РЕШЕНИЕ
№ 320
гр. гр. Хасково, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640101869 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правни основания чл.498 ал.3, вр. чл.432,
вр. чл.493 ал.1 т.1 и 5, вр. чл.477 ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл.497, вр. чл.409
от КЗ; от АН. ИВ. М. с ЕГН ********** от **********; против „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, р-н „Изгрев", ж.к. „Дианабад", бул. „Д-р Г.М.Димитров" №
1, представлявано от Живко Стойков Колев и Бисер Георгиев Иванов.
Ищцата твърди, че на 03.12.2020 г. в гр. Хасково, на кръстовището на **********,
водачът И. А. К. на лек автомобил /л.а./ марка и модел „**********", с рег. № **********,
нарушила правилата за движение, движейки се по бул. „Васил Левски", като извършила
маневра завой на ляво по бул. „Съединение", в посока ЖП-гарата, без да пропусне
насрещно движещия се по бул. „Васил Левски" л.а. марка и модел „**********", с рег. №
**********, управляван от М. Г. М., в резултат на което го ударила и реализирала ПТП. При
злополуката пострадала ищцата, която била пътник във втория посочен л.а. За
произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 107/2020
г. и образувано било досъдебно производство прокурорска преписка № 632/2021г. на РП-
Хасково. След инцидента, на 07.12.2020 г., ищцата била прегледана от лекар специалист -
ортопед- травматолог, поради оплаквания за силни болки в двете коленни стави, затруднени
и ограничени движения, оток и други. Назначени й били и проведени изследвания.
Установено било, че при произшествието тя е получила: болки, оток, ограничени и
болезнени движения на двете коленни стави, дължащи се на контузии на коленете.
1
Поставена й била диагноза по МКБ - Контузия на коляното и предписана й била лекарствена
терапия, която да провежда в домашни условия. В тази връзка ищцата заплатила сума в
размер на 39,23 лева за закупуване на медикаменти по фактура № **********/07.12.2020 г.
Пътният инцидент причинил на ищцата внезапно и неочаквано увреждане на здравето и
множество болки и страдания, поради които с големи усилия се справяла в ежедневието си.
Силно ограничила социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията,
които изпитвала от травмите на двете коленни стави. Значително била ограничена
подвижността й и не можела пълноценно да се грижи за домакинските задължения, което я
карало да се чувства потисната и допълнително я натоварвало емоционално. При
продължително стоене в изправено положение изпитвала силни болки, измаляване и
напрежение в коленете. Оплаквала се от болезненост в коленете при разтягане и сгъване на
краката. При малко повече физическа активност се оплаквала от нестабилност. Изпитвала
трудности при изкачване на стълби. Оплаквала се от изтръпване и бодежи в областите на
травмите. Страдала от оток в коленните стави. Нуждаела се от помощта на своите близки и
не можел да спи спокойно, поради болките които изпитвала в областта на коленете при
движение. Постоянните болки й се отразявали зле емоционално, като това я е направило
затворена, тревожна и унесена. Тя все още изпитвала силна болезненост в областта на
травмите и сериозно било затруднено ежедневието й. Изживеният стрес от произшествието
рефлектирало върху общото емоционално състояние на ищцата и повлиял отрицателно
върху психиката й - станала раздразнителна, с честа смяна на настроенията, изпитвала чести
приливи на чувство на безпокойство и притеснение, поради нестабилността в походката,
породена от травмите на двете коленни стави. Изпитвала неувереност и страх да пътува в
МПС, защото се притеснявала, че всичко може да се повтори. Разстройвала се всеки път,
спомняйки си за случилото й се при описаното ПТП. Страдала още от затруднена
концентрация, разсеяност и липса на апетит. Към настоящия момент страданията й
продължавали, като възстановяването й все още не било приключило. Към момента на
процесното ПТП, виновният водач на другия л.а. имал валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена с ответника по полица № BG/30/
120002723964, валидна от 26.09.2020 г. до 25.09.2021 г. Приложение намирали чл.380 и
чл.429 ал.1 т.1 от КЗ, предвид на което ищцата отправила претенция към ответника с вх. №
300/ 22.01.2021 г. Макар да изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не определил
и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което
пораждало правния интерес, на основание чл.432 ал. 1 от КЗ, от предявяването на
настоящата претенция по исков ред. С оглед чл.429 ал.3 от КЗ, от 22.01.2021 г. върху
претендираната сума следвало да бъде начислена и законна лихва до окончателното й
изплащане.
Предвид изложеното, ищцата иска, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника, да й заплати сумите, както следва:
5 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди- болки и страдания,
причинени в резултат на ПТП от 03.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
2
уведомяване на застрахователя 22.01.2021 г. до окончателното изплащане; и
39,23 лева обезщетение за претърпените имуществени вреди,причинени в резултат на
същото ПТП, представляващи разходи за закупуване на медикаменти, ведно със законната
лихва от същата дата до окончателното изплащане.
Ответникът счита предявеният иск за процесуално допустим, но неоснователен и
недоказан. В условия на евентуалност, се иска намаляването на размера на присъденото
обезщетение, т.к. претендираното било прекомерно и не отговаряло на критерия за
справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Ответникът възразява, че К. не носела
изключителна вина за вредите, настъпили вследствие на ПТП, като възразява за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която нарушила
императивните норми на ЗДвП и ППЗДвП, което се намирало в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с настъпилите и твърдени неимуществени и имуществени
вреди. Това следвало да се отчете при определяне размера на обезщетението. Ответникът
възразява още, че описаните увреждания в исковата молба не били в причинно- следствена
връзка с настъпилото ПТП, като ги оспорва по вид, продължителност и характер. Признава
за безспорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, между ответника по сочената от
ищцата полица. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП,
който не можел да се установи от представения констативен протокол за ПТП. Липсвало
противоправно поведение и не била възникнала отговорността му за заплащане на
застрахователно обезщетение. Фактическите твърдения на ищцата били несъответстващи на
действително положение при реализиране на процесното ПТП. Шофьорът на л.а., в който
пострадалата е пътувала, се движил с превишена скорост, в нарушение на чл.21 от ЗДвП.
Налице били обстоятелства, които изключвали вината на водача, управлявал застрахования
при ответника л.а., респ. налице било случайно деяние по чл.15 от НК, т.к. К. не била
длъжна да предположи, че водачът на другия л.а. ще се движи с превишена скорост. Този
водач нарушил и нормата на чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП, като не съобразил скоростта си на
движение с интензитета на движение и пътните условия. В пряка причинно-следствена
връзка с настъпилите увреждания за ищцата било личното й пътно поведение, като е
съпричинила в изключителна степен вредоносния резултат, неизползвайки обезопасителен
колан, в нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Ответникът оспорва медико-биологичния
характер на всички описани в исковата молба увреждания, като настъпили в резултат на
ПТП, в т.ч. за тежестта на уврежданията и тяхното посттравматично възстановяване.
Възразява, че описаните тип болки и страдания ищцата имала от предхождащи инцидента
събития и травми, а след ПТП била в добро физическо състояние, като имала само
повърхностни рани. За това говорело и посещението на лекар чак четири дни след
инцидента. Тя не предприела адекватно лечение, като не е посещавала прегледи и не
провела необходимата рехабилитация, което допринесло за бавния възстановителен процес.
Ответникът оспорва ищцовите твърдения, че ищцата е получила разстройство на психиката,
вследствие на ПТП, изразяващо се в чувство на безпокойство и притеснение, т.к. не се
3
представяли доказателства за предприети от нея мерки за стабилизиране на състоянието й, в
т.ч. прегледи, терапия и медикаменти. Най-сетне, оспорва и акцесорния иск, по аргумент за
неоснователност на главния иск, както и оспорва претендирания му начален момент.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл.12 ГПК,
намира от фактическа следното:
От приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица се
установява, че на 03.12.2020г. около 18.00 ч. се е състояло ПТП в гр.Хасково, на
кръстовището на бул.“Васил Левски“ и бул.“Съединение“, между л.а. „**********“ с рег. №
**********, собственост на Д. А. Н., с водач ИВ. АТ. К. и л.а. „**********“ с рег. №
**********, собственост на АН. ИВ. М., с водач М. Г. М., от което са пострадали две лица –
водачът на л.а. „**********“ М. М.в и ищцата АН. ИВ. М.. В графа: „обстоятелства и
причини за ПТП“ е отбелязано, че водачът на л.а. „**********“ с рег. № **********, в
гр.Хасково, на кръстовището на бул.“Васил Левски“ и бул.“Съединение“ е извършил
маневра завой наляво по бул.“Съединение“ в посока ЖП гара без да пропусне насрещно
движещият се л.а. „**********“ с рег. № **********.
Не е спорно между страните, а и от представената от ответника застрахователна
полица № BG/30/120002723964 от 25.09.2020г. се установява, че към датата на процесното
ПТП лек автомобил „**********“ с рег. № ********** е бил застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
По делото са представени и заверени копия на Амбулаторен лист № 2605/07.12.2020г.
за преглед на ищцата, издаден от Д-р М. П., в който са описани: основана диагноза:
контузия на коляното; анамнеза – болна, която при ПТП на 03.12.2020г. е получила болки в
двете коленни стави; обективно състояние: болка, оток, ограничени и болезнени движения в
двете коленни стави; терапия: Bongen AMP; Seraza Gel и Seraza TB.
Като писмени доказателства са приложени и медицинска рецепта за изписани
лекарства от Д-р П., както и Фактура № **********/07.12.2020г. за сума в размер на 39,23
лева, издадена от „ЛПВ" ЕООД гр. Хасково, ведно с фискален бон № 0043492/07.12.2020г.
за сумата от 39,23 лева, издаден от „ЛПВ" ЕООД гр. Хасково, за закупени медицински
изделия – семакс/сераза, кетонал интензив и ендотелон.
Според резултати от образно изследване на ищцата от 07.12.2020г. от ДКЦ „Свети
Георги" ЕООД, рентгенографията на двете коленни стави в две проекции не показва
рентгенологически видими травматични изменения.
Видно от Писмо с изх. № 11-00- 40/11.01.2022г. от РЗОК – Хасково, в периода
01.01.2018г. – 17.11.2021 г. спрямо ищцата не са извършвани извънболнични (първични и
специализирани) прегледи, не е оказвана медико-диагностична дейност, не са отпускани и
заплащани лекарствени продукти от НЗОК, не е оказвана болнична помощ в лечебни
заведения за болнична помощ, които да са били отчетени и заплатени от НЗОК или РЗОК в
системата на задължителното здравно осигуряване.
4
На 22.01.2021 г. с вх. № 300/22.01.2021г. към ответното дружество е подадена от
ищцата молба за предявяване на претенция за изплащане на обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в размер на 7000 лева за
претърпени неимуществени вреди и 39,23 лева – за претърпени имуществени вреди –
разходи за медикаменти.
От образуваното по случая досъдебно производство № 123/2021 г. по описа на РУ
Хасково при ОД МВР Хасково, е представен Протокол № 15 от 04.03.2021 г. за извършена
видеотехническа експертиза, ведно с постановление за назначаването й.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. Г. М., Д.
И. Л. и ИВ. АТ. К., относно настъпването на ПТП и претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. Г. М., съпруг на ищцата и водач
на л.а. „**********“ с рег. № **********, пострадал при същото пътнотранспортно
произшествие се установява, че съпругата му в деня на произшествието е била пасажер в
лекия автомобил като е стояла на предна дясна седалка. Движели са се в посока кв. „Орфей"
гр.Хасково като на кръстовището пред него е имало камион, идващ от бул.“Васил Левски“ в
посока КАТ, срещуположно на неговото местоположение, а светофарната уредба е с била
включена със зелена светлина и за двамата. Преустановил е движението си и е изчакал да
мине камиона като бавно, с около 15 км/час навлизал в кръстовището. В следващия момент
бил ударен от л.а. „**********“ с рег. № **********, движещ се след камиона като ударът
бил от лявата страна на автомобила. Ударът настъпил изцяло в пътната лента на л.а.
„**********“ с рег. № **********, при ляв завой от страна на л.а. „**********“ с рег. №
**********, но след това автомобилът се изместил. Двамата с ищцата имали поставени
предпазни колани като и двата аербега се отворили при удара - на волана и на жабката.
Свидетелят посочва още, че извадил съпругата си от прозореца на нейната дясна предна
врата. Веднага споделила за болки в краката, като с помощта на роднина посетили Спешна
помощ в рамките на 15 минути след инцидента, където направили снимки, вкл. и във връзка
с нараняванията на ищцата. В Спешното отделение по отношение на ищцата било
констатирано, че има отоци на двете капачки на краката и че краката й към глезените
надолу по предната кост са сини и надути, отекли. Лекарите установили, че няма счупвания.
