Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 19.09.2022г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание петнадесети декември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Маргарита Димитрова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 13 244
по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с
чл.79, ал.1, предл. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Ищецът - Адвокатско дружество „А.и
с.” твърди, че на 23.04.2019г. между страните е сключен договор за правна
услуга за предприемане на съдебни действия срещу Д.Й.П., включително и
предявяване на съдебен иск за сумата от 430 000 лева, провеждане на преговори,
подписване на споразумение, както и за извършване на други действия, подробно
описани в чл. 1 от Договора. На същата дата - 23.04.2019 г., е подписан Анекс
към Договора. Според чл. 2 от Анекса, в случай, че между страните (Н. З. и Д. П.)
бъде постигнато споразумение за доброволно уреждане на спора, възложителят
дължи на изпълнителя „такса успех" в размер на 5 % върху сумата от 430 000
лева. Посочва, че с искова молба вх. № 64414 от 17.05.2019 г. по описа на СГС
Адвокатско дружество „А.и с." е предявило от името на Н.З. искове срещу Д.П.,
по която е образувано гр.д. № 6546/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 11 състав.
Твърди, че на проведеното на 02.06.2020 г. открито съдебно заседание по гр.д.
N° 6546/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 11 състав, е одобрено споразумение от
19.05.2020г., и е подписана съдебна спогодба. На 03.06.2020г. ищецът е изпратил
на ответника фактура № ********** от 03.06.2020 г. за сумата от 25 800 лева с
ДДС - дължима на основание чл. 2 от Анекса. С отговор от юни 2020 г.,
ответникът отказал да плати сумата от 25 800 лева. Заявява, че със заявление
вх. № 3040276 от 31.07.2020 г., ищцовото дружество е
поискало издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н.З..
Софийският районен съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 34781/2020 г. по описа на СРС, 138-ми състав, срещу
която заповед длъжникът своевременно е възразил. Моли да бъде постановено
съдебно решение, с което се установи, че ответникът дължи на ищеца следните
суми:
- 25 800 лева, представляващи
неплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна услуга от 23.04.2019
г. и Анекс от 23.04.2019 г. към него, заедно със законната лихва от
31.07.2020г. – датата на депозиране на заявлението в СРС, до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Претендира
присъждане на разноски в настоящото производство. Процесуалният
представител на ищеца е депозирал писмена защита по делото в определения от
съда срок..
Ответникът – Н.Т.З. в депозирания
от него писмен отговор прави възражение за нищожност на чл. 2 от Анекс към
договор за правна услуга от 23.04.2019г., поради накърняване на добрите нрави.
Посочва, че договорената клауза е в противоречие с принципите на справедливост
и на предотвратяване на несправедливо облагодетелстване, тъй като е уговорена
без оглед на това какво споразумение е постигнато, дали и какво получава
доверителят по това споразумение и без оглед дали това споразумение е
постигнато с участието и благодарение на усилията на довереника. Навежда
възражение за прекомерност на така уговорената „такса успех“, тъй като е три
пъти по-висока от минималния адвокатски хонорар по делото, което е приключило с
одобрена съдебна спогодба. На следващо място поддържа, че не са настъпили
предпоставките за дължимост на евентуално
договореното между страните допълнително възнаграждение по чл. 2 от Анекса.
Посочва, че целият процес по преговорите, уточняване съдържанието на спогодбата
и финализирането й е било извършено изцяло и
самостоятелно от ответника и негови сътрудници, чрез проведени телефонни
разговори с Д.П. и адвоката й по делото. Твърди, че в процесния
случай, участието на ищеца в сключването на спогодба се ограничава до подаване
на молба по реда на чл. 234 от ГПК за одобряване на спогодбата от съда, както и
участие в открито съдебно заседание на 02.06.2020г., след като тя е сключена
извънсъдебно пред нотариус. На следващо място посочва, че относно дължимостта на тази такса следва да се има предвид и
сключеното споразумение, в което е уговорено, че размера на претендираната
сума не се заплаща на ответника, а се задържа от ищеца. Следователно съдържание
на спогодбата не може да се определи като успех за ответника, доколкото той се
е отказал от своето вземане и същевременно е възникнало за него задължение към
ответника. Друг аргумент на тази страна е, че тази такса се дължи при сключване
на спогодба във въззивната или касационната
инстанция. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли
предявеният иск. Претендира разноски, за което е представен списък съгласно чл.
