Решение по дело №45304/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19031
Дата: 22 октомври 2024 г.
Съдия: Биляна Симчева
Дело: 20231110145304
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19031
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110145304 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ЗАД АРМЕЕЦ” АД е сезирал съда с искова молба срещу
ответника „Дженерали Застраховане“ АД с искане да бъде признато за
установено вземането за сумите от 747,34 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение; 227,52 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 18.05.2020 г. до
18.05.2023 г., както и законната лихва върху претендираната главница от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 18.05.2023 г. до
пълното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 26764/2023 г. по описа на 76 състав при СРС.
Претендира направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 11.04.2017 г. ПТП в гр.
Пловдив е изплатил сумата от 732.34 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за щетите по лек автомобил с марка „Рено Мастер” с
регистрационен № ****, собственост на „Уникредит Лизинг“ АД, застрахован
по имуществена застраховка „Каско” при „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, със
застрахователна полица № 0306Х0130012, валидна към момента на
застрахователното събитие.
1
Поддържа, че ответникът „Дженерали Застраховане“ АД е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
на виновния за настъпване на произшествието водач на лек автомобил с марка
„Ситроен Ц15”, с рег. № ****.
Сочи, че след изплащане на обезщетението е изпратил покана до
ответника с искане да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение,
ведно с направените ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв., но
претенцията му била отказана.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Дженерали Застраховане“ АД
депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове,
както по основание, така и по размер.
Оспорва твърдението на ищеца, че виновен за настъпилото
произшествие е застрахования при него водач, като твърди, че изключителна
вина за настъпилото ПТП има водачът на автомобил „Рено Мастер” с
регистрационен № ****, застрахован по имуществена застраховка „Каско“
при ищеца. В условията на евентуалност навежда довод за съпричиняване на
вредите.
Оспорва причинно-следствената връзка между констатираните щети и
настъпилото ПТП, както и размера им.
Оспорва основателността на предявения акцесорен иск за мораторно
обезщетение, поради неоснователност на претенцията за главното вземане
Моли за цялостно отхвърляне на предявените искове като
неоснователни. Претендира разноски
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на
страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 411,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 26764/2023 г. по описа на СРС, 76 с-
в, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата
молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражение за
недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
2
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По иска с правно основание 411 КЗ:
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл.
411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и собственика на увреденото МПС,
в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност
да е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
Като безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, е отделено
обстоятелството, че водачът, управлявал лек автомобил с марка „Ситроен
Ц15”, с рег. № **** е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на пътно –
транспортното произшествие, както и че за отстраняване на щетите по лек
автомобил „Рено Мастер” с регистрационен № ****, ищецът е заплатил сума
в размер на 732.34 лв.
Не се спори между страните, а и се установява от представената по
делото застрахователна полица, че към датата на настъпване на процесното
ПТП автомобил „Рено Мастер” с рег. № **** е бил застрахован по
имуществена застраховка „Каско“, сключена между собственика на
автомобила „Уникредит Лизинг“ ЕАД и ищеца.
Спорен между страните е въпросът досежно механизма на процесното
ПТП, в частно – по чия вина е настъпило същото.
За установяване на горните обстоятелства пред настоящата съдебна
инстанция са ангажирани писмени доказателства, събрани са гласни
доказателства чрез разпит на свидетели, като е приета и съдебна
автотехническа експертиза.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП
от 11.04.2017 г., се установява, че на процесната дата, в гр. Пловдив, около
15:40 часа е настъпило ПТП между товарен автомобил с марка „Рено Мастер”
3
с регистрационен № ****, управляван от Ц. К., и лек автомобил с марка
„Ситроен Ц15”, с рег. № ****, управляван от Е. Б..
Видно от нарисуваната от водачите скица на пътната обстановка и
ПТП се установява, че водачите на двата автомобила са се движили един
срещу друг в насрещни ленти за движение по улица „Ранни лист“ в гр.
Пловидв, която прави 90-градусов завой, като автомобил „Ситроен Ц15”
прави завой надясно по улицата, а насрещно движещият се товарен автомобил
„Рено Мастер” прави завой наляво.
На нарисуваната скица не е отразен моментът и точката на сблъсъка
между двата автомобила, като е посочено единствено, че товарният автомобил
„Рено“ е понесъл имуществени вреди от лявата си страна, а относно лекия
автомобил е посочено, че не са налице видими щети.
В представеното по делото уведомление-декларация за щета,
подадено от водача на товарния автомобил се посочва, че вредите по
автомобила му са нанесени при извършване на маневра „завой наляво“, когато
в насрещното платно се врязал автомобил и огънал леко ламарината на
управлявания от него товарен автомобил.
При предявяване на процесната декларация на водача на автомобила в
проведеното по делото ОСЗ от 20.06.2024 г., същият е посочил, че положеният
върху нея подпис не е негов. С оглед на това, съдът намира, че направените
изявления в уведомление-декларация за щета по застраховка ‚Каско на МПС“
/л. 11/ не следва да бъдат кредитирани, доколкото тяхното авторство е
оспорено от самото лице, което се сочи като автор на документа.
В изготвената и приета по делото съдебно-автотехническа
експертиза вещото лице сочи, че при наличните данни по делото към
момента на изготвяне на заключението, приема за установено, че процесният
пътен инцидент е настъпил в резултат на навлизане в насрещната пътна лента
от страна на завиващия надясно водач на автомобил „Ситроен“, които
реализирал удар с насрещно движещия се т.а. „Рено“.
В проведеното изслушване в открито съдебно заседание, вещото лице
сочи, че е достигнал до горния извод въз основа на анализ на нанесените върху
товарния автомобил вреди и тяхното разположение. Уточнява, че е възможно
същите вреди да възникнат при друг механизъм на ПТП, а именно – при
скосяване на завоя от страна на товарния автомобил, за каквито данни, към
4
момента на изслушване на вещото лице /т.е. преди изслушване на
свидетелките показания на водачите на автомобилите/, не са били налични.
Събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.
– водач на товарния автомобил, не способстват за изясняване на спора от
фактическа страна, доколкото свидетелят сочи, единствено, че в процесния
период е шофирал куриерски бус, но дори след предявяване на протокола от
ПТП, поддържа, че няма никакъв спомен за процесния инцидент.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Б. – водач на лекия автомобил „Ситроен“, които съдът кредитира като
добросъвестно дадени и излагащи пълно и точно възприетата от лицето пътна
обстановка. От последните се установява, че свидетелят пази ясен спомен за
процесния инцидент. Свидетелят разказва, че се е движил по улица, която
прави 90-градусов завой надясно, като управляваният от свидетеля лек
автомобил се е движил в дясната лента, максимално плътно до бордюра и
правил завой надясно. Сочи, че бусът идвал в насрещното платно и го засякъл.
Поддържа, че бусът карал в средната част на платното, завивайки наляво и
докоснал неговия автомобил, а той нямало къде да отиде. Сочи, че ударът
между двата автомобила настъпил точно на завоя, тъй като товарният
автомобил „сечал завоя“. Помни, че вредите по товарния автомобил били в
средната или задната му част, а по управлявания от него лек автомобил имало
минимални щети.
Страните не са ангажирали други доказателства, касаещи механизма на
процесното ПТП и вината на водачи за настъпването му.
При така събраните по делото доказателства, съдът достигна до извод,
че вина за процесното ПТП има изцяло водачът на товарния автомобил
„Рено Мастер”.
От съвкупния анализ на събраните писмени доказателства, както и на
свидетелските показания на водача на лекия автомобил „Ситроен“,
подкрепени от дадените в ОСЗ от 09.05.2024 г. разяснения от вещото лице, че
констатираните увреждания на лявата страна на товарния автомобил „Рено“
биха могли да настъпят при скосяване на завоя от страна на товарния
автомобил, съдът намира, че по делото се установява изцяло противоположен
на твърдения в исковата молба механизъм на ПТП.
5
По делото също така не се събраха никакви данни за виновно
поведение от страна на водача на лекия автомобил „Ситроен“, за когото съдът,
въз основа на събраните гласни доказателства и при липса на опровергаващи
данни в изготвения двустранно подписан протокол за ПТП, достигна до извод,
че се е движил изцяло в своята пътна лента.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че процесният пътен
инцидент е настъпил по вина на водача на товарен автомобил „Рено Мастер“,
застрахован при ищеца, който, в нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т.
1 Закон за движение по пътищата, е навлязъл в лентата за насрещно движение.
С оглед изложеното съдът намира, че по делото не се установява
наличието на виновно и противоправно поведение от страна на застрахования
при ответника водач, поради което и предявеният главен иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид извода за неоснователност на предявения главен иск,
неоснователна се явява и акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД за признаване
за установена дължимостта на мораторно обезщетение върху претендираната
главница.

По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има само ответникът в производството, като съдът дължи
произнасяне и по своевременно заявената претенция за присъждане на
разноски в проведеното заповедно производство.
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство размер на 50 лева /съгласно чл. 26 от НЗПП/, а за осъщественото
процесуално представителство в исковото производство – в размер на 200 лева
/съгласно чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 26а от НЗПП/, т.е. общо определените разноски
за юрисконсултско възнаграждение в полза на страната възлизат на сумата от
250 лева.
По отношение на платения депозит за свидетел в размер от 50 лв -
същият не следва да се присъжда, доколкото сумата не е реално изразходвана
и подлежи на възстановяване на ответника при заявено съответно искане до
6
съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ЗАД Армеец” АД,
ЕИК *********, срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за
признаване на установено в отношенията на страните, че в полза на ищеца
съществува вземане за сумите от: 747,34 лв., представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №
26017030101677, във връзка с реализирано на 11.04.2017 г. ПТП в гр. Пловдив,
при което са причинени щети на лек автомобил с марка "Рено Мастер" с ДК №
****, по вина на водача на лек автомобил с марка "Ситроен" с ДК № ****,
чиято гражданската отговорност е застрахована при ответника; 227,52 лв. -
мораторна лихва върху главницата за периода 18.05.2020 г. до 18.05.2023 г.,
както и за законната лихва върху претендираната главница от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 18.05.2023 г. до пълното
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 26764/2023 г. по описа на СРС, 76 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК ЗАД
Армеец“ АД, ЕИК *********, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД,
ЕИК *********, сумата от общо 250 лв. – определено от съда юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в исковото и заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7