д., *** Д. и *** Д. ; забранил е на ответника да приближава жилището
, обитавано от молителката и децата; определил е временно местоживеене на
децата при майката ; както и е задължил ответника да посещава специализирани
програми за извършители на насилие.
В отговор на молбата,
ответникът В.И.Д. е оспорил изцяло изложените
в молбата за защита фактически твърдения относно упражненото насилие.Твърди се,
че фактическите твърдения на молителката са вследствие на психическа
обремененост, настъпила при последната след смъртта на майка и. От този момент-
есента на 2012г. молителката била
сприхава, изнервена и с неадекватно поведение, проявявано освен спрямо
ответника, и към децата. Твърди се, че не полагала грижи за децата и ги
оставяла сами, включително и късно вечерта, както и че не им готви. Твърди се, че на 19.04.14г. молителката безпричинно
е подала сигнал за насилие над нея и децата до полицията, а след това се е изнесла от общото жилище ,
като не давала на ответника да чува децата.Твърди се, че неоснователно не допхускала
бащата да се види с децата си и същите са държани в неизвестност от него. Моли
молбата да бъде изцяло отхвърлена. Претендира разноски. Представя
доказателства, именно- копие на жалба до РП-Плевен, сигнал до ДСП”Закрила на
детето”-*** и Заверено копие от
У,ведомление до Директора на ***, както и копие на искова молба във връзка със
спор между страните относно родителските права, издръжката и местоживеенето на
децата.
В хода
на проведените по делото съдебни заседания, молителката поддържа молбата си за защита в цялост и моли да бъдат предприети мерки за защита
срещу ответника.
Ответника, чрез процесуален
представител адв. *** от ПлАК поддържа
предприетото в депозираният отговор оспорване на искането за защита и моли за
отхвърляне на същото.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните
и се установява от представените по делото удостоверения за раждане , че
страните по делото са родители на децата *** *** Д., ЕГН **********, *** *** Д.,
ЕГН ********** И *** *** Д., ЕГН ********** .
Видно от представените два броя медицински удостоверения за пред съда -
№51/14г. и № 67/14година е , че при прегледа на М.И. на 31.01.14г. е установен оток и кръвонасядане на коляното
на десния крак, причиняващ ограничени и болезнени движения , представляващ
резултат от тъпи травми , както и че при прегледа и на 10.02.2014г. са установени оток и кръвонасядания по лицето
, спукване на долен ляв орбитален ръб, кръвоизлив в синуса на горната челюст в ляво, за които се
твърди да са причинени от ответника.
Представени и приети по делото са Амбулаторни листове № 241/14.02.14г. и
№242/14.02.14г. , установяващи хематоми на децата *** Д.- на 9г. и *** Д., ЕГН **********.Представено
по делото е и Експертно решение №509/28.05.12г. на ДЕЛК , удостоверяващо заболяване
“ умерена умствена изостаналост” на детето *** *** Д.. Представена по делото са
и други писмени доказателства, неотносими към спора.
Отдел
“Закрила на детето” при ДСП-Плевен, в
изготвения и представен по делото доклад дава становище , че от извършеното от
служители на дирекцията социално проучване и психологическа оценка на децата ,
може да се направи извода , че молбата за защита е основателна. Предлага се на
съда да я уважи и да предостави исканата защита. Ведно с доклада, по делото е
представена и приета и психологическа оценка
на децата , изготвена от “Център за социална рехабилитация и интеграция
за жени и деца , преживели насилие”, видно от която е , че на база
изследванията е заключено, че в периода м. февруари-април 2014г. ответникът В.Д.
е упражнявал психическо и физическо насилие спрямо молителката, като децата са
присъствали на конфликтите между родителите.
В с.з.
изготвеният доклад и оценка се поддържат от представител на Д”СП”-Плевен .
По делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите Р.И.Д., П.К., Н.Й. и разпит на
детето *** *** Д., навършило 10 години.
В
показанията си св. Й. заявява за случай
на физическо и психическо насилие от страна на бащата и ответник в
производството както по отношение на молителката, така и спрямо децата. Описва
конкретни случаи , при които е видяла децата с насинени участъци от тялото ,
причинени от бащата. За последно била свидетел на упражнено от ответника
психическо насилие спрямо молителката от 17.04.2014г., повод за което бил спор
за жилището им, а преди това на 15.04.14г. видяла едно от децата с насинено
око.
При изслушването си детето *** Д. заявява, че е удряно от бащата, както
и че двамата му братя също са удряни. Споменава , че бащата е удрял майката с
юмруци в челото. При последните си срещи с бащата заявява , че не се страхува
от него.
Свидетелите Д. и К., съответно брат и майка на ответника по делото, са
категорични , че не са присъствали на случай на упражнено от страна на
ответника насилие нито върху децата, нито спрямо молителката. Не отричат за конфликт
между страните, за който смятат, че се дължи на поведението на молителката.
Предвид така установеното
от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За квалифирането на даден
акт на насилие като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от закона
изисква той да се изразява под формата на физическо, емоционално, психическо,
икономическо или сексуално насилие, както
и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на
личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище. От всички представени по делото доказателства, безспорно
се установява, че молбата, подадена на 09.05.2014г., е в едномесечния срок от
твърдяния пореден акт на домашно насилие
– на 17-18.04.2014г., т.е. същата е допустима, съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН.
Установи се, че ответникът и молителката са лица във фактическо съпружеско
съжителство – основание за активната легитимация на молителката по чл. 3 т. 2
от ЗЗДН. На база представената декларация от молителката, сочеща упражнено
психическо, емоционално и физическо
насилие спрямо нея , като последният акт- осъществен на дата 17.04.2014г. ,
съдът приема на осн. чл. 13 ал. 2 т.3 от ЗЗДН, че действително е налице такова насилие
от ответника на посочената дата. Наличието на такива действия спрямо
молителката изцяло
се потвърждава от събраните по делото
писмени доказателства - именно цитираните медицински свидетелства и други медицински
документи, касаещи здравословно състояние и на децата . С оглед на последните и
констатациите, отразени в тях, както и предвид показанията на свидетелката Й. и
тези на детето *** Д., изслушано пред съда в присъствието на социален работник,
съдът направи извода си досежно
цялостната основателност на молбата за защита, с която е сезиран. Относно
показанията на свидетелите Р.Д. и П.К., съдът не кредитира последните относно
релевантните за спора факти, отчитайки възможната им заинтересованост от изхода
на спора предвид близката им роднинска връзка с ответната страна, а в
останалата част, показанията на последните установяват факти, които не касаят
настоящото производство между страните.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо , емоционално или икономическо насилие , както
и опитът за такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или
родствена връзка или които обитават едно жилище. Съдът счита, че действията на
ответника спрямо молителката и трите им деца , осъществени на дата 17. и
18.04.2014година , както и започнали много преди това и представляващи едно
повтарящо се във времето състояние, предхождащо последния твърдян акт на
насилие, представляват именно акт на домашно насилие по смисъла на
закона- физическо, психическо и
емоционално насилие, осъществено от
ответника спрямо молителката и децата
им.
С оглед
разпоредбата на чл. 2, ал.2 ЗЗДН , гласяща , че психическо и емоционално
насилие върху дете е и всяко насилие , извършено в негово присъствие, и предвид
гласните и писмени доказателства за травматични увреждания по децата, и като
взе предвид становището на представител на ДСП-Плевен,
изразено в съдебно заседание, а и в писмения доклад по делото, съдът намира, че
молбата е основателна и по отношение на децата.
По отношение на
поисканата с молбата мярка за защита от домашно насилие по чл. 5, ал.1,
т.4 от ЗЗДН , съдът намира , че същата
не следва да бъде уважавана с оглед законовата забрана за това, когато между
страните е налице висящото производство за предоставяне на родителски
права, режим на лични отношения , местоживеене и издръжка на децата – именно
гр.д. № 2331/14г. на ПлРС , за което са налице представени по делото
доказателства .
На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН, следва да
бъде наложена глоба в размер на 200 лв. Следва да бъде указано на ответника, че
при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали нарушението,
следва да го задържат и да уведомят
прокуратурата за това.
При този изход на делото, и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на ПлРС.
Разноски по делото не са претендирани от молителката и такива не
следва да и бъдат присъждани. Предвид основателността на молбата за защита , на
ответника не се следват разноски в настоящото производство.
Мотивиран от така
изложените съображения, Плевенският районен съд
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5 ал. 1 т. 1 , т.2, т.3 и т.5 от Закона за защита от домашното насилие,
както следва :
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗСДН, В.И.Д. ***
с ЕГН **********, *** , да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.Х.И. ***
и децата *** *** Д., ЕГН **********, *** *** Д. с ЕГН ********** и *** ***
Д. с ЕГН ********** , живущи на същия адрес.
ОТСТРАНЯВА на осн. чл. 5, ал.1, т.2 от ЗЗДН за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА , В.И.Д. *** с ЕГН **********, от съвместно обитаваното
с М.Х.И. *** , жилище в ***, *** .
ЗАБРАНЯВА на
осн. чл. 5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на В.И.Д. *** с ЕГН ********** , да приближава жилището в ***, ***
, ЗА СРОК ОТ ОСЕМ МЕСЕЦА.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 5, ал.1, т.5 от ЗЗДН В.И.Д. *** да посещава специализирани
програми за извършители на насилие в център “Отворена врата”-***, ***.
ОТХВЪРЛЯ молбата на М.Х.И. *** по
чл. 5, ал.1, т.4 от ЗЗДН относно
определяне временното местоживеене на децата *** *** Д., ЕГН **********, *** *** Д. с ЕГН **********
и *** *** Д. с ЕГН ********** при майката като пострадал родител , поради висящия
спор за родителски права и издръжка между страните .
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановената мярка
за закрила на осн. чл. 14 ал. 2 от ЗЗДН.
ЗАПОВЕДТА и решението, на осн. чл.16 ал.3 от ЗЗДН, да се връчи и изпълнява от полицейските органи по местоживеене на
молителката и на ответника.
В СЛУЧАЙ НА НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на заповедта, В.И.Д.
***, да бъде задържан незабавно на осн.
чл.21 ал.2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 5 ал. 4 и чл.11 ал.2
от Закона срещу домашното насилие, В.И.Д. ***, да заплати по сметка на ПлРС глоба в размер на 200.00 лв. и държавна такса в размер на 50.00 лв. по сметка на ПлРС.
Решението може да се обжалва пред ПлОС
в 7-мо дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: