РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Варна, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20243110103964 по описа за 2024 година
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Б. Д. З.,
ЕГН **********, постоянен адрес: с. ***** срещу ***** ЕООД ЕИК *****,
седалище и адрес: *****.
Предявени са следните конститутивни и осъдителни искове:
- с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване уволнението
на Б. Д. З., ЕГН ********** със Заповед № РД-08-1/26.02.2024г. и Заповед №
РД-07-14/26.02.2024г. на Управителя на "*****"" ЕООД, ЕИК *****. със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***** за незаконно и за неговата
отмяна;
- с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на Б. Д. З.,
ЕГН ********** на предишната работа- на длъжност „*****" в "*****""
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****;
- с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за осъждане на "*****""
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***** да
заплати на Б. Д. З., ЕГН ********** сумата от 9 304, 02 лв., представляваща
обезщетение на основание чл.225, ал. 1 КТ за целия период, през който е
останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от шест
месеца;
- с правно основание чл.55, ал.1 , пр.3 от ЗЗД за осъждане на "*****""
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***** да
заплати на Б. Д. З., ЕГН ********** сумата от 1337,05 лв., представляваща
заплатено на 14.03.2024г. на отпаднало основание обезщетение по чл. 221, ал.
2 КТ.
1
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор №
129/02.06.2011 г. и Допълнително споразумение № 191/01.01.2024г. Б. З.
работел в ответното дружество на длъжност „*****", код по НКПД 31513007
на пълно работно време - 8 часа с основно месечно БТВ в размер на 950 лв.
За целия срок на трудовото правоотношение на работникът не е
извършвал дисциплинарни нарушения и не са му налагани дисциплинарни
наказания.
На 21.02.2024г. работникът бил на работа първа смяна- дежурен на ДОК
№ 1 заедно с със свой колега. Около 21:00 ч. получил обаждане от диспечера
да се яви на брега пред дока. Ищецът бил там, направена му била проверка за
алкохол от униформено лице. Работникът доброволно се подложил на тест с
дрегер. Без да му показват дрегера и резултата от теста, му съобщили, че
устройството отчита наличие на 0,46 промила.
На 23.02.2024г. работодателят връчил на работника искане, с което му
дал 3-дневен срок да представи писмени обяснения. На 26.02.2024г. в 13:56ч.
и 13.59ч. на работника били връчени съответно Заповед № РД-08-
1/26.02.2024г. и Заповед № РД-07-14/26.02.2024г., с които работодателят
налагал дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратявал трудовото
правоотношение. В същия ден работникът чрез представител депозирал
писмени обяснения по имейл.
Счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна поради следните съображения:
На първо място, на работника не е предоставена реална възможност за
даване на обяснение, като работодателят е наложил наказанието, без да вземе
предвид същите. Оспорва работникът да е извършил нарушението, в което е
обвинен. Никога не е употребявал алкохол в работно време. Оспорва всички
обстоятелства, посочени в процесната заповед. Изрично оспорва
достоверността на констатацията, че е имал 0,46 промила в кръвта. Изрично
оспорва начина на измерването - че е било установено с годно техническо
средство, както и метрологичната годност на същото.
Твърди, че проверката за алкохол е извършена без правно основание -
вътрешна заповед, която да регулира условията, реда и начина на
извършването на такива проверки и констатирането на резултатите.
Твърди, че дори нарушението да е извършено, наложеното наказание не
отговаря на тежестта на нарушението. Работникът е полагал труд при същия
работодател без никакви провинения в продължение на 14 години.
Брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен работен
месец преди уволнението - м. декември 2023г., възлиза на 1 550, 67 лв. След
уволнението ищеца няма сключен друг трудов договор.
Със заповедта за уволнение работодателят предявил към работника
претенция за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер на
2
1337,05 лв., което той удовлетворил на 14.03.2024г. след подписването на
споразумение (озаглавено „декларация) за прихващане с последното му
нетното трудовото възнаграждение + доплащане от негова страна на 182,16
лв.
Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.
В него се твърди, че предявените искове са допустими, но
неоснователни.
Не оспорва, че страните са били в трудовоправни отношения и че е
уволнен дисциплинарно със Заповед №РД-08-1/26.02.2024 г. поради употреба
на алкохол през работно време.
Твърди, че на 21.02.2024 г. служителят Б. Д. З. бил на работа, нощна
смяна. Работното време при 12 часов сменен график на нощна смяна започва в
19:30 часа и завършва в 07:30 часа, съгласно действащия в дружеството
Правилник за вътрешния трудов ред в „*****" ЕООД с вх.№ 779/07.06.2021г. и
Заповед №РД-04-217/17.12.2018 г. за установяване на сумирано отчитане на
работното време, с които ищецът е добре запознат.
С оглед спазване на вътрешния трудов ред, осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд и с цел превенция за спазването им, и поради
множеството сигнали постъпвали до директор „Административен и
технически" за нарушения на трудовата дисциплина, изразяваща се в употреба
на алкохол в работно време от служители даващи дежурства нощна смяна в
„*****" ЕООД, съгласно Заповед № РД-04-18/16.02.2022 г. на управителя на
„*****" ЕООД, на 21.04.2024 г. е извършена проверка на служителите нощна
смяна за наличие на алкохол в издишалия въздух, като в това число и
дежурните в отдел „*****".
Проверката се извършила в присъствието на служител от отдел
„Охрана" към „*****" ЕООД - *****, диспечер ПДО - *****, директор
„Административен и технически" - ***** и със съдействие на ***** -
инспектор в Регионална служба „Военна полиция" гр.Варна и инспектор
***** - служител в Четвърто РУ към ОДМВР - гр. Варна. На 21.02.2024г., в
21:14 часа при проверка на служителя Б. Д. З. на длъжност „*****" дежурен на
Док №1 се установило наличие на 0,46 промила алкохол в издишалия въздух.
Проверката се извършила с годно и в техническа изправност техническо
средство модел Алкотест №7510/ARDM-0233/, предоставено от Регионална
служба „Военна полиция" гр.Варна. Предвид констатираното, посредством
Заповед № РД-08-1/22.02.2024 г. служителят Б. Д. З. е бил отстранен от работа
за периода от 21:20 часа на 21.02.2024 г. до 07:30 часа на 22.02.2024г.
С оглед на докладваното нарушение на трудовата дисциплина от страна
на ищеца, срещу него е било образувано дисциплинарно производство по реда
на раздел III. от Кодекса на труда. В хода на производството, в изпълнение на
чл.193 от КТ на 23.02.2024 г. му е връчено искане за представяне на обяснения
3
по повод констатираната проба от 0,46 промила алкохол в издишания въздух,
но същият категорично отказал да дава писмени обяснения, изписвайки го
саморъчно в искането.
Ищецът в нито един момент не е отрекъл да е извършил констатираното
нарушение, с което потвърждава, че е извършил вмененото му нарушение на
трудовия ред.
Едва след връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание (връчена на 26.02.2024 г, в 13:56 часа) и заповедта на прекратяване
на трудовия му договор (връчена на 26.02.2024г, в 13:59 часа), ищецът към
15:44 часа на 26.02.2024 г. е депозирал по електронната поща на ответника
обяснения чрез свой представител, което буди недоумение за действителните
цели на тези обяснения. Счита същите за преднамерени и с цел единствено
компрометиране на проведеното дисциплинарно производство срещу ищеца,
тъй като преди това на 23.02.2024 г. категорично ищецът е отказал да дава
писмени обяснения, изписвайки го саморъчно на представеното му искане.
Веднага след издишване в апарата, същият генерира и показва резултат
на дисплея, който се вижда от проверяваното лице. Констатираните резултати
са вписани в изготвен на място констативен протокол №*****/22.02.2024 г.,
същият представен и на провереното лице - ищеца, който факт се доказва с
положения му подпис на протокола. Препис от констативния протокол на
ищеца е връчен и със Заповедта за отстраняване, както и с искането на
писмени обяснения от 23.02.2024 г.
Ответникът се е съобразил с изискването на чл.189, ал.1 от КТ, като е
взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при които то е
извършено, както и поведението на ищеца, той е осигурил и годно техническо
средство, което представлява обективен метод, чрез което да се установи
действителното състояние на ищеца, а именно - има ли алкохол в кръвта му и
на колко промила възлиза концентрацията на алкохол.
