Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 07.07.2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 8976 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на производството е предявен от А.С.Д. срещу З. „Б.В.И.Г.“*** осъдителен иск за сумата 200 000лв. на основание чл.432 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.02.2018г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 09.02.2018г. в гр.С. пътно-транспортно произшествие, причинено виновно от Й.В.К., като водач на л.а.БМВ с ДК № ВТ ******, който блъснал пешеходката Й.С.Д.при пресичане на ул.Черковна. Пострадалата била откарана в болнично заведение в много тежко състояние, но поради получените от произшествието травматични увреждания починала на 21.02.2018г. Ищецът е син на починалата, който твърди от смъртта й да е претърпял болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, репарирането на които претендира от ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

Ответникът признава да е страна по сключена и действаща към деня на произшествието застраховка „Гражданска отговорност“, но оспорва иска с възражения, че не е налице осъществен от водача деликт по чл.45 ЗЗД. В тази връзка оспорва произшествието да е настъпило по начина и обстоятелствата посочени в исковата молба. Релевира възражение за съпричиняване с твърдението починалата да е нарушила чл.113 и чл.114 ЗДв.П и по този начин допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва иска по размер и навежда доводи, че не дължи законна лихва от деня на деликта.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Като безспорно е отделено обстоятелството за сключена и действаща към деня на произшествието застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. БМВ с ДК № ВТ ******, покриваща отговорността на водача Й.В.К., страна по която е ответникът.

            Не е предмет на спор настъпилото на 09.02.2018г. в гр. С.  пътно-транспортно произшествие, при което при движение по ул.Черковна в посока от бул.Мадрид към бул.Ситняково застрахованият при ответника водач на автомобила Й.К. блъснал пешеходката Й..С.Д., която пресичала платното за движение.

            С присъда № 205/21.10.2019г. по НОХД № 3480/2019г. по описа на СГС, 13 състав, Й.К. е признат за виновен в това, че на посочените дата и място, при управление на л.а. БМВ с ДК № ВТ ****** нарушил правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.2 ЗДв.П и чл.116 ЗДв.П, като без да прояви внимание и предпазливост към пресичащата пътното платно от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил 88-годишна пешеходка Й.Д., представляваща опасност за движението, и въпреки, че имал техническа възможност, не намалил скоростта и не спрял преди мястото на удара с нея, вследствие на което реализирал пътно-транспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта й, настъпила на 21.02.2018г., съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК с наложено наказание.

            С решение № 175/12.06.2020г. по ВНОХД № 107/2020г. по описа на САС присъдата е изменена с преквалифициране на деянието като такова по чл.343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК и подсъдимия оправдан по обвинението да е нарушил чл.116 ЗДв.П, съответно е намалено и наложеното наказание. В останалата част присъдата е потвърдена, с потвърждаване решението на САС с решение № 191/21.12.2020г. по н.д.№ 873/2020г. на ВКС, III н.о.

            На основание чл.300 ГПК постановената присъда в наказателното производство е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието и го обвързва по разрешените въпроси относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При зачитане осъдителната присъда следва да се приеме, че застрахованият при ответника водач е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо възникване отговорността за застрахователя по заплащане на обезщетение.

            Събраните по делото доказателства по несъмнен начин установяват механизма на произшествието и обстоятелствата, при които е настъпило. На посочената дата около 16.50ч. л.а. БМВ се движил по ул.Черковна от бул.Мадрид към бул.Ситняково , като в района на № 50 скоростта му била от порядъка на 64 км./ч. Видимостта била добра, участъкът прав, сухо пътно платно и лек наклон на изкачване. В платното за насрещно движение имало колона от спрели автомобили в изчакване на зелен сигнал на намиращ се на разстояние светофар. ПешеходкатаЙ.Д. предприела пресичане на пътното платно за движение от ляво на дясно спрямо посоката на автомобила, минавайки между изчакващите автомобили. Водела за ръка внучето си на 6г. При пресичането автомобилът бил на отстояние около 80м. и пешеходците са били видими за водача, тъй като в момента на удара почти били завършили пресичането /според показанията на св.С.С.детето се качило на десния тротоар, а баба му била крачка зад него, но все още на платното/. Водачът не възприел или ако възприел не реагирал своевременно на намиращите се на пътното платно лица, защото предприел аварийно спиране с натискане на спирачки едва, когато автомобилът се намирал на 33м. преди мястото на удара, но това разстояние не било достатъчно и водачът нямал техническа възможност да го избегне. Ударът настъпил с предната част на превозното средство /в зоната на десния фар и броня отдясно/ в тялото наЙ.Д.. Тялото й се качило на предния капак, главата достигнала и се ударила в предното стъкло, а впоследствие отхвърлена напред и надясно, считано в посоката на автомобила, след което се ударила в намиращ се вдясно контейнер за смет и после паднала на земята.

            Според показанията на разпитаните свидетели К. и С. мястото, на което пострадалата предприела пресичане не било обозначено с пешеходна пътека. Същата е имала възможност да възприеме приближаващия автомобил, но не е могла да прецени неговата скорост на движение.  

            Тези обстоятелства установяват, че пострадалатаЙ.Д., като пешеходец и участник в движението, е допуснала нарушение на правилата за движение, в частност чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П. Разпоредбата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П задължава пешеходците да пресичат пътното платно като преминават на пешеходна пътека, както и преди това да се съобразят с приближаващите пътни превозни средства. Според разрешението дадено в т.6 от ТР № 2/22.12.2016г. по тълк.д.№ 2/2016г., ОСНК на ВКС, правото на преминаване на пешеходец на пътното платно не е абсолютно, когато пресичането е предприето на нерегламентирано за тази цел място и пешеходецът трябва да съобразява правилата на чл.113, ал.1, т.1, 2 и 4 и чл.114 ЗДВ.П. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от пешеходец, ако той не се е съобразил с ограниченията по чл.113, ал.1, т.1, 2 и 4 и чл.114 ЗДв.П и задължението да отиде на пешеходна пътека.

В случая пострадалата предприела пресичане на необозначено с маркировка или пътни знаци за пешеходна пътека място или светофарна уредба в разрез с нормата на чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П, без да съобрази обстоятелството, че улицата е оживена и с натоварен трафик. Няма данни и твърдения, след като е преминала между спрелите в насрещното платно автомобили да се е огледала, съответно да е дала знак по начин да демонстрира намерението си да продължи пресичането и на останалата част от платното. По този начин е създала опасност за движението и поставила в опасност не само собствения си живот,  но и този на внучето си.  Това поведение е противоправно, намира се в причинна връзка с произшествието и обективно е допринесло за настъпване на вредните последици. Поради това възражението на ответника за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е основателно. При отчитане механизма на ПТП и съпоставката на поведението на двамата участници в движението съдът приема  принос на пострадалата от 30%, с колкото следва да се намали дължимото обезщетение.

Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането до размера на застрахователната сума. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението /ППВС № 4/1968г./.

Ищецът, като син на пострадалата, е активно легитимиран да получи обезщетение от непозволено увреждане поради смъртта на своята родственица.

Според показанията на св.Ася Д. семейството на ищеца и майка му живеели в едно домакинство и имали отлични отношения. Приживе пострадалата, въпреки напредналата си възраст /89г./, била жизнена и енергична, поддържала домакинството, полагала ежедневна грижа за внуците си и активно подпомагала в тази посока сина си. Ищецът приел тежко смъртта й, станал затворен и тъжен, и понастоящем не могъл да превъзмогне загубата.

Вън от съмнение са претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания от смъртта на своята майка. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази възрастта на починалата към деня на произшествието /89г./, обстоятелствата, при които е настъпило и близките лични отношения с ищеца. Безспорно интензитетът на болките и страданията му, като последица от загубата на родител и любим човек, с когото живели в едно домакинство са завишени. Съпоставката между установените по делото обстоятелства, социално-икономическите условия към ПТП /2018г./ и предвидените към този период лимити на отговорност на застрахователя по „Гражданска отговорност“ в КЗ /отм./ съдът приема за справедлив на основание чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди от 150 000лв.

С оглед извода за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД така определеното обезщетение следва да се намали със сумата 45 000лв. /30%/ и искът да се уважи до сумата 105 000лв.

Съгласно чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя в рамките на застрахователната сума и от деня на уведомяването на застрахователя от увредения или застрахования за настъпване на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ. Няма данни застрахованият да е уведомил застрахователя за събитието, а ищецът е предявил претенцията си за обезщетение за неимуществени вреди на 28.03.2018г. и от тази дата застрахователят дължи законна лихва, която следва да се присъди.

 

По разноските:

На основание чл.83, ал.2 ГПК ищецът е освободен частично от заплащането на държавна такса по иска /за разликата над 400лв. до 8000лв./

Направил е разноски по делото общо от 750лв., от които 400лв. платена държавна такса и 350лв. депозити за вещи лица. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да му заплати разноски от 393.75лв.

Представляван е безплатно от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв. С.Н.-САК адвокатско възнаграждение от  2903.25лв., изчислено в съответствие с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, съобразно уважената част от иска.

Ответникът е направил разноски в производството от 205лв. и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 150лв. по Наредбата за заплащането на правната помощ или общо разноски от 355лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК и с оглед отхвърлената част ищецът следва да заплати на ответника разноски от 168.63лв.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса за уважения иск от 3800лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК */******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на А.С.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 105 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на своята майка Й..С.Д., вследствие на ПТП настъпило на 09.02.2018г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. БМВ с ДК № ВТ ******, ведно със законната лихва от 28.03.2018г. до изплащането, като   

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер 200 000лв. и искането за законна лихва за периода 21.02.2018г.-28.03.2018г.

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“***, да заплати на А.С.Д., ЕГН **********,***, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 393.75лв.

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“***, да заплати на адв.С.К.Н.-САК с адрес ***, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 2903.25лв.

ОСЪЖДА А.С.Д., ЕГН **********,***, да заплати на З. „Б.В.И.Г.“***,  разноски по делото на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК от 168.63лв.

ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 3800лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

 

                                                                       СЪДИЯ: