Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1230 02.10.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри
административен състав,
на четиринадесети
септември две хиляди и двадесета
година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.Д.
като разгледа
докладваното от съдията Колева административно дело № 1128 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за
социалното осигуряване (КСО)вр.с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Профиасист 24/7“ ЕООД, ЕИК
********* представлявано от В. Г. Ч.против Решение № Ц1040-02-21 от
26.05.2020г. на Директор ТП на НОИ-Бургас, с което са потвърдени Задължителни
предписания № ЗД-1-02-00737578 от 28.03.2020г. на контролен орган на ТП на
НОИ-Бургас.
Жалбоподателят твърди, че оспореното решение е
незаконосъобразно, издадено в
противоречие на материалния закон и необосновано. Сочи, че по отношение на
работници-граждани на Република България, които са командировани от своя
работодател, за да осъществяват дейност в друга държава-членка се прилагат
правилата за координация на системите на за социална сигурност, които са
въведени с Регламент № 883/2004г. и Регламент № 987/2009г. Посочва, че сертификат А1 е документ
ползващ се с формална доказателствена сила по отношение на това дали са налице
предпоставките на чл. 12 от Регламент № 883/2004, но същия не е
предпоставка за прилагането на съответното приложимо право. При липса на издаден сертификат А1 административният орган следва да прецени поотделно за всеки служител дали са налице
предпоставките за прилагане на чл. 12 от Регламент № 883/2004 и единствено ако
установи неприложимост на чл. 12 от Регламент № 883/2004, тогава би могло да
издаде обжалваните задължителни предписания.Иска решението да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощен
представител, поддържа жалбата. Иска решението да бъде
отменено. Претендира разноски.
Ответникът, чрез представител по пълномощие – гл.
юрисконсулт В., оспорва жалбата. Представя административната преписка и иска
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърден обжалвания
административен акт.Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
и възразява на основание чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на платения адвокатски
хонорар.
По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени
такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства, счита за установено от правна и фактическа страна следното:
По фактите:
Административното производство по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е започнало със заповед № ЗР-5-02-00580373/18.06.2019 г.
на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО-Бургас, с която възложил да се
извърши проверка на разходите на държавното обществено осигуряване на „Профиасист 24/7“ ЕООД от
контролен орган на ТП на НОИ – Д. С.ст. инспектор по осигуряването. Определен
бил 20-дневен срок за извършване на проверката. Със Заповед № ВЗ-5-02-00580373
от 18.06.2019г. е удължен срокът на проверката с 22 работни дни, считано от
17.07.2019г.
В хода на проверката с писмо изх. № 9101-02-753/21.06.2019
г. Директорът на ТП на НОИ поискал от ТД на НАП Бургас да удостовери дали
осигурителят „Профиасист 24/7“ ЕООД е подавал искания за
издаване на формуляр А1, издаван ли му е такъв, за кои лица и период, респ.
налице ли е постановен отказ или изразено становище относно приложимото
законодателство(л. 129).
В отговор на исканата справка директорът
на ТД НАП Бургас е изпратил отговор с изх. № ЕП-868 без дата (л. 130), в който
е посочил, че процесният осигурител не е подавал искания за издаване на
формуляри А1, такива не са му били издавани, като липсват и постановени откази
или становища относно приложимото законодателство.
За извършената проверка е изготвен
констативен протокол № КП-5-02-00630592 от 22.08.2019г., в който били обсъдени
събраните данни, като бил направен извод, че за да бъде приложимо българското
осигурително право за командированите в
Германия лица, следвало да бъде издаден от компетентния орган НАП формуляр А1
-удостоверение за приложимото законодателство в областта на социалната
сигурност за всяко изпратено лице, като в случай на постановен отказ за
издаване на такова, следвало да бъде приложен общия принцип за осигуряване на
работниците в държавата на полагане на труда. Коментирано било това, че от
представената официална справка на НАП се установявало, че работодателят не е
подавал искания за издаване на формуляр А1 и няма постановени откази или
становища относно приложимото законодателство.
Констатирано било, че след преглед на
всички трудови досиета се установявало сключване на трудовите договори с командированите лица на основание чл. 68, ал. 1, т. 2, вр. чл. 70, ал. 1 КТ, т. е. със срок на изпитване, уговорен в
полза на работодателя, за извършване на трудова дейност с място на работа в Германия
на длъжност „социален асистент“ и „домашен помощник“ с непълно работно време от
2,4 или 5 часа дневно, като липсва спор, че били изготвяни и заповеди за командироване на работниците, като при
подписване на трудовите договори на основание чл.121, ал.2 от КТ работниците
давали съгласие за командироване в страната и/ или в чужбина за срок по-дълъг
от 30 календарни дни без прекъсване. Установено и отразено в протокола било, че
работниците били осигурявани върху размера на платените от работодателя възнаграждения,
като били подавани и данни с декл. Обр. № 1 с код за вид осигурен 01 и 99.
Констатирано било, че за лицата осигурени по националното законодателство и командировани в Германия няма подадени
искания и издадени удостоверения А1 за приложимото законодателство за всички
лица, описани в справката.
В заключение е посочено, че при
осигурителя работят 366 лица, които временно извършвали работа на територията
на Германия, за които няма издадени удостоверения А1 за приложимото
законодателство. Предложено е, за резултатите от проверката да се уведоми ТД на
НАП за предприемане на действия по компетентност за установяване на приложимото
осигурително законодателство по смисъла на Регламент № 883/2004 за координация на системите за социална
сигурносттези лица.
В изпълнение на заключенията по обсъждания
констативен протокол (л. 120), Директорът на ТП на НОИ Бургас изискал с писмо
№9101-02-7533#3 от
30.08.2019г. от същият орган, предприемане на действия по компетентност за
установяване на приложимото осигурително законодателство по смисъла на регламент 883/2004 на ЕП и Съвета за координация на
системите за социална сигурност за всички лица, посочени в нарочно приложена
справка, явяващи се осигурени такива от страна на жалбоподателя. (л. 131)
В отговор на искането, са последвали писма, съобразно
териториалната компетентност на органите от НАП, с изх. №17180#9/19/27.01.2020г.
от офис-Плевен ТД на НАП-Велико Търново, писмо с изх.№ ЕП-868#/2020г. от ТД на
НАП-Бургас, писмо с изх.№ ЕП-868#18/2019г. от ТД на НАП-Бургас, писмо с изх.№
ЕП-868#/2020г. от ТД на НАП-Бургас, писмо с изх.№ ЕП-868#17/2019г. от ТД на
НАП-Бургас, писмо с изх.№ ЕП-868#16/2019г. от ТД на НАП-Бургас, писмо с изх.№
ЕП-868#21/2019г. от ТД на НАП-Бургас, писмо с изх.№ ЕП-868#22/2019г. от ТД на
НАП-Бургас, писмо изх. №21886#1/26.02.2020г. от ТД на НАП-Велико Търново.
Отговорите били в посока, че лицата не пребивават в момента на територията на
България, поради което НАП не е компетентен орган, както и че трудовата дейност
от осигурените била осъществявана единствено на територията на Германия, поради
което липсвало задължение за органа да определя приложимото осигурително
законодателство и да уведомява чуждестранната компетентна институция. В писмо с изх.№ ЕП-868#/2020г. от ТД на
НАП-Бургас/посочено в Решението/ /л.137/ е посочено, че в резултат от извършена
проверка е установено, че лицата наети по трудови правоотношения във фирма
“Профиасист 24/7” ЕООД са извършвали трудова дейност в съответните периоди като
наети лица единствено на територията на Германия за един работодател, установен
в България. ТД на НАП - Бургас посочва, че в случая в хипотезата на работа в
една единствена държава членка, съгласно координационните регламенти,
компетентната институция (в случая НАП) няма задължение да определя приложимото
законодателство и да уведомява чуждестранната компетентна институция. Такова
задължение било налице само при обичайно осъществяване на дейност в две или
повече държави членки по смисъла на чл. 13 от Регламент (ЕО) 883/2004.
На база събраната информация и получения
отговор били издадени процесните Задължителни предписания №ЗД-1-02-00737578/20.03.2020
г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Бургас, с които на основание чл.
108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е
задължил осигурителя в срок от 25 работни дни от получаването им да изготви и
представи в ТП на НОИ - Бургас списък относно всички лица посочени в
приложената към задължителното предписание справка № 4, които осигурителят е командировал в чужбина по
реда на чл. 121а от КТ, през периодите посочени в справката . Списъкът следва
да съдържа следните реквизити: трите имена на лицето; единен граждански номер;
период, в който лицето е било командировано в чужбина; държавата, в която
лицето е било командировано; заеманата от лицето длъжност; в срок от 25 работни
дни да се изготви и представи в ТП на НОИ - Бургас списък на лицата посочени в
справка № 4, на които са били издадени удостоверения А1 от
страна на НАП за периодите на командироване. Списъкът следва да съдържа следните
реквизити: трите имена на лицето, единен граждански номер, период за който е
издадено удостоверение А1; в срок от 45 работни дни да се подадат в ТД на НАП -
Бургас заличаващи декларации обр. № 1 за всички лица
посочени в приложената към задължителното предписание справка № 1, заверена от контролен орган на ТП на НОИ - Бургас.
В справката са посочени лицата, месеците и годините, за които осигурителят е
подавал неправомерно данни с декларация обр. № 1 към Регистъра на
осигурените лица на НОИ. Неправомерно подадените данни също са посочени в
справка № 1. В точка 12 на заличаващите декларации обр. № 1 за вид
осигурен следва да се посочва кодът посочен срещу името на лицето за съответния
месец - колона 6 от Справка № 1, както и коригиращи деклapaции Обр.№. 1 за всички лица
посочени в приложената към задължителното предписание справка №2, заверена от
контролен орган на ТП на НОИ - Бургас. В справката са посочени лицата, месеците
и годините, за които осигурителят е подал неправомерно данни с декларация обр. №
1 към Регистъра на осигурените лица на НОИ. Неправомерно подадените данни също
са посочени в справка № 2. За посочените в справката месеци, за всяко от лицата
са били подадени по две различни декларации обр. № 1 с един и същ код за вид
осигурен /код 01/ - една за период на командироване в Германия и една за период
на осигуряване в България. В тази връзка е изготвена и справка № 3, в която са
посочени данни, които осигурителят следва да ползва при подаването на
коригиращите декларации обр. № 1 за тези лица. Тези данни са подадени от страна
на осигурителя към Регистъра на осигурените лица и касаят периоди на
осигуряване в България, поради което същите следва да намерят отражение в
коригиращите декларации обр, № 1, които следва да се подадат. В точка 12 на коригиращите
декларации обр. № 1 за вид осигурен следва да се посочва код 01.
Задължителните предписания били оспорени
пред Директора на ТП на НОИ Бургас, който със свое Решение № № Ц1040-02-21 от 26.05.2020г. ги потвърдил.
Според отбелязване в известие за доставяне, решението
е връчено на 01.06.2020г. Относно този факт между страните не се спори.
По допустимостта:
Жалбата е подадена срещу решение
на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт – Бургас, за което е предвидена възможност за съдебен контрол –
чл.118, ал.1 от КСО и от лице, чиито права и законни интереси са засегнати от издаването й. Решението е
връчено на 01.06.2020г., а жалбата е подадена на 12.06.2020г., т.е. в
законоустановения 14 дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. По тези съображения
същата е допустима за разглеждане.
В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол
върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата
на чл.168, ал.1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това
се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно
принципа за това, възведен с нормата на чл.9 от АПК. Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните
актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до
незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност,
неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При така вменената от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът приема следното:
По отношение на оспорване на чл.146, т.1,2 от АПК
Съгласно чл.108, ал.1, т.3 от КСО, контролните
органи на Националния осигурителен институт при изпълнение на служебните си
задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по
държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния
осигурителен институт.
Според
разпоредбата на чл.117, ал.1, т.3 от КСО, пред ръководителя на съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби
срещу задължителни предписания на контролните органи по чл.108, ал.1, т.3.
Според ал.3 от същата разпоредба, ръководителят на териториалното поделение се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и
връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането.
От доказателствата по делото се установява, че
процесните задължителни предписания са издадени от
контролен орган на ТП на НОИ Бургас – инспектор по осигуряването, при
изпълнение на служебни задължения. Същите са оспорени пред ръководителя на
съответното териториално поделение на НОИ – Бургас. Решението е издадено от Енчо
Жеков -директор на ТП на НОИ Бургас. Спазен е указаният едномесечен срок
(жалбата е входирана на 30.04.2020г., а решението е произнесено на 26.05.2020г.).
Актът е издаден от териториално и материално компетентен орган.
С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена
установената
от
закона
форма-чл.59,
ал.2 от АПК.
Актът е в предвидената от закона форма и е мотивиран –
съдържа фактически и правни основания за неговото издаване – наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Съдът намира, че при издаването му не са допуснати
особено съществени нарушения, водещи до неговата нищожност.
Относно
съответствието с материалния закон и неговата цел-чл.146, т.3,4 и 5 от АПК:
Съдът намира, че при издаването на
задължителните предписания и потвърдилото ги решение са допуснати съществени
процесуални нарушения и са постановени в противоречие на материалния закон.
