Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2109 20.11.2018 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXII-ри административен състав,
на двадесет и шести октомври две хиляди и осемнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.С.
като разгледа
докладваното от съдията Колева административно дело № 1465 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145-178 от АПК, във връзка с чл.73,
ал.4 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на Община Карнобат, гр.Карнобат, бул. „България“ №
12, представлявана от кмета Г.Димитров, против решение № РД-02-36-484/15.05.2018г.
на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител
на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 (УО
на ОПРР 2014-2020), с което е приключен сигнал с рег.№ 267 от Регистъра на
сигнали и нередности в Главна дирекция „Градско и регионално развитие“ (ГД ГРР)
на Министерство на регионалното развитие и благоустройство
(МРРБ), във връзка с установено нарушение при възлагане на обществена поръчка
чрез открита процедура с предмет: „Инженеринг – изготвяне на инвестиционни
проекти във фаза работен проект и изпълнение на СМР, съгласно одобрени работни
проекти, включително упражняване на авторски надзор на публични административни
сгради в град Карнобат, във връзка с изпълнение на проект BG16RFOP001-2.001-0144, по обособени позиции: № 1. Обновяване
и внедряване на енергоспестяващи мерки в сграда на общинска администрация
гр.Карнобат, бул.„България“ № 12 - прекратена;
№ 2 Обновяване и внедряване на
енергоспестяващи мерки в сграда на общинска администрация гр.Карнобат,
бул.„България“ № 11; № 3 Обновяване
и внедряване на енергоспестяващи мерки в сграда на общинска администрация
гр.Карнобат, ул.„Граф Игнатиев“ № 2; № 4
Обновяване и внедряване на енергоспестяващи мерки в административна сграда,
находяща се в гр.Карнобат, „Производствена зона - Север“, финансиран по ОПРР
2014-2020 чрез договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) с
№ BG16RFOP001-2.001-0144-C01, с който сигнал е наложена финансова корекция за установена нередност по
т.9 “Неправомерни критерии за подбор и/или критерии за възлагане, посочени
в обявлението за поръчката или в документацията за участие“ от приложение № 1
към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, приета с ПМС № 57 от
28.03.2017г., обн., ДВ, бр.27/2017г., изразяваща се в нарушение на чл.2, ал.2
от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Определена е финансова корекция в
размер на 5% от стойността на допустимите разходи по засегнатите от нарушението
договори, възлизаща на 33 591,88 лева с ДДС, която следва да не се
верифицира при обработка на следващи искания за плащания.
Жалбоподателят Община Карнобат излага аргументи в посока неправилност и
незаконосъобразност на оспореното решение, с което са установени нередностите и
е определена финансовата корекция. Твърди, че поставянето на изискване към участниците на проектантския екип за притежаване на
пълна проектантска правоспособност по ЗКАИИП не е условие, което ограничава
конкуренцията. Счита, че предвид предмета на сключените по ЗОП договори, са
налице основания за поставяне на изисквания за по-високо ниво на компетентност
към лицата, обследващи енергийната ефективност на сградите, сертифицирането,
изготвянето на оценка за съответствие на инвестиционните проекти и изготвянето
на оценки за енергийни спестявания. Във връзка с второто ограничително условие
заявява, че не е нарушена разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗОП, тъй като предвид
предмета на обществената поръчка, в частност техническите спецификации на
същата, възложителят обосновано е поставил изискване изпълнителят да има в
екипа си лица със специалност „строителен инженер“ и „строителен техник“, като
именно тези лица са свързващото звено между архитектурния план и практическото
му осъществяване. Жалбоподателят иска от съда да отмени оспореното решение в
частта на установената нередност и наложената финансова корекция. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител адвокат, поддържа жалбата на сочените
в нея основания. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Представя и писмена защита в дадения от съда срок.
Ответникът – заместник-министър
на РРБ и ръководител на УО ОПРР, чрез процесуалния си представител адвокат,
оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Претендира
присъждането на съдебно-деловодни разноски, като представя нарочен списък с
доказателства за извършването им. Представя и писмена защита в дадения от съда
срок, в която доразвива тезите в съответствие с мотивите на оспорения
административен акт.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав, като взе предвид
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона,
намира за установено следното:
Не се спори между страните в процеса и съгласно
представените доказателства по административната преписка се установява, че
между МРРБ, УО на ОПРР 2014-2020 – ГД
ГРР, като управляващ орган и Община Карнобат, като бенефициент, е сключен
административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по същата
оперативна програма, както и че е възложена
обществена поръчка чрез открита процедура с предмет:
„Инженеринг – изготвяне на инвестиционни проекти във фаза работен проект
и изпълнение на СМР, съгласно одобрени работни проекти, включително упражняване
на авторски надзор на публични административни сгради в град Карнобат“, по
обособени позиции.
Във връзка с
изпълнението на договора в УО на ОПРР е регистриран сигнал за нередност под № 267.
С писмо с изх.№ 99-00-6-325 от 14.03.2018г. (л.43 и сл.) ръководителят УО на
ОПРР е информирал кмета на Община Карнобат за получения сигнал за нередност,
като подробно е описал обстоятелствата по случая, а именно: Проведена била
открита по вид процедура по реда на чл.18, ал.1, т.1 от ЗОП с предмет: „Инженеринг
– изготвяне на инвестиционни проекти във фаза работен проект и изпълнение на
СМР, съгласно одобрени работни проекти, включително упражняване на авторски
надзор на публични административни сгради в град Карнобат, във връзка с
изпълнение на проект BG16RFOP001-2.001-0144, по обособени позиции: №1.
Обновяване и внедряване на енергоспестяващи мерки в сграда на общинска
администрация гр.Карнобат, бул.„България“ № 12 - прекратена; №2 Обновяване и
внедряване на енергоспестяващи мерки в сграда на общинска администрация гр.Карнобат,
бул.„България“ № 11; №3 Обновяване и внедряване на енергоспестяващи мерки в
сграда на общинска администрация гр.Карнобат, ул.„Граф Игнатиев“ № 2; №4
Обновяване и внедряване на енергоспестяващи мерки в административна сграда,
находяща се в гр.Карнобат, „Производствена зона - Север“. В резултат на процедурата
били сключени следните договори по обособените позиции:
1.Договор № BG16RFOP001-2.001-0144-C01-S-01 от 07.08.2017г.
с изпълнител „Гради“ЕООД на стойност 163 337,84лв. без ДДС, с предмет – обособена
позиция № 4 - Обновяване и внедряване на енергоспестяващи мерки в
административна сграда, находяща се в гр.Карнобат, „Производствена зона -
Север“;
2.Договор № BG16RFOP001-2.001-0144-C01-S-02 от 08.08.2017г.
с изпълнител Обединение „Инженеринг 2017“ на стойност 310 617,85лв. без
ДДС, с предмет – обособена позиция № 3 - Обновяване и внедряване на
енергоспестяващи мерки в сграда на общинска администрация гр.Карнобат, ул.„Граф
Игнатиев“ № 2;
3.Договор № BG16RFOP001-2.001-0144-C01-S-03 от 14.08.2017г.
с изпълнител „Партньори – А.Т.“ЕООД на стойност 99 117,73лв. без ДДС, с
предмет – обособена позиция № 2 Обновяване
и внедряване на енергоспестяващи мерки в сграда на общинска администрация
гр.Карнобат, бул.„България“ № 11;
В писмото е посочено също, че в резултат на извършения
предварителен контрол преди верификацията са били установени въведени при поръчката ограничителни изисквания в
противоречие с чл.2, ал.2 от ЗОП. По обявлението, раздел ІІІ.1.3. „Технически и
професионални възможности“ и раздел „Критерии за подбор“, възложителят е
изискал от участниците да разполагат с персонал и/или с ръководен състав с
определена професионална компетентност за изпълнение на поръчката. Възложителят
е поставил условие при участие по повече от една обособена позиция, участникът
да предложи включително персонал и/или ръководен състав и екип от проектанти,
за всяка една от позициите поотделно. Един и същ експерт не може да съвместява
изпълнение по две или повече обособени позиции
и е поставено изискване по отношение на проектантите да притежават пълна
проектантска правоспособност по Закон за камарите на архитектите и инженерите в
инвестиционното проектиране. Контролният орган сочи разпоредбата на чл.230,
ал.1 от ЗУТ, съгласно, която устройствените планове и инвестиционните проекти
по ЗУТ се изработват от проектанти – физически лица, които притежават
съответната техническа и проектантска правоспособност. На следващо място,
административният орган цитира разпоредбата на чл.7, ал.3, т.2 от ЗКАИПП,
съгласно която лицата, които притежават ограничена проектантска правоспособност
могат да предоставят услуги по инвестиционно проектиране на строежите от пета и
шеста категория, като това правило е възпроизведено и в разпоредбата на чл.3,
ал.5 от Наредба № 2 за проектантската правоспособност на инженерите,
регистрирани в КИПП. УО счита, че от така посочената правна уредба се
установява, че за процесните сгради, които са пета категория, законът допуска изработване
на самостоятелни проекти и от проектанти с ограничена проектантска правоспособност, поради което е прието, че възложителят е
допуснал нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП и необосновано са ограничени
потенциалните участници в процедурата.
Второто ограничително условие съгласно писмото са въведените
изисквания към техническия ръководител. По обявлението, раздел ІІІ.1.3.
„Технически и професионални възможности“ и раздел „Критерии за подбор“,
възложителят е изискал от участниците да разполагат с персонал и/или ръководен
състав – строителен инженер с професионален опит минимум 3 години или строителен
техник с професионален опит минимум 5 години. Контролният орган сочи
разпоредбата на чл.163а , ал.2 от ЗУТ, където е посочено, че техническо
ръководство на строежите могат да осъществяват строителен инженер, инженер и
архитект или лица със средно образование и четири годишен курс на обучение и
придобита професионална квалификация в областите „Архитектура и строителство“ и „Техника“. В
този смисъл ЗУТ допуска и други специалисти, които са технически правоспособни
да извършват техническо ръководство, поради което е прието, че възложителят е
допуснал нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП и необосновано са ограничени
потенциалните участници.
При анализа на нарушението от правна страна е
преценено, че същото представлява едновременно нарушение на общностното право –
чл.102 от Регламент 966/2012 на Европейския парламент и Съвета, както и
нарушение на националното право – чл.2, ал.2 от ЗОП, дадена е квалификация на
нередността и е посочен размерът на финансовата корекция, определен на
основание чл.5 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи
основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за
определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ.
С това писмо Община Карнобат е информирана, че се
стартира процедура по чл.73 от ЗУСЕСИФ, съответно в двуседмичен срок на
общината е дадена възможност да представи бележки, възражения по констатациите
и размера на предвидената финансова корекция, като ги подкрепи с писмени
доказателства.
Възползвайки се от правото да подаде възражение,
Община Карнобат е представила такова (л.36 и сл.), в което посочва, че
твърденията на контролния орган са субективни, бланкетни, формалистични,
неоснователни, необосновани и не се подкрепят от доказателствата. Счита, че
несъответствие със закона е налице не при всяко ограничаване на участие в
поръчката, а само онова, което е субективно, прекомерно и необосновано, като
твърди, че в конкретния случай такова не е налице. Излага подробни доводи в
тази насока. Нови писмени доказателства не са представяни.
Въз основа на установената и регистрирана нередност е
издадено оспореното решение – предмет на настоящото съдебно производство, с
което е приключен сигналът за нередност, като за установената нередност е
наложена финансова корекция в размер на 5% от стойността на
допустимите разходи по засегнатите от нарушението договори, възлизаща на 33 591,88
лева с ДДС.
В хода на съдебното производство не са представяни нови
доказателства от страните. В този смисъл съдът намира, че страните нямат спор
по фактите, които следва да се считат безспорно установени. Спорът е относно правилното приложение на
материалния закон във връзка с квалификацията на констатираната нередност и
налагането на финансовата корекция.
Въз основа на изложените фактически данни, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна,
имаща право и интерес от оспорването, доколкото процесното решение, с което е
установена нередност и е наложена финансова корекция, е неблагоприятно за нея,
като създаващо допълнителни финансови задължения и в преклузивния 14-дневен
срок от съобщаването, извършено с обратна разписка на 18.05.2018г. (л.30), а
жалбата е подадена по пощата на 31.05.2018г.(л.10). Оспорването е срещу
индивидуален административен акт, който съгласно нормата на чл.73, ал.4 ЗУСЕСИФ
може да се оспорва пред съд по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима срещу решението, с което са установени четири нередности и е наложена финансова
корекция.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Решението е постановено от компетентен орган. Съгласно
чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с
мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В
чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е
ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира
управляващият орган, или оправомощено от него лице. В ал.2 на същата разпоредба
е предвидено, че управляващите органи се създават като звено в администрация по
реда на Закона за администрацията или Закона за местното самоуправление и
местната администрация, или като отделна администрация. Доколкото това е
приложимо съгласно правото на Европейския съюз, функциите на такъв орган може
да се предоставят за изпълнение и от друг орган или организация. Следователно,
на основание чл.9, ал.5 от ЗУСЕСИФ, Министърът на регионалното развитие и
благоустройството, като ръководител на министерството, на основание чл.25, ал.1
от Закона за администрацията и чл.28, ал.1, т.1 от Устройствения правилник на
МРРБ, е ръководител на УО, одобрил проекта и той е компетентният орган, който
би следвало да е автор на административния акт, с който се налага финансова
корекция. Няма пречка обаче, видно от
нормата на чл.9, ал.5, предл.последно от ЗУСЕСИФ, министърът да делегира своите
правомощия на друго лице. Това е направено, като съобразно заповед №
РД-02-36-902/25.08.2017г. (л.11 и сл.) заместник-министърът на МРРБ Д. Николова,
която е и издател на процесното решение, е определена за ръководител на УО на
ОПРР 2014-2020, като издава всички административни актове по ЗУСЕСИФ.
Законодателят е регламентирал специални правила за
процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер.
Съгласно чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ преди издаване на решението за определяне на
финансовата корекция ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури
възможност на бенефициента да представи в разумен срок, който не може да бъде
по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на
корекцията. В административната преписка, част от доказателствата по делото се
намира цитираното по-горе писмо изх.№ 99-00-6-325 от 14.03.2018г., адресирано
до кмета на Община Карнобат, с което той е уведомен, като представляващ
общината за получения в УО на ОПРР сигнал за нередност. Съответно в МРРБ е
постъпило писмено възражение и становище от общината по сигнала. Следователно,
в тази част на процедурата не са налице съществени нарушения, свързани с
издаване на оспореното решение, водещи до основание за неговата
незаконосъобразност.
Решението обаче е издадено при неправилно приложение
на материалния закон.
Според легалната дефиниция на чл.2, т.36 на Регламент
(ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. „нередност“
означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право,
свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или
бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските
структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход
в бюджета на Съюза. В този смисъл само такова нарушение, което има или би имало
финансово отражение, представлява нередност по смисъла на цитираната норма,
като при всички случаи следва да е налице причинно-следствена връзка между
нередността и потенциалния вредоносен финансов резултат върху бюджета на Съюза.
В случая от страна на ръководителя на УО на ОПРР
2014-2020 е констатирано едно нарушение, изразяващо се в две ограничителни
условия, които са квалифицирани като нередност: 1.Въведено изискване за наличие
на проектантски екип от десет проектанти, като за всички изрично е посочено, че
следва да притежават удостоверение за пълна проектантска правоспособност по
ЗКАИИП или еквивалент, съгласно законодателството на държава – членка на ЕС или
на друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо
пространство; 2. Заложено изискване за наличие на експерт строителен инженер с
професионален опит минимум 3 години или строителен техник с професионален опит
минимум 5 години.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ
финансовата подкрепа със средствата на ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция само на някое от
лимитирано посочените правни основания. Следователно българският законодател е приел,
че всяко от посочените в чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ основания води до нарушение на
правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото
прилагането и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия
бюджет на Съюза, като води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет.
При така цитираната правна рамка, за да установи
наличието на нередност, националният управляващ орган трябва да обоснове, че
със съответното действие или бездействие на бенефициента е допуснато нарушение
на правото на Европейския съюз или на националното право, което е свързано с
неговото прилагане. В случая органът твърди, че е налице горецитираното
нарушение, засягащи норми от ЗОП и касаещо процедурата по обявяване и
провеждане на поръчката с възложител Община Карнобат.
Това нарушение, ако в действителност е осъществено, би
попаднало в хипотезата на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ – нередност, съставляваща
нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено
чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало
за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.
Съгласно чл.70, ал.2 от ЗУСЕСИФ нередностите по т. 9
се посочват в акт на Министерския съвет. Актът, който определя видовете
нередности по смисъла на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ е Наредбата за посочване
на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
ЗУСЕСИФ, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017г., в
сила от 31.03.2017г., изм., бр. 68 от 22.08.2017г., в сила от 22.08.2017г. Точка
9 на Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата, основание за констатираната
нередност, сочи като причина за нередността – „Неправомерни критерии за подбор
и/или критерии за възлагане, посочени в обявлението за поръчката или в документацията
за участие“. Тя е цитирана в оспореното решение за констатираната нередност.
Както съдът вече посочи, спорът между страните по
настоящото дело е относно правилното приложение на материалния закон във връзка
с квалификацията на нередностите и налагането на финансовата корекция.
Съдът не споделя изложените от УО доводи относно поставени
ограничителни условия, касаещи въведените от възложителя изисквания относно 1.професионалния
опит на техническия ръководител, а именно - за строителен инженер - 3 години и
за строителен техник - 5 години, както и 2. наличие на проектантски екип от
десет проектанти, които да притежават пълна проектантска правоспособност.
Според контролния орган тези изисквания са довели до ограничаване участието на
потенциални лица в процедурата. Съгласно дефиницията, съдържаща се в § 2, т.41
от ДР на ЗОП, професионалната компетентност е наличието на знания, получени
чрез образование или допълнителна квалификация, и/или на умения, усвоени в процеса на упражняване на определена
длъжност или позиция в изпълнение на трудови, служебни или граждански
правоотношения. Включването на умения, усвоени в процеса на упражняване на тази
професия означава, че за професионалната компетентност тази предпоставка е от
съществено значение. В рамките на оперативната самостоятелност на всеки
възложител е да въведе критерии за участие към икономически оператори в
процедурата, които според него биха довели до най-качествен подбор на самите
участници. В конкретния случай, с оглед предмета на поръчката, възложителят
законосъобразно е преценил, че характеристиките и професионалната компетентност
на лицето, което ще бъде технически ръководител на строежа, както и на
проектантския екип най-добре биха се осъществили от лица, с посочените в
обявлението данни.
Според съда по отношение на констатираното нарушение
не е налице включване на условия или изисквания, които дават необосновано
предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в
обществените поръчки. Изискванията към професионалната компетентност на лицето
- ръководител на строежа, както и на съответните проектанти, е от съществено
значение за възложителя от гледна точка на качественото изпълнение на проекта.
Професионалната компетентност, разгледана в контекста на легалната дефиниция по
§ 2, т.41 от ДР на ЗОП, включва както знания, получени чрез образование или
допълнителна квалификация, така и умения, усвоени в процеса на упражняване на
определена длъжност, каквито дори не са били заложени в обявлението. Стремежът
на възложителя за по-високо ниво на контрол на качеството на строителството не
може да бъде квалифицирано като нарушението на чл.2, ал.2 от ЗОП. Това е негово
субективно право – да иска изпълнението на поръчката да бъде осъществено по
възможно най-добрия и качествен начин, което да бъде ръководено от лице с
подходящ професионален опит и образование. Следва да се посочи, че този тип
специалисти не са някаква рядка категория, нито професионалния опит е завишен,
за да се приеме, че е налице въвеждането на някакъв ограничителен критерий,
който отговаря само за определена категория участници в процедурата. Съдът счита, че
минималните изисквания за специфичен опит и образователна квалификация са
фокусирани към удовлетворяване потребностите на възложителя, че бъдещият
изпълнител ще разполага с екип от достатъчно квалифицирани експерти, чиято
работа обезпечава надлежното изпълнение на задълженията им по процедурата. Във
връзка със спазването на принципите, заложени в ЗОП, а именно чл. 2, ал.2
от същия закон, съдът счита, че съществува законов механизъм, визиран
в чл.65, ал.1 от ЗОП, съгласно който кандидатите и участниците за всяка
конкретна обществена поръчка могат да се позоват на капацитета на трети лица,
независимо от правната връзка между тях по отношение на критериите, свързани с
икономическото и финансово състояние, техническите способности и
професионалната компетентност, т.е. за стопанските субекти съществуват
алтернативни варианти, които да позволят участието им в обществената поръчка. В
този смисъл, това посочване от страна на възложителя категорично не може да се
тълкува като ограничително и като неправомерен критерий по смисъла на т.9 от
Приложение 1 към чл. 2, ал.1 от Наредба за посочване на нередности.
Освен изложеното
следва допълнително да се отбележи, че липсват мотиви и за начина, по който е
определен размера на финансовата корекция. Определянето на 5% финансова
корекция, без органът да направи валидна обосновка в решението, без такава да
се съдържа и в административната преписка е съществен процесуален пропуск,
съставляващ отменително основание за оспорения административен акт. В решението
е посочена финансова корекция от 5% от стойността на допустимите разходи по
засегнатите договори, след което са изброени договорите по позиции 2, 3 и 4. Размерът
на финансовата корекция е от изключително значение за законосъобразността на
акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, с оглед характера на финансовата корекция, която
не е санкция. Тя е инструментът, чрез който се цели да се възстанови
положението преди извършването на разхода, който е признат за недопустим или
незаконосъобразен, т.е. да се поправи причинената вреда. А механизмът за
възстановяване на вредата в бюджета на Съюза е като задължи бенефициента да
възстанови сумата, която е придобита в резултат на допуснатата нередност. Без
да е мотивиран и точно определен
размерът на вредата, възложеното задължение за възстановяване е
незаконосъобразно, защото не е доказан елемент на фактическия състав на финансовата корекция. При липса на мотиви съдът не може да осъществи
контрол за законосъобразност.
Изложеното води до извода, че решение РД-02-36-484/15.05.2018г. на
заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на
Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 е
постановено в противоречие с материалния закон, поради което следва да се
отмени като незаконосъобразно, тъй като не са налице установени нарушения по посочената
нередност, което прави определената финансова корекция необоснована на
събраните в хода на административното производство доказателства.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1
от АПК ответникът дължи направените от жалбоподателя разноски в съдебното
производство за адвокатско възнаграждение. Ответникът чрез процесуалния си
представител сочи прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се
аргументира, че става въпрос за държавен ресурс. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко
от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Затова по повод направеното ищеца възражение следва да се извърши преценка на
евентуалната прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, предвид
действителната правна и фактическа сложност на делото. Съдът съобрази разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съгласно която при интерес от 10 000
лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., или се получава сумата от 1537,76лв.
без ДДС. Договореният размер на адвокатското възнаграждение е 1800лв., което е
15% над минималния размер, а предвид фактическата и правна сложност на делото, включваща
специфични обществени отношения, Съдът счита че възнаграждението не може да
бъде квалифицирано като прекомерно, поради което следва да бъде присъдено в
договорения размер от 2160лв. с ДДС.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № РД-02-36-484/15.05.2018г. на заместник-министъра на регионалното
развитие и благоустройство и ръководител на Управляващия орган на Оперативна
програма „Региони в растеж“ 2014-2020, с което е установена нередност и е
определена една финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите
разходи по засегнатите от нарушението договори, възлизаща на 33 591,88
лева с ДДС.
ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството, адрес: гр. София
1202, ул. „Св.Св. Кирил и Методий” № 17-19 да заплати на Община Карнобат,
гр.Карнобат, бул. „България“ № 12 сумата от 2160лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за неговото
постановяване.
СЪДИЯ: