Определение по дело №226/2018 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 ноември 2018 г.
Съдия: Добринка Савова Стоева
Дело: 20183400500226
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№298

гр. Силистра,  12.11.2018г.

 

 

Силистренският окръжен съд, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                    

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА  

                                                                                ДОБРИНКА СТОЕВА

 

разгледа ч.гр.д. № 226/ 2018г. по описа на съда, докладвано от съдия Стоева, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       С разпореждане от 17.09.2018г., постановено по гр.д. № 616/2017г. по описа на ДРС е върната молбата на А.С. за отказ от предявения иск и обезсилване на постановеното съдебно решение по делото.

Недоволен от това разпореждане, е останал А.С., който го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно и моли съда да го отмени и да върне делото на ДРС със задължителни указания за уважаване на молбата по чл. 233 ГПК.

СОС, като съобрази доводите на страната и данните по делото, прие за установено следното:

            Частна жалба е основателна.

На 02.07.2018г.  ищецът А.Б.С.  депозира пред ДРС молба, с която прави отказ и моли да бъде обезсилено постановеното съдебно решение и прекратено производството по делото.

Молбата е изпратена за становище на другата страна, но в законоустановения срок не постъпва такова.

С разпореждане № 1336/17.09.2018г., постановено по гр.д. № 616/2017г. по описа на ДРС връща на А.С. молбата за отказ от предявения иск и обезсилване на постановеното съдебно решение по делото, като недопустима. Съдът приема, че молбата е подадена в срока на обжалване на съдебното решение, но без съпроводена  въззивна жалба против него.

В хода на първоинстанционното производство по предявения от жалбоподателя иск и след постановяването на решение по гр.д. № 616/2017г. по описа на ДРС, в срока за въззивно обжалване, на 02.07.2018г.  ищецът А.Б.С. подава молба с правно основание чл. 233 ГПК, заявявайки отказ от предявения иск.

Отказът от иска, по определението на правната теория, е "изявление на ищеца, отправено до съда, че не поддържа занапред иска си, тъй като е неоснователен" /Бълг. ГПП, проф. д -р Ж. С./. Касае се за процесуално действие на ищеца, което може да се предприеме по всяко време, докато делото е висящо и преди влизане в сила на съдебно решение. Следователно молбата на частния жалбоподател и ищец в първоинстанционното производство се явява допустима, тъй като отговаря на тези условия. Няма изискване на закона за подаване на въззивна жалба от същата страна, с оглед допустимостта на молбата по чл. 233 ГПК. Дори напротив, при подадена въззивна жалба от страната, би се опровергало наличието на валидно волеизявление, че не се поддържа занапред иска от ищеца. В този см. и Определение № 616 от 25.09.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5092/2013 г., IV г., Определение № 37/17.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 97/2017 г. на ВКС, I-во гр. отделение/.

 При отказ от иска, направен след постановяване на решението и преди подаване на жалба, по арг. от по–силното основание от чл. 249 ГПК, съдът следва да обезсили постановеното от него решение и да прекрати производството, тъй като за отказа от иск съгласието на ответника не е необходимо, отказът от иск може да бъде направен във всяко положение на делото докато то е висящо, а последиците от надлежно заявения отказ от иск са дори по–силни от последиците на оттеглянето на иска. В този случай също не се нарушава установената в чл. 246 ГПК забрана, защото обезсилването на решението и прекратяването на производството от постановилия решението съд в хипотезата на чл. 249 ГПК, която както се посочи, е приложима и при отказ от иска, не е нито отменяне, нито изменяне на решението от постановилия го съд по смисъла на чл. 246 ГПК. Определение № 1830 от 31.03.2017 г. на ОС - Благоевград по ч. т. д. № 148/2015 г.

Предвид изложеното се налага извод, че обжалваното разпореждане е неправилно и като такова подлежи на отмяна, като делото се върне на ДРС за произнасяне по молбата на А.Б.С., с която прави отказ от иска и моли да бъде обезсилено постановеното съдебно решение и прекратено производството по делото.

Водим от горното, съдът

 

                                  О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 1336/17.09.2018г., постановено по гр.д. № 616/2017г. по описа на ДРС, с което е оставена без разглеждане депозираната на 2.07.18г. от А.Б.С. *** молба за отказ от предявения иск и обезсилване на постановеното съдебно решение № 121/27.06.18г. и ВРЪЩА делото на ДРС за произнасяне по молбата.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                       

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: