МОТИВИ
към Присъда № 95 от 19.12.2019 г., постановено по НОХД № 651/2019 г. по описа
на Районен съд - Дупница
Районна
прокуратура – Дупница е повдигнала обвинение на М.А.Щ. роден на *** г. в гр. Дупница, живущ
***, българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен,
неосъждан, с ЕГН ********** за това,
че на 15.09.2018г., около 17:00 ч., в гр. Дупница, обл. Кюстендил, ул. „Баба
Тонка“ пред дом № 2, не е изпълнил Заповед за защита от домашно насилие от
10.11.2016г., влязла в сила на същата дата, постановена по гр.д. №876/2016г. по
описа на ДнРС (нарушил е задължението си съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.В.К.), като е извършил
акт на физическо насилие спрямо Д.В.К. с ЕГН ********** (ритнал я е с крак по
дясното бедро и я е блъснал на земята) – престъпление
по чл. 296, ал. 1 от НК.
Представителят
на Дупнишка районна прокуратура е поддържал обвинението като счита, че същото е
доказано от обективна и субективна страна. Предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание ,,лишаване от свобода“ за срок от една година, което на
основание чл. 66 от НК да бъде отложено за срок от 3 години или наказание
,,глоба“ в размер на 2500 лв.
Подсъдимият
не се признава за виновен. Дава обяснения по обвинението като оспорва същото.
Твърди, че на инкриминираната дата е упражнено физическо насилие спрямо него от
трети лица, които били извикани от сестрата на пострадалата Д.К.. Същите му
нанесли побой, в резултат на който му били причинени телесни увреждания, за
които му било издадено медицинско свидетелство след болничен престой. В
последната си дума предоставя на съда преценката за вида на наказанието, което
да му бъде наложено - ,,глоба“ или
,,пробация“.
Защитникът на подсъдимия адв. Н. Г. Н.
изразява становище по обвинението, като при определяне на наказанието съдът
следва да вземе предвид обстоятелството, че подсъдимият заплаща издръжка в
размер на по 150 лв. за всяко от двете си деца. При формиране на извод от съда,
че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, предлага на Щ. да бъде наложено наказание ,,Пробация“ или ,,глоба“ в
минимален размер.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
ПО
ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
С решение
по в.гр.д. № 437/2016 г. по описа на КОС е било уважено искането на
свидетелката Д.К. *** да й бъде издадена заповед за защита от домашно насилие
по реда на чл. 12 и сл. от ЗЗДН по отношение на подсъдимия М.Щ.. На 10.11.2016 г. по гр.д. № 876/2016 г. РС –
Дупница издал Заповед за защита от домашно насилие, по силата на която Щ. бил
задължен на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо свидетелката К.. На 15.09.2018 г. около 10.00 ч.
подсъдимият се отправил с управляваното от него такси към дома на св. Д.К.,***,
за да вземе двете си деца в изпълнение на определения със съдебно решение режим
на лични контакти с двете си деца. Същият не успял да вземе децата, тъй като
по-голямото дете при излизането си от къщата паднало и си наранило коляното и
ръката. Св. Д.К. прибрала вътре децата, за да му промие раните на по-голямото
дете. През това време подсъдимият влязъл в двора на къщата, което учудило св. К.,
тъй като била сигурна, че преди това заключила вратата. По-голямата дъщеря Анастасия не искала да
излиза тъй като имала болки от падането, поради което майката излязла и казала
на подсъдимия да излезе навън, а тя ще успокои децата, за да може той да ги
вземе. След около 15 минути отново попитала децата дали ще отидат при баща си,
но те не искали да ходят никъде. Същият ден, около 16.15 ч. св. К. заедно с
двете си деца и сестра си – св. Г.К. отишла на пазар в кв. ,,Горна махала“ като
след пазара се отправили към дома си. Вървейки по улицата, на св. К. й
направило впечатление, че покрай тях в посока къщата й ги задминава таксиметров
автомобил, управляван от подс. Щ.. Пристигайки пред дома си св. К. видяла
подсъдимия да слиза от автомобила и да се насочва към нея и децата, които
виждайки баща си го подминали и застанали пред входната врата на дома си, която
била заключена. Свидетелката К. подминала Щ. и се насочила към входната врата,
за да я отключи, за да могат да се приберат в къщата. Свидетелката предупредила
подсъдимия повече да не отключва входната врата и в този момент Щ. й нанесъл
удар с крак в областта на дясното бедро, след което я блъснал с ръце, в резултат на което тя
паднала на земята. Виждайки случващото се децата започнали да пищят, а св. Г.К.
се обадила на тел. 112, след което прибрала децата и багажа вътре в къщата. Щ.
започнал да тича нагоре по улицата, викайки за помощ, че го пребиват. Свидетелката
Д.К. се изправила от земята и се опитала да спре подсъдимия, който се върнал
обратно като искал да се качи в таксито и да избяга. За да отмести свидетелката
К., която стояла до предна лява врата на автомобила, подсъдимият я хванал за
ръката и започнал да я дърпа, за да я отмести. В същия момент към тях се
приближавал св. С.Б., който като видял агресивните действия на Щ. се притекъл
на помощ на св. Кръстев, като успял да я отскубне от ръцете на подсъдимия като
му нанесъл удар с юмрук по лицето. След това се появил съседа А.И., който
разтървал св. С.Б. и подсъдимия. Междувременно пред дома на св. К. пристигнали
полицейски служители, които поканили всички участници в РУ Дупница за
изясняване на случая. След като приключили в полицейското управление, св. Д.К.
отишла в спешния център в гр. Дупница, където била прегледана и й било издадено
медицинско свидетелство за получените наранявания.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Горната фактическа обстановка, съда
прие за безспорно установена от събраните в хода на делото гласни и писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свидетелите Д.К.,
А.И., С.Б., Г.К., М.А., А.М. и Ц.З.. Същите са логични, последователни,
кореспондират с другите събрани по делото доказателства и взаимно се допълват.
Допринасят за изясняването на фактическата обстановка по делото, досежно
събитията установяващи извършването на деянието. Изясняват всички отделни
елементи на деянието - времето на неговото осъществяване, мястото, начина по
който е извършено и неговото авторство. Дадени са под страх от наказателна
отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост. Съдът дава вяра на
показанията на св. Д.К. и в частта им досежно упражненото спрямо нея физическо
насилие от подсъдимия. Показанията на свидетелката в тази им част се
потвърждават пряко от показанията на свидетелите очевидци – Г.К., А.И., С.Б., Г.К.,
както и косвено - от вида и характера на нанесените й наранявания – контузия на
горни и долни крайници двустранно, травматични охлузвания на двете предмишници
и двете колена. Съдът кредитира и показанията на полицейските служители -
свидетелите М. и А., които са се отзовали на мястото на инцидента след подаден
сигнал. Същите са установили на място участниците в скандала, които били
отведени в РУ гр. Дупница за снемане на обяснения.
Отчасти, доколкото са в корелация с
останалите кредитирани от съда доказателства, съдът цени и обясненията на
подсъдимия, но единствено в частта им касаеща датата и мястото на което е
възникнал конфликта между него и св. Д.К.. В останалата им част, в която
изгражда защитната си теза, че не е упражнявал физическо насилие спрямо Д.К.,
съдът не приема за достоверни, тъй като бяха изцяло опровергани от показанията
на свидетелите очевидци, чиито показания съдът изцяло кредитира като обективни
и безпротиворечиви. Обясненията на подсъдимия се опровергават по категоричен
начин от всички останали доказателства по делото приети от съда. При формиране
на вътрешното си убеждение, съдът взе предвид и приобщените по надлежния
процесуален ред писмени доказателства: заповед за незабавна защита от
21.06.2016 г. по гр.д. № 876/2016 г. на ДнРС,
протокол по гр.д. № 1457/2016 г. по описа на ДнРС, решение № 235 от
18.10.2016 г. по в.гр.д. № 437/2016 г. по описа на КОС, медицинско свидетелство
от 17.09.2018 г., изд. от д-р Никулчин, протокол за предупреждение от
15.09.2018 г., справка за съдимост на М.Щ., справка характеристика на
подсъдимия, заповед за защита от 10.11.2016 г. по гр.д. № 876/2016 г. по описа
на ДнРС, съобщение до М.Щ. с разписка за връчване на същата заповед на
29.11.2016 г.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
При така установената фактическа
обстановка, която се доказа безпротиворечиво от събраните по делото гласни и
писмени доказателства съдът намери, че на 15.09.2018г., около 17:00 ч., в гр.
Дупница, обл. Кюстендил, ул. „Баба Тонка“ пред дом № 2, подсъдимият М. Щ. не е изпълнил Заповед за защита от домашно
насилие от 10.11.2016г., влязла в сила на същата дата, постановена по гр.д.
№876/2016г. по описа на ДнРС (нарушил е задължението си съгласно чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.В.К.),
като е извършил акт на физическо насилие спрямо Д.В.К. (ритнал я е с крак по
дясното бедро и я е блъснал на земята).
От обективна страна подсъдимият е
осъществил всички признаци на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК – не е
изпълнил заповед за защита от домашно насилие като е нарушил задължението си
съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, а именно да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Д.К., като на 15.09.202018 г. в гр. Дупница е извършил
акт на физическо насилие спрямо нея – ритнал я е с крак по дясното бедро и я е
блъснал на земята. С посочените по-горе действия подсъдимият е
упражнял спрямо Д.К. домашно насилие, изразяващо се във физическо насилие спрямо
нея. Съгласно
чл.2, ал. 1 от Закона за защита от домашно насилие домашно насилие е всеки акт
на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство.
От
обективна страна, непосредствен обект на престъпно посегателство са
обществените отношения, регулирани чрез съдебните актове на съда във връзка с
приложението на ЗЗДН за защита на лицата поискали санкцията на съда от домашно
насилие. Подсъдимият е осъществил престъпното деяние чрез физически действия,
като на инкриминираната дата е извършил
акт на физическо насилие спрямо Д.К. – ритнал я е с крак по дясното бедро и я е
блъснал на земята. заповедта за защита се явява напълно годен за
изпълнение акт, който подсъдимият не е изпълнил, след като е знаел за
съществуването му и за предписаните в него мерки за защита.
От
субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл, като форма на вината. Подсъдимият
е съзнавал, че има издадена заповед за защита и въпреки това не я изпълнил и не
съобразил поведението си спрямо посоченото в заповедта лице – Д.В.К..
Причините
за извършване на деянието са незачитане на човешкото достойнство, ниско
правосъзнание и пренебрежително отношение към установения правов ред.
ПО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Имайки
предвид изложеното, съдът призна подсъдимия за виновен за извършеното деяние по
чл. 296, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал.
1, т. 4 от НК му наложи наказание ,,глоба“ в размер на 500 лв. В особената част
на НК за престъплението по чл. 296, ал. 1 НК са предвидени алтернативно
следните наказания – лишаване от свобода до три години или глоба до 5 000
лв. От приложената справка за съдимост е видно, че спрямо подсъдимия е прилаган
института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание ,,глоба“ в размер на 1000 лв. за извършено деяние по
чл. 296, ал. 1 от НК, поради което не са налице предпоставките за приложение на
чл. 78а от НК. Съдът намира, че спрямо подсъдимия не следва да се налага
наказание ,,лишаване от свобода“ тъй като такова наказание би било прекалено
тежка санкция спрямо извършителя.
Ето защо
съдът прие, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание ,,глоба“, която
съдът определи в размер на 500 лева, предвид тежестта на нарушението, данните за
личността му, като съобрази и разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от НК –
ежемесечното задължение за издръжка към двете му деца в размер на по 120 лв. за
всяко от тях, както и имотното му състояние – сезонна работа и невисок и
непостоянен трудов доход. Съдът не определя по-голям размер глоба считайки, че определеният
е съобразен с тежестта на извършеното от дееца деяние, освен това липсват данни
по делото, които да обосновават налагането на по-голям размер глоба.
Съдът счете, че така определеното
наказание отговаря по тежест на извършеното престъпление и личността на неговия
автор и ще мотивира подсъдимия да спазва законите на страната, като ще
въздейства предупредително върху него и останалите членове на обществото,
склонни към извършване на подобни престъпления.
По
горните съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: