Р Е Ш Е Н И Е
№ 338/5.5.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в
открито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА
ЗЛАТЕВА - НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря
Тодорка Стойнова и на прокурора Станка Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1222 по описа за 2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 198, ал. 2 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по жалба на Д.П.Г., ЕГН **********, понастоящем в Затвора - гр. Пазарджик,
против Заповед № 1489/08.10.2021 г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик –
Главен инспектор Д.Д., съгласно Заповед № Л-1000 от 08.07.2021 г., с която е
продължено изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода в
условията на специален режим. С оглед направеното обжалване, лишеният от
свобода твърди, че е в затвора повече от двадесет години, като с едни и същи
мотиви не му се заменя режима на изтърпяване на наказанието от специален в
строг, излагайки твърдения, че това е с оглед недопускането му до полагане на
труд. Жалбоподателят твърди, че труд е полагал в Затвора Бобов дол, както и че
е наказван за елементарни и маловажни случаи. Моли заповедта да бъде отменена
като незаконосъобразна, за да може лишеният от свобода да работи в затвора.
Ответникът
- Началник на Затвора гр. Пазарджик, чрез процесуалния си представител – юрк. Р.
изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Изтъква, че
поведението на лишения от свобода е неустойчиво и често променливо. От
направената преоценка на правонарушителя въпросният лишен от свобода поддържа
висока степен на риск от рецидив на престъплението и средна към висока степен
от вреди при изтърпяване на наказанието, както за самия него, така и за другите
лишени от свобода в затвора, включително за служителите на
надзорно-охранителния състав (НОС). Ответникът се мотивира, че съобразно
представената оценка на наблюдаващия инспектор от направление социална дейност
и възпитателна работа (СДВР), въпреки предимно индивидуалната корекционна
работа, през изминалата година не са настъпили нужните положителни изменения в
характера и особеностите на лишения от
свобода. Оценката от рецидив остава в предимно високите нива – 99 – точки по
скалата на OASys,
което налага продължаване на индивидуалната работа. Посочва също, че съгласно
експертната оценка за актуалното психично състояние на лишения от свобода Д.Г.,
изготвена от психолога на Затвора гр. Пазарджик, е направено професионално
заключение, че за лишения от свобода в мотивационен план преобладават
егоцентрични - хедонистични и консуматорски нагласи и ориентации, като лишеният
от свобода е склонен към субективистично емоционално реагиране. При лишения от свобода Г. трудно би могла да настъпи промяна,
поради трайно изградени и приети модели на поведение, които не съответстват с
общоприетите норми и ценности. Претендира разноски с писмения отговор.
Ответникът
се позовава и на чл. 109, ал. 1 от ЗИНЗС, като счита че в случая към датата на
издаване на Заповед № Л-1489/08.10.21 г., на Началника на Затвора гр. Пазарджик,
лишеният от свобода Д.Г. е допуснал три нарушения през изминалата 2021 г., за
което е наказан със Заповед № Л - 595/23.04.21 г. с „извънредно дежурство по
поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7-дни“, с което наказание била
нарушена нормата на чл. 109, ал. 1 от ЗИНЗС, тъй като не е изминала една година
от последното наложено наказание. Следвали още две наказания наложени от Началника
на Затвора - Пазарджик със Заповед № Л- 1338/09.09.2021 г., и Заповед №
Л-1385/23.09.21 г., като лишеният от свобода е имал и други наложени наказания
от предходни години, които са били заличени. Ответникът излага становище, че трите
наложени наказания през 2021 г. на лишения от свобода Д.Г. влизат в хипотезата
на чл. 109, ал. 1 от ЗИНЗС, с което допълнително се преграждал пътя за възможни
положителни промени в правния му статус.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Със
Заповед № 1489/08.10.2021 г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик е продължено
изтърпяване на наложеното наказание на лишения от свобода в условията на
специален режим. За да издаде оспорената заповед, Началникът на Затвора гр. Пазарджик
е получил Становище от инспектор СДВР 06 група, относно изтърпяване на наказанието
Доживотен затвор в условията на специален режим на лишения от свобода Д.П.Г.,
ЕГН **********, Становище от Началник Сектор „СДВР“ Становище от Заместник -
началника РНОД относно изтърпяване на наказанието Доживотен затвор в условията
на специален режим на лишения от свобода Д.П.Г., ЕГН **********, и Експертна
оценка на актуалното психично и емоционално състояние на Д.П.Г., изготвена от
психолог.
В
заповедта са изложени данни за осъждането на лицето и изтърпяваното наказание. Д.П.Г.
