№ 29881
гр. София, 14.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110129341 по описа за 2023 година
1. Производството е по реда на член 276, параграф 1 ДФЕС и Глава
ПЕТДЕСЕТ И ПЕТА ГПК (преюдициални запитвания)
2. Ищец: Р. Т. С., ЕГН: **********, с адрес в гр. София, ж.к. „С*.
Представлява се от адв. Н. Ц. със съдебен адрес: гр. София, ул. С*.
3. Ответници:
Е. И. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: град София, СО, район
„Подуяне", жилищен комплекс „Х*, вход „Б", етаж 3, апартамент № 7,
Д. С. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. „Х* Д. Х. К.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. София, ж.к. „Х*,
Тримата се представляват от адв. Н. Х. (л.147 от делото)
И. Т. Н., ЕГН **********, гр. София, ул. Ца*,
4. Запитването се отнасяна до задължителните изискванията за
осъществяване на комплексна проверка от страна на субектите по
Директива 2015/849. Запитването цели да отговори на въпросите дали
нотариусите следва да събират и съхраняват платежните документи при
изповядване на сделка покупко-продажба на недвижим имот.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО
5. Тодор Н. придобива дворно място ведно с построените в него сгради
(наричани за краткост „получения имот“ или „имот“).
6. Тодор Н. почива и като наследници оставя съпругата си * Н.а, сина си И.
Н. и дъщеря си Р. С.. Всеки един от наследниците има 1/3 идеална част от
получения имот имота.
7. И. Н. дарява своята 1/3 идеална част от получения имот на дъщеря му Е.
С.. Е. С. е ответник.
8. * Н.а продава 1/3 идеална част от получения имот на внучката си Е. С..
Е. С. е ответник. Продажната цена е 5 000 лева (около 2 500 евро).
1
Страните са се договорили, че продажната цена е заплатена напълно в
брой в деня на изповядване на сделката. Така представеният нотариален
акт представлява разписка за получената сума.
9. Ответникът Е. С. става собственик на 2/3 идеални части от имота или
това са 20/30 идеални части от получения имот.
10. Ищецът твърди, че сделката, с която * Н.а продава на Е. С. е нищожна.
Твърди, че е нищожна, защото продажната цена е 15 по-ниска от
пазарната цена, което води до липса на насрещна престация – плащане на
пари. Твърди, че сделката е нищожна, тъй като е направена само с цел да
се заобиколи националния закон. Националният закон забранява
съсобственик да продава имота, или части от него, на трето за
съсобствеността лице.
11. В случая Е. С. е трето за съсобствеността лице.
12. По делото е приета съдебно-оценителна експертиза. От нея се установи,
че цената на процесния имот е в размер на 270 512.00 лева към деня на
продажна в точка 8 по-горе. Продажната цена за 1/3 идеална част е
90 170.68 лева. Това е 18 пъти по-висока цена от цената, с която страните
са се договорили (5 000 лева, около 2 500 евро).
13. Една година след сделката по т.8, Е. С. дарява на ответниците Д. Д. и Д.
К. своите 2/30 идеални части от своите 20/30 идеални части от имота.
14. На същата дата, както сделката по т.13, Е. С. продава на ответниците Д.
Д. и Д. К. останалите 18/30 идеални части от своите 20/30 идеални части
от имота. Продажната цена е 50 000 лева (25 000 евро). Формално
ответниците имат 20/30 идеални части от имота или това са 2/3.
15. В договора страните са се договори, че Е. С. е съгласна да получи
продажната цена по банков път по посочената от нея банкова сметка. По
делото не се установи да има извършен банков превод.
16. Съгласно представено удостоверение от нотариуса, устно Е. С. е заявила
пред нотариуса, че е получила парите по банков път. Нотариусът
уточнява, че според националното право не е длъжен да съхранява
документ, удостоверяващ извършения банков превод за извършена
продажба. Нотариусът е приел за достатъчни думите на продавача Е. С.,
че сумата от 25 000 евро е платена по банков път, без никакво платежно
нареждане или друг банков документ.
17. Ищецът твърди, че сделката, с която Е. С. дарява на Д. Д. и Д. К. е
нищожна. Твърди, че е нищожна, тъй като прикрива покупко-продажба и
е направена само с цел да се заобиколи националния закон.
Националният закон забранява съсобственик да продава имота, или части
от него, на трето за съсобствеността лице. Р. С. моли да се допусне
изкупуване за нея на 2/3 идеални части, които Е. С. е продала на Д. Д. и
Д. К., ако се признае, че сделката за дарение е нищожна.
18. В случая Е. С., Д. Д. и Д. К. са трети за съсобствеността лица.
19. По делото се установи, че Е. С. и Д. Д. са с криминално минало. Били са
осъждани за престъпления от общ и частен характер – кражба, средна
2
телесна повреда и неплащане на издръжка на дете.
20. Пред запитващата юрисдикция, ответниците Д. Д. и Д. К. признават, че
са давали парични суми на Е. С., преди цитираните сделки. Признават, че
тези суми са давани като заем на Е. С.. Признават, че част от тези суми
са върнати, други не. Твърдят, че в знак на благодарност решила да им
дари 2/30 идеални части от имота. Същото се потвърждава от Е. С..
21. Твърдят, че останалите 18/30 идеални части от имота са купили от Е.. Не
представят доказателства за това.
НАЦИОНАЛНО ПРАВО
22. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД)
Чл. 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други
вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с
нотариален акт.
23. Граждански процесуален кодекс (ГПК)
Допустимост на свидетелските показания
Чл. 164. (1) Свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако
се отнася за:
1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон
изисква писмен акт;
2. опровергаване съдържанието на официален документ;
3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква
писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма
от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права
линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора
степен включително;
4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения;
5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска
свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна;
6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ.
(2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само
при изрично съгласие на страните.
24. НАРЕДБА № 32 ОТ 29 ЯНУАРИ 1997 Г. ЗА СЛУЖЕБНИТЕ
АРХИВИ НА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНИТЕ КАНТОРИ
Чл. 1. Служебният архив на нотариуса съдържа:
1. нотариални регистри и книги;
2. нотариални дела;
3. други документи;
4. печат на нотариуса.
Раздел III. Нотариални дела Чл. 10. (1) Нотариално дело се образува по всяка
3
молба за:
1. извършване на нотариален акт;
Чл. 11. (1) В нотариалните дела по чл. 10, ал. 1, т. 1 се съхраняват: молбата за
извършване на акта, екземпляр от подписания акт, декларациите на страните
във връзка с особените изисквания на закона и документи, доказващи
представителната власт на страните.
ПРАВО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (Право на ЕС)
Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20
май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата
система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма,
за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и
на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията
25. Член 2 1. Настоящата директива се прилага за следните задължени
субекти:
1) кредитни институции;
2) финансови институции;
3) следните физически или юридически лица, действащи при упражняване на
професионалните си дейности:
а) одитори, външни експерт-счетоводители и данъчни консултанти;
б) нотариуси и други упражняващи юридическа дейност лица на свободна
практика, когато участват, действайки от името или за сметка на техен клиент,
във всяка финансова сделка, или сделка с недвижимо имущество или чрез
подпомагане на техен клиент при планирането или извършването на сделки,
отнасящи се до:
i) покупката и продажбата на недвижимо имущество или търговски
предприятия;
ii) управлението на средства, ценни книжа или други активи на клиента;
iii) открИ.ето или управлението на банкови сметки, спестовни сметки или
сметки за ценни книжа;
iv) организацията на вноските, необходими за създаването, функционирането
или управлението на дружества;
v) създаването, функционирането или управлението на доверителна
собственост, дружества, фондации или сходни структури;
в) доставчици на услуги по доверително или дружествено управление, които
не са обхванати от букви а) или б);
г) посредници за недвижими имоти;
д) други лица, търгуващи със стоки, когато извършваните или получаваните
4
плащания в брой са в размер на 10 000 EUR или повече, независимо дали
сделката се извършва с една или с няколко операции, които изглеждат
свързани;
е) доставчици на услуги в областта на хазарта.
26. Член 11 Държавите членки гарантират, че задължените субекти прилагат
мерки за комплексна проверка на клиента в следните случаи:
а) при установяването на делови взаимоотношения;
б) при извършването на случайна сделка, която:
i) възлиза на 15 000 EUR или повече, независимо от това дали сделката е
осъществена чрез една операция или чрез няколко операции, които изглеждат
свързани; или
ii) представлява превод на средства съгласно член 3, точка 9 от Регламент (ЕС)
2015/847 на Европейския парламент и на Съвета (30), в размер, надвишаващ 1
000 EUR;
в) по отношение на лица, търгуващи със стоки, при извършването на случайни
сделки, по които се извършват плащания в брой в размер на 10 000 EUR или
повече, независимо от това дали сделката е осъществена чрез една операция
или чрез няколко операции, които изглеждат свързани;
г) по отношение на доставчици на услуги в областта на хазарта, при
получаването на печалби, осъществяването на залагания или и в двата случая,
когато се извършват сделки, възлизащи на 2 000 EUR или повече, независимо
от това дали сделката е осъществена чрез една операция или чрез няколко
операции, които изглеждат свързани;
д) когато има съмнение за изпиране на пари или финансиране на тероризма,
независимо от всяка дерогация, изключение или праг;
е) когато има съмнения за верността или адекватността на получените по-рано
данни за самоличността на клиента.
27. Член 13
1. Мерките за комплексна проверка на клиента обхващат:
а) идентифициране на клиента и проверка на неговата идентификация въз
основа на документи, данни или информация, получени от надежден и
независим източник;
б) идентифициране на действителния собственик и вземане на подходящи
мерки за проверка на неговата самоличност, така че задължените субекти да са
удовлетворени, че знаят кой е действителният собственик, включително по
отношение на юридически лица, доверителна собственост, дружества,
фондации и сходни правни форми, като вземат подходящи мерки за
изясняване на структурата на собственост и контрол на клиента;
в) оценяване и когато е приложимо получаване на информация за целта и
5
планираното естество на деловите взаимоотношения;
г) осъществяване на постоянно наблюдение върху деловите взаимоотношения,
включително внимателно проучване на сделките, предприети по време на
целия период на тези взаимоотношения, за да се гарантира, че
осъществяваните сделки са в съответствие с информацията, известна на
задължения субект, за клиента, за профила на риска и стопанската дейност,
включително, където е необходимо, произхода на средствата, и гарантиране, че
притежаваните документи, данни или информация се актуализират.
При изпълнението на мерките, посочени в първа алинея, букви а) и б),
задължените субекти трябва също да се уверят, че всяко лице, което
претендира да действа от името на клиента, е упълномощено за тази цел, както
и да установят и проверят идентификацията на това лице.
2. Държавите членки гарантират, че задължените субекти прилагат всяко от
предвидените в параграф 1 изисквания за комплексна проверка на клиента.
Задължените субекти обаче могат да определят степента на прилагане на тези
мерки като отчитат риска.
3. Държавите членки изискват от задължените субекти да отчитат най-малко
посочените в приложение I променливи фактори, когато оценяват рисковете
от изпиране на пари и финансиране на тероризма.
4. Държавите членки гарантират, че задължените субекти са в състояние да
удостоверят пред компетентните органи или саморегулиращите се органи, че
мерките са подходящи с оглед на установените рискове от изпиране на пари и
финансиране на тероризма.
28. Член 14
Държавите членки изискват извършването на проверка на идентификацията
на клиента и на действителния собственик преди установяването на делови
взаимоотношения или извършването на сделка.
2. Чрез дерогация от параграф 1 държавите членки могат да позволят проверката
на идентификацията на клиента и на действителния собственик да се извърши
по време на установяването на делови взаимоотношения, ако това е
необходимо, за да не се прекъсва нормалното провеждане на стопанската
дейност и когато рискът от изпиране на пари или финансиране на тероризма е
незначителен. При подобни ситуации тези процедури се приключват колкото е
възможно по-скоро след първоначалния контакт.
3. Чрез дерогация от параграф 1 държавите членки могат да позволят открИ.ето
на сметка в кредитна институция или финансова институция, включително
сметки, които позволяват извършването на сделки с прехвърлими ценни
книжа, при условие че са налице подходящи предпазни мерки, за да се
гарантира, че няма да се извършват сделки от клиента или от негово име,
6
докато не бъде осигурено пълно спазване на изискванията за комплексна
проверка на клиента по член 13, параграф 1, първа алинея, букви а) и б).
4. Държавите членки изискват от задължения субект в случай че не може да
спази изискванията за комплексна проверка на клиента по член 13, параграф 1,
първа алинея, букви а), б) или в), да не извършва сделки чрез банкова сметка,
да не установява делови взаимоотношения или да не извършва сделка, а да
прекрати деловите взаимоотношения и да обмисли изготвянето на доклад за
съмнителни сделки до ЗФР във връзка с клиента, в съответствие с член 33.
Държавите членки не прилагат първа алинея по отношение на нотариуси, други
лица, упражняващи юридическа дейност на свободна практика, одитори,
външни експерт-счетоводители и данъчни консултанти дотолкова, само
доколкото тези лица установяват правното положение на своя клиент или
изпълняват задачата си да защитават или представляват този клиент във или
във връзка със съдебен процес, включително предоставяне на съвет за
завеждане или избягване на такъв процес.
5. Държавите членки изискват задължените субекти да прилагат мерките за
комплексна проверка на клиента не само по отношение на всички нови
клиенти, но също и през подходящи времеви интервали спрямо
съществуващите клиенти при отчитане на риска, включително при промяна на
относимите обстоятелства относно даден клиент.
29. Опростена комплексна проверка на клиента Член 15
1. Ако държава членка или задължен субект установи области с по-нисък риск,
тази държава членка може да разреши на задължените субекти да прилагат
мерки за опростена комплексна проверка на клиента.
2. Преди да бъдат прилагани мерки за опростена комплексна проверка на
клиента, задължените субекти се уверяват в по-ниската степен на риска,
произтичащ от деловите отношения с клиента или сделката.
3. Държавите членки гарантират, че задължените субекти осъществяват
подходящо наблюдение върху сделките и деловите взаимоотношения,
позволяващо разкрИ.ето на необичайни или съмнителни сделки.
ПРИЧИНИ, КОИТО НАЛАГАТ ТЪЛКУВАНЕ НА ПЕС
30. Ищецът трябва да докаже, че двете продажби са симулативни (прикриват
дарение) и са извършени с цел заобикаляне на закона (да се продаде
имота на трето за съсобствеността лице). Страните трябва да представят
доказателства за извършено плащане на парични суми по двете сделки.
Това доказване не може да бъде установено със свидетелски показания,
тъй като съществува национална разпоредба, която ограничава
доказването на плащане над определена сума чрез свидетели.
Необходимо е писмено доказателства. Банковият документ е
7
доказателства, което се кредитира напълно, при спор дали е извършена
продажбата, т.е. изплатена ли е цената по сделката.
31. Страните не могат да установят, че сумата е реално платена само по
данни на нотариуса, без реално същият да е установил това с очите си –
плащането на сумата от 50 000 лева (25 000 евро) да е осъществена в
брой пред него. По делото не се установи сумата да е заплатена в брой
пред нотариуса. Ето защо страните имат нужда от писмено
доказателство. Това може да стане като се изиска нотариалното дело;
разкрие се банкова информация или се назначи експертиза.
32. Съгласно чл.11, ал.1 от НАРЕДБА № 32 ОТ 29 ЯНУАРИ 1997 Г. ЗА
СЛУЖЕБНИТЕ АРХИВИ НА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНИТЕ
КАНТОРИ в нотариалните дела за продажба на имот се съхраняват:
молбата за извършване на акта, екземпляр от подписания акт,
декларациите на страните във връзка с особените изисквания на закона и
документи, доказващи представителната власт на страните.
33. При изповядване на договори за покупно-продажба, нотариусът няма
задължение да съхранява бележки, платежни нареждания, банкови
документи и други, с които се установява, че купувачът превежда
продажната цена на продавача.
34. В други национални закони липсва задължение да се представя
доказателства за осъществен банков превод за продажба на недвижим
имот.
35. При тези факти за съда възникват няколко въпроса.
36. Първо. Съгласно чл.2, пар.1, т.3, б. „б“ при покупко-продажба на
недвижимо имущество от Директива 2015/849 е задължителен субект при
изпирането на парите и финансирането на тероризма. Съгласно чл.8 от
цитираната Директива, нотариусът следва да извърши оценка на риска
при изповядване на сделки с недвижимо имущество. Същите имат
задължение да извършат комплексна проверка по смисъла на чл.11 от
Директива 2015/849. В процесния случай, цитираните сделки попадат в
приложното поле на чл.11 от Директивата, поради размера на паричните
суми.
37. Процесните сделки не са осъществени с електронни пари, поради което
чл.12 от Директива 2015/849 не се прилага.
38. В чл.13 от цитираната разпоредба са описани в какво се състоят
комплексните проверка на нотариуса. За съда не е ясно какво включва
комплексната проверка по чл.13 от Директивата. За съда не е ясно дали
чл.13 от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че комплексна
проверка представлява представяне на писмен документ (банков превод
или друг подобен документ), от който да е видно, че при изповядване на
сделката процесната сума е изплатена от купувача на продавача. За съда
не е ясно дали комплексната проверка представлява представяне и
съхраняване на писмен документ за извършен банков превод за продажба
на недвижим имот, на стойност над 15 000 евро, за която продажба се
8
съставя акт от нотариус.
39. Второ, съгласно чл.13, пар. 3-4 от Директивата, нотариусите трябва да
докажат, че е осъществена комплексна проверка при изповядване на
сделката за недвижими имоти. Същевременно, ако продажната цена не е
осъществена през банкова сметка, субектите по Директивата следва да
откажат сделката, съгласно чл.14, пар. 4. Но това не се отнася за
нотариусите, съгласно чл.14, пар.4, ал.2 от Директивата. От една страна,
нотариусът има задължението да извърши комплексна проверка за
страните по сделката, произхода на средства и техния поток, съгласно
чл.13 от Директивата. Същото е необходимо не само с оглед целите на
Директивата, но и с оглед осъществените санкции срещу Руската
федерация и паричния поток, което по време съвпада с осъществените
сделки. Нотариусът има задължение да представя доказателства, че тази
комплексна проверка е осъществена, съгласно чл.13, пар.3-4 от
Директивата. Но от друга страна, нотариусът няма възможност да откаже
да изповяда сделката, ако страните не представят доказателства за банков
превод, съгласно чл.14, ара.4 от Директива 2015/849.
40. Съгласно чл.15 от директивата, държавите-членки гарантират, че
нотариусите осъществяват подходящо наблюдение върху сделките и
деловите взаимоотношения, позволяващо разкрИ.ето на необичайни или
съмнителни сделки. Това не се осъществява с оглед факта на чл.11 от
цитираната Наредба за документите при продажба.
41. При това положение, за съда възниква съмнение, че Директивата не е
правилно транспонирана в националната правна система. Това е така,
защото съгласно НАРЕДБА № 32 ОТ 29 ЯНУАРИ 1997 Г. ЗА
СЛУЖЕБНИТЕ АРХИВИ НА НОТАРИУСИТЕ И НОТАРИАЛНИТЕ
КАНТОРИ, при изповядване на сделката не се събират и не се съхраняват
доказателства, от които да се установи, че е осъществен банков превод за
продажбата на недвижим имот. Още повече се нарушава принципа за
оценка на риска, ако субектите по Директивата установят достатъчно
данни, че парите са нерегламентиран произход, произхождат от Руската
федерация или че няма никакви парични потоци при осъществяване на
сделката.
42. Ето защо за съда не е ясно дали чл.13 от Директива 2015/84. следва да се
тълкува в смисъл, че допуска национална правна норма да не изисква от
нотариус представяне на банкови документи или други писмени
доказателства за реалното извършено плащане при изповядване на сделка
за покупко-продажба на недвижим имот.
43. За съда изобщо възниква съмнение дали плащането над 15 000 евро за
продажба на недвижим имот може да бъде извършено в брой, без да се
проследява паричния поток, техния произход и наличност.
44. Необходимостта от тълкуване на Правото на ЕС възниква от това, че ако
Директивата изисква нотариусът да събира и съхранява доказателства за
извършеното плащане при продажба на имот като мярка по чл.13-14 от
9
Директивата, то съдът следва да изиска такава информация от нотариуса.
Ако нотариусът няма такова задължение, страните по делото следва да
поискат други доказателствени способи и средства, за да установят
реалното плащане на продажната цена. Същото е от значение за
основателността на исковете и събиране но доказателствата по делото.
45. Тълкуване се налага и поради факта, че ако нотариусът не е задължен да
събира и съхранява такива доказателства, съдът следва да приложи
националния закон. А за съда не е наясно дали няма да постанови своя
акт в нарушение на Правото на ЕС.
46. С оглед изложените съображения, делото следва да се спре на
основание чл.631, ал.1 ГПК вр. чл. 267, пар. 1 ДФЕС до произнасяне на
Съда на Европейския съюз по посочените в диапозитивната част на
определението въпроси за тълкуването на това право.
Така мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТПРАВЯ до Съда на Европейския съюз следните преюдициални въпроси,
на основание чл.267 ДФЕС и чл. 629 ГПК:
1. Под „мярка за комплексна проверка“ от нотариус по смисъла на чл.13
от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20
май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата
система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма,
за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и
на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията, следва
ли да се тълкува в смисъл, че представлява събиране и съхранение на
документ за извършено банково плащане за покупко-продажба на
недвижим имот на стойност над 15 000 евро.
2. чл.13 и чл.16, пар. 3 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския
парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване
използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и
финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) №
648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на
Директива 2006/70/ЕО на Комисията, следва ли да се тълкува в смисъл,
че задължава нотариусът да провери, събере и съхрани документи и
други доказателства за извършен банков превод на продажба цена при
изповядване на сделка за покупко-продажба на недвижим имот на
стойност над 15 000 евро.
3. Принципът за проследимост на паричните потоците в ЕС с цел
избягване изпирането на пари следва ли да се тълкува в смисъл, че не
допуска национална правна норма да не задължава нотариус да събира и
10
съхранява доказателства за извършен банков превод на продажна цена
при изповядване на сделка за покупко-продажба на недвижим имот на
стойност над 15 000 евро.
СПИРА производството по гражданско дело № ********* 29341 по описа за
2023 година на Софийския районен съд, до постановяване на отговор на
въпросите по-горе или прекратяване на производството от Съда на
Европейския съюз, на основание чл.631 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Съда на Европейския съюз.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на:
страните чрез техните процесуални представители,
Върховен касационен съд по електронната поща за сведение,
на отдел „Право на ЕС и процесуално представителство пред съда на ЕС“
към Министерство на външните работи по електронната поща за
сведение
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа и
всеки месец, след справка в e-Curia и публичната част на сайта СЕС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.631 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11