Р Е Ш Е Н И Е № 34
гр. Пазарджик, 13.03.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в открито заседание на пети
февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Илиана Димитрова
при секретаря С. П., като разгледа докладваното от съдия Илиана Димитрова т.д. N 74 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищец по делото е „Булгармин инженеринг“ АД - кредитор с неприето вземане в производството по
несъстоятелност на
ответника „БУЛГАР МИНЕРАЛИ - СТРЕЛЧА"АД (н) / по търг.дело № 66/2010 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, което
се установява от Определение № 264 от 21.04.2017 г. по т.д.66/2010г. на ПзОС, с което не е направена исканата чрез възражение промяна – да се включи в
списъка на приетите вземания неприетото от синдика в размер на 820 800 лв.
Посоченото
определение, с което съдът одобрява списък с приети вземания, след като е
разгледал възражението срещу неприето на ищеца, е обявено в ТР на 21.04.2017
г., а на 02.05.2017 г. е предявен иска да установяване съществуването на
неприетото вземане , предявено от ищеца.
При
тези обстоятелства искът е допустим и правното му основание е чл. 694, ал.2,
т.1 от ТЗ.
Ответник
по иск за съществуване на неприето вземане е само несъстоятелния длъжник, в
случая като такъв е конституиран „БУЛГАР МИНЕРАЛИ - СТРЕЛЧА"АД (н),
на когото е назначен особен представител на осн.чл. 29, ал.4 от ГПК.
Синдикът
на несъстоятелния длъжник участва в производството на осн. чл. 694, ал. 4, изр.
1-во от ТЗ.
По
негово искане и позовавайки се на разпоредбата на чл. чл. 694, ал. 4, изр. 2-ро
от ТЗ, съдът е конституирал като трето лице-помагач на страната на ответника
кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност – „Минерали
индустриали България“ ООД-гр.Севлиево.
По
делото е осъществена двойна размяна на книжата по реда на чл. 367-373 ГПК.
Обстоятелствата, на които ищецът основава
претенцията си за съществуване на неприето негово вземане в производството
по несъстоятелност по д. № 66/2010 г.,
са следните:
Предявеното
вземане в размер на 820 800 лв. представлявало цената, заплатена от
ищеца на първия ответник за закупени
машини – сушилен барабан, валцова мелница и вибро-сито, за извършването на
която сделка била издадена фактура № 037/29.01.2010 г.
Твърденията
за погасяване на задължението на купувача са всъщност, че цената не била
платена, а прихваната изцяло срещу насрещни задължения на продавача /ответника/
към ищеца. Това било извършено с протокол за прихващане на разчети от
30.04.2010 г., като ищецът счита, че „валидността на извършеното прихващане е
потвърдено с мотивите на решение по т. д. № 13/2013 г. на ПзОС“, където съдът
бил приел за меродавно в отношенията между страните фактическото положение на
задълженията помежду им, установено с протокола за прихващане, т. е. –
извършено е „плащане чрез прихващане“ по фактура № 037/29.01.2010 г. В същия
смисъл били и решенията на двете следващи инстанции, разгледали делото, поради
което ищецът счита, че заплащането чрез прихващане на две насрещни вземания
било несъмнено установено.
Ищецът
твърди, че сделката, обективирана във фактура № 037/29.01.2010 г. била обявена по съдебен
ред за недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на
ответника, в влязло в сила решение по т. д. № 63/2013 г. на Пазарджишкия
окръжен съд.
Във
връзка с успешното провеждане на иска по чл. 647,ал.1,т.7 ТЗ се позовава на
пряк правен резултат, предвиден в чл. 648 ТЗ, според който, ако при отменената
или обявена за недействителна по чл. 646 или чл. 647 сделка се дължат пари, то
другата страна по сделката става кредитор на масата на несъстоятелността.Такъв
бил и настоящия случай, в който на ищеца се дължали пари – 820 800
лв.,представляващи „платената цена“ по закупените движими вещи. Именно за тази
и на това основание било предявено неприетото вземане, поради което ищецът иска
да се приеме за установено, че вземането съществува на основание изложените
по-горе обстоятелства.
, Съдът
обаче е счел, че тези обстоятелства са противоречиви и е дала указания с
разпореждане от 15.05.2017 г. за отстраняване на тези противоречия, като се
посочи ясно – платена ли е цената по обявената за недействителност сделка или
вземането е прихването с друго насрещно такова на купувача- ищец в настоящото
дело, като обоснове и правния си интерес от водене на иска, в съответствие с
уточнените обстоятелства.
С
молба от 15.06.2017 г. ищецът уточнява, че става дума не за плащане, а за
погасяване на паричното задължение по сделката за продажба чрез прихващане.
Относно момента и начина на извършване на прихващане остават непроменени
твърденията му от исковата молба.Продължава да твърди също, че след обявяване
на сделката за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността,
възниквало парично притезание за него срещу ответника в размер на 820 800
лв. и това бил правния ефект на нормата на чл. 648 от ТЗ. И тъй като вземането
било възникнало след датата на откриване на производство по несъстоятелност то
било предявено по реда на чл. 688, ал.3 от ТЗ с негова молба от 15.07.2016 г.
Допълнително
обосновава интереса си от предявяване на положителния установителен иск със
следните обстоятелства:
Вземането,
с което ищецът бил извършил прихващане на задължените си за заплащане на цената
по обявената за относително недействителна сделка /цената на продадена стока по
фактура № 106/31.01.2010
г./ било предявено в производството по несъстоятелност и прието от синдика, но
по повод възражение на друг кредитор и успешно проведен от него отрицателен
установителен иск било окончателно признато за несъществуващо с влязло в сила
решение по т. д. № 13/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, като „погасено по
цитирания протокол за прихващане на разчети от 30.04.2010 г.“Това водело до
очевидния извод, че ищеца бил погасил, макар и не чрез плащане на пари, а чрез
прихващане със свое действително съществувало вземане.
В
заключение отново се повтаря първоначалното твърдение, че след обявяване за
относително недействителна на сделката за продажба на сушилен барабан,
вибро-сито и валцова мелница, за ищеца-купувач възниквало правото да поиска
„връщане на заплатената цена от 820 800 лв.“ и именно това вземане било
предмет на установяване в настоящото производство.
Възражения на ответника, представляван
от назначения за особен представител адвокат Л.С.:
Не
било доказано нито сключването на сделката за продажба на сушилен барабан,
вибро-сито и валцова мелница, нито плащане на цена по нея, нито извършено
прихващане, като относно представения
протокол за прихващане се прави възражение, че лицето, подписало протокола от
името на ответника, не било от кръга на тези по чл. 235 ТЗ, имащо права да
ангажира дружеството имуществено и да го представляват самостоятелно. Нямало и
твърдения, нито доказателства за изрично упълномощаване за тези му действия. За
това сделката /прихващането/ поради липса на съгласие или поради противоречие
със закона се оспорва като недействителна.
Отделно
от това,дори да се приемела за действителна сделката, обективирана в протокола
от 30.04.2010 г., в съдържанието му не бил посочен ясно предмета на прихващане
и не се установявало това да е именно вземането по процесната фактура.
Същевременно
от последвалата тристранна сделка за заместване в дълг от 01.04.2011 г. се
установявало, че ищецът не бил извършвал до тогава плащане по процесната
фактура, тъй като с този договор било изразено съгласие именно задължеението за
заплащане на цената по нея да се поеме от едно трето за сделката да продажбата
лице.
Особения
представител прави възражение и за липса на задължение за възстановяване на
цената по обявената за недействителна сделка, доколкото нямало твърдения и
доказателства ищецът да е върнал в масата на несъстоятелността предметната
престация по същата /или пък тази престация да не е била осъществена/. Счита,
че не може да бъде уважена претенция, която необосновано и в нарушение на
закона нарушава /редуцира/ попълнената маса на несъстоятелността във вреда на
останалите кредитори.
В
допълнителна искова от 14.11.2017 г. по повод отговора на ответника, ищеца
уточнява:
Че
прихващане се прави с едностранно изявление, поради което подписването на
протокола от законен представител на ищеца било достатъчно, за да настъпи
погасителния ефект, при наличие на обективните предпоставки, посочени в чл. 103 ЗЗД.
По
повод възражението, че не се доказвало сключването на сделката, ищецът
уточнява, че съдебното решение за признаването на една сделка за недействителна
съдържало в себе си „като минимум признание, че тази сделка е била сключена“.