изтърпява наказание доживотен затвор без замяна, наложено му по НОХД № 183/1999
г. на ОС-София, като начало на наказанието е 18.05.1998 година. Поставен е при
условията специален режим от 04.08.2000 година. В Заповедта е посочено, че към
08.10.2021 г. лишеният от свобода е изтърпял - 23 години 6 месеца и 3 дни, но изготвената
преоценка на правонарушителя е във високите граници - 99 точки. Рискът от
рецидив също е висок. В заповедта изрично е посочено, че лицето е наказвано три
пъти за допуснати дисциплинарни нарушения, както и е награждавано два пъти, а настъпилите
промени нямат дълготраен и устойчив характер. С оглед гореизложеното и
отрицателните становища на ЗНРНОД, на НС СДВР и на психолога при Затвора град гр.
Пазарджик е продължено изтърпяване на наказанието при специален режим.
От
събраните по делото становища на инспектор СДВР 06 група, Началник сектор
„СДВР“ и Зам. – началник РНОД относно изтърпяване на наказанието доживотен
затвор без замяна в условията на специален режим за лишения от свобода Д.П.Г.,
ЕГН ********** е видно, че при извършената преоценка на правонарушителя, лишеният
от свобода продължава да е с висока степен на риск от рецидив на престъплението
- 99 т. по скалата на OASys. и средна към висока степен на риск от сериозни
вреди по време на изтърпяване на наказанието за него самия и другите лишени от
свобода, както и към служителите. При осъдения Г., през годините оценката на
риска от рецидив варира в интервала от 110 до 99 т. Предвид обстоятелството, че
лишеният от свобода Г. е осъден на доживотен затвор без замяна и му е определен
от съда специален режим за изтърпяване на наказанието, същият е настанен в
зоната с повишена сигурност, където битуват и останалите осъдени на доживотен
затвор. Промени в престъпния профил и зоните на нужда не се регистрират. Становището
на компетентния орган е, че промяна трудно би могла да настъпи поради трайно
изградените и приети ценности, които не съответстват на общоприетите норми.
Налице е трайна асоциалност на личността.
Установява
се, че през изтеклия период лишеният от свобода е с променливо поведение.
Наказван е както следва: със заповед №Л-595/23.04.2021 г. с „извънредно
дежурство по поддържане на чистотата и хигиената“ за срок от 5 дни, за това че
на 17.04.2021 г. е нарушил установения ред, като е направил опит да осъществи
нерегламентирани взаимоотношения- хвърлил е през прозореца на помещението, в
което е настанен на каре № 3 един брой фонокарта Виваком от 100 импулса,
привързана към морков за тежест. Действието му е забелязано от лостовия
надзирател, който е разпоредил на намиращите се на карето лишени от свобода да
не доближават вещта и я взел по надлежния ред. С действията си осъденият на
„Доживотен затвор без замяна“ е нарушил чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 2, чл. 100,
ал. 1, ал. 2 и т. 1 и 5 от ЗИНЗС. Със Заповед №Л-1338 /09.09.2021 г., лишеният
от свобода е наказан с „писмено предупреждение“, затова, че е направил опит за
осъществяване на нерегламентирани отношения с друг лишен от свобода, а със Заповед
№Л-№1385/23.9.2021 г. е наказан с „писмено предупреждение“, затова, че е
осъществил нерегламентирани отношения с друг лишен от свобода; Награждаван е
два пъти, но през 2019 г. и 2020 г. с писмени похвали за подчертана
дисциплинираност.
От
събраните по делото доказателства се установяват и данни, че със Заповед №
344/28.05.2019 г. и Заповед № 342/08.05.2020 г. на Началника на Затвора гр. Бобов
дол също е продължено изтърпяването на наказанието на лишения от свобода при
условията Специален режим, като в Затвора Бобов дол, Г. е показал известни
позитивни промени, но те също нямат дълготраен и устойчив характер. За кратко
осъдения допуснал три дисциплинарни нарушения, за които са му наложени
наказания.
Становищата
за промяна на режима от специален към строг са отрицателни, като същите са
мотивирани и ясни.
От
събраната по делото експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние
на лишения от свобода се установява, че за началния и последващ период на
изолацията се отчитат дисциплинарни прояви, носещи типичен затворнически субкултурален
характер. Има история на декларирани откази от храна, притежаване на
неразрешени вещи, нерегламентирани взаимодействия с други лишени от свобода при
продължителния му престой в затвора. Наказанията са били заличени и се
регистрирало известно стабилизиране на поведението му. Имал е и поощрителни
награди. Отчита се обаче промяна в поведенческата линия в негативен план. За
последната година лишеният от свобода е допуснал нови нарушения в дисциплинарен
план, за които съответно е санкциониран.
При
така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Оспорването,
като насочено срещу подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност индивидуален административен акт, от процесуално легитимирано
лице, адресат на акта и за което той се явява неблагоприятен, в
законоустановения 14 дневен срок, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл. 57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС първоначалния режим за изтърпяване на наказанието се
определя от съда, като на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без
замяна се определя задължително специален режим.
