Решение по дело №696/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 424
Дата: 1 юли 2020 г. (в сила от 1 юли 2020 г.)
Съдия: Тони Петков Гетов
Дело: 20201100600696
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 01 юли 2020

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, НО, V въззивен състав в публично заседание на двадесет и девети май двехиляди и двадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА    ЧОЧКОВА                                                                                     ЧЛЕНОВЕ :        ТОНИ ГЕТОВ

                                                                                                                                        АДРИАНА АТАНАСОВА                                                                                                                                                             

при секретаря Гергана Цветкова и в присъствието на прокурора Емил Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Гетов ВНОХД № 696 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 10.10.2019 г., Софийският районен съд, Наказателно отделение, 7-ти състав по НОХД № 6363/2018 г. на същия съд е признал Б.К.П., за невиновна в това, че за периода от неустановена дата до 20.11.2012 г. в гр.София, в качеството на длъжностно лице /частен съдебен- изпълнител с рег. № 777 при КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд/ при условията на продължавано престъпление – с три деяния, които  осъществяват  поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, присвоила чужди пари, а именно паричната сума в размер на  5 766.08 лева,  собственост на Е.Е.  О.  и 1122.43 лева, собственост на Д.Т.Б., поверени и да ги управлява, както следва:                                                                                                                           1. На неустановена дата за времето от началото на месец септември 2012 г. до 20.11.2012 г. в град София, в качеството си на длъжностно лице – частен съдебен изпълнител с рег. № 777 при КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, присвоила чужди пари – сумата от 4 643.65 лева , собственост на Е.Е.О., поверени и да ги управлява;                                                                                                                                             2. На 18.10.2012 г. в град София в качеството си на длъжностно лице – частен съдебен изпълнител с рег. № 777 при КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, присвоила чужди пари – сумата от 1 122.43 лева , собственост на Е.Е.О., поверени и да ги управлява;                                                                                                           3. На 18.10.2012 г. в град София в качеството си на длъжностно лице – частен съдебен изпълнител с рег. № 777 при КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, присвоила чужди пари – сумата от 1 122.43 лева , собственост на Д.Т.Б., поверени и да ги управлява,                                                                                                    поради което на основание чл. 304 от НПК я е оправдал по повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.                                                     Със същата присъда е отхвърлил изцяло като недоказан предявените от Е.Е.О. и Д.Т.Б. граждански искове срещуБ.К.П. в размер на 5 766.08 /на Е.О./ и 1 122.43 лева /на Д.Т.Б./.                                                                                                                                                  Срещу така постановената присъда в законоустановения срок е постъпила жалба от частните обвинители Е.О. и Д.Б. чрез повереника им, като се твърди, че е неправилна и необоснована, постановена в противоречие със събраните по делото доказателства и неизяснена фактическа обстановка. Прави се искане присъдата да бъде отменена или делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В допълнението към въззивната жалба се твърди, че районният съд неправилно е анализирал събраните по делото доказателства, въз основа на които е достигнал до неправилни изводи. Изтъква се, че съдът неправилно е приел, че авторството на деянието не е доказано по безспорен начин, че подсъдимата е осъществила от субективна и обективна страна деянието, за което и е повдигнато обвинение. Излагат се доводи, чеБ.П. е осъществила изпълнителното деяние на престъплението присвояване и се е разпоредила с чуждо имущество, като според частните обвинители това е доказано, тъй като същата не е превела към правоимащите лица процесните пари, а ги е задържала, като така е установила свое владение и е попречила на последните да се ползват и разпореждат с тях.                                                                                                                                        С жалбата не се депозират искания за попълване на доказателствения материал.     В съдебно заседание от 25.02.2020 година въззивният съд по реда на чл. 327 и сл. от НПК, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред въззивната инстанция, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.                                                                                                                  В съдебно заседание повереникът и частните обвинители Е.О. и Д.Б. не се явяват, изпращат молба, с която молят делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие.                                                                                                                                       Прокурорът при СГП моли присъдата да бъде потвърдена като правилна. Поддържа, че в мотивите на районния съд при правилно установена фактическа обстановка  е достигнал до верен извод, че не се установява по безспорен начин подсъдимата да е осъществила състава на инкриминираното деяние. Посочва, че липсва несъмнена доказаност на повдигнатото обвинение в частта относно изпълнителното деяние, тъй като не се е доказалоБ.П. да е присвоила инкриминираната сума и да е променила отношението си към повереното и имущество в качеството и на ЧСИ. С оглед на което държавното обвинение счита, че подсъдимата не е осъществила състава на длъжностно присвояване от обективна страна.                                                              Защитникът на подсъдимата изразява становище в посока да се потвърди постановената присъда. Поддържа, че съдът е издал своя акт след като е направил своите фактически и правни изводи, въз основа на пълен анализ на доказателствената съвкупност, като съдът правилно е оценил доказателствата и е приложил закона. Излагат се доводи, че държавното обвинение не е доказало обективната и субективната страна на инкриминираното деяние, че първостепенният съд правилно е констатирал, че не са извършени навреме процесуално-следствените действия, които е трябвало да бъдат извършени по време на досъдебното производство. Защитата излага твърдения, че не са се ангажирали доказателства в посока, че подсъдимата е теглила пари от специалната сметка в лично качество, с което се установява липса на неопровержими доказателства за осъществен състав на повдигнатото и обвинение.                                                        Подсъдимата моли да бъде потвърдена оправдателната присъда.                            Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, намира за установено, че атакуваната присъда и правилна и законосъобразна.                  Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. С оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново, още повече че и доказателствената съвкупност не е допълнена във въззивното производство.             При постановяване на съдебния акт  първостепенният съд е обсъдил задълбочено събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и способи за доказване: показанията на свидетелите - Е.О. /съдържащи се на л. 13 – 14, л. 168 и  л. 194 от том I, както и л. 188 от том II, всички от досъдебно производство/, Д.Б. /намиращи се на л. 15 – 16, л. 39 и  л. 166 от том I от досъдебно производство /, Р.В./намиращи се на л. 8 – 9 от том II от досъдебно производство/, К.Б./съдържащи се на л. 109, том II от досъдебно производство/, М.М. /намиращи се на л. 189 от том II от досъдебно производство/ и Е.Ц./намиращи се на л. 13 от том II от досъдебно производство/, всички горецитирани показания са прочетени и приобщени на основание чл. 373, ал. 1 във вр. с чл. 372, ал. 3  от НПК,  писмени доказателства и доказателствени средства – изпълнително дело № 20067770400063/2006 г. /отделен том, приобщен към наказателното производство/, копие от протокол за разпределение на сумите, постъпили в резултат на извършена публична продан по горепосоченото изпълнително дело / л. 26 – 27 от том I от досъдебно производство/, платежно нареждане за 30 000 лева в полза на А.Я./л. 33 от том I от досъдебно производство/, платежно нареждане за 35 000 лева в полза на частния обвинител и граждански ищец – Д.Б. /л.38 от том I от досъдебно производство/,  заверено копие от Решение от 05.10.2010 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело № 11/2010 г. /л.44 - 47 от том I от досъдебно производство/, справка с изх. № 304 – 1993/22.06.2011 г. на ОББ /л.62 от том I от досъдебно производство/, извлечение от банкова сметка *** П. / л.63 - 106 от том I от досъдебно производство/, справка с изх. № 201-340/27.04.2011 г. на ОББ /л.107 от том I от досъдебно производство/, вносни бележки в полза на ЧСИ / л.109 - 113 от том I от досъдебно производство/, заверено копие от доклад на Министерството на правосъдието, ведно с жалбите от Д.Б. /л.37- 40 от том II от досъдебно производство/, заверено копие от Решение на ВКС № 144 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 151/2011 г. /л.65- 66 от том II от досъдебно производство/, декларация отБ.П. /л.68 от том II от досъдебно производство/, заверени копия от доклад и протоколи от описи и запечатване на служебния архив на ЧСИ П. /л.114 - 143 от том II от досъдебно производство/, доклад от инспектората на МП /л.148 - 156 от том II от досъдебно производство/, платежно нареждане в полза на частния обвинител и граждански ищец – Е.О. /л. 177 от том II от досъдебно производство/,  писмена справка с изх. № 103512- 17/ 06.02.2017 г. на ОББ /л. 196 от том II от досъдебно производство/ и справка за съдимост наБ.П. /л. 27 от съдебно производство/, протокол за извършен личен обиск /л. 127 от том I от досъдебно производство/, способи за доказване – заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза /л. 169 - 171 от том I от досъдебно производство/, заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза /л. 19 - 32 от том II от досъдебно производство/, заключението на вещото лице по  допълнително изготвената съдебно-счетоводна експертиза /л. 98 - 101 от том II от досъдебно производство/, заключението на вещото лице по втората  допълнително изготвена съдебно-счетоводна експертиза /л. 220 - 222 от том II от досъдебно производство/,  заключението на вещото лице по третата  допълнително изготвена съдебно-счетоводна експертиза /л. 233 - 244 от том II от досъдебно производство/.                                                           Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал като споделя доводите и съображенията му.                        От приобщените показания на свидетелите – Е.О. и Д.Б. се установява безспорно, че подсъдиматаБ.П. в качеството си на частен съдебен изпълнител е образувала изпълнително дело № 20067770400063/2006 г. по изпълнителен лист, издаден в полза на ОББ  срещу длъжниците посочените свидетели, във връзка с необслужван ипотечен кредит, отпуснат от банката в размер на 83 000 лева, за закупуване на недвижим имот. От показанията на свидетелите става ясно, че последните са спрели да изплащат вноските на ипотечния си кредит, с оглед  на което им е образувано горепосоченото изпълнително дело, с течение на което имотът е бил продаден на публична продан. О. и Б. излагат информация, че сумата от продажбата на имота била получена по специална служебна сметка, след което бил съставен протокол за разпределение на получените суми след продажбата на имота, като съгласно него след удовлетворението на кредиторите и другите присъединени взискатели остатъкът от получената сума е следвало да се възстанови на свидетелите, като ЧСИ П. е изплатила частично сумите, които е следвало да бъдат върнати на свидетелите. Като първоначално свидетелката Е.О. държала остатъчната парична сума да и бъде преведена по сметка с титуляр нейния брат – А.Я.. Показанията на свидетелите в своята цялост са последователни, достоверни, кореспондират изцяло с доказателствената съвкупност и като такива настоящата съдебна инстанция ги кредитира изцяло.                                                                                                                                                      Приобщени са още показанията на Р.В.и М.М., които излагат информация във връзка с осъществена на ЧСИ П. финансова проверка, като свидетелите поддържа описаното като констатации в доклада. Свидетелят В.  твърди, че наличността по специалната сметка на ЧСИ П. е по-малко сравнение със средствата постъпили по изпълнителното дело. Посочват се твърдения, че в своя декларация ЧСИ П. е посочила, че част от постъпилите средства се съхраняват в каса, като свидетелят В. посочва, че към периода на 2009 – 2010 година съдебните изпълнителни са имали възможност да прехвърлят средства от специалната си сметка в каса, дава информация, че не се е установил начинът по който част от паричните средства са прехвърлени от специалната сметка към съхранение в каса. Настоящата инстанция кредитира изцяло дадените от св. В.  и св. М. показания, намира същите за достоверни и подкрепящи се от събрания доказателствен материал и по-специално доклада за извършена проверка от инспектората към Министерството на правосъдието.    В показанията, дадени по време на досъдебното производство, свидетелят К.Б.излага сведения, свързани с достъпа до касата на ЧСИ П., като се твърди, че той също е имал достъп до касата, но свидетелят не се сеща дали са се съхранявали парични средства от процесното изпълнително производство. Излагат се твърдения, че не е незаконосъобразно съхранението на парични средства от изпълнителни дела в каса съгласно ЗЧСИ. Свидетелят дава информация, че ЧСИ П. е превела по личната сметка на О. сума, чиито размер не знае със сигурност, непосредствено преди да и бъдат отнети правата като ЧСИ.                                                                                             Свидетелката Е. Ц., разпитана в хода на досъдебното производство, дава информация относно заеманата от нея длъжност като управител на „Б.Х.“, като твърди, че не е запозната с извършен превод от страна на ЧСИБ.П..      От приобщените писмени доказателства в настоящето производство се черпи информация за образуването и протичането на изпълнителното производство, с което е бил продаден на публична продан имота на частните обвинители, както и за протеклите дисциплинарни производства и установените нарушения от страна на компетентните органи във връзка с изпълнителното производство, а именно  липсата на парични средства по специалната сметка, която се открива във връзка с осребряване на имущество на длъжника, както и неизпълнението на задължението за откриване на специална сметка за начисляване на лихва върху средствата от предприетите действия по осребряване на имущество. От приобщените платежни нареждания и банкови извлечения се установя движението на паричните средства по специалната банкова сметка *** П., както и каква част от паричните средства е върнала на частните обвинители. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция се присъединява към първостепенния съд относно кредитирането на писмени доказателства по делото, счита същите за достоверни и подкрепящи се от останалия доказателствен материал по процесния случай.                                  Правилно районният съд е дал вяра и на заключението на изготвената по делото съдебно – икономическа експертиза, която има за задача да даде заключение във връзка с дължащия се размер на дължимите суми на двамата частни обвинители. Същата е изготвена обективно и компетентно и няма причина да не бъдат кредитирани от съда.       В настоящето наказателно производство са изготвени четири съдебно-счетоводни експертизи, които установяват движението на паричните суми по различните изпълнителни дела по специалната сметка на ЧСИ П., както и точният размер на паричните средства, които  подсъдимата следва да изплати на частните обвинители, както и размерът на надчислената такса на същите. Настоящата инстанция кредитира изготвените съдебно-счетоводни експертизи като обосновани и достоверни, а и неоспорени от нито една от страните.                                                                                                        С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходима да посочи следното:                                                                                                                                    Направените възражения във въззивната жалба са свързани с твърдения, че първостепенният съд е игнорирал доказателства и че подсъдимата е осъществила състава на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна. По процесния случай е събран солиден доказателствен материал по време на досъдебното производство, извършени са множество експертизи, разпитани са свидетели и въпреки извършените процесуално-следствени действия, съобразно приобщената доказателствена съвкупност настоящата инстанция не намира, че е установено по един безспорен и категоричен начин от обективна страна, че е осъществен състава на длъжностно присвояване от страна на подсъдимата. Въззивният съд намира доводите на повереника на частните обвинители за неоснователни, същите са общо описани и неконкретизирани. Тъй като са свързани с наличието на обективните признаци на инкриминираното деяние, настоящата инстанция ще ги обсъди подробно при анализа на  правната страна на извършеното деяние.             При така установената фактическа обстановка предходната инстанция напълно обосновано от правна страна е приела, че подсъдиматаБ.П. не е осъществила с действията си обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 201, вр. с чл. 26 от НК.                                                                           Настоящата инстанция счита, че не са осъществени всички обективни признаци на инкриминираното деяние. От обективна страна, за да бъде осъществен основният състав на престъплението длъжностно присвояване  по чл. 201 от НК законът изисква специфично качество на субекта на престъплението, а именно да бъде длъжностно лице. В чл. 93 от НК се съдържа легална дефиниция за длъжностно лице, като в същия член в б. „б“ са уредени специфчини хипотези на лица, които отговарят на критериите по чл. 93, т.1, в това число са и частните съдебни изпълнители, като логиката на закона са публичните функции,  които изпълняват и са им възложени. В настоящия случай безспорно установено е, че подсъдиматаБ.П. е частен съдебен изпълнител и  притежава качеството длъжностното лице по смисъла на НК. От обективна страна следва да бъде установено и отношението на субекта към предмета на извършеното инкриминирано деяние, а именно че чуждите вещи са връчени или са поверени за пазене или управление в това му негово качество. Установява се категорично, че подсъдимата П. в качеството си на ЧСИ е образувала изпълнително дело № 20067770400063/2006 г.  по изпълнителен лист, издаден в полза на ОББ, срещу длъжниците и настоящи частни обвинители и граждански ищци – Е.О. и Д.Б.. Налице е още и другият обективен признак предмет на престъплението, а именно пари, които се намират при длъжностното лице и са му поверени да ги управлява. Доказано е, че след извършване на предприетата публична продан, постъпване на паричните средства по специалната сметка на частния съдебен изпълнител, подсъдимата П. изготвила протокол за разпределение на сумите, постъпили след извършената публична продан, съгласно който подсъдимата следвало да възстанови остатъка от паричните средства постъпили от публичната продан след удовлетворението на кредиторите и взискателите, а именно на Б. 49 228.97 лева и на О. 57 089.10 лева. Като от събрания доказателствен материал е видно, че ЧСИ П. не е изплатила наведнъж остатъка от паричните средства на длъжниците, за което спрямо същата по жалба на Б. са образувани дисциплинарни производства от камарата на ЧСИ, като са и били наложили дисциплинарни наказания „глоба“ и „лишаване от права“. Съобразно приобщения доказателствен материал е установено, че подсъдимата е изчислила