РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Радомир, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от А. Р. И.Гражданско дело № 20211730101132
по описа за 2021 година
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.50 и чл.86
ЗЗД.
По изложените в исковата молба от ищеца П. Н. ВЛ., с адрес: гр.С., ж.к.”Л.”бл..,
вх.“.“, ет.., ап..ЕГН:**********, и доразвити в съдебно заседание от неговата процесуална
представителка- адв.Бл.Б. обстоятелства и съображения, са предявени обективно съединени
искове срещу ответницата Д. В. ИВ., с адрес: гр.С., ж.к.“М. ІІІ“ бл.., вх.., ет.., ап...ЕГН:
**********, с които моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му
заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на увреждането- ухапване на
29.04.2020 година от куче, собственост на ответницата, ведно със законната лихва, смятано
от деня на увреждането- 29.04.2020 година, както и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът, заедно със съпругата му притежават
дворно място с жилищна сграда в с.П., общ.Радомир, което било дарено на сина им, със
запазване правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота. В съседство на
двора ответницата Д. В. ИВ. също има дворно място с къща, в което отглежда над 50 кучета,
различни породи, които са агресивни. На 28 април 2020 година ищецът и съпругата му Р. С.
В.а били в селото и на сутринта на 29.04.2020 година, около 7.00 часа, по телефона се
обадила съседката Ц.К., която плачела и крещяла, че я нападат кучета. Двамата излезли и
към тях се спуснала глутница кучета от тези, които се стопанисват от ответницата Д. В. ИВ..
Едно от кучетата ухапало съпругата на ищеца, а друго- ищеца по дясната предмишница, по
дясната ръка и дясната подбедрица в долна трета. В резултат на ухапването ищецът получил
1
охлузвания, кръвонасядания и оток по дясната предмишница; охлузвания по гръбна
повърхност на дясна та ръка; охлузвания по външната повърхност на дясната подбедрица в
долна трета. Претендира се обезщетение за претърпени болки и страдания в резултат на
уврежданията.
Ответницата е подала отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който е оспорила
иска по основание и размер. Твърди, че ответницата не притежава кучета, не отглежда
такива, собственост на други лица и оспорва обстоятелствата около ухапването.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
Претенцията на ищцата се основава на инцидент, настъпил на 29.04.2019 г.
Ищецът притежавала заедно със съпругата си дворно място с жилищна сграда в с.П.,
община Радомир, което дарили на сина им, но си запазили правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване върху имота. В почивните дни, а и през цялото лято двамата живеели
в имота. В съседство ответницата Д. В. ИВ. също има дворно място с къща. В него тя
отглеждала над 50 кучета, различни породи. Кучетата били агресивни. Имало оплаквания от
живеещи наоколо до съответните компетентни органи. Тези кучета на 07.05.2019 година
нахапали сестрата на съпругата на ищеца Н.С.Ш., която завела дело в Радомирския районен
съд.
На въпросната дата 28 април 2020 година ищецът и съпругата му Р.С. В.а били в
мота в с.Прибой. На 29.04.2020 година около 7.00 часа по телефона се обадила Ц.К.-
съседка, която плачела и крещяла „Помощ, ще ме изядат кучетата!“ Ищецът и съпругата му
по пижами се затичали по пътя да помогнат на съседката. Изведнъж към тях се спуснали
глутница кучета от тези, които се стопанисват от ответницата Д. В. ИВ.. По-късно
установили, че те са подкопали под оградата и са излезли безстопанствено на улицата в
селото. Едно от кучетата ухапало ищеца в областта на дясната предмишница, по дясната
ръка и дясната подбедрица в долна трета. Съпругата на ищеца започнала да вика за помощ.
Насъбрали се съседи с вили, набони и колове и успели да отблъснат кучетата.
Една от съседките имала син- лекар и държала в къщата си медицински
материали за оказване на първа помощ, с които превързали раните на ищцата и тези на
съпруга й. Пострадалите отишли в ЦСМП- Радомир, където отказали да ги приемат заради
пандемията от коронавируса и това наложило да отидат в ЦСМП-гр.Перник, където им
оказали първа медицинска помощ. Извършена била хирургическа обработка на раните на
пострадалите, като им били поставени инжекции против тетанус.
След това ищцата отишла в „Съдебна медицина“ при МБАЛ “Рахила Ангелова“,
гр.Перник и били издадени съдебно- медицински удостоверении № № 73 и 74 от 29.04.2020
година. В съдебното удостоверение на ищеца било посочено, че има охлузвания,
2
кръвонасядания и оток на дясната предмишница; охлузвания на гръбна повърхност на
дясната ръка, охлузвания по външната повърхност на дясната подбедрица в долната трета.
Тъй като съпругата на ищеца изживяла изключително силен стрес, поради
претърпяна преди това операция на щитовидната жлеза, която била премахната изцяло,
посетили и психиатър- д-р Р. К.. Същият започнал лечение, като й казал, че то ще бъде
продължително. Ищецът също получил притеснение за нейното здравословно състояние,
придружавал я навсякъде и също търпял неудобства. Претърпял множество болки и
страдания, както по време на увреждането, така и по време на лечението. Не могъл да спи.
Съпругата му сънувала кошмари, тъй като сънищата й са свързани с кучета. Той я
успокоявал, но отново изживява травмата. Отново чува писъци и при ухапване отто от
кучетата, както и техния лай и в момента до къщата, което допринася за допълнителен
стрес.
В качеството на свидетелки са допуснати посочените от ищецаЖ. С. и Ц.К..
Според свидетелката Ж.С., на 75 г., която е жителка на Кюстендил, но повече от
10 години живее почти постоянно в с. Прибой, в махалата, където имат вила В.и, има къща и
нейното семейство. Познава П. В. и съпругата му от 15-20 години и често комуникират. Не
познава от близа Д.И., само я е виждала, минавайки покрай кучкарника. Тя явно отглежда
кучета. Виждала я е в кучкарника. Тя не съм влизала в техния двор, но по шума, който се
вдигат преценява, че са не по-малко от 50 кучета. Всички от селото били пропищяли, първо-
от шума, второ- от миризмата. Кучетата били отглеждани и в двора, и в къщата. Нямало
обособени клетки, те свободно си ходели в двора. Дворът бил ограден с мрежа, на която
била сложена допълнителна мрежа. Рядко минавала от там пеша, защото се страхувала, по
оградата скачали кучета и лаели. Инцидентът бил по-миналата година- 2020 г. Рано
сутринта, била си вкъщи по пижама и чула силен шум, лай на кучета. Съпругът и взел дърво
и хукнал към двора на съседите /това е двора, който е между тях и кучкарника/. Показала се
на вратата и в това време той срещнал Р.- съпругата на ищеца, която тичала към тях с
окървавена ръка. Казала, че тя и П. били ухапани от кучетата. Свидетелката я превързала,
раната при нея била много сериозна. Раната на Петко не я видяла, защото тръгнал да търси
медицинска помощ. Тези кучета били от кучкарника. В махалата други кучета нямало. Те
имали куче, което стои вързано. Тя чула виковете на жената и разбрала, че явно не е смеела
да излезе и е викала за помощ. Доколкото си спомня имало обаждане до 112, но тогава била
пандемия и било трудно и те тръгнали да търсят медицинска помощ. Когато са се виждали
след случая, те споделяли, че преживяването е било ужасно. Те се страхували от кучетата.
Свидетелката не била нахапана, но също се страхувала.
Според свидетелката Ц.К., на 77 г., която живее на около 150 м. от къщата с
кучетата, тази къща била на Д.. Д.гледала кучета и тази година след пандемията че много ги
увеличила. Приблизително кучетата са повече от 50, и малки, и големи. Кучетата ги гледала
в двора, който бил ограден с мрежа, която била висока, но кучетата ровели под мрежата.
След големия случай на ухапването на съседите, кучетата не са излизали, тъй като младото
семейство, което купило половината на къщата на ответницата, натрупали много камъни, за
3
да не могат да излизат. За фатални ден, в който станала случката, било рано сутринта.
Отворила вратата, стълбите били ни 7 стъпала. Всичките кучета били дошли в нейния двор.
Веднага звъннала, младото семейство си били там и им се обадила да не излизат навън,
защото кучетата са излезли. През това време бил уведомен телефон 112, а тя звъннала на Р.
и П., че кучетата вървят на глутница към техния двор. Кучетата като изляезли от нейния
двор, тръгнали да излизат на улицата. Там били П. и Р., вече било станало ухапването. Р.
била нахапана много по-жестоко на ръката, П. – по краката. Той носел тояга и е пазил Р..
Най-после ответницата Диана успяла да вкара кучетата в двора и тогава се видяли
последствията от нападанията на кучетата. Р. и П. тръгнали към следващата къща до тях,
където живее Ж., за да им окаже първа помощ. Тя стояла на пътя и чакала да дойде помощ,
но такава не пристигнала. Според свидетелката, там не може да се минава спокойно по тази
улица, винаги си притеснен. П. се страхувал, както и всички наоколо. Кучетата не давали
никой да минава. От селото имало жалби до общината за кучетата. Събрали се на
централната улица, за да спрат движението, за да им обърнат внимание. Идвали при кмета в
Радомир. Често била викана полиция.
По делото е допуснато изслушване на съдебно- медицинска експертиза на
вещото лице д-р Р.С.. Запознавайки се с предоставените материали по делото, както и с
цялата налична медицинска документация, същият е дал следното заключение по
поставените му въпроси:
Според вещото лице на 29.04.202 0г. при ухапване от куче на П. Н. ВЛ. са били
причинени следните увреждания: Пет охлузвания с кръвонасядания по предно-външна
повърхност на дясна предмишница. Пет охлузвания по гръбна повърхност на дясна ръка.
Оток в горна трета на дясна предмишница. Охлузване по външна повърхност на дясна
подбедрица.
Получил медицинска помощ в Спешно отделение при МБАЛ „Рахила Ангелова”-
гр.Перник.
Описаните увреждания са в резултат на действието на твърд тъпоръбест предмет
и е възможно да са получени по начин и време както е съобщил пострадалия.
В съвкупност те са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
Отначало непросредствено след травмата охлузването е винаги по-ниско от
неповредената кожа /до 8-12 час/. Дъното на позасъхналото охлузване започва постепенно
да се изпълва с тъканна течност и кръв, изравнява се с нивото на околната кожа, след това се
надига над нея във вид на изпъкнала коричка /от 12 до 24 час, а понякога до 48 час, от
момента на травмата/. След това коричката по периферията започва да се усвоява /4-5
денонощие/ до пълното й отпадане /7-15 ден/ поради епитализиране на охлузената област.
Повърхността на мястото от където е отпаднала коричката, при дълбоко охлузване е розова
или розово-синкава и постепенно се приближава по външния си вид към околната тъкан, без
да се образуват ръбци. Късен, рядко срещан белег е депигментацията на кожата в областта
на станалото охлузване.
4
От правна страна.
По отношение на иска за неимуществени вреди.
Искът е с правно основание чл.50 ЗЗД, в който е предвидено, че собственикът
или лицето, под чийто надзор се намират животните, носят отговорност за вредите,
причинени от тях, и тогава, когато животното се е изгубило или избягало. Този текст от
закона има предвид такива животни, върху които собственикът или лицето, под чийто
надзор се намират с действията си може да отстрани вредите, които животните биха
причинили на трети лица.
Основанието на тази отговорност е липсата на необходимия надзор върху
животното от онзи, върху когото тежи задължението да го надзирава. Той не е изпълнил
задължението си да го пази, за да не вреди то никому. Наличието на вреда от действието на
едно животно показва, че собственикът и, респективно този, комуто принадлежи надзорът
върху същото е бездействал, както и че е налице причинна връзка между това бездействие и
вредата. Отговорността за вреди причинени от животни се смята за безвиновна обективна
отговорност и тя тежи върху този, който упражнява надзора- задължението за пазене и
наблюдаване на животните, за да не причиняват те вреди.
В настоящия случай от свидетелските показания на всички разпитани свидетели се
установи, че ответницата отглежда в двора си около 50 кучета от различни породи.
Установи се от свидетелските показания на Ц. К. и Ж.С., които живеят в близост и имат
постоянни наблюдения, че кучетата излизат от ограденото дворно място на ответницата,
като е имало нападения от тези кучета срещу хора от селото. Свидетелките разказват
подробно за масовото излизане на кучетата от двора на ответницата и за масовите нападения
над тях. Ето защо съдът намира, че ответницата не е изпълнила задължението си за пазене и
наблюдаване, което е довело до причинените вреди.
Според установеното от съдебно- медицинската експертиза, в резултат на
инцидента ищецът е получил пет охлузвания с кръвонасядания по предно-външна
повърхност на дясна предмишница. Пет охлузвания по гръбна повърхност на дясна ръка.
Оток в горна трета на дясна предмишница. Охлузване по външна повърхност на дясна
подбедрица. Същият е претърпял обработка на раните, поставена му била инжекция против
тетанус, като според вещата лице, описаните увреждания са в резултат на действието на
твърд тъпоръбест предмет и е възможно да са получени по начин и време както е съобщил
пострадалия. В съвкупност същите са му причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Окончателното отпадане на коричката на раните варира от 7, до 15 дни.
Установиха се и притеснения и дискомфорт в емоционалното състояние на ищеца, в
резултат на инцидента.
С оглед степента и характера на увреждането, съдът намира, че ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, в размер на 3 500 лв. Съобразявайки се с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът определи
това обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, като взе предвид характера и
5
степента на увреждането, времето, необходимо за възстановяване, претърпените болки и
страдания, както и промените в емоционалната сфера на пострадалия. Искът до пълния
претендиран размер от 5 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото по основания иск за неимуществени вреди, следва да
бъде уважен и искът за лихви върху присъдената главница, като такива се дължат от деня на
забавата- датата на увреждането 29.04.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на иска разноски по делото.
Ищецът е направил разноски в размер на 950 лв., от които 550 лв.- изплатено адвокатско
възнаграждение, 200 лв.- хонорар на вещо лица и 200 лв.- държавна такса. С оглед
уважената част на исковата претенция, която възлиза на 70 %, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 665 лв. Съдът намира, че заплатенвото адвокатско
възнаграждение не надвишава размера по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и в този смисъл възражението на
ответницата в отговора по чл.131, ал.1 ГПК се явява неоснователно.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответницата Д. В. ИВ., ЕГН**********, с адрес: гр.С., ж.к.“М. ІІІ“
бл.., вх.., ет.., ап.., да заплати на ищеца П. Н. ВЛ., с адрес: гр.С., ж.к.”Л.”бл.., вх.“.“, ет..,
ап...ЕГН:**********, сумата от 3 500 лв. /три хиляди и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в
резултат на увреждането, станало на 29.04.2020 г. в с.П., общ.Радомир, обл.Перник, махала
„К.“, на пътя от неговия дом, към дома на съседката му Ц.К., от ухапване от куче,
собственост на ответницата и намиращо се под неин надзор, ведно със законната лихва,
смятано от деня на увреждането- 29.04.2020 г., до окончателното изплащане на главницата,
като ОГХВЪРЛЯ иска до пълния му претендиран размер от 5 000 лв. /пет хиляди лева/.
ОСЪЖДА ответницата Д. В. ИВ., ЕГН**********, с адрес: гр.С., ж.к.“М.. ІІІ“
бл.., вх.., ет.., ап.., да заплати на ищеца П. Н. ВЛ., с адрес: гр.С., ж.к.”Л.”бл.., вх.“.“, ет..,
ап...ЕГН:**********, сумата от 665 лв. /шестстотин шестдесет и пет лева/0 направени
разноски по делото, съразмерно с уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
вярно с оригинала,
секретар:/И.С. /
Съдия при Районен съд – Радомир: _/п/______________________
6