Съгласно
чл. 54 от ППЗИНЗС лишените от свобода на специален режим: 1/ изтърпяват
наказания в затвори от закрит тип; 2/ се настаняват в постоянно заключени
помещения при засилен надзор и охрана; 3/ не могат да участват в колективни
мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим; 4/
могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа при
засилен надзор и охрана.
Разпоредбата
на чл. 198, ал.1 от ЗИНЗС предвижда възможност на осъдените на доживотен затвор
и на доживотен затвор без замяна, първоначалния специален режим да бъде изменен
в по-лек, който може да бъде само строг, т.к. съгласно чл. 199, ал.1 от ЗИНЗС
осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна не се поставят
на лек и общ режим. Съгласно чл. 198, ал. 4 от ЗИНЗС, началникът на затвора се
произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален
режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне. Произнасянето
на началника на затвора относно продължаване на изтърпяването на наказанието
при специален режим става след вземане на становищата на ръководителя на
направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника
по режимно-охранителна дейност и на психолога. По аргумент от разпоредбата на
чл. 218 от ППЗИНЗС възможността за изменение на специалния режим в по-лек е
свързана с условието лишените от свобода да имат добро поведение и те да са
изтърпели поне пет години на този режим. Г. е поставен на специален режим от 2000
година. В този смисъл е изпълнена първата материално правна предпоставка за
промяна на режима от специален на строг. От друга страна съгласно чл. 439а от НПК, доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по
чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл. 156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В този смисъл
по делото се установява по недвусмислен начин, че в рамките на последната
година – през 2021 г., лишеният от свобода е санкциониран дисциплинарно за три
нарушения.
Съобразно
така очертаната правна уредба досежно режима на изтърпяване на наказанието
доживотен затвор и основанията за неговата промяна в по-лек, настоящият съдебен
състав преценява, че обжалваният акт е издаден от компетентния орган по чл.
198, ал. 3 от ЗИНЗС - Началника на Затвора гр. Пазарджик, като по делото е
представена и приета в тази връзка Заповед № Л- 1000 от 08.07.2021 г.
Оспорената
Заповед № 1489/08.10.2021 г. е издадена и при спазване на изискуемата от закона
писмена форма. Заповедта съдържа ясно изложение на мотивите, обосновали крайния
извод и е постановена след съобразяване на становищата на Ръководителя на
направлението за социална дейност и възпитателна работа (СДВР), на Заместник
началника по режимно надзорно - охранителна дейност (РНОД) и на психолога -
изискуеми по чл. 198, ал. 1 от ЗИНЗС относно основанията за продължаване на
специалния режим по отношение на лишения от свобода.
Заповедта
е постановена и при правилно приложение на материалния закон, при спазване на
целта на закона и на целите на наказанието.
От
изготвените експертни становища става видно, че при извършената преоценка на
правонарушителя, лишеният от свобода продължава да е с висока степен на риск от
рецидив на престъплението- 99 т. по скалата на OASys. и средна към висока
степен на риск от сериозни вреди по време на изтърпяване на наказанието за него
самия и другите лишеният от свобода, както и към служителите на НОС. Наказван е
три пъти през последната година, като по аргумент от чл. 109 от ЗИНЗС, не може
да се приеме, че лицето е ненаказано. Следователно при приложението на чл. 218
от ППЗИНЗС във вр. с чл. 199, ал. 1 режимът на осъдения на доживотен затвор без
замяна не може да бъде променен на следващия по-лек, а именно строг.
Така
изготвените становища, както и предложението лишеният от свобода да продължи
изтърпяването на наказанието доживотен затвор на специален режим, са съобразени
с критериите за оценка по чл. 155 и чл. 156 от ЗИНЗС и същите сочат на
мотивиран извод, че не са налице основания за изменение на специалния режим в
по-лек.
При
този резултат от делото, искането за присъждане на разноски от ответника е
основателно и своевременно направено с депозирания отговор по делото. В този
смисъл разноски следва да бъдат присъдени в минималния размер от 80 лв.,
съгласно чл. 27ж от Наредбата за правната помощ.
С
оглед гореизложеното настоящият съдебен състав преценява, че при издаване на
обжалваната заповед не са допуснати нарушения, които да съставляват основания
за отмяна, същата е съобразена изцяло с материалния закон и с целите на
наказанието, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим
от горните мотиви, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.П.Г., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против
Заповед № 1489/08.10.2021 г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик, с която е
продължено изтърпяването на наказанието наложено по НОХД № 183/1999 г. на ОС –
София в условията на специален режим относно осъдения Д.П.Г..
ОСЪЖДА
Д.П.Г., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, да заплати на
Началника на Затвора гр. Пазарджик сумата от 80 лв. (осемдесет лева) разноски
по делото.
Решението
е окончателно на основание чл. 198, ал. 2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
СЪДИЯ:
/П/