Твърди, че употребата на алкохол по време на работа и явяването на
работа в състояние след употреба на алкохол са тежки нарушения на трудовата
дисциплина
Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
В проведените по делото открити съдебни заседания ищецът чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли за
уважаването им. Ответникът чрез процесуалния си представител поддържа
подадения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на предявените
искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа страна следното:
Трудов договор, Допълнително споразумение към трудов договор,
Длъжностна характеристика, Правила за вътрешен трудов ред в „*****" ЕООД
4
с вх.№ 779/07.06.2021 г. ведно със списък на запознатите лица, Заповед № РД-
04-217/17.12.2018 г. за установяване на сумирано отчитане на работното
време, заверено копие от трудовото досие на ищеца се установява, че на
02.06.2011г. ищецът и ответникът са сключили трудов договор по силата, на
който ищецът е назначен на длъжност ***** в „*****“ ЕООД, на безсрочен
трудов договор, на пълно работно време от 8 часа, с 30 месечно предизвестие
при прекратяване на трудовия договор. На ищецът не са налагани
дисциплинарни наказания освен процесното.
С допълнително споразумение № 191/01.01.2024г. като място на работа е
посочена Дирекция производство – ПДС. Работникът е декларирал, че е
запознат с правилата за вътрешния трудов ред.
Според длъжностната характеристика за длъжността ***** една от
основните отговорности са спазване правилата на ТБОТ. Длъжностната
характеристика е връчена на работника на 02.06.2011г.
Според правилника за вътрешен трудов ред в „*****“ ЕООД задължение
на работниците е да спазват правилата за вътрешен трудов ред, да се явява
навреме на работа в състояние, което позволява да изпълняват безпроблемно
своите трудови и производствени задължения; да спазват правилата за
безопасни условия за труд. На работниците и служителите е забранено
внасянето и употребата на алкохол на територията на дружеството и идването
на работа в нетрезво състояние.
Въведено е сумарно изчисляване на работното време при 12 часов
сменен график, като първа смяна започва в 07:30 часа и завършва в 19:30 часа,
а нощната смяна започва в 19:30 часа и завършва в 07:30 часа. За сумарното
изчисляване на работното време е издадена Заповед № РД-04-217/17.12.2018
г., в която е посочено, че такова се прилага и за длъжността *****
Като нарушение на трудовата дисциплина е посочено явяване на работа
в състояние на невъзможност да се изпълняват възложените задачи; внасянето
и употребата на алкохол на територията на дружеството.
Със Заповед № РД-04-18/16.02.2022 г. на управителя на „*****" ЕООД,
ведно със списък на запознатите със заповедта е наредено на служителите от
отдели „охрана“, „Сигурност“, ОМП, ДР, УКБ и ЗБНА; БЗР и служба по
трудова медицина да упражняват постоянен контрол за употреба на алкохол
чрез осигурени от работодателя технически средства. Работниците са
задължени да оказват пълно съдействие на лицата, изпълняващи контрол по
заповедта. Работодателят или непосредствения ръководител отстранява от
работа работник или служител, ако не е в състояние да изпълнява трудовите
си задължения.
Видно от график на работното време за 21.02.2024 г., ищецът е бил на
работа нощна смяна 12 часа на 21.02.2024г.
От Заповед № РД-08- 1/26.02.2024г., Заповед № РД-07-14/26.02.2024 г.,
Констативен протокол № *****/22.02.2024 г., Заповед № РД-08-1/22.02.2024 г.
5
за отстраняване от работа, Искане за писмени обяснения от 23.02.2024г.,
заверено копие на документ, удостоверяващ техническата годност на
техническо средство Drager Alcotest 7510 с № ARDM-0233 се установява, че
на 21.02.2024г. е извършена проверка на служителите нощна смяна за наличие
на алкохол в издишалия въздух, като в това число и дежурните в отдел
„*****".
Проверката е извършена в присъствието на директор
„Административен и технически" - ***** и със съдействие на ***** -
инспектор в Регионална служба „Военна полиция" гр.Варна и инспектор
***** - служител в Четвърто РУ към ОДМВР - гр. Варна. На 21.02.2024г., в
21:14 часа при проверка на ищеца Б. З. на длъжност „*****" дежурен на Док
№1 се установява наличие на 0,46 промила алкохол в издишалия въздух.
Проверката е извършена с годно и в техническа изправност техническо
средство модел Алкотест №7510/ARDM-0233/, предоставено от Регионална
служба „Военна полиция" гр.Варна.
Поради това със Заповед № РД-08-1/22.02.2024 г. служителят Б. Д. З. е
отстранен от работа за периода от 21:20 часа на 21.02.2024г. до 07:30 часа на
22.02.2024г.
