Р Е Ш Е Н И Е    №     

 

гр. С., 10.10 .2019   година

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

      С. РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав в публично съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и  деветнадесета година в състав: 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 1309/2019  г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

 

Предявен е иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК.

 

В исковата молба се твърди, че между З.Д.К. и „Теленор България” ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл” ЕАД) са сключени Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 13.02.2016 г., с приложено Заявление за пренасяне на номер в мрежата на Telenor. Съгласно договора за мобилни услуги на клиента е предоставен мобилен телефонен номер **********, ползван до този момент в мрежата на друг мобилен оператор, както и мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy A3 2016 Black. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 588,57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 25,59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.

Към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от З.К. мобилен номер и мобилно устройство на лизинг се прилагат следните условия:

- за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 13.02.2016 г.;

- за мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2016 Black - условията, договорени в Договор за лизинг от 13.02.2016 г.

Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в периода м. април 2016 г. - м. юли 2016 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени между него и клиента.

След предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между „Теленор България” ЕАД и З.Д.К. по негова вина, поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена фактура № **********/18.07.2016 г., която включва задължение за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 13.02.2016 г., при условията на който е ползван мобилен номер ********** в размер на 684,06 лв. в съответствие с договореното между страните, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2016 Black в общ размер на 486,21 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на деветнадесет неначислени лизингови вноски.

Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Теленор България” ЕАД е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - С., въз основа на което е образувано ЧГД № 4218/2018 г. и е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която  е връчена на длъжника - ответник по настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Предвид изложено се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено наличието на вземане по отношение на „Теленор България” ЕАД по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 4218/2018 т. по описа на Районен съд - С., против длъжника  З.Д.К., както следва:

- 592,22 лв. (петстотин деветдесет и два лева и двадесет и две стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура № **********/18.04.2016 г., фактура № **********/18.05.2016 г., фактура № **********/18.06.2016 г. и фактура № **********/18.07.2016 т.;

ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се направените в заповедното и в настоящото производството разноски.

В предоставения  едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника и не е изразено становище. 

Ищецът „Теленор България” ЕАД, редовно призовано не се представлява в с.з. По делото е постъпила молба от процесуален представител на ищцовото дружество, с която моли съда да се даде ход на делото в негово отсъствие. Заявява, че поддържа исковата молба и приложените към нея доказателства. Няма възражения по проекто-доклада. Счита, че предявените искове са основателни приложените в тяхна подкрепа писмени доказателства представляват достатъчно основание да бъдат признати за установени претендираните парични вземания присъдени в ищеца в издадената по ЧГД № 4218/2018 г. по описа на СлРС Заповед за изпълнение и моли съда да ги уважи по съображенията подробно изложени в исковата молба и уточняващата молба към нея, като излага конкретни съображения. Тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и ако не се яви в с.з., моли съда да постанови неприсъствено решение. В случай, че ответникът се яви в с.з., при оспорване на основанието или размера на предявените искове, моли съда да назначи съдебно счетоводна експертиза, която да отговори на въпроси, които поставя. В случай, че ответникът представи писмени доказателства, направи доказателствени искания или оспорвания и съдът счете същите за допустими, моли за възможност за запознаване с тях. При даване ход по същество, моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Моли да бъдат присъдени разноските по делото, за което представя списък. 

Ответникът – З.Д.К., редовно призован  не се явява и не се представлява в с.з. В дадения едномесечен срок не е депозирал отговор, не е представил  доказателства и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.  

            Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът не е  представил в срок отговор на исковата молба и не се явява в с.з., без да е поискал разглеждането на делото да стане в негово отсъствие.

Съгл. чл. 239 от ГПК на страните са указани последиците от не представяне на отговор и неявяване в с.з. Искът е вероятно основателен с оглед представените с исковата молба доказателства.

Ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 25,00 лева д.т. и 360,00 лева адвокатско възнаграждение в исковото производство и 25,00 лева д.т. и  360,00 лева адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д. 4218/2018 г. на СлРС.

            Решението се основава  на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

            Водим от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И   :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.Д.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к. „Младост 4” Бизнес Парк София, сграда 6, както следва:

- сумата 592.22 /петстотин деветдесет и два лева и 22 стотинки/ лева, представляваща задължения по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 13.02.2016 г., за които са издадени 4 бр. фактури, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 15.08.2018 година до окончателното изплащане на задължението за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 2314 от 16.08.2018 г. по ч.г.д. № 4218/2018 г.  на СлРС.

 

ОСЪЖДА З.Д.К. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, с адрес на управление: гр.София, район Младост, ж.к. Младост 4 Бизнес Парк София, сграда 6 направените в производството разноски в общ  размер на  385 лева и разноски в производството по издаване на заповед за изпълнение в размер на  385 лева.

 

             Решението не подлежи на обжалване.

                   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: