Р
Е Ш Е Н И Е № 7
21.02.2022г.
гр. В**
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ВОС, гражданско
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В** М**
при участието на секретаря Н** К**като разгледа
докладваното от съдията В* М* т.д. № 571/2020 г., по описа на
ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба
на П.А.П., ЕГН:**********,
с адрес: *** 1,Съдебен адрес за
получаване на призовки, съобщения и документи: гр.Б*, ул.”П*” №*, ет.*, ап.*, кантората на адв.М* А.А., като процесуален
представител на ищеца,Против:А.Р.А., с
ЕГН:**********, с адрес: ***, с правно основание: чл.422, във вр. с чл.415,
във вр. С Чл124, ал1 от ГПК; на
евентуалните искове: чл.240 ЗЗД, във вр. с чл.79 ЗЗД; чл.55, чл.34 от ЗЗД, и 59
ЗЗД с Цена на иска: 48 200 лв., представляваща
дължима сума по Запис на заповед от 15.03.2013 г.,
Подържа
в исковата молба, че по силата на Запис на заповед от 15.03.2013 г. ответникът
-длъжник А.Р.А., ЕГН:**********,
безусловно се задължил да плати без протест срещу представянето на същия на
20.12.2017г. сумата от 48200 лв. (четиридесет
и осем хиляди и двеста лева) на ищеца П.А.П.,
ЕГН:**********. Записът на заповед е предявен за плащане на издателя на
уговорения падеж - 20.12.2017г., но въпреки това плащане не е извършено, както
и към настоящия момент.
Процесният Запис на заповед е издаден от ответника, за да обезпечи негово
задължение за заплащане - връщане на предоставени му на заем парични средства в
размер на 48200 лв., съгласно Договор за заем от 13.02.2010 год., изменен
с Допълнително споразумение /Анекс/ от
15.03.2013 год., към Договор за заем от 13.02.2010 год., сключени и
подписани между П.А.П., ЕГН:**********,
като заемодател, и А.Р.А., с
ЕГН:**********, като заемател, и които Договор за заем и Допълнително
споразумение /Анекс/.
По посочените Договор за заем и Допълнително споразумение /анекс/, ответникът
е поел задължение да заплати - върне на
ищеца заемната парична сума в размер на
48200 лв. (четиридесет и осем хиляди и двеста лева), в срок до 20.12.2017г., като
изискуемостта настъпва с изтичането на крайния срок за изпълнение - 20.12.2017г.. Паричното задължение е изискуемо - с настъпил падеж, но до
този момент не е платено, като така длъжникът
А.Р.А., е изпаднал в неизпълнение,
съответно в забава за изпълнението на паричното си задължение към ищеца.
Предвид настъпилата изискуемост на дължимото облигационно парично
задължение за заплащане - връщане на посочената сума в размер на 48200 лв,,
както и предвид това, че процесният Запис на заповед е предявен за плащане на
издателя А.Р.А., на уговорения падеж - 20.12.2017г., както и предвид
неизпълнението на длъжника А.Р.А., и на основание чл.417 от ГПК, на 12.11.2018
год., в деловодството на ВРС, П.А.П. депозирал Заявление за издаване на Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
С оглед постъпилото заявление и представените към него доказателства, е
образувано ч.гр.дело№2821/2018 г. по
описа на ВРС. В резултат на производството по посоченото частно
гражданско дело е издадена Заповед
№2778/12.11.2018 год., за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, от 12.11.2018 год., по силата на която на
длъжника А.Р.А. е разпоредено и същият е задължен да заплати на кредитора П.А.П.,
посочените по-горе суми: главница в размер на 48200 лева /четиридесет и осем
хиляди и двеста лева/, представляваща дължима сума по Запис на заповед от
15.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.11.2018 год. /датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 964.00 лева - държавна такса.
Срещу заповедта за изпълнение - Заповед №2778/12.11.2018 год., за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, от
12.11.2018 год., на основание чл.414 от ГПК, във вр. с чл.134 от ЗЗД, и във
връзка с Определение №74 от 22.03.2019 год., по в.ч.гр.дело №113/2019 год., по
описа на ВОС, от „Ц.Б.И.“ ООД, чрез адв.П. Ж** Ч., вписан в АК-Б**, дружеството
като кредитор на длъжника А.Р.А., е подадено Възражение по чл.414 от ГПК.
Поддържа се, че възражението е подадено от лице, което не разполага с надлежна процесуална
легитимация, както и с надлежна представителна власт.
По този начин подаденото Възражение по чл.414 от ГПК от адв.Ч., като
представител на „Ц.Б.И.“ ООД, е
процесуално недопустимо действие и не следва да се зачетат последиците му.
Посочват,
че срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, не е
подадено Възражение по чл.414 от ГПК от длъжника А.А. в
законоустановения срок за това, като по този начин Заповедта за изпълнение Е ВЛЯЗЛА В СИЛА .
На следващо място, възражението по настоящото заповедно производство, е
подадено от „Ц.Б.И.“ ООД, чрез адв.Ч., след
изтичането на двуседмичния срок по чл.414 от ГПК, изтичането на който
стабилизира Заповедта за изпълнение и тя влиза в сила. По този начин, дори и
хипотетично да приеме съда, че възражението е подадено валидно и от
оправомощено за това лице, или от негов законен представител в лицето на адв.П.
Ч., то то е подадено след изтичане на
двуседмичния срок по чл.414 от ГПК, като така Заповедта за изпълнение е стабилизирана и е влязла в сила, въпреки
късно подаденото възражение от адвокат Ч., който не е надлежен представител на
дружеството, защото този адвокат не е овластен за това от представляващия -
Управителя на дружеството.
Въпреки гореизложеното, с Определение
от 21.10.2020 год., издадено на основание чл.415, ал.1, от ГПК, по
ч.гр.дело№2821/2018 г. по описа на Районен съд В**, на заявителя е указано за възможността му да предяви иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок от връчването на определението, като
довнесе дължимата държавна такса и в същия срок представи доказателства за
предявяване на иска.
При все това, предвид неизпълнението на изискуемото и ликвидно парично
задължение по представения Запис на заповед от 15.03.2013 г., и предвид указанията,
дадени от заповедния съд с Определение
от 21.10.2020 год., издадено на основание чл.415. ал.1, от ГПК, по
ч.гр.дело№2821/2018 г. по описа на ВРС, за възможността да предявят иск за
установяване на вземането в едномесечен
срок от получаване на съобщението, подържат,
че имат правен интерес и основание за завеждане на иск по чл.422. във вр. с
чл.415, във вр. е чл.124, ал.1 от ГПК, срещу длъжника А.Р.А., по силата
на който да се установи съществуването на претендираното в заповедното
производство парично вземане за заплащане на сумата по представения Запис на
заповед, в размер на 48200 лева, представляваща дължима сума по Запис на
заповед от 15.03.2013 г.. както и законната лихва върху главницата, считано от
12.11.2018 год. /датата на подаване не заявлението/ до изплащане на вземането.
Предявяват Осъдителни искове, при условията на
евентуалност.
На
основание чл.210 от ГПК, във вр. с т.11.б. от Тълкувателно решение №4/2013
год., от 18.06.2014 год., по т.д.№4/2013 год., на ВКС ОСГТК, в условията на евентуалност, ако съда
приеме или отсъди, че главният иск по чл.422, във вр. с чл.415, във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, за установяване съществуването на претендираните в
заповедното производство парични вземания е неоснователен, заявяват че
предявяват, в условията на евентуалност, осъдителен иск за заплащане на сумата в размер на 48200 лева, представляваща дължима сума по Запис на
заповед от 15.03.2013 г., Договор за заем от 13.02.2010год., изменен с
Допълнително споразумение /Анекс/ от 15.03.2013 год., към Договор за заем от
13.02.2010 год., сключени и подписани между П.А.П.. ЕГН:**********, като
заемодател, и А.Р.А.; е ЕГН:**********, като заемател, и Разписка от 13.02.2010
год., за получена сума по Договор за заем от 13.02.2010 год.,, както и за заплащане на законната лихва върху
главницата считано от подаването на иска до окончателното и изплащане,
срещу ответника А.Р.А., с ЕГН:**********, и който осъдителен иск, предявяват на
няколко отделни евентуални основания в
следната поредност едно спрямо друго, като всяко следващо следва да се счита
като евентуално спрямо предходното.
Молят съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че ответника А.Р.А., е ЕГН:**********, с адрес: ***, дължи на ищеца П.А.П., ЕГН:**********, е адрес: *** 1, сумата от 48200 лв. (четиридесет и
осем хиляди и двеста лева), представляваща дължима сума по Запис на заповед от
15.03.2013 г., по който ответникът - длъжник и издател А.Р.А., ЕГН:**********,
безусловно се е задължил да плати без протест срещу представянето на същия на
20.12.2017 г., сумата от 48200 лв., на ищеца П.А.П., ЕГН:**********, като
Записът на заповед е предявен за плащане на издателя на уговорения падеж -
20.12.2017г., но въпреки това плащане не е извършено, както и законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2018
год. /датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането.
В срока по
чл.140,ал.1 от ГПК ответникът А.Р.А., с ЕГН:**********, по настоящето дело не е представил
отговор .
Постъпил
е ПИСМЕН ОТГОВОР От |„Ц.Б.И.“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в Б**, гр. Б**, 8000, ж.к. Л**, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * Чрез:Адв. П. Ж** Ч., Адвокатска колегия – Б**, със съдебен
адрес:***, офис * По: гр .д. № 571/2020г. на ОС В*, в качеството на трето лице
помагач на ответната страна, дружеството кредитор на длъжника А.Р.А., което по силата
на Определение №74 от 22.03.2019 год., по в.ч.гр.дело №113/2019 год., по описа
на ВОС, е подадено Възражение по чл.414 от ГПК и е овластено да подаде отговор по чл.131 ГПК.
|„Ц.Б.И.“ ООД, с ЕИК ***** оспорва предявените искове по основание и
размер, фактическите твърдения в исковата молба, истинността на приложените към
исковата молба писмени доказателства.
Поддържат доводите,
развити в депозираното писмено възражение от 14.02.2019г. на PC
В** по чл. 414 от ГПК, подадено по
ч.г.д. № 2821/2018г. на PC В**.
Считат, че искът е
предявен след изтичане на преклузивния срок за предявяване на иска по чл. 422
от ГПК, поради което молят за
прекратяване на производството и обезсилване на издадените ЗИ и ИЛ.
Навеждат твърдения за отрицателни обстоятелства, :факти,
а именно, че ищецът не е разполагал с паричните средства, вписани в цитирания
договор за заем от 13.02.2010г. П. не е разполагал с достатъчно средства от
трудови доходи и/или участия в търговски дружества. Единствените данни за
получени суми са обективирани в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 27, том I, per. № 475, дело 20 от 2007г., вписан във вх. per.
на СВ В** с № 141 от 16.01.2007г., Акт № 70, том I, дело 74 от 2007г., от
който е видно, че П.А.П., с ЕГН **********
и сестра му Л** Ан** П**, с ЕГН **********, са продали на майка си получените
по наследство 2/6 ид. части от Апартамент № *, находящ се в гр. В**, ул. „К*Б*“,
бл. *, вх*, ет. *, общо за сумата в размер на 2529лв.
Оспорват, че П., на едва 23 годишна възраст е разполагал със претендираната
сума, в размер на 4 8200лв., респ., че я е предал на ответника А. в заем.
В този смисъл представения договор се явява симулативен по см. на чл. 17 ЗЗД досежно уговорката за предоставени в заем средства в размер на 48 200 лв. Недействителността на основното съглашение
рефлектира и върху действителността на издадения в обезпечение запис на
заповед. При несъществуване на задължението по главницата не могат да се
претендират и акцесорни вземания /лихви/.
В подкрепа на това възражение
заявяват , че ищецът и ответникът са свързани лица при сключването и
изпълнението на Договор за покупко продажба на дружествени дялове от
03.08.2018г. на дружеството „Ц** П** М**” ООД.
Поддържа, че след придобиването на дружеството „Ц** ПР*М**“ ЕООД, ищецът мести адреса
на управление на адреса на счетоводната
кантора на съпругата на ответника. Счетоводното обслужване на „Ц**П**М** ЕООД
винаги е извършвано от съпругата на ответника, като ищецът и е предоставил
неограничени правомощия, видно от Пълномощно с нотариална заверка на подписа от
05.09.2018г. на нотариус Б* Т*, вписан в НК с № 161, с района на действие РС В*.
Ответникът и съпругата
му се опитват да отклонят средства от „Ц.Б.И.“ ООД, като в съдилища в цялата
страна са висящи симулативни процеси.
С оглед на гореизложеното, Молят Съда
да отхвърли всички искови претенции, като неоснователни и недоказани.
ВОС, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на овластения по силата на Определение №74 от 22.03.2019 год., по в.ч.гр.дело
№113/2019 год., по описа на ВОС, кредитор„Ц.Б.И.“ ООД, с ЕИК ****, прие за установено следното :
По допустимостта на
предявения иск :
По становището на ищецът , че възражението
е подадено от лице, което не
разполага с надлежна процесуална легитимация, както и с надлежна представителна
власт, тъй като адв.П. Ч. не е
надлежно упълномощен от единствения законен представител на дружеството
„Ц.Б.И.“ ООД - неговия управител, а от трето лице, което има единствено
качеството на съдружник - съдружника М**, поради което
всички извършени от него действия не могат валидно да ангажират дружеството „Ц.Б.И.“ ООД, съда
намира същото за неоснователно.
Процесуални
действия, предприети по Заповедното производство от адв.-пълномощника , действащ като пълномощник
на един от съдружниците, правилно са възприети от заповедния съд, като действия на
процесуално-легитимирана страна, тъй като същия черпи права от постановения
съдебен акт, с който е овластен да извърши конкретните процесуални действия , с
цел да преодолее
бездействието на длъжника, регламентирани в чл.134 ЗЗД, като бъде овластен да
подаде възражение против заповедта за изпълнение. Определението , с което
дружеството-кредитор е овластено, е обжалвано от длъжникът -ответник в
настоящето производство и по реда на инстанционния контрол, ВКС приема, че определението по чл. 134, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 389 и сл. ГПК
защитава правната сфера на длъжника, не
са засегнати правата и интересите на длъжника, не се установяват неблагоприятни за длъжника-жалбоподател
последици,поради което за последния
липсва правен интерес от неговото обжалване“.