Правилата за
координация на системите за социална сигурност на държавите-членки Европейския
съюз са въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и
Регламент (ЕО) № 987/2009, които се
прилагат от 01.05.2010 г. Целта на посочените регламенти е да се гарантира и
стимулира свободното движение на гражданите на държавите-членки, които осъществяват трудова дейност, за да не се
създава излишна административна тежест при упражняването на правото на труд.
В разпоредбата на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, във всички случаи, когато едно и също
лице упражнява дейности в две или повече държави членки е длъжно да уведоми
компетентната институция на държавата членка, в която пребивава. Институцията
на държавата членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него
законодателство. Това първоначално определяне е временно. Институцията,
извършила временното определяне, информира институциите на всички
държави–членки, на чиято територия лицето извършва дейност, или при необходимост
се свързва с тях за да се постигне взаимно съгласие относно приложимото
законодателство. Освен ако вече не е постигнато взаимно съгласие, временно
определеното законодателство става окончателно при условие, че в срок от два
месеца някоя от институциите, които са били надлежно информирани, не изрази
различно становище. Компетентната институция на територията на Република
България е НАП.
В § 6 на същата норма е посочено, че при
бездействие на задълженото лице (осигурител), институцията по пребиваването му
следва да приложи горната процедура служебно веднага "след като изясни
положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция. "
В хода на тази процедура следва да се
определи приложимото за лицето законодателство в областта на социалната сигурност,
в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16) при условие, че е
налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които
прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват). Лицата, за
които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една
държава членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004), при спазване на правилото-
законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си
("lex loci laboris"). В случай, че лицата ще извършват трудова
дейност на територията на една държава членка формуляр А1 не се издава.
Съобразно българското законодателство към категорията "заети лица"
спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО.
В настоящия случай работодателят е с място
на дейност на територията на Република България, трудовите договори със заетите
лица са сключени на територията на Република България, след което заетите лица
са командировани на територията на Федерална Република Германия за определени
периоди от време, което означава, че е налице трансгранична ситуация и
приложимия ред е посочения в чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г. Както бе посочено по-горе от страна на
осигурителя или заетото лице не е отправено искане до институцията на
територията на Република България за издаване на удостоверение А1, поради което
приложим е § 6 от чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, който задължава институцията по пребиваването служебно да
приложи процедурата. НОИ, чрез директорът на ТП на НОИ –Бургас е предприел
действия за изясняване на положението на лицата, като изпратил съответните
запитвания до НАП, както по отношение на осигурителя, така и по отношение на
осигурените лица. Отговорите на различните териториални структури на НАП,
представени по делото не могат да се квалифицират като откази за издаване на
формуляр А1, респ. на издаден такъв, тъй като самото то не създава права и
задължения за жалбоподателя и не го ангажира пряко, не е съобщен на лицата
посочени в него. По отношение на осигурителя изследваните обстоятелства са, че
той не е подал искане и не му е издаван формуляр А1, което в още по-малка
степен би могло да се приравни на отказ, тъй като по същество не са разгледани
предпоставките за издаване или не на документа. Процесуалните действия,
предприети от старши инспекторите по осигуряването въз основа на този документ,
от своя страна също не биха могли да ангажират НАП при последващо искане от
страна на осигурителя за издаване на формуляр А1 за процесния отминал период,
нито органите на трети страни сред държавите-членки на ЕС, както и самите
осигурени лица, което обстоятелство е в пряко нарушение на принципа на правната
сигурност, приложим в административното производство. Единственият документ,
който пряко ангажира всички органи на държавите-членки, ведно с осигурителят и
осигуряваните работници относно осигурителният статус на всеки от работниците
посочени в оспорените задължителни предписания е коментираният формуляр А1,
респ. отказът на НАП такъв да бъде издаден. Същият, обаче, подлежи на оспорване
от работодателя и заинтересованите осигурени лица и на съдебен контрол, каквато
процесуална възможност на тези лица не е била предоставена.
Настоящият административен акт е издаден в
нарушение на чл.35 от АПК като не са изяснени фактите и обстоятелствата от
значение за случая, тъй като не е налице произнасяне от компетентния орган по
отношение на приложимото законодателство при трансгранична ситуация, което е от
съществено значение за издаване на задължителни предписания в този смисъл. Този порок може да бъде
преодолян единствено по пътя на отмяна на оспорения административен акт,
връщане на преписката на компетентните инспектори по осигуряването, изискване
от тяхна страна, до институцията, определена от компетентния орган на
държавата-членка на пребиваване (НАП), веднага след изясняване положението на
лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция, да издаде формуляри А1
или да откаже да стори това, като укаже възможността за оспорване на отказа.
Не се спори за това, че Националната
агенция за приходите (НАП) е компетентна да определя приложимото
законодателство по Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 и да издава формуляр А1 въз основа на Приложение № 4 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Официалното писмо на Директора на НАП
обаче не може да бъде прието като отказ да бъде издаден Формуляр А1 не само
заради обстоятелството, че за издаването му не е бил уведомен жалбоподателят и
не му е била предоставена възможност да го оспори, но и поради липса по
настоящото дело на каквито и да е данни за това да е проведена процедура по
преценка на критериите за които Административната комисия за координация на
системите за социална сигурност е приела Решение № А2 от 12.06.2009 г. за
тълкуването на чл. 12 от Регламент № 883/2004 г., като се е произнесла относно
условията, необходими за прилагане на тази разпоредба. Според общите правила,
уредени в чл. 11, § 1 и § 3, б. а от Регламент (ЕО) № 883 / 2004, лицата, за които се прилага регламентът,
са подчинени на законодателството само на една държава-членка, като спрямо
лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една
държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка.
В чл. 12, § 1 от Регламент (ЕО) № 883 / 2004 е въведено изключение от горните общи
правила, в случаите на т. нар. краткосрочно командироване,
като е предвидено лице, което осъществява дейност като наето лице в
държава-членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си
в нея, и което е командировано от този работодател в друга
държава-членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател,
продължава да е подчинено на законодателството на първата държава-членка, при
условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и
че не е изпратено да замества друго командировано
лице.
Част от тези критерии притежават
индикативен характер, а други имат решаващо значение, като е указано, че
критериите следва да се прилагат съобразно характера и естеството на
осъществяваната от работодателя дейност и в зависимост от спецификата на всеки
конкретен случай. По този начин, компетентната институция - НАП е пропуснала да
уведоми съдействие съответният орган на Федерална република Германия.
Неизяснено е останало и обстоятелството дали тези лица действително са
пребивавали преди командироването им в България
или в друга държава членка, а само са сключили трудов договор на територията на
първата, което обстоятелство би засегнало осигурителните системи и на трети
страни преди изясняване на обективната истина.
Без провеждане на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕО) 987/2009, не може да бъде определено приложимото
законодателство в сферата на социалната сигурност. Без него неизяснена остава и
компетентната институция на държавата членка, чието законодателство става
приложимо по силата на дял II от Регламент (ЕО) 883/2004, която следва да информира съответното
лице относно задълженията, установени от същото законодателство и му осигурява
необходимото съдействие при изпълнението на изискваните от това законодателство
формалности.
Настоящият съдебен състав счита, че
Контролният орган на ТП на НОИ Бургас, а в последствие и директорът на ТП на
НОИ Бургас са достигнали до необоснован извод за неправомерно подадени данни в
Регистъра на осигурените лица, преди решаване на преюдициалния въпрос за
приложимото спрямо тези лица право.
Предвид изложеното оспореното по
настоящото дело решение и потвърдените с него задължителни предписания следва
да бъдат отменени, а преписката,
на основание чл. 173, ал. 2, АПК да бъде върната на административния орган за ново
произнасяне по същество при съобразяване на дадените от съда указания по
тълкуване и прилагане на материалния закон.
С оглед изхода на спора и при претенция за
присъждане на направените по делото разноски, такива следва да бъдат присъдени
в полза на жалбоподателя в размер на 50лв. Жалбоподателят е
внесъл дължимата държавна такса в размер на 50лв. за образуване на настоящото
производство, поради което ответникът следва да бъде осъден да я заплати.
Съгласно т.1 Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013г. на ОСГТК
на ВКС, постановено по т.д. № 6/2012г., съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие /л.7/ е отбелязано, че
сумата от 700лв. е платена по банков път, но не са представени доказателства за
това плащане. По посочените съображения, Съдът счита, че в полза на
жалбоподателя следва да се присъди размера на заплатената държавна такса от 50лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2
от АПК, Административен съд – Бургас, двадесет и втори състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № Ц1040-02-21 от 26.05.2020г. на Директор ТП
на НОИ-Бургас, с което са потвърдени Задължителни предписания №
ЗД-1-02-00737578 от 20.03.2020г. на контролен орган на ТП на НОИ-Бургас.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на „Профиасист 24/7“ ЕООД, ЕИК ********* представлявано
от В. Г. Ч.сумата от 50лв., представляваща разноски по делото.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Контролен орган на ТП на НОИ-Бургас за ново
произнасяне по извършената проверка, при съобразяване с мотивите на настоящото
решение.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ: