№ 132
гр. гр. Добрич, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Д. Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20243200500028 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№14371/19.08.2022г., подадена от З. Т. Т. ЕГН *** гр.Д., чрез адв.М.
И.-ДАК, срещу решение №805/05.08.2022г. по гр.д.№3737/2021г.на РС-
Добрич, с което е отхвърлен предявения от него срещу М. Д. Х. ЕГН
********** гр.Д. иск за обявяване на Предварителен договор за покупко –
продажба на недвижим имот от 21.10.2021г. , сключен между ответницата М.
Д. Х. ЕГН ********** – продавач и ищеца З. Т. Т. ЕГН ********** купувач
по отношение на Дворно място в град Добрич с площ 260/349 кв.м в идеални
части - ПИ с идентификатор 72624.604.406. по кадастралната карта на
гр.Добрич,находящ се гр.Д. заедно с построените в него сгради по скици от
СГКК-Добрич с №№ 72624.604.406.1 - жилищна сграда еднофамилна с площ
43 кв.м ; № 72624.604.406.2- друг вид сграда за обитаване с площ 10 кв.м и
72624.604.406.3 - друг вид сграда за обитаване с площ 7 кв.м , при договорена
цена от 25 000 лева.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, свеждащи се до
необоснованост и неправилно приложение на материалния закон относно
действителността на предварителния договор по причина на дееспособността
1
на ответницата, с доводи, че тя е собственик на идеална част от имота,
предмет на договора, че е упълномощила ищеца и трето лице за провеждане
на процедурата по предлагането му за изкупуване на другия съсобственик-
Община Добрич, за набавяне на документи, че била запозната с ГПК,
поискала служебна защита, лично се явявала и излагала мнение относно
съдържанието на договора, който оспорвала по причина, че е била заблудена,
че договорът е с друг предмет, че не е била лишена от дееспособност, че не и
липсвали качества за оценка и защита на интересите. Оплаква се и от
допуснати процесуални нарушения – отказ на съда да допусне събирането на
гласни доказателства, както и събирането на преписка по НДЧ№274/20г.на
ДРС без искане на страните. Иска отмяна на решението и уважаване на иска.
В писмен отговор на жалбата ответницата, действаща чрез настойник,
представляван от упълномощения адв.М.П. е оспорила жалбата като
неоснователна, изразила е становище за правилност на решението,
обосновано с доводи за липса на психическа годност да разбира смисъла и
значението на действията си по причина на психичното и заболяване. Иска
потвърждаване на решението.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
съобщено на 09.08.2022г., въззивната жалба се явява подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице с правен интерес от
обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269
от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като
приема за установено следното:
Атакуваното решението е постановено от надлежен орган,
функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му
власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин,
който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при
надлежно упражнено с искова молба вх.№12021/30.11.2021г. от З. Т. Т. ЕГН
*** гр.Д., срещу М. Д. Х. ЕГН ********** гр.Д., право на иск по чл.19, ал.3
от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 21.10.2021г.
предварителен договор, с който М. Д. Х. се задължила да продаде на З. Т. Т.
2
собствения си недвижим имот- Дворно място в град Добрич с площ 260/349
кв.м в идеални части от ПИ с идентификатор 72624.604.406 по КККР на
гр.Добрич, находящ се гр.Д., заедно с построените в него сгради с
идентификатор 72624.604.406.1 - жилищна сграда еднофамилна с площ 43
кв.м ; с идентификатор 72624.604.406.2- друг вид сграда за обитаване с площ
10 кв.м и с идентификатор 72624.604.406.3 - друг вид сграда за обитаване с
площ 7 кв.м за сумата от 25 000 лева.
Наведените от ищеца фактически твърдения са сключен между страните
предварителен договор за покупко –продажба на собствения на М. Д.
продажба на недвижим имот в гр.Добрич- ПИ с идентификатор 72624.604.406
ведно с построените в него сгради за сумата от 25 000лева, от която при
подписване на договора броил 9000лева. Договорката им била до 22.11.2021г.
да изповядат сделката и в този момент той да доплати разликата. Причината
да забавят сделката била, че при снабдяване с документи установили, че
ответницата-продавачка е съсобственик с Община гр.Добрич и следвало да
бъде проведена процедура по чл.33 от ЗС. Такава била проведена като
съсобственикът отказал да изкупи частта, предмет на предварителния
договор. Ищецът поканил ответницата да се яви при избран от него нотариус
за финализиране на продажбата. Въпреки уведомлението ответницата не се
явила, не изразявала действия за готовност да подпише нотариалния акт и да
получи остатъка от сумата, без да сочела причини за това. Тъй като изпълнил
всички задължения по договора, иска предварителният договор да бъде
обявен за окончателен.
В срока по чл.131 от ГПК с начало датата 22.02.2022г., когато лично са и
връчени книжата по делото на адрес гр.Д., ответницата М. Д. Х. е подала
отговор на исковата молба на два пъти- с вх.№3634/04.03.2022г., подаден от
нея чрез Т. И. Р., нейна дъщеря, който факт е удостоверен с приложено към
отговора удостоверение за раждане, и с входящ №3989/10.03.2022г., подаден
лично от ответницата, именован „възражение“, изпълнен ръкописно, с
нелогично изложение на твърдения и искания . Отговорът на исковата молба
е защитно средство на ответника, от което произхождат важни процесуални
последици. Съгласно разпоредбата на чл.133 във вр. с чл.131, ал.2, т.5 ГПК, с
изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към
този момент факти относно възникването, съществуването или погасяването
3
на спорното право. Ако ответникът е допуснал някоя формална нередовност в
отговора си на исковата молба- липса на подпис, на препис за ищеца, липса на
пълномощно, когато отговорът е подаден от пълномощник, съдът следва да
даде указания на страната за поправяне на този недостатък. Само при не
предприемане на указаните процесуални действия може да се приеме, че
отговор не е подаден, респ. да не се зачетат противопоставените с него
възражения от ответника. В случая към отговора с вх.№3634/04.03.2022г.,
подаден от ответницата чрез дъщеря и Т. И. Р., която е от кръга на лицата по
чл.32, т.2 от ГПК, липсва приложено пълномощно и районния съд не е дал
указания за отстраняване на тази нередовност, което процесуално нарушение
е отстранено от въззивната инстанция. С молба вх.№933/06.02.2024г. са
потвърдени действията по подаване на отговора с вх.№3634/04.03.2022г., при
което това процесуално действие не може да бъде игнорирано по причина да
е подаден отговор и лично от ответницата или по причина на в последствие
подаден отговор от назначен от съда по реда на ЗПП адвокат.
С отговора с вх.№3634/04.03.2022г. от М. Д., чрез дъщеря и Т. И. Р., в
предмета на спора е въведено възражение за унищожаемост на
предварителния договор по причина, че ответницата страда от психично
заболяване-***. халюцинаторно –параноиден синдром. личностова промяна,
и не разбира свойството и значението на подписването на предварителния
договор. Изложено е и, че ответницата е била въведена в заблуждение, че се
подготвят документи за строеж, както и, че е злоупотребено с нейното
здравословно състояние.
Няма спор, установено е по делото, че по силата на договор за покупко-
продажба от 2003г., сключен с нот.акт №95, т.ІІ, рег.№2725, д.№214/2003г. на
нотариус М.С. с рег. №157на НК, с район на действие района на РС-Добрич,
М. Д. Х. е собственик на една къща от две стаи , антре , сервизни помещения
със застроена площ 39 кв.м , едно натурно помещение, пристройка и гараж
заедно с дворно място от 260 кв.м в идеална част от УПИ III-406, кв.50 по
плана на гр.Д., сега с идентификатор 72624.604.406 по КККР на гр.Добрич.
Предмет на процесния предварителен договор от 21.10.2021г., сключен
между ответницата М. Д. в качеството и на продавач-обещател и ищеца З. Т.
Т. в качеството му на купувач-поемател са именно притежаваните от
продавачката 260/349 идеални части от ПИ с площ от 349кв.м., с
4
идентификатор 72624.604.406. по КККР на гр.Добрич, находящ се на ***,
заедно с построените в него сгради с идентификатори 72624.604.406.1 -
жилищна сграда еднофамилна с площ 43 кв.м ; 72624.604.406.2- друг вид
сграда за обитаване с площ 10 кв.м и 72624.604.406.3 - друг вид сграда за
обитаване с площ 7 кв. Уговорената по договора продажна цена е 25 000 лева.
Договарящите са постигнали съгласие за плащане на цената по следния
начин: 9000лева – задатък/капаро/ при подписване на предварителния
договор и 16 000лева по банков път, по посочената в договора от продавача
лична банкова сметка, в деня на нотариалното изповядване на сделката, не по-
късно от 22.11.2021г. Продавачът-обещател се е задължил да представи
всички документи, с които се установява правото му на собственост и се
изискват от закона за нотариалното оформяне на сделката.
Почти година преди сключването на предварителния договор, с
пълномощно рег.№2798/06.07.2020г.на нотариус Е.З. с рег.№653 на НК/л.76-
77 от делото на ДРС/ М. Д. е учредила в полза на П.Р.П. и З. Т. Т. значителна
по обем представителна власт за правни и фактически действия по отношения
на собствения и имот във връзка с административни процедури за регулиране
и застрояване,вкл.промяна на ПУП, одобряване на ПРЗ във връзка с
отреждането на нейния и на З. Т. Т. имот в самостоятелно УПИ, вкл.съгласие
относно намалени отстояния с оглед бъдещо застрояване. Няма спор, че
ищецът е собственик на съседен имот, в който смисъл и изявленията на
упълномощения от него адвокат в първото по делото открито съдебно
заседание. Пълномощното не съдържа правомощия във връзка с продажбата
на имота.
В деня на подписване на предварителния договор, в удостоверение от
21.10.2021г./л.5 от делото на ДРС/ съсобственикът Община Добрич е
обективирала отказа си да изкупи собствената на М. Д. идеална част,
предложена и за сумата от 25 000лева, което удостоверение е вписано в
предварителния договор като наличен при подписването му документ, който
факт опровергава твърденията на ищеца относно причината за отлагане във
времето на прехвърлянето на собствеността, въпреки, че причината е и
ирелевантна в случая. Представена е и адресирана от името на ищеца до
ответницата покана за сключване на окончателен договор на 22.11.2021г. при
посочен в поканата нотариус, без подпис на автора и, върху която е
удостоверено с ръкописен текст „Получавам аз М. Д. Х.Г.“, без подпис на
5
получател и дата на получаване.
Безспорно е, че сделката не е изповядана по нотариален ред в уговорения
в договора срок - до 22.11.2021 г. или по-късно. На 30.11.2021г. е предявен
настоящия иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Предявеният в настоящото производство от купувача-поемател иск по
чл. 19, ал. 3 ЗЗД е насочен към обявяването за окончателен на предварителния
договор за покупко-продажба на собствения на М. Д. недвижим имот. За да се
уважи тази претенция, следва да се установи, че между страните е
съществувала действителна уговорка, че имотът ще бъде продаден.
Процесният предварителен договор е в съответствие с изискването за
форма по чл. 19, ал. 1 от ЗЗД - сключен е в писмена форма, а съобразно
разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗЗД съдържа уговорки относно всички
съществени условия на окончателния договор за продажба.
Отговорът на спорния по делото въпрос обаче, дължи ли ответницата
изпълнение на поетото с договора задължение за сключване на окончателен
договор и прехвърляне на собствеността си, в контекста на направеното от
същата възражение по чл.31, ал.1 от ЗЗД, че към момента на сключването на
договора не е била способна да разбира и ръководи действията си, лишава от
основание предявения от купувача-поемател иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД, защото
събраните по делото доказателства установяват възражението и да е
основателно по следните съображения:
Няма спор, че към датата на сключване на предварителния договор
21.10.2021г. М. Д. е била дееспособна. Под пълно запрещение е поставена в
хода на настоящото производство с влязло в сила на 13.07.2023г. решение по
№193/26.06.2023г. по гр.д.№95/2023г.на ДОС, за което настоящото
производството е било спряно реда на чл. 229 ал. 1 т. 3 ГПК до назначаването
на настойник на същата.
По данни от представените с отговора с вх.№3634/04.03.2022г.
медицински документи- епикриза от „Център за психично здраве д-р
П.Станчев-Добрич“ЕООД и епикриза от ДПБ-Карвуна, ответницата М. Д. е
диагностицирана с психично заболяване „***********“. Хоспитализирана е
била в „Център за психично здраве д-р П.Станчев-Добрич“ ЕООД за периода
12.03.2020г.-26.03.2020г. Последвало е настаняване в ДПБ-Карвуна по
решение №103/18.03.2020г. по нчд№274/2020г.на ДРС, с което е постановено
6
задължително лечение за срок от три месеца. Приета е за изпълнение на
съдебното решение в ДПБ-Карвуна на 01.04.2020г. и е изписана поради
изтичане на срока на задължителното лечение на 02.07.2020г.. В епикризата
на ДПБ-Карвуна е посочено, че се касае за поредна хоспитализация в
психиатрична болница, както и, че предишната хоспитализация на
задължителен принцип в същата психиатрична болница е била за четири
месеца през 2017г.
