О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./ ……….. .11.2018г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията Стоянова
възз. търг. дело 1431 по описа
за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№31744/14.05.2018г.,
уточнена с молба вх.№31873/02.11.2018г. от „Финансцентър”
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „Цар Освободител” № 44, ет.3, офис 4, чрез адв. П.Г. срещу решение № 1525/12.04.2018г.,
постановено по гр.дело №10421/2017г. на Варненския районен съд, 48-ми състав, в частта, с която са отхвърлени
предявените от въззивника искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1, вр. чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД, вр. Закона за потребителския кредит и чл.92, ал.1 от ЗЗД срещу
И.Ц. Живкова и Б.С.Б. да бъдат осъдени ответниците да
заплатят при условията на солидарност горницата над 811.16 лева до 2 560.84 лева, представляваща главница по договор
за потребителски кредит №826/09.05.2016г., сумата от 150.32 лева, договорна лихва
за периода от 09.11.2016г. до 09.03.2017г., сумата от 20.35 лева, наказателна лихва за забавено плащане по т.4 от
договора за периода от 09.11.2016г. до 09.03.2017г. и сумата от 558.95 лева, неустойка
за неизпълнение, начислена по т.35 от договора, както и в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1, вр. чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД, вр. Закона за потребителския кредит срещу Б.С.Б. да бъде
осъдена ответницата да заплати при условията на солидарност на сумата от 370.38 лева, представляваща главница за
периода от 09.11.2016г. до 08.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба – 25.07.2017г. до окончателното заплащане на
задължението.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че съдът е изградил своите
мотиви на база неправилния извод, че предсрочна изискуемост на вземането не е
настъпила с оглед липсата на уведомяване на кредитополучателя и солидарния длъжник
от страна на кредитора. Въззивникът обосновава
противоречие на този извод с установената трайна съдебна практика, като се
позовава на Решение № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на ВКС , постановено
по реда на чл. 290 от ГПК, както и на мотивите по т.18 от ТР № 4/2014 г. по
т.д. № 4/2013г. на ОСГТК и аргументира твърденията си за настъпила предсрочна
изискуемост с предявяване на исковата молба – на 25.07.2017г., която дата е
била използвана и за задачите на допуснатата ССчЕ.
Сочи също и че към исковата молба са били приложени нарочни уведомления,
съдържащи изявления на кредитора в съответствие с правото му да направи кредита
предсрочно изискуем съгласно чл.32.1 от
договора, които са били приети като доказателства по делото. С оглед
твърденията за настъпила предсрочна изискуемост с връчването на исковата молба
и приложенията към нея на ответника, счита че и претенцията му за неустойка при
пълно неизпълнение на договора по т.35 от същия се явява основателна. Излага,
че същата представлява разлика между общия размер на определеното съгласно
погасителния план договорено възнаграждение към финансовата институция и вече
начисленото и падежирало възнаграждение към датата на
предсрочната изискуемост. Сочи също, че на 09.05.2018г. е настъпила и общата
изискуемост по процесния договор, като още едно
основание за дължимост на неустойката. По отношение
на отговорността на поръчителя излага, че шестмесечният срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД не е изтекъл, като началният момент от който тече е моментът на получаване
на волеизявлението на ищеца до длъжника. Намира, че ограничаването на
отговорността на поръчителя само до вноските с настъпил падеж шест месеца преди
датата на исковата молба е неправилно. Счита, че е налице противоречие във
възприетото от първата инстанция относно наказателната лихва по т.4 от
договора. Спрямо възнаградителната лихва се придържа
към заключението на вещото лице, съгласно което същата възлиза на 150.32 лева.
Въззивникът моли съда да се отмени
първоинстанционното решение в обжалваните части и да
се постанови друго, с което да се уважат предявените при условията на
евентуалност осъдителни искове, както и да му се присъдят направените разноски
за двете инстанции.
В
срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата
Б.С.Б., чрез адв. Димитър Йорданов, в който оспорва
подадената въззивна жалба и застъпва становище, че
постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Излага се, че уведомлението
за настъпила предсрочна изискуемост е следвало да стигне до знанието на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Намира,
че правилно първоинстанционният съд не е уважил
исковете за такси, неустойка, наказателна и възнаградителна
лихва, първо, защото не е настъпил падежът им и на следващо място, защото е
било прието своевременно направеното възражение за недействителност на
съответните клаузи в договора като противоречащи на разпоредбите на ЗПК. Оспорва
твърденията за настъпила обща изискуемост в хода на процеса, като аргументира дължимост само на вноските с настъпил падеж.
По
изложените съображения се моли съдът да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното такова и да се присъдят сторените
разноски за въззивно обжалване.
В
срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата
И.Ц.Ж., чрез адвокат Радослав Ралчев, с който моли съда да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да се потвърди първоинстанционното решение. Оспорва изложените още с
исковата молба твърдения на жалбоподателя за настъпила предсрочна изискуемост
на кредита едновременно на основание т.32 и т.32.1 от сключения между страните
договор, респективно с обявяването й с връчване на препис от исковата молба.
Излага становище за нищожност на процесния договор,
поради нарушение и заобикаляне на разпоредбите на ЗПК (чл. 11, ал.1 и чл. 22) и
ЗЗП (чл. 143- чл.147). Аргументира неравноправност на клаузата за възнаградителна лихва, за която не е било установено да е
индивидуално уговорена и която надвишава в пъти размера на законната лихва за процесния период. Счита претендираната
неустойка за нищожна и прекомерна, без обезщетителна
и санкционна роля, а такава която се кумулира към
погасителните вноски. Претендира за отчитане на извършеното вече плащане от
длъжника в размер на 1 451 лева, което е извършено в срок по погасителния
план преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Постъпилата въззивна жалба е редовна, уточнена с молба вх.
№31873/02.11.2018г. и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подадена
от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, включително доказателство за платена държавна такса.
В уточнителната молба вх. №31873/02.11.2018г. въззивникът е посочил, че първоинстанционният
съд не се е произнесъл в диспозитива на обжалваното
решение досежно законната лихва върху претенциите
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане,
поради което същото подлежи на допълване. По това искане, въззивният
съд констатира, че е налице произнасяне
на първоинстанционният съд досежно
законната последица от уважаването на осъдителните искове, считано от датата на
подаване на исковата молба, поради което не са налице основания за връщане на
делото за откриване на производство по реда на чл.250 от ГПК. Предвид
изложеното производството по въззивната жалба подлежи
на разглеждане в открито съдебно заседание.
Не са
направени нови доказателствени искания от страните
във въззивното производство.
В уточнителната молба въззивникът е
направено искане за връщане на сумата, съставляваща надвнесена държавна такса,
при дължима такава от 109.99лв., по което съдът ще се произнесе в съдебно
заседание.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх.№31744/14.05.2018г.
от „Финансцентър” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул.
„Цар Освободител” № 44, ет.3, офис 4, чрез адв. П.Г.
срещу решение № 1525/12.04.2018г., постановено
по гр.дело № 10421/2017г. на Варненския районен съд, 48-ми състав.
НАСРОЧВА производството по възз. търг. дело № 1431/2018г.
на ВОС за 05.12.2018 г. от 14.30 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, в това число по телефон, имейл и
факс, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника
да се връчи препис от отговорите, а на въззиваемата
страна и препис от уточнителна молба вх.
№31873/02.11.2018г.
Съдът приканва страните
към спогодба като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора
и има преимущество пред спорното производство. При спогодба платената държавна
такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще заплатят държавни
такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на
същите, че чрез Медиатора могат да постигнат
доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато
за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е
доброволно, като процедурата се развива пред трето неутрално и безпристрастно
за спора лице – медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да
заявят с подаване на заявление, на тел.
052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в
медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални представители, че в съдебно
заседание следва информират съда за участието си в процедура по медиация или
причините за невъзможността от такова участие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.