О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 524
гр.Перник, 14.06.2019 г.
Пернишкият
окръжен съд – гражданска колегия, в закритото съдебно заседание на 14.06.2019 г. в състав:
Председател: Методи Величков
Членове:
Димитър Ковачев
Роман Николов
като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.ч.гр. дело N. 361 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба на Е.Л.Д. срещу Определение от 23.04.2019г. по
гр.д. 7294/2018г. на Пернишки районен съд, с което е отхвърлена молбата на
частния жалбоподател за изменение в частта за разноските на Решение
320/15.02.2019г. на Пернишки районен съд по същото дело.
С обжалваното
определени ПРС отказал да измени решението като присъди на ищеца-частен
жалбоподател разноски за делото въпреки, че с решението исковете са изцяло
уважени.
В
определението си ПРС препратил към самото решение за мотивите си да не присъди
разноски.
В решението
е отказано на частния жалбоподател да се присъдят разноски като е прието, че
ответника по иска не е дал повод за завеждане на иска по чл. 439 ГПк, защото
оригинала на изпълнителния лист бил в кориците на прекратеното изпълнително
дело, от което направил извод, че ответника –взискател по ИЛ нито е могъл, нито
е имал намерение да предприема принудителни действия за събиране на вземането
по ИЛ.
При
служебна проверка по чл. 267 от ГПК Пернишки окръжен съд намира подадената
жалба за процесуално допустима и по същество за частично основателна.
ПРС е
приел, че ответника не е давал повод за предявяване на иска.
Поведението
на ответника съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК е само една от кумулативно
изискуемите се предпоставки по тази разпоредба за освобождаване на ответника от
отговорността за разноски. Освен да не е дал повод ответника трябва изрично да
направи признание на иска, което признание в случая липсва.
Напротив
ответника с писмена молба от 11.02.2019г. за първото по делото заседание
е поискал отхвърляне на иска като неоснователен, което означава, че той оспорва
позоваването на погасителна давност направено с исковата молба.
Със
същата молба изрично е оспорена допустимостта на иска поради липса на
правен интерес.
Оспорването
на допустимостта на иска също изключва възможността да се приеме, че е налице
признание на иска. За да има признание на иска е необходимо да се заяви, че
иска е допустим и основателен . Признанието на иска представлява отказ от
защита срещу иска. Защитата срещу иска е процесуална (по неговата допустимост)
или по неговата основателност (по същество). В случая с искането за отхвърляне
като неоснователен на иска ответника упражнява своята защита по същество, а с
оспорване на допустимостта осъществява процесуалната си защита, а щом защитата
е упражнена няма налице признание на иска и не може да има освобождаване от
отговорност за разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК.
Впрочем
съгласно трайната практика на ВКС обективирана в Определение 95/22.02.2018г. по
ч.гр.д. 510/2018г. на ВКС, IV Г.О. на което са базирани множество други
определения на ВКС е посочено, че даже да признае иска ответника няма да
отговаря за разноски само АКО няма на свое разположение валиден изпълнителен
титул, какъвто е изпълнителния лист, включително и след прекратяване на
образувано по него изпълнително дело поради т.нар. перемпция (чл. 433, т. 8 ГПК). В случая има валиден изпълнителен лист и даже да бе признал иска
ответника пак не би могъл да се освободи от отговорност. Освен това според
сочената практика на ВКС признанието на иска трябва да е направено до изтичане
на срока за отговор на исковата молба, а отговор в случая не е подаван.
Предвид
горното частната жалба е основателна по същество.
Ответника
обаче е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което ПОС
следва да разгледа с оглед извода, че ответника дължи разноски.
Възражението
е основателно. Претендирания и платен хонорар от 600,00 лева е прекомерен.
Материалния
интерес от иска е общо 505,52 лева и според наредба 1/2014г. минималния хонорар
е 300 лева (чл. 7, ал. 2, т. 1 от наредбата). И толкова следва да се присъдят
тъй като делото не нито от фактическа нито от правна сложност. Дължат се и
държавните такси в размер на 100,00 лева и таксата за препис на изпълнителното
дело в размер на 24,00 лева или общо дължимите разноски са в размер на 424,00
лева
Водим от гореизложеното Пернишкият
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Определение от 23.04.2019г. по гр.д.
7294/2018г. на Пернишки районен съд, с което е отхвърлена молбата на Е.Л.Д. за
изменение, в частта за разноските на Решение 320/15.02.2019г. на Пернишки
районен съд по същото дело КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ В ЧАСТТА ПО РАЗНОСКИТЕ Решение 320/15.02.2019г.
на Пернишки районен съд по гр.д. 7294/2018г.
КАТО ОСЪЖДА
„Водоснабдяване и канализация“ООД – гр.
Перник с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
„Средец“11 ДА ЗАПЛАТИ на Е.Л.Д. с ЕГН ********** и адрес: *** сумата от 424,00
лева разноски по гр.д. 7294/2018г..
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.