И според заключението на вещото лице д-р Т. С., психиатър при „ЦПЗ
Д-р Петър Станчев Добрич”ЕООД, по допуснатата във въззивната инстанция
съдебно-психиатрична експертиза, ответницата страда от психично
заболяване „***“ с давност от 2001г., а през последните 1-2 години и от
смесена корова и подкорова съдова деменция. С диагноза „***“ ответницата
се води и на диспансерен отчет с ЛАК №02-40/2002г. в ЦПЗ Добрич. С
многократни хоспитализации в периода от 2001г. насам, предимно по
принудителен ред по повод обостряния на психичното и състояние. В ЦПЗ
Добрич е била хоспитализирана в периода 06.11.2001г-10.02.2002г. и е
изписана с диагноза „***“. Според събраните данни при хоспитализацията
влошеното и психично състояние е от 10 години, след смъртта на съпруга и.
Ново влошаване на психичното и състояние е констатирано през 2005г.,
когато с решение на ДРС е настанена за задължително лечение за срок от три
месеца след подадени жалби за конфликтно и неадекватно поведение. След
определен период на стационарно лечение, задължителната мярка е била
променена на амбулаторна за срок от четири месеца. След приключване на
принудителното лечение не е провеждала поддържаща терапия, което довело
да поредното влошаване през 2008г., когато отново е настанена с решение на
ДРС за задължително стационарно лечение в ДПБ-Карвуна за периода
29.10.2008г.0-27.11.2008г. След изписването и не се е явявала на контролни
прегледи и не е провеждала поддържаща терапия. През 2010г. по повод жалби
на съседи за конфликтно и агресивно поведение е освидетелствана и насочена
за стационарно лечение в ДПБ-Карвуна, трансформирано в амбулаторно за
срок от два месеца, обжалвано и потвърдено от съда. В хода на изпълнението
му няколкократно е била канена за амбулаторни прегледи с оглед
проследяване на психичното и състояние, не се е явявала, при домашни
посещения се е укривала. С решение на ДРС през 2011г. е настанена за
задължително лечение в ДПБ-Карвуна за срок от два месеца. Последвала нова
7
хоспитализация в ПК към МБАЛ „Св.Марина“ гр.Варна в периода
08.01.2013г.-18.01.2013г. за изготвяне на съдебно-психиатрична експертиза в
условията на стационар, и до 23.09.2013г. е настанена за задължително
лечение в ДПБ-Карвуна. Последвали са ежегодни хоспитализации по
спешност при довеждане от екипи на РПУ Добрич по повод агресивно
поведение спрямо съседи и случайни граждани или по повод постановена
задължителна стационарна мярка по Закона за здравето- през 2014г. и 2015г. в
ЦПЗ-Добрич, 2017г., 2018г., 2020г. в ДПБ-Карвуна, както и в периода
31.01.2023г-28.02.2023г. Според вещото лице дългогодишния ход на
страданието на ответницата е довел до трайна промяна на личността с
водеща негативна симптоматика. Психозата в конкретния случай е с
непрекъснато протичане, като периоди на ремисии не са отчитани.
Болестните феномени персистират с лека динамика в интензивността им и
често предопределят цялостното поведение на ответницата, подчинявайки
ежедневието и. В разсъжденията и нагласите на ответницата, в ценностната и
система и йерархия като шизофренно болен процесите се владеят от
паралогия и разкъсаност на мисленето, в съчетание с налудни идеи.
Разграничаването на позволени от непозволени действия не се подчинява на
общоприетите етични и правни норми, а има самостоятелно и
неконтрилируемо развитие, определяно единствено от заболяването. Вещото
лице е заключило, че и към времето на подписване на предварителния
договор от 21.10.2021г. поради психичното си заболяване ответницата е
нямала психичната годност да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. При изслушването му в съдебно
заседание на 22.03.2024г. е пояснило, че и към датата на сключване на
предварителния договор ответницата е била в типичното за нея състояние на
хронично протичащо шизофренно разстройство, в което не са наблюдавани
терапевтични, медикаментозни ремисии, и към този период не е разбирала
свойството и значението на извършеното и не е била в състояние да ръководи
постъпките си. При хроничния ход на протичане на заболяването на
ответницата и необратимостта на шизофренния процес според вещото лице не
може през 2020г. да е добре, а през 2021г. да не е или обратно.
При преценката дали сключеният от ответницата предварителен договор
е бил осъзнат от нея акт на бъдещо разпореждане със собствеността и, на
разглеждане и обсъждане подлежат и ангажираните от ищеца гласни
8
доказателства, а именно показанията на св.К.А.Д. и св.В.П.И..
Св.К.Д. познава ответницата в качеството си на адвокат. Била посетена
от нея един обяд м.октомври 2021г. и казала, че иска да и бъдат изкарани
документи, защото ще си продава имота. Показала нотариален акт и скица.
Свидетелката видяла, че има идеална част общинска собственост, обяснила
какво трябва да се направи и поела ангажимент да го направи. Подала
заявление, ответницата идвала всеки ден да проверява дали е готово
удостоверението, нямала телефон. На свидетелката направило впечатление,
че дошла с много торби, изглеждала като клошарка, но била в кондиция,
задавала адекватни въпроси- какво трябва да се направи, къде трябва да се
отиде. Други разговори извън искането за снабдяване с документ не били
водели.
Св.В.И. познавал ответницата от 2019г. когато търсел къща и тя му
предложила да купи нейната на ул.“Армейска“, но той не я харесал, не
ставала за живеене, ако някой я купел трябвало да я събори. На 13.01.2020г.
купил съседна къща, март месец започнал да прави ремонт, малко по-късно се
нанесъл. Виждал я често на улицата, въртяла се там, но не живеела в къщата
си. Много пъти го заговаряла, но той я избягвал защото тя все търсела
свидетели да съди някого за нещо, все някой я обидил за нещо, някой и казал
нещо. Имала се със З., постоянно и давали да яде, уважавали я. От З. знаел, че
той купил къщата и.
Гласните доказателства събрани чрез разпита на двамата свидетеля не
дават основание да се приеме, че ответницата пълноценно и адекватно е
осъзнавала естеството и последиците на задължаването си по предварителния
договор за продажба. Нито фактът, че е възложила на св. К.Д. в качеството и
на адвокат снабдяването с документ във връзка с разяснените и от свидетеля
изисквания на чл.33, ал.1 от ЗС, нито фактът, че преди сключване на
процесния договор е предлагала на св. В.И. да закупи имота и, дават
основание за извод, че въпреки психичното си заболяване към дата на
сключване на предварителния договор е била в състояние да прецени
правилно значението и съдържанието на извършваните действия, насочени
към разпореждане със собствеността си. Впечатленията на св.К.Д. са
инцидентни. Показанията на св.В.И. дават и информация, кореспондираща на
експертно установените психопатологични прояви у ответницата за не
9
присъщи на нормално мислещ идеи за конфликти - все търсела свидетели да
съди някого за нещо. Съдът кредитира като компетентно, добросъвестно,
неоспорено от страните и не опровергано от останалите доказателства по
делото експертното заключение по съдебно-психиатричната експертиза,
категорично изключващо към времето на подписване на процесния договор, с
оглед психичното си заболяване, ответницата да е била в състояние да
разбира значението и съдържанието на извършваните действия и последиците
от същите.
Въз основа на така установеното въззивната инстанция приема, че
възражението на ответницата по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е основателно.
Процесният договор е подписан от ответницата като дееспособно лице, което
при сключването му не е могло в пълна степен да разбира свойството и
значението на извършеното, да ръководи действията си, поради заболяването,
от което е страдало- „***“. Договорът е унищожаем поради порок във волята
на продавачката-обещател и не следва да се обявява за окончателен по реда
на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
Предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Обжалваното решение като
краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от въззивното производство право на разноски има
въззиваемата страна. Същата е удостоверила извършването на разходи за
вещо лице в размер на 500лева, които следва да и се присъдят.
С оглед гореизложеното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №805/05.08.2022г. по гр.д.№3737/2021г.на РС-Добрич.
ОСЪЖДА З. Т. Т. с ЕГН *** от гр.Д., да заплати на М. Д. Х. с ЕГН ********** от
гр.Д. , чрез настойника и Т. И. Р. с ЕГН ********** от гр.Д., съдебно-деловодни
разноски за въззивната инстанция в размер на 500лева възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията
на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11