80 от ГПК в последното проведено съдебно заседание /страница 96 от делото/. Процесуалният
представител на ответника е депозирал писмена защита по делото в определения от
съда срок.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
В направения от съда доклад по чл. 146,
ал. 1 от ГПК са отделени като безспорни между страните следните факти:
-
подписан между страните договор за правна услуга,
-
подписан между страните анекс към договора за правна услуга и
-
образуване на гр. д. №6546/2019г. по описа на СГС, Г. О., 11 състав, по което е
одобрено споразумение от 19.05.2020г.
По делото на л. 7 – 10 е представен
подписаният от страните договор за правна услуга на 23.04.2019г. Предмет на
договора е:
-
„1. да изготви и подаде молба за обезпечение на бъдещ иск, който възложителя ще
предяви срещу Д.Й.П. за сумата от 430 000 лв., представляваща платена цена
по развален договор за продажба на дружествени дялове от 30.03.2018г.,
-
2. да изготви и подаде молба във връзка с издадената обезпечителна заповед пред
частен съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело, както и да
представлява възложителя в тази връзка,
-
3. да предяви иск срещу Д.Й.П. за сумата от 430 000 лв., включително и
законната лихва от датата на забавата,
-
4. да води преговори от името и за сметка на възложителя с Д.Й.П., респективно
с нейн представител във връзка с доброволно уреждане
на спора,
-
5. да подпише споразумение с Д.Й.П. от името на възложителя, след като получи
изрично потвърждение на условията, при които да се сключи същото”. В чл. 2 от
договора е уговорен размера на адвокатското възнаграждение.
На
л. 11 – 12 от делото е представен анекс към описания по-горе договора за правна
услуга от същата дата, в чл. 2 от който страните са се съгласили „В случай, че
между страните /Н. З. и Д. П./ бъде постигнато споразумение за доброволно
уреждане на спора, възложителят дължи на изпълнителя „такса успех” в размер на
5% върху сумата от 430 000 лв.” Като уговореният срок за изплащане е в чл.
4 „Сумите по т. 1.2 и т. 2 се заплащат в тридневен срок от влизане в сила на
съдебното решение и подписване на споразумение”.
По делото на страници 15-16 е
представена искова молба с вх. № 64414 от 17.05.2019 г. по описа на СГС, от
която се установява, че в изпълнение на описания по-горе договор Адвокатско дружество
„А.и с." е предявило от името на Н.З. искове срещу Д.П., по която е
образувано гр.д. № 6546/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 11 състав.
По делото на страници 24- 29 е
представен протокол от проведеното на 02.06.2020 г. открито съдебно заседание
по гр.д. N° 6546/2019 г. по описа на СГС, I ГО, 11 състав, от който се
установява, че е одобрена от съда спогодба, постигната между страните, въз
основа на която се запазва сключения между тях договор от 30.03.2018г.,
намалява се уговорената продажна цена по него от 600 000 лв. на
545 000 лв. /по този договор пълномощникът на ищеца е купувач/ и отпада
задължението на пълномощникът на ищеца да заплати на ответника сумата от 30 000
лв., като страните нямат взаимни претенции по между си във връзка с този
договор и съответно съдебното дело, включително развилото се обезпечително
производство. Определението на съда, с което е прекратено съдебното
производство е влязло в сила на 10.06.2020г.
На страница 31 е представена фактура №
********** от 03.06.2020 г. за сумата от 25 800 лева с ДДС - дължима на основание
чл. 2 от Анекса, за която ответникът е уведомен на същата дата.
На 31.07.2020г. ищцовото
адвокатско дружество е подало пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК с вх.
№3040276 от 31.07.2020г. срещу Н.Т.З., въз основа на договор за правна услуга
от 23.04.2019г. В заявлението е посочено, че вземането представлява неплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна услуга от 23.04.2019г. и анекс
от същата дата. На 18.08.2020 г. по ч. гр. д. №
34 781/2020г. по описа на СРС, ГО, 138 състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за посочените в заявлението
суми.
Пред настоящата съдебна инстанция по
искане на страните са разпитани свидетелите Д.Н.Н.-И.
и М.М.М.. Първият свидетел посочва, че е запозната
със съдебния спор между Д.П. и Н.З.. Представлявала е Д.П. по делото, което е
било заведено в СГС от Н.З., по повод договор за продажба на дялове на
брокерско дружество - „А.Е.Д.И.Б.“. Отношенията между двамата, били доста
изострени и всички били доволни, че успели да постигнат споразумение по
конкретния спор, тъй като в самото начало двете страни по спора не контактували
пряко и всички контакти трябвало да се осъществяват чрез адвокатите. Посочва,
че от „А.и партньори“ е контактувала с адвокат К., която ѝ се обадила за
пръв път в края на м.април 2020 г., за да предложи среща във връзка с решаване
на спора чрез спогодба. ОсъщестВ. среща в офиса на „А.и
партньори“, на която присъствала и М.– представител на Н.З.. На срещата били
представени основни параметри на споразумението, а именно: нова продажна цена
на дяловете, споразумяване със спогодба, която да се подпише пред нотариус и
поемане на разноските така, както са направени от страните. Тъй като
намалението в цената било съществено, свидетелят обсъдил с доверителка ѝ дали
такива параметри на споразумение са добри за нея. Същата приела, че независимо
от материалната цена на дяловете, ще приеме спогодбата. Описва, че за периода
от 8-ми до 26-ти май с адвокат К.от „А.и партньори“ е била в непрекъсната
връзка и комуникация - както по ел. поща, така и по телефон. Текстът бил
заверен пред посочен от Н.З. нотариус на 19 май, като с взаимни компромиси
постигнали спогодба, която по най-правилния начин да защити интересите и на
двете страни. Заявява, че с оглед съгласуване на текстовете и изработването на
документите е контактувала единствено с адвокат К., която освен текста на
спогодбата изработила и молбите, които били необходими за внасяне в съда, тъй
като двете страни съвместно подали молбата, както за одобряване на спогодбата,
така и за прекратяване на делото, което било свързано с обезпечението на
бъдещия иск и налагането на запор на сметката на Д.П. – т.е., и прекратяване на
изпълнителното дело, което било образувано във връзка с основното гражданско
дело. Ангажимент на адвокат К.бил и след като изработи тези документи, да ги
внесе в съда, да ѝ изпрати молбата с входящия номер преди датата на
съдебното заседание, вкл. да предаде на електронен носител проекта на протокол
на заседанието. Свидетелят сочи още, че при воденето на преговорите за
решаването на този казус не се е срещала лично с Н.З.. Доверителката ѝ
отказала да я придружи при първата им среща в кантората на адвокатите, за да
кажат какви параметри на спогодбата предлагат. Посочва, че ел. поща за
кореспонденция dimanni@abv.bg
е нейна. На срещата в кантората на „А.и партньори“ предложението за спогодба било
представено от адвокат К., а М.присъствала, но тъй като самото предложение било
доста кратко, те не са го обсъждали на тази първоначална среща. В спогодбата било
постигнато споразумяване по всички въпроси, които били заложени в исковата
молба срещу Д.П.. Твърдението за разваляне, за евентуална нищожност на договора
за продажба на дялове, както и за съществуване на конкурента клауза в него,
съществували както в първоначално предявената искова молба, така и в
констативната част на спогодбата и по всички тях били постигнати изрични
договорености, тъй като това било важно за нейната доверителка. „А.и партньори“
поели ангажимент да предложат текст, който ще бъде приемлив и за двете страни.
Вторият свидетел заявява, че от 2005г. е
служител в търговски дружества, в които Н.З. е съдружник. Описва, че договарянето
на спогодба е по нейна инициатива. Обсъдили сума, която да предложат, намалена,
за доплащане на дяловете и същото го предала на адвокат К.като решение на Н.З.,
тъй като делото било за разваляне на договора, връщане на платената към момента
цена, която била в размер на 430 000 лв. до този момент и така всъщност поели в
съвсем друга посока в уреждане на отношенията между тях. Сочи, че е присъствала
на срещата в кантората на „А.и с.“, адвокат Д.И.и В. К.и там предали
предложението на З., което да се предаде на Д.П.. Сключената впоследствие
спогодба между страните била изцяло в посоката на тяхното предложение. Желанието
на З. е изцяло възприето и заложено вътре. Сочи, че на адвокатската кантора е
възложила изготвянето на текста по спогодбата, изготвено е от тях, съответно
изпратено, след което са го обсъждали заедно с Д.и с В.. Заявява, че посочената
ел. поща в чл.18 от Договора за правната услуга - manzelova@gmail.com е нейна.
Въз основа на така събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
За да се уважи така предявения иск в
изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на
ищеца, че негова доказателствена тежест е да установи
настъпването на следните факти:
- съдържание на договора за правна
услуга сключен между страните, както и анекса към него;
-
изпълнение на сключения между страните договор за правна услуга и анекс;
Съгласно същият съдебен акт в доказателствена тежест на ответника е да установи следните
факти:
- осъществяване на преговори между
ответника и неговия длъжник преди съдебното заседание и
- съдържание на одобрената съдебна
спогодба.
По делото е представен и по-горе в
мотивите са описани съществените елементи на сключения между страните договор
за правна защита и анекса към него.
От описаните по-горе документи – искова
молба и протокол от съдебно заседание се установява изпълнение от страна на
ищеца на възложеното му от ответника по така сключения договор за правна
защита. Правният спор, във връзка с който е сключен договорът между страните, е
уреден чрез одобрена от съда съдебна спогодба, като определението, с което е
прекратено съдебното производство, е влязло в сила. Следователно е възникнало
правото на ищеца да получи уговорената „такса успех” в чл. 2 от анекса, предвид
обстоятелството, че е подписано между ответника и неговия длъжник споразумение
на 19.05.2019г. и съответно определението, с което е прекратено съдебното
производство между тях е влязло в сила на 10.06.2020г.
Съгласно чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата „Възнаграждението може да се уговори
в абсолютна сума и/или процент върху
определен интерес с оглед изхода на
делото, с изключение на възнаграждението за защита по
наказателни дела и по граждански дела
с нематериален интерес”. Следователно законодателят изрично предвижда валидността на уговорка в
договора за правна защита и съдействие, в която част от общия размер на
възнаграждението на адвоката по такъв договор, да се дължи с оглед изхода на
спора – тоест в зависимост от крайния резултат. В разглеждания случай страните
не са уговорили конкретен изход от делото, а са посочили като условие за
заплащане на допълнително възнаграждение за ищеца условието – ако бъде
постигнато доброволно уреждане на спора. Настоящият съдебен състав приема, че
по този начин формулирано условието за заплащане на допълнително възнаграждение
на довереника не е в противоречие на посочената правна норма, нито на добрите
нрави. Основанието, за да се приеме това е обстоятелството, че при правен спор
между страните относно един договор и неговото изпълнение има различни възможности,
чрез които могат да защитят правата си в зависимост от техните интереси –
например могат да искат разваляне на договор поради неизпълнение или съответно
да предоговорят основни елементи от договора, с оглед
постигане на възможност същият да бъде изпълнен. Допълнително следва да се
посочи, че възможността за доброволно уреждане на спора има огромното
предимство пред съдебното му разрешаване с това, че е възможно по този начин
страните да намерят най – доброто разрешение за тях към този момент, което не
винаги съответства на първоначално предявената искова молба и съответно това да
бъде постигнато в много по-кратки срокове от възможностите на съда, при който
спорът може да бъде поставен за разглеждане на три инстанции. Предвид така
описаните предимства на доброволното уреждане на правните спорове съдът счита,
че не противоречи на добрите нрави уговорка, при която се определя допълнително
възнаграждение на адвоката, в случай, че същият успее да приключи правния спор
със съдебна спогодба, която е одобрена и съгласувана с неговия довереник.
Относно направеното възражение от
ответника, че така уговорената такса е прекомерна, съдът счита, че същото няма
отношение към валидността на тази клауза от подписания между страните анекс. В
случай, че ответникът е считал, че тази такса е прекалено висока е имал
възможността и да не се съгласява с нея, като откаже да подпише анекса.
Относно третото възражение на
ответника, че ищецът не е участвал в преговорите по сключване на спогодбата,
същото се изцяло опровергава от разпита на свидетелите. Пълномощникът на
насрещната страна в спора изрично свидетелства, че страните по спора не са
контактували лично, доколкото са били в обтегнати отношения и цялата работа
относно изработването на спогодбата и съответните правни консултации, във
връзка с отделни нейни клаузи, са направени от пълномощниците
на страните. Вторият свидетел посочва, че ответникът е променил изцяло своята
идея за начина, по който да се разреши правния спор, като е предложил вместо
договора да бъде развален и му се върне платеното по него, договорът да се
запази, като се предоговори цената и други клаузи от
него. Ищецът е предал на пълномощника на насрещната страна това предложение на
своя доверител и съответно е предприел действия по изготвяне на споразумение в
този смисъл. Промяната в начина, по който да бъде разрешен правния спор, от
страна на ответника и съответно определянето на конкретните финансови параметри
на спогодбата, с които би се съгласил, са част от задължението му да укаже
необходимото съдействие във връзка с възложената работа, а не могат да бъде
възприети като достатъчни действия, с които е приключила работата по постигане
на споразумението между страните за разрешаване на правния спор.
Относно четвъртото направено
възражение от ответника, че така постигнатото споразумение не е в негова полза,
доколкото същият не получава пари, а напротив се задължава да заплати такива,
съдът счита за неоснователно по следните съображения. На първо място самият
свидетел на ответника описва, че последният е променил позицията си, като е
приел, че за неговите интереси е по – добре да запази договора, а да не го
разваля. След като се е отказал от разваляне на договора, логично е да не
получи парите, които е платил като покупна цена. На следващо място от
съдържание на одобрената от съда спогодба се установява, че в нея е уговорено
намаляване на първоначалната цена от 600 000 лв. на 545 000 лв.,
която следва да бъде заплатена от ответника и съответно отпадане на
задължението му за заплащане на сумата от 60 000 лв. Тези факти са
достатъчни, за да е очевидно, че сключената спогодба за ответника има
положителни финансови последици за него. И за пълнота следва да се посочи, че
ако ответникът е считал, че сключената спогодба не е в негова полза е можел да
откаже да я подпише, но същият не е направил това.
Последното възражение на
ответника е, че тази такса се дължи в случай, че такова доброволно уреждане на
спора се постигне във въззивна или касационна
инстанция. Съдът счита, че това възражение на ответника не може да се приеме,
предвид изричната клауза на т. 2 от анекса, в която не се съдържа такова
посочване.
С оглед на изложеното настоящият
съдебен състав приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен
изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираната сума, заедно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й изплащане.
Относно направените по делото разноски
Направените
от ищеца разноски в настоящото производство са:
1.
в заповедното производство – 917 лв. – заплатен адвокатски хонорар и 516 лв. –
държавна такса и
2.
в исковото производство – 516 лв. държавна такса или общо – 1 949 лв.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1 949 лв.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
иск от Адвокатско дружество „А.и с.”, БУЛСТАТ – ******със съдебен адрес:*** –
чрез адвокат И.Г. срещу Н.Т.З., ЕГН – ********** ***, ж. к. Изток, ул. „******–
чрез адвокат А.В. с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с
чл.79, ал.1, предл. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, че Н.Т.З., ЕГН – **********
има следното задължение към
Адвокатско дружество „А.и с.”, БУЛСТАТ – ******– сумата 25 800 лв. – представляваща незаплатено възнаграждение
по чл. 2 от анекс от 23.04.2019г. към договор за правна услуга от 23.04.2019г.,
сключен между тези страни, заедно със законната лихва върху тази сума от
31.07.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.Т.З., ЕГН – **********
***, ж. к. Изток, ул. „******– чрез адвокат А.В. да заплати на Адвокатско
дружество „А.и с.”, БУЛСТАТ – ******със съдебен адрес:*** – чрез адвокат И.Г.
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 1 949 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЛЕД
ВЛИЗАНЕ В СИЛА на съдебното решение, да се приложи заверен препис към гр. д.
№34 781/2020г. по описа на СРС, 138 състав и това дело да се върне обратно
на състава в СРС.
СЪДИЯ: