Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 04.10.2018 г. гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Х състав
На двадесет и пети септември 2018
година
В публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕРА
МАКСИМОВА
Секретар Милка Тончева
разгледа докладваното от Председателя
т.д. № 82 по описа на съда за
2017 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
Иск с правно основание в разпоредбата на чл. 694,
ал. 3, т. 1 от ТЗ.
Производството е образувано по постъпила искова
молба от „ЛЕС ГРУП” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Цветан Иванов Цонев,
ЕГН **********, с постоянен адрес:***, срещу „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, Южна промишлена зона №135, в
несъстоятелност, с управител Георги Григоров Гогов, и Е.Л.А., ЕГН ********** ***
–А.
В исковата молба се твърди, че с Решение №
12/23.02.2017 год., постановено по т.д. № 88/2016 год. на Окръжен съд –
Търговище, е открито производство по несъстоятелност на ответното дружество
„ЛЕССЕРВИЗ” ЕООД, ЕИК **********. В хода на производството по несъстоятелност
на ответното дружество „ЛЕССЕРВИЗ” ЕООД били съставени списъци на приетите от
синдика вземания по чл. 685 от ТЗ, които са обявени в търговския регистър на
10.04.2017 год. В законоустановения срок подали възражение по реда на чл. 690,
ал. 1 от ТЗ срещу включване на вземането на Е.Л.А., ЕГН **********, в списъка
на приетите вземания, обявен в ТР на 10.04.2017г. за сумата от 35 000 лв. В
подаденото от тях възражение, заведено под вх. № 1450/18.04.2017 год. на ТОС,
поискали да бъде направена промяна и вземането, предявено от Е.Л.А., ЕГН **********
в размер на 35 000 лева, произтичащо от погасяване на публични задължения на
„Лессервиз”ЕООД по изп.дело №251000018372010 на ТД на НАП - Варна, да бъде
изключено от списъка на приетите вземания. С Определение №223 от 02.10.2017 г.
Търговищкия окръжен съд е приел възражението ни за неоснователно и е потвърдил
съществуването на вземането на Е.Л.А., ЕГН **********. В законоустановения срок
оспорват предявеното от Е.Л.А., ЕГН **********, прието вземане в размер на 35
000 лв., включено в списъка на
одобрените от съда вземания по реда на чл. 692, ал. 4 от ТЗ поради следните
съображения:
От молбата за предявяване на вземането е видно, че Е.Л.А.
предявява вземане в размер на 35 000 лв., представляващо погасяване на публично
задължение на „Лессервиз”ЕООД към НАП, като други мотиви и съображения не са
изложени. Приложено е платежно нареждане и пълномощно. От платежното нареждане
е видно, че това лице на 10.03.2017 г. внася по сметка на НАП сумата от 35 000
лв. за погасяване на задължението на „Лессервиз”ЕООД към НАП. С оглед на това, доколкото това лице, не е
нито длъжник на „Лессервиз”ЕООД, нито има друго поето задължение като трето
лице към „Лессервиз”ЕООД, то няма основание да извърши това плащане.
Ищецът счита, че става въпрос за плащане, извършено
от дружеството „Лессервиз”ЕООД, чрез вноска на каса. Лицето Е.Л.А. е близка на
семейството на Г.Г. и неговия баща и тя работи за „Лессервиз”ЕООД. Внесените
суми са суми на „Лессервиз”ЕООД, а не средства на Е.Л.А..
Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл.636,
ал.1 ТЗ, за да бъде валидно едно плащане извършено от длъжник на несъстоятелния
длъжник, след решението на събранието на кредиторите, то трябва да бъде
извършено от синдика и да бъде внесено в масата на несъстоятелността. В
противен случай то не може да бъде прието от синдика.
Ако се приеме, че става въпрос за плащане вместо
длъжника, направено след датата на решението, то това плащане на основание
чл.646 ТЗ е нищожно по отношение на кредиторите и третото лице, извършило това
плащане, не може да претендира встъпване в правата на НАП и да придобие
качеството на кредитор.
Отделно от това, Е.Л.А. дори и да е направила
плащане с лични средства, няма правната възможност и правно основание да бъде
конституирана на мястото на НАП като кредитор.
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на „ЛЕССЕРВИЗ”
ЕООД, ЕИК *********, несъществуването на вземане в полза на Е.Л.А., в общ
размер на 35 000 лв., което вземане произтича от погасяване на публични
задължения на „Лессервиз”ЕООД по изп.дело №251000018372010 на ТД на НАП -
Варна.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от “ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес: гр. Попово, Южна
промишлена зона №135, представлявано от управителя Георги Григоров Гогов,
действащ чрез упълномощеното „АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО Гергьовски”, член на
Софийска адвокатска колегия, регистрирано е Решение по ф. д. № 116/2015 г. по
описа на СГС, със седалище и адрес на управление:***, и с адрес за
кореспонденция: гр. София, ул. „Солунска” № 52, ет. 2, ап. № 5, с Единен
Идентификационен Код в регистър БУЛСТАТ № *********,
представлявано от Управителя адв. Стойчо Милев Гергьовски от САК, действащ чрез
пълномощника адв. Д.С.Д., в който се изразява следното становище:
Първият ответник „Лессервиз“ ЕООД – в
несъстоятелност твърди, че предявеният иск е процесуално допустим, но
неоснователен.
Ответникът излага следните твърдения:
1. По силата на Договор за заем от 20.02.2017 г. Е.Л.А.
е предоставила в заем на „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД сума в размер на 35 000 лв. , като
договорът за заем е сключен преди постановяване на Решение № 12 от 23.02.2017
г. постановено от ТОС по т.д. 88/ 2016 г.
2. Съгласно клаузи от така цитирания договор със
съгласието на „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД, Е.А. превежда предоставените заемни средства
вместо по банковата сметка на заемополучателя „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД на ТД на НАП-
Варна за погасяване на публични задължение на заемополучателя „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД.
Уговорката между страните е била това погасяване да се извърши в срок до
11.03.2017 г.
3. С платежно нареждане/ вносна бележка за плащане
към бюджета от 10.03.2017 г. Е.А. е привела по сметката на ТД на НАП-Варна
сумата от 35 000 лв. , представляваща част от Публични задължения на
„ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД
Излагат се съображения, че е неотносимо към правния
спор твърдението на ищеца, че съгласно разпоредбата на чл. 636, ал.1 от ТЗ, за
да бъде валидно едно плащане извършено от длъжника на несъстоятелния длъжник,
след решението за откриване на производството по несъстоятелност, то трябва да
бъде извършено от синдика и да бъде внесено в масата на несъстоятелността. Така
цитираната правна норма няма отношение към настоящия случай, според пълвия
ответник, тъй като Е.А. няма качество на длъжник на „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД , а е
КРЕДИТОР по смисъла на възникналите облигационно отношения преди датата на
постановяване на Решението на ТОС за откриване на производство по
несъстоятелност.
При така изложените съображения ответното дружество
счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан и като такъв смята, че
следва да бъде отхвърлен.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от втория ответник Е.Л.А. със съдържание, идентично със съдържанието на
отговора на първия ответник.
Заявява, че са неоснователни твърденията на ищеца,
че „става въпрос за плащане извършено от дружеството „Лессервиз“ ЕООД, чрез
вноска на каса.“ Твърди, че плащането е извършила лично от нея чрез превод от
личната й банкова сметка, ***та на сключване на договора за заем , така и към
датата на превода на сумата от 35 000 лв. към ТД на НАП - Варна.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения от „ЛЕС ГРУП“ ЕООД иск с правно основание чл. 694, ал.З, т.1 от ТЗ,
като изцяло неоснователен и недоказан и да осъди същото да й заплати
направените разноски по делото.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал
допълнителна искова молба по подадения от първия ответник отговор, в която
излага следното:
Поддържа така предявения иск с наведените в него
възражения. От писмения отговор едва сега се вижда ,че ответниците се позовават
на договор за заем от 20.02.2017 г. Такъв договор не е бил представен пред съда
по несъстоятелността, в хода на възраженията срещу списъка. Твърдят, че няма
дадени пари в заем, а средствата по банковата сметка на ответницата, за
извършване на превода, са осигурени от Г.Г. .
Оспорват представения договор за заем и считат, че
той е антидатиран и фиктивен, симулативен и съставен за целите на настоящото
производство. Молят да се открие производство по оспорването му по реда на чл.
193 ГПК. Оспорват и представената с отговора счетоводна справка.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал
допълнителна искова молба по подадения отговор от втория ответник.
В срока по 373 от ГПК от “ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД с ЕИК
********* е постъпил допълнителен отговор на допълнителната исковата молба.
В допълнителния отговор първият ответник твърди, че
представеният по делото договор за заем отразява действителни облигационни
отношения между страните, които от своя страна са реализирани впоследствие,
чрез извършените плащания от кредитора Е.Л.А. към ТД на НАП- Варна за дължими
публични задължения на „ЛЕССЕРВИЗ“.
В срока по 373 от ГПК ответницата не е депозирал
допълнителен отговор.
По предмета на настоящия спор съдът съобрази
следното:
Търговският закон предвижда следното:
„ПРЕДЯВЯВАНЕ НА УСТАНОВИТЕЛНИ ИСКОВЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. -
ДВ, БР. 38 ОТ 2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 105 ОТ 2016 Г.)
Чл. 694. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2000 г., изм. - ДВ,
бр. 58 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) (1) Длъжникът може да предяви
иск за установяване несъществуването на:
1. прието вземане, ако е направил възражение по чл.
690, ал. 1, но съдът е оставил възражението без уважение;
2. вземане, включено в списъка на приетите вземания
с определението по чл. 692, ал. 4.
(2) Кредитор с неприето вземане може да предяви иск
за установяване съществуването на неприето вземане, ако:
1. е направил възражение по чл. 690, ал. 1, но
съдът е оставил възражението му без уважение;
2. предявеното от кредитора вземане е изключено от
списъка на приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4 по възражение на
длъжника или на друг кредитор.
(3) Кредитор може да предяви иск за установяване
несъществуването на:
1.
прието вземане на друг кредитор, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1,
но съдът е оставил възражението без уважение;
2. вземане на друг кредитор, включено в списъка на
приетите вземания с определението по чл. 692, ал. 4.
(4) Синдикът е длъжен да участва в производството
по ал. 1 - 3. В производствата по ал. 2 могат да встъпят като трети лица -
помагачи на длъжника, кредиторите с приети вземания по чл. 693, както и
кредиторите, чиито вземания са предмет на предявен иск по ал. 1 - 3.
(5) При предявен от длъжника иск по ал. 1 или по
предявен от кредитор иск по ал. 3 друг кредитор не може да предяви същия иск,
но може да встъпи в производството по предявения иск като съищец до първото
заседание по делото.
(6) Иск по ал. 1 - 3 се предявява пред съда по
несъстоятелността в 14-дневен срок от датата на обявяване в търговския регистър
на определението на съда по чл. 692, ал. 4 и се разглеждат от друг състав на
съда.
(7) Държавната такса се определя върху една четвърт
от вземането, за което е предявен установителният иск. При предявяване на иска
не се внася предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските
са за сметка на ищеца.
(8) Влязлото в сила решение по иск по ал. 1 - 3 има
установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в
производството по несъстоятелност.
По
допустимостта на иска съдът съобрази следното:
Със свое определение по насрочване на делото съдът
е очертал предмета на спора и се е произнесъл по допустимостта на предявения иск
като е приел следното: Видно от служебна справка, направена от съда в
Търговския регистър, ищецът се явява
кредитор на несъстоятелния длъжник за сумата от общо 5000.82 лева; включен е в
допълнителния списък № 1 на приетите от синдика вземания, одобрен от съда с
определение от 26.06.2017 година, поради което има правен интерес от
предявяване на иска. Възразил е срещу приетото вземане на Е.Л.А., а
възражението му е оставено без уважение от съда по несъстоятелността с определение,
постановено от съда по несъстоятелност на 02.10.2017 по т. дело № 88 по описа
на съда за 2016 г.
В съдебно заседание ищецът чрез адвокат Ангелинка
Николова – АК-Търговище поддържа изцяло предявената искова претенция и моли
съда да уважи предявения иск.
В съдебно заседание първия ответник “ЛЕССЕРВИЗ“
ЕООД с ЕИК *********, с адрес: гр. Попово, Южна промишлена зона №135,
представлявано от управителя Георги Григоров Гогов, действащ чрез пълномощника
адв. Д.С.Д. от Софийска адвокатска колегия, оспорва исковата претенция като моли
съда да отхвърли така предявения иск.
Вторият ответник Е.Л.А., не изпраща представител.
Синдикът на несъстоятелния търговец, конституиран в
производството с оглед разпоредбата на чл. 694, ал. 4 от ТЗ, Габриела Сулай, синдик
на „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 13010114, изразява становище за
неоснователност на исковата претенция.
С определението си по насрочване на делото съдът е
дал правна квалификация на иска, приемайки, следното: Обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца права – ищецът твърди, че Е.Л.А. *** няма
вземане от „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, което вземане е включено в списъка
на приетите вземания с определение на съда по несъстоятелността в размер
на 35000 лв.; Правната квалификация на
претендираните от ищеца права – предявен е иск с правно основание в чл.694,
ал.3, т.1 от ТЗ – отрицателен установителен иск, предявен от кредитор срещу
прието вземане на друг кредитор, ако е направил възражение по чл. 690, ал. 1,
но съдът е оставил възражението без уважение.
По фактите съдът съобрази следното:
С Решение № 12 от 23.02.2017 год., постановено по т.д. № 88/2016 год. на Окръжен съд
– Търговище, е открито производство по несъстоятелност на ответното дружество
„ЛЕССЕРВИЗ” ЕООД, ЕИК **********. В хода на производството по несъстоятелност
на ответното дружество „ЛЕССЕРВИЗ” ЕООД са съставени списъци на приетите от
синдика вземания по чл. 685 от ТЗ, които са обявени в търговския регистър на 18.04.2017
год. Съдът по несъстоятелността е разгледал възражение вх.№ 1450/18.04.2017 г.,
депозирано от кредитора „ЛЕС ГРУП“ ЕООД Търговище, срещу включване в Списъка на
приетите вземания на предявеното от Е.Л.А. ЕООД вземане за сумата от 35000 лв. Видно
от предявеното вземане под № 2, вх.№ 1157/27.03.2017 г. същото е заявено като
вземане в размер 35000 лв., с посочено „Основание на вземането: Погасяване
публичните задължения на длъжника по изпълнително дело № 25100001837/2010 г. на
ТД на НАП гр.Варна; като е посочено, че вземането е необезпечено. В мотивите на
съдебния акт, с който съдът се е произнесъл по направеното възражение на
настоящия ищец, а именно - Определение от 02.10.2017 година по т. д. № 88/2016
година, съдът е констатирал, че възражението не е, че не са плащани задължения
на „Лессервиз“, а че плащането не е извършено със средства на заявителя Е.Л.А.,
а със средства на „Лессервиз“ и че заявителят няма правен интерес от такова
плащане, както и възражения за нищожност (чл. 646 ТЗ). Съдът по
несъстоятелността е оставил без уважение посоченото по-торе възражение на
настоящия ищец като неоснователно.
В настоящото исково производство ищецът излага
същите доводи за основателност на своя
иск.
Следва да се отбележи, че вземането на втория
ответник е включено в Списъка на приети вземания с поредност за удовлетворяване на основание чл. 722, ал.
1, т. 8 от ТЗ.
С отговора на исковата молба първият ответник е
представил Договор за заем от 20.02.2017 година, сключен между ответниците, по
силата на който заемодателят – Е.Л.А. предава в собственост на заемателя - „ЛЕССЕРВИЗ“
ЕООД сумата от 35 000 лв., като страните се съгласяват вместо да бъде
предадена в собственост сумата, описана подробно по-горе в договора, да бъдат
погасени от заемодателя в срок до 11.03.2017 г. публични задължения на
заемателя, за които е образувано изпълнително дело № 25100001837/2010 г. по
описа на ТД на НАП – Варна.
Предвидено е заемателят да върне на заемодателя
сумата в срок до 30.12.2019 година с годишна лихва от 3%.
Налице е счетоводно записване на приложения договор за заем от 20.02.2017 г.
в счетоводството на несъстоятелния
длъжник, но осчетоводяването е извършено от временния синдик на несъстоятелния
търговец.
Безспорно е по делото, че ответницата Е.Л.А. е извършила банков превод на
07.03.2017 година на сумата от 35000 лева от налични нейни средства по
банковата й сметка за погасяване на задълженията на несъстоятелния търговец по
ИД 25100001837/2010 г. по описа на ТД на НАП – Варна, видно и от извлечение от
банковата й сметка – л. 151-л.152 от делото.
При така изложените факти и обстоятелства, съдът приема следното:
Договорът за заем от 20.02.2017 година, сключен
между ответниците, не е с достоверна дата, но в случая това обстоятелство няма
правно значение за решаване на спора, доколкото този договор регулира
вътрешните отношения между тези страни. Този договор не покрива типичната
хипотеза на договор за паричен заем чрез предоставяне на заетата сума за
ползване от заемателя. Волята на страните обаче е ясна – втората ответница
поема ангажимента чрез свои парични средства да погаси задълженията на
„Лессервиз“ към НАП по изпълнително дело 25100001837/2010 г. по описа на ТД на
НАП – Варна. Този ангажимент не е с
дарствени намерения, а срещу задължението на „Лессервиз“ да върне посочената в
договора сума в определен срок и срещу договорена лихва в размер на 3%
годишно.
В случая Е.Л.А. не претендира встъпване в правата
на удовлетворените кредитори на несъстоятелния длъжник в хипотезата на чл. 74
от ЗЗД, тъй като това тя не е претендирала, а именно - да бъде удовлетворена чрез вписване в Списъка
на приетите вземания в поредността на чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ, съгласно
която публичноправните вземания на
държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни
вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на производство
по несъстоятелност, се изплащат преди другите вземания, визирани в т. 8, която
е приложена към вземането на ответницата.
В случая е безспорно, че Е.Л.А. е погасила публичноправните
задължения на несъстоятелния длъжник към държавата със свои средства в
изпълнение на споразумение между нея и длъжника, че последният ще й върне
процесната сума впоследствие. Същата се явява кредитор на несъстоятелния
длъжник, поради което предявеният иск е изцяло неоснователен и следва да се
отхвърли като такъв със съответните последици.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 649, ал.
7 от ТЗ държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което
е предявен установителният иск. При предявяване на иска не се внася
предварително държавна такса. Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка
на ищеца. Искът е предявен за сума в размер 35000 лв. /една четвърт е 8750 лева/, поради което
дължимата държавна такса е в размер на 350 лева.
Първият ответник има право на разноски в настоящото
производство. Претендирал е за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер
на 1896 лева, което е минималното предвиденото в Наредба № 1/2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с вкл. ДДС. Представен е и
договор за заплатено възнаграждение в този размер.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ЛЕС ГРУП” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Цветан
Иванов Цонев, ЕГН **********, срещу „ЛЕССЕРВИЗ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Южна промишлена
зона №135, в несъстоятелност, с управител Георги Григоров Гогов, и
представлявано от управителя си Иван Йорданов Костов и Е.Л.А., ЕГН ********** *** –А,
иск да бъде признато за установено,
че Е.Л.А., ЕГН ********** *** няма вземане от „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, Южна промишлена зона №135, в
несъстоятелност, с управител Георги Григоров Гогов в размер на 35000 /тридесет и пет хиляди/ лева, включено в
Списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Лессервиз“ ЕООД по
т. дело № 88/2016 година по описа на ТОС, предявени в срока по чл. 685, ал. 1
от ТЗ, обявен на 18.04.2017 година в Търговския регистър и одобрен с
определение на съда по несъстоятелността на 02.10.2017 година , на основание чл.
694, ал. 3, т. 1 от ТЗ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЛЕС ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от Цветан Иванов Цонев, ЕГН **********, да
заплати по сметка на Окръжен съд-Търговище в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса в размер на 350 /триста
и петдесет/ лева, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ.
ОСЪЖДА, „ЛЕС ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Цветан Иванов Цонев, ЕГН **********,
да заплати на „ЛЕССЕРВИЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, Южна промишлена зона №135, в несъстоятелност, с управител
Георги Григоров Гогов, сумата от 1896
/ хиляда осемстотин деветдесет и шест/ лева с ДДС, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участие на синдика на
несъстоятелното дружество. Решението има има установително действие в
отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност
на основание чл. 694, ал. 8 от ТЗ.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: