Р Е Ш Е Н И Е
Номер 341 31.07.2019 г.,
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На десети юли две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
Секретар Галя
Мавродинова
Прокурор
Като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №717/2019 г.
Производството е с правно
основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.110
и чл.111 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Г.Ц.Х., с която иска от съда да установи по
отношение на „Фронтекс Интернешънъл“, че е погасено по давност правото му на
принудително изпълнение по отношение на ищеца за сумите 191,53 лв. главница, 9,19 лв. договорна
лихва, за периода 03.11.2005 г. – 13.04.2009 г., 23,28 лв. наказателна лихва за
периода 05.06.2006 г. – 13.04.2009 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 13.05.2009 г. до
окончателното плащане, 25 лв. разноски и 120 лв. разноски за адвокат, за които е образувано изпълнително дело
№1034/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б. с район на действие СГС. Твърди, че
изпълнителния лист е издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение, че
вземането е цедирано на ответника, че срещу ищеца е образувано изпълнително
дело, че не е бил уведомен за това изпълнително производство, както и за
цесията на вземането, както и че по отношение на него не са предприемани
изпълнителни действия до м.март 2019 г., когато бил наложен запор на банковата
му сметка. Сочи, че преди тази дата е била изтекла погасителната давност, като
конкретна дата за това сочи 13.04.2014 г.
Ответникът
оспорва иска. Твърди, че част от вземанията не са предмет на изпълнителното
дело. Сочи, че е възложил на ЧСИ правата от чл.18 от ЗЧСИ и това възлагане е
прекъснало давността, че предвид издадената заповед за незабавно изпълнение
погасителната давност е петгодишна и от
16.07.2009 г. е започнал да тече нов давностен срок, както и че на 08.09.2014
г. е наложен запор на банковите сметки на ищеца. Иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
На 19.05.2009 г. състав на
РС София е издал заповед за незабавно изпълнение по гр.д.№24289/2009 г., с
която е разпоредено С. М. А. и Г.Ц.Х., последният като поръчител да
заплатят солидарно на „Юробанк и Еф
Джи“АД сумата 224 лв., от които 191,53 лв. главница, 9,19 лв. договорна лихва
за периода 03.11.2005 г. – 13.04.2009 г. , 23,28 лв. наказателна лихва за
периода 05.06.2006 г. – 13.04.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.05.2009 г., както и сумите 25 лв. съдебни разноски и
120 лв. разноски за адвокат. В заповедта е посочено, че срокът за изплащане на
вноските по кредита е до 03.11.2008 г.
На същата дата –
19.05.2009 г. е издаден и изпълнителен лист срещу С.М.А. и Г.Ц.Х. за сумите,
посочени в заповедта за незабавно изпълнение.
С молба с
вх.№05989/16.07.2009 г. кредиторът „Юробанк и Еф Джи“АД е поискал от ЧСИ М. М.
да образува изпълнително дело, като към молбата е приложил изпълнителния лист и
заповедта за изпълнение. По отношение на ищеца – длъжник по изпълнителното дело,
ЧСИ М. е поискал справка за наличие на публични задължения с писмо от 10.08.2009 г.
С писмо от 05.08.2009 г.
ЧСИ е поискал от НОИ справка за това дали Г.Х. се осигурява и какъв е размерът
на осигурителния му доход.
На 11.08.2009 г. ЧСИ е
изпратил на Г.Х. покана за доброволно изпълнение. В тази покана е посочено, че
сумите се дължат по изпълнителен лист, издаден на 19.05.2009 г. по
гр.д.№24289/2009 г. на РС София. В същата не е посочено, че за тези суми е
издадена заповед за изпълнение, но е записано, че е приложена заповед за
изпълнение. Тази покана е връчена по пощата. В обратната разписка е посочено,
че същата е връчена на 26.08.2009 г. на упълномощено лице. Не е посочено кое е
това упълномощено лице, нито № на пълномощното, а отстрани е отбелязано
„майка“.
С писмо от 20.08.2009 г.
Службата по вписванията е уведомила ЧСИ, че по партидата на Г.Х. няма данни за
вписвания, отбелязвания и заличавания. Съответно Община Кубрат е отговорила, че
същият не е декларирал недвижим имот на територията на Община Кубрат, а ТД на
НАП Разград – че същият няма декларирани банкови сметки, както и че последното
му трудово правоотношение е прекратено на 16.02.2008 г. Последното писмо е от
21.08.2009 г. Същият отговор – че липсват данни за сключен трудов договор е
посочен и в писмо от НОИ.
Съответно на 04.09.2009 г.
Агенцията за държавни вземания, РД Варна уведомява ЧСИ, че няма данни за
публични вземанията срещу Г.Х., както и за наложени обезпечителни мерки върху
имуществото му, като припомня, че на основание чл.191, ал.2 от ДОПК следва да
изпраща съобщение за всяко започнато изпълнение и разпределение.
На 27.08.2009 г. е получен
отговор от Н-к сектор „Пътна полиция“ Разград, че на името на Г.Х. няма
регистрирано МПС.
С писмо от 27.04.2010 г.
са поискани справка за това дали длъжниците работят, както и налагане на запор
върху възнаграждението. Според приложената след писмото справка и към този
момент Г.Х. не е работил по трудово правоотношение. С ново писмо – от 20.12.2010
г. е поискано същото, както и запор
върху автомобила, като справката отново сочи на липса на трудово
правоотношение, както и че Х. няма регистриран автомобил.
На 17.01.2014 г. ЧСИ М. М.
е изпратил изпълнителното дело на ЧСИ М. Б. по искане на „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД за продължаване на изпълнителното производство.
На 21.01.2014 г.
ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД е поискал да бъде конституиран като
взискател, като се е позовал на сключен договор за цесия от 18.10.2013 г. В тази молба е записано, че размерът на дълга
към 09.01.2013 г. е 759,00 лв., както и че взискателят възлага на ЧСИ правата
по чл.18 от ЗЧСИ.
Уведомление за
преобразуване на делото е изпратено от ЧСИ Б. на ищеца Г.Х. на 04.03.2014 г. по
пощата. Същото е върнато в цялост с отбелязване, че получателят отсъства.
На 08.09.2014 г. ЧСИ е изпратил запорни съобщения до „Сибанк“ЕАД,
ТБ“Виктория“ЕАД,“Алфа банк – клон България“, „Банка ДСК“, „Интернешънъл Асет банка“АД, „Инветстбанк“АД, „Райфайзенбанк“ЕАД,
„Централна кооперативна банка“АД, „Общинска банка“АД, „БНП Париба – С.А. – клон София“, „Алианц Банк
България“АД, „УниКредит Булбанк“АД, „ПроКредит Банк“АД, „Сосиете Женерал
Експерсбанк“АД, „Токуда банк“АД, „Първа инвестиционна банка“АД, с
което е запорирал сметките на Г.Ц.Х..
На тези писма е получен
отговор от „Банка ДСК“ с изх. № от 09.09.2014
г., в който е посочено, че Г.Х. има разплащателна сметка при тях и върху
нея е наложен запор. С ново писмо от 16.02.2018 г. е изпратено запорно
съобщение до „Банка ДСК“ЕАД. В запорните
съобщения е посочен само размерът на главницата – 191,53 лв., законната лихва
върху нея от 13.05.2009 г., която към този момент е 173,53 лв. и разноските. В
отговор на последното запорно съобщение на
16.03.2018 г. „Банка ДСК“ЕАД уведомяват ЧСИ за това, че Г.Х. има разкрити три
сметки, че са наложили запор върху тях и че няма други претенции.
С молба от 18.09.2017 г.
„Фронтекс Интернешънъл“ЕАД чрез упълномощен от него адвокат е поискал
извършване на опис на движими вещи и налагане на запори на банковите сметки на
длъжниците.
Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Влизането в сила на издадената заповед за незабавно изпълнение срещу ищеца води до преклудиране
на възможността същият да оспори съществуването на вземанията, за които е
издадена, като се позове на фактите, съществували до стабилизирането й, съответно
до снабдяването й с изпълнителна сила. Съществуването на тези вземания може да
бъде предмет на предявен пред съда иск само в изрично предвидените в закона
случаи, а именно при предпоставките на чл.424 от чл.439 от ГПК. Вторият от
двата текста урежда специален иск, който може да се основава само на факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл.416 от ГПК. В случая ищецът основава своя отрицателен установителен иск именно на
такъв нововъзникнал факт - изтекла след
влизане в сила на заповедта за изпълнение погасителна давност.
Преди съответните изводи за това дали давностния срок е
изтекъл, следва да се установи каква е продължителността на давностния срок за
всяко от вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Предвид липсата на
съдебно решение, което да установява вземанията със сила на присъдено нещо, не
следва да намери приложение разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, която
предвижда, че ако вземането е установено с влязло в сила съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. Тази норма предвижда изключение
от общите правила за определяне на срока на давността, поради което не може да
се прилага по аналогия и за други производства, различни от спорното исково
производство. В случая заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК е издадена за главница,
договорна лихва, наказателна лихва, както и за законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението, както и за направените в заповедното
производство разноски. По отношение на главницата следва да се приложи общият
давност срок, регламентиран в чл.110 от ГПК, а по отношение на лихвите –
краткият тригодишен по чл.111 б „в“ от ЗЗД.
Според разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД началото на
давностния срок е деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая се касае за срочно вземане, чийто
срок според написаното в заповедта за изпълнение е изтекъл на 03.11.2008 г.
Именно от тази дата е започнал да тече давностният срок за неговото погасяване.
Така започналата давност се счита прекъсната с
предприемане на действия за принудително изпълнение – арг. от чл.116, б“в“ от ЗЗД, като времето, изтекло до прекъсване на давността се заличава и по силата
на чл.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването започва да тече нов срок. Конкретните
действия, които водят до прекъсване на давността са подробно разгледани в
Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г., постановено по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. В него изрично се посочва, че давността не се счита прекъсната с
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 и чл.417
от ГПК, освен ако не е предявен установителен иск в хипотезата на чл.422 от ГПК.. Това тълкувателно решение изяснява, че изпълнителните действия, които
прекъсват давността са такива по насочване на изпълнението – запор, възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране вместо плащане и
др., както и че давностният срок не се прекъсва с образуване на изпълнително
дело, с изпращането на покана за доброволно изпълнение, както и с възложеното
от ответника и извършено от съдебния изпълнител проучване на имущественото
състояние. Тъй като в случая освен срещу
ищеца, заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК е издадена и срещу неговия
солидарен съдлъжник, следва да се има предвид и разпоредбата на чл.125 от ЗЗД,
която предвижда, че прекъсването на давността срещу един от солидарните
длъжници не прекъсва давността по отношение на останалите. По отношение на
ищеца първото конкретно изпълнително действие е налагането на запора върху
банкова сметка *** „Банка ДСК“ на 09.09.2014 г., пет години и шест месеца след
като вземането е станало изискуемо.
Следователно към тази дата е изтекъл както тригодишния давностен срок по
отношение на лихвите, така и петгодишния по отношение на главницата. Ето защо с
налагането на този запор не се прекъсва давностния срок.
Следователно вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№24289/2009 г. по описа на РС София, за събирането на
които е образувано изп.д.№1034/2014 г. –
191,53 лв. главница, 9,19 лв. договорна лихва и 23,28 лв. наказателна лихва са
погасени по давност. На основание чл.119
от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, за които давността не е изтекла, от което следва че и
вземанията за заплащане на законната лихва от датата на депозиране на заявлението
и разноските по частното гражданско и по изпълнителното дело са погасени по
давност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по
делото разноски в размер на 350 лв., от които 50 лв. за държавна такса
/минималната предвидена в чл.1 от Тарифа за държавните такса, събирани от
съдилищата по ГПК/ и 300 лв. платено
адвокатско възнаграждение /минималното адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2
т.1 от Наредба №1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения/. При
определяне на размера на разноските за присъждане, съдът взе предвид, че
изпълнението по изпълнителното дело е насочено само към изпълнение на
главницата и законната лихва, както и разноските, а няма за предмет и
договорната и наказателната лихва. Досежно тези две претенции е налице
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, т.к. с поведението си ищецът не е дал повод
за завеждане на делото, поради което за същите не се следва заплащане на
разноски
Воден от гореизложеното,
Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София,
район Лозенец, , ул.“Хенрик Ибсен“ №15, че Г.Ц.Х., ЕГН ********** *** не дължи
на „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, ЕИК ********* сумите 191,53 лв. главница, 9,19
лв. договорна лихва за периода 03.11.2005 г. – 13.04.2009 г., 23,28 лв.
наказателна лихва за периода 05.06.2006 г. – 13.04.2009 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от
13.05.2009 г. до окончателното изплащане, 25 лв. разноски и 120 лв. разноски за
адвокат, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№$********** г. по описа на РС София, по който изпълнителен лист се
претендира по изп.д.№1034/2014 г. 2014 г. на ЧСИ М. Б. с рег.№838 заплащане на
сумата 191,53 лв. главница, 173,33 законна лихва и 927,47 лв. разноски.
ОСЪЖДА „Фронтекс
Интернешънъл“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София, район Лозенец, ,
ул.“Хенрик Ибсен“ №15 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Ц.Х., ЕГН ********** *** сумата 350
лв. /триста и петдесет лева/ разноски по
делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: