Определение по дело №407/2018 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ към присъда №45 от 22.11.2018 година

по НОХД №407/2018 година по описа на РС - Ловеч

 

 

Срещу подсъдимия Р.К.Р. е предявено обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК за това, че на 31.03.2018г.,  около 13.50  часа в гр.Ловеч, по ул. „Осъмска”, управлявал МПС – лек автомобил „Сеат Леон” с рег.№ СВ **** ВА, след употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установена с тест-дрегер „Drug test 5000“ с фабр. № ARJM-0035.

Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението по отношение на подсъдимия Р.Р. така, както е внесено с обвинителния акт. Счита, че от доказателствата, събрани на съдебното следствие, по категоричен начин се установява авторството и вината на подсъдимия. Наличието на наркотични вещества се установява по категоричен начин от извършената проба с тест - дрегер „Drug test 5000” фабр. № ARJM-0035. Изтъква, че по-същественият въпрос е относно това, дали подсъдимият е управлявал МПС-то на датата, като счита, че това обстоятелство е доказано по категоричен начин от показанията на свидетелите Н. и Ц. – полицейски служители, които при разпита на съдебното следствие подробно и последователно са обяснили в показанията си кога са видели лекия автомобил, управляван от подсъдимия, че са решили да го спрат за проверка, последвали са го с полицейския автомобил плътно зад него до района на автомивката „Енерджи” на ул. „Осъмска”, като през цялото време са имали отлична видимост към автомобила и непрекъснато са наблюдавали и подсъдимия и Н.М., който се е возил на предната седалка. Ясно са възприели обстоятелството, че след като подсъдимият е спрял автомобила в покой, двамата с М. незабавно са си разменили местата с очевидната цел да заблудят кой е управлявал автомобила. Обръща внимание, че полицейските служители са били категорични в показанията си, че не само са имали видимост към автомобила, не само са управлявали патрулният автомобил непосредствено зад него и са виждали през цялото време много ясно какво се случва в купето, но и единият от тях е заявил ясно, че познава подсъдимият, както по име, така и визуално във връзка с работата си, тъй като и друг път го е спирал. Ясно е възприел, че именно той е управлявал автомобила. Счита, че по отношение на това обстоятелство показанията им са последователни, категорични и непротиворечиви. Що се отнася до твърденията на М., че той е управлявал автомобила, намира, че същите не следва да бъдат кредитирани с доверие, тъй като, от една страна, той е в близки, приятелски отношения с подсъдимия и има интерес да даде показания в негова полза, от друга страна, самият той не е дал никакъв смислен отговор, а и няма логичен отговор на въпроса: Ако подсъдимият, не само не е управлявал, а е бил и на задната седалка, каква е била причината, полицейските служители да извършат проверка и да бъде тестван с дрегер той, а не М.? Защото полицейските служители Н. и  Ц. са изпълнявали служебните си задължения с дългогодишен стаж, с богат професионален опит, не за пръв път са извършвали проверка на водач на МПС под влияние на наркотици и няма логика защо са решили да проверят този, който не е управлявал автомобила, ако се приеме тезата на М., а не са проверили самия водач. Представителят на прокуратурата твърди, че по делото няма никакви доказателства, двамата служители на полицията да имат субективно лично отношение към подсъдимия, по някакъв начин да са имали интерес да му навредят. Напротив – изпълнявали са служебните си задължения така, както повелява закона и са извършили проверка на водача на автомобила, а именно на подсъдимия, когото са възприели, че управлява и е разменил мястото си с М. с цел да ги заблуди – действие на подсъдимия, логически напълно обяснимо. От една страна е бил под влияние на наркотици, от друга страна – бил е  осъждан и е знаел, че извършва деянието в изпитателен срок от предходно осъждане и да ги заблуди, че не той е управлявал автомобила. Моли съда при определяне наказанието за така извършеното престъпление да съобрази факта, че деянието е извършено от подсъдимия в изпитателен срок от предходно осъждане по НОХД №271/2015г. на ОС – Ловеч, с което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, отложено с тригодишен изпитателен срок, както и че в  последствие, в началото на 2018 година, подсъдимият имал и следващо осъждане по НОХД №1037/2017 година на РС - Ловеч с наложено наказание пробация. Обстоятелства, които, според представителя на обвинението, обосновават извод, че наложените наказания до момента не са постигнали никакъв превантивен и поправителен ефект по отношение на подсъдимия. Тъкмо обратното – настоящото деяние обосновава извод, че същият е с трайни наклонности към извършване на деяния, представляващи законови нарушения и покриващи състави на НК. С оглед на това, счита, че за постигане целите на наказанието, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим, както и глоба в максимално предвидения размер – 1 500 лева. Разноските по делото да му се възложат в пълния им размер. Моли съда да постанови отложеното наказание в размер на две години лишаване от свобода по цитираното дело на ЛОС да бъде приведено в изпълнение.

В съдебно заседание, подсъдимият Р.К.Р., редовно призован, се явява лично и с адвокат В.М. ***. Подсъдимият се възползва от правото си да не дава обяснения. Защитникът му – адв.М. счита, че фактическата обстановка, изнесена в обстоятелствената част на обвинителния акт на РП - Ловеч не е доказана, че се касае за един скалъпен процес, от който полицейските органи за един случай искат да изкарат няколко наказателни дела и всичките те да приключат с осъдителна присъда. Счита, че по делото се правят едни съвсем произволни изводи, обосновани на някакви предположения, като дори самите факти, събрани по време на досъдебното производство и по време на съдебното следствие, не са убедили прокуратурата, че е на грешен път и това, което е заявил в пледоарията си прокурора, не отговаря на обективната действителност. Изтъква, че съгласно трайната съдебна практика – решение №143/18.05.2015г. по нак. дело №350/2015г. на ВКС, трето наказателно отделение, нормативният акт от специален характер, който урежда чрез специални правила реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите – Наредба №30/27.06.2001г., а сега Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в сила от 29.09.2017 година е  надлежният и този ред е предвиден от обективна страна за престъпления по чл.343б от НК. Пак, съобразно тази константна практика, концентрацията на алкохол или други упойващи вещества, следва да бъде установена в момента, в който дееца е управлявал МПС, а не по-късно, като в тази насока сочи и решение №566/2009г., трето наказателно отделение, решение №603/2012г., на първо наказателно отделение, решение №135/27.07.2015г. по нак. дело №372/2015г. и други подобни. Според обвинителния акт, на 31.03.2018г., около 13.50 часа в град Ловеч, Р.Р. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Задържани са, претърсвани са и т.н. с Н.И.М.. Следва най-интересното. Едва около 16.30-16.40 часа, инспекторът от Пътна полиция  при ОД на МВР Г.П.Д., т.е. три и повече часа след задържането му, се прави тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Началото на проверката е в 16.40 часа – три часа по-късно. След това, Г.П.Д. съставя акт №112522, в който е написано, че Р.Р. на 31.03.2018г. в 16.58 часа, в град Ловеч по ул. „Осъмска”, до автомивка – т.е., три минути след извършване на теста, управлява въпросния лек автомобил „Сеат Леон” под въздействие на наркотични вещества и му е издаден талон. Защитникът изтъква, че от 13.30 часа -  а то е било по-рано – около 13 часа, до 17 часа, Р.Р. не е знаел за какво е задържан, тъй като на него му е казано, че се провежда специализирана операция от органите на РУП - Ловеч във  връзка с държане на наркотични вещества. Едва няколко часа по-късно, видно от акта, му се прави проверка, като в акта е написано, че той управлява въпросния лек автомобил „Сеат Леон” няколко минути след извършването на теста. Счита, че всичко това говори за един скалъпен процес, който органите на РУП - Ловеч правят с цел да манифестират вид дейност, свързана с тяхната работа. Във връзка с твърденията на прокуратурата, защо на Р. са направили теста, заявява, че това е много ясно. Установили са, че Н.М. притежава СУМПС, а Р.К.Р. не притежава такова свидетелство и са решили, освен делото, по което е осъден за държане на наркотични вещества, да образуват и това дело, за което няма обективни находки и доказателства да е извършено инкриминирано деяние. Твърди, че прокуратурата тълкува превратно свидетелските показания на Д.Д.Ц. и В.Н., но обръща внимание на съда, че свидетелят Д.Д.Ц. е казал, че той не познава Р.Р., а е познавал Н.И.М. като лице, което се занимава с държане и разпространение на наркотични вещества и по тази причина е тръгнал след автомобила „Сеат Леон” и го е настигнал в района на автомивка „Енерджи”. Счита, че за да оправдаят незаконните си действия, всъщност, полицаите са дали обяснения, че уж са имали постоянно пряка видимост с автомобила пред тях и как в движение лицата са си сменили местата, което практически е невъзможно. Спира се подробно на показанията на свидетелите М. и К., според които твърденията на полицейските служители, че са имали пряка очна връзка с управлявания лек автомобил „Сеат Леон” просто пропадали. Излага подробни разсъждения по законосъобразността на издадения АУАН. Счита, че обвинителният акт не е доказан и Р.К.Р. следва да бъде оправдан.

От събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства и приобщените по надлежния ред писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, преценени в своята съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа  обстановка:

Свидетелите В.Н. и Д.Ц. *** и били служители на РУ на МВР- Ловеч.

На 31.03.2018 годна двамата били на работа, като изпълнявали служебните си задължения като автопатрул на територията на гр.Ловеч. Около 13:50 часа се движели по ул. „Търговска“ в посока към пешеходната зона и спрели на знак „Стоп“ на кръстовището, образувано с улица Александър Стамболийски. В този момент непосредствено пред тях минал лек автомобил „Сеат Леон“ с peг. № СВ **** ВА, движещ се в посока към ул. „Осъмска“, управляван от подсъдимия, а на предната дясна седалка разпознали свидетеля Н.М. като лице от криминалния контингент, за който имали информация, че се занимава с разпространение на наркотични вещества. Свидетелят Ц. веднага разпоредил на Н. да тръгне след автомобила и започнали да подават светлинен и звуков сигнал, за да спре. Преследваният автомобил, вместо да спре, продължил движението си по ул. Александър Стамболийски, направил ляв завой по ул. „Осъмска“ и влязъл в района на автомивка „Енерджи“. Служителите на полицията през цялото време имали визуален контакт към автомобила. След спирането на автомобила пред клетките на автомивката видели, че лицето, което управлявало, минало между предните седалки и седнало на задната седалка, в дясно, а спътникът му се преместил на мястото на водача.

При последвалата проверка полицейските служители установили самоличността на лицето, което в действителност управлявало автомобила и това бил подсъдимият Р.Р., а лицето, с което разменил мястото си бил свидетелят Н.М.,***.

Служителите на полицията предприели действия за проверка на МПС-то и лицата, като на две места в автомобила и у двамата били намерени наркотични вещества, което наложило да бъде извикана дежурната следствено-оперативна груба за извършване на неотложните следствени действия. Било поискано и съдействие от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Ловеч с оглед тестване на водача за наличие на алкохол и наркотични вещества в кръвта. По сигнала на място пристигнал свидетелят Г.Д. – служител на сектор „ПП“ към ОД на МВР- Ловеч, но тъй като вече се извършвали следствени действия, се наложило да тества подсъдимия след отвеждането му в РУ на МВР - Ловеч. Д. тествал Р. за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство „Алкотест 7510“, което отчело отрицателен резултат /0.00 промила/. След това го тествал и за употреба на наркотични вещества с тест- дрегер „Drug test 5000“ с фабр. №ARJM-0035, който отчел положителен резултат – наличие на амфетамин и метамфетамин.

За констатираните обстоятелства свидетелят Д. изготвил и връчил на обвиняемия талони /№0004951 и №0004952/ за явяване в ЦСМП-Ловеч за даване на проби от кръв и урина за изследване. Видно от материалите по делото /писмо от СО-МБАЛ-Ловеч – л.19 от делото/ Р. ***, но е отказал да даде проби от кръв и урина.

Съдът намира, че възраженията на защитника на подсъдимия за недоказаност на обвинението са неоснователни. Настоящият състав дава вяра изцяло на показанията на свидетелите Д.Ц. и В.Н., които са обективни, последователни и непротиворечиви. И двамата заявиха, че са видели кой управлява автомобила при непосредственото му преминаване пред тях,  имали са постоянен визуален контакт по време на движението и веднага след спирането на автомобила са наблюдавали разместването на подсъдимия и свидетеля М., като посочват по идентична последователност начина на разместването. В тази връзка изтъкнатото от защитата, че свидетелите са заявили, че лицата са си сменили местата си в движение, което практически било невъзможно, противоречи на записаните в съдебния протокол свидетелски показания.  

От друга страна, съдът не кредитира като достоверни показанията на свидетелите Н.М. и Г.К., тъй като М. е в приятелски отношения с подсъдимия, а К. от своя страна е в приятелски отношения със свидетеля М. и както сам заяви многократно е ползвал услугите му да го кара до град Плевен. Освен това свидетелят К. заяви, че когато е видял автомобила, той вече е бил в покой, а не в движение.

Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на защитата във връзка със съставения АУАН, тъй като същият се касае до наказателно производство, а не до процедура по обжалване на административно наказание. Самият акт не е доказателствено средство, а и съгласно чл.14 ал.2 от НПК не може да има предварително определена сила.

Настоящият състав не споделя и възражението на защитника на подсъдимия, че концентрацията на алкохол или други упойващи вещества следва да бъде установена в момента, в който деецът е управлявал МПС-то, а не по-късно, в каквато насока е и посочената от него съдебна практика. На първо място разпоредбата на чл.343б, ал.3 от НК предвижда наказание за всяко наказателно отговорно лице, което управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, без изрично да предвижда реда, по който следва да бъде установена тази употреба, за разлика от разпоредбите на ал.1 и ал.2 на същия текст, където е предвидено концентрацията на алкохол в кръвта да е установена по надлежния ред, т.е. по реда на Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. С оглед изложеното настоящият състав намира, че употребата на наркотично вещество може да бъде установявана със всички, предвидени в НПК способи за доказване. В конкретния случай това е направено чрез използване на техническо средство. В тази връзка, след като самият текст на закона не препраща към някакъв специален ред, следва да се приеме, че доказването на престъплението става със средствата и способите на НПК. Независимо, че пробата е извършена часове след управлението на автомобила, посочената съдебна практика е неприложима, тъй като съставът на чл.343б, ал.3 от НК не изисква установяване на концентрация на наркотичното вещество, а само неговото наличие. Освен това от доказателствата по делото се установява, че от момента на управлението на автомобила до извършването на пробата с техническо средство подсъдимият не е имал практическата възможност да употреби наркотични вещества, тъй като през това време е бил на разположение на органите на разследването и са се извършвали процесуално-следствени действия.

При така изяснените фактически обстоятелства съдът прие, че с действията си подсъдимият Р.К.Р. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, като на 31.03.2018г., около 13,50 ч., в гр.Ловеч, по ул. „Осъмска”, управлявал МПС- л.а „Сеат Леон” рег. № СВ **** ВА, след употреба на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин, установена с тест- дрегер „Drug test 5000” фабр. № ARJM-0035.

Съдът намира, че от субективна страна, подсъдимият Асенов е извършил деянието с ясното съзнание за обществено-опасния му характер и неговите последици, като е искал настъпването им, т.е. при пряк умисъл като форма на вината.

Предвид на изложените обстоятелства, съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди.

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, настоящата инстанция отчете като отегчаващо вината обстоятелство предходното му осъждане за извършено престъпление от общ характер, макар и като непълнолетен, а младежката възраст и семейното му положение – съвместно съжителство и дете на няколко месеца, прецени като смекчаващи вината обстоятелства, поради което му наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства една година лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева. На основание чл.57 ал.1 т.2 б.”в” от ЗИНЗС определи първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Съдът намира, че така наложените наказания са справедливи, съответстват  на обществената опасност на деянието и дееца и чрез тях ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Съдът, като съобрази, че със Споразумение №118/29.06.2018 година, одобрено по НОХД №705/2018 година по описа на Районен съд – Ловеч, Р. е бил признат за виновен в извършване на 31.03.2018 година на престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3 пр.2 т.1 и чл.26 ал.1 от НК, прие, че деянията по настоящото производство и по НОХД №705/2018 година са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да било от тях, поради което и с оглед разпоредбата на чл.25 ал.1 във вр. с  чл.23 ал.1 от НК му определи общо най-тежко наказание една година лишаване от свобода и глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

На основание чл.25 ал.1 във вр. с чл. 23 ал.3 от НК присъедини към определеното общо най-тежко наказание и 500 /петстотин/ лева от наложеното наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева по НОХД №705/2018г. по описа на РС – Ловеч.

На основание чл.59 ал.2 във вр. с ал.1 от НК приспадна от така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода времето, през което Р. е бил задържан със заповед № 1762зз-90/31.03.2018 година по ЗМВР за срок от 24 часа.

От приложената справка за съдимост се установи, че с Присъда №14/29.09.2015 година, постановена по НОХД №271/2015 година на Ловешки окръжен съд, влязла в сила на 15.10.2015 година, Р. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.4 във вр. с ал.3, предл.6-то, б.“б“, предл.1-во във вр. с чл.342 ал.1 предл.3-то и чл.63 ал.1 т.3 от НК, като му е било наложено наказание две години лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено на основание чл.69 ал.1 от НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила и с оглед разпоредбата на чл.69 ал.2 във вр. с чл.68 ал.1 от НК, настоящият състав прецени, че подсъдимият Р.Р. следва да изтърпи и част от наложеното с присъда №14/29.09.2015 година, постановена по НОХД №271/2015г. на Окръжен съд – Ловеч наказание две години лишаване от свобода, а именно една година лишаване от свобода.

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.”в” от ЗИНЗС определи първоначален строг режим за изтърпяване на отложеното наказание лишаване от свобода.

Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

 

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :