Решение по дело №456/2019 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 260027
Дата: 19 май 2021 г.
Съдия: Женя Тончева Иванова
Дело: 20195550100456
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р E Ш Е Н И Е

 

                                           19.05.2021 г.                      гр. Г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – Г.                             I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и втори април                         две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: МАРИАНА ПЕНЕВА

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело № 456 по описа  на съда за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 439 ГПК, който е предявен като частичен иск за установяване на недължимост на сумата от 1000 лева от общо сумата 4077.16 лева, включваща главница 1000 лева, 382.38 лева лихви, неолихвяема сума - 1606.28 лева, такси по изпълнението и разноски в размер на 739.19 лева и 349.31 лева в полза на ЧСИ,  по изпълнително дело № 20157660402190 при ЧСИ с рег. № 766 - К.А. *** действие - О.С. С.З., образувано въз основа на изпълнителен лист по ЧГД 264/2015 г. по описа на Районен съд-Г..

Производството е образувано по искова молба на И.Б., с която твърди, че узнала чрез работодателя си от изпратено запорно съобщение, че против нея, в качеството й на наследник на баща й В.П.Б., починал на 09.12.2017 г., е образувано изпълнително дело №20157660402190 при ЧСИ К.А. ***. Изпълнителното дело било образувано въз основа на изпълнителен лист по ЧГД №264/2015 г. по описа на РС Г. за сумата общо от 4077.16 лева, от която главница 1000 лева, 382.38 лева лихви, неолихвяема сума – 1606.28 лева, такси по изпълнението и разноски в размер на 739.19 лева и 349.31 лева в полза на ЧСИ.

Ищцата оспорва изцяло вземането към нея като неоснователно. Твърди, че не дължи сумата на няколко основания:

Наследодателят й дори и да е имал някакви задължения, то те не били потърсени по надлежния ред.

Нямало данни да е била уведомена за негови задължения, в това число и за производството по ЧГД №264/2015 г. Това дело било образувано, преди баща й да почине.

След неговата смърт през 2017 г. липсвали данни да е спазен редът за уведомяване на наследниците по закон, конкретно ищцата.

Били нарушени правата й като наследник на баща си;

Изтекла била абсолютна давност на изпълнението.

Изтекъл е давностният срок за вземането.

Ищцата сочи, че е приела наследството на баща си, като е извършвала действия в качеството на наследник – подавала е жалби, внасяла държавни такси, обжалвала актове на съда и съдебните изпълнители. Извежда правния си интерес от настоящото производство от факта, че бил нарушен редът за уведомяване за дължимите суми от наследодателя й. Държи да докаже ненадлежно уведомяване по поисканите изпълнителни дела.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „А.С.В.“ АД, БУЛСТАД ************, че ищцата не дължи сумата общо от 4077.16 лева, която представлява главница 1000 лева, 382.38 лева лихви, неолихвяема сума - 1606.28 лева, такси по изпълнението и разноски в размер на 739.19 лева и 349.31 лева в полза на ЧСИ, съгласно образувано изпълнително дело № 20157660402190 при ЧСИ с рег. № 766 - К.А. *** действие - О.С. С.З. въз основа на изпълнителен лист по ЧГД 264/2015 г. по описа на Районен съд-Г., ведно с лихвите, като предявява частичен иск от 1000 лева, като част от общото задължение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът „А.С.В.“ АД оспорва предявената искова молба като процесуално недопустима. Сочи, че установителният иск има за предмет установяването на съществуването или несъществуването на едно вземане. Излага, че конституираният по изпълнителното дело ищец не е оспорил по основание и размер задълженията си като законен наследник на В.П.Б., срещу когото е влязла в законна сила, издадената срещу него заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист и е образувано ИД с № 2190 от 2015 г. по описа на ЧСИ К.А.. Не е представил или посочил доказателства, че изцяло е заплатил търсените от него суми, поради което следва, че дължи изпълнение на неизплатените от него суми. Привежда доводи и за неоснователност на исковата претенция. Счита, че при висящо изпълнително производство, аналогично на висящото исково производство, кредиторът няма задължение да уведомява или да изпраща покана до наследниците за дължимите от наследодателя им суми. Предвид това и направеното възражение, че ищцата не била надлежно уведомена, било несъстоятелно.

Предлага страните да постигнат споразумение/спогодба по делото.      Претендира разноски.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба по изложените в нея доводи, като изрично заявява, че е приела наследството на баща си и че вписването в особената книга по чл. 49, ал.1 ЗН на РС – Г., че губи правото си да приеме наследството, е недействително.

В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира становище по делото за неоснователност на предявения иск, като също прави възражение за нищожност на вписаното загубено право на ищцата да приеме наследството на бащата си.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 264/2015г. на РС – Г., съдът е издал в полза на ответното дружество против В.П.Б. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата в размер на 1000 лева – главница по договор за паричен заем № 6001322/25.11.2013 г., 958,50 лева – договорна лихва за периода от 25.11.2013 г. до 21.09.2014г., 36 лева – такса разходи, 266,56 лева – лихва за забава за периода от 25.12.2013 г. до 01.06.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.06.2015г., както и за разноските по заповедното производство. Така издадената заповед по чл. 410 ГПК е редовно връчена на длъжника на 18.06.2015 г. при условията на чл. 46, ал. 2 ГПК (на член от домашните му), а именно на дъщеря му И.Б. – ищцата в настоящото производство (л. 15 от ч.гр.д. № 264/2015г. на РС – Г.). В срока по чл. 414, ал.2 ГПК не е постъпило възражение от длъжника и въз основа на влязлата в законна сила заповед по чл. 410 ГПК е издаден изпълнителен лист на 03.07.2015г..

Видно от приложеното изпълнително дело 2190/2015 г. по описа на ЧСИ К.А., същото е образувано на 03.08.2015г. по молба на „А.С.В.“ ЕАД (с предишно наименование „А.С.В.“ ООД) въз основа на горепосочения изпълнителен лист. На 10.08.2015г. лично на длъжника В.П.Б. е връчена покана за доброволно изпълнение (л. 11 от изпълнителното дело). Извършени са редица справки за проучвания на имуществото на длъжника, като е наложен запор на пенсията на лицето на 10.08.2015 (л.8 и л.13) и са наложени запори на вземанията му към банки през м. 09.2015 г. (л.19 и сл.) . На 10.02.2017г. взискателят е поискал от ЧСИ А. издаване на удостоверение по чл. 456 ГПК за присъединяване по изп. дело 1577/2015г. по описа на ЧСИ Н.М. (л.38). Такова е било издадено и по делото са постъпвали парични преводи през м.ноември и декември 2017г. (л.41-46), като на 24.01.2018г. ЧСИ А. е бил уведомен, че длъжникът е починал на 09.12.2017г. във връзка с наложения запор на пенсията му.

По делото не е спорно, а и това се установява от удостоверение за наследници от 14.03.2019 г. (друго такова с дата 05.02.2018г. е налично и в кориците на горепосоченото изпълнително дело), че след смъртта  на В.П.Б. на 09.12.2017г., негови законни наследници за били съпругата му Д.Б., синът му П.Б. и дъщеря му И.В.Б. (ищцата).

Видно пак от горепосоченото изпълнително дело ЧСИ А., на основание чл. 429 ГПК, е конституирал Д.Б., П.Б. и  И.В.Б. като длъжници по изпълнителното дело в качеството им на наследници на длъжника (л.61 и сл.), като и трите лица са с един и същ постоянен адрес и съобщенията до тях за конституирането им са връчени на този адрес на 16.02.2018г. (л.68), получени от лице Т.Я. (живуща на адреса), видно от обратната разписка. На 20.02.2018г. Пейо Б. е депозирал молба до ЧСИ А., към която е приложил вписан негов отказ от наследство. На 14.03.2018г. е постъпила молба от взискателя с искане за проучване на имуществото на Д.Б. и И.Б. и за налагане на запор на банковите им сметки. На 07.03.2019г. е постъпила молба от взискателя с искане за справка за трудови договори и за налагане на запор на трудово възнаграждение на И.Б. (л. 84). На 12.03.2019г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на ищцата. Считано от 30.04.2019г. ежемесечно по изпълнителното дело са постъпвали парични суми по наложения запор на трудовото възнаграждение на И.Б. (л.91 и сл.), последно постъпилата сума е на 04.06.2020г.

