О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 174
град Велико Търново, 19.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две
хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
като
разгледа докладваното от съдия Калчев
адм. дело № 251/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико
Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по жалба на „Захарни заводи“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Горна Оряховица, ул. „Св. Княз Борис I“ № 29, чрез *** Д. В.,
против Решение № ВТ-01-О/2020 г. от 13.04.2020 г. на директора на РИОСВ –
Велико Търново, с което е оставено без разглеждане заявление с вх. №
998/30.03.2020 г. за издаване на регистрационен документ по чл. 78 от Закона за
управление на отпадъците /ЗУО/. Решението се оспорва като издадено в
противоречие с материалния закон и неговата цел. Жалбоподателят излага доводи,
че Законът за опазване на околната среда /ЗООС/ не е специален спрямо ЗУО, а
напротив – ЗООС урежда обществените отношения по опазване на околната среда, а
ЗУО урежда конкретна част от дейностите по опазване на околната среда, а именно
управлението на отпадъците.
Твърди, че по аргумент от чл. 118, ал. 4 от ЗООС е видна волята на законодателя
всички разрешителни, изброени изчерпателно, да бъдат обхванати в един комплекс от
разрешителни, но в случая административният орган е бил сезиран с искане за
осъществяване на регистрационен, а не на разрешителен режим. Счита, че чл. 118, ал. 4 от ЗЗОС не
изключва реда заложен в чл. 35, ал. 3 от ЗУО, а единствено този по чл. 67 от
ЗУО. В жалбата се развиват доводи, че административният орган е
имал възможност да извърши регистрацията или да откаже извършването й в случай,
че не е спазен ЗУО. Прави се оплакване, че прекратяването на процедурата по
регистрация по ЗУО и препращането към реда по чл. 126 от ЗУО е съществено
нарушение на административното производство. По изложените аргументи
жалбоподателят моли оспореното решение да бъде отменено като се задължи
административния орган да издаде регистрационния документ.
Ответникът
по жалбата, директорът на
Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - Велико Търново, не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди изложените по жалбата доводи и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Между страните не
съществува спор между фактите. Установява се, че на „Захарни заводи“ АД е
издадено комплексно разрешително /КР/ № 54/2005 г., последно актуализирано с
Решение № 54-Н0-И0-А5-ТГ1/2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по околна среда /ИАОС/. Разрешението обхваща както инсталации, попадащи
в обхвата на Приложение № 4 към чл. 117, ал. 1 от ЗООС, така и такива, които не
попадат в обхвата на това приложение. Сред последните е и Топлоелектрическа
централа /ТЕЦ/, включваща парогенератори /ПГ/ № 1 и № 3.
От жалбоподателя е
изготвено инвестиционно предложение „Инсталация за транспортиране и изгаряне на
алтернативни горива /биомаса/ в ТЕЦ при „Захарни заводи“ АД гр. Горна
Оряховица“. Инвестиционното предложение предвижда преустройство на съществуващите
ПГ 1 и ПГ 3 на ТЕЦ, с оглед осигуряване на възможност за съвместна работа на
въглища и биомаса /слънчогледова люспа, слама, талаш и др./. Във връзка с това
от жалбоподателя са предприети действия по актуализиране на издаденото му КР.
Проведена е процедура по глава шеста от ЗООС за преценка на необходимостта от
извършване на ОВОС, като с Решение № ВТ-03-ПР/2020 г. от 20.01.2020 г. на
директора на РИОСВ – Велико Търново е взето решение да не се извършва оценка на
въздействието върху околната среда за инвестиционното предложение. В решението
е поставено изискването до приключване на приложимата процедура по реда на
глава седма, раздел втори от ЗООС, като гориво за експлоатацията на ТЕЦ,
включваща два броя парогенератори – ПГ 1 и ПГ 3, да се използват само въглища. Това решение е връчено на жалбоподателя на 21.01.2020
г. и е влязло в сила като необжалвано.
Впоследствие на 23.01.2020
г. дружеството е представило информация пред ИАОС с обхвата и съдържанието по
Приложение № 5 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни
разрешителни, относно планираните промени. С писмо изх. № ППКР-709/23.03.2020
г. на изпълнителния директор на ИАОС жалбоподателят е уведомен на основание чл.
123г от ЗООС, че за процесната промяна, с която се предвижда съвместно изгаряне
на биомаса и въглища в ПГ1 и ПГ 3 на ТЕЦ, приложимата процедура е по реда на
чл. 126, ал. 1 от ЗООС – актуализиране на издаденото комплексно разрешително.
Производството, завършило
с обжалваното решение, е започнало на 30.03.2020 г., когато „Захарни заводи“ АД
е подало пред РИОСВ – Велико Търново заявление по чл. 78, ал. 3 от ЗУО, с което
е поискало да се извърши регистрация по
чл. 35, ал. 3 от ЗУО и да му се издаде регистрационен документ за извършване на
дейности по третиране на биомаса /обозначени с код R1
и R13 по
смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР на ЗУО/. С процесното Решение
№ ВТ-01-О/2020 г. от 13.04.2020 г.
директорът на РИОСВ – Велико Търново е оставил без разглеждане заявлението и е
прекратил административното производство на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК във връзка с чл. 120, 123г и 126 от ЗООС. За да постанови този резултат,
административният орган е приел, че искането, с което е сезиран е недопустимо,
тъй като вече е стартирала процедура по актуализация на КР по специалните
разпоредби на ЗООС и това изключва започването и приключването на друга
процедура по реда на друг закон. Решението е връчено на жалбоподателя на
16.04.2020 г. Жалбата е подадена чрез ответника на 21.04.2020 г.
При така установената
фатическа обстановка съдът намира, че жалбата е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 197 от АПК, от лице,
притежаващо правен интерес от оспорването против
подлежащ на оспорване отказ
за разглеждане по същество на искане за издаване на индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
След служебно извършената
проверка съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в
законоустановената писмена форма, с посочване на фактическите и правни
основания за постановения резултат.
Относно спазване
изискванията на материалния и процесуалния закон:
Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК
условие за допустимост на искането за издаване на индивидуалния административен
акт /какъвто се явява поискания регистрационен документ по чл. 78 от ЗУО/ е
наличието на други специални изисквания, установени със закон. Според чл. 35,
ал. 1 от ЗУО за извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително
за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент
(ЕС) № 1257/2013, се
изисква: 1. разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I,
или 2. комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за
опазване на околната среда. Съгласно чл. 35, ал. 2 от ЗУО за
определени дейности не се изисква разрешение, а съгласно чл. 35, ал. 3 от ЗУО за извършване на дейностите
по ал. 2, т. 2 - 5 се изисква регистрация и издаване на документ по реда на
глава пета, раздел II, а за дейностите по т. 9 - по реда на глава пета, раздел
IV. В случая
жалбоподателят сочи, че чрез планираните дейности по съвместно изгаряне на
въглища и биомаса в парогенераторите на ТЕЦ е заявил именно дейност по чл. 35,
ал. 2, т. 5 от ЗУО - дейност, обозначена с код R1 по смисъла на приложение
№ 2 към § 1, т. 13 от
допълнителните разпоредби, отнасяща се до изгаряне с оползотворяване на
получената енергия в специализирани за целта съоръжения на неопасни отпадъци,
по определението за "биомаса" по смисъла на §
1, т. 1 от
допълнителните разпоредби – поради което за нея се изисква единствено издаване
на регистрационен документ по чл. 78 от ЗУО, без да е необходима актуализация
на издаденото му комплексно
разрешително.
Настоящият състав намира това
становище за неоснователно. Според съда в случая жалбоподателят неправилно
претендира, че за него е приложима процедурата по чл. 78 вр. чл. 35, ал. 3 вр.
ал. 2, т. 5 от ЗУО. В подаденото от дружеството заявление /стр. 5/, а и в
останалите документи по делото изрично е отразено, че новата горивна база се
състои от биомаса, която ще се изгаря съвместно с основното гориво /въглища/,
т.е. очевидно в парогенераторите на ТЕЦ няма да се изгаря единствено биомаса.
Разпоредбата на чл. 35, ал. 2, т. 5 от ЗУО от своя страна има предвид случаите,
когато използваното гориво изцяло представлява отпадъци под формата на биомаса
– арг. за това е и чл. 2, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Наредба № 4 от 5.04.2013 г. за
условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за
изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци. Както бе посочено,
настоящият случай не е такъв. При това положение за да може жалбоподателят да
извършва такива дейности по третиране на отпадъци, същият съгласно чл. 35, ал.
1 от ЗУО и чл. 3, ал. 1 от горепосочената наредба следва да разполага с
разрешение, издадено по реда на чл. 67 от ЗУО или с комплексно разрешително,
издадено по реда на чл. 117 и сл. от ЗООС. В случая обаче жалбоподателят вече
разполага с издадено КР /според легалната дефиниця това е индивидуален
административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена
инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират
съответствието на инсталацията с изискванията на Глава седма на ЗООС/,
което обхваща и двата парогенератора на ТЕЦ на дружеството, макар и същите да
не попадат в обхвата на Приложение № 4 към ЗООС, както и от негова страна
безспорно са предприети действия по актуализирането на разрешителното във
връзка с планираните промени. С оглед на това приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗУО, според която в случаите по ал. 1 и
за действащи инсталации подаването на заявление за издаване на комплексно
разрешително или наличието на комплексно разрешително отменя изискванията за
издаване и получаване на следните разрешения, разрешителни, лицензии,
експертизи и оценки: по чл. 67 във връзка
с чл. 35 от
Закона за управление на отпадъците. Очевидна е идеята на
законодателя, че комплексното разрешително „поглъща“ разрешителното по чл. 67
от ЗУО. По аргумент от по-силното основание това важи и за регистрационния
документ по облекчения режим на чл. 78 от ЗУО, макар че тази процедура в случая
не е приложима спрямо жалбоподателя, както бе посочено по-горе. Фактът, че
отделно взета, процесната инсталация – ТЕЦ с двата парогенератора, не изисква
издаване на КР, а на такова по ЗУО, не променя тези изводи. Редът по ЗООС за
издаване на КР е по-тежък от реда по ЗУО, тъй като при него се вземат предвид
всички въздействия върху околната среда и се извършва цялостна преценка на
въздействието на околната среда, включително и от инсталации, които
самостоятелно не се нуждаят от ОВОС. Неоснователно е и възражението на
жалбоподателя, че разпоредбите на ЗООС са неприложими, тъй като ЗУО се явявал
специален закон. В ЗУО не е уреден ред за издаване на разрешителни за
експлоатацията на действащи инсталации, затова уредбата им по ЗООС е специална.
Предвид изложеното
аадминистративният орган правилно е приел в случая, че образуваната процедура
по актуализиране на издаденото на жалбоподателя КР, която се разглежда по друг
процесуален ред и от друг компетентен орган, е процесуална пречка по смисъла на
чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК за разглеждане по същество на искането му за
извършване на регистрация и издаване на регистрационен документ по чл. 78 от
ЗУО.
По изложените съображения и на
основание чл. 200, ал. 1 от АПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Захарни
заводи“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Горна
Оряховица, ул. „Св. Княз Борис I“ № 29, чрез *** Д. В.,
против Решение № ВТ-01-О/2020 г. от 13.04.2020 г. на директора на РИОСВ –
Велико Търново. |
Определението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Определението да се съобщи
на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: