Решение по дело №210/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Производството е образувано по жалба на М. И. Ч. с посочен постоянен адрес в гр. Севлиево против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 25-1795-000109 от 30.04.2025 година, издадена от Началник сектор ОП към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Враца, Районно управление - Враца.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради липса на фактически основания за издаването й и липса на ясно описание на нарушението, не е посочено основанието, на което СУМПС на водача на МПС е обявено за изземване; липса на обективна и субективна съпричастност на собственика на автомобила към твърдяната деятелност на водача на МПС; несъответствие с целта на закона и нарушаване на принципа за съразмерност. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят М. И. Ч. се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, искането по същество и претенцията за присъждане на разноски.

Ответната страна Началник сектор ОП към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Враца, Районно управление – Враца не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. В придружаващото преписката писмо се прави искане за потвърждаване на оспорената заповед и се прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, като такова бъде присъдено в размер под минималния, определен от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на пълномощник на жалбоподателя на 30.05.2025 година /л. 2 и 3/, а жалбата срещу заповедта е депозирана на 05.06.2025 година /л. 11/.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 25-1795-000109 от 30.04.2025 година, издадена от Началник сектор ОП към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Враца, Районно управление – Враца, на жалбоподателя М. Ч. на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е наложена следната мярка: прекратяване на регистрацията на ППС, посочено в заповедта, за срок от 6 /шест/ месеца, като са отнети СРМПС с посочен номер и 2 броя регистрационни табели на ППС - обект на наложената с процесната заповед ПАМ. В мотивите на заповедта е посочено, че на посочен път в община Враца, на 29.04.2025 година в 14:17 часа Чилков, като собственик на описания в заповедта автомобил, е предоставил последния за управление от идентифицирано с три имена и ЕГН физическо лице, което не представя СУМПС, а от извършена справка с АИС АНД се установило, че СУМПС на водача е обявено за невалидно със статус отнет/иззет – обявен за изземване документ. Посочено е, че Чилков е нарушил разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съгласно която на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица.

В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

За установяване на нарушението, извършено от водача на посоченото в процесната заповед ППС, е съставен АУАН серия GA, бланков № 672630 /л. 4/, в който акт е описано, че на 29.04.2025 година около 14:17 часа, на посочен път в община Враца посоченият водач управлява товарен автомобил, собственост на Чилков, като от направена справка с АИС АНД се установило, че свидетелството му за управление е обявено за изземване/невалидно; като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на заповед от вида на оспорената. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и би следвало да съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК.

В настоящия случай съдът намира, че от представената административна преписка не се установява по безспорен и несъмнен начин посочените в нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП материалноправни предпоставки за прилагане на процесната мярка да са били налице.

Разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП регламентира, че, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Спорно в процесния случай е конкретното свидетелство за управление на МПС на водача на процесното ППС, валидно ли е, ако не – на какво основание.

По делото в качеството на свидетел е разпитан посоченият в процесната заповед водач на ППС – К. Г. Н., който сочи, че на процесните дата и място бил спрян за проверка от служители на Жандармерия и Охранителна полиция, не е имало служители на Пътна полиция; не представил СУМПС, тъй като го бил забравил в личния си автомобил; не получил обяснения на какво основание го считат за неправоспособен водач, разбрал само за някаква наложена му глоба, която впоследствие платил, и за лишаване от правоуправление за срок от 1 /един/ месец, но не му било обяснено на какво точно основание – можело да е поради липса на контролни точки или някакъв друг вариант; не е получавал акт да си предаде СУМПС и то не му е било отнемано до момента, като в съдебното заседание свидетелят представя притежаваното от него СУМПС, данните на което са записани в протокола от съдебното заседание, като се установява, че същото е със срок на валидност от 13.06.2019 до 13.06.2029 година.

Въпреки разпределената доказателствена тежест и указанията, дадени в Разпореждане № 827 от 20.06.2025 година /л. 14/, ответната страна не е установила посредством представени доказателства и доказателствени средства фактическите основания, посочени в акта – вкл. отнемането/изземването на СУМПС на К. Г. Н. от гр. Трявна, с посочен в оспорената заповед ЕГН, към 29.04.2025 година, като информация относно горепосочените обстоятелства не може да бъде извлечена и от представената административна преписка.

Редът за издаване и отнемане на свидетелствата за управление на МПС са регламентирани в Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. В чл. 20 от Наредбата е предвидено, че отнемане на свидетелства за управление на МПС се извършва въз основа на: 1. влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се управлява МПС"; 2. наложена принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. Датата, месецът и годината на отнемане на свидетелството за управление, както и неговият номер се отбелязват върху документа, послужил за отнемането, и се съхраняват и на магнитен носител на информация - чл. 21 от Наредбата.

В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства, включително показанията на разпитания свидетел, не се установява изпълнение на фактическия състав за налагане на процесната принудителна административна мярка. Липсват доказателства, че жалбоподателят е предоставил за управление собственото си ППС на лице, което е неправоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед не е надлежно мотивирана, в нарушение на изричното изискване на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/, както и издадена без изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, включително чрез служебно събиране на доказателства.

По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1, 1.3 са посочени областните дирекции на МВР /л. 19-20/, а със Заповед № 369з-3066 от 01.11.2023 година на Директора на ОД на МВР – Враца /л. 8/ за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Враца да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, едно от основанията за издаване на която е коментираната по-горе заповед за определяне на службите за контрол, са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително началниците на групи/сектори „Охранителна полиция“ в РУ ри ОДМВР – Враца – за нарушения, извършени на територията на обслужваното от съответното РУ /т. 1. 1.7. от заповедта/, т.е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 25-1795-000109 от 30.04.2025 година, издадена от Началник сектор ОП към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Враца, Районно управление – Враца, е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, но при описаните по-горе нарушения, касаещи приложението на материалния закон и административнопроизводствените правила, които нарушения налагат отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на оспорващата страна 10 /десет/ лева дължима и платена държавна такса /л. 11, гръб/ и 1000 /хиляда/ лева уговорено и платено адвокатското възнаграждение съгласно посоченото в Договор за правна защита и съдействие /л. 25/, по отношение на който размер възражението за прекомерност настоящият съдебен състав намира за неоснователно предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата № 25-1795-000109 от 30.04.2025 година, издадена от Началник сектор ОП към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Враца, Районно управление - Враца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Враца да заплати на М. И. Ч. от гр. Севлиево с [ЕГН] сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева, представляваща разноски по делото.

На основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП настоящото решение не подлежи на обжалване.