По делото са приложени и ч.гр.д. 46/2020 г. по описа на РС – Г., ведно с приложените ч.гр.д. 1108/2020г. на ОС – С.З. и ч.гр.д.271/2020г. , видно от които първоинстанционното производство пред РС – Г. е било образувано по искане на ЧСИ Д.Д. с искане за вписване на загубване на право от И.Б. за приемане на наследството, останало от баща й В.Б., поради това, че същата не заявила в указания й по чл. 51 ЗН срок дали приема или се отказва от наследството на баща си по изпълнително дело 20198670400159 на ЧСИ Д.. Молбата е била уважена и с определение от 22.01.2020г. по ч.гр.д. 46/2020 г. описа на РС – Г. съдът е определил да се впише в особената книга по чл. 49, ал.1 ЗН, че И.Б. е загубила правото да приеме наследството, останало от баща си. Същата е обжалвала това определение, като ОС – С.З. и впоследствие АС – Пловдив са приели, че жалбите са недопустими.

По делото са приети като доказателства данъчни декларации на ищцата от 21.05.2020г., с които е декларирала, че е придобила по наследство, оставено от баща й, посочените в декларациите недвижими имоти

 

 

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

В разпоредбата на чл. 439 ГПК е предвидено, че искът срещу изпълнението може да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание.

Съгласно наложилата се съдебна практика ( в т.ч. и не само определение № 214/15.05.2018г. по ч.гр.д. № 1528/ 2018 г. на ВКС) влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Затова заповедното производство може да бъде възобновено при наличието на предпоставките на чл. 423 ГПК, а иск за оспорване на вземането на основания факти, настъпили до изтичането на срока за подаване възражение може да бъде предявен само при наличието на предпоставките на чл. 424 ГПК. Съгласно чл. 439 ГПК няма пречка да бъде предявен и разгледан иск за оспорване на вземането, но само на основание факти, настъпили след изтичането на срока за подаване на възражение.

Следователно в настоящото производство (доколкото изпълнителния лист срещу В.Б.е издаден въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение) следва да бъдат разгледани единствено и само възраженията, касаещи факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, но не и такива предхождащи този момент.

Първо, в случая, съдът намира за нужно да отбележи, че ищцата разполага както с процесуална, така и с материална легитимация, и има и правен интерес да предяви настоящия иск, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че същата се явява наследник на баща си В.Б.и че вписвания отказ на ищцата по реда на чл. 51 ЗН в книгата по чл. 49, ал.1 ЗН при РС – Г., е нищожен. Възражение за нищожност е направено, както от самата ищца, така и от ответника. Съгласно съдебната практика (определение 184/02.11.2017 г. по ч.гр.д. 3684/2017 г. на ВКС) наследникът може да установява нищожност на този отказ, поради това, че е приел преди това наследството. Нищожността може да се релевира, както с иск, така и с възражение. В случая още преди да бъде постановено по ч.гр.д. 46/2020 г. по описа на РС – Г. определение за вписване, че И.Б. губи право да приеме наследството, останало от баща й, тя вече е била завела настоящото дело (на 03.09.2019г.) с твърдение, че е наследник на В.Б.и като наследник оспорва изпълнението по изпълнително дело, заведено срещу баща й. Следователно същата  несъмнено е извършила действия недвусмислено манифестиращи приемането на наследството, останало от баща й преди извършеното вписване в книгата по чл. 49, ал.1 ЗН (чл.49, ал.2, предл. първо ЗН). Допълнителен аргумент в подкрепа на извода на съда, че същата е приела наследството, останало от баща й преди вписването по реда на чл. 51 ЗН на загубване на право за това е и декларираното на наследственото й имущество, видно от представените данъчни декларации (независимо, че са с последващи дати).

Второ, ирелевантни в настоящото производство (с оглед характера му) са всички възражения на ищцата за неспазена процедура по конституирането й като длъжник по изпълнителното дело и за неуведомяването й в качеството й на наследник на първоначалния длъжник. За пълнота на изложението все пак съдът намира за нужно да отбележи, че същите са и неоснователни, което се установява от приложеното изпълнително дело - ЧСИ А. на основание чл. 429 ГПК е конституирал Д.Б., П.Б. и  И.В.Б. като длъжници по изпълнителното дело в качеството им на наследници (л.61 и сл. от изп.дело), като и трите лица са с един и същ постоянен адрес и съобщенията до тях за конституирането им са връчени на този адрес ма 16.02.2018г. (л.68), получени от лице Тинка Янкова (живуща на адреса), видно от обратната разписка. Следователно ищцата е била надлежно конституирана като длъжник по изпълнителното дело и уведомена за това. Въпреки че заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 264/2015 г. е била издадена срещу Велик Б., поради което не е съществувало задължение за уведомяване на ищцата за същата, доколкото се прави и такова възражение, съдът само ще отбележи, че лично тя е получила тази заповед за изпълнение като член от домашните на длъжника, т.е. при условията на чл. 46, ал.2 ГПК, т.е. това нейно твърдение е невярно, макар че както бе посочени по – горе същото е ирелевантно.

Трето, неоснователно е възражението на ищцата и за изтекла погасителна давност. Съгласно чл. 116, б“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС „давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“

По време на висящността на изпълнителния процес давност не спира да тече, но с предприемане на действие по принудително изпълнение тя се прекъсва и от този момент започва да тече нова давност. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Следователно, считано от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не е изтекла предвидената в закона 5 годишна давност, защото всяка година, считано от 2015г. насам тя е била прекъсвана (с налагане на запор, с подаване на молба от взискателя с посочване на изпълнителен способ, с постъпване на суми от наложените запори) и съответно е започвал да тече нов петгодишен давностен срок. Това се установява безспорно от хронологичното проследяване на извършваните действия по изпълнителното дело, подробно описани по дати при изложението на фактическата обстановка, поради което съдът намира за ненужно да ги преповтаря.

Така че неоснователно е възражението на ищцата, че от 2015г. била изтекла петгодишната давност, защото същото не държи сметка за ежегодното прекъсване на давността. Що се отнася до възражението за „абсолютна давност“, макар и неясно какво разбира ищцата под това понятие, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 112 ЗЗД, според която с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено, влиза в законна в сила от 02.06.2021 г. и съответно e неприложима в случая.

В хода на изпълнителното дело цедиране на вземането не е било извършвано, така че неоснователни са доводите на ищажата и в тази насока.

Предвид гореизложеното, предявения от ищцата частичен иск за установяване на недължимост на сумата от 1000 лева от общо сумата 4077.16 лева, включваща главница 1000 лева, 382.38 лева лихви, неолихвяема сума - 1606.28 лева, такси по изпълнението и разноски в размер на 739.19 лева и 349.31 лева в полза на ЧСИ,  по изпълнително дело № 20157660402190 при ЧСИ с рег. № 766 - К.А. *** действие - О.С. С.З., образувано въз основа на изпълнителен лист по ЧГД 264/2015 г. по описа на Районен съд-Г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, определено от съда, на основание чл. 25, ал.1 от НЗПП.

 Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.Б., ЕГН **********, с адрес ***, против „А.С.В.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Д.П.Д. № **, офис-сграда Л., ет.*, офис *, частичен иск за признаване за установено, че И.В.Б. не дължи на „А.С.В.” ЕАД сумата в размер на 1000 лева, като част от общо цялата сума от 4077.16 лева, включваща главница 1000 лева, 382.38 лева лихви, неолихвяема сума - 1606.28 лева, такси по изпълнението и разноски в размер на 739.19 лева и 349.31 лева в полза на ЧСИ,  по изпълнително дело № 20157660402190 при ЧСИ с рег. № 766 - К.А. *** действие - О.С. С.З., образувано въз основа на изпълнителен лист по ЧГД 264/2015 г. по описа на Районен съд-Г., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА И.В.Б., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „А.С.В.” ЕАД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Д.П.Д. № **, офис-сграда Л., ет.*, офис *, сумата в размер на 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС - С.З. в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/