МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №509/2020г., по описа
на РРС, ХІ н.с.
Русенска Районна прокуратура е обвинила С.А.З., с ЕГН- **********, в
това, че на 07.02.2019г. в гр. Русе, съзнателно се ползвал пред служител на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе от неистински официален документ –
полско свидетелство за управление на моторно превозно средство с № 3697/199/59
на името на S.Z.,
роден на ***г***, на което е придадено вид, че е издаден от компетентните власти
в Република Полша, като от него за самото му съставяне не може да се търси
наказателна отговорност - престъпление по чл.316, във вр. с чл.308, ал.2 вр. с
ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа обвинението.
Подсъдимият е редовно призован на известния по делото адрес
в Р България чрез негов роднина, не се явява, делото се разглежда в негово
отсъствие и в присъствието на упълномощения защитник, който не възразява делото
да се разгледа при отсъствие на подзащитния му.
След преценка на събраните по делото доказателства,
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.А.З. е роден на *** ***, български гражданин, със
средно образование, неженен, работи, неосъждан. Същият е неправоспособен
водач на МПС и не му е издавано свидетелство за правоуправление на такова за
нито една категория.
Въпреки, че не бил преминал задължителните по закон шофьорски курсове за
придобиване на съответна правоспособност за управление на моторно превозно
средство, подс. С.З. се снабдил с неистински официален документ – полско
свидетелство за управление на МПС с № 3697/199/59, издадено на неговото име - S.Z.,
роден на ***г***.
В ранните часове на 07.02.2019г., в гр.Русе, подс. С.З. управлявал мотроно
превозно средство – лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Бенц“, с германски
рег. № ..., собственост на брат му С. А.З.. Докато управлявал горепосоченото
моторно превозно средство подсъдимият изгубил контрол над същото, при което се
блъснал в метален стълб от контактната мрежа на тролейбусния транспорт.
За настъпилото пътно транспортно произшествие бил подаден сигнал до ОДЧ в
ОД МВР – Русе, с оглед на което на място пристигнал дежурен екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе – пол.
служители Г.В. и Светломир И., които установили блъснатото моторно превозно
средство, но не установили водчът на същото на местопроизшествието. Докато
полицейските служители оглеждали щетите от настъпилото ПТП, при тях дошъл подс.
С.З., който заявил че той е управлявал моторното превозно средство, бил е сам в
автомобила и единствено неговите действия са в причинна връзка с настъпилото
транспортно произшествие.
Полицейските служители предприели проверка, при която поканили подс. С.З.
да представи съответните документи за автомобила и за притежаваната от него
правоспособност да управлява МПС. Подсъдимият решил да се легитимира пред
служителите на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе като представи
неистинското полско свидетелство за управление на МПС, което носел в себе си. В
изпълнение на това свое решение подс. С.З. предоставил на контролните органи немски
образец на свидетелство за регистраця на автомобила и полското свидетелство за
управление на мотороно превозно средство с № 3697/199/59, издадено на неговото
име в гр.Варшава, за което добре съзнавал, че е неистинско. Св. Г.В. провел
разговор с подс. С.З., в който го попитал относно обстоятелствата, свързани с
начина на придобиване на полското свидетелство за управление на моторно
превозно средство. Подс. С.З. не могъл да даде конкретни отговори на
поставените му въпроси, което усъмнило св.Г.В. в автентичността на представения
му от подсъдимия официален документ, удостоверяващ правоспособността му като
водач на МПС. След направена справка в информационната система на МВР било
установено, че на подс. С.З. не е било издавано СУМПС в Република България,
както и че същият управлявал моторното превозно средство след като не изпълнил
задължението си да заплати глоба в размер на 200 лв., наложена му по надлежния
ред с влязло в законна сила наказателно постановление. За установеното
административно нарушение на подсъдимия бил съставен АУАН, с който било иззето
представеното пред полицейските служители полско свидетелство за управление на
МПС. Със ЗППАМ от 08.02.2019г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР –
Русе на подс. С.З. била наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата
глоба.
Била извършена предварителна проверка, в хода на която била изготвена
експертна справка на представеното от подсъдимия полско свидетелство за
управление на МПС, при което било установено, че същото не представлява
официален документ. В последствие започнало предварително разследване по случая.
В хода на разследването била назначена и изготвена техническа експертиза,
от чието заключение се изяснило, че изследваното свидетелство за управление на
моторно превозно средство с № 3697/199/59, полски
образец, издаден на името на S.Z. е
изцяло изработено с помощта на цветна копирна техника и не е истински официален
документ, като по него не са установени следи от промени, поправки и
заличавания.
При разследването била изискана информация от компетентните органи в
Република Полша относно това дали на 10.08.2016г. е било издавано СУМПС с № 3697/199/59 на името на S.Z. от надлежните оргни. От
получения отговор се изяснило, че след извършена проверка от Интерпол Варшава
било установено, че на името на С.А.З., роден на ***г.
никога не е било издавано полско свидетелство за управление на МПС и документ с
№ 3697/199/59 не съществувал в техните регистри.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от събрания и проверен по делото доказателствен
материал: веществено доказателство: полско свидетелство за управление на
моторно превозно средство с № 3697/199/59 на името на S.Z., роден на ***г*** –
приложено на л.27 по делото; доказателства от гласни доказателствени средства-
показанията на свидетелите Н.М.Ж. и П.И.Д.; експертното заключение по
назначената техническа експертиза; доказателства от писмени доказателствени
средства– АУАН, ЗППАМ, писмо-отговор от ДМОС, справка нарушител/водач, справка
за съдимост, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, автобиография и протоколите от
следствените действия.
Анализ на доказателствата и правни изводи
Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление
и участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от всички събрани по делото
доказателства, безспорно се установи факта на извършено престъпление, за което
е обвинен подс. С.А.З.. Доказателствата,
имащи за източник всяко от доказателствените средства по делото са
съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на деянието. В
събрания доказателствен материал по делото не съществуват противоречия. От
събраните доказателства, съдът е достигнал до
единствено възможният извод за виновността на подсъдимия и за постановяване на осъдителна присъда спрямо него.
Съдът намира за несъмнено доказано по делото, че с
деянието си подс. С.А.З. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316 във
вр. с чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 07.02.2019г. в гр. Русе,
съзнателно се ползвал пред служител на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР– Русе от неистински официален документ – полско свидетелство
за управление на моторно превозно средство с № 3697/199/59 на името на S.Z., роден на ***г***, на което е придадено
вид, че е издаден от компетентните власти в Република Полша, като от него за
самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Изпълнителното деяние на
престъплението подсъдимият е извършил с действие, което се изразило в ползване
на неистинки официален документ – полско свидетелство за управление на МПС,
издадено на неговото име. Ползването на неистинския документ е осъществено от подсъдимия
чрез неговата употреба, а именно представянето му пред служител на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе като редовен документ, с цел доказването на определено
обстоятелство, за което този документ е съставен - наличие на правоспособност за управление на моторно превозно
средство, каквато подсъдимият в действителност не притежавал.
Деянието се квалифицира по чл.316 във вр. с чл.308, ал.2 вр.
с ал.1 от НК, тъй като подс. С.А.З.
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - полско свидетелство за
управление на МПС с № 3697/199/59, издаден на неговото
име, но не е участвал в неговото съставяне, с оглед на което за съставянето на
документа не може да му се търси наказателна отговорност.
Процесният документ е неистински, тъй като на същия
е бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице,
а не на това, което действително го е съставило.
Представеното полско свидетелство за управление на моторно
превозно средство с №
3697/199/59 на името на S.Z., роден на ***г***
представлява официален документ - такъв, който следва да
е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му.
Деянието се квалифицира във вр. с чл.308, ал.2 във вр. с ал.1
от НК, тъй като ползваният неистински официален документ е сред изброените в
цитираната норма официални удостоверителни документи, за които законодателят е
предвидил по-тежка наказателна отговорност от всички останали.
От субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл като форма на вината, по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Както към момента
на деянието, така и към настоящия момент подсъдимият е пълнолетно и психически
здраво лице. Същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването на тези последици.
Подсъдимият е съзнавал, че няма издадено по надлежния ред и не
притежава валидно истинско свидетелство за управление на моторно превозно
средство, както и обстоятелството, че управление на моторно превозно средство
без такова свидетелство е забранено от закона. Въпреки това той съзнателно
употребил неистински официален документ - полско свидетелство за управление на
моторно превозно средство с № 3697/199/59 пред служител
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР– Русе като е целял да докаже
съществуването на едно негово несъществуващо право, а именно придобита
квалификация за водач на МПС от съответна категория.
При индивидуализацията на наказанието, Съдът отчита като смекчаващи
отговорността обстоятелства – признанието на вината и изразеното съжаление за
деянието на досъдебната фаза на производството, липса на предходни осъждания,
критично отношение към извършеното деяние и съдействие на разследващите органи
за разкриване на обективната истина. Съдът отчита като отегчаващо вината
обстоятелство - подсъдимият е неправоспособен водач на МПС към момента на
извършване на престъплението.
Предвид
гореизложеното, съдът е определил на подс. С.А.З. наказание малко над
минималния законов размер на предвиденото в чл.316 във вр. с чл.308, ал.2 вр. с
ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК, а именно “Лишаване от свобода”, за срок от 9
месеца. Т.к. подсъдимият към момента на извършване на деянието по настоящото
производство е неосъждан, съдът намира, че с оглед предмета на делото и с цел
да се поправи и превъзпита дееца, така определеното наказание следва да се
отложи за подходящ изпитателен срок - от
3 години, на основание чл.66, ал.1 от НК.
На основание
чл.53, ал.2, б.“а“ от НК следва да се отнеме в полза на държавата 1 бр. полско
свидетелство за управление на моторно превозно средство с № 3697/199/59 на
името на S.Z., роден на ***г***, като вещ, която е предмет на престъплението,
притежаването на която е забранено.
Определеното наказание Съдът намира за справедливо и съобразено както с личната, така и с
генерална превенция по чл.36 и чл.35, ал.3 от НК.
Подсъдимият
следва да заплати в полза на ОДМВР – Русе направените разноски от досъдебното
производство, в размер на 161,69 лв., както и сумата от 20,00 лв. в полза на
Районен съд – Русе за разноски в съдебното производство.
Така
мотивиран, Съдът се произнесе с присъдата си.
Районен съдия :