Отново
се позовава на чл. 648 от ТЗ, като твърди, че даденото от ищеца по тази сделка
са пари, поради което то придобивало качеството на кредитор с вземане, което
съответства на платената от него цена по обявената за относително
недействителна сделка.
В
отговора на допълнитенлната искова молба, депозиран от особения представител на
ответника, се възразява, че макар изявлението за прихващане да е едностранно,
се изисква неговото до да е възприето от другата страна, т. е. да е достигнало
до нея, както и да има за предмет конкретни вземания.
Що
се отнася до позоваването на автоматично и пряко възникващата последица по чл.
648 от ТЗ, особения представител възразява, че в случая, че за да настъпи тази
последица следва да е имало от една страна реално плащане, а също така – да е
върнат в масата на несъстоятелността предмета на обявената за относително
недействителна сделка.След като нито едно от тези условия не било налице,
хипотезата на чл. 648 ТЗ била неприложима за ищеца.
Становището на синдика, в качеството му
задължително участващ в процеса по силата на закона е следното:
1.Не
били налице предпоставките за извършване на прихващане съгласно чл. 64 ТЗ във
вр. с чл. 103 ЗЗД, във връзка с което излага обстоятелства за това, че не е
изискуемо и ликвидно самото процесно вземане /а не вземанията на ищеца, които
твърди че са съществували към момента на прихващането/, поради това, че той не
бил върнал в масата на несъстоятелността машините, предмет на сделката
2.Липсвала
представителна власт за ищеца, при подписване на протокола за прихващане, който
се определя като „двустранен споразумителен протокол“, т.е. съдържащ изявления
и на двете страни, а не едностранно изявление за прихващане, отправено от
едната до другата.И след като тази двустранна сделка била сключена при липса на
представителна власт за ответника, то тя не можела да го ангажира.
Ако
пък било направено едностранно изявление за прихващане, лицето което го било
направило – Г.С., не можело и да е адресат на същото, като представител на
другата страна, поради забраната на закона за договаряне сам със себе си.
3.
Синдикът, чрез изготвилия отговора процесуален представител, изразява съмнение
в истинността на протокола за прихващане, като твърди, че такъв документ липсва
в търговската и счетоводна документация на несъстоятелния длъжник. Оспорва датата,
на която документът е съставен, като твърди, че е антидатиран.
Становище на третото лице-помагач „Минерали
индустриали България“ ООД – гр. Севлиево:
Третото лице - помагач оспорва
основателността на иска, като водещото му възражение за неприложимост на
нормата на чл.648 от ТЗ по отношение на ищеца, тъй като сам посочвал в молбата
си да предявяване на неприетото вземане и признавал в исковата молба, че не е
дал нищо по обявената за относително недействителна сделка.Плащане на цената не
било извършено и нищо не било постъпвало в масата на несъстоятелността в
изпълнение на тази сделка, за да бъде върнато на купувача-ищец. Плащане „чрез
прихващане“, на каквото се позовавал ищеца не съществувало като форма на
плащане. Прихващането като погасителен способ погасявало две насрещни вземания
до размер на по-малкото и при извършването му нищо не било постъпило в
имуществото на несъстоятелния длъжник и нямало какво да подлежи на връщане след
обявяване на сделката за относително недействителна.
Оспорва
и самия факт да е извършено прихващане с посочения протокол, като се позовала
на последващия договор за заместване в дълг, от който прави извод, че ищецът
нито е платил, нито е извършил прихващане на задължението си за заплащане на
цената, а след като и се е освободил от отговорност той няма и задължени към
ответника. Следователно не можело да бъде приет като кредитор, защото
твърдяното от него вземане не съществува.
Ищецът
не можел да черпи права на кредитор от нормата на чл. 648 ТЗ и поради това, че
не били върната в масата на несъстоятелността машините, предмет на сделката, а
това било необходимо, според вложения
от законодателя смисъл в израза „са приложени нормите на чл. 646 и чл. 647 ТЗ.“
Т.е. третото лице-помагач счита, че посочените норми са приложени, когато е
извършена и реституция в масата на несъстоятелността на даденото по сделката от
несъстоятелния длъжник. Само тогава според него другата страна добива
качеството на кредитор на осн. чл. 648 ТЗ.
Прави
се и евентуално възражение за момента на възникване на вземането, ако съдът го
приеме за съществуващо и съответно – за поредността на удовлетворяването му,
като се твърди, че то не е възникнало след откриване на производството по
несъстоятелност, а преди това, защото „обявяването на сделката за относително
недействителна реституира отношенията между страните към датата на нейното
сключване“.