По отношение на състоянието на съпругата си твърди, че движението на съпругата му след
това било затруднено около 1 месец като му се налагало да и помага при извършване на
елементарни дейности и в домакинството в рамките на около 20 дни като не можела да се
придвижва самостоятелно в рамките на този период. Прилагала изписаното и от ортопеда
лечение, но не използвала помощни средства. И понастоящем изпитвала болки в краката. В
следствие на ПТП-то, изпитвала страх да шофира особено когато се движи на мястото на
произшествието. Имало промяна и в походката и като накуцвала с левия си крак. Не
можели да се разхождат, тъй като движението я натоварвало. На левия крак на ищцата, на
мястото на раната, след катастрофата имала белег от 3 см. Консултации с психолог или
психиатър, както и рехабилитация не са правили по финансови съображения.
5
Свид. Д. И. Л. (приятелка на ищцата) сочи, че последната след катастрофата и се
оплакала от болки в коленете като имала отоци, както и синини, вкл. и рана на левия крак.
Лекувала се у дома като първоначално била на легло. По-силни болки изпитвала около 2-3
месеца след това като и сега имало промяна в походката, болки, когато стои повече време
права. След инцидента била по-нервна, напрегната, страхувала се да пътува с кола, 2 месеца
съпругът и я придружавал и до тоалетна. След катастрофата навън заедно с ищцата почти не
излизали. Първото им излизане заедно навън било 2-3 месеца след ПТП като ищцата се
придвижвала с леко придържане. На левия си крак имала белег от раната и все още имало
лек оток.
Съдът, съобразявайки възможната заинтересованост на свидетелите М. и Л.,
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, кредитира показанията им като достоверни,
логични, последователни и допълващи се, тъй като кореспондират на останалите събрани по
делото писмени и гласни доказателства и най-вече на експертните заключения и по трите
назначени по делото експертизи.
Свид. ИВ. АТ. К. (водач на л.а. „**********“ с рег. № **********), разпитана по
инициатива на ответника твърди, че на 03.12.2020г., около 18:00 часа, шофирала посочения
лек автомобил по бул. „Васил Левски" гр.Хасково, в посока бул. „Съединение" към
търговската зона. При ляв завой, се намирала в кръстовището на зелен сигнал, станал
сблъсък и не успяла да спре достатъчно бързо. Спомня си, че се е движела зад голям камион
с ремарке. Л.а. „**********“ с рег. № ********** идвала също от бул. „Васил Левски" от
противоположната посока откъм „ПИМ", спазвайки необходимата дистанция. Описва
детайлно механизма на ПТП като разказва, че не е преустановила напълно движението си
след камиона и в момента, когато той е извършил предприетата маневра „завой наляво“, тя е
нямала време да реагира и е последвал челен удар с л.а. „**********“ с рег. № **********,
въпреки задействането от нейна страна на спирачната система. Преди настъпване на ПТП-
то навлезнала в кръстовището, за да предприеме ляв завой, а след него се обърнала на 180
градуса. Преди да навлезне в кръстовището, се движела в лявата пътна лента и подала
светлинен сигнал. Изтегляла се напред и наляво с минимална скорост – около 15, 20 км/час.
Самият удар настъпил в центъра на кръстовището.
И тези показания съдът кредитира изцяло, тъй като същите са логични и
последователни и изцяло съответстват на останалия събран по делото доказателствен
материал.
За изясняване на делото от фактическа страна и по искане на страните съдът назначи
и изслуша съдебномедицинска, автотехническа и психиатрична експертизи, чиито
заключения приема като компетентно и обективно дадени, а и същите не са оспорени от
страните.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, се установява, че при
процесното ПТП вероятният му механизъм е следният: В гр.Хасково, на 03.12.2020г., към
17:58ч., л.а. „**********", рег.№ ********** се е движил след товарен фургон, като двата
автомобила при зелен сигнал на светофара са навлезли от лявата лента за движение на
6
северозападното платно от бул."Васил Левски", предприемайки заявения с
местоположението си и сигналните светлини, ляв за тях завой през кръстовището с
бул."Съединение". Фургонът е пропуснал лек автомобил движещ се в насрещната лента и
осъществил завоя. В моментът когато л.а. „**********" е предстояло да пресече насрещната
лента за движение, л.а. „**********", с рег.№ **********, движещ се по нея, е достигнал
около 20 м на север, към средата на кръстовището по същата лента. По сух път, при
намалена видимост, двата автомобила са се движили със скорост под 30 км/ч , но когато са
достигнали близо до конфликтната точка на пресичане траекторията им на движение,
автомобилът „**********" е възприел опасността поради неспиращия движението си
завиващ автомобил и вероятно е задействал спирачната система, но разстоянието между
автомобилите е било 4-5 м., което се изминава за 0,5 секунда при скорост 30 км/ч т.е. е бил в
опасната зона на спиране (14м) и е последвал удар с навлизащия в пътната му лента
„**********". След удара автомобилът „**********" е намалил допълнително скоростта си
и е бил изместен на дясно в пътната си лента, запазил посоката си на движение, като спрял
3 метра по-на север (в продължението на най-лявата лента от североизточното платно на
бул."Съединение"). В следствие удара, „**********" е изпаднал в ротация, завъртял се е
около вертикалната си ос, при което вероятно със задействие на спирачката спрял
движението си, установен успоредно на л.а. „**********", една дължина пред него
(напречно на средната лента от североизточното платно на бул."Съединение").
Според вещото лице, водачът на л.а.“**********", с рег.№ ********** е могъл да
предотврати настъпването на ПТП, при управление с повишено внимание и спазване
разпоредбата на чл. 37, ал.1 от Закона за движение по пътищата: „При завиване на ляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.", а от техническа гледна точка,
причина за настъпилото ПТП е навлизане на лекия автомобил „**********", рег.№
**********, в условията на ляв за него завой, в лентата на насрещно движещия се
автомобил „**********" , с рег.№ **********, при разстояние между автомобилите по-късо
от опасната им зона за спиране, която е била около 14м.
Изследвани са и скоростите на движение на двата автомобила преди и по време на
настъпване на произшествието, като без да са анализирани деформациите по автомобилите,
заключението е, че са се движили с под 30 км/час.
Категорично вещото лице посочва, че ищцата е била отпред до водача, с поставен
триточков инерционен колан за задържане на пътника, возещ се на предна дясна седалка.
Разяснява, че при правилно поставен предпазен колан движението на тялото й се е
ограничило, като коланът се е притегнал от пирообтегачът, но крайниците и главата й не са
задържани от колана и са могли да извършват свободни движения. Предпазният колан
намалява риска от травми до 2,5 пъти при фронтален, челен, удар. Този извод е потвърден и
в съдебно заседание, допълнително аргументирано и лекарят – ортопед, изготвил съдебно-
медицинската експертиза.
Съгласно заключението на СМЕ, изготвено след запознаване с медицинската
7
документация и другите материали по делото, вкл. и след извършен преглед на пострадалата
се установява, че в следствие на ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания: контузия на двете колена /без данни за фрактури и размествания на костите на
подбедрицата, капачките и ставите на колената/; рана на лява подбедрица; подкожен оток в
зоната на двете колена с медико-биологичен признак – временно разстройство на здравето,
без опасност за живота. В първите 3 седмици ищцата е била значително ограничена в
придвижването си и е било належащо активно подпомагане от близките й. Тежестта на
уврежданията е, че са леки без засягане трайно на органи и системи. Сядане, ставане,
придвижване и тоалет, навеждане и изправяне са основно засегнатите функции на ищцата.
Според вещото лице от посочения период на активни болки до третия месец оплакванията са
преодолими с медикаменти и движение. Проведено е лечение с Bongen amp. Seraza tb, Seraza
gel. Същите са изписани от ортопеда-травматолог и са ползвани в рамките на 3 седмици.
Препоръчано е покой, без физически натоварвания. Предложена е Физиотерапия, но не е
изпълнена. Към момента ищцата има оплакване от болезненост при сгъване на краката в
областта на залавните места на пателата /капачката на колената/към подбедрицата. Вещото
лице е установило, че все още е с неотзвучал оток, повече в левия крак. Налице е палпаторна
болезненост в областта на двете колена. По силно изразено в ляво. Рана зараснала пер
цикатрикс.Затруднено свиване на крайника.Без ограничение обема в ставният апарат. Без
хипотрофия на мускулатурата. Хипестезия по латералната повърхност на подбедрицата в
зоната около коляното и латерално. Рехлекси съхранени двустранно живи по силно изразени
в ляво. Болките са налични и в момента, но не така, че да ограничават самостоятелното й
придвижване. Влияе се от преумора и климат/студ и влажност/. Бързо придвижване е
невъзможно. Според вещото лице, докато не се включи мощният лечебен ефект на
Физиотерапията и балнеолечение съчетано с медикаментозното лечение няма да може да се
получи ефект на пълно възстановяване.
Причинно следствена връзка между преживяното ПТП и получените от ищцата
увреждания била налице и тя била проследена в полицейските, и медицински документи,
анамнезата и обективния статус на ищцата. Експертизата е категорична, че медикаментите,
закупени от ищцата са целево използвани за травматичните и увреждания и са посочени от
специалист ортопед. Описани са в документите с прегледа при него и датите на
закупуването им съответства в обсъжданото време след инцидента.
На въпроса на ответника, дали са налице следи, белези и наранявания по тялото на
ищцата, които са характерни и се получават от носене на обезопасителен колан по време на
пътнотранспортно произшествие, вещото лице посочва, че няма описание на следи, белези и
наранявания по тялото на ищцата описани в медицинските документи в делото. Няма и
представени от ищцата при осъществения преглед в НХАмб. в МЦ „Света Анна“ Стара
Загора. От момента на травмата до деня на прегледа са минали 419 дни. Травмите които
причинява поставения колан са леки и повърхностни и е ясно, че не биха били видени при
прегледа на вещото лице след толкова много време.
Според съдебно-психиатричната експертиза, вследствие на инцидента пациентката
8
реагира със стресова реакция, която впоследствие се развива в посттравматично стресово
разстройство. Възстановителният период е бил свързан с функционални нарушения, които
са предизвикали дистрес и емоционални страдания. Към момента на прегледа при ищцата е
налице повишено ниво на тревожност, което е субективно съобщено и обективно
установимо (модулация на гласа, напрегната поза, повишен старт-рефлекс (стои нащрек),
които са белези за диагностицираното разстройство. Характерно за това разстройство е
появата на белези и симптоми (незадължително до пълното им разгръщане) на по-късен
етап при ситуации, които напомнят или символизират случилото се. Към настоящия момент
са налични някои симптоми на описаното разстройство (тревожност, безсъние, кошмари).
Прогнозата, според вещото лице е благоприятна и с адекватно лечение състоянието се
очаква да бъде преодоляно. Няма данни ищцата да е провеждала до настоящия момент
лечение за справяне с психологичните травми в резултат на претърпяния пътно-транспортен
инцидент. Непровеждането на лечение има негативен ефект върху развитието на състояние
го. В такива случаи обичайно протичането му е удължено.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Нормата на чл.432 ал. 1 от КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо
когото застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение (чл.498 ал.3 от КЗ). Наред с това следва да са налице и
предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.
В тази връзка съдът намира предявеният иск за допустим. Съгласно разпоредбата на
чл. 380, ал. 1 от КЗ вр. чл. 412 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Отправянето на извънсъдебна застрахователна претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ е специална
предпоставка за допустимост на иска срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от
писмените доказателства ищцата е отправила до ответното застрахователно дружество
извънсъдебна претенция за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от
соченото ПТП. След като е спазено изискването на горецитираната разпоредба от КЗ,
исковата претенция, предявена по съдебен ред за обезщетение за неимуществени вреди се
явява допустима.
Разгледан по същество, искът за обезщетение на неимуществени вреди е частично
основателен, а този за имуществени вреди – изцяло основателен, като съображенията за това
са следните:
9
За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" при ответника – застраховател относно автомобила, управляван от
делинквента, че са се осъществили елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане – описаното в исковата молба противоправно и виновно поведение на водача на
лекия автомобил, от което са настъпили твърдените неимуществени вреди и причинна
връзка между тях, като вината му се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2
ЗЗД, както и отправена от него към застрахователя писмена претенция.
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че към
датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника и собственика на лек автомобил „**********“ с
рег. № **********, който е покривал отговорността на застрахованото лице за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването
и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят
съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата, като тук следва да се отбележи, че застрахован се явява и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание – чл. 477, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
На следващо място, от анализа на събраните писмени доказателства, както и от
приетите заключения на съдебно-автотехническата и съдебно-медицинската и отчасти от
съдебно-психиатричнатата експертизи се установяват по категоричен начин елементите от
фактическия състав на деликта.
Тук следва да се посочи, във връзка и с ответните оспорвания, че представеният
констативен протокол за ПТП по своята правна природа представляват официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК – съставен е от компетентно
длъжностно лице, в кръга на службата му, по установената форма и ред. С оглед на
изложеното, същият се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за
обективираните в него обстоятелства. Дори да се приеме, че няма такава сила за самия
механизъм на произшествието, тъй като ПТП не е било реализирано в присъствието на
съставителя му, следва да се има предвид, че при съпоставката на протокола с приетите
експертни заключения, се стига до същия еднозначен извод за причините за настъпването на
ПТП, телесните увреждания на ищцата и наличието на причинно-следствена връзка между
тях. В тази връзка следва да се приемат за неоснователни възраженията на ответника по този
въпрос, вкл. и относно наличие на съпричиняване на вредоносния резултат поради
нарушения на ЗДвП от страна на ищцата или водача на л.а. „**********", с рег.№
********** – свид. М. Г. М..
Според настоящия съдебен състав, поведението на водача на лек автомобил
„**********“ с рег. № ********** е и противоправно, тъй като е нарушил императивното
правило на чл. 37, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно – при завиване
на ляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства, като следва да се
10
приеме, че то е и виновно, доколкото не са ангажирани доказателства, оборващи
законоустановената презумпция - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, за вината му.
От своя страна, настъпването на претендираните неимуществени и имуществени
вреди за ищцата и причинно-следствената връзка между тях и деянието се установяват от
събраните писмени доказателства - Амбулаторен лист № 2605/07.12.2020г., Фактура №
**********/07.12.2020г. за сума в размер на 39,23 лева, издадена от „ЛПВ" ЕООД гр.
Хасково, ведно с фискален бон № 0043492/07.12.2020г. за сумата от 39,23 лева, издаден от
„ЛПВ" ЕООД гр. Хасково, както и от приетите заключения на съдебно-медицинската и на
съдебно-психатричната експертизи. Във връзка с имуществените вреди, СМЕ е категорична,
че медикаментите, закупени от ищцата са целево използвани за травматичните и увреждания
и са посочени от специалист ортопед.
Данни за наличието на увреждане на здравето на ищцата се съдържат не само в
писмените доказателства по делото, но и в депозираните експертно заключение и
свидетелски показания в тази насока. Установи се, че ищцата е получила следните
увреждания на здравето в следствие на настъпилото ПТП - контузия на двете колена; рана
на лява подбедрица; подкожен оток в зоната на двете колена с медико-биологичен признак –
временно разстройство на здравето, без опасност за живота. От свидетелските показания пък
се установи, че ищцата в първите 3 седмици след инцидента е била значително ограничена в
придвижването си и е било належащо активно подпомагане от близките й изпитвала болки в
кръста и ребрата в период от около 3 месеца, според съдебно-психиатричната експертиза
вследствие на инцидента пациентката реагира със стресова реакция, която впоследствие се
развива в посттравматично стресово разстройство.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че вредите по вид, интензитет и
продължителност са безспорно установени от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, подкрепени от експертното заключение по съдебно-медицинската и съдебно-
психиатричната експертизи. Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания от ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Съгласно ППВС №
4/23.12.1968г., понятието „справедливост“ е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелства, при които е станало, допълнителното
влошаване на здравето, причинените морални страдания и др. Съдът намира за
неоснователно направеното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване от
страна на ищцата, тъй като не била с поставен предпазен колан в нарушение на съответните
разпоредби на ЗДвП. От автотехническата и медицинската експертизи несъмнено се
установява, че ищцата е била с поставен предпазен такъв. Предвид възрастта на
пострадалата – 44 години, вида и характера на причиненото увреждане – контузия на двете
колена; подкожен оток в зоната на двете колена, продължителността и интезивността на
претърпените болки и страдания, както и с оглед социално-икономическите условия в
11
страната към релевантния момент, съдът приема, че за справедливото овъзмездяване на
неблагоприятното засягане на нейното здраве следва да и бъде престирана сума в размер на
2000 лева, като искът за неимуществени вреди в останалата му част до пълния предявен
размер от 5000лв., следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Накрая, следва да се отбележи още, че в настоящото производство са ангажирани
доказателства за заявена писмена застрахователна претенция от ищцата до ответника, като
последният не твърди, а и не се установява да й е платил застрахователно обезщетение.
Възраженията на ответника, в т.ч. за съпричиняване от страна на ищцата, както бе
отбелязно по-горе, за непредприемане на адекватно лечение, съответно непровеждане на
рехабилитация и наличие на предхождащи ПТП-то заболявания, не могат да бъдат
споделени, тъй като доказателства в тяхна подкрепа не се събраха, а напротив, същите бяха
опровергани от изисканата по инициатива на ответника справка от РЗОК – Хасково, според
която в периода 01.01.2018г. – 17.11.2021 г. спрямо ищцата не са извършвани
извънболнични (първични и специализирани) прегледи, не е оказвана медико-диагностична
дейност, не са отпускани и заплащани лекарствени продукти от НЗОК, не е оказвана
болнична помощ в лечебни заведения за болнична помощ, които да са били отчетени и
заплатени от НЗОК или РЗОК в системата на задължителното здравно осигуряване.
При това положение съдът счита, че в случая са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за реализиране на отговорността на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД
спрямо АН. ИВ. М..
Предвид гореизложените съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата сумата от 2 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди- болки и
страдания, причинени в резултат на ПТП от 03.12.2020 г. като този иск в останалата част до
пълния предявен размер от 5 000 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан, както и 39,23 лева обезщетение за претърпените имуществени вреди, причинени
в резултат на същото ПТП, представляващи разходи за закупуване на медикаменти.
Съдът счита, че тези суми следва да се присъдят ведно със законната лихва върху тях,
считано от датата на уведомяване на застрахователя 22.01.2021 г. до окончателното им
изплащане, като съображенията за това са следните: Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите
за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното
на застрахователна претенция. В случая, застрахователят е уведомен за застрахователното
събитие на 22.01.2021 г. с предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице,
поради което за периода от 22.01.2021 г. ответникът дължи законна лихва за забава върху
застрахователното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, на основание чл.
429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
С оглед изхода на делото, следва да бъде осъден ответника да заплати по сметка на
12
РС-Хасково държавна такса в размер на 130,00 лева, както и разноски за вещи лица в размер
на 182,10 лева. Същевременно ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника
направените от него разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции в размер
на 446,50 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Изгрев", ж.к.
„Дианабад", бул. „Д-р Г.М.Димитров" № 1, представлявано от Живко Стойков Колев и
Бисер Георгиев Иванов, да заплати на АН. ИВ. М. с ЕГН ********** от **********, сумата
от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 03.12.2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на уведомяване на застрахователя – 22.01.2021г. до
окончателното и изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 5000
лева, като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Изгрев", ж.к.
„Дианабад", бул. „Д-р Г.М.Димитров" № 1, представлявано от Живко Стойков Колев и
Бисер Георгиев Иванов, да заплати на АН. ИВ. М. с ЕГН ********** от **********, сумата
от 39,23 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи за
закупуване на медикаменти, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 03.12.2020 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на уведомяване на застрахователя –
22.01.2021г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Изгрев", ж.к.
„Дианабад", бул. „Д-р Г.М.Димитров" № 1, представлявано от Живко Стойков Колев и
Бисер Георгиев Иванов, да заплати по сметка на РС-Хасково държавна такса в размер на
130,00 лева, разноски за вещи лица в размер на 182,10 лева, както и държавна такса в размер
на 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, съобразно уважената част от
исковите претенции.
ОСЪЖДА АН. ИВ. М. с ЕГН ********** от **********, да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Изгрев", ж.к. „Дианабад", бул. „Д-р
Г.М.Димитров" № 1, представлявано от Живко Стойков Колев и Бисер Георгиев Иванов,
направените по делото разноски в размер общо на 446,50 лева, съобразно отхвърлената част
от исковите претенции.
Посочената от ищцата банкова сметка, по която да се преведе присъдената сума е:
IBAN: **********, при „Юробанк България“АД с титуляр АН. ИВ. М..
13
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд –
Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
14