№ 4085
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110144433 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 ГПК с правно
основание по чл. 7, параграф 1, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. от А. М.,
действаща чрез нейната майка и законен представител Т. М. срещу „България Ер“ АД за
вземанията по издадената на 25.05.2022г. по ч.гр.д. №25690/2022г. по описа на СРС, 113
състав заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: за сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснение на полет № FB 694 по направление от летище
Шерметиево, Москва до летище Бургас от 06.08.2018г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението - 17.05.2022г. до окончателното плащане, както и за сумата от
253,84 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, начислено за периода от 07.03.2019г. до 17.05.2022г.
Ищецът твърди, че сключил договор за въздушен превоз с ответника, като е закупил
самолетен билет за полет от Москва до Бургас, с планиран час на излитане 17:00часа на
06.08.2018г., който бил изпълнен с повече от три часа закъснение спрямо планираното
разписание. Твърди, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз има
право на обезщетение в размер на 400 евро съгласно чл. 5, параграф 1, б. „в“ от РЕО №
261/2004 г., във връзка със задължителната практика на Съда на ЕС, тъй като полетът е бил с
разстояние от над 1500 км. Поддържа, че е подал искане за изплащане на обезщетение, но
ответникът не се произнесъл по него.
След срока по чл. 131 ГПК от ответника „България Ер“ АД е постъпило писмено
1
становище, с което се оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на
облигационно правоотношение, оспорва ищецът да се е явил за регистрация навреме преди
началния час за излитане, да се е явил навреме за полета, оспорва да е признавал вземанията.
Сочи, че вземането е погасено по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен
ис с правно основание чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаването на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети (Регламента).
По отношение на процесното правоотношение е приложим горепосоченият
Регламент, съгласно чл. 1 и чл. 19 от същия. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са
предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато
последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз,
какъвто и превозът, осъществен от ответника. Няма спор между страните, че "България Ер"
АД е "опериращ въздушен превозвач" по смисъла на легалната дефиниция на чл. 2, б. "б" от
Регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет
съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо
договор с този пътник.
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 7, § 1, б. "б" от Регламента, при
прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 EUR за
всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети
между 1 500 и 3 500 километра.
За да бъде уважен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание
чл. 7, § 1, б. "б" от Регламента, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: 1 сключен с ответника договор за въздушен
превоз, по силата на който дружеството се задължило на 06.08.2018 г. да изпълни полет с
номер FB694 от летище Шерметиево, Москва до летище Бургас, България; 2 потвърдена
резервация за полета; 3 представяне на гишето за регистрация в час, посочен от въздушния
превозвач, а ако не е посочен такъв – не по – късно от 45 минути преди обявения час на
излитане. В тежест на ответника е възложено задължението да докаже пълно и главно, факта
на извършен по предвиденото разписание полет.
От представените по делото писмени доказателства, в т. ч. и преведен на български
език електронен билет, се установява, че между ищеца и ответника е бил сключен договор за
въздушен превоз, по силата на който ответникът се задължил на 06.08.2018 г. да изпълни
полет с № FB 694 от летище Шерметиево, Москва до летище Бургас, България с планиран
час на излитане в 17:00 часа (местно време) и планиран час на кацане – 19: 40 часа (местно
2
време), както и потвърдена резервация за полета.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че разстоянието от летище Шерметиево, Москва до летище
Бургас, България, е над 1500 км.
Издаването на бордна карта, както и потвърждение за закъснението от ответника,
обективирано в печат върху електронния билет, са достатъчни, за да се приеме, че ищецът е
бил навреме на гишето за регистрация (в този смисъл и Решение № 4261 от 27.06.2018 г.,
постановено по в. гр. д. № 1165/2018 г. по описа на СГС, IV – "Б" въззивен състав). Нещо
повече, съгласно практиката на Съда на Европейския съюз /Определение от 24.10.2019 г. по
дело С – 756/18 на Съда на Европейския съюз/ "чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) №
261/2004 следва да се тълкува в смисъл, че на пътниците на полет, който има закъснение от
три или повече часа, установено при пристигането му, притежаващи потвърдена резервация
за този полет, не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент
обезщетение единствено поради това, че в рамките на претенцията си за обезщетение те не
са доказали, по – конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето
за регистрация на този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били
превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери".
Даденото в практиката на СЕС тълкуване на чл. 3, § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) №
261/2004, което е задължително за националния съд на основание чл. 633 ГПК, води до
извода, че при положение, че пътникът разполага с потвърдена резервация от въздушния
превозвач за съответния полет, то представянето му на гишето за регистрация на закъснял
полет, чрез който е бил превозен, се презюмира. В този случай в тежест на въздушния
превозвач е да проведе обратно доказване и да докаже, че пътникът не е бил превозен чрез
съответния полет. По делото ответникът не е опровергал чрез обратно доказване така
въведената оборимата презумпция.
Ответникът не доказва процесният полет да е изпълнен по разписание. Напротив, с
печата, поставен от летищните власти на летище Шерметиево върху електронния билет е
удостоверено, че полетът е задържан до 01:20 часа на 07.08.2018г.
С оглед изложеното, съдът намира, че всички предпоставки от фактическия състав
на предявения иск са доказани по делото.
Във връзка с подаденото след срока за отговор становище от ответника, в което се
релевира и възражение за изтекла погасителна давност, следва да се посочи следното:
Съгласно разясненията в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и предвид дадените разрешения във формираната
последователна практика на ВКС, съгласно разпоредбата на чл. 133 във вр. с чл. 131, ал. 2, т.
5 ГПК, с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да
противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни му към този момент
факти относно възникването, съществуването или погасяването на спорното право. Това
означава, че в срока за отговор на исковата молба ответникът е длъжен да изчерпи всички
3
свои възражения, като в доклада си по делото съдът е длъжен да посочи обстоятелствата, от
които претендираните права и съответните въведени от страните възражения произтичат.
Затова, съдът не следва да се произнася по възражение на ответника, повдигнато за първи
път след срока за отговор на исковата молба, освен ако не се касае до хипотезата на особени
непредвидени обстоятелства (в този смисъл е и Определение № 60707/21.12.2021 г. по т. д.
№ 785/2021, I т. о. на ВКС).
В настоящия случай ответникът в срока по чл. 131 ГПК не навежда каквито и да
било доводи относно наличие на особени непредвидени обстоятелства, обусловили
невъзможност за подаване на писмен отговор в законоустановения срок. В депозираното по
делото на 20.10.2022 г. становище ответникът навежда именно правопогасяващо
възражение, основано на съществуващи и известни му към този момент факти относно
възникването, съществуването или погасяването на спорното право. С оглед гореизложеното
правото да заяви това възражение е преклудирано, поради което не следва да бъде взето
предвид.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 7, § 1, б. "б" от
Регламента за сумата 400 евро е изцяло основателен. В полза на ищеца следва да се присъди
и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 2 ЗЗД е
предвидено, че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В конкретния случай, по делото е установено, че
ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на следващото се на ищеца
обезщетение за закъснение на процесния полет с повече от 3 часа, като същевременно се
установи и отправянето на покана по ел. път / на л. 8 от делото/ до ответното дружество,
като последното не доказва да е изпълнило задължението си за плащане, поради което е
изпаднало в забава и дължи законна лихва за периода от 07.03.2019 г. до 17.05.2022 г., чийто
размер възлиза на претендирания от ищеца – 253,84 лева, изчислен по реда на чл. 162 ГПК,
чрез използване на лихвен калкулатор на НАП за изчисляване на законна лихва.
По изложените съображения, изцяло основателен се явява и акцесорният иск за
лихва.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 325 лв. – за държавна такса и възнаграждение за адвокат в заповедното
4
производство, и 475 лв. – за държавна такса и адвокатско възнаграждение в исковото
производство. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което е неоснователно, тъй като същото е в минималния размер по
Наредба № 1/2004 г. Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени всички включени в
списъка по чл. 80 ГПК разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че "БЪЛГАРИЯ ЕР"
АД с ЕИК *********, с адрес гр. София, п. к. 1540, Район Слатина, Аерогара София дължи
на А. М., гражданин на Руската федерация, родена на **********г., действаща лично и със
съгласието на нейната майка Т. М. със съдебен адрес: .............., на основание чл. 7, § 1, б. "б"
от Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.
сумата в размер на 400 евро, представляваща обезщетение за вреди от закъснение на полет
FB694 от 06.08.2018 г. по направление летище Шерметиево- летище Бургас по договор за
въздушен превоз на пътници, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 17.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата в размер на 253,84 лева – лихва за забава за периода от 07.03.2019 г. до 17.05.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
25.05.2022 г. по ч. гр. д. № 25690/2022 г. по описа на СРС, ГО, 113 състав.
ОСЪЖДА "БЪЛГАРИЯ ЕР" АД с ЕИК ********* , с адрес гр. София, п. к. 1540,
Район Слатина, Аерогара София да заплати на А. М., гражданин на Руската федерация,
родена на **********г., действаща лично и със съгласието на нейната майка Т. М. със
съдебен адрес: .............. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 475 лева – разноски за
исковото производство и сумата от 325 лева – разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5