Прави
се и възражение за размера на вземането, като се твърди, че той следва да
съответства на стойността на продадените машини /ако те бъдат върнати в масата/
към момента на връщането им, за да се избегне неоснователно обогатяване.
По
повод становището /отговор/ на третото-лице помагач, ищецът подава „допълнение
към допълнителна искова молба“, в която уточнява следното:
1.Ищецът не бил
признавал, че не бил давал нищо по сделката. Твърди, че с извършеното
прихващане, поради незабавния му погасителен ефект на прихващането, не е
предявил вземане в размер на 820 800 лв. и по този начин е намален размера
на вземанията на кредиторите, чието удовлетворяване се извършва от масата на
несъстоятелността. Акцентира върху това,че вземането на ищеца, с което било
извършено прихващане било съществуващо, ликвидно и изискуемо,
2.Ако третото лице
помагач оспорвало прихващането, според ищеца то е могло да се защити с иск по чл.
645 ТЗ в преклузивния срок по чл. 649, ал.1 ТЗ. Това е
можел да направи и синдика.С изтичането на едногодишния преклузивен срок била
пропусната признатата от закона правна възможност да се релевира
недействителност на прихващането.
3.Договорът за
заместване в дълг бил нищожен поради липса на предмет, защото предметът му
/вземането/ не съществувало към момента на неговото сключване. Това
обстоятелства било и инцидентно установено в мотивите на влязлото в сила
решение по т. д. № 195/2016 г.
4. Възражението,
че връщането на вещите е от значение са приложение на чл. 648 от ТЗ се
основавало на погрешно интерпретиране на тази правна норма. Приложима била
третата и хипотеза – когато на едно лице се дължат пари, то става кредитор,
като връщането на вещите не било условие за това, а правата на несъстоятелния
длъжник е следвало да се защитят чрез обусловения от отменителния иск,
осъдителен такъв – съобразно чл. 649, ал.2 ТЗ.
Допълнителния
отговор на третото лице-помагач по повод на горните уточнения на ищеца съдържа
следните възражения:
Не отговаряло на
истината,че ищеца не бил предявил своето вземане в размер на 820 800 лв.,
с което твърди, че било прихванато това за цената по сделката, обявена за
недействителна. То било предявено и включено от
синдика първоначално в списъка на неприети, а от съд – одобрения списък
на приетите по повод възражение на кредитора.От там се прави извода, че ищеца в
онзи момент е смятал, че вземането му съществува и прихващане не е било
извършено.Вземането е продължило да си съществува, защото не било упоменато в
протокола за прихващане, а и той бил подписан от лице без представителна власт
от ответника.
Отново се
аргументира тезата, че право по чл. 648 от ТЗ може да възникне само, ако
третото лице е върнало полученото като престация по обявената за относително
недействителна сделка. Развиват се подробни аргументи за необходимостта от
защита на интересите на другите кредитори на несъстоятелността и че третото
лице, ставащо кредитор в специалните хипотези на чл. 648 ТЗ не може да бъде
поставяно по –привилегировано положение. Прави се и аналогия между чл. 647 ТЗ
и чл. 135 ЗЗД, и се
предлага със съответното приложение на чл. 135, ал.4 ЗЗД за запълване на
празнотата в ТЗ относно правата на третото лице, дало нещо в изпълнение на
обявена за недействителна на осн. чл. 647 ТЗ сделка.
Съдът
намери за необходимо с оглед позоваването му на двустранен „протокол за
прихващане“ от страна на ищеца, че следва
ищецът на осн. чл. 145 от ГПК да внесе уточнение в обстоятелствата, на които
основава иска си, като заяви дали твърди, че се касае са едностранно изявление
за прихващане по смисъла на чл. 103 от ЗЗД или на извънсъдебна спогодба, в
която страните признават съществуване на свои вземания и се съгласяват да бъде
извършено прихващане на същите.Това беше от значение за точното квалифициране
на възраженията на другата страна за липса на представителна власт на едно от
лицата, подписало протокола, както и за преценката за какви факти е необходимо да се събират доказателства и
дали е нужна счетоводна експертиза, касаеща вземания, които са били евентуално
предмет на прихващането.
В
първото съдебно заседание пълномощникът на ищеца заяви се позовават на
протокола за прихващане като на двустрстанен документ, т.е. двустранно споразумение
имащо характер на договор за спогодба, но с оглед осповването на
представителната власт на Л.К., подипсала за една от страните, то искат да бъде
ценене като доказателство за едноспранно изявление за прихващане на насрещни
парични задължения, направено от името на ищцовото дружество и достигнало до
„Булгар минерали Стрелча“, защото за него очевидно била уведомена г-жа Л.К.,
подипсала протокола, която в този момент се твърди, че е била член на Съвета на
на директорите на дружеството и негов председател.
След преценка
на събраните доказателства и доводите на страните, съобразявайки се с правилата
за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес, Пазарджишкият
окържен съд, приема следното:
Страните
не спорят относно фактите, пораждащи процесуалните предпоставки за допустимост
на иска, а именно: предявяването и неприемането в производство по
несъстоятелонст, въпреки възражението на кредитора „Булгармин инженеринг“ АД,
на вземането му за „връщане на даденото“, според твърденията на ищеца, по сделката,
обявената за относително нействителна на осн. чл. 647, ал.1,т.6 от ТЗ. Спазен и
срока за предявяване на установителния иск за съществуване на неприетото
вземане, смитано от датата на обявяване в Търговския регистър на определението
на съда за одобряване на списъка.
Става дума за сделката за продажба на движими
вещи – сушилен барабан, валцова мелница и вибро сито, за чието сключване е била
съставена и подписана фактура № 037/29.01.1010 г. Вещите са били предадени на
купувача-ищец по делото, а плащане цената от 820 800 лв. не е било
извършено, както той сам признава. Твърди обаче не това му парично задължение е
било изцяло погаскено чрез друг способ – прихващане с негови насрещни везмания,
в по-оголям размер, до размера на по-малкото.Като доказателство се позовава на
представен с исковата молба Протокол за прихващане на разчети между страните по
покупко-продажбата към 30.04.2010 г.
Безспорно е
установено, с представяне на влязлото в сила решение за уважавене напо иска по
чл. 647 ТЗ, че сделката е обвена за относително недействителна по отоншение на
кредторите на несъстоятелността на „Булгар минерали стрелча“ АД. По този иск е
било образувано пъроинстнационно т. д. № 63/2012 г. на Пазарджишкия окръжен
съд, като след отмяна на неговото отхрлително решение Пловдивският апелативен
съд е уважил иска с решението си по т. д. № 195/2016 г. За дата на влизането му
в сила се приема 09.02.2017 г., когато ВКС е постановил определението си, с
което не допуска касационно обжалване на акта на въззивната инстанция.
Ищецът счита, че
от факта на обявяване на относителната недействителност на сделката на осн. чл.
648 от ТЗ за него е възникнало вземане за „връщане“ на платената цена за
закупуване на движмите вещи, описани във фактурата. Т.е. правното основание на
претендиранато вземане, което не било прието в производството по несъстоятелнос
е имено тази специлана правна норма – чл. 648 от ТЗ.
Първият и
задължителен елемент от фактическия й състав е налице - призната по съдебен ред
относителна недействителност на сделка, по която страни са кредитора-ищец и
несъстоятелния дължник. Сделката е възмездна и кредиторът претендира връщане на
онова, което е дължал и твърди, че е дал. Ако се позоваваше на релано плащане
на цената и беше доказал този факт, то не би имало каквито и да е спорни
въпроси в разглеждания казус, но в случая се иска да бъде признат като кредитор
за паричната сума от 820 800 лв., поради това, че бил погасил вземането на
продавача по недействителната сделка чрез прихаващане със свои насрещни парични
вземания.
За това следва да
бъдат разгледани възраженията на останалите участници в процеса:
ответника/длъжник/, синдика и третите лица-помагачи, в лицето на двамата други
кредитори на несъстоятелността, с приети вземания, които упражниха правото си
встъпване на подопомагаща страна.
Тези възражения
мога да бъдат разделени в две основани групи. Първата от тях са възражения за
това, че прихващане не е извършено, нито някакъв друг вид изпълнение на
паричното задължение от страна на купувача-ищец, поради което не му се дължи
връщане на каквото и да било след обявяване на сделката за относително
недействителна.
И втората група
възражения са за това, че дори да се приеме, че е извършено прихващане, то
разпоредбата на чл. 648 ТЗ не поражда права за ищеца, защото няма релано дадено
/осъществена престация/ от него, нито му се дължат пари по смисъла на тази
разпоредба, за да стане той кредитор на масата на несъстоятелността.
Разглеждайки ги в
тяхната логична последователност съдът достигна до извода за основателност на
основните възражения и от двете посочени групи.
Съображенията за
това са следните:
Относно твръдяното
погасяване на паричното задължение на ищеца чрез прихващане:
Ищецът се позовава
на препис от документ, наречен „протокол за прихващане“ с дата 30.04.2010 г. По
искане на останалите участници в процеса и след като бе задължена от съда на
осн. чл. 183 ГПК, страната представи официално заверен от нотариус на
19.09.2018 г. препис от документ, със същото съдържание. Съдът, въпреки
възраженията на представителите на ответинка, синдика и подпомагащите страни,
прие, че с това ищецът е изпълнител задължението си по чл. 183 ГПК и няма
основание да изключи представения с исковата молба прокотол от доказателствата
по делото.
Намира обаче за
основателна тезата, че посочената в него дата – 30.04.2010 г., не може да се
приеме за достоверна, след като се касае за частен документ, а тази дата се
оспорва от останалите участници в процеса. Измежду тях, третите лица-помагачи,
в качеството на кредитори на несъстоятелността, без съмение имат интерес и
процесуално право да оспорват достоверността на датата, доколкто биха били
увредени, ако на базата на антитатиран документ, установящ твърдяното от ищеца
прихващане, бъде прието неговото вземане срещу несъстоятелния длъжник. Така те
биха се оказали в конкуренция с ищеца при удовлетворяване на вземанията, в
случай, че масата на несъстоятелността не е достатъчна по размер спрямо
приетите вземания.
Ищецът не успя да
докаже по правилата на чл. 183 от ГПК, че 30.04.2010 г. е дейстелната дата на
съставяне на протокола за прихващане.Със сигурност може да се приеме, че
оригинален документ е съществувал към 18.09.2018 г., когато препис от него е заверен от
нотариус /л.289 от делото/, а към 30.11.2012 г./видно от съделното удостоверение
на л.351 от делото/ в производството по несъстотятелност пък е бил представен друг
заверен препис от документ със същото съдържание. Преписът е бил заверен от
участващия в производството тогавашен синдик на длъжника. От протокола от
о.с.з., в което е представен дзокумента става ясно, че са разглеждани
възражения по чл. 692 от ТЗ
срещу приети и неприети вземания.
Липсват обаче
доказателства за факти, даващи основание да се приеме, че документът е бил
съставен действително на посочената в него дата. Напротив, установиха се достатъчно
обстоятелства, от които може да се направи обратния извод – за неговото
антидатиране и те са следните:
1.Сключването на Договор
за заместване в дълг от 01.04.2011 г. /т. е. след сочената дата в проткокола за
прихващане/, подписан от кредитора, длъжника и трето-лице, замествмащо го в
дълга за заплащане на цената по фактура № 37/29.01.2010 г. За този договор
ищецът казва само, че бил нищожен поради липса на предмет, тъй като дългът,
който се поемал от третото лице вече не съществувала, поради погасяването му
чрез прихващане. Защо обаче е бил подписан от двете страни между които се
твърди да е извършено прихващането на сочената дата, не се излага логични
твърдения.
2.Предявяването от
страна на ищеца на молба за приемане на онези вземания, а в последствие и на
иск по чл. 694 ТЗ за тяхното установяване, с които се твърди, че е било
извръшено прихващането. Доказателството за това е съдебното решение по т. д. №
13/2013 г. на ПОС, от което е видно, че ищецът към момента на завеждането му е
твръдял, че те съществуват, в противоречие със сегашната му теза, че са били прихванати в по-ранен момент.
Настоящият състав
не е обвързан от приетото в мотивите по установителния иск за други вземания на
кредитора-ищец, поради което дори там да е прието, че те не съществуват, поради
погасяването им чрез прихващане, това не е пречка да се приеме друго относно
факта на прихващането, по повод оспорването на достоверността на датата на
протокола от 30.04.2010 г.
3. Назначената по
делото счетоводна експертиза, установи, че и след датата 30.04.2010 г. в
счетоводството на ищеца, е продължило да се отразява съществуването на
задължението в размер на 820 800 лв., възникнало на основание сделката за
продажба по фактура №
37/29.01.2010 г. Липсват счетоводни записи, отразяващи погасяваването му по
какъвто и да е начин, в частност – чрез прихващане с протокола от 30.04.2010 г.
Всичко това дава
основание да се приеме, че протоколът за прихващане е антидатиран и такъв
документ не е бил съставен до постановяване на решението за откриване на
производство по несъстоятелност срещу ответника по делото. / а най-рано към
датата на предоставянето му на временния синдик, който е представил заверен от
него препис в производството по чл. 692 от ТЗ/. Въпреки, че по този въпрос
остава съмнение, доколкото оригинал не е представян в онова произовдство, нито
е открит от настоящия синдик в предадения му архив от неговия предшественик.
Ако се приеме, че
докуменът, установящ прихващането е създаден няй-рано към 30.11.2011 г., при
вече открито производство по неъстоятелност, по аргумент от чл. 645, ал.2 във
вр. с чл. 646, ал.1 ТЗ, то нправеното от ищеца и прието от Л.К.изявление не би
могло да пороси твърдяния погасителен ефект.
По-коректно е
обаче да се приеме, при липса на оригинал от документа, както в делото за
несъстоятелност, така и представен в настоящиу процес, че такъв със сигурност е
съществуващ едва към датата на заверката му от нотариус на 18.09.2018 г. Към
този момент изявления за прихващане без съменение могат да бъдат отправяни
единствето към синдика.
Поради което е
безпредметно да се обсъждат възраженията кой е притежавал представителна власт
по отношение на „Булгар минерали стрелча“ към 30.04.2010 г. и била ли е упълномощена Л.К.да
подпише протокола, било то като двустранно споразумение за признаване и
погасяване на насрещни вземания или като изявление от нейна страна за приемане
на отправеното до дружеството едностранно изявление за прихващане.
Този протокол
следва да се приеме за антидатиран и предвид предпогаемата най-ранна дата на
съставянето му, не е годно доказателство за установяване на извършено
погасяване на паричното задължение по фактурата чрез твърдяното от ищеца
прихващане.
По
отношение на втората група възражения - за липса на материлно правните
предпоставки на чл. 348 от ТЗ, съдът приема, че те също са основателни. И дори
да бе установено, че е извършено прихващане към датата, сочена в антидатирания
документ, то отново не би съществувало вземане за връщане или заплащане на
сумата, равна на дължимата от ищеца цена по фактура № 37/29.01.2010 г. За
връщане на дадено по смисъла на първата от хипотезите на тази правна норма
изобщо не може са се говори. Защото ищецът нито твърди, нито установява да е
дал реално нещо в изпълнение на обявената за относително недействителна сделка.
Той е имал задължение за заплащане на парична сума, за което признава, че не е
изпълнил чрез реално престиране на пари. Връщане
на даденото е предвидено в общия случай, когато е извършена престация на вещ
или парична сума, което позволява даденото да бъде върнато чрез аналогична
престация.
Втората
хипотеза /“когато даденото не се намира в масата“/ има предвид липсата на
предмета на престацията поради неговото погиване или отчуждаване /за
индивидуално определените вещи/ или липса на вещи от същия вид в масата на
несъстоятелността/при родово определени вещи/. И третата хипотеза /“или се
дължат парите/, би следвало да се прилага, когато предмета на престацият е
такъв, че не може да бъде извръшено връщането му в натура /когато е престирана
някакав услуга или е извършена възложета работа –строителство или др./
При липсата на
изрична уредба в закона как се уреждат правата на страните по обявената за
относително нействителна сделка, ако
погасяването на паричното задължение по нея е станало не чрез даване, а чрез
прихващане, ще следва да се приложи съответно онази хипотеза от правната норма,
която е най-близка, а това е първата – „даденото се връща“, което в случай на
прихващане, би означавало, че се възстановява правното положение в отошенията
между страните, съществувало преди извършване на прихващането. Т. е. не се
смятат за погасени нито вземането на несъстоятелния длъжник, нито насрещното на
неговия кредитор до размера на по-малкото от тях.
В този случай нищо
не е давано реално, поради което и не не дължи връщане на пари от страна на
несъстоятелния длъжник.Ако се приеме, че се дължат, биха се създали
предпоставки за неоснователно обогатяване на лицето, което се признае за
кредитор, по силата на чл. 648 ТЗ то, по убеждание на настоящия състав. Защото
като последица от тази правна норма, след влизане в сила на решението за
обявяване на относителната недействителност на сделката би могло да предяви
като съществуващи онези свои вземания, с които твърди, че е извършено
прихващане за погасяване на задължението му за заплащане на цената по нея.
Вярно е, че в
случая, доколкото става ясно от данните по делото, искът за съществуването им е
бил отхвърлен, но това е станало преди обявяването на сделката за относително
недействителна и преди възникване на правото по чл. 348 ТЗ, т. е. налице са
новонастъпили обстоятелства, спрямо датата на влизане в сила на решението по
чл. 694 ТЗ по т. д. № 13/2013 г. на ПОС, която е 22.06.2016 г. А относителната
недейсттителност е обявена едва с влизане в сила на решението, с което се
уважава иска по чл. 648, ал.1т.6 ТЗ – на 09.02.2017 г.
Искът за
съществуване на вземане на „Булгармин инженеринг“ АД в размер на 820 800
лв., възникнало на осн. чл. 648 ТЗ следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищецът дължи разноските,
направени по делото от синдика, който е упълномощил адвокат. Твръди се, а е
видно и от представеното плантежно нареждане че възнаграждението му е заплатено
от масата на неъстоятелността, след разрешение на съда за това. Следователно
разноските в размер на 17 956 лв. следва да бъдат възстановени от ищеца
именно по особената банкова сметка *** „Интернешънъл асет
банк“ – BG361ABG70977000107301.
На осн. чл. 694,
ал.7 от ТЗ ищецът дължи ДТ в празцмер на 4% върху ¼ от размера на
вземането или сумата от 8 208 лв., която
следва да бъде заплатена по сметка на първоинстанционния съд, след влизане в
сила на решението.
По изложените
съображения Пазарджшкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 694, ал.3 от ТЗ за установяване съществуването на вземане на ищеца „Булгармин инженеринг“ АД – гр. Панагюрище в размер на 820 800 лв., предявено на осн. чл. 648 ТЗ /за връщане на даденото по обявена за
относително недействителна сделка по фактура № 37/29.01.2010 г./ и неприето в производството по несъстоятелност на ответника „БУЛГАР МИНЕРАЛИ - СТРЕЛЧА"АД (н) по търг.дело № 66/2010 г., съгласно Определение № 264 от 21.04.2017 г. по т.д.66/2010г. на ПзОС за одобряване на списък с приети вземания, обявено в ТР на 21.04.2017, който иск е предявен от кредитора с неприето вземане -“Булгармин инженеринг“ АД – гр. Панагюрище срещу несъстоятелния
длъжник - „БУЛГАР МИНЕРАЛИ - СТРЕЛЧА"АД (н),
с назначен по делото особен представител – адвокат Л.С., и е разгледан с
участието на синдика И.Л.К. и на всъпилите трети
лица-помагачи „Минерали индустриали България“ ООД – гр. Севлиево и „Сайлест“
ЕООД – гр. Бургас.
ОСЪЖДА ищеца „Булгармин инженеринг“ АД – гр. Панагюрище, представлявано от изпълнителния директор Г.С.С. да заплати държавна такса на осн. чл. 694, ал.7 ТЗ в размер на 8 208 лв., дължима по сметка на
Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА ищеца „Булгармин инженеринг“ АД – гр. Панагюрище, представлявано от изпълнителния директор Г.С.С. да заплати разноските в размер на 17 956 лв.-платено
от масата на несъстоятелността адвокатско възнаграждение за упълномощения
процесуален представител на синдика, участващ в производството на осн.чл. 694,
ал.4 ТЗ, по особената банкова сметка ***
„Интернешънъл асет банк“ – BG361ABG70977000107301.
Да се изплати възнаграждението на особения представител адвокат Л.С. *** в размер на 17 946 лв. от депозита, внесен от ищеца 11.09.2017 г.
Указва на страните, че при подаване на въззивна жалба срещу решението
жалбоподателят следва да депозира по сметка на Пловдивския апелативен съд
сумата от 17 946 лв. – за
възнаграждение за особения представител за защитата му пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивския
апелативен съд в 2-седмичен срок от получаване на препис от страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
3
сделка