Срещу ищеца е образувано дисциплинарно производство по реда на
раздел III от Кодекса на труда. На основание чл.193, ал.1 от КТ на 23.02.2024 г.
му е връчено искане от управителя на ответното дружество за представяне на
обяснения по повод констатираната проба от 0,46 промила алкохол в
издишания въздух в 3 дневен срок. Искането е връчено на ищеца на
23.02.2024, но същият е изписал в искането, че отказва да дава писмени
обяснения.
Управителят на ответното дружество издава Заповед № РД-08-
1/22.02.2024 г., с която налага на ищеца дисциплинарно наказание уволнение.
В заповедта е описано, че на 21.02.2024 г„ в 21:0 часа в гр. Варна, в „*****"
ЕООД е съставен Констативен протокол от извършена проверка от
Министерство на вътрешните работи, Четвърто РУ ОД МВР Варна и Военна
полиция - Варна, подписан от к.н. ***** - военно полицейски орган и
инспектор ***** - служител в Четвърто РУ ОД МВР Варна и ***** -
Директор „Администрация" към „*****" ЕООД. Посредством протокола се е
установило, че при проверка за наличие на алкохол на служителя Б. Д. З., ЕГН
**********, назначен в „*****" ЕООД на длъжност „*****", в 21:14 часа на
21.02.2024 г. е отчетена проба 0,46 промила алкохол в издйшания въздух,
Проверката е била извършена с тестер за алкохол Алкотест №7510 /ARDM-
0233/.
Работодателят е приел, че горното съставлява нарушение на трудовата
дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от Кодекса на труда, което
представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл.126, т.2 от
Кодекса на труда /служителят е длъжен да се явява на работа в състояние,
което му позволява да изпълнява възложените задачи, и да не употребява през
6
работно време алкохол или друго упойващо вещество/ на служителя. Описано,
че от работника са изискани писмени обяснения, но той е отказал да даде
такива.
Посочено е, че предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата при
които то е извършено, както и поведението на служителя, се приема, че само
по себе си явяването на работа в състояние на алкохолно опиянение или
настъпването на това състояние по време на работа са достатъчно тежки
нарушения. Това следва не само от обстоятелството, че в такова състояние
трудно може да се осигури нормално протичане на производствения процес,
но и поради значително увеличения риск от настъпване на трудова злополука.
Отговорността на работодателя за обезщетяване на вреди от трудова
злополука е обективна, затова интересът му от предотвратяване на всяка
евентуална опасност от настъпване на такава не е пренебрежим.
Нарушението, с което се засяга този интерес, е тежко само по себе си, без
оглед дали са настъпили допълнителни вредни последици.
Работниците, които изпълняват рискови професии, както може да бъде
определена и длъжността „*****", нарушават тежко трудовата дисциплина
при тях явяването на работа след употреба на алкохол или употребата на
алкохол по време на работа е укоримо. Поради това и на основание чл.192,
ая.1, чл. 190 ал. 1, т.7, във връзка с чл.3, ал.1, т.2, т.5 от КТ на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание уволнение.
Заповедта за уволнение е връчена на ищеца на 26.02.2024г. в 13:56 часа.
Със Заповед № РД-07-14/26.02.2024 г. е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца, считано от датата на получаване на заповедта
поради дисциплинарно уволнение, без предизвестие, на основание чл.330,
ал.2, т.6 от КТ, заповедта е получена от ищеца на 26.02.2024г.
На 26.02.2024г. в 15:44 ч., след връчване на ищеца на заповедта за
налагане на дисциплинарно уволнение, той изпраща чрез адв. ***** Й. по
електронната поща на дружеството писмени обяснения относно обвинението,
че е употребил алкохол на работното място, като заявява, че не бил
употребявал алкохол на работното си място. Признава, че на 21.02 при него
отишли униформени полицаи, които са го тествали с дрегер. Не му било
известно вида на използвания дрегер и резултата, който бил показал той.
Заявява, че ищецът никога не бил употребявал алкохол на работното си място.
Заявява, че няма извършвани предходни дисциплинарни нарушения, което
следвало да се вземе предвид при определяне на дисциплинарното наказание.
От Фиш за работна заплата за м.декември 2023 г., Споразумение за
прихващане, Квитанция към ПКО се установява, че начисленото трудово
възнаграждение на ищеца за м.12.2023г. е в размер на 1550,67 лева.
Ищецът е декларирал, че дава съгласието си на основание чл.272, ал.1 от
КТ да бъде извършено прихващане на сума в размер на 1337,05 лева
обезщетение по чл.221, ал.2 и ал.4, т.2 от КТ от дължимото му трудово
7
възнаграждение за м.02.2024г. Остатъка от 182,16 лева е заплатен на ищеца на
14.03.2024г.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 30.09.2024г.
съдът е констатирал, че в трудовата книжка на ищеца след уволнението му на
26.02.2024 г., няма отбелязване, че същия е работил по друго правоотношение
при друг работодател.
От СТЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена
се установява, че След извършена справка на място и самостоятелна проверка
на електронната система за чекиране при влизане/излизане на работното място
„*****" ЕООД се установи, че лицето Б. Д. З., притежавал електронна карта за
пропуск с номер 1060 е влязъл в обекта на 21.02.2024г. в 07:05:39 часа през
съоръжение, осъществяващо контрол на достъп, с наименование „Вход
Турникет Г. Същият е напуснал обекта на 21.02.2024г. в 22:28:57 часа през
съоръжение, осъществяващо контрол на достъп, с наименование „Изход
Турникет 1"
След извършена справка на място чрез електронната система за
чекиране при влизане/излизане на работното място на „*****" ЕООД за
периода от 01 февруари 2024г. до 29 февруари 2024г. се установи, че лицето
Б. Д. З. е извършило следните влизания/излизания, описани по
хронологичен ред в табличен вид в таблица 1
ПОСТЪПИЛНАПУСНАЛ (излязъл от
територията на дружеството)
( влязъл на територията на
дружеството )
Дата:Час:Дата:Час:
01.02.2024Г.07:14:5102.02.2024Г.07:31:35 часа
часа
05.02.2024Г.06:55:4606.02.2024Г.06:42:20 часа
часа
09.02.2024г.06:57:5410.02.2024Г.07:40:49 часа
часа
13.02.2024Г.06:55:5814.02.2024Г.07:32:42 часа
часа
17.02.2024Г.07:15:4718.02.2024Г.06:53:21 часа
часа
21.02.2024Г.07:05:3921.02.2024Г.22:28:57 часа
8
часа
23.02.2024Г.13:23:5623.02.2024Г.14:34:28 часа
часа
25.02.2024Г.07:17:4826.02.2024г.07:38:37 часа
часа
26.02.2024Г.13:46:2026.02.2024Г.14:31:25 часа
часа
Съгласно щатното разписание и работните графици за отдел ПДС за
месец февруари 2024г., на 21.02.2024г. на работа са били разпределени двама
служители на длъжност „*****" - ПДС. Б. Д. З. и *****.
Съгласно задължителната „Книга за Доклад на дежурния оперативен" с
контр. № 540 на „*****" ЕООД и базирайки се на описаното в доклада на
оперативния дежурен на страница 19, касаещ периода от 21.02.2024г. до
22.02.2024г., става видно, че не е имало друг служител на длъжност „*****" -
ПДС, освен лицето Б. З., който да е разпределен на работа като дежурен на
21.02.2024г
След извършена справка на място и извличане на информация от
електронната системата за контрол на достъпа на „*****" ЕООД, и извлечена
информация от специализиран софтуерен продукт за автоматизиране на
дейностите по управление на човешките ресурси и трудовите възнаграждения
- „***** 2000" се установява, че има друг служител от отдел ПДС на длъжност
„*****", който е влязъл на територията на дружеството на 21.02.2024г. Лицето
*****, заемащ длъжност „*****" - ПДС, притежаващ електронна карта за
пропуск с номер 1056 е влязъл в обекта на 21.02.2024г. в 22:14:27 часа през
съоръжение за контрол на достъпа с наименование „Вход Турникет Г. Същият
е напуснал обекта на 22.02.2024г. в 08:00:40 часа през съоръжение за контрол
на достъпа с наименование „Изход Турникет 1"
От показанията на св.***** – административен и технически директор в
*****, които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства се установява, че е присъствал на
проверката за алкохол на 21.02.2024 г., извършена на ищеца. Проверката била
насрочена предварително и била съгласувана с Военна полиция и Гражданска
полиция. Били проверени всички охранители и всички дежурни на завода. Бил
проверен дежурния на Док 1 - ищецът и му била направена проба за алкохол,
която била 0,46 промила. На ищеца била разяснена извършената проверка,
като той нямал възражения. На ищеца били показани показанията от дрегера,
той ги видял и попитал какво следва. За проверката бил съставен съставен
протокол, след което ищеца бил отстранен от работа съгласно вътрешния
правилник. На дока бил само ищеца, затова му бил извикан заместник, който
да поеме дежурството му. Ищецът бил на смяна тогава съобразно изготвения
график. Проверки многократно били извършвани на всички охранители, на
9
всички дежурни на смяна.
От показанията на св.***** – служител на Военна полиция, които съдът
кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите по делото
доказателства се установява, че при проведена работна среща на
ръководството на ***** се установило признаци на злоупотреба с алкохол на
част от служителите на вечерната дежурна служба на търговското дружество.
Поради това се организирала проверка съвестно със служителите на 4 РУ за
употреба на алкохол в търговското дружество в късните часове на
денонощието, към 22 часа. Пробата на Б. З. била 0,46 промила в издишан
въздух в отчетен дрегер тест, описан в Констативен протокол, изготвен от
свидетеля. Ищецът се явил за проверка след като бил повикан с около 20-30
минути закъснение. На проверката присъствал и административния и
технически директор на дружеството и още едно гражданско лице от състава
на дежурната служба. На ищеца пред присъстващите лица било разяснено, че
ще му бъде извършена проверка за алкохол чрез дрегер тест. Той се съгласил.
Бил съставен констативен протокол за проверката, с който ищеца бил запознат
и нямал възражение.
Проверка била извършена съвместно със служителите на 4 РУ на цялата
дежурна служба, включително на охранителния състав по Закона за частната
охранителна дейност, и дежурната служба по доковете, 12 часовата смяна по
доковете. При друго лице от състава на доковата служба също било
констатирано наличие на алкохол.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са следните конститутивни и осъдителни искове:
- с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване уволнението
на Б. Д. З., ЕГН ********** със Заповед № РД-08-1/26.02.2024г. и Заповед №
РД-07-14/26.02.2024г. на Управителя на "*****"" ЕООД, ЕИК *****. със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***** за незаконно и за неговата
отмяна;
- с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на Б. Д. З.,
ЕГН ********** на предишната работа- на длъжност „*****" в "*****""
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****;
- с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за осъждане на "*****""
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***** да
заплати на Б. Д. З., ЕГН ********** сумата от 9 304, 02 лв., представляваща
обезщетение на основание чл.225, ал. 1 КТ за целия период, през който е
останал без работа поради незаконното уволнение, но за не повече от шест
месеца;
- с правно основание чл.55, ал.1 , пр.3 от ЗЗД за осъждане на "*****""
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***** да
заплати на Б. Д. З., ЕГН ********** сумата от 1337,05 лв., представляваща
10
заплатено на 14.03.2024г. на отпаднало основание обезщетение по чл. 221, ал.
2 КТ.
Съдът е определил за безспорно, че: между страните е сключен трудов
договор № 129/02.06.2011 г. и Допълнително споразумение № 191/01.01.2024г.
като Б. З. е работел в ответното дружество на длъжност „*****", код по НКПД
31513007 на пълно работно време - 8 часа с основно месечно БТВ в размер на
950 лв. и че е уволнен дисциплинарно със Заповед №РД-08-1/26.02.2024 г.
поради употреба на алкохол през работно време, като заповедта му е връчена
на 26.02.2024г.; че ищеца е заплатил на ответника обезщетение по чл. 221, ал.
2 КТ в размер на 1337,05 лв., на 14.03.2024г. след подписването на
споразумение за прихващане с последното му нетното трудовото
възнаграждение плюс доплащане от негова страна на 182,16 лв.
В тежест на ищеца е да докаже, че размерът на последно полученото от
него трудовото възнаграждение за м.12.2023г. е 1550,67 лева, че след
уволнението от ищеца е останал без работа, периода, през който е бил без
работа.
В тежест на ответника е да докаже, законността на уволнението, а
именно, че ищецът е осъществил соченото дисциплинарно нарушение,
времето на осъществяването му и законността на процедурата по уволнение.
Спорният момент по делото е законността на уволнението на ищеца от
ответното дружество работодател. Съдът намира дисциплинарното уволнение
на ищеца за законосъобразно.
Съобразно чл.186 от КТ виновното неизпълнение на трудовите
задължения е нарушение на трудовата дисциплина, което се санкционира
съобразно своята тежест с наказанията предвидени в чл.188 от КТ.
Съобразно чл.187, ал.1, т.2, т.5 и т.10 от КТ нарушения на трудовата
дисциплина са явяване на работника или служителя на работа в състояние,
което не му позволява да изпълнява възложените му задачи; неспазване на
правилата за здравословните и безопасни условия за труд; неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или
определени при възникването на трудовото правоотношение.
От събраните по делото писмени доказателства - заверено копие на
документ, удостоверяващ техническата годност на техническо средство Drager
Alcotest 7510 с № ARDM-0233 Констативен протокол № *****/22.02.2024 г.,
показанията на св.***** и св.***** се доказа, че на 21.02.2024г. в ответното
дружество е извършена проверка за употреба на алкохол от служители нощна
смяна. Проверката е извършена от Военна полиция, съвместно със служител
на 4 РУ Варна. Проверката е констатирала, че количеството алкохол в
издишания от ищеца въздух е 0,46 промила. Тя е извършена с Drager Alcotest
11
7510 с № ARDM-0233, който е бил в срок на метрологична годност по време
на извършване на проверката. Последната е извършена съобразно Заповед №
РД-04-18/16.02.2022 г. на управителя на „*****" ЕООД и правилника за
вътрешен трудов ред в „*****“ ЕООД. Ищецът е запознат преди извършване
на проверката с нея, запознат е с показанията на дрегера, със съставения
констативен протокол и не е възразил.
От приетия по делото график и СТЕ се доказа, че по време на
извършване на проверката на 21.02.2024г. в 21:14 часа ищецът е бил на смяна
по график като дежурен на ДОК 1. Доказа се, че на 21.02.2024г. ищецът е бил
единствения дежурен на ДОК 1 и след отстраняването му от работа поради
наличието на алкохол в издишания от него въздух на място е повикан *****,
заемащ длъжност „Корабен електротехник" - ПДС, който е влязъл в обекта на
21.02.2024г. в 22:14:27 часа. Поради горното съдът приема, че по делото е
безспорно доказано, че на 21.02.2024г. по времето, когато ищецът е бил на
работното си място, за да полага труд същия е бил с наличие на алкохол в
издишания от него въздух 0,46 промила.
Употребата на алкохол преди или по време на работа е въведено от
чл.187, ал.1, т.2 от КТ и от правилника за вътрешния трудов ред за нарушение
на трудовата дисциплина.
По отношение на възражението на ищеца, че не му е била дадена
възможност да даде обяснения, съдът намира същото за неоснователно.
Съобразно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ Работодателят е длъжен преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя
или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. В случая се установи, че работодателят е поискал писмени
обяснения от ищеца на 23.02.2024г. в 3 дневен срок, което искане той е
получил и на което е написал, че отказва да даде обяснения. Даването на
обяснения по дисциплинарното производство е право, но не и задължение на
работника или служителя. Ищецът може да се възползва или не от това свое
право, което той е сторил като е отказал да дава обяснения. С този акт той не
се е отказал от правото си на обяснения, напротив просто е отказал да дава
такива, което е напълно допустимо. Обстоятелството, че представител на
ищеца е дал обяснения на 26.02.2024г. – няколко часа след връчването на
ищеца на заповедта за дисциплинарното уволнение не опорочава
дисциплинарното производство. Работодателят е спазил разпоредбата на
чл.193, ал.1 от КТ като е поискал обяснения на ищеца, като той сам е отказал
да даде такива преди издаването на заповедта за уволнение.
Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на
ищеца, че тежестта на извършеното от него дисциплинарно нарушение е
12
несъразмерна с вида на наложеното му дисциплинарно наказание. Съгласно
чл. 189, ал 1 КТ при определяне на дисциплинарното наказание се вземат
предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и поведението на работника или служителя. Съгласно съдебната
практика (Решение № 551 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 64/2009 г., IV г.
о., ГК, Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. 1040/2009 г., IV г. о.,
ГК, ) тежестта на конкретното нарушение следва да се преценява с оглед
обстоятелствата дали работникът спазва изискванията за безопасни условия
на труд; тази преценка е комплексна и обхваща всички обстоятелства,
свързани с дисциплинарното нарушение, вкл. и значимостта на неизпълнените
трудови задължения, настъпилите или възможните неблагоприятни последици
за работодателя, съпътстващите нарушението обстоятелства, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното
неизпълнение и отношението му към трудовия процес.
Същевременно, в Решение № 232 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
227/2009 г., IV г. о., ГК, се изтъква, че „При преценка на това кое явяване на
работа е състояние, което не позволява на работника да изпълнява
възложените му задачи, от значение е констатацията, че работникът или
служителят, поставяйки се сам под въздействието на алкохол, независимо от
какъв вид и в какво количество, сам поставя живота и здравето си в опасност,
когато това състояние е от естество да допринесе за настъпване на
произшествие при работа и за трудова злополука.”. В случаят ищецът е с
констатирано количество алкохол в издишания от него въздух в размер на 0,46
промила, бил е единствен дежурен ***** на ДОК 1, полагал е нощен труд.
Поведението на ищеца го е поставило в опасност при изпълнение на трудовите
му задължения, лишило го е от възможност да изпълнява качествено
трудовите си задължения и спазване на правилата за здравословни и
безопасни условия на труд. Всичко това обосновава високата тежест на
извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение и налагане на най-строгото
дисциплинарно наказание – уволнение.
С оглед на горното предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1,
ал.1 от КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Неоснователен се явява и акцесорния иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за
възстановяване на ищеца на работа, което би могло да се извърши в случая
при признаване на уволнението за незаконно. Това в случая не е налице.
Неоснователен се явява и акцесорния иск с правно основание чл.344,
ал.1, т.3 от КТ. Работодателят би дължал обезщетение по чл.225, ал. 1 КТ на
работника в случай, че уволнението е признато за незаконно. Това не е налице.
Неоснователен се явява и иска с правно основание чл.55, ал.1 , пр.3 от
ЗЗД. Предвид законността на уволнението заплатената от ищеца на ответника
сума в размер на 1337,05 лв., представляваща заплатено на 14.03.2024г.
обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ се явява платено на законно основание – чл.
221, ал. 2 КТ.
13
Предвид неоснователността на предявените искове на ищецът не се
дължат разноски. Разноски се дължат на ответника каквото искане е направил.
Според доказателствата по делото сторените от ответника разноски са в
размер на 250 лева за СТЕ, претендира се и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 250 лева, предвид правната сложност по делото и
явяването на юрисконсулта в проведените по него две открити съдебни
заседания. На ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 450
лева.
Воден от гореизложеното Варненският районен съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ
от КТ от Б. Д. З., ЕГН **********, постоянен адрес **** срещу „*****“
ЕООД ЕИК *****, седалище и адрес: ***** за признаване на уволнението на
Б. Д. З., ЕГН ********** със Заповед № РД-08-1/26.02.2024г. и Заповед № РД-
07-14/26.02.2024г. на Управителя на "*****" ЕООД, ЕИК ***** със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ***** за незаконно и за неговата отмяна.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ
от КТ от Б. Д. З., ЕГН **********, постоянен адрес: ***** срещу „******“
ЕООД ЕИК *****, седалище и адрес: ***** за възстановяване на Б. Д. З., ЕГН
********** на предишната работа на длъжност „*****" в "****" ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, *****.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ
от Б. Д. З., ЕГН **********, постоянен адрес: с. ***** срещу ***** ЕООД
ЕИК *****, седалище и адрес: ***** за осъждане на "*****" ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***** да заплати на Б.
Д. З., ЕГН ********** сумата от 9 304, 02 лв., представляваща обезщетение на
основание чл.225, ал. 1 КТ за целия период, през който е останал без работа
поради незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.55, ал.1 , пр.3 от ЗЗД
от Б. Д. З., ЕГН **********, постоянен адрес: с. ***** срещу "*****" ЕООД
ЕИК *****, седалище и адрес: ***** за осъждане на "*****"" ЕООД, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***** да заплати на Б.
Д. З., ЕГН ********** сумата от 1337,05 лв., представляваща заплатено на
14.03.2024г. на отпаднало основание обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА Б. Д. З., ЕГН **********, постоянен адрес: с. ***** да
заплати на "*****' ЕООД ЕИК *****, седалище и адрес: ***** сторените по
делото разноски в размер на 500 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
14
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15