№ 40668
гр. София, 08.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20241110128748 по описа за 2024 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
К. С. Д. е предявила кумулативно съединени искове с правно основание чл.26 ал.1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК и чл. 55 ЗЗД, с които се иска признаването за
установено в отношенията между страните К. С. Д. и „К. Г." ЕООД, че сключеният между
тях договор за предоставяне на поръчителство от месец юни 2020 г., с който се обезпечава
договор за кредит № ............, сключен през месец юни 2020 г. с „К. К. М.“ ЕАД, е нищожен и
осъждането на „К. Г." ЕООД да заплати на К. С. Д. сумата в размер на 5 лв., предявена като
частичен иск от общо 977,40 лв., като платена сума без основание.
Ищцата твърди, че през месец юни 2020 г. е сключила договор за паричен заем №
............ с „К. К. М." ЕАД, като страните са се договорили отпуснатия заем да бъде в размер
на 1200 лева, видът на вноската месечна, броят на погасителните вноски 12, като бил
посочен лихвен процент в размер на 36% и ГПР в размер на 50%. В чл. 1 ал. 2 от процесния
договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията,
отпуснала кредита. Поръчителите следвало да отговарят на следните условия: да представи
служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на
трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1500 лв., да работи по безсрочен
трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР или да представи сключен договор за
гарантиране задължението с дружеството. Сочи, че на датата на сключване на договора,
между „К. К. М." ЕАД, него и ответното дружество са сключили договор за предоставяне на
поръчителство, по силата на който „К. Г." ЕООД, е поело задълженията да обезпечи пред „К.
К. М." ЕАД задълженията му. Обезпечението се изразявало в „да отговаря солидарно за
всички задължения на Клиента при условията и за срока на договора за потребителски
кредит № ............ от 06.2020 г. Въз основа на сключения договор за поръчителство се е
задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 977,40 лева, която
била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Сочи, че
сключения договор между нея и „К. К. М." ЕАД има характер на договор за потребителски
кредит. Счита, че договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на
потребителски кредит, поради което действието на поръчителството е предпоставено от
валидното съществуване на главното правоотношение. Твърди, че клаузата на чл. 1, ал. 2 от
Договора представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на
практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и
какво да бъде то, тъй като изискванията били много трудно изпълними. Твърди, че
поставяйки неосъществими изискваният кредиторът целял да „насочи“ длъжника-
обезпечение от одобрено от заемодателя „К. К. М." ЕАД дружество. Посочва, че
1
дружеството поръчител е свързано лице с кредитодателя. Твърди, че кредиторът не включил
възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му бил по този
начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посочва, че съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Твърди, че
доколкото възнаграждението за поръчителство представлява сигурен доход, същото е
следвало да бъде включено към ГПР, като поради невключването му потребителят е
възпрепятстван да направи информиран избор. Твърди, че самият Договор за предоставяне
на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото
правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга. Обезпечението било
единствено и само в полза на кредитора „К. К. М." ЕАД, за което цялото възнаграждение
било поето от потребителя. Следователно, срещу заплащането на възнаграждението по
договора за поръчителство, ищцата не е получила каквато и да било услуга, просто
задължението от едното дружество да бъде прехвърлено към другото, като и двете
дружества били свързани. Твърди, че съгласно чл. 138 ЗЗД договорът за поръчителство
следвало да се сключи между кредитора и поръчителя, а не както в случая между
поръчителя и главния длъжник. Посочва, че както в договора за кредит, така и в договора за
поръчителство е била посочена една и съща банкова сметка, а именно, че възнаграждението
се заплаща по сметка на кредитора - BG88RZBB91551000677842. Твърди, че търговецът -
кредитор е обвързал по-слабата икономически страна с допълнително възнаграждение, което
се дължи от момента на сключване на договора за заем, без значение дали заемателят е
изправна страна по същия. Счита, че освен това договорът за поръчителство е нищожен и
поради противоречие с добрите нрави. Счита, че договорът за потребителски кредит е
нищожен на основание Считаме договорът за потребителски кредит за недействителен на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК. Освен това твърди, че Считаме клаузата на чл. 1.2 от
договор за предоставяне на потребителски кредит № ............ е нищожна, като неравноправна
по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4,
чл.19, ал.1 и 4 ЗПК. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и
присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск
като недопустим и неоснователен. Счита, че искът е предявен срещу ненадлежна страна,
поради което същият се явявал недопустим, тъй като били наведени твърдения единствено
твърдения за недействителност на договора за кредит, но не и за договора за поръчителство.
Не оспорва, че на 26.06.2020 г. между ищцата и ответника е сключен договор за възлагане на
поръчителство, а на 01.07.2020 г. договор за поръчителство между „К. Г.“ ЕООД и „К. К.
М.“ ЕАД. Твърди, че сключеният между ищцата договор и „К. Г.“ ЕООД не е договор за
поръчителство, а споразумение, по силата на което ищецът е възложил на юридическо лице
да се задължи солидарно с него по сключен договор за кредит, като сключи договор за
поръчителство. Оспорва да е налице свързаност между него и кредитора по сключения
договор за кредит. Оспорва договорът да противоречи на добрите нрави. Твърди, че по
отношение на договора за възлагане на поръчителство не следва да се прилагат правилата на
ЗПК. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявените искове и присъждането
на сторените по делото разноски.
По доказателствената тежест
По предявените искове по чл. 26, ал. 1, пр. 2, пр. 3 и ал. 2, пр. 4 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4
ЗПК, вр. чл. 22 и чл. 23 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с
ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради
накърняване на добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на справедливостта,
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за
предотвратяване на несправедливото обогатяване, че със същия договор, като сключен за
обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за кредит от същата дата се
заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че договорът е сключен при изначална липса на
2
основание, като в тежест на ищеца е да обори презумпцията на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да установи заплащането на
сума в размер на 5 лв., а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за
задържане на полученото плащане.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството съдът приема, че
следва да се отделят следните обстоятелства: че на 26.06.2020 г. между ищцата и ответника е
сключен договор за възлагане на поръчителство, с който ищцата се е задължила да заплати
на ответника възнаграждение срещу поетото задължение дружеството да отговаря
солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит.
По доказателствата:
Следва да бъдат приети представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства като относими, допустими и необходими за изясняване предмета на спора.
Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде отхвърлено, доколкото касае
документи свързани с договора за кредит, по който ответника не е страна. По отношение
искането за представяне на документ за извършени плащания също следва да бъде
отхвърлено, доколкото за установяването на тези обстоятелства по делото е направено
искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
уважено като необходимо и относимо.
С оглед обстоятелството, че съдът следва да се произнесе по наведените от ищеца
основания за нищожност на процесния договор за кредит и сключения между него и
ответника договор за възлагане на поръчителство от 26.06.2020 г., а по делото тези
документи не са представени, съдът намира, че следва да укаже на ищеца да представи
преписи от тези документи, предвид разпределената доказателствена тежест.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.12.2024 г. от
13.30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като се
запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите справки, да отговори на
всички формулирани въпроси в исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300
лв., вносим от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Р. Р. С., който да бъде уведомен за поставените задачи
след представяне на доказателство за внесен депозит.
УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото открито съдебно заседание да
представи преписи от процесния договор за кредит и сключения между него и ответника
договор за възлагане на поръчителство от 26.06.2020 г.
ПРИЕМА приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3