№ 6597
гр. София, 20.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско
дело № 20211110125599 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК
Образувано е по молба вх.№95948/26.11.2021 г. от длъжника Т. Т. Д. чрез пълномощника
му адв.Д.Д. за допълване на прекратителното Разпореждане №27369/29.10.2021 г., влязло в
сила на 19.01.2022 г., в частта относно разноските, като се присъдят за адв.възнаграждение в
заповедното производство в размер на 300,00 лв.
В молбата се сочи, че съдът не е присъдил разноски на ответника-адвокатско
възнаграждение на длъжника съгласно заявеното искане в списъка по чл.80 ГПК е
представените доказателства.
Ответникът по молбата-заявител в производството, възразява срещу искането, като
поддържа, че производството е заповедно, протекло е без процесуални усложнения и е вече
прекратено.
І. По допустимостта на молбата по чл.248 ГПК:
Молбата е подадена от длъжника в срока за обжалване, поради което е допустима като
подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
Длъжникът е представил по делото списък на разноските, приложен към възражението по
чл.414 ГПК, а и доколкото се иска не за изменение, а допълване на прекратителното
определение (в което липсва изобщо произнасяне по разноските по делото), то списъкът по
чл.80 ГПК не е условие за допустимост на молбата (ТР №6/2012 г., т.8 на ВКС-ОСГТК).
Следователно искането е допустимо.
ІІ. По основателността на молбата по чл.248 ГПК:
Съдът намира молбата за основателна.
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК „ В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или
1
да измени постановеното решение в частта му за разноските”. Нормата е приложима не само
за решенията, а за всички съдебни актове, в който съдът следва да се произнася относно
отговорността за разноски (по арг. от чл.81 ГПК). С посоченото Разпореждане е обезсилена
издадената заповед за изпълнение, като така се приключва развилото се заповедно производство,
поради което и с това разпореждане може да се присъждат разноски на страните съгласно чл.81
ГПК вр.чл.78, ал.4 ГПК, а следователно-то може да се изменя по реда на чл.248 ГПК, а на още по-
силно основание то може да бъде допълвано по този ред, когато липсва произнасяне на съда
относно разноските, доколкото разпоредбата на чл.248 ГПК е приложима в заповедната
производство (ТР №4/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т.7).
С възражението по чл.414 ГПК е заявена претенция за разноски, като е представен и
договор за правна помощ и съдействие от 16.08.2021 г., съдържащ и разписка за плащане на
уговореното адв.възнаграждение от 300,00 лв.
Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото.
При обезсилване на издадената заповед за изпълнение заповедното производство се прекратява,
поради което и длъжникът има право на разноски в тази хипотеза, а съдът следва а ги присъди в
изпълнение на задължението си по чл.81 ГПК с оглед приключване на заповедното производство;
след като разпоредбата на чл.248 ГПК е приложима в заповедната производство (съгласно
задължителните указанията, дадени с ТР №4/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т.7), то и с разпореждането
да обезсилване на заповедта и прекратяване на заповедното производство на длъжника е следвало
да се присъдят разноски при заявено в срок искане.
Предмет на заявлението са суми в общ размер 876,44 лв.
Съгласно чл.7, ал.7 Наредба №1/2004 г. „За защита в производства за обезпечаване на бъдещ
иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за
издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата
на половината от стойностите на претендираните суми“-следователно за определяне на
минималния размер на адв.възнаграждение в заповедното производство наполовина се редуцира
базата, на която то се начислява, а не размера на самото минимално възнаграждение по чл.7, ал.2.
При общ размер на претендираните суми по заявлението от 876,44 лв., минималното
адв.възнаграждение по делото следва да се определи върху сумата 438,22 лв., следователно
минималният му размер е 300,00 лв., колкото длъжникът е уговорил и заплатил съгласно
представения договор.
Следователно молбата следва да се уважи.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК Разпореждане №27369/29.10.2021 г., влязло в сила
на 19.01.2022 г., по ч.гр.д.№25599/2021 г. на СРС-161 състав, както следва:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК “У.***” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление-гр.София, (адрес), да заплати на Т. Т. Д., ЕГН **********, адрес-гр.София,
(адрес), сумата 300,00 лв.-разноски по делото.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3