РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Пловдив, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Велина Ем. Антонова
Веселин Д. Хаджиев
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
в присъствието на прокурора Д. Ангелов
като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Наказателно дело за
възобновяване № 20245000600464 по описа за 2024 година
Производството е образувано пред Апелативен съд - Пловдив на
основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, по искане на осъдения А. А. Ю.. В
искането, в което се сочат всички касационни основания, се атакува
първоинстанционната присъда по НОХД № 26/2023 г. на Районен съд -
Кърджали, потвърдена с решение на Окръжен съд - Кърджали по ВНОХД №
1/2024 г., с която А. А. Ю. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 286, ал. 1 НК. Сочат се допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при събирането на доказателствата и тяхната
оценка, поради което е останал недооценен елемент от състава на
престъплението. У дееца липсва знание, че посоченото от него лице е
невинно, поради което не е налице един от елементите на фактическия състав
на престъплението. В подадения сигнал до компетентните органи са били
направени интерпретации и съждения без да се изложат конкретни факти, с
които да се приписва престъпление, което не е било взето предвид от
инстанциите.
1
В искането, нарушението на материалния закон се аргументира с
несъставомерност на деянието. Релевира се липса на елемент от обективната
страна на състава, доколкото в сигнала до Районна прокуратура – Кърджали,
се съдържат абстрактни данни относно действията на пострадалия. Според
молителя, неправилно е интерпретирана и субективната страна на деянието,
тъй като липсва вина в действията на осъдения при подаването на сигнала до
РП - Кърджали. Подаденият сигнал е израз на конституционното му право на
жалба, като е търсено съдействие от компетентен орган. По отношение на
основанието за възобновяване – явна несправедливост на наложеното
наказание не са изложени съображения, като се прави единствено оплакване
за приложен „дебалансиран подход към преценката на обстоятелствата по
делото, които са определящи за индивидуализация на наказанието“.
Претендира се възобновяване на производството по делото и отмяна на
първоинстанционната присъда и оправдаване на осъдения по обвинението за
извършено престъпление по чл. 286, ал. 1 НК.
Пред ПАС осъденият поддържа искането за възобновяване, като поставя
акцент върху правните изводи на въззивната инстанция досежно субективната
страна на деянието. Сочи, че без никакви доказателства, той е осъден за
престъплението набеждаване, като е била уважена и гражданско-правната
претенция на пострадалия.
Прокурорът от АП – Пловдив намира искането за неоснователно и
предлага същото да бъде оставено без уважение.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши проверка на въззивния и първоинстанционен съдебни актове, намери
следното:
С присъда № 52 от 27.09.2023 г. по НОХД № 26/2023 г. РС - Кърджали е
признал подсъдимия А. А. Ю. за виновен в това, че на 20.11.2020 г. в
Кърджали, пред надлежен орган на властта - прокурор от РП-Кърджали, е
набедил Д.И.М. от Кърджали в извършване на престъпления по чл. 144, ал. 3
вр. ал. 1 НК - закана с убийство против личността на А. А. Ю., поради което и
на основание чл. 286, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1 НК му е наложил наказание от
десет месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК
изпълнението на това наказание е отложено за три години, след влизане на
присъдата в сила. Подсъдимият А. Ю. е бил осъден да заплати на гражданския
2
ищец сумата от 3000 лева (ведно със законната лихва), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, като искът е бил отхвърлен до пълния
предявен размер 10 000 лева като недоказан.
С въззивно решение № 37 от 27.03.2024 г. по ВНОХД № 1/2024 г. на
Окръжен съд - Кърджали първоинстанционната присъда е била потвърдена.
Искането за възобновяване на осъдения е процесуално допустимо, тъй
като е подадено в предвидения в чл. 421, ал. 3 от НПК шестмесечен срок от
влизане на съдебния акт в сила. Но, разгледано по същество, е неоснователно.
Апелативният съд намира за необходимо да посочи, че заявените в
искането недостатъци на актовете на инстанциите, че те са немотивирани, по
своята същност, е довод за тяхната необоснованост. Следва предварително да
се каже, че от искането на осъдения се извличат претенции за възобновяване
на приключилите дела на районния и окръжния съд с позоваване на
основанието по т. 5 на чл. 422, ал. 1 НПК – поради допуснати съществени
нарушени във връзка с т. т. 1-3 на 348, ал. 1 НПК. Преобладаващите
оплаквания, обаче, за необоснованост на приетите фактически положения и
обективна несъставомерност на престъплението набеждаване, които са били
обвързани с оспорване на авторството. Подобни оплаквания не кореспондират
със специфичните характеристики на настоящото производство като способ за
извънреден контрол на наказателните дела, при който необосноваността на
съдебните актове не е самостоятелно касационно основание. При това
положение, наведените доводи могат да се обсъдят единствено на плоскостта
на претенции за допуснати съществени пропуски относно начина на
формиране на вътрешното убеждение на инстанциите. Отделно от това, при
все да се твърди, че законът е бил приложен неправилно или е приложен
закон, който не следва да бъде прилаган, искането реално също е било
обвързано с оплаквания за съществени процесуални нарушения, доколкото не
се претендира за неправилна интерпретация на норма от закона. При се това, с
обсъждане на доводите за липса на точен анализ на доказателствената
съвкупност във връзка с претенциите за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, осъденият ще получи отговор и на възражението си.