С оглед на това подаденото
Възражение по чл.414 от ГПК от адв.Ч., като представител на „Ц.Б.И.“ ООД, е процесуално допустимо действие и следва да се зачетат последиците му, като действия на процесуално-легитимирана
страна.
Неоснователно е и
твърдението, че срещу издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, не е подадено Възражение по
чл.414 от ГПК от длъжника А.А. в законоустановения срок за това, като по този
начин Заповедта за изпълнение Е ВЛЯЗЛА
В СИЛА .
Целта на определение №
74/22.03.2019г, постановено по чгрд № 113/2019г. на ВдОС, потвърдено от ВКС / е
да се преодолее пропускът да се подаде от длъжника
възражение против издадена заповед за изпълнение, като действие, с което длъжникът уврежда
останалите си кредитори, поради увеличаване на пасива в имуществото си и да се
предостави възможност на кредиторът да
може да упражни правото на бездействащия длъжник. Липсва процесуална пречка за
встъпване на дружеството-кредитор, в настоящия процес с правно основание чл.422 ГПК, като, макар да няма решаващо процесуално поведение в този процес, той би
могъл да се противопоставя на действията на длъжника и съдът би бил длъжен да
зачете тези противоречия, съгласно чл.221, ал.2 ГПК.
Възражението по чл.414 ГПК е подадено от
дружеството-кредитор на дата 17.04.2019г, като определение № 74/22.03.2019г на
ВдОс не е влязло в законна сила, поради което съдът приема, че е подадено в
срок.
Делото е върнато във ВдРС от ВКС на
13.10.2020г. С определение от 21.10.2020г., ВдРС , като заповеден съд, с оглед
финализиращия акт на ВКС , е указал на ищеца в 1м. срок да предяви искът по
чл.422 ГПК. Съобщението за изготвеното определение е връчено на ищеца на дата
30.10.2020г., а исковата молба по настоящето дело е входена на 25.11.2020.
Спазен е и срокът за предявяване на
исковата претенция и в този смисъл е неоснователно становището на
дружеството-кредитор, трето лице помагач на страната на ответника, подържано в
отговорът на исковата молба, че искът е предявен след
изтичане на преклузивния срок за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК, поради
което молят за прекратяване на
производството и обезсилване на издадените ЗИ и ИЛ.
С оглед тези данни, ВдОС приема
исковата претенция за процесуално допустима.
По отношение основателността на същата
:
По силата на Запис на заповед от 15.03.2013 г.
ответникът -длъжник А.Р.А., ЕГН:**********,
безусловно се задължил да плати без протест срещу представянето на същия на
20.12.2017г. сумата от 48200 лв. (четиридесет
и осем хиляди и двеста лева) на ищеца П.А.П.,
ЕГН:**********. Записът на заповед е предявен за плащане на издателя на
уговорения падеж - 20.12.2017г., но въпреки това плащане не е извършено, както
и към настоящия момент.
Процесният Запис на заповед е издаден от ответника, за да обезпечи негово
задължение за заплащане - връщане на предоставени му на заем парични средства в
размер на 48200 лв., съгласно Договор за заем от 13.02.2010 год., изменен
с Допълнително споразумение /Анекс/ от
15.03.2013 год., към Договор за заем от 13.02.2010 год., сключени и
подписани между П.А.П., ЕГН:**********,
като заемодател, и А.Р.А., с
ЕГН:**********, като заемател, и които Договор за заем и Допълнително
споразумение /Анекс/.
По посочените Договор за заем и Допълнително споразумение /анекс/,
ответникът е поел задължение да заплати
- върне на ищеца заемната
парична сума в размер на 48200 лв. (четиридесет и осем хиляди и двеста
лева), в срок до 20.12.2017г., като
изискуемостта настъпва с изтичането на крайния срок за изпълнение - 20.12.2017г.. Паричното задължение е изискуемо - с настъпил падеж, но до
този момент не е платено, като така длъжникът
А.Р.А., е изпаднал в неизпълнение,
съответно в забава за изпълнението на паричното си задължение към ищеца.
В посочените Договор за заем и Допълнително споразумение /Анекс/, страните
са декларирали и установили безспорно помежду си, че заемателя А.Р.А., с ЕГН:**********,
е получил от заемодателя П.А.П., ЕГН:**********, паричен заем в размер на 48
200 лв. (четиридесет и осем хиляди и двеста лева), по сключения помежду им
Договор за заем от 13.02.2010 год., изменен с Допълнително споразумение /Анекс/
от 15.03.2013 год., към Договор за заем от 13.02.2010 год., по който договор
заемателят А.Р.А. дължи на заемодателя П.А.П., сумата от 48200 лв., която сума
е дължима /като предадена на заемателя на 13.02.2010 год. - съгласно Разписка
от 13.02.2010 год., за получена сума по Договор за заем от 13.02.2010 год,
като изрично е декларирано и установен факта на получаването на заемната сума пари
от заемателя в самия Договор за заем/ и изискуема. Първоначално, заемната сума
пари е следвало да бъде заплатена - върната на заемодателя до 15.03.2013 год.,
но поради бездействието на длъжника - заемател, страните са се договорили да
удължат срока на връщане на заемната сума пари до 20.12.2017г., като за целта
са сключили и подписали и Допълнително споразумение /Анекс/ от 15.03.2013 год.,
към Договор за заем от 13.02.2010 год., според което, освен удължаването на
срока за връщане на заема /срокът удължен до 20.12.2017г., като нов падеж/,
страните са договорили и подписването и издаването на процесния Запис на
заповед от 15.03.2013 г., от страна на длъжника А.Р.А., за да обезпечи своето
задължение за заплащане - връщане на предоставените му на заем парични средства
в размер на 48200 лв., съгласно посочения по-горе Договор за заем от 13.02.2010
год..
Въпреки настъпването на така установения краен срок за изпълнение -
заплащане на дължимата парична сума, а именно 20.12.2017г., плащане не е
извършено.
Предвид настъпилата изискуемост на дължимото облигационно парично
задължение за заплащане - връщане на посочената сума в размер на 48200 лв,,
както и предвид това, че процесният Запис на заповед е предявен за плащане на
издателя А.Р.А., на уговорения падеж - 20.12.2017г., както и предвид
неизпълнението на длъжника А.Р.А., и на основание чл.417 от ГПК, на 12.11.2018
год., в деловодството на Районен съд Видин, П.А.П. депозирал Заявление за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК.
Със заявлението е поискано длъжникът А.Р.А., да бъде задължен да заплати на
П.А.П., следните суми:
-главница в размер на 48200 лева, представляваща дължима сума по Запис на
заповед от 15.03.2013 г., както и
-законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване на задължението;
-964,00 лева - държавна такса в размер на 2% от търсената сума за
образуване на заповедното производство;
С оглед постъпилото заявление и представените към него доказателства, е
образувано ч.гр.дело№2821/2018 г. по
описа на Районен съд Видин. В резултат на производството по посоченото
частно гражданско дело е издадена Заповед
№2778/12.11.2018 год., за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, от 12.11.2018 год., по силата на която на
длъжника А.Р.А. е разпоредено и същият е задължен да заплати на кредитора П.А.П.,
посочените по-горе суми: главница в размер на 48200 лева /четиридесет и осем
хиляди и двеста лева/, представляваща дължима сума по Запис на заповед от
15.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.11.2018 год. /датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 964.00 лева - държавна такса.
Срещу заповедта за изпълнение - Заповед №2778/12.11.2018 год., за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, от
12.11.2018 год., на основание чл.414 от ГПК, във вр. с чл.134 от ЗЗД, и във
връзка с Определение №74 от 22.03.2019 год., по в.ч.гр.дело №113/2019 год., по
описа на ВОС, от „Ц.Б.И.“ ООД, чрез адв.П. Ж* Ч., вписан в АК-Б**, дружеството
като кредитор на длъжника А.Р.А., е подадено Възражение по чл.414 от ГПК.
с Определение от 21.10.2020 год., издадено на основание чл.415, ал.1, от ГПК, по ч.гр.дело№2821/2018 г. по
описа на ВРС, на заявителя е указано за
възможността му да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок от връчването на определението, като довнесе дължимата държавна такса и в
същия срок представи доказателства за предявяване на иска.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема исковата претенция за основателна и
доказана по следните съображения :
Предявеният иск черпи правно си основание от чл. 422, ал. 1 ГПК. Същият
е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч.гр.д. №2821/2018 г. г., по описа на ВдРС,
Предвид характера на
предявения иск – иск за установяване съществуването на вземането по заповедта
за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест при този
вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада
доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на такова задължение, а именно да
установи: наличие на редовен от външна страна запис на заповед, по който ищецът
се явява поемател, а ответникът – издател. В случаите, когато наличието на
каузално правоотношение между страните, за обезпечаване на задължнията, по
което е издаден записът е въведено от страна на ответника, в негова тежест е
доказване съществуването на валидно облигационно отношение между страните
по твърдяния договор, обезпечителна функция на издадената ценна книга,
изпълнение, точно и в срок, на поетите задължения от ответника по договора и
други правопогасяващи възражения. В случай на доказване от ответника на
твърдяната връзка между издадената ценна книга и каузалното правоотношение,
върху ищецът пада тежестта да докаже още и следните обстоятелства: наличие на
задължения на ответника по договора и обосноваването им по основание и размер,
към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед.
При наличие на правен интерес и
основание е заведен иск по чл. 422, във вр. с чл. 415, във вр. с чл. 124, ал. 1
от ГПК, срещу длъжника А.Р.А., по силата на който да се установи
съществуването на претендираното в заповедното производство парично вземане за
заплащане на сумата по представения Запис на заповед, в размер на 48 200 лева,
представляваща дължима сума по Запис на заповед от 15.03.2013 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2018 год. /датата на
подаване на заявлението/ до изплащане на вземането.
При условията на евентуалност са предявени е осъдителни искове.
По делото е проведено пълно и главно доказване на
претенцията на ищеца.Разпитани са свидетели, представени са в оригинал процесиите Запис
на заповед, Договор за заем, анекс към договора за заем, разписка, както и са извършени графологически експертизи на
положените подписи.Представени са
удостоверения от КАТ, НОИ, НАП и ОД на МВР В*, Автоматизираната информационна
система (АИС) „Граничен контрол”.
По отношение на съществуването на вземането, основано на запис на заповед и
редовността на ефекта от външна страна:
Съдът следва служебно да обсъди
съответствието на ценната книга с изискванията на чл. 535 и сл. ТЗ. Съставът на
ВдОС намира, че процесният запис на заповед съдържа всички реквизити, съобразно
посочената законова норма. Не съществува неяснота относно качеството, в което
записът е подписан от издателя, нито пък съществува неяснота относно неговите индивидуализиращи
данни. Положения подпис е автентичен. Разпоредбата на чл. 535 от ТЗ въвежда императивно изискване за формата и
съдържанието на записа на заповед като абсолютно условие за неговата
действителност. В настоящия случай безспорно установено е по делото, а и
от събраните доказателства се установява, че записът на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за
изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК, съдържа посочените в разпоредбата на чл. 535 ТЗ задължителни реквизити, които в своята кумулативна даденост
предпоставят действителността на менителничния ефект.
В процесната ценна книга
се съдържа наименованието „запис на заповед” както в заглавието, така и в
текста на документа. Налице е безусловна клауза за заплащане на определена
парична сума - 48 200 лв. на ищеца, посочен като ремитент в съответствие с чл.
535, т. 5 ТЗ. Падежът е определен съобразно разпоредбата на чл. 537 вр. с чл.
486, ал. 1, т. 4 ТЗ - на определен ден. Менителничният ефект е издаден на
15.03.2013г., с място на издаване гр. Б* и с посочено място на плащане село П*,
общ. В*, обл. В*, и върху него е положен подпис на издателя - ответника А.Р.А..
Следователно процесният
запис на заповед е редовен от външна страна и в качеството му на абстрактна
сделка доказва вземането на поемателя П.А.П. за паричната сума, за плащането на
която издателят А.Р.А. се е задължил.
При въведено твърдение
на ищеца в исковата молба по чл. 422 от ГПК, че вземането му по издадената
заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение,
изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото -
съществуването на вземането, основано на запис на заповед.
Интерес, но не и
задължение, от установяване на каузална причина за издаване записа на заповед,
ищецът би имал само с цел преодоляване защитата на ответника.
Ответникът не е доказал
да е погасил вземането чрез плащане или друг предвиден в закона способ, от
което следва извод, че вземането съществува, а предвид настъпилия падеж на
записа на заповед - че същото е изискуемо и подлежи на изпълнение.
По твърденията за каузално правоотношение:
Овластеното
от съда дружество „Ц.Б.И.” ООД, поддържа
възражение чрез процесуалния си представител и оспорва истинността, верността и
автентичността на представените с
исковата Договор за заем от 13.02.2010 год., Допълнително споразумение /Анекс/
от 15.03.2013 год., към Договор за заем от 13.02.2010 год., Запис на заповед от
15.03.2013 год., и Разписка от 13.02.2010 год., за получена сума по Договор за
заем от 13.02.2010 год., като твърди, че се касае за относителна симулация
на договора за заем, за което по делото
е открито производство по чл. 193 от ГПК.
От представените в оригинал
документи, цитирани по горе в производството по чл. 193 от ГПК е назначена и
изпълнена съдебно графологична експертиза и допълнителна такава, от които е
видно, че подписите, положени на всички оспорвани документи са изпълнени от
страните по делото и са автентични.
От страна на кредиторът на ответника са въведени твърдения за наличие
на каузално правоотношение между страните, по договор за заем от Договор за
заем от 13.02.2010 год., Разписка от 13.02.2010 год., за получена сума по
Договор за заем от 13.02.2010 год, Допълнително споразумение /Анекс/ от
15.03.2013 год., към Договор за заем от 13.02.2010 год., обезпечен с процесната
ценна книга-Запис на заповед от 15.03.2013 год.
Съдът намира, че между страните са възникнали валидни облигационни
правоотношения, основаващите се на сключения Договор за заем .Съгласно трайната
съдебна практика, договорът за заем е реален, като задължението се поражда от
постигнатото съгласие между страните и реалното предаване на сумата, посочена в
договора. Този фактически състав на чл.240 от ЗЗД в случая е осъществен, тъй
като са доказани и двата правопораждащи юридически факта. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на
парите , е да установи отрицателния факт на неполучаването. В този смисъл са
Решение № 478 от 11.02.2014г. на ВКС по гр.д. № 2670/2013г., IV г.о. и Решение № 379 от 06.01.2014г. на ВКС по
гр.д. № 171/2012г., IV г.о.
Овластеният кредитор не е доказал този факт, като не е доказал
и твърдението, че паричната сума е получена на друго, различно от посоченото в исковата молба правно
основание и от друго, различно от ищеца лице. Така при валидно съществуващо облигационно отношение между страните в
негова тежест е да докаже, че
бездействащия длъжник е платил
задължението си на падежа, като при недоказване настъпват неблагоприятните за
него последици, а именно основателността на претенциите.
Въпреки оспорването на автентичността на договора, събраните специални
знания категорично водят до извода, че положените от името на ответника подписи
са автентични. След като това е така, то представения договор като частен
документ, подписан от страните, представлява годно доказателство за изявленията
направени в него. Овластеният кредитор
на ответникът още твърди,че ищецът не е
разполагал с доходи за да предостави в заем сумата от 48 200 лева през 2010г.,
съответно договора сума не му е била предоставена, поради което и
договорът за заем следвало да се счита за несключен. Тези твърдения се
опровергават от изявленията на страните в подписания договор. По делото е
представена и разписка за получаването на заемната сума – 48 200 лева през 2010г.
Съдът преценява, въз основа на събраните в хода на производството
доказателства, че твърдяното правоотношение по договора за заем, действително
се установява. Установява се и връзката между менителничния ефект и това
правоотношение.
Ищецът и ответникът са
били обвързани от валидно облигационно правоотношение, обективирано в
коментирания, Договор за заем от 13.02.2010 год., Допълнително споразумение
/Анекс/ от 15.03.2013 год., към Договор за заем от 13.02.2010 год., Запис на
заповед от 15.03.2013 год., и Разписка от 13.02.2010 год., за получена сума по
Договор за заем от 13.02.2010 год.
Съобразно
договореностите в него, издаването на запис на заповед за обезпечаване на
паричното задължение по договора е предвидено в неговите клаузи .
В случая, предвид
приетата за доказана връзка на процесния запис на заповед с правоотношението по
сключения между страните договор за заем, в тежест на ответника е да докаже
факта, на изпълнение на задълженията си по договора. Такива твърдения и
кореспондиращите им доказателства не са въведени в производството.
Записът на заповед
установява изискуемост на вземането към датата на падежа, посочен в ценната
книга. Ако ефектът обезпечава каузално правоотношение между издателя и
поемателя, то за реализиране вземане по записа на заповед следва да е налице
кореспондиращо задължение по каузалното правоотношение, изискуемо към същия
момент. (така Р № 249/02.02.2015 г., по т.д. 4224/2013 г. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и коментираните в него Р №
108/22.07.2014 г., по т.д. 2418/2013 г. на ВКС, към което препраща и Р №
171/11.11.2014 г., по т.д. № 2913/2013 г. на ВКС). След като това е така, то към датата на настъпване на падежа на
задължението по ценната книга е настъпил падежа и на задължението по договора
за заем и не съществуват пречки вземането по ефекта да бъде реализирано.
По повод твърдението , че ищецът не е разполагал
с доходи за да предостави в заем сумата от 48 200 лева през 2010г. по делото са разпитани
двама свидетели, които установиха, че семейството на ищеца е разполагало с
пари, както и че той е бил на работа в И*, първоначално като наето лице, а в
последствие е открил своя собствена фирма за изолации в
строителството.Свидетелката знае, че ищеца е дал пари на А., във връзка с
женитбата и затова му трябвали пари.
Свидетелят Р* В* заяви, че ищеца П. е заминал за И* преди да почине баща му. Прибрал
се е окончателно 2015г. и 2016г. Идвал си е често от И* и го канил да замине на
работа при него в И*.Заявява, че знае, че ищеца е изкарвал добри пари като
първо е работил към друга фирма, а после е направил собствена фирма. Заявява,
че семейството на ищеца П. имали доходи от селскостопански дейности.
От получената информация
от КАТ е видно, че на името на ищеца са внесени в Б* и регистрирани в КАТ – В* общо 47 броя автомобили, от които 38 броя са закупени преди 2004г. и 9 броя автомобили са закупени в периода 2004г. до 2009г. /т.е. преди предоставяне на
заемната сума/. Това също установява наличие
на реализиран доход в чужбина за закупуване на автомобили и последваща продажба
на автомобилите след вноса им в Б*.
Поради това, съдът приема, че в процеса
не се установиха твърденията на процесуалния представител на овластеното
дружество, че ищеца не е разполагал със средства за да ги предостави в заем .
По възражението, че представения договор се явява симулативен по
см. на чл. 17 ЗЗД , досежно уговорката за предоставени в заем средства в размер
на 48 200 лв. , съдът приема следното :
Съгласно
чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД нищожни са всички привидни договори.
Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани с
правата и задълженията на сделката, която сключват. Когато волята на страните е
да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които не желаят,
симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по
начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна.
И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение, поражда
действие само, ако отговаря на изискванията за неговата действителност. В
процесния случай се твърди сключената сделка по договор за заем да е
нищожна като привидна/ цел на симулацията/, без да се сочи на прикрито съглашение,
от което страните желаят да бъдат обвързани. Т.е. релевираните доводи сочат на
абсолютна симулация. С оглед разрешението дадено с Решение № 453 по гр.д. №
990/2002 г. на ВКС, II г.о., съдът съобрази, че при всяка симулация страните се
съгласяват да изповядат договора по начин, по който е написан, а привидността
се състои именно в това- страните нямат воля да бъдат обвързани по този
обективирания в договора начин. Симулативен е договорът, от който страните,
които са го сключили, не желаят да бъдат обвързани. В тази хипотеза съдът няма
компетентност да прогласи действителността на прикритото съглашение и доколкото
в настоящия случай липсват доводи в тази насока действителна уговорка между
страните не подлежи на изследване.
С оглед на
изложеното, атакуваните сделки не могат да бъдат обявени за нищожни като симулативни, каквото е възражението на
дружество „Ц.Б.И. „ООД.
По
изложените съображения, ВдОС приема, че следва
да постанови решение, с което да
приеме за установено, че А.Р.А., ЕГН:**********, с адрес: ***, дължи на П.А.П., ЕГН:**********, е адрес: *** 1,
сумата от 48200 лв. (четиридесет
и осем хиляди и двеста лева), представляваща дължима сума по Запис на заповед
от 15.03.2013 г., по който длъжник и издател А.Р.А., ЕГН:**********, безусловно
се е задължил да плати без протест срещу представянето на същия на 20.12.2017 г.,
сумата от 48200 лв., на П.А.П., ЕГН:**********,
като Записът на заповед е предявен за плащане на издателя на уговорения падеж -
20.12.2017г., но въпреки това плащане не е извършено, както и законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2018
год. /датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането.
По разноските:
Съобразно разрешението дадено с ТР № 3/2014 г. На ОСГТК на ВКС (т. 12),
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Предвид изхода от спора, последните се
явяват дължими от ответника. Дължима се явява сумата 964 /деветстотин шестдесет и четири /лв., държавна
такса.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с направеното искане, на
ищеца се дължат разноските направени за настоящата инстанция, съобразно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, представляващи държавна
такса – 964 лв., 252 лв депозит за в.л
,15 лв. д.т. за съдебни удостоверения.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че А.Р.А., с ЕГН:**********, с
адрес: ***, дължи на П.А.П., ЕГН:**********,
с адрес: *** 1, сумата от 48200 лв. (четиридесет
и осем хиляди и двеста лева), представляваща дължима сума по Запис на заповед
от 15.03.2013 г., по който длъжник и издател А.Р.А., ЕГН:**********, безусловно
се е задължил да плати без протест срещу представянето на същия на 20.12.2017 г.,
сумата от 48200 лв., на П.А.П., ЕГН:**********,
като Записът на заповед е предявен за плащане на издателя на уговорения падеж -
20.12.2017г., но въпреки това плащане не е извършено, както и законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2018
год. /датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №2778/12.11.2018 по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. №2821/2018 г. по описа на Районен съд В** .
ОСЪЖДА А.Р.А., с ЕГН:******, с адрес: ***, да
заплати на П.А.П., ЕГН:******, с
адрес: *** 1, сумата 964/деветстотин шестдесет и четири / лв. , представляваща
разноски в заповедното производство и сумата 1231/хиляда двеста тридесет
и един / лв., разноски в
съдебното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред САС
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: