Решение по дело №4157/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260931                                                             30.06.2021 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                         пети граждански състав

На  тридесет и първи май                                   през  две хиляди  двадесет и първа година

в публично заседание в състав:                

                               Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря:  Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 4 157 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от  „БИОВЕТ  72“ ООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град Созопол,  ул. „Анаксимандър“ №29, представлявано от управителя А.Ч.Ч.Г, представлявано от адвокат С.Я., против „АКВА СИСТЕМС“ ЕАД ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Фердинандова“ № 5,ет.4, представлявано от  К.И.М., за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 5 481, 60 лева, представляваща главница,  от която  сумата 2 940 лева по фактура № 541 от 17.11.2018 година и сумата 2 541, 60 лева по фактура № 578 от 19.07.2019 година, сумата  654, 54 лева, представляваща общ размер на лихви за забава, от която сумата 443, 45 лева, начислена върху главница в размер от 2 940 лева  за периода от 18.11.2018 година до 17.05.2020 година и сумата 211, 09 лева, начислена върху главница в размер от 2 541, 60 лева за периода от  20.07.2019 година до 17.05.2020 година, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление до окончателното плащане, плащане на които  е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 2259 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година.

            В исковата молба е формулирано искане задълженията да бъдат установени към датата на подаване на заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК – 18.05.2020 година, но тъй като решението се постановява съгласно чл.235 от ГПК следва твърдяните задължение да бъдат установени към датата на приключване на събиране на доказателствата по делото.

            Фактическите твърдения, изложени в исковата молба са следните:

            Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди в исковата молба и молбата за уточнението й,  че на основание два договора съответно от 2018 година и 2019 година  с предмет дезинсекция, дезинфекция и дератизация в обект, представляващ Индустриална зона, собственост на дружеството – ищец, находяща се в Северна промишлена зона – кв. Лозово, град Бургас.  За извършените дейности са издадени  фактура № 541 от 17.11.2018 година за сума 2 940 лева с основание извършена трикратна комплексна дезинсекция на обекта  на следните дати: 19.07.2018 година, 17.09.2018 година и 31.10.2019 година, всяка на стойност 980 лева / 20 дка х 49 лева/. За дейността, извършена на основание договора от 2019 година е издадена фактура № 578 от 19.07.2019 година за сума в размер 2 541, 60 лева за извършена трикратна комплексна дезинсекция  на следните дати: 30.04.2019 година, 18.06.2019 година и 17.07.2019 година, всяка на стойност в размер от  840 лева /20 дка х 42 лева/. Уточнено е, че падеж не е уговорен поради което задължението възниква от датата на издаване на фактурата.

            В исковата молба са посочени доказателства.

            В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат К., е дал писмен отговор на предявения иск, в който посочва, че искът е допустим, но неоснователен.   На първо място излага, че имота, в който от името на ищеца са изложени твърдения за извършени дейности по договорите не е индивидуализиран надлежно, а и липсват доказателства за извършване на посочените дейности.  По отношение на договора е посочено, че не се установяват условията на договора, начин на плащане, размер на задълженията, брой дезинсекции, срок на договорите, условия за прекратяване и други. Изложено е, че дружеството не притежава имоти, които да се нуждаят от посочените дейности, а в случай, че в предходен период са извършвани такива това е направено на друго основание и по повод други взаимоотношения. Поради изложеното от името на ответника е поискано исковата молба да бъде оставена без уважение и е изразено становище по доказателствата, посочени от ищеца.

            Страните са посочили доказателства.

            В съдебно заседание ищецът,  чрез процесуалния си представител – адвокат Я. поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни доводи за основателност и доказаност на предявения иск.

            В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат К. излага доводи за неоснователност на предявения иск, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор.

            По отношение на материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:

            Исковете са с материално правно основание чл. 258 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД вр. чл.288 от ТЗ, чл.86 от ЗЗД.

Предявеният установителен иск е допустим, предвид издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и подаването на възражения по реда на чл. 415 от ГПК от длъжника в срок и постъпване на исковата молба също в едномесечен срок от указването.Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК. Делото е родово подсъдно на районен съд.

            От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактически и правна страна:

            Като писмено доказателство  са приети посочените в исковата молба фактури фактура № 541 от 17.11.2018 година и  и фактура № 578 от 19.07.2019 година, сумата  654, 54 лева, които не носят подпис за ответната страна и са с основание дезинсекционни дейности.  От заключението на вещото лице, което съдът приема за обосновано и компетентно дадено, се установява, че фактурите са осчетоводени в счетоводството на ищеца, а извършената справка в ТД НАП се установява, че са включени в дневника за покупки и справките декларации по ЗДДС на ответното дружество, ответното дружество е ползвало право на приспадане на данъчен креди.

От посоченото осчетоводяване на фактурите и с оглед нормите на чл. 55 от ТЗ и чл.183 от  ГПК настоящият състав приема, че  доставките, индивидуализирани в исковата молба, са направени по заявка на ответната страна, като  възложител  и са извършени от името на ищеца. При това положение за ответната страна е възникнало задължението да плати цената. От негово име са въведени твърдения за неизпълнение на задълженията и липса на конкретизация, но не допуснатите в тази насока доказателства не са събрани, тъй като свидетелите не бяха доведени в съдебно заседание-

 Поради изложеното настоящият състав приема, че исковете за осъждане на ответника да плати на ищеца цената са основателни и доказани и следва да бъдат уважени. При формиране на изводите си настоящият състав взе предвид и разпоредбата на чл.301 от ТЗ, съгласно която  когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. В случая ответникът е  ползвал право на приспадане на данъчен кредит , с което следва да се приеме, че е потвърдил действията по изпълнение на доставките по договора, за които са издадени двете фактури.  В този смисъла е и съдебната практика по аналогични хипотези.

            По исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД:

            Съгласно чл.327 от ТЗ  купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Съгласно заключението на вещото лице задълженията за лихва за забава до датата на подаване на заявление за издаване на заповед са в размер незначително по –  високи от посочените в исковата молба, поради което следва да бъдат присъдени.  Съгласно цитираното правило търговецът – ответник е в забава за плащане на сумата считано от деня, следващ датата на издаване на фактурата, поради което  претенциите са основателни считано от посочените в исковата молба дати до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

            По разноските, направени по водене на делото:

            По правилото на чл. 78 от ГПК и предвид основателността на иска в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които са в общ размер от 696, 26 лева,  от която сумата 146, 26 лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса, сумата  250 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице  и сумата 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

      Съгласно мотивите към т.11г от ТР №  съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер 722, 72 лева.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

 

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът „АКВА СИСТЕМС“ ЕАД ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Фердинандова“ № 5,ет.4, представлявано от  К.И.М., дължи на ищеца „БИОВЕТ  72“ ООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град Созопол,  ул. „Анаксимандър“ №29, представлявано от управителя А.Ч.Ч.Г, сумата 5 481, 60 лева /пет хиляди четиристотин осемдесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща главница,  от която  сумата 2 940 лева /две хиляди деветстотин и четиридесет лева/ по фактура № 541 от 17.11.2018 година и сумата 2 541, 60 лева  /две хиляди петстотин четиридесет и един лева и шестдесет стотинки/ по фактура № 578 от 19.07.2019 година, сумата  654, 54 лева /шестстотин петдесет и четири лева, петдесет и четири стотинки/, представляваща общ размер на лихви за забава, от която сумата 443, 45 лева /четиристотин четиридесет и три лева, четиридесе ти пет стотинки/, начислена върху главница в размер от 2 940 лева /две хиляди деветстотин и четиридесет лева/ за периода от 18.11.2018 година до 17.05.2020 година и сумата 211, 09 лева /двеста и единадесет лева и девет стотинки/, начислена върху главница в размер от 2 541, 60 лева /две хиляди петстотин четиридесет и един лева и шестдесет стотинки/ за периода от  20.07.2019 година до 17.05.2020 година, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление до окончателното плащане, плащане на които  е разпоредено със Заповед по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 2259 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година.

            ОСЪЖДА „АКВА СИСТЕМС“ ЕАД ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Фердинандова“ № 5,ет.4, представлявано от  К.И.М., дължи на ищеца „БИОВЕТ  72“ ООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град Созопол,  ул. „Анаксимандър“ №29, представлявано от управителя А.Ч.Ч.Г сумата 696, 26 лева  /шестстотин деветдесет и шест лева, двадесет и шест стотинки /  представляваща разноски, направени в производството по реда на чл. 422 от ГПК и сумата 722, 72 лева /седемстотин двадесет и два лева, седемдесет и две стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство по частно гражданско дело № 2259 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година.

            Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. Маринова

Вярно с оригинала!

С. Добрева