неправилно дължимите и от страна на частните обвинители такси по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ. С оглед на което се установява, че дължимата сума е била във владение на подсъдимата, както стана ясно, че ЧСИ П. е извършила нарушение като не е изпълнила навреме и в цялост връщането на дължимата на длъжниците сума. В тази връзка първостепенният съд правилно е приел, че за да е налице изцяло осъществяване на обективната страна на длъжностно престъпление следва да бъде налице и признака присвоителните действия или действията на своене или разпореждане с инкриминираната сума да бъдат направени в личен или чужд интерес. С оглед на което изпълнителното деяние, с което подсъдимата, която в качеството си на длъжностно лице е управлявала паричните суми, следва да се е разпоредила с повереното и имущество като със свое, като отнема правото на правоимащия да се ползва от него и сама извлича ползи и облаги за себе си или за друго трето лице. С оглед на формулираното в закона изпълнително деяние, за да бъде прието безспорно, че е  осъществено изпълнителното деяние, при повдигане на обвинение следва да бъде подробно описано естеството на разпоредителните действия и да бъдат индивидуализирани по време, място и начин на извършване. В настоящия случай държавното обвинение е посочило, че присвоителните действия се състоят в липсата на паричните средства по специалната сметка, създадена във връзка с дейността на ЧСИ, което твърдение, не може да установи по един категоричен начин, какъвто се изисква за постановяване на осъдителна присъда, а именно че става въпрос за извършени присвоителни действия, тъй като самата констатация за липса на парични средства или друг вид вещи не води до еднопосочен и категоричен извод за присвояване от страна на длъжностното лице, тъй като тази липса може да се дължи на различни причини.  С оглед на което за да е осъществен съставът на длъжностно присвояване следва наред с констатираната липса да бъде доказано по безспорен начин, че  длъжностното лице се е разпоредило с паричните средства в свой интерес или в интерес на друго лице. Не бъдат ли доказани по несъмнен начин такива действия съдът следва да постанови оправдателна присъда. В процесния случай настоящата инстанция се присъединява към разсъжденията на първостепенния съд относно обстоятелства, че по време на досъдебното производство компетентните органи не са предприели навременни действия, за да констатират дали процесните парични средства са се държали действително в отделна каса, извън специална сметка на ЧСИ П., с оглед на което съществува възможност това твърдение да отговаря на обективната истина. Недоказаността на обвинението се проявява и в обстоятелството, че в представените доказателства, доказателствени средства и способи за доказване при проследяване на движението на различни парични средства по специалната сметка на ЧСИ П. не се установи парични средства да бъдат отклонявани за различни цели освен водените изпълнителни производства. В множеството доказателствена съвкупност се установява наличието на направен превод, който произхожда от страна на ЧСИ П. към търговско дружество, като във връзка с превода е разпитана и свидетелката Ц., но от разпита на свидетелката не може да черпи информация в посока на осъществяване на престъпното деяние, тъй като последната не дава информация, която да е от съществено значение за настоящето производство, а и не са ангажирани доказателства в посока на изследване на извършения превод. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че настоящата инстанция счита, че държавното обвинение неправилно е определило датата 18.10.2012г. за дата на довършване на изпълнителното деяние на длъжностното присвояване относно присвояването на паричните средства от начислена такса, дължаща се на основание чл. 26 от ТТЗЧСИ. С оглед на гореизложеното и на правилото, че присъдата не може да почива на предположения и обвинението следва да бъде доказано по несъмнен начин настоящата инстанция се солидаризира изцяло с първостепенния съд относно изводите му за липсата на категорично доказана съставомерност на инкриминираното деяние.                                              Настоящият въззивен състав счита, че с оглед на недоказаността на повдигнатото обвинение от обективна страна, не следва да бъде обсъждано наличието на субективна страна на инкриминираното деяние.                                                                        Предвид изхода на делото съдът е дал законосъобразен отговор и във връзка с предявения гражданския иск, който следва съдбата на обвинението.                                               В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за нейното изменение или пък за отмяна, поради което и на основание чл. чл.334, т.6 от НПК СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V въззивен състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 10.10.2019 г. по НОХД № 6363/2018г. на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 7 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                

                                                                                                          2.