Оплакванията на съществени процесуални нарушения, мотивирани с
липсата на отправено предложение към осъдения да сключи споразумение с
прокурора не могат да бъдат споделени, доколкото на първо място не се касае
3
за негово право, визирано в каталога по чл. 55 НПК. Следва да се посочи, че
решаването на делото със споразумение действително е било допустимо в два
процесуални стадия – при действията на прокурора след приключване на
досъдебното разследване, както и преди приключване на съдебното следствие
пред първоинстанционния съд, но за постигането му е било необходимо
съгласие между страните по всички въпроси, посочени в разпоредбата на ал. 5
на чл. 381 НПК, а като предпоставка за неговото одобряване от съда, се е
изисквало осъденият да се откаже от разглеждането на делото по общия ред и
да се признава за виновен по обвинението.
Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения,
мотивирани с начина на формиране на вътрешното убеждение на инстанциите
при неправилна оценка на събраните доказателства, довело до неправилно
приложение на закона с осъждане на Ю. по повдигнатото му обвинение, са
неоснователни. Инстанциите са изследвали съдържанието на свидетелските
показания на Д.И.М., В.В.М., Д.Б.Д., С.Н.С. и Ш.В.Х., М.Л.А., както и
приложените писмени материали, които обосновават отговорността на Ю. за
набеждаване. Доказателствените източници са били анализирани поотделно и
съвкупно, а за невъзприетите обяснения на Ю., са били изложени доводи,
обвързани и с останалите събрани по делото доказателства (л. 163 гръб – л.
164 от делото на първата инстанция). Въззивната инстанция също е оценила
доказателствената съвкупност съобразно изискванията на процесуалния закон,
като е посочила по какви причини не приема доводите, изложени в жалбата на
подсъдимия. Въззивният съд е извършил собствена оценка на материалите по
делото, като е посочил обстоятелства, при които са налице противоречия, като
е изложил съображения кои от тях приема и причините за това. Въззивната
инстанция е аргументирала извода си за цялостно възприемане на
показанията на свидетелите-очевидци на инцидента, в които не е открила
противоречие. Видно от л. 41- 42 от делотото на окръжния съд, в решението
си, втората инстанция е изложила своя анализ за недостоверността на
обясненията на подсъдимия. Право на съда е да прецени на кои доказателства
да даде вяра и въз основа на кои да постанови съдебния си акт, ако не са
извършени процесуални нарушения при допускането, събирането и тяхната
проверка. Не се установява изопачаване на което и да е от доказателствата,
послужили за изграждане на фактическите и правни изводи на двете съдебни
инстанции, нито е игнорирано доказателство, което би могло да доведе до
4
различен извод за фактите, участието на Ю. в деянието и неговото виновно
поведение.
И двете съдебни инстанции по фактите са установили, че по повод на
жалбата на А. Ю. до Районна прокуратура – Кърджали е била възложена
проверка на ОД на МВР – Кърджали, която е установила, че няма данни за
извършване на престъпление от страна на Д.И.М., с оглед на което и същата е
приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство.
ПАС намира, че предходните съдебни инстанции не са допуснали
нарушение на материалния закон при постановяване на съдебните си актове.
При вярно установени фактически положения съдилищата правилно са
приложили нормата на чл. 286, ал. 1 от НК. Набедяването е престъпление,
което засяга, както интересите на правосъдието, така и на набеденото лице.
По същество, то се изразява в съобщение до надлежен орган на властта, който
има правомощието да образува наказателно производство, в което уличава
невинно лице в извършването на определено престъпление. В конкретния
случай, вменената форма на набедяване сочи не на приписване на
действително извършено престъпление, в което набеденият не е участвал, а на
приписване на престъпление, което изобщо не е било извършвано от никого.
Престъплението е резултатно, като неговият престъпен резултат се изчерпва с
това, надлежният орган да узнае за неверните твърдения без да е необходимо
да им е повярвал. Т. е. за довършване на престъплението е достатъчно
получаване на лъжливата информация от съответния орган без да е
необходимо да бъде заблуден. От субективна страна престъплението по чл.
286 от НК може да бъде осъществено само умишлено, както с пряк, така и с
евентуален умисъл. Съзнанието на субекта на престъплението, че приписва
престъпление на лице, което е невинно, очертава престъплението по чл. 286 от
НК като посегателство срещу правосъдието. При прекия умисъл, с който е
действал осъденият по настоящото дело, субектът на престъплението трябва
да съзнава, че престъплението изобщо не е извършено (или в принципен план,
че то не е извършено от набедения), но съзнателно да прикрива този факт,
твърдейки през надлежния орган обратното. Следва да се посочи отново, че
независимо дали надлежният орган на властта е повярвал или не,
набедяването посяга на авторитета на набедения и затормозява работата на
съдебната власт, която във всички случаи, следва да се произнесе по лъжливия
сигнал. Действително умисъл за набедяване няма да е налице и деянието
5
набеждаване ще бъде несъставомерно, когато деецът е добросъвестен, ако
действа със съзнанието, че съобщава на органите на властта достоверна
информация за определени факти. Израз на неговата добросъвестност може да
бъде демонстрирането на възможно съмнение или несигурност, които заявява
пред компетентния орган на власт. В подобен случай, ако се установи, че не е
съзнавал, че твърдените от обстоятелства са неверни, няма да е налице
набедяване, дори когато тези обстоятелства се окажат неистински, доколкото
това би било в разрез със задължението на гражданите да сигнализират
компетентните органи. Безспорно осъденият разполага с конституционното
право да сигнализира държавните органи, но при упражняването му, следва
да вярва, че изнесените обстоятелства отговарят на истината. Упражняването
на това право на жалба чрез описание на привидно възприети действия на
друго лице със субективната увереност, че не са истина, представлява
набедяване.
Неправилно в искането се поддържа, че адресираният от А. Ю. до
надлежните органи сигнал е отразявал само негови съмнения. Тези доводи
подробно са обсъдени от въззивния съд на л. 41 гръб – л. 42 от делото.
Осъденият е съобщил обстоятелства, които обективно съдържат признаците
на определени престъпления, свързани с личността и живота му. В този
смисъл подаването на писмен сигнал пред надлежен орган с твърдение за
извършено от пострадалия М. престъпление, за което осъденият е знаел, че не
е извършено, сочи на пряк умисъл за осъществяване на престъплението
набедяване.
Доводите за явна несправедливост на наложените наказания не намират
опора в материалите по делото и не могат да бъдат споделени. Наказанията не
са явно несправедливи, тъй като са били отчетени всички обстоятелства за
законосъобразното им определяне. Определената на осъдения кумулативна
санкция е съответна на тежестта на извършеното престъпно деяние, на
личността на дееца и на разкритите от инстанциите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Въпреки липсата на конкретни доводи по
отношение на заявеното касационно основание - явна несправедливост на
наказанието, следва да се каже, че не е допуснато нарушение на правилата за
индивидуализация на наказанието лишаване от свобода, тъй като липсват
съществуващи и неотчетени смекчаващи обстоятелства, които да обуславят
6
налагането на по-нисък размер на това наказание. Наложената кумулативна
санкция, включваща обществено порицание и десет месеца лишаване от
свобода, отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, е
определена при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК. Съдът е бил
напълно обективен спрямо дееца, поради което по-нататъшно намаляване на
наказанието не би намерило опора в доказателствената съвкупност. За това не
е налице и соченото основание по т. 3 на чл. 348, ал. 1 НПК, а липсата на
съображения в искането за явното несъответствие на индивидуализиращите
обстоятелствата с наложеното наказание не предпоставя излагането на
допълнителни мотиви в тази връзка.
Що се отнася до оплакванията за липса на мотиви за уважения
граждански иск, следва да де каже, че не се излагат някакви доводи по
същество, които могат да доведат до намаляване на присъденото обезщетение
за морални вреди. Осъденият претендира, че не са били представени и
обсъдени доказателства пострадалият да е претърпял такива щети от
деянието. В тази връзка, следва да се посочи, че основание на гражданския
иск в наказателния процес е деянието, предмет на обвинението. В случая, с
оглед спецификата на престъплението, което засяга не само интересите на
правосъдието, но и на набеденото лице, пострадалият се явява лице,
претърпяло вреди от престъплението, което може да предяви граждански иск
за тяхното обезщетение и да се установи като граждански ищец, поради което
е имал основание да бъде репариран. Не се установява липсата на мотиви,
както в гражданско-осъдителната част на присъдата на първия съд, така и в
решението на въззивната инстанция (такива са били изложени респективно на
л. 165 от делото на РС и л. 42 гръб – л. 43 от това на ОС). Изложените от
инстанциите съображения, които са подробни и задълбочени, напълно
удовлетворяват законовото изискване за наличието на мотиви. Размерът на
присъденото обезщетение за морални вреди е бил обсъден във връзка със
събраните по делото материали за здравословното състояние на пострадалия и
неговото обостряне в следствие на престъпното деяние, включително и в
контекста на показанията на свид. М.А., невключен в списъка към
обвинителния акт от прокурора, но изслушан в подкрепа на гражданско-
правната претенция за пострадалия.
По изложените съображения, липсват основания за възобновяване на
делото, поради което искането на осъдения А. А. Ю. следва да бъде оставено
7
без уважение, поради което Пловдивският апелативен съд, втори наказателен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. А. Ю. за
възобновяване на НОХД № 26/2023 г. на Районен съд – Кърджали и ВНОХД
№ 1/2024 г. на Окръжен съд - Кърджали.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8