Р Е
Ш Е Н
И Е
№..................................................2019г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на пети юни 2019г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЙОТОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 160/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е чл.149 ал.2 от АПК, вр. чл.53, ал.2 от
Закон за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Образувано е по жалба на Е.Т.Н., ЕГН ********** и Д.Т.Г.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощник – адв.М.Т., против Отказ на Началника на СГКК-Варна за изменение на
КККР за имот с идентификатор 10135.2571.481, обективиран в Писмо изх.№
20-78098/19.11.2018г.
Жалбоподателите твърдят, че заповедта е незаконосъобразна поради
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Сочат, че постановения отказ не съдържа
констативно-съобразна част с фактическите и правни основания за издаването му, не
е ясно мотивиран и е вътрешно противоречив, което освен, че представлява липса
на мотиви, води и до накърняване правото им на защита. Твърят, че към
заявлението, сложило началото на административното производство, са представени
изискуемите документи за собственост, които са необходими за извършване на
исканото изменение. В противоречие със същите и с материалния закон – чл.51
ал.1 т.2, ал.3 и чл.53 ал.2 от ЗКИР, органът незаконосъобразно е постановил
своя отказ. На изложените основания молят за отмяна на постановения отказ и връщане
на преписката на ответника с указания за извършване на вписване по реда на
чл.54 ал.1 от ЗКИР. Претендират присъждане на съдебно-деловодните разноски. В
съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си – адв.М.Т., поддържат
жалбата и молят съда да я уважи, тъй като съгласно заключението на вещото лице,
в случая са налице дублиращи права, при което административният орган неоснователно е
отказал да допусне исканото изменение, чрез вписването им в регистъра.
Ответникът – Служба по геодезия, картография и кадастъра
- Варна, в депозирани по делото писмени становища /л.3, л.66 и л.100/ оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи, че към
момента на одобряване на КККР на територията на район „Приморски“ процесните
поземлени имоти с идентификатори 10135.2571.148 и 10135.2571.149 са без данни
за собственост. Във връзка със заявление от 11.02.2009г. относно същите е
извършено изменение в КР, състоящо се в писване собственост на М.С.Г съгласно
нот.акт № 23/04.09.2002г. и обединяване на имотите, съгласно извадка от
предходен план.
Заинтересованите лица С.Р.Г. и Б.И.Г. в писмено становище /л.48/,
оспорват жалбата. Сочат, че те са единствени собственици на ПИ 481, а
жалбоподателките не са такива, доколкото се легитимират с нот.акт за дарение на
различен имот. В съдебно заседание и по съществото на спора, з.л.Г. лично и
чрез пълномощника си адв.Д., поддържа становището. Допълнително заявява, че събраните по делото доказателства
безспорно установяват, че не са налице основанията на чл.53 ал.2 от ЗКИР, тъй
като не се касае за един и същ имот, вписан в КР, доколкото е налице разлика в
номерата на имотите, в границите на имотите, съседи и др. В този смисъл счита,
че не са налице дублиращи права и оспореният административен акт се явява
законосъобразен в хипотезата на чл.54 ал.2 от ЗКИР.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, възраженията
и становищата на страните, както и приложимата нормативна урадба, приема за
установено следното:
По допустимостта:
Видно от
представените с административната преписка писмени доказателства, жалбата е
подадена от лица с правен интерес – адресати на оспорения акт, пред
компетентния съд и в законоутановения срок, поради което същата е допустима за
разглеждане.
По основателността:
Административното
производство е започнало по подадено от жалбоподателките Заявление с вх. № 01-329160/27.08.2018г.
до Н-к СГКК - Варна за изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр.Варна, поради настъпили промени засягащи имот с идентификатор 10135.2571.481. Със заявлението са представени: нот.акт
№ 20 и 21 от 16.03.2009г., с които Т и Недялка Пи даряват на дъщерите си - Е.Т.Н.
и Д.Т.Г. 536 кв.м. ид.части от ПИ с
идентификатор 10135.2571.148 и 1279 кв.м. ид.части от ПИ с
идентификатор 10135.2571.149,
находящи се в гр.Варна КК „Чайка“ по КККР на гр.Варна, със стар идентификатор
3263, парцел VІ; скици на ПИ 148 и 149 от 04.02.2009г.; както и извлечение от
Имотен регистър към Служба по вписвания – Варна, касаещ имот с идентификатор
10135.2571.481, видно от което същия
е вписан с площ от 2065 кв.м. и със собственици С.Р.Г. и Б.И.Г., въз основа на
нот.акт № 86/08.05.2018г.
С писмо 12.09.2018г.
заинтересованите лица са уведомени за постъпилото заявление, с което е сложено
начало на административното производство, като им е дадена възможност да се
запознаят с документите, да изразят становище и да направят своите искания. В резултат на това от з.л. Б.Г. е депозирано „искане“ съдържащо възражение
заявителките да бъдат вписани в КР като собственици на имота с дублиращи права,
тъй като имотите не са идентични. Към възражението е депозиран нот.акт №
197/08.05.2018г., съгласно който С.Г. и Б.Г. са придобили по силата на
покупко-продажба от М.С.Г ПИ с
кадастрален идентификатор 10135.2571.481 с площ от 2065 кв.м., със стар
идентификатор 148 и 149 и № по предходен план - парцел 3263.
С оспорения
административен акт Началникът на СГКК – Варна е приел, че в случая е налице
хипотезата на чл.54 ал.2 от ЗКИР, при която непълноти и грешки свързани със
спор за материално право, се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред.
Мотивирал се е с това, че представените от заявителите документи за собственост
касят само части от ПИ с идентификатор 10135.2571.481, поради което не може да
се приеме, че са налице дублиращи права за него.
В хода на съдебното производство
от ответника са представени копия от КК и КР относно ПИ с идентификатори
10135.2571.148 и 10135.2571.149. Представено
е и Заявление с вх.№ 94-3081/11.02.2009г. от М.С.Г – легитимираща се
като собственик на двата имот, ведно с приложени към него документи за
обединяване на двата имота /л.88-100/, при което същите са получили общ
идентификатор10135.2571.481. С
допълнителна молба е представена Заповед № КД-14-0386/26.06.2009г., ведно с
доказателства, че не е била оспорена и е влязла в сила /л.124-129/, видно от
която по предходно подадено от жалбоподателките заявление за вписването им в КР
е постановен отказ с мотивите, че имота е вписан с площ от 2065 кв.м. със
собственик М.С.Г, т.е. налице е спор за собстеност, тъй като различни правни
субекти заявяват права върху имота.
По искане на жалбоподателките е
допусната СТЕ. Съгласно заключението на в.л.
Д.Д. по нея и изготвената от същия комбинирана скица, първият действащ за
местността кадастрален план е топографско-геодезически план от 1956г. По този
план процесният имот се идентифицира като части от имоти №№ от 614-до 619, като
единстено за имот 618, с площ от 1577.75 кв.м. има записано предназначение на
имота – „лозе“ и вписан собственик – А. от с.Виница. По КП от 1991г. имот 3262
е вписан в разписния лист с предназначение ов.градина и собственик Т П. По ПКП,
приет с Протокол от 09.12.2008г. имот 618 е с площ 1577.75 кв.м. При одобряване
на КККР за местността със Заповед № РД-18-92/14.09.2008г. имоти 148 и 149 са
без данни за собственост. По КК към 08.04.2019г. ПИ с идентификатор 481 с
площ 2065 кв.м. е собственост на з.лица Б.Г.
и С.Г. по нот.акт 86/2018г. за покупко-продажба. В.л. е посочило, че имоти 148
и 149 са идентични с ПИ с идентификатор 481, но същия е с площ от 2065 кв.м., а
жалбоподателките се легитимират като собственици по силата на дарение на
ид.части от тези имоти, общо в размер на 1565 кв.в., поради което и не е могъл
да отрази същите в комбинираната скица. В заключението е посочено, че по
първоначалния план от 1956г. имота е записан на А. /без име и фамилия/. По
решение от 1960г. А. П е прехвърлил на Т П свой недвижим имот, но по площ и
съседи, същия не отговяра на процесния, поради което в.л. е направило извод, че
Т е бил собственик на друг имот, който не е идентичен с този предмет на
жалбата.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По валидността на акта:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл.54 ал.4 от ЗКИР и
приложената към преписката Заповед № 300-135/16.11.2004г. на ИД на АК; и в
изискуемата от закона писмена форма, поради което не страда от пороци водещи до
неговата нищожност.
По процесуалната законосъобразност:
Съдът намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателките, че процесния акт е лишен от мотиви. Същият
съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му. Изрично е
посочено, че искането за изменение на КР следва да се извърши по реда на чл.54
ал.2 от ЗКИР, доколкото касае непълноти
и грешки, свързани със спор за материално право, който следва да се реши по
съдебен ред. При извършената служебна проверка, съдът не констатира нарушения
на процесуалните правила от категорията на съществените такива, които да доведат
до незаконосъобразност, респ. да са основания за отмяна на оспорения акт.
По
процесуалната законосъобразност:
След преценка на събраните по
делото доказетлства, съдът намира, че отказът е постановен и при правилно
приложение на материалния закон. Както вече бе посочено отказът за изменение на КККР на гр.Варна е издаден на основание чл.54 ал.2 от ЗКИР, след зменението му с ДВ, бр.49 от
13.06.2014г. Цитираната разпоредба гласи, че КККР
могат да се изменят когато съдържат непълноти или грешки, а когато непълнотата
или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в
комбинирана скица и се отстранява в кадастралната карта и кадастралните
регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора
по съдебен ред. Правилно
административният орган е приел, че в случая се касае за искане за отстраняване
на непълноти и грешки. Съгласно § 1 т.16 от ДР на ЗКИР „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и
очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана
територия спрямо действителното им състояние. В случая е налице именно тази хипотеза, доколкото
жалбоподателките се легитимират на ид.части от два различни имота /148 и 149/,
които към момента на подаване на заявлението не съществуват в този вид. Същите
са обединени в един общ имот с идент. 481, по заявление на предходен собственик
– Мария Славова Георгиев – праводател чрез покупко-продажба на заинтересованите
лица С.Г. и Б.Г..
Правилно административният орган
е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл.53 ал.2 от ЗКИР. На първо
място защото в случая се касае за непълноти и грешки по смисъла на
горецитираната разпоредба. И на второ -
съгласно цитираната разпоредба при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на права ще е налице в случай на
пълно съвпадение на имот, граници и площи, каквито видно от представените по
делото доказателства, в т.ч. и заключение на вещото лице – не са налице.
Параметрите /обема/ на вещните права на жалбоподателките и на заинтересованите
лица е различен. Първите са носители на право на собственост само на част от
двата имота и то на ид.части.
Отделно от гореизложеното в настоящия
случай безспорно се установява и наличието на спор за материално право, което
се потвърждава, както от изрично направеното възражение срещу изменението от
страна на С.Г. и Б.Г., записани в кадастралните регистри като
собственици на поземлен имот с идентификатори 10135.2571.481, така и от другите представените в хода на
административното и съдебното производство конкуриращи се документи за вещни
права.
По делото безспорно се установява
обстоятелството, че исканото изменение засяга частично /в ид.части/ имоти 148 и 149. Безспорно е и това, че отказът е мотивиран
с изричното възражение срещу него, направено още в административна фаза на
производството от страна на заинтересованите лица,
което се обосновава от собственическите им права върху имот пл. № 3263 по плана за земеразделяне на
месността, съгласно
представените нотариални актове за собственост, в т.ч. и този от 2002г., с
който М.С.Г е придобила имота чрез
покупко-продажба от А. А. П. Тези фактически
обстоятелства са достатъчно основание за постановяване на отказ за изменението
на КККР, тъй като е налице забрана за изменение на
КККР по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР при наличие на индиция за спор за
собственост с фигуриращ в КР собственик на засегнат от изменението кадастрален
обект.
Съдът намира за основателно
направеното в с.з. възражение на пълномощника на жалбоподателите и не кредитира
заключението на в.л. в частта, в която същото е посочило, че продаденият през
1960г. от А. П на Т П недвижим имот вероятно касае друг имот, различен от
процесния. В.л. не е имало поставена такава задача и не е компетентно в това
производство да дава такива заключения. Заключението обаче в тази част е още
една индиция в подкепа на горния извод, че в случая е налице спор за
собственост, който следва да се реши по съдебен ред от общия съд.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че оспореният отказ е постановен в съответствие с
процесуалните норми и материалния закон. Жалбата против него се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Независимо от
изхода на спора, ответника и заинтересованите лица не са направили искане за
присъждане на разноски, поради което такива не им се следват.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Т.Н., ЕГН ********** и Д.Т.Г., ЕГН **********,***, против Отказ на Началника на СГКК-Варна за изменение на КККР за
имот с идентификатор 10135.2571.481, обективиран в Писмо изх.№
20-78098/19.11.2018г.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: